Рим ни посрещна дъждовен, но изключително очарователен. Дъждът се яви като уютно допълнение на вековния дух, който лъха от старите павирани булеварди и древни постройки.Настанихме се и с изненада установихме, че на няколко пресечки от нас е разположен величественият Колизеум. Наистина е величествен, като обаяние и атмосфера, иначе си го представяхме по-голям.
Строежът на Колизеума е започнал през 72 г. сл. Христа по времето на Веспасиан на място на изкуствено езеро. Строежът продължава 8 години, като откриването на огромния амфитеатър е съпроводено от тримесечна програма от игри, за да задоволи жадната за кръв публика. На площ с дължина 88 м., ширина 156 м. и височина 57 м. са се забавлявали по 55 000 зрители наведнъж. Местата са се разпределяли според класата, колкото по-ниска класа, толкова по-високо място.Като затвориш очи и сякаш чуваш конския тропот и звъна на колесниците, Влизаш като декор (най-безопасно :)) в онези стари филми, разказващи за състезанията и борбите, провеждани на това място.
На следващата сутрин, бодро закрачихме към Ватикана. От голям мерак пропуснахме спирката, но бързо коригирахме пропуска. От Ватиканските музеи посетихме само Секстинската капела и стаите на Рафаело, които са естествения проход до нея. Красиви са, огромни, с изкусни фрески от Микеланджело и орнаменти .. но е препоръчително да имаш гид, ние нямахме и се насладихме единствено сетивата си :)
Секстинската капела - уао ...огромна зала, в която са се провеждали богослужения, олтарът е изрисуван от Микеланджело със сцени от Страшния съд. Трябваше ми известно време, за да намеря популярното изображение - "Сътворението на Адам" , разположено сред общо 391 фигури на тавана. 3 години са необходими на Микеланджело, за да ги завърши.
Площада св. Петър.
(тук Ники показва опашката, на която се редихме, за да стигнем до насладата от подобна гледка ... няма спор, заслужаваше си чакането ;))Величествен! Вероятно думичките "огромен" "величествен"и производните им ще бъдат с най-висока честота на повтаряне в този пост, но това огромно е различно от грандоманско и далеч няма американски оттенъци, напротив .. създава топъл уют и усещане за велика история с жив дух и образ.
Площада св. Петър (прилича на Сан Марко във Венеция) е проектиран през XV-ти век по времето на Папа Юлий II и е завършен след повече от век и половина. Поначало на това място е била построена църква от Император Константин (324 г. след Христа) като гробница за поклонение на св. Петър, първият папа мъченик. В днешно време, площада е популярен като мястото, където папата поздравява събралите се хиляди вярващи, поклонници или просто любопитни всяка неделя в 12.00 от прозореца на покоите си. И ние бяхме там и ние го видяхме :) насладете се на момента, както ние го направихме :)
Базиликата св. Петър.
Базиликата също е огромна, при добро здраве и желание, препоръчвам на всеки да се изкачи пеша по повече от 300 стъпала до самия купол на храма на 119 м. височина. Куполът е проектиран от Микеланджело и е завършен след смъртта му. Оттам се вижда вътрешната част на базиликата, изящните обли картини от мозайка и усещането, че си по-близо до онази сила, която хората наричат с различни имена. Тръпки повдигат и най-малкото косъмче по тялото ти, особено когато слушаш месата и мелодичния хор.
Да, беше събота и случихме на богослужение в храма. Някои от нас дори взеха участие, вкусих от свещенния им хляб, на който ние казваме "нафор", а католиците "хостии", безквасен е и има вид на чипс. Няма вкус, разтапя се в устата и не оставя следи от трохи - това е материалното усещане. За духовното, твърде лично е, пък и макар и словоохотливостта ми, понякога думите не ми стигат, за да опиша дадено усещане.Направи ми впечатление, че повече от 50% от служещите в месата бяха от азиатски произход. Колкото и богохулно да прозвучи, прокрадна се у мен съмнение за причината ..стремеж към статус или искрена вяра .. вероятно има и от двете, искрено се надявам втората да надделява.
От толкова културно-масови мероприятия аман, бива да се опише този пост в роман :) Ама че неуспешен преход се случи :) невър майнд, та, намерихме време и за спортни забавления. За някои това си беше жизненоважен подарък за имен ден :) н
а Никулден бяхме на не безизвестния стадион "Олимпико", за да подкрепим, не кой да е, а любимия "Интер" срещу "Лацио". В наша чест нашите победиха категорично - 3:0 :) И за мен си беше тръпка, не отричам, че когато помириша корт и трева се връщам в спомени от времето, когато гонех мечтите си по терена :) (за тези, които не са просветлени, младежките си години вместо да ходя по паркове и паланки, аз ходех на стадиона, тренирах лека атлетика).Та, преживяването си беше голямо :) да не кажа огромно :) като гледах сиянието в очите на Ники и замръзналата му усмивка (еее, че си беше студено, беше, но подозирам, че усмивката се поддържаше от превъзбудените му мускулчета на лицето, а не от ниските температури :))), не остана друго, освен да бъда съпричастна на щастието му, искрена съм :)
Моя голяма тръпка беше да видя фонтана ди Треви. Красиво е, наистина, но изглежда различно от картичките. Вероятно това място е от онези, които е добре да се виждат само на картички, снимки и по филмите. Дали от многото хора наоколо, дали от голямото ми очакване ... не изпълних душичката си. Да, ще отида пак, когато няма толкова хора, ще предизвикам себе си, отново ;)
........... накрая .. ако успеем да отидем пак .. ще споделя впечатленията си ;)
Пантеона!Само бях чувала за подобна постройка, но идея си нямах с какво е популярен.
Римски храм, построен по времето на Марк Випсаний Агрипа (27 - 25 г. пр. Христа) Огромен купол , 43 м. широк и толкова висок, с кръгъл отвор, от който влиза сноп светлина, достатъчен да освети целия храм. Когато вали дъжд, водата се оттича през 22 малки дупчици в пода. Водата пада по средата на храма и не достига до стените и орнаментите, разположени по тях, съответно не успява да нанесе поражения.
Случи се така, че на 8-ми декември е голям религиозен празник в Италия, празнува се "непорочното зачатие", на площата "Испания", по-известен с испанските стълби, където се прави голямо шествие с присъствието на папта.
Сметките за зачатие, съпровождано с традиционен 9-месечен период на износване не дадоха логичен резултат, което ни провокира да се поразпитаме, чие точно зачатие се празнува :) Оказа се, че това на Дева Мария, а не на Христос. Т.к. вече имахме среща с папата, ден по-рано, решихме да гледаме празника по телевизията :) от значително по-близо. Уникално е, колко силен регулатор е религията тук, по подобие на братовчедите им - гърци.
Кампо де Фиори - пазарище, подобно на пазара Илиенци в София, с малката разлика, че сергиите са разположени около красив фонтан и голяма църква.
интересни факти за Рим :)
-номерата на много улици не следват логичен, за почти 30-годишния ми опит, ред. Четни и нечетни може да срещнеш и отляво и отдясно, а да не говорим, че от 9 скачаш направо на 13 или пък от 7 на 10 .. а ние търсихме номер 12, полутахме се известно време в кръг.
-светофарите имат жълта светлина и за пешеходци :) колко удобно :)
-италианаците, когато успееш да се натъкнеш на чистокръвен такъв, са с горещи и палави погледи :)
-италианките са нахакани и гръмогласни ... женска злоба .. няма
-учтив и с готовност да откликне обслужващ персонал :) нямаше случай, в който да ни бъде отказана подкрепа, макар и само жестомимична :)
-по улиците не е по-чисто отколкото в БГ
-във всеки ресторант, при поръчка на храна сервират кошничка с хляб :), независимо, че обичайно се поръчва пица или паста :) Италианците са по-ларш от гърците в това отношение, в южната ни съседка, сервират вода :)
-най-вкусните пици на света :)
-за 3 дни, пеша може да се обиколи целия Рим :) макар, че на брой жители надвишава София с около половин милион
-цените на обувките конкурират тези в БГ, купих си сребърни гумени ботуши ;) скоро ще се накипря с тях :)
Фонтана .. успяхме, насладихме му се подобаващо, този път дори намерихме местенца за сядане. Взех си моето - ............. :)
И все пак ... Колизеумът за мен е най-голямото събитие в Рим :)
Клик за още снимков материал :)
