Париж, град на любов и бохемство!

Пристигнахме късно след залез във Франция на малко летище на 100на км от Париж, защото летяхме с нискобюджетни авиолинии. Организацията на летището беше перфектна и само в рамките на 30мин от кацането вече пътувахме с автобус към столицата. След малко повече от час бяхме на една от централните автогари и се отправихме към  хотела ни. Метрото на Париж се оказа лесно за разгадаване, макар и да има много повече линии от София и Виена. Малко преди полунощ бяхме по леглата, заредени с ентусиазъм за преоткриване на хубостите на френската столица.

най-известната кула в света :)



най-известната триумфална арка в света

лувърът в една шепа

И двамата се връщаме тук след повече от 15г, когато минахме само за 20на часа напът за бригада в Америка. За мен лично Париж винаги ще си остане тръпка, напомняща ми младежко вълнение от първата ми чужда държава.
Ден 1: Париж отвътре!
Вмъкваме в програмата непланирана разходка с екскурзовод (free tour), за да почерпим недостъпна за широката аудитория информация. За наш късмет попаднахме на млад англичанин, историк по образование, който наблегна основно на факти от учебниците и не спечели интереса ни.

лобното място на Мария Антоанета - площад Конкорд

пак там

лилиите на Моне в Оранжери галерията

За наш още по-голям късмет ни поваля през първата половина на деня, докато обикаляхме острова с историческите сгради в сърцето на Париж. Силно ме впечатли часовникът на ъгъла на затвора, съдебната палата, която в момента изпразват и парижани се надяват да бъде отворена за посещения, двореца на височаишите французи, който е строен в рамките на 300-400г, като всеки следващ главнокомандващ е достроявал. Един вид е имало добра приемственост, нещо което за съжаление липсва по нашите ширини. Там на острова видяхме и българското посолство.

Спряхме се и пред горелия и все така грандиозен Нотердам, който е строен в продължение на 200г. За щастие пожарът не е нанесъл твърде много щети, все пак ще отнеме вероятно години само, за да се установят последствията, макар и Макрон да има амбицията да го възстанови за 5г. Завършихме пешеходната разходка пред Лувъра, където се виеше многопластова опашка от туристи и посещението на Мадоната ни се струваше по-скоро химера. Вместо да чакаме си купихме онлайн билети с фиксирано влизане за след два часа и направихме бърз план да оползотворим времето с един тигел по най-централната и шумна улица в Париж - Шанс Зелизе през  Триумфалната арка до Айфеловата кула.

Минахме през площад Конкорд (лобното място на Мария Антоанета и Луй), на който се извисява висок обелиск, продължихме, защракахме триумфалната арка с нас, както и Айфеловата кула, която вече е заградена и достъпът дори до подножието й е само с билети, които се разпродават седмици предварително. Оставихме качването за друг път.


лобното място на Даяна

Напът обратно за лувъра видяхме статуята на огъня на свободата (оказва се, че нейде там има и миниатюрна статуя на свободата, дарена на Франция от Америка в знак на благодарност за отстъпената земя - Луизиана). А огънят е точно над тунела, в който загива принцеса Даяна. След 22г хората още я помнят и поднасят цветя, трогателно е.
Разходихме се покрай Сена, минахме под Александровия мост (грандиозно украсен с бял мрамор и златни орнаменти, намира се срещу двореца със саркофазите на важните, включително и на Наполеон).

Мадоната с мен!



срещата беше кратка!

Завърнахме се точно 1 минута преди времето за влизане в Лувара, оказа се чудесна опция, без опашка отвън влязохме в музея, за да открием, че е огромно подземие, в което можеш да прекараш поне два дни, лутайки се измежду изкуство, коридори, статуи и изящни човешки изобретения. Дълга опашка по двама в редица ни заведе до Мона Лиза.  Движихме се през цялото време, макар и бавно и това беше чудесна опция мимоходом да разгледаме редица други достойнства на изкуството, които попадат в сянката на Леонардовата примадона и не биват оценени. Контактът ми с Мадоната беше заобиколен с бързане и припряност от страна на уредниците в музея, имахме буквално по-малко от минута да я съзерцаваме фронтално, защото опашката чака. Не ми се видя малка, а точно така както си я представях, в резултат на филмите които съм гледала. Размер около 1,20-70см си е чудесен за подобен портрет. Очите й следят минувачите, както всеки други портрет, не беше изключителна, но се радвам че я видяхме.



Пантеонът

Със сведена надолу глава си признавам, че нямахме сили и любопитство да разглеждаме друга експозиция и със събраните сили от чакането се отправихме към ресторант Au port du Salut, където щяхме да се видим със Силвен. Пътьом видяхме rivoli 59 (сграда, която се използва за временни изложби и артисти украсяват фасадата й постоянно в различни стилове, вероятно в зависимост от изложбите вътре. Не беше така впечатляваща този път, както очаквахме, но пък часовникът на Дали, който се крие на един ъгъл, застинал над типично френско кафене е интересен. И работи. Напът видяхме така популярния университет Сорбоната, грандиозна и респектираща сграда, впечатляваща архитектура, особено ме вдъхновиха величествените колони с арки с орнаменти, на който са изписани предмети от науката. Почувствах се малка. Представих си се да съм на 20 и да прекрача прага на този университет. Какво вълнение ме заля само.
Продължихме да катерим по склона и без да искаме се натъкнахме на пантеона, където са погребани едни от големите умове на Франция – семейство Кюри, Волтер и други. Сградата е величествена и препоръчително да се разгледа. Да се знае, че не пускат вътре с раници по-големи от компютърни.
Доволно изгладнели стигнахме навреме до ресторанта и нахълтахме вътре с нетърпение, беше точно 18:25ч, тъкмо време за вечеря. Нашите приятели се присъединиха малко по-късно и ни се усмихваха учтиво, докато разберем, че местните вечерят към 20-21.00, само туристите като нас си правели резервация за 18:30 :). Съответно и денят им започва по-късно, училищния звънец бие едва в 8:30.
Започнахме с аперитив - бяло вино, смесено с касисов сироп. Пастет от гъска; патладжан с моцарела; риба; агнешко, печено в продължение на 7часа; сурово телешко, накълцано прецизно и овкусено прецизно и умело със сос, който попива кръвта и не се усеща, че месото е сурово. За десерт, еклер с плънка от сладолед и сметана, залят с шоколад. За компания по чаша червено вино.
Силвен и съпругата му се оказаха чудесна компания, той е типичният изискан френски джентълмен, обръщащ внимание на външния си вид и обноски, а тя е полу виетнамка с екзотичен загар на кожата. Особено ми допадна да си поговорим с местни приятели на местенце, което е типично френско. В ресторанта имаше 90% местни.
Така завърши първият ни 14 часов ден в Париж и 21км зад гърба ни.

Ден 2: Версай и Мулен Руж!
Версай е построен от крал Луй XIV с основната цел да помещава целият политически елит на Франция, не само по време на работните часове, а и изобщо.

Версай отвън

Версай зад оградите

Един вид кралят е искал да държи под око и контрол всичко случващо се в кралството и е бил успешен. Неговите наследници използват формално и не толкова Версай като сателит за управление на държавните дела в следващите столетия. Дворецът си струва да се посети, но с билет за фиксирано време за влизане, закупен онлайн. Това спестява доста чакане. През топлите месеци има фонтанено представление два или три пъти на ден, добре е да се напасне програмата респективно. Добър план би бил да си вземем онлайн комбиниран билет за градините и двореца с фиксирано времево влизане.

градините на Версай



Версай отвътре



Известната огледална зала във Версай

Влизаме първо в градините, гледаме фонтаните за час, излизаме отново пред главния вход и влизаме в двореца посредством най-късата опашка. За справка има няколко опашки, една за взимане на билети, друга (най-дългата) за влизане с билети (без фиксирано време) и една за влизане с билети с фиксиран времеви диапазон. Ние почакахме известно време на дългата опашка, след което проактивността на Ники ни докара до късата опашка, въпреки това не успяхме да хванем фонтаните, т.к. се оказва, че градините и двореца са с отделни входове.
Мястото е голямо, много по-голямо от представите ми човешка нужда.
Поредната грандомания на миналите поколения. Самият замък е внушаващ с размерите си, напомни ми на крепостта на Чаушеско и тъжни мисли нахлуха в главата ми, докато се скитах из между студените каменни стаи. Колко много човешки труд, емоции и енергия за заминали, за да задоволят амбицията за величие на единици хора. Градините на двореца са разположени на десетки декари площ, които вероятно със скорост на конски тръст ще ми отнеме дни, за да ги обиколя. Симетрия, изящество, богатство, охолство, разхищение, лукс, това са само част от усещанията, които ме връхлитат, минавайки през спалните на кралете и кралиците.

Хубаво е, че са запазена почти изцяло визията и материалите. За пълноценно разглеждане на целия комплект бих отделила поне един цял ден. Ние отделихме до ранния следобед, т.к. искахме да се разходим в центъра преди вечерното шоу в Мулен Руж.
Времето ни беше превъзходно, направихме един тигел от кулата Монтпернасе, през базиликата Сакрекьор (много красива), потъркаляхме се по слънчевите стълби (които ми напомниха блажено на испанските стълби), погъделичкахме детското в себе си с продължителна гледка към един от най-старите и добре запазени каросели в Париж.
Имахме време за една дълга и релаксираща ранна вечеря и си намерихме един типичен миниатюрен ресторант в подножието на базиликата (явно отворено за изгладнели туристи, че нормалните хора, както казахме вечерят след 19.00).


сирене фондю с лучена супа




прЪжола със салата



Вино и любов!

Там опитах най-яката френска лучена супа, платото със сирена и салата не ми беше в повече, да си призная. Навреме се отправихме към  Мулен руж - кабарето, което всички ценители мечтаят да посетят и няма да е пропиляно времето, гарантирано!

безплатното шоу по повод 130г кабаре

сцената

без думи!

Колкото грандиозно и шарено е отвън, толкова е впечатляващо представлението вътре. Декорите и костюмите са повече от разкошни, програмата е толкова динамична, че няма момент, в който светлините да са изгасени за повече от 5-6 секунди, само за експедитивна смяна на декор. Насладата от представлението в компания на чаша шампанско, разположени на малки масички, типично по френски е пълна. Излезнахме от представлението с пълни сетива. За наш късмет същата вечер кабарето празнуваше 130г от съществуването си. По този повод намазахме 15мин светлинно, музикално и танцово шоу пред кабарето - свободно за любопитните погледи на туристи и местни.
Нощна разходка из Париж е задължителна, този 10милионен град сякаш не спи, излизахме сутрин в 9 и се прибирахме около полунощ и метрото беше винаги пълно с хора, както и улиците.
Минавахме по типичните за средиземноморските страни малки улички, които ни пренасяха нейде на юг, заведенията започват да оживяват след 19.00ч, местните ги виждам като смесица от италиански айляк до строга прецизност в детайла на швейцарците, харесвам ги.

Ден 3: последен ден с раниците на гръб!
Този полу ден го посветихме на дълга пешеходна разходка от Пантеона, през Шанс Зелизе до автогарата, където си хванахме автобусът за Beauvais, откъдето летяхме за Виена.


закуска по френски



котьовци



макаронена любов

Спряхме за късна и спокойна закуска в малка пекарна със собствено производство, пих марокански ментов чай (трябва да си купя, много ми хареса). По път попаднахме на много красив бутик за макарони. За моя нестихваща тъга, не си купих солени макарони – ще поправя тази неправда един ден! Оставихме много причини да се върнем в Париж, Дисниленд, върха на Айфеловата кула, солените макарони, очаквайте ни, ще се завърнем!