По земите на белите коне - Кападокия

Май, 2022 ще остане важна дата в семейната ни история с осъществяването на дълго дерзана дестинация - Кападокия, след няколко неуспешни опита и дълго планиране през последните години. Някак си все ни се изплъзваше между другите дестинации и затова до последния момент имах съмнения, че ще успеем. За щастие никой щам на ковид не ни мина път, на всичкото отгоре и времето беше с нас. 

Пътуваме за 4 нощувки с турските линии с прекачване в Истанбул до Навзехир. Децата бяха във възторг от самолет с екран и рязко забравиха книгите и моливите, а като им донесоха и обяд направо ни издигнаха в родителски култ, че сме взели такива яки билети този път 😂

Тази кратка ваканция така яко се пукаше по шевовете от планирани събития, че накрая ни се стори, че сме събирали впечатления повече от седмица, а не само три пълни дни. Нощувахме в традиционен пещерен хотел (EMIT Cave Hotel Goreme), апартаментът ни бе буквално издълбан в популярните им вулканични грамади, нямаше дори прозорец, което очаквано компенсираше с прекаленото усещане за влага, не бихме повторили такъв вариант. Има и стаи със светъл излаз, които са за предпочитане. Но пък хотела беше на статегическо високо място в Гюреме с панорамна гледка към селището и сутрешната атракция - приблизително 150те балони с топъл въздух на изгрев. Един от ярките спомени ще ни остане именно доброволното ранно посрещане на изгрева (особено за Ники, който е нощно пиле). По заключението на децата, това ни е била най-ранобудната ваканция досега, макар и те да не ни акомпанираха плътно всяка сутрин :). 

великолепно събуждане на хотелската тераса

и така 4 поредни сутрини

Ден първи е опознавателен с пешеходна разходка из Гюреме и розовата долина, която вдъхновява с шарените си скали, останки от средновековни пещерни селища, крепости и църкви, всички издълбани в типичните за района скални маси. Причудливите форми развихрят въображението и човек може да съзерцава и открива митични същества до безкрай. Природата е оставила много и все чудни следи. Преди милиони години цялата долина е била огромно езеро с три  действащи вулкана наоколо, чиято лава, магна и прочие субстанции потъвали във водите и образували днешните скални красоти, а постепенното оттичане на езерото е белязало различните слоеве в цветно каре по камъните. Два от вулканите се наричат бащите на Кападокия, като единият е почти 4 000 м. висок със снежен връх и действащ ски курорт.

Розовата долина

Обиколохме долината, уловихме множество цветни гледки, запечатахме ги в спомени, а вечерта изпратихме слънцето от традиционния хълм с гледка към розовата и бяла долини.

семейна вечер пред екран от нощни светлини

Дали защото нямаше облаци, небето не потъна в розовите оттенъци, познати от инстаграмските кадри на района, но гледката си заслужаваше за обща култура пък макар и с някой друг филтър, за информация има вход по 5 лири на възрастен, за да се изкачиш до хълма.

пощръкляваме от кеф

Ден втори е на фокус и под стрес дали в последния момент въздушните сили няма да отменят полетите с балони заради вятър по-силен от 10 км. в час. Резервирахме от рано, месец преди пътуването, оказа се че и на място имаше възможност, но не искахме да рискуваме. Взеха ни от хотела в 3:45, закусихме в базата на балонената компания, поднесоха ни лични подаръци и потеглихме, в 5 ч. вече бяхме във въздуха 16 души в кошарки по 4-ма с главен и помощник пилоти и в компанията на около 120 шарени балона. Толкова е позволеният трафик от въздушните сили, други 30 потеглиха с късен старт. Толга беше шефът пилот, голям шегаджия, имал три години професионален опит зад гърба си, става всеки ден в 3, за да се отдаде на туристите. Завършихме полета с празнична церемония, шампанско с ягоди и шоколад, и медали за геройството. Все пак никой не припадна или върна закуската. На масата с чашите се намести и китка полски цветя. В 7 ч. бяхме обратно с хотела, заредени с адреналин и усмивки. 
Получихме изключителна услуга с летенето от край до край, нямаше един момент, в който да си кажем - ех, можеше да е по друг начин. Кредит за Royal Balloons company!

празнуваме живота!

Лирическо семейно отклонение - на 40-тата минута от реенето из висините на Кападокия, децата започнаха да се оттегчават и да питат кога ще слизаме. Очудих се и първосигналната ми мисъл беше свързана с това презадоволено поколение, което бързо губи фокус и не се впечатлява особено от красотите на живота. По-късно си дадох сметка, че половината време от тези 40 мин. аз и Ники се суетяхме каква гледка как да заснемем с нас, без нас, с едното дете, с двете деца, с шапки, без шапки и така - радвайки се на преживяването опосредствено през екрана.

 

детска радост

През това време децата попиваха изживяването с напълно отворени сетива еднопосочно. Нищо чудно, че след 40 мин. загубиха интерес и фокус ... доказано е, че повече от 15 мин. концентрация накуп е рядкост, а губим фокуса си още след 9тата секунда, златните рибки можели дори по-дълго. След тази ретроспекция си обещах да следвам по-често техния пример ...

гледката!

Подвила коляно на пейката в хотела, изпращах снимки на приятелка и зад рамото ми надникваше една от благите жени, чистещи наоколо. Очите й се усмихваха повече от устните, радваше се на запечатаните моменти в снимки и възкликваше на моменти. Попитах я дали се е качвала на балон, тя кимна одобрително неразбиращо в знак на съгласие, но всъщност съгласието й беше по-скоро за красотата в снимките. Местните рядко могат да си позволят лукса да се качат на балон, а някои от тях не го и намират за атракция, по-скоро за доходоносна даденост. 

Силите ни напуснаха след ранното ставане и посветихме деня на културно - кулинарна разходка из Гюреме.
Храната, ох, храната в Турция - наслада за всички сетива и закръглени красоти 😂
Горещо препоръчваме турския сладолед, който се гребе с лопатка, връща детските вкусове и спомени от раз! Не пропуснахме шанса да се насладим на неподправената реакция на децата, когато дерзаят да си получат сладоледа, а ние изпаднахме в детски смях, макар и шегаджийството на местните сладоледаджий да ни беше познато.
Седеф ресторант - на главната с гледка към sunset view point и на 15мин пеша оттам - чуден е за любители на месото.
Семеен ресторант Pumpkin - чуден и за вегетарианци, леко в страни от шума на главната, в непосредствена близост до джамията. Тръгнахме си даже с подаръци сувенири, изключително гостоприемни домакини. 

на шляй пазар из Гюреме

няма съмнение

Случайно се запознахме с първия туристически гид в Кападокия, Хасан. Видимо на над 70 г., със завидно добър английски, засякохме се пред джамията, докато се суетяхме как да влезем като аз бях с голи глезени. Той учтиво ни посрещна, даде ми забрадка и дълга дреха за покриване (кхимар). Джамията приветливо посрещаше с надпис - вход свободен за всички, заповядайте. Хасан емигрирал на 18г за цели 25 лета в Дания, където работил какво ли не и често минавал с кола или камион транзит през България по време на комунизма, разказа ни за впечатленията си от онова време и разочарованията си от големите сили, които и тогава, и сега са се месили в добруването на народите ни. Отвори Корана, за да ни разкаже за добродетелите на исляма, слушахме го с интерес, а той сладкодумно се увлече в по-скоро житейска беседа, отколкото дълбоко религиозна. Обсъдихме възможността за различния прочит и тълкование на светото писание, ако се чете на оригинален арабски, сравнен с всеки друг превод и как на други езици написаното ще е с много повече думи, за да се докара същия смисъл. Замечтах се всички мюсюлмани да са като него, да уважават избора на другите религии, които според него вярват в същия Бог, само го наричат с различно име, чел е и стария завет, изпя ни една молитва от Корана на арабски по памет - така го учели повечето турци, не знаят да четат арабски, научават езика постепенно в училище или в джамията. Покани ни сърдечно да отидем и по време на молитвата да гледаме отстрани, ако искаме. Молят се задължително по 5 пъти в денонощието.
Като се завърнал от гурбет, Хасан се задомил, има три деца, всички за щастие около него, направил туристическа агенция, отворил кафене и с радост ни предложи да ни направи програма по дни за разходка из чукарите на Кападокия, подходяща за деца.
Сбогувахме се с пожелание и цитат от Корана, съседните народи винаги да си помагат, да няма ситуация, в която една страна да гладува, а съседката й да пребъдва в изящество.
Ако си търсите кафе за отмора, можете и да го срещнете в рок кафе с голяма тераса и гледка на запад, ще го познаете като се разхождате по главната!

Как живеят хората тук?
В очакване на следващия туристически сезон и приготовления за него, кипи строителен труд, облаци прах се вдигат след всяка кола, градските пътищата са между черни или с павета/малки плочки, без особени тротоари, градската пътна мрежа се подобрява, слагат нова канализация и прибират кабелите под земята, очаква се до няколко месеца да са готови, междувременно цистерни с вода минават през час - два да намокрят в стремеж за по-малко прах, който се е всмукал дълбоко не само в постройките и всяка тъкан, но и във всеки повей и бриз, който разхлажда от майската мараня.

националният флаг е навсякъде

Иначе асфалт се ползва широко за меджуградските пътища.
Детски площадки в Гюреме има само в хотелските комплекси, местни играещи деца не видях, липсваше ни пейка в градски парк, където да се скрием от прашните и напечени улици. Но - пък видях доста в съседните селца в южна Кападокия! Например в Ючисар.
Има доста бездомни кучета и котки, за контраст черният котак в нашия хотел е кастриран, както девойката се изрази не бил мъж от две години.
Младежите разчупват стереотипа на строгите религиозни правила, разцъкваха телефоните и мохабета, докато звучеше молитвата от микрофоните на минарето. Все повече млади туркини не се забрадват, показват им се татута от ръкавите. Това настроение го потвърди и гидът ни Яшер. С изненада научих, че в Кападокия има повече от 20 християнски църкви, макар и да няма християнско население, даже в Деринкуи (Derinkuyu) видяхме огромна църква в ремонт, изглеждаше завидно голяма и красива - точно до входа на подземния град. 

Ден трети посветихме на туристическа обиколка из южна Кападокия - green tour.
Стартирахме с долината на гълъбите, които са символ и на трите основни религии - юдаизъм, християнство и ислям. Хората са построили в старите останки на жилищата малки къщички за все още останалите гълъби в долината. Вече не са останали много, само за туристическо внимание. Навремето са били развъждани и отглежданни чинно за наторяване на земите, които до към 1970г са били обработвани от над 90% от населението. След това рязко туризмът е взел превес над земеделието.

късметлийско дърво

Ники в гълъбов полет над долината

Изчезването на гълъбите е тясно свързано и с многобройните иманярски опити да взривяват античните жилища в търсене на древни саркофази.
По програма, турът ни беше планиран да запълни почти целия ден, 9:30-17:30! Но не и ако Яшар е гид, сърцат и сладкодумен, който така ни запленяваше къде с фактически, къде измислени истории и благополучно ни върна в Гюреме в 20:30ч!

гледка от манастира към долината

гледка към моите съкровища

любовта е навсякъде около нас <3 

След долината на гълъбите разгледахме "Selime" скален манастир, за който датират данни от 3ти век, преминал трансформацията на времето покрай трите религии, основан от християните, последвали евреите и го превърнали в търговски център до замък с укрепления при мюсулманите.

Хайкваме в Кападокия

Съкровища покрай пътеката

По път направихме един тигел през третия по големина в света каньон (!!!), по продължение на малка река и свежа зеленина, където жегата се усещаше по-малко, включихме се само за кратка отсечка от 3-4км и завършихме изгладнели за планиран обяд на брега на реката, имах усещането за обяд в Кресненското ханче. 

Обяд сред природата

Доближавахме се до заветната ни цел на днешното пътуване - най-голямото открито в Турция подземно селище Деринкуи (Derinkuyu) на 800м дълбо и километри в тунели, като само 15% от селището е действащ музей. Голяма част от тунелите (някои с размер на детски ръст) се ползват и днес като зимници от къщите 

тунел в подземието

над тях - по закон са си частна собственост, ако тунелът ти минава под спалнята. Слезнахме на 7-8 етажа под земята. Завидна вентилационна система, места за съхранение на храна и съоръжения за сигурност с изолиране на различните нива от врагове са завидно запазени и до днес. Цялото селище могло да събере до 30к души и се е използвало до 6-7месеца като перманентно укритие от врагове. По-дълго изолиране от слънцето водело до болести. Особено ме впечатлиха два подхода:
- За да не се извисява струйка дим от огнищата, комините не са дирекно над огнището, а има няколко странични отдушници, за да може димът да се разпръства и да не се забелязва на повърхността, не съм сигурна как се оцелява в помещение с толкова дим, но това е друга тема;
- Най-горният етаж е бил обор за животните, чието неспокойствие при наличие на опастност ги стресира да препускат в кръг или хаотично и трополенето им се чувало по долните нива и давало знак, че идва неприятност. Съвършена комуникационната система.

Завършихме деня с дегустация на турски локуми, халви и сушени плодове, подсигурихме дози щастлив хормон чрез традиционния шоколад с пълнеж от кайсия за вкъщи и приключихме този ден доволни! 

на изпроводяк с Яшар

Кападокия ни изпрати с изгряващото си слънце и балоните във въздуха, с покана да се върнем и обещание за още по-вълнуващи преживявания, а на съседната хотелска тераса един любовен романс между двама млади премина на следващо ниво, станахме свидетели на романтично предложение за брак 💕.

Женени с деца :)

До Истанбул и обратно :)

Истанбул ни посреща през май 2009г. с облизани като в детско отделение на болница пътища и красиво спретнати с видим мерак, зелени площи. Едно от първите бележити изказвания на екскурзовода ни, което ми се завтикнаха в ума като габърче в подметка, беше, че скоро е имало избори и сега избраните си изпълняват обещанията, които предизборно са направили :) колко хубаво :), а тук е обратно, всички се вдигат на талази на талази - колкото се може по-грандиозни и вдигащи прах предизборно, а след изборите полягват кротко за един четири-годишен зимен сън. Иначе, Истанбул с една дума е шарен! Във всеки смисъл на думата, като се тръгне от шарените шалвари, които са красиво шарени, минем през още по-шарените килими и забрадки в джамиите, още по-шарените и красиви мозайки, та стигнем до шарените цветни градини от лалета из целия град. За мен беше приятна изненада, че Турция е родина на лалетата, а не популярната като такава Холандия ... Шарени са и хората :) с шарени очи и усмивки, които ти говорят през цялото време, убеждават те, увещават те, сърдят се, ако не ги разбираш :) прехласват се по изящните ти форми :) щедри са на комплименти и искрено се радват, когато разбират, че си 'комшу' :) Несъмнено правят най-шарените лакомства, които някога бях виждала и вкусвала. Та, поред на номерата :)
Разходката ни до Истанбул започна със спирка в Одрин. Още там местните бабаити - амбулантни търговци ни показаха, що е то турист. Имаше такива с изящно изписани дранкулки до предлагащи горещ турски чай накрак на табличка с две чашки, вероятно щяха да предложат и компания в случай, че сам не ти се пие чай :). В Одрин видяхме българската църква - Св. Георги, сравнително нова, личеше й по неизмазаните нови тухли и неопушените стенописи ... т.е. след 100-на години ще е далеч по-впечатляваща. Потъркаляхме се в градската им градина, където гъмжеше от детски глъч и забрадки. а снимката -> в посока на часовниковата стрелка сме, аз, Сиси, Мими, Ива, Дани, Елен и оператора зад кадър - Ники :). Разбира се, отбихме се и в Джамията 'Селимие' която ми се стори поне 8 пъти по-голяма от Томбул джамията в Шумен. Досега - тя ми беше единственият познат мюсулмански храм за сравнение. Сега вече мога да се похваля с богат опит. Е ... до Мека едва ли ще отида, първом ще се опитам Хаджийка да стана :).
Пристигнахме в Истанбул тъкмо навреме за нощна обиколка на близките до хотела забележителности. А те са: Мъже. Мъже. И пак Мъже. Те бяха навсякъде. Не срещнахме една жена, най-много да сме видели някоя непораснала такава, но разбира се строго прикрепена към баща си. Говорим си за вечерно време, малко след залез. Осеяно с опаковки, разопаковки и производни отпадъци по улиците (от които нямаше и помен на сутринта), тук-там отворено заведение с благоразположени младежи, които учтиво и настоятелно те приканват да опиташ местните специалитети, очи те оглеждат отвсякъде ... и какво очакваш .. 6 жени и един мъж за разкош се разхождат в нощен Истанбул :). Бързо установихме, че това не беше нашето време за впечатления и се прибрахме да почиваме с ясното съзнание, че идния ден ще започне с ранно събуждане - 5ч. от преплитащи се мелодични стонове на Близките поне 4 джамии ... имах усещането, че за всяка географска посока на дадена постройка се пада по една джамия ... ииии, едва ли бях в грешка, по-късно установихме, че джамиите в Истанбул са около 3000. Еееее, явно си спя непробудно и до ухото да ми крещят с минаре да ставам, няма да го чуя :) спах като бебе :) Следващите два дни разгледахме музея Св. София, Синята джамия, Двореца на султана, Долмабахче - поне отвън :)) Разходката по Босфора като че ли предизвика най-небивал прехлас от групата. Само нашата мини групичка се оказахме неосведомени, че филмов сериал се снимал в Истанбул и с трепет в сърцата хората очакваха момента, в който ще минем с лодката покрай къщата на Шехерезада и яхтата, на която се снимал въпросният филм - 1001 нощи :D ето ги вдясно ... за заинтересованите :) Музеят св. София впечатлява с визуализацията на религиозната борба, претърпяла храма. Белезите от това как е трансформиран християнски символ в мюсулмански, а в същото време са се запазили автентични ъгълчета и на двете. Златната мозайка, изобразяваща Христос е магнетична. Синята джамия ... голяма е, бих казала огромна, за миг си представих, че ако легна на мекия килим мога да съзерцавам цял ден и постоянно да откривам нови елементи на огромния купол над мен. За протокола снимка и оттам :) .... За двореца ... освен прехласването ни по красивите гледки и цветни градини от лалета ... май нямам какво да споделя, космите от брадата на Мохамед не ме впечатлиха доволно ... или вероятно и не би трябвало, щеше да е странно увлечение обратното :))) Другото бежито в двореца е интерирорът за тази любима снимка :) Интересно беше да се види, откъде султанът е подслушвал подопечните си по време на седмичните им оперативки :) Съкровена мечта ми беше да видя желязната църква Св. Стефан. Многобройните разкази и самата идея за нетипична желязна църква бяха сформирали в главата ми образ на място, което е задължително да се види поне веднъж в живота. Тръгнах си от църквата със смесени чувства, седяхме на една пейка с Ники и съзерцавахме иконостаса, стените, вътрешния облик и ... почувствах онази меланхолична нотка на спокойствие и отнесеност, която ме навестява във всеки християнски храм, което е добре :) Дали защото екскурзоводката ни разказа или пък щеше да ми направи впечатление, същата религиозна борба, но с различни играчи може да се види по целия храм. Борба на католицизма и източното православие ... железните елементи са правени във Виена (ако не се лъжа), съответно всички кръстове имат кръстоска както на изток, така и на запад, иконостаса е правен в Русия. Самата църква е построена на мястото на къщата на Стефан Богориди. Несъмнено, това е мястото, което най-много ми хареса в Истанбул и бих отишла там отново. 

Разведохме се и до Таксим - нашата 'Витошка', модерният център на града, където гъмжеше от млади хора (без забрадки), кафенета, кюфтаджийници и по-модерни заведения, сладкарници. Не намерихме подходящо заведение с експресо - там е кът, добре че има Старбъкс :) 

 В резюме, Истанбул не е Турция, със сигурност ще е интересно да се види и другата й страна :) до азиатската не стигнахме, тя вероятно ще е шарена, но в съвсем различен аспект :) Възхитена съм от регулиращия ефект на религията в региона, по подобие на Гърция, сигурна съм, че религията изиграва огромна роля в културата на този народ ... подредените пътища, зелени площи, чисти улици - макар и забраната на обществени кошчета (предпазна мярка срещу атентати), спретнатите ученически униформи, красивите съчетания на шарени забрадки и шалвари, стимулиращото спазаряване и надлъгване с местните търговци в Капалъ чарши.