Това пътуване е едно от малкото, за които стегнахме багажа буквално часове преди полета, защото до последно очаквахме нещо да се обърка и да не можем да потеглим, дали войната в Киев, дали някой положителен ковид тест или карантина за децата, или просто нещо неочаквано. За щастие, очакваното неочаквано не се случи и hit the road NiFi към "изгубения град" Петра и пустинята в южна Йордания.
Кацнахме в Акаба часове преди рожденния ми ден на повече от 15 градуса и само за два часа път с кола температурата падна до 5 (дори нямахме време да излезем от виенския температурен ритъм), защото се изкачихме в планините, където ни очакваше Петра в полите на Йорданските Алпи (надморска височина 1100м).
Закара ни Сахид, който е израснал в семейство с четири братя и три сестри, но за сметка на това той самия има само една дъщеря на 14г, която се казва с име, носещо хубостта на най-хубавото възможно. Единственият път, излизал от родината си е разходка до Сирия/ Дамаск през 2009 и с тъга си спомня, колко хубаво е било там тогава, и за жалост едва ли ще може да се види отново в онзи му блясък. Изрази неутралитет спрямо войната в Украйна, т.к. не можел да се довери на медийните съобщения и да си състави мнение кой крив и кой прав. Дори не пожела да разкаже дали са про-руски или не нагласите в страната.
Топло ни посрещнаха в хотела (Petra Plaza Hotel), хвърлихме багажа и отидохме на късна вечеря в близкото заведение, улиците бяха почти празни, разминахме се с няколко туристи.
Хапнахме кебап и лятна зеленчукова манджа на баба, на която така добре щеше да ми подхожда чаша вино, но бързо се опомнихме, че сме в арабска държава и алкохол не се сервира, освен в 5 звездните хотели. Преглътнахме трудно, че ще караме на вода и фрешове следващите дни. За протокола - намазах безалкохолна бира на големия ден.
 |
| Карта на главния маршрут |
Рожден ден в Петра!
Т.к. имам рожден ден само веднъж годишно ми се искаше да го направя колкото се може по-дълъг този ден, станахме рано, закусихме доволно, включително фалафели и хумус (подобно на Египет - ги хапват от зори) и се отправихме с бодра крачка към Археологическия парк на "изгубения град". В 8:30 ч сутринта беше само 1 градус, което ни стимулира да минем 15 мин бърз ход до входа за по-малко от 10 минути :). В блоговете бяхме чели, че е добре да се отиде рано в Петра, за да избегнем тълпите от хора. Пред входа се натъкнахме на няколко групи, които очевидно бяха по-ранобудни.
Непосредствено след входа ни очакваха върволици от коне и стопаните им да ни предлагат извозване до скалистия вход на прохода, отказахме по ред причини, независимо, че цената "уж" била включена в цената на билета, който не е никак евтин - за един ден 50 местни пари (динара), за два дни - 55 (което прави около 70 евро). Студа ни беше достатъчен стимул, за да препускаме по-сръчно дори от кончетата.
 |
| Сик |
Преди да се стигне до най-известната изваяна в скалата стена в целия парк - Съкровищницата, която блясва в гугъл като напишеш "Петра", се минава през скалист проход с широк асфалтиран път и величествени скални маси, изрисувани от природата по уникален и изящен начин, наподобяващи различни танцуващи и преплитащи се форми. Този проход се нарича Сик. След малко повече от километър скално изящество се озовахме на площада със Съкровищницата, където човек може да съзерцава часове в изяществото на човешката ръка изобретила такова съвършенство от камък. Няколко камили са строени кротко за допълнителна украса на декора, няколко снимачни площадки са окопирани от местните, където ти предлагат чай и можеш да се изкачиш до тях само и единствено в компанията на местен младеж, на който разбира се е необходимо да платиш (средно по 5 пари на човек).
 |
| пак Сик |
Още от Сика се залепи един младеж за нас, който беше доста симпатичен с добър английски и добронамерен да отговаря на многото ми въпроси. Халид - на 22 г, женен, с едно дете, мечтае съвсем явно да има повече от една жена, по възможност туристка, акомпанира го кучето му Шаръп.
Изкачихме се с него до междинната площадка, направихме доволно много и добри снимки, достойни за Инстаграм и Фейсбук, и се отправихме към останалите забележителности в парка. С двудневен билет сме, затова решихме да не си даваме зор и да го даваме яваш яваш на рождения ми ден. В шеги и закачки неусетно минахме целия основен маршрут и се озовахме до най-високата и крайна спирка - Манастира, след няколко часа драпане по камъните, почивки, въздишки по красотата на това яко място, приказки с местните търговци.
Пред Манастира, който е с по-голяма стена от Съкровищницата, със също голяма зала, но по-изчистени колони и без орнаментите, поседяхме за дълъг обяд под жаркото слънце на само 7-8 градуса, които се усещаха като поне 25. Хората идваха и си отиваха, а аз разтягах този момент във вечност за по-дълга наслада на сетивата ми.
 |
| Шаръп и Ферари |
 |
| Файтон в Петра |
 |
| Това не е Джак Спароу :) |
 |
| love is everywhere |
Прибрахме се в хотела в късния следобяд за кратка почивка преди да отидем на вечеря. Персоналът в хотела проявиха изключително внимание и ни изненадаха с торта и свещички, в съпровод на живо пеене, което тотално им спечели 10тка ревю в гугъл! Закрихме славно този ден с 20 км ходене, доволни чувства и нетърпение за утрешния ден.
 |
| пред Манастира |
Ден втори в Петра.
Планирали сме лежерна разходка до половината на основния маршрут и изкачване на една от високите скали, където са правили жертвопринушения към боговете. Изкачихме се за около час, в магарешки тръст щяло да излезе към 25 мин, както и доживотна вина, че сме измъчили животното, а горе на върха ни посрещна топло местен търговец, на когото с радост уплътнихме един час в приказки.
 |
| да се знае! |
 |
| местно дете с превоз |
 |
| кой е по-измъчен?! |
Ранния следобяд се отправихме с такси към Вади Рум - пустинна област с многообразни скални образования и декор за много филми с оранжевата си премяна.
Вади Рум:
Пристигнахме към 16.00, хвърлихме багажа и се метнахме на един джип за разходка из пустинята. Типичен пример как от нищо се прави нещо, действително ландшафта е уникален с оранжевия пясък и големите скални маси, достатъчно би било просто да се разхожда човек с часове из причудливите форми на природата.
 |
| Ники мнооого се кефи |
- местните са си направили миниатюра на планината Ръшмор, като преди 100на години са си издълбали лицата на първия йордански и английски крал върху малка скална отломка, както и лицето на някой важен бедуин. Поне това успяхме да разберем от шофьора на джипа, с който се разходихме из пустинята. Али - млад мъж на 22, оженил се наскоро, вози ни два часа с няколко спирки забележителности, една от които скала с исторически стенописи, датирали от 2000г. Движихме се в компанията на още няколко джипа, всички управлявани от братовчедите на Али. Последната ни спирка беше да наблюдаваме залеза. Попитах го дали някога е водил жена си на романтична разходка да гледат залеза. Той отговори, че на нея мястото й е вкъщи и такива разходки са само за туристите. Тъжно … за мен, за тях си е в реда на нещата, но на другия ден преди да заминем го изнудих да ми обещае, че ще заведе жена си на романтична гледка. Искрено се надявам да съм посадила зрънце романтика в душата му.
 |
| моят Марсианец |
 |
| залез в пустинята |
 |
| малки пред големите природни дела! |
 |
| пустинният ни лагер след изгрев |
- вечеряхме бедуинска вечеря, както винаги много вкусно готвят в такива къмпинги, изпихме по няколко чая край огнището, в съпровод на традиционна народна музика, помръзнахме под звездното небе в захлас и се прибрахме в бунгалото да споделим впечатленият си и да ги облечем в думи.
Интересни факти за Йордания:
- портретите на краля и сина му ни гледаха от стените на обществените сгради и повечето хотели, и заведения.
 |
| кралят |
- кралят, с американската си усмивка, ни съгледа и от стената на предверието на храмовете в Петра над търговска сергия. Английската му жилка (майка англичанка, баща йорданец) развърза езика на търговеца и научихме, че са се намерили в университета кралските родителите, а отчасти това обяснява и добрия английски на повечето местни. Освен силната им мотивация да могат да откликват на туристите без затруднения.
- граничните полицаи имат завидно красиви традиционни униформи, обикалят пустинята с не какво да е превозно средство, а специално обучени камили.
- надморската височина на най-восоко проходимата забележителност в архитектурния парк Петра е на 1300 м. Едно от новите седем чудеса на света, преоткрито в началото на 19 век и по исторически данни съществува три века преди Христа. Съкровищницата е изработена ясно изцяло на ръка за три години, първоначално за мавзолей на тогавашния пълководец. Петра означава "скала" и заслужено носи името "изгубения град", т.к. векове наред е бил изгубен под няколко ката пясък, преди да я открие швейцарски археолог.
- На 7градуса и силно слънце изгоряхме като пишман норвежки туристи през май на Черно море. Пренебрегнах силно препоръките в блоговете, че слънцезащитен крем е един от задължителните аксесоари в багажа за Йордания, независимо от годишните времена.
- религията на бедуините (мюсулманство) им позволява да си имат до 4 жени, на които трябва да обръщат еднакво внимание. Случва се да се харесат с някоя европейска или американска туристка, която се съгласява да им стане поредната жена, но след нея не се женят повече :)
- черната очна линия под долния клепач, освен за декорация, се прилага и като лекарство за очите, която успокоява около и го предпазва от слънчевите лъчи като слънцезащитен филтър.
- безплатен вход за Аргеологическия парк Петра за хора с увреждания и деца до 12г - рядко срещано явление по други световни забележителности.
- в Петра има около 30 семейства бедуини, които все още живеят в пещерното селище в подножието на археологическия парк, имат си извори в близката котловина, която са превърнали в зелен оазис и отглеждат плодове и зеленчуци. Нямат електричество, в пещерата им е топло през зимата и хладно през лятото, лягат и стават със слънцето. Един от жителите има голям трактор, с който вози децата на училище до близкото бедуинско селище, където са се изнесли повечето бедуини да живеят в съвремени условия. Жилище с две спални и всекидневна струва около 30к динара (~40к евро). Това ни разказа Фахад, който от 25г продава на върха на святото място за жертвопринушения - забележителност в парка на една от най-всоките скали. Има 6 деца, най-малкото на 7, а най-голямото на 22 - син, който също е женен и се е задомил с жена си при тях в пещерите. Фахад е учил до 4ти клас, говори завидно добре английски, научил го от туристите, купува разни джунджурии от бедуинското селище и ги продава горе на върха. Призна, че някои от стоките идват от Китай. Посреща топло всеки турист горе и с внимание му разказва историята на светото място, където са пренасяли в жертва животни на тогавашния бог, има плоча за поднасяне на животното, каменен леген, в който е изтичала кръвта, с която са пръскали статуята на божеството, голям правоъгълник с пейка, на която са сядали бедуините, за да наблюдават ритуала. Фахад ни покани на гости следващия път в пещерата му, ако искаме дори да спим при семейството му и да научим повече за техния начин на живот. Не иска да се мести в селището със съвременни постройки, защото там било много шумно за него (4к жители), радва се на тишината и мира в неговата котловина. Има само една жена, не изключва възможността след време да се ожени и втори път.
- улиците в туристическите райони са изключително чисти и спретнати в сравнение с други арабски сържави като Египет, Мароко. Дори съзряхме в ранни зори един младеж да търка с четка уличен контейнер за боклук.
- "мансаф" е традиционното им ястие, което представлява агнешко крехко бутче върху канапе ориз и зеленчуци, не е лесно да си веган или вегетарианец, повечето им ястия са с месо. Десертите им не блестят от изящество, търсих в няколко магазине нещо сладичко за хапване, което да занесем вкъщи, но всичко беше произведено в съседските държави. Може би само халва можехме да намерим - с всякакви видове ядки.
