прекрасен подарък за Рожденния ми ден :)

Мина се не мина време и пак се търкули една година, като миг,
докато бях на 19, имах чувството, че в моментите, в които светът не е спрял (в моменти на несподелени любовни тръпки, например) се върти около мен, но с мноооого бавна скорост :)
еее, вече съм на 29 и илюзията ми, че светът се върти около мен е разбита, сега аз се въртя около него, а той така препуска, че дори не смогвам на темпото :)
но .... не се оплаквам, всичко казано в този малък, но достоверен кът от дълбоооооката ми душевна вглъбеност е казано в 'добрия смисъл на думата' ... просветлените с вица, ще се усмихнат под мустак, а останалите, ще го приемат като поредното ми философско съждение :D

та, претъркулиха се последните 10 години като миг и явно 9 ми е щастливо число, и 19-ия и 29-ия ми ден ден бяха запомнящи се празници .... жалко, че нямам ясни спомени от 9-ия си :)) ... на следващата десятка, че имам достатъчно за статистическа извадка, за да потвърдя релевантността на твърдението :))

получих прекрасен подарък от Елен, колкото пъти го погледна, толкова пъти откривам нещо ново :) благодаря ти мило дете!




прекрасно е, нали,
благодаря ви приятели, аз съм щастлив човек - и то само на 29 :))

не спирай да обичаш!!!

днес беше много ползотворен ден :)
не толкова полезен в професионално отношение, защото я съм свършила работа за 8 лева и 40 стотинки, я не :)

но денят беше полезен за появата на още няколко резки по лицето ми в следствие на активното спортуване на усмихвателните ми мускули :)
по време на един по поредните очарователни поздрави, които получих за рожденния си ден, съзерцах една много смислена снимка в аватара на близка позната, който ме накара да се замисля.
снимката е следната:
в един миг ми проблесна колко много важност има в тези
само четири думички.
и как точно заради тях си заслужава да живее човек, и то такъв живот, че като остарее и погледне назад да си пожелае 'ако можех да върна времето назад - бих изживял животът си по същия начин :)'.
проблесна ми и още нещичко :)
прекрасните пожелания, които получих днес, нямаше да
ги има, ако я нямаше тази обич между нас, затова сърдечно ви благодаря, приятели <3 .... иииии, не спирайте да обичате :)

Честит Рожден Ден! :)

днес е голям ден :) и не само с днешна дата :)
голям ден, защото днес, преди малко повече от 3 десетки
години се е появил на бял свят голям човек :)

Честит Рожден ден на бате Милко (както последно го наричаме в мейла),
на татко Барба (както предпоследно го наричаме с колегите от Некском)
и добър приятел (както го наричам аз)

Пожелавам ти здраве и още много безсънни нощи,
а на себе си пожелавам всеки път когато те чуя по телефона
да звучиш с такъв положителен заряд и усмивка (както днес),
това ме зареди за целия ден :)

поздравявам те със следната авторска фотография :D

и ти казвам
колко много ми липсваш ... когато погледна назад ..
и ти не си на съседното бюро, но за мен е важно да мога да
се протегна и да знам, че си на една ръка разстояние в ума, в сърчицето :)

Много весел празник и слънчево настроение,

Фил

за тези, които могат да летят ...

много любима песен ...




I am sailing, I am sailing,
Home again cross the sea.
I am sailing, stormy waters,
To be near you, to be free.

I am flying, I am flying,
Like a bird cross the sky.
I am flying, passing high clouds,
To be with you, to be free.

Can you hear me, can you hear me
Thro the dark night, far away,
I am dying, forever trying,
To be with you, who can say.

Can you hear me, can you hear me,
Thro the dark night far away.
I am dying, forever trying,
To be with you, who can say.

We are sailing, we are sailing,
Home again cross the sea.
We are sailing stormy waters,
To be near you, to be free.

Oh lord, to be near you, to be free.
Oh lord, to be near you, to be free,
Oh lord.

сърдечно завиждам на хората, които могат да полетят всеки миг ...
стремя се към това съвършенство :)

ето тези красоти ме импулсираха за споделяне :)

прииска ми се да споделя един красив стих ...

Спокойно обяснение в любов

Аз те обичам, глупаче, обичам те.
Н. Йорданов

Аз те обичам,
любими,
обичам те.
Но не мога да пиша
любовни стихове.
Мога само дълго да те гледам в очите
и с прости думички да се изричам.
Аз те обичам,
любими,
обичам те,
много бурно
и много безветрено.
Искам кротко до теб да се сгуша
в листопада на моята есен.
Аз те обичам,
любими,
обичам те
и листата край мене изтичат.
Няма време за дълги измислици
ти ме губиш —
със вятъра тичам.
Ти ме гледаш,
напрегнато вслушан,
не разбиращ навярно момента
в който аз, добра и послушна,
с ярост груба поднасям сърцето си
върху длани отворени
под вятъра виещ.
Аз те обичам,
а ти не посягаш
от урагана затичал се
да ме скриеш.
Пак по вятъра тръгва душата ми
белонога, златокоса
и остава зад нас несбъднат
летният сенокос...

Из дневниците на порастналото дете :)

Кой си спомня за детските зимни песнички :) които с присъщата на детска усмивка нежност и доброта заразяват и въздействат и на порастналите деца :)



ШАРО И ПЪРВИЯ СНЯГ
текст - Цветан Ангелов

Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Де е на двора старият пън? –
Снежко затрупа всичко навън.

Плевникът има снежен калпак,
сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава. –
Как е вазможно? Що е това?

Шаро е още малко кутре –
може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега.

с колко радост и умиление се заразявам от този текст ...

smile and the world smiles with you :)

това ми е мотото в този ... ф*цък ... живот и ме кара да се усмихвам, подсмихвам, хиля и тем ти ми подобни на хилежи физиономии :)

това мисля, да е мотото и на моя блог :)

като малка, както Не всяко средно статистическо дете у женски род, аз си Нямах дневник. Защо ли ... защото ги губех :D

За сметка на това, някъде там, в моята любима детска стая в Панагюрище си пазя една голяма хартиена торба пълна с прилежно защипани хвърчащи бележки за моите детски болежки :)

Нали модата вече е да не се ползва хартия, та...и аз...т.е Жабата вдигнала крак ... и аз ще пестя от дърветата и за ваше щастие или съжаление, ще пиша тук :)

Ами...наслука :)