Страната на водните стихии Исландия!

Старт!

Август 2018, дойде време да те посетим и теб, чудата Исландия!
Интересни факти:
- Времето е променливо, прогнозата е повече от всякъде относително понятие, имахме температури от 5-19градуса за четирите дни престой, смесица от дъждовно, облачно и силно слънце.
- М1 е основният им път, които се води околовръсът на острова. По източния бряг има черни участъци, по които не бихте минали в зимни условия.
- Водата във всичките й форми е голямото чудо на Исландия - гейзери, извори, водопади, термални територии, ледници, глетчери. Най-чистата вода на света тече от исландските чешми. Не е проблем да си поискаш в кафе/ бензиностанция да ти напълнят туба с вода от чешмата. На летището продават бутилки исландска вода като сувенир/ армаган.
- Универсална дума на исландски е jaja, произнесена с различна интонация на гласа може да ти докара радости или неприятности. (нещо като айде на български, айдееее: отиде коня у ряката; айде, айде: да вървим; аЙдЕ: ко се моташ; е айде деее: е писна ми да те чакам; и т.н.)
- Има много и начесто места за пренощуване с кемпер/кола, табели с Р или елхичка са добър ориентир.
- Денят през август свършва около 22.30, в 23.00ч вече е тъмно.
- Всички говорят английски.
- Държавата съставлява 350к души, като 2/3ти са в столицата.
- Едно от популярните ястия е хотдог от агнешко с всички добавки (нарязан суров лук; запържен лук) - 400крони/3 евро (в бензиностанция).
- Пият еспресо и останалите разновидности на кафето. Чашка еспресо в туристическо кафе е 3 евро.
- Скир - парче от популярният им десерт с извара е 900 крони (7 евро).
- 2010г. драстично започва да се развива туризмът, основна заслуга има избухването на вулкана Eyjafjallajökull, който е засегнал повече от 10мил души по света, като по този начин целият свят е чул за Исландия като съществуваща.
- Лятото на 2018г. се оказва най-студеното за последните 100г, но пък за сметка на това имахме 19 градуса последния ден :).
- Икономиката се държи на туризъм, риболов и производство на алуминий. Имат и доста заводи за месопреработване, в който работят не малко българи. Всяко лято прииждат много чужденци работници, за да покрият туристическия сезон.
- Средното образование е пожелание, и все пак над 90% от хората го завършват, а 35% и университет. Образованието е безплатно.
- Тротоарите в столицата имат топло-почистване на навалелия сняг - с тръби топла вода, така не се задържа лед по пешеходните и моторните пътища. А сняг си вали обилно. Температурите рядко падат под нулата, но има силен вятър, който създава усещане за много студено.
- Всички природни забележителности са с безплатен достъп, повечето са пригодени за достъп с инвалидни колички, на малко от тях се заплаща такса за паркинг. 

Ето как започна и завърши Исландското ни приключение по дни.

Ден1:
Дейвид от Полша, живеещ от 13 годишен в Исландия ни посрещна на летището, за да ни закара до офиса му за кемпери под наем. Не обвинява родителите си за избор на място, напротив подкрепя, макар и студеното време. Харесва му животът тук в сравнение с Полша. Набързо оправихме документацията по приемането на превозното средство и подкарахме трескаво най-добрия ни приятел за следващите 4 дни към столицата.


Рейкявик

Като изпълнителни туристи в Исландия, първо минахме през Бонус - супермаркет с емблема на прасе касичка. Напазарувахме храна за пътуването. Уау, намерих снакс за викинги - сушена риба като чипс, оказа се много добро попадение. Супата гулаш в консерва също беше добра. Доматите и там не стават, изглеждаха като неузрели пластмасови домати, макар че ги отглеждат в специални оранжерии. Заменихме ги с чери. Ставащите плодове и зеленчуци са внос предимно. Разбрахме, че ягодите от оранжериите им били ароматни, но не ни остана време да ги тестваме. Готови сме за обиколка по златния кръг на острова, 1900 км са пред нас за точно 4 денонощия. Ники е направил чудесен план по часове, аз съм амбицирана да го изпълним. Един ден на географска посока имаме. Започваме западния тигел, ще продължим по северната, за да се спуснем по източната и да се гмурнем в синята лагуна на юг.
Рейкявик:
Правим фри тур в ранния следобед. Водач ни е Диса (исландското й име не запомних, макар и силното ми желание, стори ми се цяло изречение). Студентка последна година, учи туризъм и специализира прожект манажер (намигам гордо и дискретно).

Рейкявик

Името на града означава буквално две колони в термални води. Това е и символът му.
Президентството (построено 1881г.) и Министерският съвет са скромни сгради без полицейска охрана, кметът е комедиант, идният викенд ще организира ядене на палачинки, които той сам ще готви. Министершата им си живее в скромен апартамент и ходи на работа с 10годишната си кола.
От обиколката в спомените ми ще останат изображенията на няколкото стари къщи и църквата на хълма, която е във формата на ветрило. Протестантството е религията, а откъде идват футуристичните форми на повечето им нови църкви не ми е известно.

Министерски съвет в Рейкявик

Стартираме обиколката на острова с разглеждане на парка Thingvellir, където се е образувало най-голямото езеро в Исландия, в което се намира пукнатината Silfra, която позволява на любителите да се гмуркат между американски и европейски тектонични плочи.

Паркът Thingvellir

Продължаваме към Големия гейзер и по-малкия му събрат. Температура на водата е между 80 и 100гр.

Сърдечният канал на гейзера

Големият гейзер

Уникално поведение на природата в тази част на земното кълбо, дъ грейт гейзер е пасивен, но за сметка на това по-малкият му брат се заиграва с посетителите уж на очакван 10мин интервал на избухване, но закачливо понякога изненадва с по-къси и дори двойни разплисквания. Заформянето на водната стихия в сърцето на врящия кратер е вълшебно изкуство, оформя сфера от бълбукаща вода в множество нюанси на синьо.

Завършваме деня с водопада Gullfoss, ниагарата на Европа. Огромна и непокорна водна маса, поредното напомняне на природата, че ние хората сме само малка прашинка в цялото й превъзходство.
Островът е покрит предимно с ниска растителност, особен цвят на зелено с нюанс на жълто. Имат си мащерка, бял и розов равнец, глухарчета и повечето тревиста разновидност като европейската. Огромните зелени площи, покрити с дебел слой мъх, напомнят на онзи зелен персийски килим от сцените на Хобит или Властелина на пръстена.

Вулканични камъни, прегърнати в мъх

Полета с чифтокопитни любимци

Има територии с вулканични камъни, обрасли с дебел, но мек като памук зеленикав мъх, като стъпих и пропаднах почти до кръста. Почти липсват дървета. Най-многобройните животински видове, които забелязахме са популярните исландски коне и яко ангорски овце, тук там и крави.

Ден 2:
Стартираме новия ден с разходка около естествени извори в планините с вода по 100градуса в областта Deildartunguhver. Поредното чудо на исландската природа, да образува поточета и реки от кипяща вода.

Наред е следващия водопад, разгънат като ветрило - Hraunfossar, впечатлява с кристално синята си вода. Носи ти онова усещане на увличане по природата и естественото живеене сред ниската растителност и разхлада във водите му. Нещо детско в мен се развълнува, прииска ми се с боси крачета да подскачам от камък на камък и да се гоня с водните къдрици.

На върха на угаснал вулкан

По диагонал преминахме по билото на един от многото угаснали вулкани - Grabrok, за да достигнем до Hvitserkur - чудото на атлантическия западен бряг на острова.

Трол в Атлантика

Местните го наричат западния трол. Нахранихме животното от интересен вид и потеглихме към Akureyri -

Светофар в Акурейри

северната столица на острова. За малкото време, което прекарахме в града, останахме очаровани от спретнатия вид на къщите, хармонията на околната среда, спокойствието на хората. Впечатли ни един детайл - червените светофари са под формата на сърце, а не на кръг както жълто и зелено. В последствие разбирам, че сърцето като форма е популярен символ в целия град и се е зародил в следствие на финансовата криза през 2008, като стимул за възродяване.
Градската баня се оказа особено приятно и образователно за навиците на местните занимание. Поради хигиенни съображения взимането на душ преди потапяне в басейните и джакузитата е без бански с указания за местата за измиване по тялото :). Това е задължително, не пожелателно. Както ще разберем по-късно това правило е във всички водни изкуствени басейни, навсякъде из страната.
Имаше няколко басейни за киснене с температура на водата - 38; 42, 28, 0 градуса.
Бойко от Ловеч ни заговори в едното място за киснене, усвоил навиците за киснене в поредица от гореща, ледена вода и парна баня. Разказа ни, че от няколко години живее на острова, харесва му, но в дългосрочен план не би останал. От него разбираме, че изненадващо много българи живеят и работят там, основно не високо - квалифициран труд или само в туристическите месеци. Бойко не намира в местните сродни души, били студени и затворени хора.
Завършихме вечерта с гледка към още един красив водопад - Godafoss.


Godafoss на залез

Бяхме там в 22.15, точно навреме преди да се скрие слънцето, което така или иначе срамежливо не се подаваше целия ден из зад гъстите облаци.

Ден 3:


Сутрешна гледка

Събудихме се с прелестна гледка към Myvath езерото, след закуската за шампиони с чай и кафе, посетихме Myvath натуралните бани - лъскав комплекс с естествено топли води, чудесна програма за целодневно посещение и спа Релакс, който според мен конкурира доста успешно синята лагуна и е значително по-евтино. Слагаме го в списъка за другия път. Наблизо се намира и меката на гео термалните извори Namaskardh.


Замаскирани горещи извори

Огромна територия, покрита с вулканични камъни, обгърнати в мъх, образуващи склонове, от които излиза пара. Задоволих любопитството си да се покача по един склон и да пипна почвата, беше топла. Зад тези хълмове се откри извънземна гледка от огромни полета и канари от нетипично оцветени скални маси, по които липсва всякаква растителност. Там се намират естествени бълбукащи страховито извори със синьо - сиви пясъци, които навремето са използвани за производство на барут.


Геотермална долина

На места гледката наподобява на памук кале в Турция, а на места си е откровен лунен пейзаж, особено усещане придава това място, леко плашещо с размера и безлюдността си, смайващо с различността си. Наподобяващо декорите на холивудски филм за малките зелени човечета.



Врящ фонтан

Мястото има остра специфична миризма на химични елементи, които не са ми познати, не е типичната сярна миризма.


Dettifoss

Продължаваме към Dettifoss - най-големият и мощен водопад на острова, за сметка на това лишен от изящество и отличителна хубост.
Планираме бърз диагонал през парка на долината Dimmuborgir, за да видим образованията от лавинни камъни и попадаме на райско местенце за разходка.


Известните лилави полета в Dimmuborgir

В близост има и приятна къща за гости (със същото име) за нощуване, която си заплюваме за другия път.


Паркът Dimmuborgir

В преследване на друга гледка от висока скала попадаме в градчето Seydisfjordur, обгърнато от планини и завито старателно с гъсти облаци. Пътуването до него беше забулено в мистериозност и очакване. Църквата е един от известните обекти (спираха се доста азиатски туристи да снимат и ни стана любопитно да се разровим за информация).

Гледка за добро храносмилане :)

Скалата не нарихме, но направихме вкусен обяд в кемпера с тази гледка. 
Започваме дълго спускане по източното крайбрежие и пред нас се открива неземно живописен и разнообразен пейзаж, смесица от зелени плътни килими, голи скали, сиво-черни пясъчни канари без растителност, водни басейни, образувани от Норвежко море, фиорди, безброй миниатюрни до огромни водопади подобни на Райското пръскало в многоброен мащаб. Пътят минава в подножието на планините, натъкнахме се на един единствен тунел, природата е покътната до минимум. От тази страна на острова забелязахме, че имало и разнообразие на птици животински видове - чайки, гларуси и лебеди, последните бяха много, ама много. Като зелена калинка на бели точки, налазили една тучна поляна.



Ледената лагуна в цялата си прелест

Диамантеният плаж

Привечер стигаме до ледената лагуна, където планираме да нощуваме. Представлява не голям залив с парчета лед, големи колкото бус или малък камион. Едни оцветени от черния пясък, други като сини кристали, повечето като парче сняг. Из между ледените късове подаваха глави местните обитатели - тюлени, гонещи се с водата. Гледката е величествена. По-ниската температура се усети мигновено, 5градуса. Иначе няколко км преди и след е между 8-14градуса. Отсреща се намира Диамантеният плаж, широка морска ивица от черен пясък, силни вълни и изхвърлени от водата ледени кристали.
По продължението на лагуната в далечината се вижда най-големият в Европа глетчер, от който се отчупват огромните ледени късове. Глетчерът е замръзнала маса от сняг и лед в подножието на планината, разположена върху земята, а отчупващите се късове (айсберги/ ледници) изплуват. Не останахме да спим там, избягахме към топлите ширини с 5 градуса повече, в посока на залязващото слънце, което само си представяхме зад дебелите слоеве облаци. 

Ден 4:
Утро, обляно в заслепителна слънчева светлина. Воала, Исландия ни се показа и в другата си премяна, тази за която само бяхме чели по книгите и заглеждали в зашеметяващи снимки.


Южната тангента с гледка към Глетчера




Просто крайпътно езеро




Заигравка с вулканични камъни

Започваме деня с много слънце напът за плажа Reynisdrangar на брега на Атлантика, където вдясно се мъдри арка в морето, наподобяваща на лазурния прозорец в Малта (който потъна преди няколко години), а отляво една голяма скала, обрасла в мъх помещава две полу пещери.



Скали от ЛЕГО :)




Лазурния прозорец

Каменният състав на скалата е като купчета от лего с колони. Отсреща в близката далечина от водата се подават няколко стройни скални пазители на това поредно природно чудо. Домашен уют на върха на мъхестата скала намират ято тъполюни кайри.


Плаж с черен пясък

Пазителката на плажа

Нейде по пътя ни - торфена къща

Продължаваме по М1 (околовръстното на Исландия), за да се отбием до останките на Американски военен самолет, приземил се принудително на брега, поради липса на гориво. Пострадали не е имало за щастие.

За мен беше странно, че подобна находка привлича туристическия интерес, още повече, че за да се стигне до мястото се ходи пеша 4км в посока. Барабар с туристите и ние отидохме, че видиш ли да не изтървем атракцията.
Отправяме се към последните два водопада от списъка ни.
Skogafoss - висок, строен и мощен, посрещна ни с великолепна дъга в подножието си. В знак на благодарност си разпънахме софрата и обядвахме край поточето, което се отделя от водопада. Има чудесни условия за нощуване и къмпингуване на това място, даже има и душове, чак ни се прииска да имаме още време да му отделим в наслада, но уви. С нетърпение ни очакваше Seljalandsfoss, за да ни покаже прелестите си, оцветени също с пъстра дъга. Уникалното на този водопад е, че можахме да минем зад водите му и да го погъделичкаме по небцето, а той да ни изпръска доволно в замяна.
 На паркинга, бяхме така любезни да спрем навреме един китайски турист преди да отпътува с кафето си на капака на колата, а той в замяна на услугата ни подари билета си за паркиране.

Skogafoss

Seljalandsfoss

Продължаваме към селцето Keldur с автентични торфени къщи от 19ти век. Това са къщите, в които са живеели навремето исландците, силно изолирани с естествени материали и почти изцяло заровени в земята.

Древно селище с торфени къщи

Двойна защита срещу природните бедствия и неприятели.
Така завършва кратката ни обиколка на острова, със запълнени квадратчета от предварителния списък и с отворени много нови за следващото ни посещение.

НиФи карта

Последните будни часове прекарваме в синята лагуна, за да заредим батериите преди завръщане към родните места.


Синята лагуна на залез

ЛибоФ, либоФ, сФарен картоФ :)

Синята лагуна на залез

Синята лагуна с просеко и малиново вино

Посрещна ни Александра от Румъния, която живее на острова от март тази година и с приятеля си работят на постоянен договор в комплекса, планират да останат за поне година и да усетят исландската зима. Приказлива беше, а ние нямахме против да научим още нещо за местните нрави. И тя затвърди определението, че исландците са трудно достъпни хора, дори студени, дисциплинирани и образовани. Младата дама прояви съседска симпатия и ни пусна да влезем по-рано от планираното. За Лагуната трябва да се направи предварителна резервация и влизането е по часове, поради високия наплив от туристи. В базовия ни пакет влизаше ползването на хавлия, безплатна маска за лице и една напитка по избор. Мястото е направено с много вкус и интуиция за нуждите на клиента, без пестене на качествени материали. Цената е завишена, но не останахме с усещането, че сме платили несправедливо много за това, което получихме. Резервацията ни беше от 20.00ч до полунощ, когато затварят, ние поседяхме от 19.15-22.00ч. Побързахме да хванем залязващото слънце на този прекрасен слънчев ден!
Залезът беше красив: 22:35ч на 16 Август 2018.

Свещеният (Шри) остров (Ланка) на Буда!

Беше зимата на лето 2018-о (януари), време за поредното бягане от студено на топло :)
Летим от София, през Доха до Коломбо - столицата на Шри Ланка.

Групата!

Пътьом се възхитихме особено от Катарското летище, построено преди 3 години по последен вик на архитектурата. Летището, което никога не спи, има повече от 30 кафенета и ресторанти, включително пиано бар с жива музика, и уникални детски площадки от мед с мека настилка, изобразяващи различни великански кукли.


летището в Катар

Ако имате възможност да избирате дългия си престой, със сигурност там ще ви се стори по-кратък.
Кацаме в Коломбо на 7ми януари сутринта. Топлият влажен полъх се усети мигновено след отварянето на самолетните врати. Усещането винаги е приятно, особено като идваме от минусови температури.
Имаме посрещач - като по филмите, държащ табелка с името ни. Много специално усещане :) Братът на водача ни за следващите две седмици. 


На морската алея в Коломбо

Направихме бърза автомобилна обиколка на Коломбо с кратки спирки на Independence Square,Galle Face Green - beachfront (огромна океанска ивица, стъргалото на града един вид - посипано с червена песъчлива почва, която допринася за прахообразуването в района), Gandaramaya (Vihara) Buddhist Temple (Странно схващане за храм - имахме усещането, че са заградили един цял квартал с постройки, превърнати в отделни параклиси и музейни експозиции.

Площад на независимост

 Оказва се, че във всеки подобен будистки храм има по едно старо дърво с огромен ствол, което символизира мъдростта на времето). Бързо установихме, че градът ни напомня донякъде на повечето големи градове в Индия с натоварения си неурегулиран трафик, мръсен въздух и много хора на едно място.

Будистки храм в Коломбо

С две думи, Коломбо спрямо Делхи ми се стори като София спрямо Брюксел. Сравнително по-добра инфраструктура, по-малко замърсено, по-висок стандарт на живот. С една сума - по-малко шарено.

Отпътуваме за провинцията с надежда там да открием повече причини на възхищение, присъединяваме се към групата приятели в Habarana, които са там от предишния ден.
Имаме амбициозна програма за следващите две седмици, придвижваме се с бус и сме приятелска група от 15души:
Ден 1.
- Отиваме да караме колелета в парка Polonnaruwa Archeological Site в Централна Северна провинция на Шри Ланка. Древно селище с многобройни будистки храмове или поне останките им. Някой от храмовете са доста запазени и стените им разказват за преживяното време. Научихме, че е изключително неуважение да се снимаме с гръб към статуя на Буда, управниците на храмовете дори изискват изтриване на подобни снимки, бдят зорко за нарушения. Влиза се задължително боси в храмовете, дори да са само останки. Буда основно е изобразен в две пози - седяща медитираща и полегнала на дясна страна. В редки случай се среща и изправена статуя на Буда. Будистките храмове се наричат "ступа", изглежда като могила, но е иззидана от цимент/ камъни/ бетон и няма отвор. В няколко ступи в света са зазидани останки от тялото на Буда. Има една такава ступа в Шри Ланка, намира се в Кенди. В останалите ступи се зазидва символичен предмет - реликва, който се натоварва с особено значение и почит.
Защо Буда в Шри Ланка? Буда е роден в Индия преди повече от 2500 години. 3ти век започват будистките влияния в Шри Ланка. Така се формират две основни течения - Будизъм и Индуизъм. През годините позициите за надмощие се утвърждават дори с граждански войни. По настоящем, индуистите населяват само северната част на острова.
Основните езици в Шри Ланка са синхала (повече от 70% от населението и изповядват будизъм), тамили (изповядват индуизъм) и английски (мюсюлмани, християни и др). Оттук започват и разликите с Индия. Друг любопитен факт е, че местните не долюбват северната си съседка и дори се обиждат, ако бидат сравнявани с индийците.
- Sigiriya - известната "Лъвска скала", представлява огромна скала, на която е построен древен храм. По средата на скалата има вдлъбнати пещери, изрисувани с Буда и с 500те жени на един от видните им владетели.


В подножието на "Лъвската скала"

Понастоящем този обект е под закрилата на Юнеско. По безброй стълби се изкачваме до върха на скалата - планина, от която се открива вероятно вълшебна гледка, невидима за окото поради постоянната мъгла или мараня в Шри Ланка. По средата на трасето има останки от лъвско тяло, иззидано в скалата.

Имаме близка среща с местните обитатели и крадци на дребни вещи - маймунките. Ухажвах си с кашу, за да скъся дистанцията, струваше си. Имат такива меки ръчички, като бебешка кожа, но са дружелюбни само докато имат изгода.
Ден 2.
- Dambulla /Cave Temple - пещерни храмове.
Своеобразен будистки манастир, качен на най-високата точка в града. Вероятно гледката от върха е превъзходна за тези, които могат да виждат през мъгла. Отново. Храмът представлява редица от изрисувани пещери, в които се помещават огромни статуи на Буда.

В подножието на скалния манастир

Интересен факт е, че в определени периоди на деня затварят посещението на пещерите, за да си почива Буда (около 15-20 минути). Уцелихме такава пауза около 14.00.
Рисунките в пещерите са уникално красиви, наподобяват стенописите на християнските храмове. За радост атмосферните влияния са щедри в този регион и рисунките са запазени много добре.
- Ranweli Spice Garten - градина с подправки и плодни дръвчета.
С особено въодушевление излязохме от там, защото научихме интересни факти за билки и плодове, които използваме ежедневно. Например куркумата изглежда досущ като джинджифил, но е оранжева. А джинджифилът се оказва, че е афродизиак. Черният пипер расте на дърво, чийто плодове са гроздове със зрънца. Зеленият пипер се бере зелен, Когато е узрял се превръща в черен пипер, а когато черният се обели се получава бял пипер. Ананасът расте на храст, а не на дърво - това беше масовата изненада. Изкусни масажисти правят чудеса с масажни кремове от алое и сандалово олио. Направиха ми такъв с вълшебна и подмладяваща смес. Свалиха ми 10 години от лицето :) Това е спорно, но безспорно масажът беше освежаващ.
- Kandy - стара столица на Шри Ланка, намираща се в сърцето на острова. Разходихме се по шарените улици с магазините. Местните търговци обичат да се пазарят, допустим е пазарлъкът дори в магазините, където стоките имат фиксирани цени с етикети. Възможно, дори задължително е поне 50% да се свали цената.

Тук-Тук паркинг в Кенди

За разлика от северните си съседи, не са твърде напористи, разбират когато се каже категорично "не". Преследват те само ако усетят шанс за надлъгване в цената. Така се гонихме с един амбулантен търговец на рокли. Започна с единична цена 2500, после падна на 5 000 за 5 броя. Напазарувахме си статуи на Буда и всевъзможни текстилни изделия. Жените в Шри Ланка носят сари, подобно на индийското или поли, а мъжете се пременят с поли. Въпросната пола е дълга ивица шарен плат, увита около кръста и завързана с възел на корема или хълбока.
- Kandy dancing show - Има да догонват Боливудските представления.

Ники с традиционен барабанист

Барабаните, игра с огън и ходенето по въглени са основните характеристики на представлението. Интересно е да се види, но далеч не е особена наслада за сетивата. Нашият гид ни беше уредил места на първия ред. Нали е родом от Кенди, бил популярен Кендимен в града.
- Kandy Temple of the Sacred Tooth Relic - Будистки храм, в който се съхранява зъб от Буда, намиращ се на брега на езерото в сърцето на града. Огромен комплекс, съставляващ редица малки храмове, мемориали и площадки за медитация. Същинският храм със зъба е двуетажна сграда, построена от злато и мрамор. Поклонниците носят бял лотос или националното цвете (синя лилия) в знак на признателност и ги оставят в храма. Мирише омайно и гледката определено гали окото. Бяхме в тълпата и ние, и ние видяхме зъба, макар и заобиколен от многобройни пластове платове, метал, стъкло и прочие. Видяхме го индиректно, но си го представихме директно чрез силата на убеждението и вярата.
Будистите са особено хрисими хора, имат благи очи и се радват на жизнено-важните неща - да са здрави, да са заобиколени с любов и детски смях.

Цветя в храма на Буда в Кенди

Това ни учеше и нашият гид - Саман, чието име значи "цвете". На 38 е, не е имал късмет да намери истинската любов все още, за което е много тъжен. Най-вече, защото няма наследник. Моли се всяка сутрин, докато ни возеше в ранни зори към следващия туристически обект, шептеше си отдадено своята молитва. Изпитвах признателност в тези моменти, тайно го наблюдавах с крайчеца на окото си, за да не наруша интимния момент между Саман и неговия Буда.
Ден 3.
- Gampola Tea Factory - напът за Nuwara Eliya посетихме стара и пре-стара фабрика за производство на чай. Научихме за наличието на златен чай, който е особено полезен за хора, които искат да живеят изключително дълго :)

Дегустация на чай

Шри Ланка е един от основните производители и износители на черен чай. Част от британското наследство и до момента е основен поминък за много местни, чаените плантации дават работа на мнозина целогодишно. Интересен факт е, че черният и зеленият чай се добиват от листата на камелия. Младите листа са Iво качество, старите листа плюс клонки са съответно IIро и IIIто качество, в зависимост от съотношението. Белият чай се добива от различен сорт камелия, но само от зелените й - неразлистени стръкчета на растението. Златният чай се добива от същата камелия на белия, но се суши 24-48ч. Белият само 12ч.
- Ramboda waterfall - според Саман, имахме възможността да видим един от световно известните водопади. Видяхме го от далече и вероятно затова не успяхме да се убедим в световното преимущество на тази природна забележителност. С риск да ме замерят с камъни разни хора, за мен този водопад не беше по-величествен от Райското пръскало. Само дето не съм чувала никой сънародник така да го величае. А ето, че има защо :).
Всъщност има разлика. Освен големия водопад, Рамбода е събирателно за редица малки водопади в близост до пътя. На всеки от тях беше монтиран по един маркуч и местните го използваха за автомивка. Бизнес моделът е следният - който се сети да приспособи маркуч към водопада взема наем за използването му - 100 рупии/ 1 лв. Ако си носиш кофа и ти е мерак да си поливаш, спестяваш като не ползваш маркуча. Водата е безплатна, природен ресурс е все пак.
Ден 4.
- Nuwara Elya  - Horton Plains/ End of the world - национален парк в сърцето на гористи планини на малко повече от 2 000м височина.


Борба за живот - природа

Отидохме рано, преди изгрев слънце, за да можем да изкачим върховете преди слънцето да се покаже високо и обичайната мъгла да скрие великолепните планински гледки. Успяхме. Изкачихме се до популярната за туристи точка, наречена "Накрая на света". Гледката е величествена. В 9,30 падна дълбока мъгла и заръмя ситен дъжд. Местните бяха прави - струва си ранно ставане. Паркът е популярен с редица редки животни като сърни, елени, няколко вида птици и прочие, дори мечки, които не видяхме.

Да се помни!

Основните обитатели бяха гаргите. Имаше един красавец елен с изваяни рога, нает  явно на щат преди входа на парка за прелъстяване на туристите фотографи с цел въодушевление, че това е само началото от разнообразни видове по-натам.



На края на света

Уви това е и краят, други животни или няма или ние не нямахме късмет.
- С влак от Nuwara Elya до Ella - преживяване, Гугъл в снимки за маршрута.

С влак до Елла

известно като най-красивото пътуване с влак в света. Факт - не бях пътувала с влак по толкова панорамен маршрут. Гледките, които успяхме да откраднем през мъглата бяха величествени, имах усещането, че хоризонта е забравил да се застопори на едно място или се е загубил нейде из далечни светове. Огромни чаени полета, миниатюрни сламени колиби, заобиколени с малко по-големи обработени нивички, разперили прегръдките си многобройни хълмове, застъпващи се като дипли на богато натруфена пролетна рокля. Пролет. Такова е усещането като гледаш всичките възможни нюанси на зеленото. Ето какво разправя
Малко факти - влакът се движи с 20км в час. За справка и автомобилите не хвърчат, движат се преко сили с 60км в час. На единствена им магистрала ограничението е 100км в час. Та, влакът. Билетите масово са изкупени, поне мрежата така разправя. Час преди пътуването бяхме на спирката и успяхме да вземем 15 билета за втора класа. Билетче = 100 рупии или 1лв. Седящи места нямаше. Местен младеж беше така мил да ми отстъпи мястото си, възползвах се за около час и му го отстъпих обратно на свой ред.
- Елла - малко селище, известно преди всичко с пътуването с влака. Остана ми в сърцето. Сякаш пътя, който ни водеше към него с великолепните гледки ни подготви за още по-красиво изживяване. Отседнахме в най-красивото и диво място, на което съм била до сега. Хотелът се намираше на висок байр.
Стаята ни беше с гледка към изгрева, стъклата на прозорците бяха заменени с дървени щори и имах чувството че птиците пеят само за мен. Песента на това място е магична, наспиването пълноценно, събуждането го сравнявам с пълна наслада на сетивата. Тази песен бих я послушала няколко дни. Ей така, само да седя на терасата и да слушам. И да обичам. И да не мисля. Само да обичам.
Ден 6.

Почивен ден преди Яла

Езеро в парка

- Yala national park - огромен за размерите на острова парк, един от големите с най-много и разнообразни животински видове. Видяхме леопард или поне фриволното помахване на ушите му, от има няма 500м. Отново си го представихме по-добре, отколкото го видяхме. За сметка на това съпровождахме един слон тийнейджър по време на сутрешната му разходка. Беше буквално силно превъзбуден от срещата си с нас.  Многобройни пауни красяха крайпътието, даже един ни изненада с ниският си полет над джипа. Организацията на фото сафарито не ми допадна - изцяло покриваше комерсиалният замисъл, но без мисъл за животните. Пътувахме с джипове с по средно 9места. Нашата група справедливо се разпредели в 3. Имаше джипове с по двама души само. Накъдето и да се обърнеш по мрежата от пътища жужаха като черни стършели джипове. Горките животни. Нищо чудно, че не бяха във възторг от визитата ни.
Ден 7-8.
- Tangalle - плаж, пустост, дивост и красота. А! Кокосите пропуснах. След седмица интензивно обикаляне по планини и храмове, това райско местенце ни се стори несравнимо.


Ники доволен

Опитахме за сефте пържола от риба тон. Мноооого вкусна. Аз лично си задоволих насъбралия се глад за скариди. Плажната ивица е безлюдна,


аз нахранена

дървени барове можеш да срещнеш рядко, наподобяваше уюта на българските плажове преди 30 години. Единствено - плажът беше доста каменист и океанът имаше несравнимо силно течение навътре. Никой от нас не се осмели да плува.
Ден 9-11.
- Mirisa - отидохме от пустошта в джангъра. Тамошния Китен с надиплени един до друг барове на плажа, нощен живот и магазини. Плажовете са песъчливи и превъзходни за почивка и заиграване с вълните, даже за плуване.


Плаж в Мириса

В околността има подходящи плажове за сърф. Взех първият си урок. Уникално приятно усещане за баланс на повърхността на водата.


Някой трябва да вози дъските за сърф

Ще опитам отново, без убеждаване :). Почти 2 часа инструкторът беше с мен във водата, за да ме пуска върху вълните. Цената беше 2000 рупии. Приятно изразходени 20 лв. Карахме джет с Ники. Уау. Това беше екстремно. Благодаря ти за мотивацията да го яхна, любов! Определено си струваше преживяването!


Рибари на ужким

Докато обикаляхме плажовете се натъкнахме на традиционните рибарски столчета във водата, направени от бамбукови пръти. Навремето са били същински риболовни средища, а напоследък с останали като туристическа забележителност и местните си работят на смени като актьори за снимки. Ако искаш да снимаш - 100 местни пари, ако искаш да те снимат на рибарско столче 500 пари. И аз бях там, и аз се катерих за снимка :)
Ден 12-14.
- Hikkaduwa - последни 3 дни на плажа. Хикадува е чудесна комбинация от урбанизация и пустош. Плажовете са широки, застроени само с ниски хотели и бунгала. Океанът те допуска само да се боричкаш с вълните, което ни беше достатъчно.

Гледка от стаята

Имахме най-яката гледка от стая някога. Сутрин ме събуждаше шумът от разбиращите се вълни. Имах чувството, че океанът изпращаше водната си стихия да почука не много нежно по вратата, за да ми каже "добро утро" :)
- Sea turtle Farm & Hatchery - посетихме кoстенуркова ферма в Habaraduwa. Научихме любопитни факти за живота на костенурките.
- Ambalangoda National Mask Museum - в реално време видяхме как от парче дънер за горене в камината може да се произведе уникална красота в цветове. Няколко души работеха усърдно по поточната линия на производството на маски, като всеки имаше своята важна роля в дялкането на дървото, полирането с шкурка, боядисването с основа, рисуването с фина четка. В магазинът на музея имаше толкова много приказни фигурки, че ти се приисква да си купиш една торба. Скъп е. В последствие установихме, че редица от стоките на летището дори бяха по-евтини.
- Moonstone mine - съвсем на изпроводяк посетихме мина за лунни камъни, научихме за животът на камъните. Стара и пре-стара мина, превърната в театрална площадка и търговска марка. Интересен факт - синият лунен камък е изключително скъпоценен камък. Белият е по-често срещан и не толкова търсен.

Миньор в каменната мина

Магазинът в края на туристическата обиколка беше безобразно скъп, нямаше бижу по-евтино от 400 долара. Къде сме тръгнали ние раница-туристи да събираме лунни камъчета.
Ден 15.
Спим в хотел до летището в Коломбо. Изненадващо се оказваме в силно урбанизирано селище, където животът ври и кипи денонощно.


Готови за прибиране вкъщи

Време е да кажем "довиждане, Шри Ланка! До нови срещи"!

Хората на Шри Ланка - са добри. Просто добри по природа. Поне тези, които срещнахме. И няма как да не са, националният им цвят е белият. Почитат луната - всеки ден с пълнолуние е национален празник. Не пият алкохол. Не се продава в супермаркетите, само в специализирани, съмнително скътани магазини с решетки, "пропадналите" хора го купуват. Пропаднах и аз, купих си бутилка вино - най-скъпото вино, което съм пазарувала. Будизмът ги вдъхновява да вярват силно в добрите дела.



Пазар в Шри Ланка

Толкова много причини имат, за да са добри хората. Имахме щастието да живеем с това добро две седмици 24/7. Казва се Саман. Нашето цвете/ екскурзовод/ шофьор и приятел. Запитахме го какво е нивото на престъпност в страната. Наложи се да обясним какво имаме предвид. Запитахме го какво ще направи с печалбата от лотарийните билети, които си купува всеки ден. Отговори ни: "ще ги даря на будистки храмове, на бедните и гладните" - а какво ще направиш за себе си? - "ще ги даря на храмовете, защото така ще се погрижа за добрата си карма и ще съм сигурен, че в следващия ми живот ще бъда щастлив". В същото време той не е богат, всъщност дори е тъжен, защото бившата му жена го е напуснала, т.к. не е имал достатъчно пари, за да й осигури охолен живот. Никога не е излизал от пределите на родината си, но е любопитен какво ли е отвъд. Има възможност да отиде в чужбина, но не иска сам. Иска с любовта, когато я намери. Иска да е споделена радостта от впечатленията. Силно е притеснен, че няма да успее да се ожени наново, защото при тях обичайната възраст за женитба при жените е 18-25г, а при мъжете 25-35г. Ако не се уредиш дотогава, много малки шансове. Освен това възпитаните Шри Лански момичета не излизат сами след 18ч. Освен момичетата на Коломбо. Няма женски вечери, няма женски партита. Това обяснява липсата на жени сервитьорки примерно.

Децата на Шри Ланка са общителни и усмихнати, облечени в униформи още от детската градина. Всички ходят на училище. Повечето стигат до университета, вярват в науката. Образованието е безплатно. Учебната им година започва през април след месец "лятна ваканция". Спортуват. Националният им спорт е волейбол, но най-популярната игра - крикет, още едно от наследствата на Великобритания.


Дете от Дамбула



Ученици на разходка в Ботаническата градина



Ученички в спортния им полуден



Деца от детската градина



Деца на сватба

Ники с девойка, правеща супа :)

Природата на Шри Ланка - почти като нашата, само като заменим широколистните с палмови дървета :) Чаените полета са уникално красиви с характерния си зелен цвят. Оризовите ниви омайват с различно зелено. Португалците са им донесли иглолистни дървета, които са масови по високите им части в планините.


Цвят от дърво

гледка към върха Алан Пийк

Най-дебелият дънер на дърво, който съм виждала - храм в Коломбо

Имат много видове фикуси, един от които е паразитен, защото се увива около стеблото на друго дърво като паяжина и го задушава постепенно.

Храната им е вкусна, леко пикантна, предимно пържена. Самоски (панирани бухти пълнени с варено яйце или зеленчуци); роти (палачинка); рула и други вкусотии.


Витрина с храна

Маршрутът ни!

Любопитни факти:
- Старото име на Шри Ланка е било Цейлон, от където и популярният Цейлонски чай (черен) и Цейлонска канела.
- Работният им ден е 9-15.00ч.
- Най-популярната им бира "Лъв" струва 500 рупии = 1 лв, основно местно ястие (Kottu) 600 рупии = 6 лв.
- Билет за градски транспорт в Кенди е 10 рупии = 10 ст. Автобусен билет от Кенди до Коломбо е 150 рупии = 1,5лв.
- Според Будисткото вярване не е добра карма да седиш с подпряна глава на масата, защото излъчваш отчаяние. Знак на нещастие е това.
- През януари слънцето изгрява в 6ч и залязва в 17.30ч, става много бързо тъмно. В 8.30ч слънцето е много по-силно от това в 14.30ч.
- пътищата са им също така добри като тези в Австрия, като изключим липсата на тротоари, мантинели и банкети.
- има райони, които все още се възстановяват след цунамито през декември 2004-та. Вълните са достигнали до 800м навътре към острова.
- обиждат се когато ги сравняват с индийците, поклащат главите си за съгласие досущ като тях.
- масово говорят приличен английски.
- един от символите на страната е характерна само за региона рибарска лодка - наподобяваща ръчно сглобен катамаран.
- бих отишла отново. След като посетя редица други места от дългия ми списък :). Може би бих отишла, ако Саман намери любовта и ни покани на сватбата си. Със сигурност ще е силно вълнуващо преживяване.
Снимките на Емо!