хубавата страна на возенето с тролей N5

Макар и рядко, но ми се случва да пътувам с тролей номер 5. Покатерих му се от НДК, беше толкова пълен, че чанти и защипани якета се вееха на свобода през процепите на вратите, сърдити физиономии и найлонови торби бяха с най-висока честота на повтаряне.
За мой луд късмет, успях да седна, залепих се като гербова марка за стъклото и се отнесох в друго измерение :) Почти не усетих 30 минутното чакане на университета и още по-дългия застой на орлов мост. Замислих се .. хубавата страна на подобно пътуване - да постигнеш съвършенството на изолацията, да успееш да останеш сам с мислите си, сред такава глъч и в гъсто населена среда :)
Моята дестинация с тролей номер 5 е последната му спирка. Остават по 2-ма души в тролея и имаш чувството, че отиваш на края на света .. с успокоението, че ако не друго, поне ще имаш компания за една игра на карти (да речем 'табланет' .. не зная много игри).
Този път имаше повече хора за последната спирка ... и една баба стремглаво се спусна да
слиза пред мен .. какво да се прави мледежта няма предимство :) .. когато имам подобни
сблъсъци .. винаги кънти изреченото по мой адрес от един възрастен дядо "старостта ще
достигне този, който я уважава" .. това беше преди 10 години, първата ми година в София ..
тогава като че ли повече отстъпвах място на възрастни .. това е тема на друг пост :)
Слизайки от тролея, мислите ми за мъчително трамбоване по булеварда до вкъщи, където няма оформен тротоар, а участъчите, където можеш да наместиш 36-ти я си номер обувка е обагрено с кал и засъхнал бетон от поредния строеж на лъскава сграда, а колите профучават с бясна скорост и е пълно щастие, ако ми позволят да пресека на пешеходната пътека и светофар преди да съм припаднала от чакане, застинах!
Застинах от невероятна гледка. В небето сякаш беше нарисувано с вълшебна златна четка знамето на Турция в допълнение с още една красива звезда (която се оказа планетата Юпитер) в несиметрична посока. Толкова
красиво и истинско, Луната беше съвсем заслабнала, отляво силно светещата Венера почти застъпваше празния й обрач. Снимах с телефона ... но уви
Докато стигнах до вкъщи, в нетипично бърз ход, за да снимам с фотоапарат чудната гледка, прозвъних няколко дружки, включително и домашните си в Панагюрище :) по-късно рабрах, че се е случило това:
Луната закрила Венера по стечение на чужди за мен аритметики :) и от Панагюрище не се е виждало по този начин.
Колко много обичам нощното небе и се радвам на всеки миг, в който мога да се полюбувам на игривите съчетания и хармония на природата.

Хубавата страна на возенето в градски транспорт :) Това пътуване ще го помня дълго .. и ще предизвиква въздишка на носталгия и в същото време радост от красивия отпечатък :)