Прозорец към света ...

Колкото и неромантично да звучи, вече не книгата е прозореца към света, както ни учиха учебниците, подписани или поне одобрени от тогавашния Голям брат, който сам по себе си си противоречеше с идеята за прозорец към света, т.к. света достигаше само до няколко съседки на изток и една идея на север ... но.. това е идея за друг размисъл...
Прозореца към света вече ни е интернет, технологията която вероятно ще биде изместена от телепортацията като великолепност на явление.

Съжалявам за леко мрачния увод, но така ми тръгна мисълта, дали защото е края на работния ден или от капризите на времето и липса на сок Куинз :)

От няколко седмици не ми дава мира идеята, че не съм направила нищо смислено в съзнателния си живот. и това е така щото, не че не съм имала идея, а защото не попадам на еднопосочни с моето поточе рекички, вирчета и тем подобни водни образования :) използвам водата в моята метафора, защото както знаем, това е най-пробивното вещество :)

Искам да споделя с всички вас едно видео, което заснех наскоро с идеята да стигне до повече хора ... и пожънахме конкретен успех вече, но основното което ме вълнува е как се отнасят хората към подобен на този дух, лишен от основното сетиво за надникване през прозореца към света ...



Героя се казва Павлин, учи второто си висше образование, имах щастието да го опозная в първата му специалност - и двамата сме горди социолози ;)

Молбата ми е, предавайте нататък, разказвайте, споделяйте, показвайте, за да се запознаят колкото се може повече хора с този човек, да почувстват непреклонния дух, да се заразят с оптимизма и положителната нагласа, да осъзнаят за себе си, че незрящите хора не са "различните", че имат право да бъдат на стартовата линия с всички останали състезатели ...

Размисли за „Когато интернетът беше млад” или за това, защо чрез/ през/ за/ от/ ... включая всичките предлози ... интернет :)

Когато Интернетът беше млад средната вързраст на тези, които го използваха беше по-висока, а средната продължителност на ползване по-ниска.
Не за друго, Интернетът беше лукс, който можеше да си позволи не всеки!
С оглед на това, че Интернета в България е нашумял средата на 90-те години, аз лично няколко години съм закъсняла в откриването му, защото първите ми сблъсъци с него бяха 2000-та година, когато моя приятелка от дете, заминаваше за Лондон и трябваше да се мисли бърз начин на контакт. Тогава усетих и силата на Интернета за първи път. Макар и да съм романтична душа и писането на хартиени писма да е процес, продължил и до днес при мен, когато имах възможност и средства се усамотявах в близката интернет зала.
Но, мнението ми не е меродавно, защото аз дори не бях от запалените юзъри, които се мъчеха с интернета от вкъщи през БТК, напротив, бях от другата страна, и ругаех, когато звънейки на приятел, ме посрещаше сигнал „заето”...
Когато интернетът беше млад, мишката като уред, спомагащ употребата му беше абстракция ... когато интернетът беше вече на определена възраст, мишката се спрягаше в блондински вицове, а сега когато се спемене – мишка, дори не се сеща човек за малко бяло пухкаво същество, предизвикващо реакции от умиление до истерични припадаци ...
А какво да кажем за мрежата ...кой си представя риболовна мрежа, когато се заговори за „Мрежа” ... дали пък не се случи така, че интернета измести, премести, замъгли, размени, изхвърли редица думички в българския език с абсолютно не релевантни алтернативни термини.
Не, не ме разбирайте погрешно, това не е негативно, по-скоро чудато чувство, напиращо в гърдите ми, намерило повод да се отприщи и да се покаже.
А какво да кажем за изявата в Интернет. Ето, реших един голям свой проблем :) общувам с много хора едновременно, държа реч на публично място пред много хора, но това не повдига адреналина ми до степен, че да променя драстично цвета на лицато си :) дали това е преодолян физиологичен проблем или само смяна на трибуната? Единственият начин да разберем е, ако се курдисам на трибуната в Парламента, но ... скромната ми природа не поддържа тази амбиция, така че, това ще си остане загадка както за тези, които са ме виждали да се сливам с агресивния цвят на червилото на Мерилин Морло, така и за тези, които могат само да си ме представят :) :) :)
Моля, заповядайте на моята трибуна и споделете спомените и впечатленията си за това, какво за вас е интернета, кога сте усетили силата му, какво бихте искали да промените в интернет, какво бихте искали да можете да правите по витруален начин с витруален герой :) и тем-те ми подобни салтанати в интернет :)

PS. Tова ще е подготовка за един проект, които се борим да реализираме за популяризирането на Интернета в България!