Гостоприемство по полски

 По австрийски затваряме кепенците в петък ранния следобед, забираме децата от училище, за да драснем със 100 км в час посока Полша, където планираме да трупаме нови фамилни спомени и емоции по време на есенната ваканция.

ей за тези усмивки живеем :)

Атакуваме провинцията в близост до луна парк Energylandia, за да можем сутринта да сме в челните редици на железните влакчета! Бяхме пропуснали факта, че като последен викенд за парка имало и тема за Хелоуин и получаваш бонуси, ако си костюмиран, но и без маскировка си изкарахме чудесно, тоест адреналинско. Мама съпреживява с момчетата бързите скорости, тати запечатва емоциите в семейния албум, комбинацията е топ! Пак ще дойдем в тук, има най-високите и стръмни железници, които сме обикаляли досега (надминава Дисни в Париж, Ф1 в Абу Даби, за Пратера да не говорим). Тръгнахме си по тъмно, адреналина ни държа дълго, момчетата дълго и ентусиазирано преразказваха трепета в коремчетата от свободното падане и лупингите, имаха нещо като Yes day, наваксаха със захарен джънк до насита.

За такова отвесно падане иде реч! 

Нощуваме наблизо и рано на другия ден потегляме към солна мина Wieliczka, в покрайнините на Краков, където имаме резервация за тур с миньорски преживявания. Нахлузваме по един работен гащеризон, оборудваме се с нужната екипировка (лампи, кислородна бутилка и мешка за вода) и се спускаме в тунели от 14 ти век. Рязахме дърва, медитирахме в църква, пяхме в зала Мария Терезия със 140 м. висок таван, бохемствахме в залата на Фердинанд (с барок полилей), получихме сертификати за работа в солна мина и минахме по стъпките на миньори от няколко века насам.

Boooo

режем дървени колони за тунелите

подземно бохемство в детайлите

Мината е функционирала до преди 30 г, под владението на всички силни сили минали през тези земи. Гидът ни беше толкова приказлив, че ни изяде времето за обяд в Краков и хапнахме на крак в едно крайпътно капанче с "типична" полска храна - бурито и касадия, за сметка на това много вкусни (заслужава си високия рейтинг в гугъл).

Наздраве от Podwale 25 Kompania Piwna

Палим гумите към Варшава! На 40 минути от целта паленето на гумите или слизането от баирите към града декорираха таблото на маздата като коледна елха и едвам издрапахме до паркинга, но стигнахме навреме за резервацията в традиционния полски пъб, който крещящо ни напомни на типичните австрийски, явно влиянието от Австро-Унгрската империя се е харесало на хоримагския бранш! Не ни мислете, колата беше поправена в сервиз само с час закъснение на  планирания ни престй в града, да отбележа за незапознатите, нашите пътувания обикновено са разграфени до час точност и всяка девиация от плана налага импулсивни алтернативи и гъвкави решения!
И държа да отбележа, че останахме трогнати от полското обгрижване на клиентите, не само в Мазда, по заведенията, музеите, магазините, хората са гостоприемни и добронамерени, дори поназнайваха английски повечето.

Варшава ни посреща в прекрасна есенна премяна и октомврийско топлещо слънце! 

кифлея си в парка!

Най-новата репродукция на една от старите столици на континента, срината почти изцяло със земята по време на втората световна война, вдигнала се отново на крака, 

Зиги Васа (Шведска жилка, да)

надхитрявайки умело комунистическия съгледвач и изградила отново почти до цялост облика на първоначалния си старинен и уютен вид - Варшава гордо се издига над поречието на река Вистула! За разлика от обичайните сирени, камбанени звукове или музикални отброявания на едно денонощие на кръгъл час, примерно в 12 на обяд или 8 сутринта, тук градът пее своята песен в 11.15 ч. всеки ден. 11:15 ч е часът, в който е съборена часовниковата кула на царския дворец по време на втората световна война, когато нацистите го изпразват и бомбардират. Стрелките замръзнали на този час и десетилетия по-късно същият часовник е служел като касичка за събраните дарени пари и възстановеният часовник стартира в 11:15 ч, за да отчита тежестта на времето.

на мегдана с русалката!

По настоящем историческият стар град с площада съхранява наследството си под опеката на Юнеско, а модерните пристрастия на времето се завихрят в изящен танц на вкусове със западен оттенък, тук намират заедност украински, белоруски и руски емигранти. Варшавци се гордеят с миналото си и разказват историята си, за да се помни, загърбили враждебност и замечтани в светло мирно бъдеще.
Магдалена е нашият водач на фри тура, отказала се от корпоративна кариера заради любовта към историята и приказки с туристи, консултира писатели на исторически трудове през малкото време, което й остава от ежедневните туристически обиколки. Разказа ни няколко легенди, които не са в учебниците на официалната история, като например как заради подпалилия се царски дворец, Краков е отстъпил короната на Варшава за столица, където държавната власт вече била настанена така или иначе заради стратегическото си географско положение на бреговете на Вистула. Светна ни за тайнството как скулптурата на героя на града Sigismund III е оцеляла няколко века (от 17 ти насам) в почти оригиналната си форма, как синът му се състезавал с църквата в строежа на по-висок монумент, как самата статуя е надживяла няколко колони, страдали от бръчките на времето. Как била полегнала посред съборените постройни на града след войната и била отново цяла, даже изглеждала така истинска под заледените руйни, че архитектите се заблудили, че е истински човешки труп. 

бащата на нова Варшава

Най-интересно ми се стори как мъдрият градски архитект Jan Zachwatowicz успява да надхитри комунистическата управа, използвайки техните принципи. След втората световна война, когато Полша е под желязната соц. завеса, където изначалните културни и архитектурни ценности вече не са на дневен ред, руската инициатива за строене на бетонени блокове и инфраструктура била в разгара си, се явява един архитект, който деликатно заявява желанието си да възстанови облика на предвоенна Варшава. Централният градски площад с квадратното пазарище било със срината напълно една страна, която руснаците за по-лесно решили, че няма да изграждат, а ще я направят на терасовидна гледка към реката. След ден планирали да дойдат на място, за да обявят официално решението си. Ян Захватович убедил полските работници да построят стена около два метра с портали към домовете на предишните заселници за едно денонощие и когато руските управници дошли, той представил работническата класа колко усърдно работи, за да възстанови основите на града. Съответно руснаците нямало как да възроптаят срещу плодовете на трудещите се, а архитектът в последствие прокарал напълно новият стар изглед на площада. Подобен подход използвал и за други старинни постройки, които за няколко десетилетия се умножили многократно. Царският дворец бил построен едва през 80те години, като разрешението за строеж отнело десетилетия и било дадено като опит да се спечели симпатията на поляците след голяма издънка на руснаците, опитали се да потулят възропталото се население срещу рецесия, когато са убити повече от 40 цивилни. Решението да се възстанови двореца донесло такъв фурор, че за по-малко от 5 г. повече от необходимата сума пари била събрана доброволно от поляци из цял свят, хората продавали дори пръстените и обеците си, само и само да допринесат за строежа. 

Причината да пострада така силно (85% разрушения) градът е защото 30% от населението тук са били евреи, в следствие на вековната толерантност развивала се още от 10ти век насам, териториите на Полша винаги са били благодатни за еврейските общности в Европа.
Единствено квартал "Прага" не е засегнат от войната, защото е отвъд реката, където руската армия се е спотайвала, докато поляците са защитавали с последни сили града от нацистите. Руснаците удобно изчакали да се избият едни други и след капитулацията на Германия във войната нахлули в грда. Понастоящем кварталът се е превърнал в хипарски кът и убежище на артисти. 

След разходката с Магдалена направихме късен обяд зад стените на стария град в белоруско бистро (mon nom) за тапаси от местни и не само изкушения, сготвени с много въображение на вкусове и усет. Беларуските младежи ни впечатлиха силно и се върнахме отново.

тапаси от пиле мляко, даже!

Една забележителна сграда държа да отбележа като положителен принос на комунистите - построили реплика на Empire state building (да, озадачена съм и аз какво е породило тази мотивация, защото някак си свободна Америка и окупираща червена армия не ми се връзва в градивно изречение с принос) като дворец на културата и науките (замечтах се за нашето НДК да изглеждаше така). 

две момчета и един полски културен дом!

Три са големите имена, които свързваме с Полша - Коперник, Шопен и Мари Кюри.
Maria Skłodowska-Curie, родена в задния двор в малка постройка на местното училище, където преподавали родителите й, още от малка имала за забележителен талант. За жалост родена момиче, не й се полагало да учи, а и родителите й нямали възможност да я изпратят в университет. Сестрински съюз изпраща първо голямата й сестра да завърши медицина в Париж, докато Мария работи като прислужница и изпраща пари, услугата се връща и Мария вече е в Сорбоната, учи физика и живее при успялата си омъжена сестра. Покрай съпруга си успява да извоюва известност и да се утвърди като учен, кръщава първият от елементите си на родината - “полоний” (от Полша), а другият “радий”. Забележителна е автобиографията й, още потръпвам от мисълта при гледката на запечатаните съпружески саркофази в Париж, за да изолират прекомерната радиация от телата им, попивана десетилетия, докато са спасявали човешки животи с рентгеновото си изобретение. 

За Коперник и Шопен женската ми солидарност намаля, заинтересованите да задоволят любопитството си в нета. 

Завършихме деня с разходка из новия град в лов на хелоуински костюми из моловете, които са в ситито до двореца на културата. 

Вторият ни ден във Варшава е облачно и мрачно като по поръчка за занимания на закрито. Таргетът ни е Happy музей и Pinball музей. В първия ни липсваха инстаграмски акаунти, за да предаваме лайф с яки селфита.

Моят Барби принц!

Ники доволен, а Симеон сърдит!

е отива ми е розово на душата!

Във втория нямаше време за снимки, на фокус са 130 пинбал машини, пра-дедите на плейстейшън и магнитен пинг понг. Два часа отлетяха неусетно, момчетата (барабар с Ники) се изкефиха максимално, даже и аз в началото се чувствах като Алиса. В наше село нямахме такива машини, докато Ники изпадаше в свидна носталгия. 

детска радост и детско недоумение - за кво пък се кефим толкоз ние възрастните?!

Следобеда прибрахме колата от сервиза и отпътуваме за Катовице за нощувка напът за вкъщи. И сега идва голямата изненада за момчетата, Ники е резервирал най-готината хотелска стая (евър!) в Good Times Hause, темата е гейминг, в стаята си имаме пинбал машина (!!!), стените са изцяло в плакати на известни и не толкова гемърски звезди. Нямаше как да е по-подходящ този престой във времето и събитията на ваканционната ни програма. 

The ROOM!!!

Сутринта се разходихме из града (имах усещане за пловдивските улици), хванахме последните слънчеви лъчи в снимки, хапнахме яка храна и отпрашихме обратно към Виена. 

крилете на свободата!

е много вкусно беше и тук!

Интересни факти за Полша в кратце:

- Прекрасни магистрали и първокласни пътища, при това безплатни, без винетка и тол такси (освен, ако не ни изненадат с честитка по пощата).

- Чуждестранни автомобили не видяхме, чужда реч, освен украинска и руска не чухме.

- Пироги във всякакви комбинации се предлагат за закуска, обяд и вечеря. Не успяха да ме спечелят, добре че имат богато разнообразие от мулти култи кухня. 

- Симеон ме попита за името на Варшава от думите "война" (war на английски) и "свърши" ли идва?, непосредствено след градската обиколка. По този повод се информирахме, че според градска легенда идва от имената на двама влюбени: рибарят Варс и русалката Сава, която обещала на Варс да пази града от злини, ако я пусне на свобода. Той я пуснал, а доколко тя си е изпълнила желанието остава под въпрос, защото градът е претърпял доста крахове след това, но любовта е жива и до днес, а русалка е градския символ, има я на градския площад, както и в герба, в логото на такситата и като орнамент из целия град. 

- Убър е чудесна алтернатива на градския транспорт във Варшава за 4-ма, возиха ни предимно украинци.

- Имаме още няколко станции за посещение наоколо, пак ще дойдем да се радваме на топлото ти гостоприемство, Полша! 

Лондон за родители

Лондон за родители! След десетки посещения в Лондон се завръщаме този път като родители и водим поколението, за да им покажем как живеят островчани. Вълнението ни е голямо, още повече защото това е пътуването на Симеон. Неговото желание за отлично завършване на началното училище. Митака ни взима в полунощ от Станстед и за 40 минути сме у тях, изборът на домакини ни е премерен с основна мотивация лесна логистика. Нищо лично, но само който не е идвал в Лондон да изпита преживяването от продължителните часове по транспорта, за да отиде от точка А до точка Б няма да ни разбере.

на покрива на О2 Арената 

Нацелваме училищна ваканция и на летището се озовахме с още няколко самолета прибиращи се от всякакви екзотики, дето ти правят прически по плажовете, освен плитки, гъмжеше от пишман злоупотребили със слънцето бледолики англичани на групи от по три поколения. Ей в такива случай ми става така гордо и свидно за Шенгена! Спим няма и шест часа, закусваме с Митака, Дени, Мишето и Матео, и се отправяме към залата О2, за да атакуваме върха й! Калинката и Никол ни срещат там и заедно се впускаме в приключение, като изключително прецизно сме планирали, след консултация с всичко що го има, дето познава прогнозата за времето, за да уцелим период без дъжд. А за Арената трябва и предварително да се резервират билети, както всичко в тези дни. Та, в този ден категоричната прогноза, потвърдена от 17-те ни златни източника из телевизия и интернет сочи, че дъжд ще има най-рано в 14:30! Екстра, планираме слот в 10:30 да изкачим арената, пък след това, ако ще и кюфтета да валят, ще ги гледаме от някой пъб! Минаваме инструктажа, овързваме се в колани и катарами, щото ще минаваме напречно целия покрив на арената О2 закачени за метални въжета. Навремето, когато са я построили през 2000 г, тази постройка със завидните 52 м е била една от най-високите в района и затова явно някой напорист иноватор е блеснал с идеята за допълнителна конструкция за разходки отгоре й, за да се любуват пишман туристите като нас от висините. Но, към днешна дата, залата е прегърната от множество небостъргачи, включително и лондонския Манхатън и гледка към Бигбен йок. Но, няма значение, сега сме тук, възползваме се от предимствата на ситуацията на 100%, все пак за сефте ще обикаляме меки покриви с въжета. Както каза Калинката, живели преди години отсреща в един от небостъргачите – „постоянно ги гледахме някакви пишман туристи да се катерят и все им се чудехме на ентусиазма“, сега покрай нас него ще го гледат и ще му се подсмиват. И, обратно в реалността, инструктираха ни, завързаха ни с коланите, заснемаха ни преди приключението, даже някой и друг слънчев лъч ни поздрави през лондонските облаци и хоп - закопчахме се с катарамите за желязното въже в индианска нишка, в нашата група има и възрастна двойка англичани. Инструкторката ни говори с 160 думи в минута, какво разбрали, какво не, измисляме си пропуснатото, че да сглобим картинката. Потегляме по първата права, най-стръмната част, Борис води парада, само Ники и възрастните англичани са с подобаващо анти-дъждовно яке. Изминахме няколко метра и изведнъж като плисна оня ми ти дъжд, ама не лекото рамене, дето ще го изтърпиш, а онези ми ти едри и мокри капки, от които бягаш да се криеш под козирките на сградите. Ама сега де да избягаш, човек, като сме вързани в редица по един на гумения покрив на арената за концерти на световни музикални звезди и то - пожелание! Осъзнавайки целия този патос не ми остана нищо друго, освен да прихна в бурен смях и да се заливам с радост от поднесения ни лондонския експириънс! Момчетата отгоре като ме видяха такава развеселена се освежиха и за щастие дъжда спря бързичко, намокри ни доволно, но вятъра на върха ни изсуши! Нагледахме се на мокри гледки и на пълноводната Темза, чието име произлиза от стара дума за „тъмно“, еми доста е мътна все още, то от толкова дъждове няма как да се избистри. Слязохме с нетърпение позамръзнали и огладнели. Заредихме батериите в една пицария и се отправихме към центъра да атакуваме Биг Бен и останалите достойнства на централен Лондон!

В подножието на Лондонското око (виенското колело) се намираме с Кетната, Саша и Клари, ех че голяма панагюрска мафия се събрахме! Всички заедно потегляме на лов за лондонски централни забележителности. Зад окото съзряваме достолепния Биг Бен и Симеон е в ступор от възхищение. Имаме голям късмет, защото доскоро е бил опакован за ремонт, освежаването на фасадата се откроява от вида на уестминстър (парламентът). След два - три тигела, покрай Абабството, където коронясват богопомазаните и статуята на Чърчил, където Симеон ми дръпна урок по история за силния му принос по време на втората световна война да съществува днешна Англия, продължихме към кралския дворец. В подножието на Бъкингам розови пеликани предизвикваха възгласи и умиление на туристите, златните орнаменти по портите и оградите увличаха в непрестанно щракане на спомени. С Борис дискутирахме как ли се чувстват обитателите на двореца докато си взимат душ и през прозореца да ги зяпат хиляди чифта очи, и си останахме на ниво дебат само, защото никой не се появи отвътре, за да ни разкаже, а колко ли бани се падат на повечето от 700 стаи - и това остана загадка. Продължаваме през парка по стъпките на кралските особи, разхождали политическите си тревоги, а ние компенсираме с безгрижност и намазваме по сладолед на път за Пикадили съркъс.

Докато се снимахме пред Риц, един от най-луксозните хотели в света Кетната се обади на Лори, чийто офис е наблизо и за всеобща радост и веселие той успя да се измъкне от срещи и да се разтъжим и с него, щракнахме се за спомен и продължихме. Следващата ни цел са фонтаните с конете, където ще правим реплика на снимка преди 20 години с Кетната и Ники! Уви фонтанът е опакован с метални решетки, но главните играчи са налице и снимка има! А времето, ах времето е с нас, събличахме се до ниво къс ръкав, слънцето ни галеше по страните, а докато пихме бири навън се изсипа поредната буря за разнообразие и подсилване на така прекрасните зелени нюанси. Четвъртък се оказа новият петък, хората масово се събират следофисно по баровете, за да загреят за викенда, петъчният хоум офис се слива с почивните дни.

Лондонски мерак за бира!

панагюрската компания

След бирената пауза се разделяме с Кетната и се ориентираме обратно към О2 с междинна спирка на Tower Bridge само и основно за Симеон, който иска да става архитект със специалност мостове (засега). На път за там видях за сефте здравец, БЯЛ здравец, който ухаеше досущ като розовия, много красиво откритие. 

едно момче и един мост

Мостът! Видя ми се различен от предишните пъти, избелили са го доста, боядисали са в синьо въжетата и ми заприлича малко на лего, но защо пък не. Завърнахме се на арената и след близо час сме при Кат и най-сладкото бебе на света Ема, която става само за гушкане и целуване! Взех си доза бебешка любов и я оставих да си легне, а ние продължихме традиционната раздумка с Калинката в компания на просеко!

Ема!

Ден втори! Ще се разходим до Stonehenge, за да разгледаме дали английският камъняк се различава с нещо от останалия из големия свят!На два часа път с колата от Съри, возим се с Никол и момчетата на задната седалка като сардини, но за меракът тясно няма, стигаме!

чак да пощръклееш от енергия

хихихи

Имахме огромното желание да се разтъпчем на място като походим километър-два от входа до същината, но вятъра щеше да ни отвее и пломбите, и затова се придвижихме с шатъл. Самите камъни са по-малки, отколкото си ги представяхме, обикалят се в кръг, може да се видят дори от съседната магистрала. Поради наличието на тинейджър и многото хормони, не успяхме да усетим специалната енергия на мястото, щото зелената поляна, която ставала за футбол, но уви нямаме топка се превърна в арена за борба. Един пишат трибуквие по такива места, други се въргаляме по поляните, имаме си стил, хихихи. За камъните повече може да се прочете в нета, само ще спомена, че монументът е на вероятно 4000 години и е бил предназначен за погребения или обсерватория, няма намерни конкетни данни. Навръщане минахме за обяд при Милко, Ани, Алек и Филип. Ах, тези зайковци са станали същински мъже! Разтъжихме се с порция сладки приказки за гарнитура на барбекюто и се прибрахме доволни от видяното и постигнатото в размер на калории и впечатления. 

с татко Барба

Съботният ден е посветен на филмови сцени от старите ленти и футбол. Абсолютният късмет беше да решим да дойдем във викенда на шампионската лига финал, епично събитие за футболни фенове, особено на Борис, чийто любим отбор играе, пък даже и ще спечели.

Уембли!

На стадиона не влезнахме, щото още са ни тънки джобовете, задоволихме се само да поседим пред стадиона, да се побутаме със запалянковците и да позяпаме чудатости по хората за няколко часа и се прибрахме за вечеря да гледаме събитието с вдигнати крака от дивана. Моят хайлайт на деня беше Нотингхил - един от богатите квартали на Лондон, с множество скътани артистични улички, пазарчета, ателиета за изкуство и красота, и там нейде се намира онази малка и уютна книжарница, където Джулия Робъртс подписваше книгите си, флиртувайки с Хю Грант. А няколко преки встрани е друга малка и разкошна уличка с еднакви на ръст и форма разноцветни къщички, където една розова къщичка се отличава, точно там приятелят на Кира Найтли й се обясни в любов безмълвно на фона на коледна музика. И ние бяхме там, и ние видяхме, и ние усетихме любовните вибрации на големите, само дето нашите са истински и не само за филмовите ленти. 

раят на Земята

малка уютна уличка с къщи за милиони

любов се лее отвсякъде

В последния ден в Лондон запечатваме спомени от зелената природа и нетипично юнско слънце. Погледахме уличните артисти на Ковън Гартън, които бяха що годе талантливи и доста находчиви за събиране на бакшиши.

приятелски срещи

Пазходихме се по древните павета отново до кралския дворец и практикувахме лондонски пикник в парка Хайдън, където папагали и катерици те наобикалят само докато чуят, че отваряш пакет с фъстъци. С Митко, Дени, Мишето и Матео се насладихме на чудесния ден и се прибрахме да опитаме резултата от задобрелите умения на Митака с барбекю. Много и вкусна храна даде фира по време на това пътуване, но то само със сладки приказки не се живее. 

Оставихме Гринуич парка за следващия път, меридианът ще ни чака да го обкрачваме отново, а защо не и въртележка с лондонското виенско колело, което подминахме в взаимно съгласие заради огромната опашка. 

Лондоне, очаквай ни отново!

до нови срещи, Лондон!

Бягство от Виенските жеги в Тенерифе през май!

Когато резервирахме кратката ваканция за Тенерифе го правихме с идеята да се стоплим там, а то каква стана - бягаме от жегите във Виена! Накъде отиде този свят, скоро ще ядем череши на рождения ми ден, ако ще го гледаме от хубавата му страна :). 

Кацаме обедно в сряда и ни лъха онзи морски въздух с мелодията на палмови листа, как ми гали сетивата това усещане, но само през трите сезона от годината! През лятото предпочитам шума на ореховите песни и сенки в родните ширини. 

Летището е по-голямо и подредено от очакванията ни, измъкваме се бързо, натоварваме се в кола под наем и драскаме по добре асфалтираните, почти нови пътища из острова. Най-големият от Канарите, Тенерифе събира малко повече от милион жители и сигурно 10 пъти повече туристи през трите активни сезона. Крайречните територии са толкова гъсто населени, че карфица няма къде да се забие от бетон и стъклопакет в повече от 15 ката линии от брега, за сметка на което всички с гледки благодарение на стръмните склонове. Момчетата асоциираха острова с Дубай по липсата на зелено и много пустош, където пясъчните територии са заместени с вулканични маси. 

Та, имат много добра инфраструктура с безброй кръгови, крайпътни кактусови дървета, фикуси с размер на 100 годишни кестенови дървета!

Островът помещава повече от 300 вулкана, всички останали Канарски острови са вулканични, на 23-24 градуса слънцето се усеща като 30 поне - много от пътуващите в същия времеви отрязък имаха красноречиви слънчеви поражения за 5-те дни.

развълнувано ми е!

размечтано, дори!

камъни+вода=час време!

Целия следобед обикаляхме лежерно от плаж на плаж в градчетата El Medano и Los Abrigos, където сърфистите бяха открили сезона. 

Ден втори ще опознаваме местната фауна, т.к. флора няма много, с изключение на северната част, за която ще разкажа повече. Прекарахме в Маймунски парк (Zoo Monkey Park), да храним маймуни, лемури и морски свинчета, останалите влечуго/птице производни гледахме само от разстояние. Симеон особено се изкефи на близката среща с бозайниците, които умело са се адаптирали да събуждат умилението на посетителите. 

да ти се качат на главата, маймунките!

маймунски му работи!

След парка се разходихме по билото на един не толкова известен вулкан, от който се откри изящна океанска гледка (Montana Chayofita). 

хубаво е :)

гледки да искаш в Тенерифе :)

Ден следващ е посветен на северната част на острова, която компенсира със зеленина, било то плодородни дървета и тревички, земеделски култури и пустош за разнообразие. Обядвахме с гледка към Lago Martiánez, обширна територия с няколко басейна и гледка към океана. Имаме само няколко часа, при това със забравени бански и хавлии се задоволихме само облизване отвън. Ако някой ден се върнем в Тенерифе, задължително ще планираме ден-два размазване тук. След пищен обяд с само с тачоси, бягаме към организиран тур във вулканична пещера, образувана от лава (lava cave Cueva del Viento). Досущ като скалните пещери, с тази разлика, че няма сталактити, сталактони и сталагмити. Различните линии по пода и стените показват нивата на лава тунелите и вида на лавата минавала и загребвала по пътя си различни вкаменени обекти. Пещерата НЕ помещава прилепи, защото няма вентилация на въздуха, тъмнината е 100%, тествахме я, за сметка на това има повече от 90 вида насекоми, повечето от които губят напълно пигментацията си. 

Лагото е много яко!

вулканична пещера

Завършихме деня в кварталното заведение с още такоси на скара, предимно расли на кокал и супа с миди и скариди за разкош, съпровождани от изстудена и ароматна сангрия. 

Ден пореден с приключение на 3717м. или с други думи да видим какво се крие над облаците! 

Преди да атакуваме върха на вулкана Тейде

За да изкачим вулкана Тейде до същинският му връх са нужни специални разрешителни, които логично туристическите агенции изкупуват за месеци напред, затова потегляме с организиран транспорт и гид, което се оказа приятно и удобно, особено на връщане, когато сънят ни пребори, докато телата ни се лутаха от рязката промяна на разреден и сгъстен въздух, или пък височинната болест. 

да се изкачиш на 3500м, за да цокаш

Та, Канарите са били населени от берберите, дошли от северна Африка около 1500 години, след което в началото на 14-ти век испанците са започнали да завладяват един по един канарите, докато след 100-на години всичките 7 острова са под испанско владение и така до днес.

На височина от 1000 м. е раят на земята за земевладелците, които отглеждат обширни тераси с картофи и лозя. Долу на морското равнище има масови бананови плантации, цитруси и кактуси. Маслини не видяхме. 

Островът се захранва с питейна вода от конденза в горите им в северната част, които образуват множество извори, както и дъждовната вода, която се събира до последната капка. В туристическите сезони, които са 90% от година се преработва и вода от океана, за да смогне на човекопотока.

яко! на нивото на облаците (1000м)

Изкачихме се с бус до лифт на около 1500 м височина, където свършват жилищните постройки и земеделие. Над 1000 м, вече бяхме на нивото на облаците и вълшебните гледки спираха дъха. Кабинков лифт ни изкачи до 3500 м. за 7 минути. Оттам издрапахме нагоре до върха, минавайки по изградена от вулканични камъни пътека, на места с горещи каменни стъпала, от които вълни от сярни облаци стопляха крайниците ни. Спирахме за пауза на всеки 1000 м. На високото въздуха се усещаше разреден, но не изпитахме дискомфорт. От всяка височина се открива нова и нова нереална гледка, било то към обширни вулканични маси, океан или другите острови наоколо. Казват, че тази разходка е актуална целогодишно, защото времето над облаците е почти винаги така хубаво, независимо от времето долу на океанското равнище. 

на върха, йеййй!

Върнахме се доволни и приключихме деня със сладолед на плажа! За разнообразие изиграхме няколко кръга Aктивити, докато Ники си вземаше последни слънчеви бани на терасата. 

Последен ден и ще преследваме делфини и китове Гринди в океана. Тръгваме с катамаран и още след 30 минути навътре в океана, делфините ни наобиколиха, точно такива игриви като по филмите, безгрижни, в синхрон по двойки и елегантни като балерини. Продължихме навътре и не след дълго започнахме да виждаме и китовете гринди, от делфинското семейство, достигащи 7 м. дължина, игриви като събратята си, двойно по-големи и по-самостоятелни сякаш. Един от младежите ни поздрави точно до лодката и се опита да ни изпръска, наслаждаващ се на радостните ни възгласи. Неописуемо е чувството да наблюдаваме тези прекрасни съвършенства в естествената им среда, толкова мощни и в същото време беззащитни от човешката намеса. Черешката на тортата беше една голяма костенурка, която плуваше около нас и си подаваше главата от време на време за въздух.

кит Гринди

делфини

Ами това е от нас! С 5 часов полет се завърнахме във Виена с най-мекият полет, който сме преживявали досега и с незабравими спомени за природните дарове и стихии, които ние хората си позволяваме да обуздаваме и се заблуждаваме, че държим контрол, а всъщност сме една прашинка в цялата вселенска прекрасност!