Too-nicе (Tunis) или защо е хубаво в Тунис?

Kраят на Октомври e и ние отново сме в училищна ваканция, и този път е благодат от почивни дни, събират се пълни 11!

пощръкляваме от кеф

Потегляме от Виена към Тунис, като за по-пряко минаваме през София да заберем под мишница бабата и отлитаме от не толкова есенна София (20 градуса) към Емфиде, където ни посреща любимият средиземноморски полъх и мелодията на шумоленето от палмови листа! Очакват ни 7 дни слънце и море с температури около 27-29 градуса!
Резервирали сме хотел в курортното селище Хамамет, на час с кола от столицата Тунис. Докато чакахме да ни подготвят стаите, направихме един тигел от хотела, през мегдана и по морската алея с палми, нарисувахме строен план за седмицата: ще комбинираме културни, природни и спортни дейности за разнообразие.
За справка и ориентир на заинтересуваните - летим с чартърна програма на Абакс, която е най-бюджетният вариант заради директния полет, намазваме и хотел с пълно изхранване. НО, цените на допълнителните екскурзии в подобни формати са несправедливо натруфени. От агенцията ни предлагат цена за 3 часова разходка с кораб за 45 евро на възрастен, в хотела официален ценоразпис - 33, туристически агент в хотела - 25 с "яката" отстъпка, а на морската алея близо до пристанището на щанд - 10 евро. Добавената стойност на всички останали е, че ще ни спестят 20-на мин ходене от хотела до кораба. Направихме пиратската разходка още втория ден, мотивирани от оптимистичната прогноза за времето с много слънце. Беше голям купон, танци, скоци във водата от първа и втора палуба, смях и ръкопляскания, шоу на циркови пирати, шеги с публиката (горките туристи, голямо пошляпване с рязко врязване в личното им пространство имаше), даже ни нахраниха. 3 часа, изпълнени с музика, смях и адреналин.

пирати танцьори

Изпратихме деня с пица и лежане на плажа, и игра на футбол до басейна. Блажено наблюдавах момчетата как бързо правят приятелства и говорят езика на играта с деца от различни националности и цвят на кожата. Макар да осъзнавам, че това е идиличен момент на утопия, която няма как да се случи на глобално ниво, прииска ми се и си помечтах.

 Оказа се, че хотелът ни играе ролята на сърцето в новата Медина (наподобява стария Созопол). Амбициран да изпълни мечтата си за просперитет предприемач, построил преди две десетилетия цял нов град, ограден с каменни автентични зидове и с всички услуги от първа до н-та необходимост: ресторанти, кафенета, пазар, луна и аква паркове, СПА студио, магазини, конферентни зали, площади с пейки за приказки, банка, музеи и прочие. Около комплекса е останалата част от хотели, заведения и магазини в Хамамет - нещо като Несебър или Слънчев бряг. 

морската алея в Хамамет

Морето е плоско като тепсия, туристи се мяркат оттук оттам, рехаво е, което ни харесва, напращели фурми капят от уличните палми таман готови за ядене, зеленчуците са с вкус на слънце, не мога да спра да пълня чинията със салати още от закуска. Телешкото е храната на богатите - предлагат го в различни форми от закуска до вечеря, морските дарове също за неизменна част от менюто. Храната е вкусна и те увлича да пълниш чиниите до припадък.
Още на първата вечеря имаме музикален съпровод от местен музикант, свирещ на мандолина.
Голямата изненада беше, че като гости на хотела можем да ползваме повечето изброени услуги безплатно или с приоритет.

Медината - уличката на Хамам (банята)

Ден трети преполовихме в луна парка, където баба Гина ни демонстрира завидни умения в шофирането на блъскащи колички и доказа, че вестибуларният й апарат е в завидно състояние. Прилича на София Ленд (навремето), с няколко по-екстремни въртележки, които работят през час и персоналът се върти.

блъскащи ЛОДКИ :)

КартагеЛанд

детска радост

Не ми се мисли колко е изчаквателното време под горещото слънце на 45/50 градуса през юли и август, когато са най-натоварените месеци с туристи. Сега беше добре, защото по атракционите се засичахме само с няколко групи ученици от местните училища и 2-3 семейства туристи с подрастващи. 

градски транспорт

Ден четвърти посвещаваме на автентична разходка по местен тертип с градски автобус до старата Медина (център) на Хамамет. За 1 дирхам (30 цента) на човек за 20 минути бяхме там. Автобусът беше досущ като старите софийски автобуси, които возеха преди години около Сточна гара, а пътници всякакви имаше, от семейства с любопитни деца, до шумни жени с огромни чували стока. За справка такси за 4-ма би ни струвало 15-20 дирхама (5-7 евро).
Медината представлява туристическо селище със спретнати каменни къщички, магазинчета и кафенета, оградени с крепостна стена. Напомни ми на Бари - с малките улички, отворени врати и прозорци за циркулация на въздуха и борба с влагата, сравнително чисто, бяло и синьо са преобладаващите цветове на стените.

хубаво е :)

Извън крепостните стени обстановката е автентична със заведения пълни с мъже, търкалящи се в прахоляк и мръсотия. Чувствахме се спокойни, без напрежение или усещане за несигурност. Взаимно уважение и покойно приемане на отказ от услуги и стоки беше хубавата изненада в Тунис, нямахме усещане за ходещи банкомати - както в Мароко и Египет.

 

в пустошта на 4 колела

Следобяда се разходихме с АТВ-та из Хамаметската пустош. Пустинният почерк с ниска храстова растителност е в допълнение на високите хълмове на планината Атлас. Да, Атлас също като Алпите се простира в няколко държави, стартирайки от Мароко, където се любувахме на красотите й за сефте, минавайки през целия Алжир и чак до Тунис. В тази си част не е така цветна и стръмна. Пейзажът ми напомни на “bad Lands” в северна Дакота, типично определение за пустош, където оскъдната растителност едвам стига, за да изхрани окльощавелите овце на рядко мяркащите се пастири. На един от хълмовете, където спряхме да починем ни се откри изящен простор към долини и катове планини в далечината. На една поляна се мъдреха три изоставени танка, които явно са атракция за туристите, че даже ги мярнахме нейде из плакатите. Моето око се задържа върху дребна фигура на възрастна жена с тънка пръчица в ръката, забрадена в шарена кърпа.

господарката на пустошта

Изтичах с балетна стъпка към нея, за да не я стресна - баба Хай на около 94г. (ако помнела правилно), носи си бастунчето, което й е по-скоро аксесоар и потропва по него с пръчицата, за да си подкарва двете недохранени овчици. Баба Хай имаше топли кафени очи и скромна беззъба усмивка. Попитах я дали иска да се снима с мен, а тя така топло потъна в прегръдката ми и ме стопли с благостта си. 

в топлата прегръдка на баба Хай

 Момчетата и баба Гина останаха възхитени от разходката с АТВ-тата, макар и да се покрихме със слоеве прах, беше вълнуващо за всички ни и първи стъпки в шофирането на такива колички.
Завършихме деня с изящно танцово Шоу и вечеря в ресторант Шехерезада. Повече от 20 професионални танцьори се раздадоха на сцената, като хореографията им редуваше арабски, европейски и азиатски ритми, а шарените им костюми допълваха изящното двучасово представяне. Умората от деня при момчетата надделя и проспаха цялото представление, което беше голям срам, но и време за нас да се насладим на красотата от сцената. 

возене с музикален съпровод

Ден пети ще е културен - с Мохсен, нашият шофьор за деня, чието име означава "помагащ на другите и правещ добро" се отправяме на разходка до столицата Тунис, древният град Картаген и модерното му предградие Сиди Бу Саид. Мохсен е вдовец с две пораснали деца, дъщеря, учеща за невролог в столицата и син, учещ за адвокат в Париж. Загубил съпругата си преди 5 години, не пожелал да си търси нова жена, отдал се е на отглеждането на децата си и активно развива бизнес с маслини и зехтин, а в свободното си време кара такси. С лекота ни возеше по 3 - лентовите магистралите, конкуриращи се с европейските, даже по-добри от родната ни Тракия. Столицата ни посрещна с адското задръстване в ранния предиобяд (по никое време за нас, явно нон стоп за тях), архитектурата в типична средиземноморска с плоски покриви, и светли цветове. Сторителен синхрон липсва, не-достроени къщи и блокове кабрио са честа гледка, все пак значително по-добре от Кайро. Нивото на прахови частици в София пред Тунис пасти да яде, въздухът беше наситен с тежест и смог. Градът има една голяма главна улица с натрапчиво полицейско присъствие, която минава през триумфална арка до голям базар, конкуриращ Капалъ Чарши, откъдето си напазарихме шарени подноси за разядки, след кратък и сдържан пазарлък.

клонки с фурми и свеки

Триумфалната арка в Тунис

Базарът! в Тунис

Минахме по диагонал и през пазара за зеленчуци, за да си вземем фурми. Борис преоткри великолепния вкус на фурмите като заместител на бонбони и настоя да си вземем колкото се може повече за Виена.
Побързахме да се измъкнем от пренаселената столица и продължихме към великия древен град или поне останките от него - Картаген, в който по всичко личи, че размерът на сградите не е бил от значение, разположението е било ключово за икономическия му разцвет. 

древният Картаген - checked!

Там научихме, че оригиналното име на Тунис, дадено им от римляните е Ейфрикия ( от Африка), по-късно тунизийците отстъпили името си на континента и приели името Тунис. Картаген е основан 814 г. преди Христа от Финикийски заселници, а името му означава "нов град". Благодарение на разцвета си през вековете е станал трън в очите за Римската империя, като основен конкурент на Рим, поради ключовото си географско и стратегическо местоположение за търговските морски магистрали. Това била причината да разгромят града до последната прашинка. Картаген пада под ръководството на генерал Ханибал (да напомня, че няма общо с Ханибал Лектър), за който не са оставени сведения що за външен вид е имал, но това не пречи мраморни негови бюстове заслужено да бъдат най-популярният сувенир по туристическите обекти в древния град. Въпреки падението, Ханибал е бил един от най-ярките пълководци, който единствен е дръзнал да се опълчи срещу Римската империя, даже да се опита да атакува Рим и за един мал шанс, съпроводен от предателство, не е успял. За този си неуспешен опит Картаген плаща скъпо, но Ханибал не се отказва и успява да остави ярка следа за себе си като успешен стратег и пълководец из цяла Европа. Градът бива построен наново по римски тертип и постига отново разцвет, дори се превръща временно в единствената извъневропейска столица на Римска провинция.
По настоящем Картаген е квартал на столицата Тунис, където живеят богатите, съставлява оскъдно количество древни останки от амфитеатър (по-малък от този в Пловдив и далеч по-оскъдно съхранен) и колизеум (значително по-малък от нискоразреден колизеум като този в Помпей, например), както и древен римски палат, заобиколени от пищни съвременни къщи, още по-пищен действащ президентски дворец и солено езеро.

на заден план е амфитеатърът в Картаген

Наблизо е поникнал нов квартал с жилищна регулация от бели къщички със сини врати и прозорци, където се помещават занаятчийски работилници и кафенета - Сиди Бу Саид (Сиди - означава свято място).
Приятно местенце за няколко часова разходка, има красиви гледки към морето, сгушени в каменните зидове кафенета из малки баирени улички, перфектни декори за снимки.

главна търговска улица в Сиди Бу Сейд

кипра жилищна уличка

най-известното кафе в Сиди Бу Сейд

откраднат момент за нас двамата

код Шарено активен!

Завърнахме се в хотела под съпровода на силни арабски музикални ритми в таксито, Ники за наш ужас реши да влезе в тона на Мохсен, който очевидно много се изкефи и реши да ни забавлява. Разтоварихме музикалния тормоз с вечеря в марокански ресторант и тихи неутрални ритми. Едно от предястията беше сладко солена сарма от тестени кори с пудра захар и пълнеж от телешко месо със стафиди. Мароканският кускус за основно ястие беше топ. 

Ден шести е мързелив, времето е великолепно и го прекарваме с книга на плажа. С Ники избягахме на плажния бар и в съпровод на бира и пица се любувахме на развълнуваното море и топло слънце. Пясъкът тук е като никой друг, който сме виждали, златно жълтеникав цвят, скърцащ под краката сякаш има стъклени прашинки, а водораслите са не зелени образования, а кафяви топки като от филц - меки и приятни на допир. В комбинация с разхождащи се камили по плажа първата ми мисъл при гледката от такива топки по плажа не беше свързана с чудати водорасли, да си призная :).
Момчетата и баба Гина се любуваха на ден свобода и басейн без родителски контрол.

такъв кеф, когато мама не е наоколо :)

 Последният ни ден е облачен, чудесен за разходка до зоологическата градина. Мохсен ни взе от хотела след закуска и за няколко часа обиколихме парка. Имаше няколко прайда лъвове, видяхме как ги хранят и младите мъжки остават в немилост и гладни, докато "шефовете" не са напълно сити, Симеон се възмути дълбоко от тази несправедливост, но пък компенсира положителни емоции от възможността да храни морски свинчета.

в борба за стола

Африканска група танцьори направиха шоу с музика от тарамбуки и дървени сечива, бяха яки. Жирафи за жалост нямаше, защото били закупени от Сенегал, но нямало с какво да ги транспортират дотук. От големите 5 на Африка липсваше и носорогът, задоволихме се с лъв, слон, бивол и леопард.
Прибрахме се в хотела, сбогувахме се с морето, което се завиваше в есенната си премяна, сезонът беше закрит - само за един ден времето се влоши, плажовете се изпразниха, лодкарите започнаха да зазимяват превозните си средства.

чао, моренце! 

Остават рибарите, да напомнят, че в бурните води има живот и да съзерцават водната стихия до следващия сезон. 

 Няколко интересни факти за Тунис! 

 - Името “Тунис” има берберски корени и означава “to lay down”/ лагеруване. 

 - Френското положително влияние в региона, както в повечето северно-африкански държави като Мароко, Алжир и Либия е запазило по-високия стандарт на живот в сравнение с Египет примерно. Френският е първият чужд език, който говорят масово местните, изучава се задължително в училище. 

 - Масово изповядват ислям, с висок толеранс към християнските общности, формирани от европейци. В туристическите селища няма джамии. Стаи за молене не видяхме никъде, нито пък молещи се с килимчета. 

 - В Тунис изравнихме часовото време с Виена, т.к. не гонят лятно и зимно време като нас. 

 - 4 са основните им стоки за експорт - зехтин ( след Испания, Италия, Гърция), портокали, фурми (всичките пакети фурми, които пазарувам във Виена са все от Тунис) и фосфат. Заможните райони са около морето, където основно туризмът изхранва населението, в сърцето на страната бедността е крайна. 

 - Ислямска партия е управлявала от 2011-2019 г. и е сринала икономиката, от 2019, на власт идват либералите и начело застава бивш професор от университета, който се опитва успешно, но бавно да вдигне държавата на крака. За 12 г. цените са поскъпнали 4х заради лошото управление на ислямската партия. 

 - Средната работна заплата към момента е 200 евро за общ работник и 500 евро за учител. - На летището ни предупредиха, че нямаме право да изнасяме книжни пари динари от страната, позволени са монети. Очаквахме щателна проверка, след всичките предупреждения, единствено ни спряха малките бутилки с вода, което пък беше учудващо, т.к. не сме в ЕС. 

 Вкусната храна, добрите хора и топъл есенен климат биха ни върнали в Тунис, оставихме разходката в Сахара да бъде причина.

Египет с деца - мисия възможна

 Планираме посещение в Египет повече от 10 години. Бяхме с единия крак в самолета, когато през 2011 започна Египетската революция и затвориха границите, свален е президентът Хосни Мубарак, управлявал 30г Египет към упадък и корупция. За съжаление следвашият 4 годишен режим не е по-читав, на власт идват ислямисти, които съсипват голяма част от историческото богатство на страната.
Слава богу, към днешна дата духовете в Египет са се успокоили и туризмът отново е основна двигателна сила на страната, макар и последните две години да е силно засегнат от Ковид пандемията. 

поздрав от египетско дете

След неуспешните опити да се доберем до Египет, ето ни вече натоварени в чартъра, двете семейства (Николови и Захариеви) с общо 4ма подрастващи младежи, една леля и една баба на борда. Възползваме се от есенната ваканция на малчуганите и потегляме от Виена към София с късен полет на 22 Окт, за да отпрашим рано на 23 Окт за Кайро, където пихме по една наздравица за мама. 
Кайро ни посрещна с време за къси панталони и тениски, сменихме тоалетите още на летището и драснахме веднага по забележителности. И в най-смелите си планове не очаквахме колко динамичен ден ни очаква. За справка, пътуваме с органицирана екскурзия от България по програма София-Кайро, Кайро - Хургада, Хургада-Кайро. Държахме изключително много да видим и Кайро и да имаме морска ваканция в едно. 

Кайро!

гладно египетско дете

Кацнахме на 23Окт 2021 в 10.30 на летището в Кайро, след час-два лутане (визи, документи, преобличане, багажи) потегляме с организиран автобус към пирамидите. На излизане от летището ни посреща гледка от посрещачи, зяпачи и таксиметрови шофьори, залепнали на стъклените врати като ваденки. Смес от чувства забошува в нас, нотки на предпазливост и инстинктивно грабване на две детски ръчички в моите, усещане за популярност и червен килим ли, кво ли, или просто това си е в реда на нещата - да те оглеждат любопитно и настоятелно и междувременно да си гонят ежедневните задачи. 
Кайро - типична столица от третия свят, преобладаващият цвят е на пясъчен прах, туристите са приемани като ходещи банкноти, навлизането в личното пространство е балансирано, мъжкото присъствие по улиците и площадите е повече от 90%, жени даже по балконите рядко мяркахме.
Жените обикновено не работят. Гледките на бедност са масов пейзаж.

Жилища в Кайро

Незаконни постройки помещават по-голямата част от населението в най-бедните квартали като Гиза, където се намират трите най-известни пирамиди в света. Това по себе си е дисонанс - целият свят се извъртява да дойде да види това седмо чудо на света и инвестира туристическия си бюджет, който потъва нейде в небитието, и инфраструктурата не само си остава същата, а и не се подобрява. Типично за подобно общество, управлявано през малкия екран - на всеки балкон и керпичена колиба сателитната чиния е задължителен аксесоар. Полицейското присъствие е забележително, едно от първите определения, чути по адрес на Египет е, че е полицейска държава. 
Имат иначе и хуманни закони, като - забрана за събаряне на незаконните постройки (разбираме люлински 5-6етажни блокове), докато доброволно до последния живущ не напусне. Дотук с хуманността. Много от постройките са под санитарния безопасен минимум на живеене, като  всеки покрив бива използван за обор, където отглеждат добитък, включително и кокошки. Като цяло животните имат широк мироглед с гледките от високо, макар и пътешествието им да е с еднопосочен билет към горните етажи.
Смог, надвиснал над пясъчни незаконни постройки, търкалящи се в прах и мръсотия деца, които би следвало да са на училище (неделя е работен/ учебен ден. Тук по подобие на арабския свят почивните дни са петък и събота), бездомни кучета тук-там и многолюдно мъжко присъствие по улиците - това е първото ми впечатление от столицата.

Пътувахме около час и ето ни пред единственото оцеляло до днес седмо чудо на древния свят - Пирамидите в Гиза. Три все още оцелели, благодарение на благослонния климат в района, където вали максимум 2х в годината, ако въобще.

гледката от ресторанта в Гиза

Има и три малки почти разрушени пирамиди. Най-голямата Хеопсовата пирамида е в почти съвършена форма, дори е запазен вътрешният й коридор към тържествената зала с гранитен гроб. Дали въобще е била предвидена за гробница на Хеопс и построена около 2500г преди Христа - ще остане вечна загадка, няма категорични факти, в никоя пирамида не са намирани мумии на фараони.

Като си в Египет, придвижвай се като египтянин!

Пирамидата е висока 138м и до 1300г след Христа е била най-високата постройка в света. 

тунелът в Хеопсовата пирамида

След бърза обиколка на четирите й страни, сочещи всяка географска посока и бясно изкачване и спускане пълзешком на вътрешния тунел, драснахме към сфинкса, който гордо е обърнал гръб на пирамидите и кротко наблюдава суетата на хората, обърнат на изток. Твърди се, че лицето на сфинкса е патронът на втората по големина пирамида - Хефрен, син на Хеопс и баща на Микерин - патронът на най-малката от трите запазени пирамиди. Хефреновата пирамида е втора по големина, но е построена на 10м платформа, поради което изглежда по-висока от тази на бащата фараон, явно че е имало борба за надмощие в тези роднински династии.
Сфинксът е с тяло на лъв и глава на човек, символизирал фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето, затова гледа на изток. Сфинксовете са популярен аксесоар в повечето храмове в Египет, но най-известният е този до пирамидите в Гиза. След кратко съзерцаване в творенията на древните египтяни направихме един бърз тигел през магазин за папироси с демонстрация как се произвеждат и по тъмно се прибрахме в хотела за вечеря и нощувка. 

Симеон изучава папироси

Ден 2 в Кайро посветихме на Египетския национален музей, в който са съхранени завидно много древни факти за пре-богатата стара история на тези земи. Пълният комплект от съкровища и предмети, намерени непокътнати в гробницата на Тутанкамон го оставят в историята като най-известния фараон в световната история. Той е умрял само на 18 години и има най-краткотрайната власт с не особено блестящи изяви, но остава в историята именно благодарение на богатите исторически находки открити в гробницата му, където са открити също и мумиите на тъща и тъста му. Съкровищата, вещите и стенописите са обогатили нейзмерно много египетската история и са открили нови хоризонти за проучвания на археолозите. Този музей си струва посещение и разходки за поне цял ден. Мумифицирани животни, саркофази, статуи, рисунки, стенописи, неимерно богатство. Любопитен факт е, че всички исторически рисунки, свидетелстват, че фараоните са били с идеални фигури на гръцки богове, жените задължително стройни и по-ниски от мъжете. Действителността, доказана от ръкописите е (фараонските писари е трябвало да описват денонощно битието на господарите си, водили записки за всеки техен ход от колко пъти по каква нужда са ходили до тоалетна, кихане, дори въздишка), че често са били с редица малоформации, в следствие на кръвосмешенията в рода, само и само да се запази благородната кръв. За сведение Тутанкамон е бил силно разкривен с удължена глава и ръце до коленете.

мумията на тъста на Тутанкамон

Следобяда отпрашихме към Хургада, за да стартираме морската си ваканция. Пейзажът е пустинен, за разнообразие от време на време по трасето се мяркат канари от песъчливи скали или скалисти планини. Зеленото или плодородните райони в Египет са тези, разположени по поречието на р. Нил (до 10м дълбочина почвата е раждаща), където препитанието е от селскостопанство. Най-доброто манго идвало от Египет, интересно че нямахме шанс да го опитаме, нито ресторантите, нито в хотелите ни предложиха. На картата ясно се откроява единственият зелен цвят сред пущинака около реката. В градовете има сигурно 30/100 на глава от населението легнали полицаии, поне са маркирани с цвят. Толкова много само в Гватемала съм виждала, които даже не са маркирани и изненадват болезнено и скърцащо.
В Египет мюсулманството преобладава, но има и християни. Единственият християнски празник, който се празнува като национален е Коледа на 7 януари. 

Хургада и Луксор!
Настанихме се по тъмно в хотел Белажио, чието лоби ни впечатли силно с лукс и грандоманщина, и ни зареди с високи очаквания за престоя ни. Очакванията ни бавно започнаха да се топят с напускане на лобито и се изпариха съвсем като си видяхме стаите, но това преживяване ще намери слава в някоя статия за оплакване от туристическите услуги на Абакс и Хермес, няма да замърсяваме въздуха на този пост :). 

Кратък сбор от интересни наблюдения и факти:
- фалафели се сервират само за закуска и бях принудена да си правя арабски сандичи за предиобедна закуска :) не питайте този all inclusive къде ми залепна :))
- египтяните закусват и обядват скромно за сметка на вечерята, в почивните дни трапезата им е значително по-богата
- розе по египетски или по тарикадски в хотела - смес едно към гьотуре червено и бяло вино ;) 
- пазаренето е национален спорт, задължително практикуван дори в магазини и аптеки, примерно
- светофарите често ги мислят за маркировка на пътя и съответно не спазват светлините
- очакват бакшиши, дори само като ги заговориш, нелепо е направо
- пирамидите всъщност не са гробници 
- котките са били свещени животни, навремето хората са си избръсвали веждите в знак на скръб, когато котките им умирали
- Египет се смята за една от най-старите туристически дестинации на Земята
- наслада за сетивата беше да гледаме египетски традиционен танц, изпълнен от дервиш,

за мен е новост, че дервишите, които са последователи на суфизма имат такава публичност и богата носия. този човек се въртя в кръг минути нон стоп, направо си е роден пилот :) 

Луксор - по стъпките на фараоните!

От Хургада направихме еднодневна екскурзия до една от древните столици на Египет, където се съхранява не малко от историческото богатството на страната.

добре дошли в Луксор

Луксор носи името си от римския корен “луксо”, който означавал храм. Когато е населен за първи път, след древността - спечелил името си заради най-многото и големи храмове на територията си.

гледка към Нил от ресторанта в Луксор

Местните твърдят, че храмът на Амон-Ра в Карнак (укрепено селище край Луксор) е най-големият древен храм/ музей под открито небе в целия свят. 

сфинксове пазят входа на Амон-Ра в Карнак

Стартирахме с обиколка по стъпките на боговете Амон Ра - богът на слънцето, синът му Хонсу - богът на Луната и жена му Мут - царица на боговете и майка на фараоните. 

коридор в гробницата на Рамзес III

саркофаг в гробница

В долината на царете до момента са открити повече от 60 гробници, между които на всички от династията Рамзес (1ви до 11ти, само на 8ми все още липсва), също и най-ценната досега находка - тази на Тутанкамон. Съкровищата, вещите и стенописите са обогатили неизмерно много египетската история и са открили нови хоризонти за проучвания на археолозите.

гробницата на Тутанкамон с мумията му

Долината на кралете първоначално е била населена от християни, избрали тежко проходимата местност за убежище и скривалище от римляните. По време на пребиването си там са започнали да откриват важни факти за наличието на неизменни исторически богатства под нозете и колибите им, които са предавали от поколение на поколение чрез митични приказки и легенди. Едва през 1822 е открита първата фараонска гробница, която предвкусва последващи важни открития. 100г по-късно на късмет е открита и гробницата на 18 годишния фараон. Има вярване, че на всеки 100г в Египет се случват велики открития. Ще тръпнем в очакване какво ще е откритието на идната 2022 година :)

Откритите гробници са богато изографисани със стенописи и фрески, някои имат до над 130 подземни тунели от 500м и повече. Грандиозни каменни саркофази са съпровождали височайшите особи в отвъдното. За щастие фараоните са се усетили навреме и са се отказали от приживе погребване на цялата си армия от слуги и любими хора, слугите са оставали в служба на следващия владетел, а умрелият си е оставал само с неодушевените си любими вещи. Посетихме и храмът на любимата жена фараон от древен Египет Хатшепсут (хот чикън суп за по-лесно, както ни обясни Аш - местния ни гид :)) - едно от забележителните места в Луксор. Строен в продължение ма 22 години, колкото е било и владението й, този храм оставя също много факти. 

Царица Хатшепсут позира с Елен и пазител на храма

кифлички

По подобие на предшествениците си, нейната фигура е най-многократния декор, място за душевен покой и вдъхновение, в което тя е инвестирала много енергия. Не е ползван за живеене, храмът е бил средство само за уединение. Във всеки подобен храм има параклис с олтар, сочещ по подобие на християнските на изток. Стенописите и фреските наподобяват библейските, но в египетски мотиви. 

Хургада!

Хургада е изключително разтегнат град на площ, предимно първа и втора линия хотели по брега на Червено море, светът в обятията на хотелните комплекси и извън тях е в тотален дисонанс. Разходка до стъргалото на града не е задължителна, но при всички случай придава допълнителен цвят за впечатлението от бита на местните. Представете си Слънчев бряг в троен размер блясък, шум и мръсотия по улиците. Хапнахме в ресторант Моби Дик превъзходна местна кухня, камилското под форма на пържола и гулаш беше с интересен вкус. 

наздраве от Моби Дик

Несъмненото богатство на крайморските селища е възможността за опознаване на рифовете в  червеноморското дъно.

напът за Райския остров

Шнорхелингът и гмуркането ще останат сред най-ярките и хубави преживявания от Египет.

кифлея като Кейт Уинслет :)

Прекарахме на яхта почти целия ден с престой за 2часа на Райския остров и две спирания за шнорхелинг.

Борис медитира от кеф и удоволствие

Имах усещането, че са ме пуснали в най-богатия аквариум, а бях в открито море. Рибки, окрасени от целия спектър цветове се закачаха с нас и ни подканваха да се впускаме след тях сред тесните пролуки между шарени корали.
Преди да преоткрием червеноморския риф отблизо бях убедена, че толкова много цвят може да се намери само в нарисуваните индийски мандали. С радост бихме повторили и потретили, за да се полюбуваме отново на прекрасното морското дъно. Ей такива широки усмивки заредихме, за да ни стоплят дълго в студените зимни дни! 

Симеон хитрува

Ники позира

Борис се забавлява

Мишо се усмихва

Симона щастлива

Борис хитрува

Елен сияе

баба Гина се фръцка

запечатваме щастието и слънцето на този ден в сърцата си

Благодарим ти великолепен морски свят в Червено море!