От много малка съм свързвала Израел с чудесата на Господ и Мъртво море. Винаги съм намирала връзка помежду им - макар и по неясен за мен начин, може би разходката върху водата и природния феномен на солта в морето. След известно време се образовах, че Исус е ходил по едни други и сладководни води Галилееви.
От родителите си съм слушала, че е особена чест и превилегия да отидеш по тези земи, защото се завръщаш, ако не различен отвън човек, то прероден отвътре и белязан като "Хаджия" - титла, носеща признание и гордост, а вероятно и блаженство на духа.
С преливаща доза ентусиазъм и след 2,5ч полет от София до Тел Авив пристигаме от 10 на 25 градуса на 30 ноември 2017г. Въоръжени сме с търпение за дълга и подробна проверка на летището, за да влезем в страната. Воала, минахме след голяма румънска група и няколко процедурни въпроси от страна на митничарите. Без драма и затруднения, ни дадоха виза на хвърчащ лист за тримесечен престой.
Вътре сме. Купуваме сим карта за интернет и с влак се отправяме към центъра на Тел Авив. Във влака има юсб вход на всяка седалка и екран за скоростта на движение, също и wifi, движим се по разписание, спирките биват обявявани и на английски, така че лесно проследяваме къде трябва да слезем. Всички табели са написани на иврит, арабски и английски. Повечето хора знаят английски и проявяват отзивчивост да ни помогнат с ориентацията.
Пристигаме на централната гара, излизаме на кръстовище и зяпваме от удивление - Тел Авив е космополитен град с небостъргачи - новопостроени и строящи се в момента, рекламни билбордове на популярни марки,
големи булеварди и кръстовища, многобройни потоци от коли (значителна част ожулени или чукнати, предимно бели или светли цветове, вероятно заради маранята през 10те много топли месеци) и прочие сгради. Разходката вечер по широката морска ивица те пренася в летен спомен с привкус на морски бриз и младежка динамика. Градът не спи, особено в четвъртък, в навечерието на почивните дни. Млади хора с разноцветни модни и дръзки стилове, заредени с настроние обикалят нощните заведения, главните улици оживяват от глъч и шумотевица. Новият град е в пълен дисонанс със стария Яфо (Old Jaffa), известен с античното си пристанище (над 8 000г) и стари сгради, в които живеят само артисти.
Старият град е заобиколен от високи каменни стени, зад които се крият човешките истории на 4 различни общности - християнска, мюсулманска, еврейска и арменска - колкото са и кварталите. Пътят към Голгота (почти изцяло в християнския квартал) започва от една от четирите главни порти на града (портата с лъвовете), през която Исус е влязал в Йерусалим, минава предимно през силно оживен пазар и завършва в църквата на Разпятието - Меката или най-святото място на земята за християните.
Уютно ми ставаше като наблюдавах жителите на града. Има живот в него, децата на Йрусалим играят като всички останали, верятно без да се замислят, че ритат топка и се гонят върху най-свещената земя на Земята. А възрастните не изглеждат най-смирените хора на света - такава е асоциацията ми с религията.
Църквата, която олицетворява мястото на смъртта, на свалянето от кръста и гроба на Исус, е обособена в три отделни храма за поклонение. Информационни табели няма, да живеят онлайн приложенията. По щастливо стечение на обстоятелствата успях за вляза два пъти до гроба, първият път беше от любознателност, вторият от любопитство. Изобразено е идеално сякаш, за няколкото секунди престой сканирах малкото предверие на гробницата, в която е изложено парче от камъка, пропит с кръвта на Исус, върху който са наслагали пироните от кръста и трънения венец, а самата гробница е малка стая с икони и каменна пейка, която хората докосват с чиста молитва и надежда за добро. Нямах достатъчно време, за да усетя дали и как средището с най-силната енергия на света ще разтърси тялото и душата ми. Просто нямаш време, излизаш, за да влязат следващите любопитни. А може би не се подготвих подобаващо, не отдадох нужното внимание на религиозния аспект. Отидох там повече като турист, отколкото като вярващ. Но, повярвах още по-силно, че не са мястото или човекът тези, които могат да те вдъхновят да вярваш - напротив, по-скоро могат да те откажат.
Разходка във Витлеем!
Водени от интерес и любопитство, посетихме мястото на началото. Поредна изненада - Витлеем е само на 10км от Йерусалим, но по настоящем се намира зад висока "Берлинска" стена, ограждаща автономна палестинска територия. Признавам си, че не бях чела достатъчно за политическите особености в региона, може би защото винаги съм имала особено романтична представа за хармонично съжителство на народите тук. Един от многото пъти, в които си помислих колко добре е направил Христос, че е възкръснал и не е останал да се върти в гроба си от възмущение.
Пристигнахме с междуградски автобус от Йерусалим, т.к. с колата под наем нямахме право да навлизаме в палестинска територия. Градът е значително по-малък по площ и стандартът на живот изглежда по-нисък от този в Йерусалим. Улиците са мръсни, наподобяващи Делхи, населението е предимно мюсулманско.
Църквата на Рождество Христово се намира на красив и голям площад в центъра, дворът на църквата е специално обаятелно и мирно място, освен че е и добре поддържано. По-късно осъзнахме, че сме имали късмета да бъдем сами при пристигането си и затова сме успели да усетим духа на мястото, думите на тишината.
Църквата е с дървен красив иконостас, стенописи, които не се виждаха от ремонтните дейности. В подножитето на олтара се намира пещерата, в която се вярва, че е роден Исус. На пода има сребърна звезда и в близост яслите, където младенецът е бил посетен от Влъхвите. Мястото е магично, атмосферата различна от тази на Божи гроб, шумотевицата и лутането липсват, макар и малка пещера, има място за всички, за тези, който искат да се снимат в различни пози, за другите, които искат просто да поседнат до яслата и да си поговоят с "него", за третите като мен, които ей така се свиват в едно кюше и гледат през хората и стените, нейде отвъд.
Излезнахме от църквата усмихнати. Изпихме по един сок от нар (от 10 шикела за един, спазарихме 2 за 15 шикела) и се отправихме с автобуса обратно за Йерусалим. На "границата", всички палестински жители слизат от превозното средство за обстойна проверка на документи, а останалите пътници ни огледаха набързо в автобуса.
Изненадите не спират дотук. Ако бях на израелска територия, бих казала шеговито, че ни вкараха в нов еврейски бизнес модел, но явно и палестинците се повлияват в посока на увеличаване на нечий личен вътрешен продукт. На входа на църквата ни посрещна учтив "самарянин" с обяснението, че има дълга опашка за влизане в пещерата и негова работа било да въвежда семейства и малки групи директно до входа й, минавайки през тайни подземни коридори. Видиш ли, по български си имаме едно наум и попитахме - дали заплатата му е покрита от църквата и той спомена, че би ни направил това добро само за 100 шикела. Отказахме, наредихме се на опашката, която вървеше не бързо. След няколко минути, същият самарянин отново ни посети с нова оферта - вече 80 шикела. Съгласихме се да влезем в схемата и разбрахме защо редовно се пише из интернет за нахални руски туристи, които пререждат цялата опашка. Човекът ни преведе пред цялата опашка от чакащи като "важна" делегация и докато се усетим вече бяхме на броени метри пред входа на пещерата. Надявам се личното угризение и смущение от неодобрителните погледи на хората ни бяха специален урок за опрощаване на сторения грях.
Дали в стремеж за собствено успокоение или анализ на фактите стигнахме до заключението, че липсата на организация във всичките свети места в Израел е достатъчната предпоставка подбни модели на финансиране да работят. Защото този човек, беше част от мрежа "смирени самаряни", които омайваха малки групи туристи. Шефът на бригадата разхождаше умен телефон из двора на храма.
На залез в Мъртво море!
За да стигнем с колата под наем до морето трябваше да заобиколим палестинската автономна територия и така изгубихме планираното време за посещение на Масада. За мое щастие посетихме морето, което се намира на повече от -400м надморска височина. От момента на 0та, имаше табели за нивото. Ушите заглъхнаха, релефът ставаше все по-пуснинен. Пътищата са все така добре поддържани и колкото табели в България за прескачащи сърни и крави по пътя, толкова табели за камили имаше тук. Друг интересен и непознат пътен знак - "no shouder".
Ах, морето!
Не се потъва, НАИСТИНА! Пипнахме и видяхме с очите си. Само за справка, Исус не е вървял по водите на това море, а по водите на Галилейското езеро, което е сладководно и на север.
Изключително солено, повече от 30% сол, за сравнение Черно море е с под 2% концентрация на сол. Дъното беше бяло, водата бистра. В райони с кално дъно, водата е тъмна и мътна.
Има твърдения, че в дъното на морката долина са били разположени градовете Содом и Гомор, символът на неразкаяния грях, унищожени от огън и жупел - проява на Божия гняв.
Разходка в Хайфа!
Аз бих го нарекла "перлата" на Израел. Град с доста прилична инфраструктура за региона, на брега на Средиземно море, значително начесто срещани добре поддържани къщи палати, отново много млади хора и деца. Освен това е неформален център на нова религия, от началото на 19 ти век - Бахай.
Неведоми са пътища религиозни и финансовите им потоци, но очевидно има достатъчно привърженици, за да поддържат особено красив символ - най-голямата терасовидна градина, оборудвана с напоителна система и непрестанно цъфтящи видове. Висока е 700 стъпала и се поддържа от 140 градинари.
От родителите си съм слушала, че е особена чест и превилегия да отидеш по тези земи, защото се завръщаш, ако не различен отвън човек, то прероден отвътре и белязан като "Хаджия" - титла, носеща признание и гордост, а вероятно и блаженство на духа.
С преливаща доза ентусиазъм и след 2,5ч полет от София до Тел Авив пристигаме от 10 на 25 градуса на 30 ноември 2017г. Въоръжени сме с търпение за дълга и подробна проверка на летището, за да влезем в страната. Воала, минахме след голяма румънска група и няколко процедурни въпроси от страна на митничарите. Без драма и затруднения, ни дадоха виза на хвърчащ лист за тримесечен престой.
Вътре сме. Купуваме сим карта за интернет и с влак се отправяме към центъра на Тел Авив. Във влака има юсб вход на всяка седалка и екран за скоростта на движение, също и wifi, движим се по разписание, спирките биват обявявани и на английски, така че лесно проследяваме къде трябва да слезем. Всички табели са написани на иврит, арабски и английски. Повечето хора знаят английски и проявяват отзивчивост да ни помогнат с ориентацията.
Пристигаме на централната гара, излизаме на кръстовище и зяпваме от удивление - Тел Авив е космополитен град с небостъргачи - новопостроени и строящи се в момента, рекламни билбордове на популярни марки,
 |
| Тел Авив - нов град |
 |
| Тел Авив - стар град |
Да - писано или неписано правило на стария град е да бъде обитаван само от хора на изкуството. Единственият ми досег до католицизма в Израел беше църквата Св. Петър, чийто олтар гледа на запад, обратно на източно-православните храмове. Твърди се, че към края на земния си път, Св. Петър е бил повлиян от Римо-католическата църква и това е причината за западното изложение на храма. В Яфо си съжителстват привидно хармонично различните религии и общности като мюсулманска, християнска и еврейска. Не забелязах същото в Обетованата земя, откъдето всичко е тръгнало.
Залез над Средиземно море с изглед към църквата "Св. Петър".
Залез над Средиземно море с изглед към църквата "Св. Петър".
Разходка в Йерусалим!
Големите изненади започнаха с факта, че Тел Авив не е столицата на Израел, а именно Йерусалим. Град заобиколен от пустинен релеф, населен от почти милион жители, обитаващи от богаташки къщи, до панелени блокове. Напълно урбанизиран и поредния космополитен град, за разлика от формираните ни романтични впечатления от филмите по Коледа за малко древно селище с прашните малки улички, по които Исус се е разхождал.
 |
| Пътят към Голгота |
Уютно ми ставаше като наблюдавах жителите на града. Има живот в него, децата на Йрусалим играят като всички останали, верятно без да се замислят, че ритат топка и се гонят върху най-свещената земя на Земята. А възрастните не изглеждат най-смирените хора на света - такава е асоциацията ми с религията.
 |
| Църквата на Божи гроб |
 |
| Децата на Йерусалим |
Навсякъде и никъде вярата в "онази" сила е винаги с нас - на Божи гроб, в отражението ни в иконата в дневната, в образа на малката картонена икона, събираща се в шепата, в слънчевия лъч, забождащ се в окото рано сутрин, в падащото пожълтяло листо от последня гол клон на дървото.
Но пък градът мирише на букет от билки и подправки, които допълват колорита и различността на това място.  |
| Цветовете на Израел |
Разходка във Витлеем!
Водени от интерес и любопитство, посетихме мястото на началото. Поредна изненада - Витлеем е само на 10км от Йерусалим, но по настоящем се намира зад висока "Берлинска" стена, ограждаща автономна палестинска територия. Признавам си, че не бях чела достатъчно за политическите особености в региона, може би защото винаги съм имала особено романтична представа за хармонично съжителство на народите тук. Един от многото пъти, в които си помислих колко добре е направил Христос, че е възкръснал и не е останал да се върти в гроба си от възмущение.
 |
| църквата на Рождеството |
Пристигнахме с междуградски автобус от Йерусалим, т.к. с колата под наем нямахме право да навлизаме в палестинска територия. Градът е значително по-малък по площ и стандартът на живот изглежда по-нисък от този в Йерусалим. Улиците са мръсни, наподобяващи Делхи, населението е предимно мюсулманско.
Църквата на Рождество Христово се намира на красив и голям площад в центъра, дворът на църквата е специално обаятелно и мирно място, освен че е и добре поддържано. По-късно осъзнахме, че сме имали късмета да бъдем сами при пристигането си и затова сме успели да усетим духа на мястото, думите на тишината.
Църквата е с дървен красив иконостас, стенописи, които не се виждаха от ремонтните дейности. В подножитето на олтара се намира пещерата, в която се вярва, че е роден Исус. На пода има сребърна звезда и в близост яслите, където младенецът е бил посетен от Влъхвите. Мястото е магично, атмосферата различна от тази на Божи гроб, шумотевицата и лутането липсват, макар и малка пещера, има място за всички, за тези, който искат да се снимат в различни пози, за другите, които искат просто да поседнат до яслата и да си поговоят с "него", за третите като мен, които ей така се свиват в едно кюше и гледат през хората и стените, нейде отвъд.
Излезнахме от църквата усмихнати. Изпихме по един сок от нар (от 10 шикела за един, спазарихме 2 за 15 шикела) и се отправихме с автобуса обратно за Йерусалим. На "границата", всички палестински жители слизат от превозното средство за обстойна проверка на документи, а останалите пътници ни огледаха набързо в автобуса.
Изненадите не спират дотук. Ако бях на израелска територия, бих казала шеговито, че ни вкараха в нов еврейски бизнес модел, но явно и палестинците се повлияват в посока на увеличаване на нечий личен вътрешен продукт. На входа на църквата ни посрещна учтив "самарянин" с обяснението, че има дълга опашка за влизане в пещерата и негова работа било да въвежда семейства и малки групи директно до входа й, минавайки през тайни подземни коридори. Видиш ли, по български си имаме едно наум и попитахме - дали заплатата му е покрита от църквата и той спомена, че би ни направил това добро само за 100 шикела. Отказахме, наредихме се на опашката, която вървеше не бързо. След няколко минути, същият самарянин отново ни посети с нова оферта - вече 80 шикела. Съгласихме се да влезем в схемата и разбрахме защо редовно се пише из интернет за нахални руски туристи, които пререждат цялата опашка. Човекът ни преведе пред цялата опашка от чакащи като "важна" делегация и докато се усетим вече бяхме на броени метри пред входа на пещерата. Надявам се личното угризение и смущение от неодобрителните погледи на хората ни бяха специален урок за опрощаване на сторения грях.
Дали в стремеж за собствено успокоение или анализ на фактите стигнахме до заключението, че липсата на организация във всичките свети места в Израел е достатъчната предпоставка подбни модели на финансиране да работят. Защото този човек, беше част от мрежа "смирени самаряни", които омайваха малки групи туристи. Шефът на бригадата разхождаше умен телефон из двора на храма.
На залез в Мъртво море!
За да стигнем с колата под наем до морето трябваше да заобиколим палестинската автономна територия и така изгубихме планираното време за посещение на Масада. За мое щастие посетихме морето, което се намира на повече от -400м надморска височина. От момента на 0та, имаше табели за нивото. Ушите заглъхнаха, релефът ставаше все по-пуснинен. Пътищата са все така добре поддържани и колкото табели в България за прескачащи сърни и крави по пътя, толкова табели за камили имаше тук. Друг интересен и непознат пътен знак - "no shouder".
 |
| кифличка! |
Не се потъва, НАИСТИНА! Пипнахме и видяхме с очите си. Само за справка, Исус не е вървял по водите на това море, а по водите на Галилейското езеро, което е сладководно и на север.
Изключително солено, повече от 30% сол, за сравнение Черно море е с под 2% концентрация на сол. Дъното беше бяло, водата бистра. В райони с кално дъно, водата е тъмна и мътна.
Има твърдения, че в дъното на морката долина са били разположени градовете Содом и Гомор, символът на неразкаяния грях, унищожени от огън и жупел - проява на Божия гняв.
Разходка в Хайфа!
Аз бих го нарекла "перлата" на Израел. Град с доста прилична инфраструктура за региона, на брега на Средиземно море, значително начесто срещани добре поддържани къщи палати, отново много млади хора и деца. Освен това е неформален център на нова религия, от началото на 19 ти век - Бахай.
Интересни факти за Израел:
 |
| Банан със сиамския си близнак |
- междуселищни пътища в много добро състояние, многолентови и добре маркирани.
- градските площи и инфраструктура не се поддържа, кабели и зацапани фасади е честа гледка.
- много чуждестранни жители, английският е широко разпространен.
- електрически колелета и тротинетки е най-честият начин за придвижване.
- видно полицейско присъствие: силно въоръжени полицаи, военни хеликоптери.
- знак STOP е ръката на Фатима - символ на вярата, силата на духа и прогонването на лошото.
- плажовете на Средиземно море са с изключително фин жълт пясък.
- хората са добронамерени и спортуват.
- неписано разделение между християни, мюсулмани, евреи и арменци - колкото са и кварталите в стария град на Йерусалим.
- църквата на Божи гроб се стопанисва от мюсулманско семейство, в резултат на раздор между християни и евреи.
- мерки за сигурност като скенери и проверка на багаж по светите места липсват, но за сметка на това в централната гара в Тел Авив се влиза през скенер.
- литър бензин е 3лв, местна бира в магазина 5лв, дюнер с екстри 20лв.
- кола под наем не е разумно решение, ако има ограничение за влизане в палестинската автономна територия. Междуградските автобуси са добро решение.
- Тел Авив НЕ е столица на Израел. Йерусалим е столицата.
- иврит е официалният език, пише се от ляво надясно.
- генерално (както би казала Ани) работното им време е: неделя - четвъртък 10-20.00ч; петък 10-15.00; събота - след края на Shabbat (обикновено около 17.30ч). Петък и събота са официални почивни дни, но не и за частния бизнес.
- традиционно ястие: shakshouka (зеленчуков гювеч с яйца и месо), kunefe (кадаиф със сирене).
- мезуза - свитък с пожелание за добро, пъхнат в кутийка, залепена на касата на всяка врата - популярна мярка и в Йерусалим и Тел Авив.
- "благодаря" на иврит = "тода".
Завърнах се и първият човек, на когото се обадих беше вуйчо ми. Той ми каза - "еййй, голяма работа си, никога никой от нашия род не си е представял, че ще имаме Хаджия. И така от 1879а година. И ето, ти го направи - постигна недостижимото".
Аз се усмихнах и казах - да, вече нашият род можем да се гордеем и с това постижение в такъв случай. Затворих слушалката и си дадох сметка, че силата на вярата е някъде там в сърцето и мисълта, а не в географското разположение или парченцето скала, до което драпаш да се докоснеш, заобиколен от суматоха и борба за надмощие.
