В тигровия град - Осло за ценители!

Началото на юни е, в Австрия сме разглезени на тема дълги викенди по това време на годината. Май посветихме на Мюнхен, следва Осло.
Градът ни посрещна със силно ухаещи прецъфтяващи люляци и кестени в разцвет! Пролетта е в разгара си, миризмата и песента на природата ни загърна в обятия, а нуждата от слънчевите очила изненада приятно на фона на мрачната прогноза за броените ни дни тук. 

Тигърът ни посреща в Осло

Характерният цвят на пролетта в северните страни е неизменен, още с кацането правят силно впечатление каретата земя в многото нюанси на зеленото. 

Като си говорим за цветове, Борис очаквал да има повече блондинки, но не бил разочарован, обаче ;). С регионален влак (има и бърз за малко по-бързо, на тройна цена, а ние сме дошли да живеем бавно, защото сме във ваканция) стигаме за около 25 минути от летището до пъпа на центъра, а именно на площада със статуята на тигъра, който се намира над гарата. Не бил сибирски тигър, а символ на сила и динамика, по подобие на развиващата се столица. Провинцията е сравнена с кон, в символ на стабилност и издръжливост. Осло е известен като градът на тигъра още от векове, статуята е подарена през 2000 г. по повод на 1000 години от основаването му. Селфирахме се с тигро и се запътихме към първата спирка от майлстоните в плана на Ники, а именно - пицария МамаПица, където ни нагостиха вкусно в уютна атмосфера.

Мама Пица с 1 бира!

Ако баба ми беше майстор пицар, живееща в Норвегия, то това заведение щеше да е нейно. Почувствахме се добре дошли в топла и задушевна обстановка, обслужването беше изключително дружелюбно, само цената на бирата не се понрави на Ники, на фона на 15 евро за половин литър хмелна наслада, пицата от 30 евро се преглъща лесно. 

Настанихме се в апартамент, находящ се на 20-на минути пеша от центъра. Имаме изненадващ късмет с времето, слънцето е още в разгара си, усещането ни е, че денят тепърва предстои, а вече е 19 ч, нали сме в северното полукълбо през юни, денят тук отдавна е преполовил денонощието.  Затова продължаваме с разходка в парка със статуите Густав Vigeland. Осло се оказа не толкова голям, колкото в представите ми, разбира се до крайните квартали с крайбрежните музеи разходката щеше да ни излезе час и половина, гарнирана с и толкова мрънкане умножено по двата броя тийнове, затова следващите дни на помощ се притече градският транспорт, който е доста добре устроен, имат си и метро, и трамвай, и автобуси, даже и морски таксита. 

цветове и чувства!

Този парк не е просто парк. Този парк е УНИКАЛНОСТ от преживявания, ако си даде човек време да го обходи бавно и напоително. Има повече от 200 статуи, единственият проект в света, създаден от един артист. Не бях чела историята му предварително и когато стигнахме до монолита - статуята колона от преплетени тела - първата ми мисъл беше "холокоста" или военен монумент. Нищо подобно! И това е най-голямата изненада, всички статуи символизират чувства. Човешки чувства. И тук си задавам шумно един въпрос с възхищение и малко завист, а именно - колко широко скроен артист трябва да си, родил се с късмет началото на 20-ти век в широко скроено общество, където културата на чувствата ще бъде призната за изкуство и ще се изложи широко на показ. За справка в Осло видяхме още десетки статуи из целия град и никоя не символизираше военни елементи. За мен това е ясна и категорична констатация, че норвежците живеят в настоящето с поглед напред, а не в миналото... 

гневното дете 

Най-известната статуя е на сърдито момченце, изразяващо гняв и тропащо с крак. Детенце, което всеки от нас е било поне веднъж в живота си, а всички останали статуи разказват историята на човешкия живот - от раждането до старостта, съпровождан от емоции и чувства между влюбени, родители и деца, приятели, семейство. Прибрахме се по светло към 22.00, силите ни напуснаха след дългия ден и даже си легнахме по светло :). 

парк Густав Vigeland на залез!

Ден втори:
Събудих се както обикновено към 5 ч … беше вече светло. Проявих милост към любимите мъже и ги оставих да поспят балансирано, закусихме в близката баничарница и се отправихме към срещата за традиционния пешеходен тур. 

имаме и такива моменти на близост :)

Напът към тигъра се натъкваме на няколко музикални представления из улиците и персоналния ни AI асистент ни разясни, че днес (06.06) е ден на музиката и парадите! Много настроение по улиците, мажоретни и оркестърни състави! Мега! Минахме през катедралата в центъра, където изпитахме тържеството на сетивата, талантлива млада певица, съпроводена от пианист ни отвлече в размечтани паралели. А сградата е от редките красиви храмове, които сме виждали с дървен таван, изрисувани библейски сцени и синхрон на зелено и дърво.

Стартираме фри тур, от който момчетата са във възторг (намигване), но го изтърпяват, а аз тайно се надявам, че някои или друг интересен факт може да залепне за мозъчните им кори. Гидката ни Алисия е канадка и от четири години живее в Осло. Магистратура за викингската култура я довежда до стария континент и видно вече се чувства у дома, защото говореше за норвежците в “ние” форма. 

мултипликация от снимки на фиорда

Направихме двучасова разходка, чухме любопитни факти за всички популярни и не толкова сгради, исторически препратки за боричканията с Швеция и Дания, за уроците по толерантност и уважение към природата, за кулинарните вкусове на местните. От край време норвежците са си избирали чужденци за крале, било то от Дания, Франция, та дори и Швеция, за сефте в момента кралското семейство съставлява от чисти норвежци и затова си ги харесват, макар и да са с представителна функция само. Иначе Норвегия има късмета да е целуната от природата щедро, което я прави лидер в икономиката и независима от големите сили. От друга страна по-малко от 10% от земята е обработваема, което обяснява оскъдното им меню - месо с картофи, и картофи с месо, придружени с канелените охлювчета за десерт. Подобно на Финландия, сауната заема важна част от бита, плаващи контейнери сауни, разнасящи приятна миризма на дървени въглища са накацали по крайбрежната алея срещу емблематичните сгради на операта и библиотеката. 

Операта! 

Смело мога да заявя, че Осло блести с архитектурен стил! Тук строенето на сгради се случва на различно ниво, геометричните форми на новия квартал Бьорвика ни завъртяха в ураган! Пространствата са използвани рационално и завършено, разходка по покривните криви на операта е ритуал за местните и повод за възклицания на туристи. Колкото е мраморна и бетонна отвън, толкова е компенсирана сградата с дървесина от дъб отвътре с уникална вита стълба усукваща се около оперната зала, в която ми се прииска някой ден да се върна, за да чуя акустиката й! Сигурна съм, че ще е уникално преживяване! Напълно различна от традиционните виенски зали, с изчистени прави криви и без запетайки по таваните, събуди любопитството ми. 

на покрива на операта! 

Като сме на тема сгради няма как да не изразя възхищението си и от библиотеката. Място за семейства с деца, за подрастващи, за младежи и пораснали, всеки може да си намери мястото тук. Пет етажа пространство, изпълнено със съдържание и множество кътове за колективно или самостоятелно четене, творене, учене, работа с екрани, книги под ръка, зони за отдих, заведения за хранене и гледки към градския фиорд. Сграда със затворен цикъл на съществуване! С удоволствие бих живяла и творяла тук! 

гледка от библиотеката!

Доста повървяхме последните часове, ама пусто като са броени и минават бързо, пък и макар да имаме аванс с повече светлина, смилихме се над подрастващите и ги зарязахме на екраните да си почиват, а двамата с Ники атакувахме музеят на Едуард Мунх. Имаше временна изложба на португалката Паула Рего, която се е вдъхновила като ученичка от Мунх и преобразувала мислите си в показно приказно изкуство за възрастни. Колкото до Мунх, разбира се документирах се с най-известната му творба, по която го разпознават, по думите на Алисия била втората известна след Мона Лиза (чак пък) - the Scream, изразяваща емоция, необвързана с пол, цвят на кожата или предразсъдък, а само с чувство на изненада. Очевидно е, че норвежците са ценители на усещанията, дават нужното им пространство и свобода на съществуването им, което аз бих описала с една дума - толерантност.

The Scream на Мунх! 

Прибрахме си безпризорните деца от пейка на входа таман навреме преди да са озверели от глад и норвежците да ни ги отмъкнат поради нарушените им житейски права (предупредихме ги, че норвежците не разбират балканската любов с боя, затова да не се чудят като ги гушкаме, вместо да ги шамаросваме! Възползваха се и ни се катериха по главите!)!
Разходихме се до Виппа, хипарско кюше на един от бреговете, представляващ хамбар с интернационални кулинарни капанчета, маси на брега, жарко слънце по поръчка, морски бриз и чил обстановка. Събрахме сили и мотивация, за да се приберем пеша до вкъщи.

Легнахме си отново по светло. Борис беше изключително разочарован, че силите го напускат по пладне, дето се вика. 

Ден трети! 

Неделя е. Закусваме в нашата баничарница и драскаме към пристанището пред операта, за да се разходим с морското такси до един от близките острови в градския фиорд - Ховедоя. Островът има форма на динозавърска глава и е място за отдих и активна почивка с миниатюрни пясъчни плажове, пътеки за разходка, игрища за колективни спортове.  

Преди да се качим на лодката се наредихме на една опашка пред автомат с гривни в цветовете на норвежкия флаг. Не знаехме защо чакат хората, но зачакахме и ние, за да пазим ред, докато междувременно разучихме офертата. Местна фирма за ластици дава безплатно гривните по повод световното по футбол в подкрепа на норвежкия отбор. Снимка на футболиста Халан ни привлече вниманието, разбира се. Накичихме се с ластичните гривни и ние. 

църква от миналото! Яка!

След островната разходка, дойде ред на далечните музеи, докъдето стигнахме с градски транспорт. Каре от забележителности в островния квартал Tjuvholmen (дори не мога да си представя да го напиша на български, толкова завързан ми се стори норвежкият език). Времето и силите ни стигнаха да разгледаме Norske Folkemuseum - старинно селище, презентиращо бита и архитектурата на норвежците от 19-ти век.
Хайлайта за всички ни беше аналога на Васа музея от Стокхолм - тук се нарича Фрам. Фрам е името на първия кораб, чиято структура е издържала плаването в северните води сред ледници и айсберги. Фрам означава "напред", и от този кораб стартира една от най-великите истории в полярните изследвания. По онова време повечето кораби били смазвани от арктическия лед. Фрам е проектиран по различен начин – със заоблен корпус, така че ледът да го изтласква нагоре вместо да го смачква. Заради това често е наричан най-здравият дървен кораб, строен някога. Симеон завъртя руля в посока напред към светлото бъдеще, минахме през машинното, каютите, трапезарията и всички скрити кътчета на екипажа. Най-известният му капитан е бил Роалд Амундсен – първият човек, достигнал Южния полюс през 1911 г. Именно Фрам го отвежда до Антарктида. 

снимаме се с Фрам/Напред!

В същия музей оживяват сведенията и от следващите експедиции на Амундсен. През 1926 г. след неуспеха с хидропланите N24 и N25, той стига до извода, че самолетите са твърде рисковани за Арктика. Вместо това се обръща към дирижабъл – огромен летящ кораб, който може да остане във въздуха дни наред и не е зависим от кацане върху леда.  

хидроплан N25

Дирижабълът се казва Norge, почти колкото футболно игрище. Има три двигателя и е пълен с водород. Експедицията тръгва от Svalbard (има един ресторант там, с главен готвач адаш, Филип Захариев, където ми се иска един ден да вечерям местен специалитет). На 12 май 1926 г. дирижабълът прелита над Северния полюс, което се счита за първото безспорно достигане на Северния полюс. Експедицията не спира до полюса, а продължава над целия Арктически океан и каца в Alaska. Така норвежкият екипаж се превръщат в първите хора, прекосили Арктика по въздух от Европа до Северна Америка, придружени от кучето Титина.   

Ако тигърът на Осло символизира модерния и енергичен град, то Фрам символизира нещо много норвежко: любопитството към непознатото и готовността да тръгнеш „напред“, дори когато никой не знае какво има отвъд хоризонта.

В музея научихме, че корабът е бил замислен така, че да замръзне в леда нарочно. Вместо да се бори срещу природата, проектантът му решава да работи с нея и да позволи на леда да носи кораба към Северния полюс. Това е доста норвежки начин на мислене – не да побеждаваш природата, а да я разбираш и използваш разумно. Архитектурата им днес държи същата линия на поведение. 

Завърнахме се на мейнланд и тъй като денят беше все още "млад" (към 18 ч.) мотивирах момчетата да използваме хубавото време и да направим още един тигел през парка със статуите. Всеки от нас се разхождаше с неговото си темпо. Аз се захласнах в група любители танцьори, които съблазняваха с ритъм минувачите да се присъединяват към тях. Замислих се, дали пък да не рестартирам танците ... скоро. 

Шанцата от високо!

Последният полуден в Осло посветихме на разходка до ски шанцата Holmenkollbakken, която се намира на хълма Holmenkollen на около 500 метра надморска височина над Осло. От върха се открива най-красивата гледка към града и Ословския фиорд. Първата рампа е висока само 20-на метра, направена за състезание през края на 19-ти век (мисълта ми прескача към българската история по това време ...ех). Казват, че норвежките бебета се раждат със ски, в музея имаше фотографии на 9 месечно бебе на ски, което вероятно по-рано е подкарало ските, отколкото да проходи. Отгоре може да се пусне човек и по зип линия по дължината на цялата рампа, висока 140 м. За съжаление не беше отворена за нас. По телевизията скоковете от тази рампа изглеждат впечатляващо, на живо вероятно изглеждат безумно! 

Полюбувахме се на симбиозата между градския живот и природата, захласнати от гледката към Осло и природата, която започва буквално на прага на града … Норвежката гора (без препратка към книгата :)). 

Високо, високо, високо!

Сбогувахме се с Осло, събрали много причини да се върнем! Фиорди и северни брегове, очаквайте ни!