O Barcelonaaaaa ...

O Barcelonaaaaa ...



Барселона ни посрещна обляна във вечерните си светлини и кипро оглеждаща се във водите на Средиземно море. Първото ми впечатление от високо: ‘ехейййй, градът блести така сияйно от коледната си украса и изглежда като светеща елха’. Оказа се, че това не е коледна украса ... а така изглежда Барселона всяка нощ, това беше нощна Барселона.
Лъчезарна девойка ни откара с комфортен и чист автобус от летището до центъра на града – площад ‘Каталуния’. Денят е вторник (първата седмица на декември, 2009-а), часът около 22.30, значително оживено по улиците. По-късно разбрах, че режима на испанците/ каталунците е доста изместен в сравнение с нашия. Обядват към 15.00, вечерят към 22.00 и в 23.00 излизат на бар.
Сутрешната ни разходка започна от стадиона на Барса – ‘Nou Camp’. Поради високия туристически интерес, за организирана обиколка на стадиона, музея, трибуните, съблекалните те обрулват с 17 евро. Стадиона е значително голям, събира 100 000 зрители, но поради липсата на писта около терена ми изглеждаше не толкова голям, в сравнение със Сан Сиро в Милано. В музейната част имаше специално местенце за Стоичков, което специално ме възхити и мислено се ударих в гърдите, особено в мига, когато няколко чуждестранни за мен туристи ме заобиколиха и изрекоха името му. Изложени на витрина са 2 от екипните му тениски, купи и футболните му обувки, с които е вкарал 100-ния си гол за Барса.
От магазина на ‘Барса’ купихме подарък на Ники за рожденния му ден :) в лила ;)
Разходката ни продължи с масово – културна обиколка на дизайнеския град на Гауди. Стигнахме до трите къщи, известни като ‘островът на раздора’.

Посетихме и най-известната къща на Гауди, ...La Predrera, извстна с интересните си комини, гонещи вещици. Практически елемент в цялото му изкуство не долових, едиствено липсата на прави линии, ме доведе до извода, че ще се събират по-малко паяжини :D интересно е, но някак си не ми се връзва с останалата архитектура в града.
От покрива на La Pedrera, висока 8 етажа, действаща като жилищна сграда се открива красива гледка към града. Sagrada Familia и новопостроена стъклена сграда се открояват в пейзажа.
С удоволствие поседнах на едно слънчево петънце и помечтах ... да се полетя във времето, с няколко десетилетия назад и да усетя духа на свободата ...

Продължихме към La Sagrada Familiq. Църква, проектирана отново от Гауди. Корено различна, по мое мнение от къщите, които е майсторил. Тъмни стени, вероятно и от времето, множество високи кули с цветни върхове. От незнайно колко години сградата е в строеж, т.к. Гауди не е успял да завърши последната си творба и сега дострояват идеите му. Доколко крайният резултат ще се доближи до това, което е било в главата му е само илюзия, с оглед на нрава му и често променящите се представи.
На мен лично тази църква ми прилича на огромен пясъчен замък.
Успяхме да си откраднем от времето и за кратък обяд в кипро заведение за бързо хранене с популярните обедни оферти за 10 евро с първо, второ и трето ястие.
В късните вечерни часове, с доста поражения по ходилните части, стигнахме до Триумфалната арка, която уж била копие на френската, но с тази разлика, че е с 2 крака, а не с 4.
Завършихме разходката с оглед на продълговатото яйце, стъклена и осветена в различни светлини сграда – agbar. Оказа се, че това е частна компания, занимаваща се с вода.

Нов ден, нова програма.
Отправихме се към популярния парк Гюел и къщата на Гауди. На входа на парка са построени два павилиона, в единия е изложена галерия с картини, описващи построяването на парка, а в другия ... забравих. Между двете постройки се открива красива гледка на изваяни стълби, разделени от изящен влечуг :) и крокодил, достигащи до известната накъдрена мозаечна пейка. Всичко, изработено от пъстри цветни мозайки. С приятна изненада установихме, че парка е безплатен за посещение и аз лично завидях на хората, които живеят наоколо и имат възможността да се разхождат ежедневно върху земя с толкова история, красота и изящество.

Несъмнено най-голямата забележителност е нагънатата пейка от цветни парчета музайка.
Издизайнствана от асистента на Гауди. Амбулантни търговци с ръчно изработени бижута, плетени шалове и други джунджурийки се надпреварват за вниманието на туриста. Смесица от чуроликащи птички и нежна мелодия се разнася във вътрешността на парка. Сгушен между колоните на странна постройка, в близост до къщата на Гауди, местен музикант, заразява с ритъм тялото и душата. А къщата на Гауди ... за мен няма нищо общо като архитектура с останалите му творби, известни с липсата на прави линии и неправилни форми. Напротив, изцяло прави ъгли, едноцветна и скучни прозорци. И доколкото научих ... мебелите вътре били атракцията – мрачни и странни форми.

Определено паркът е един от фаворитите ни, особено на свеки ('свеки' - майка на съпругът ми, наречена на галено ;))
Деня продължихме с тематична разходка в парка на Цитаделата. В гайда за Барселона прочетох за зоологическата градина, в която се намирал единствената по рода си опитомена зад клетка – горила албинос и устремено се отправихме натам, за да я видим. За огромно съжаление се оказа, че починала преди повече от 10 години ...хм, а гайда уж от 2006-та година. Пропуснахме зоологическата градина и се оправихме към парламента на Каталуния. Депутатските коли не бяха особено луксозни, а и не забелязах засилена охрана. Сградата е приятна. Малко преди парламента пред нас се откри величествена гледка на езеро с фонтани и паметник.

Мимоходом подминахме още няколко красиви площадки със зелени чудеса и трите замъка, известни като замъка на дракона и се озовахме пред триумфалната арка. Силите все още не ни бяха напуснали съвсем, а и глада ни стимулираше да продължим към крайбрежието и да си намерим някое приятно местенце с местна кухня. С намерението да стигнем до старите пристанища, се озовахме до паметника на Колумб, сочещ към Америка и новата част на крайбрежитето, Барселонета и Mall of Barcelona – голям център с магазини и ресторанти. Намерихме си нашето местенце за хапване и подвихме крак. Вкусихме от популярната паея .... ориз/ фиде със ... заленчци и/или месо. Аз опитах супа от леща, в която плуваха парчета луканка и бяло месо. Вкусно. Пожелахме да опитаме и популярния хлаб с домати и зехтин. Разбира се не пропуснахме да разнообразим масата и със сангрия. За моя изненада вътре плуваха само лимон и лед. Бяха спестили от към плодове. Сангрията е леко червено вино, 7 процента алкохол с приятен плодов аромат, поднася се с нарязани плодове (ябълки, потрокали, лимон, др.) и лед.

Поредната сутрешна обиколка започнахме с изкачването на южния хълм ... Montjuic , откъдето се открива панорамна гледка към града. Стигнахме с метро до уречената спирка и пеша се изкатерихме по билото. За улеснение на туристите транспорта до горе е съвместен от ескалатори, въжена линия и разбира се - пешеходна част. С въжената линия се изкачихме до билото на върха, откъдето се откри гледка към товарното простанице и безкраен морски хоризонт. Извървяхме пътя около цялата крепост на билото и се отправихме отново из Барселонските пренаселени улици. Минахме по улицата с магазини на емигранти, която не изглеждаше от най-поддържаната част на града. Бездомници и боклуци се търкаляха по земята. В края на улицата съзерцахме табела за популярния Барселонски пазар. Това се нарича пазар ... 2 огромни халета, в едното се продават хранителни стоки, а в другото – конфекция. Елен си закупи красива брошка.
Разходката ни в този ден завърши в кварталния магазин. Напазарувахме си хапване, сангрия и изтощени от поредна порция ходене се прибрахме в апартамента.
Последен ден ... отделихме си време да обходим още веднъж главната търговска улица La Rambla и забележителностите около площад 'Каталуния'. Определно Барселона е град, който има защо да се посети повече от веднъж!

Стадиона 'Ноу Камп'


Паркът "Гюел"


На пристанището :)


Изкачваме хълма Montjuic!


Високо на хълма!


Улицата с магазини на емигранти. По пейките имаше налепени вицове :)


Градския пазар! Подозирам, че ще се конкурира с Китай по пренаселеност на кв. метър :))


Най-голямата търговска улица La Rambla в Барселона. Мимове, бутикови капанчета, павилиони със сувенири, пъстри мозайки и какво ли още не :)

Живот!

Много близък до нрава и сърцето човек, ми изпрати този линк с посланието "celuwam te i te obi4am mnogo :)"




Още от първите секунди на видеото си пожелах да споделя съкровено и усмихнато, каквото е видеото.
Кратка история на моя живот и благодарност, че всичко това ми се е случило и аз участвам активно, макар и понякога да се усещам като страничен наблюдател, друг път като активен борец, трети път като дерзаещ мечтател ... а в крайна сметка съм това съм АЗ.
--- Шепнещи очи, които изказват това, което устните не могат да прошепнат ...
--- Печено говеждо за вечеря ... стига да е вечеря с много и усмихнати хора около масата ... съкровена детска мечта, надявам се след 20-на години да се похваля, че се е сбъднала :) Знам, че вече съм закъсняла за поне 4 наследници, но кой знае :))
--- Хаос и хармония!
Ох, само като си помисля, какъв хаос от креативни мисли се завихряше в главата ми в сремежа си да привлека 'неговото' внимание ... погледнато през моите очи в момента е съвършена хармония на онова време и случки :)
В резултат на мислени боричкания си имам своя хармония в иначе казано хаоса около мен, създаден отново от мен :) Наскоро забелязах неосъзнат знак във ръчно направени пана в спалнята ни, символично разделни на две, за мен и за Ники ... неговите са хармонични форми, които всеки би разпознал и оприличил на палма и цвете ... а тези от моята страна ... хм ... 'странно, това нахвърляни камъчета ли са'?!? :D
--- Битки с водни балони! По наше време балоните бяха лукс :) използвахме найлонови шишета от веро, факт - веселбата беше безгранична, още повече, когато отборите са разделени на момичета и момчета, а в промеждутъците от водни струи се отправят игриви погледи на току що осъзнали за съществуването на отсрещен пол човеци :)
Ех, петната по вратите на старата ни къща все още навяват усмивка и красива носталгия по това време :)
--- Думи, които не мога да върна назад ... дали от високо самочувствие или от егоизъм, май не се сещам за такива ... Изключение правят тинейджърските ми дерзания и стремежи съученици случайно да не ме засекат с родителите ми ... а как искам сега да са постоянно до мен, да виждат всичко, което аз виждам, да споделят всяка моя въздишка :) Опитвам се да наваксвам в малкото време, прекарано съвместно и си пожелавам да имам тази възможност още дълго време.
--- Сълзи от радост и болка.
Жастлив е този, който има хора в живота си, които го карат да плаче от радост. Благодаря ви, скъпи мои приятели.
Пожелавам на всички хора по света да плачат само от любовна болка ... толкова сладка болка. Залепнала неповратимо в дълготрайната ми памет е случка от час по български в 8-ми клас. Учителката ни отправи болезнена клетва. Прокле целият ни клас, за щастие този час беше от присъствените ми такива и тази клетва застигна и мен ... Прокле ни да се влюбим!
--- Чувства, които не можеш да обясниш.
Гъдел в коремчето, пресъхнало гърло, недостиг на думи, бели петна в съзнанието, спортна злоба, завист, неразумна целеустременост, усещане за собственост, усещане за уникалност, творчески импулс, хаотичен ум ...
--- Въпроси, отговори и неща, които не знаем.
Преди години моят Гугъл беше дядо ми. Той и до момента има отговори на всички мои въпроси. В ранната ми 18-та година, увлечение по философия ме доведе до четиво за Сократ ... в последствие философията му стана и моя. Примирих се и осъзнах, че винаги ще съм достатъчно малка, за да не знам нещо ... 'аз знам, че нищо не знам'
--- Изгрева и залеза на цивилизациите.
За първи път това лято видях как слънцето излиза от морето :) Ей, хора, детските мечти се сбъдват и на стари години, не губете кураж ;)
Наскоро прочетох, че ако в продължение на 9 месеца, всеки ден по 10-на минути отделяте, за да погледате изгрева и залеза, това ще ви излекува от всички болежки доживот :) Струва си да опитаме. Някак си символиката 'изгрев - цивилизация - залез' ми говори не малко.
--- Стокови пазари.
Тук ме няма съвсем и до момента не съм сигурна какво точно означава всеки един индекс, за които разправят едни хора по телевизора ... само знам, че от тях доста зависи дали ще успея да си купя нов чифт обувки.
--- Деца на батути.
Няма по-зареждащо устройство от звънливия детски смях :)
--- Да намериш истинската любов.
А как да я разпознаем? Всяка любов в началото е истинска. Гъдела в корема, неподозирани поетични слова, замечтан и усмихнат израз, неразумна добронамереност дори към най-дразнещите съседи ... и какво ли още не ти се случва, когато срещнеш нова любов. Във всяка любов има по нещо истинско и остава красива треска в сърцето. Защо тогава да нямаме повече от една истинска любов? Някак си оптимизма го налага :)
--- Музиката и сензацията, и голове.
Коя млада дама не е мечтала под звуците на 'Кен ли' в оригинален вариант? Кой млад човек не е ругал радиото, че точно в този период от живора му чува само романтични парчета, способни да го разплачат. А сензацията да вкараш поредната точка за сметка на целия свят :)
И до момента не съм намерила заместител на онова усещане, което те кара да летиш и повдига самочувствието с повече от 3 пръста в минута, а именно - състезателния дух на пистата и финалната права, на която си сам. Горещо препоръчвам.
--- Шоколада ...
При едно условие, че не го използвам като антидепресант ...
--- Духовност и вдъхновение
Какво ме вдъхновява? Няма да изброявам обичайните причини като красива гледка/ старо вино/ шума на морето ...
Наскоро установих, че ме вдъхновяват странни за мен съвпадения, например в база данни в екселски файл, съвпадение на много еднакви цифри в съседни клетки :D разпознавам го като щастлива (НЕ)случайност и търся логика.
Сънувам, често сънувам, постоянно сънувам, вдъхновява.
--- Задръствания
Начин на живот, нещо което не мога да променя, затова се приспособих и го приемам като подарък - още малко време с любимия човек :)
--- Героичност
Това е относително.
--- Флиртуване и вкусване
Усещане за живот, което увеличава жаждата ...
--- Любопитство
Порастнах от любопитство.
--- Надежда, мечта, всяка част от космическия космос
Това е животът.
Това е и моят живот.

До Истанбул и обратно :)

Истанбул ни посреща през май 2009г. с облизани като в детско отделение на болница пътища и красиво спретнати с видим мерак, зелени площи. Едно от първите бележити изказвания на екскурзовода ни, което ми се завтикнаха в ума като габърче в подметка, беше, че скоро е имало избори и сега избраните си изпълняват обещанията, които предизборно са направили :) колко хубаво :), а тук е обратно, всички се вдигат на талази на талази - колкото се може по-грандиозни и вдигащи прах предизборно, а след изборите полягват кротко за един четири-годишен зимен сън. Иначе, Истанбул с една дума е шарен! Във всеки смисъл на думата, като се тръгне от шарените шалвари, които са красиво шарени, минем през още по-шарените килими и забрадки в джамиите, още по-шарените и красиви мозайки, та стигнем до шарените цветни градини от лалета из целия град. За мен беше приятна изненада, че Турция е родина на лалетата, а не популярната като такава Холандия ... Шарени са и хората :) с шарени очи и усмивки, които ти говорят през цялото време, убеждават те, увещават те, сърдят се, ако не ги разбираш :) прехласват се по изящните ти форми :) щедри са на комплименти и искрено се радват, когато разбират, че си 'комшу' :) Несъмнено правят най-шарените лакомства, които някога бях виждала и вкусвала. Та, поред на номерата :)
Разходката ни до Истанбул започна със спирка в Одрин. Още там местните бабаити - амбулантни търговци ни показаха, що е то турист. Имаше такива с изящно изписани дранкулки до предлагащи горещ турски чай накрак на табличка с две чашки, вероятно щяха да предложат и компания в случай, че сам не ти се пие чай :). В Одрин видяхме българската църква - Св. Георги, сравнително нова, личеше й по неизмазаните нови тухли и неопушените стенописи ... т.е. след 100-на години ще е далеч по-впечатляваща. Потъркаляхме се в градската им градина, където гъмжеше от детски глъч и забрадки. а снимката -> в посока на часовниковата стрелка сме, аз, Сиси, Мими, Ива, Дани, Елен и оператора зад кадър - Ники :). Разбира се, отбихме се и в Джамията 'Селимие' която ми се стори поне 8 пъти по-голяма от Томбул джамията в Шумен. Досега - тя ми беше единственият познат мюсулмански храм за сравнение. Сега вече мога да се похваля с богат опит. Е ... до Мека едва ли ще отида, първом ще се опитам Хаджийка да стана :).
Пристигнахме в Истанбул тъкмо навреме за нощна обиколка на близките до хотела забележителности. А те са: Мъже. Мъже. И пак Мъже. Те бяха навсякъде. Не срещнахме една жена, най-много да сме видели някоя непораснала такава, но разбира се строго прикрепена към баща си. Говорим си за вечерно време, малко след залез. Осеяно с опаковки, разопаковки и производни отпадъци по улиците (от които нямаше и помен на сутринта), тук-там отворено заведение с благоразположени младежи, които учтиво и настоятелно те приканват да опиташ местните специалитети, очи те оглеждат отвсякъде ... и какво очакваш .. 6 жени и един мъж за разкош се разхождат в нощен Истанбул :). Бързо установихме, че това не беше нашето време за впечатления и се прибрахме да почиваме с ясното съзнание, че идния ден ще започне с ранно събуждане - 5ч. от преплитащи се мелодични стонове на Близките поне 4 джамии ... имах усещането, че за всяка географска посока на дадена постройка се пада по една джамия ... ииии, едва ли бях в грешка, по-късно установихме, че джамиите в Истанбул са около 3000. Еееее, явно си спя непробудно и до ухото да ми крещят с минаре да ставам, няма да го чуя :) спах като бебе :) Следващите два дни разгледахме музея Св. София, Синята джамия, Двореца на султана, Долмабахче - поне отвън :)) Разходката по Босфора като че ли предизвика най-небивал прехлас от групата. Само нашата мини групичка се оказахме неосведомени, че филмов сериал се снимал в Истанбул и с трепет в сърцата хората очакваха момента, в който ще минем с лодката покрай къщата на Шехерезада и яхтата, на която се снимал въпросният филм - 1001 нощи :D ето ги вдясно ... за заинтересованите :) Музеят св. София впечатлява с визуализацията на религиозната борба, претърпяла храма. Белезите от това как е трансформиран християнски символ в мюсулмански, а в същото време са се запазили автентични ъгълчета и на двете. Златната мозайка, изобразяваща Христос е магнетична. Синята джамия ... голяма е, бих казала огромна, за миг си представих, че ако легна на мекия килим мога да съзерцавам цял ден и постоянно да откривам нови елементи на огромния купол над мен. За протокола снимка и оттам :) .... За двореца ... освен прехласването ни по красивите гледки и цветни градини от лалета ... май нямам какво да споделя, космите от брадата на Мохамед не ме впечатлиха доволно ... или вероятно и не би трябвало, щеше да е странно увлечение обратното :))) Другото бежито в двореца е интерирорът за тази любима снимка :) Интересно беше да се види, откъде султанът е подслушвал подопечните си по време на седмичните им оперативки :) Съкровена мечта ми беше да видя желязната църква Св. Стефан. Многобройните разкази и самата идея за нетипична желязна църква бяха сформирали в главата ми образ на място, което е задължително да се види поне веднъж в живота. Тръгнах си от църквата със смесени чувства, седяхме на една пейка с Ники и съзерцавахме иконостаса, стените, вътрешния облик и ... почувствах онази меланхолична нотка на спокойствие и отнесеност, която ме навестява във всеки християнски храм, което е добре :) Дали защото екскурзоводката ни разказа или пък щеше да ми направи впечатление, същата религиозна борба, но с различни играчи може да се види по целия храм. Борба на католицизма и източното православие ... железните елементи са правени във Виена (ако не се лъжа), съответно всички кръстове имат кръстоска както на изток, така и на запад, иконостаса е правен в Русия. Самата църква е построена на мястото на къщата на Стефан Богориди. Несъмнено, това е мястото, което най-много ми хареса в Истанбул и бих отишла там отново. 

Разведохме се и до Таксим - нашата 'Витошка', модерният център на града, където гъмжеше от млади хора (без забрадки), кафенета, кюфтаджийници и по-модерни заведения, сладкарници. Не намерихме подходящо заведение с експресо - там е кът, добре че има Старбъкс :) 

 В резюме, Истанбул не е Турция, със сигурност ще е интересно да се види и другата й страна :) до азиатската не стигнахме, тя вероятно ще е шарена, но в съвсем различен аспект :) Възхитена съм от регулиращия ефект на религията в региона, по подобие на Гърция, сигурна съм, че религията изиграва огромна роля в културата на този народ ... подредените пътища, зелени площи, чисти улици - макар и забраната на обществени кошчета (предпазна мярка срещу атентати), спретнатите ученически униформи, красивите съчетания на шарени забрадки и шалвари, стимулиращото спазаряване и надлъгване с местните търговци в Капалъ чарши.

прекрасен подарък за Рожденния ми ден :)

Мина се не мина време и пак се търкули една година, като миг,
докато бях на 19, имах чувството, че в моментите, в които светът не е спрял (в моменти на несподелени любовни тръпки, например) се върти около мен, но с мноооого бавна скорост :)
еее, вече съм на 29 и илюзията ми, че светът се върти около мен е разбита, сега аз се въртя около него, а той така препуска, че дори не смогвам на темпото :)
но .... не се оплаквам, всичко казано в този малък, но достоверен кът от дълбоооооката ми душевна вглъбеност е казано в 'добрия смисъл на думата' ... просветлените с вица, ще се усмихнат под мустак, а останалите, ще го приемат като поредното ми философско съждение :D

та, претъркулиха се последните 10 години като миг и явно 9 ми е щастливо число, и 19-ия и 29-ия ми ден ден бяха запомнящи се празници .... жалко, че нямам ясни спомени от 9-ия си :)) ... на следващата десятка, че имам достатъчно за статистическа извадка, за да потвърдя релевантността на твърдението :))

получих прекрасен подарък от Елен, колкото пъти го погледна, толкова пъти откривам нещо ново :) благодаря ти мило дете!




прекрасно е, нали,
благодаря ви приятели, аз съм щастлив човек - и то само на 29 :))

не спирай да обичаш!!!

днес беше много ползотворен ден :)
не толкова полезен в професионално отношение, защото я съм свършила работа за 8 лева и 40 стотинки, я не :)

но денят беше полезен за появата на още няколко резки по лицето ми в следствие на активното спортуване на усмихвателните ми мускули :)
по време на един по поредните очарователни поздрави, които получих за рожденния си ден, съзерцах една много смислена снимка в аватара на близка позната, който ме накара да се замисля.
снимката е следната:
в един миг ми проблесна колко много важност има в тези
само четири думички.
и как точно заради тях си заслужава да живее човек, и то такъв живот, че като остарее и погледне назад да си пожелае 'ако можех да върна времето назад - бих изживял животът си по същия начин :)'.
проблесна ми и още нещичко :)
прекрасните пожелания, които получих днес, нямаше да
ги има, ако я нямаше тази обич между нас, затова сърдечно ви благодаря, приятели <3 .... иииии, не спирайте да обичате :)

Честит Рожден Ден! :)

днес е голям ден :) и не само с днешна дата :)
голям ден, защото днес, преди малко повече от 3 десетки
години се е появил на бял свят голям човек :)

Честит Рожден ден на бате Милко (както последно го наричаме в мейла),
на татко Барба (както предпоследно го наричаме с колегите от Некском)
и добър приятел (както го наричам аз)

Пожелавам ти здраве и още много безсънни нощи,
а на себе си пожелавам всеки път когато те чуя по телефона
да звучиш с такъв положителен заряд и усмивка (както днес),
това ме зареди за целия ден :)

поздравявам те със следната авторска фотография :D

и ти казвам
колко много ми липсваш ... когато погледна назад ..
и ти не си на съседното бюро, но за мен е важно да мога да
се протегна и да знам, че си на една ръка разстояние в ума, в сърчицето :)

Много весел празник и слънчево настроение,

Фил

красива сутрин в София

добро и усмихнато вторнишко, януарско утро в София над квартал Младост:)
самоизключващи се прилагателни, особено с географската ширина на наблюдаваното състояние :)
... сутринта, много рано ... около 6.45 .. нещо ме прободе леко в едното око ... опитах се да го отворя .. мигом и другото го изпревари, нежен слънчев лъч се беше забил в зеницата ми .. подобен изгрев ме беше погалил преди години в Албена :)

споделям гледката и ... усмихнат ден на всички :)


гледка от спланята ни към квартал Младост в столицата ;)

няма комини .. всичкото са пухкави облаци :)

за тези, които могат да летят ...

много любима песен ...




I am sailing, I am sailing,
Home again cross the sea.
I am sailing, stormy waters,
To be near you, to be free.

I am flying, I am flying,
Like a bird cross the sky.
I am flying, passing high clouds,
To be with you, to be free.

Can you hear me, can you hear me
Thro the dark night, far away,
I am dying, forever trying,
To be with you, who can say.

Can you hear me, can you hear me,
Thro the dark night far away.
I am dying, forever trying,
To be with you, who can say.

We are sailing, we are sailing,
Home again cross the sea.
We are sailing stormy waters,
To be near you, to be free.

Oh lord, to be near you, to be free.
Oh lord, to be near you, to be free,
Oh lord.

сърдечно завиждам на хората, които могат да полетят всеки миг ...
стремя се към това съвършенство :)

ето тези красоти ме импулсираха за споделяне :)