Беше зимата на лето 2018-о (януари), време за поредното бягане от студено на топло :)
Летим от София, през Доха до Коломбо - столицата на Шри Ланка.
Пътьом се възхитихме особено от Катарското летище, построено преди 3 години по последен вик на архитектурата. Летището, което никога не спи, има повече от 30 кафенета и ресторанти, включително пиано бар с жива музика, и уникални детски площадки от мед с мека настилка, изобразяващи различни великански кукли.
Ако имате възможност да избирате дългия си престой, със сигурност там ще ви се стори по-кратък.
Кацаме в Коломбо на 7ми януари сутринта. Топлият влажен полъх се усети мигновено след отварянето на самолетните врати. Усещането винаги е приятно, особено като идваме от минусови температури.
Имаме посрещач - като по филмите, държащ табелка с името ни. Много специално усещане :) Братът на водача ни за следващите две седмици.
Направихме бърза автомобилна обиколка на Коломбо с кратки спирки на Independence Square,Galle Face Green - beachfront (огромна океанска ивица, стъргалото на града един вид - посипано с червена песъчлива почва, която допринася за прахообразуването в района), Gandaramaya (Vihara) Buddhist Temple (Странно схващане за храм - имахме усещането, че са заградили един цял квартал с постройки, превърнати в отделни параклиси и музейни експозиции.
Оказва се, че във всеки подобен будистки храм има по едно старо дърво с огромен ствол, което символизира мъдростта на времето). Бързо установихме, че градът ни напомня донякъде на повечето големи градове в Индия с натоварения си неурегулиран трафик, мръсен въздух и много хора на едно място.
С две думи, Коломбо спрямо Делхи ми се стори като София спрямо Брюксел. Сравнително по-добра инфраструктура, по-малко замърсено, по-висок стандарт на живот. С една сума - по-малко шарено.
Отпътуваме за провинцията с надежда там да открием повече причини на възхищение, присъединяваме се към групата приятели в Habarana, които са там от предишния ден.
Имаме амбициозна програма за следващите две седмици, придвижваме се с бус и сме приятелска група от 15души:
Ден 1.
- Отиваме да караме колелета в парка Polonnaruwa Archeological Site в Централна Северна провинция на Шри Ланка. Древно селище с многобройни будистки храмове или поне останките им. Някой от храмовете са доста запазени и стените им разказват за преживяното време. Научихме, че е изключително неуважение да се снимаме с гръб към статуя на Буда, управниците на храмовете дори изискват изтриване на подобни снимки, бдят зорко за нарушения. Влиза се задължително боси в храмовете, дори да са само останки. Буда основно е изобразен в две пози - седяща медитираща и полегнала на дясна страна. В редки случай се среща и изправена статуя на Буда. Будистките храмове се наричат "ступа", изглежда като могила, но е иззидана от цимент/ камъни/ бетон и няма отвор. В няколко ступи в света са зазидани останки от тялото на Буда. Има една такава ступа в Шри Ланка, намира се в Кенди. В останалите ступи се зазидва символичен предмет - реликва, който се натоварва с особено значение и почит.
Защо Буда в Шри Ланка? Буда е роден в Индия преди повече от 2500 години. 3ти век започват будистките влияния в Шри Ланка. Така се формират две основни течения - Будизъм и Индуизъм. През годините позициите за надмощие се утвърждават дори с граждански войни. По настоящем, индуистите населяват само северната част на острова.
Основните езици в Шри Ланка са синхала (повече от 70% от населението и изповядват будизъм), тамили (изповядват индуизъм) и английски (мюсюлмани, християни и др). Оттук започват и разликите с Индия. Друг любопитен факт е, че местните не долюбват северната си съседка и дори се обиждат, ако бидат сравнявани с индийците.
- Sigiriya - известната "Лъвска скала", представлява огромна скала, на която е построен древен храм. По средата на скалата има вдлъбнати пещери, изрисувани с Буда и с 500те жени на един от видните им владетели.
Понастоящем този обект е под закрилата на Юнеско. По безброй стълби се изкачваме до върха на скалата - планина, от която се открива вероятно вълшебна гледка, невидима за окото поради постоянната мъгла или мараня в Шри Ланка. По средата на трасето има останки от лъвско тяло, иззидано в скалата.
Имаме близка среща с местните обитатели и крадци на дребни вещи - маймунките. Ухажвах си с кашу, за да скъся дистанцията, струваше си. Имат такива меки ръчички, като бебешка кожа, но са дружелюбни само докато имат изгода.
Ден 2.
- Dambulla /Cave Temple - пещерни храмове.
Своеобразен будистки манастир, качен на най-високата точка в града. Вероятно гледката от върха е превъзходна за тези, които могат да виждат през мъгла. Отново. Храмът представлява редица от изрисувани пещери, в които се помещават огромни статуи на Буда.
Интересен факт е, че в определени периоди на деня затварят посещението на пещерите, за да си почива Буда (около 15-20 минути). Уцелихме такава пауза около 14.00.
Рисунките в пещерите са уникално красиви, наподобяват стенописите на християнските храмове. За радост атмосферните влияния са щедри в този регион и рисунките са запазени много добре.
- Ranweli Spice Garten - градина с подправки и плодни дръвчета.
С особено въодушевление излязохме от там, защото научихме интересни факти за билки и плодове, които използваме ежедневно. Например куркумата изглежда досущ като джинджифил, но е оранжева. А джинджифилът се оказва, че е афродизиак. Черният пипер расте на дърво, чийто плодове са гроздове със зрънца. Зеленият пипер се бере зелен, Когато е узрял се превръща в черен пипер, а когато черният се обели се получава бял пипер. Ананасът расте на храст, а не на дърво - това беше масовата изненада. Изкусни масажисти правят чудеса с масажни кремове от алое и сандалово олио. Направиха ми такъв с вълшебна и подмладяваща смес. Свалиха ми 10 години от лицето :) Това е спорно, но безспорно масажът беше освежаващ.
- Kandy - стара столица на Шри Ланка, намираща се в сърцето на острова. Разходихме се по шарените улици с магазините. Местните търговци обичат да се пазарят, допустим е пазарлъкът дори в магазините, където стоките имат фиксирани цени с етикети. Възможно, дори задължително е поне 50% да се свали цената.
За разлика от северните си съседи, не са твърде напористи, разбират когато се каже категорично "не". Преследват те само ако усетят шанс за надлъгване в цената. Така се гонихме с един амбулантен търговец на рокли. Започна с единична цена 2500, после падна на 5 000 за 5 броя. Напазарувахме си статуи на Буда и всевъзможни текстилни изделия. Жените в Шри Ланка носят сари, подобно на индийското или поли, а мъжете се пременят с поли. Въпросната пола е дълга ивица шарен плат, увита около кръста и завързана с възел на корема или хълбока.
- Kandy dancing show - Има да догонват Боливудските представления.
Барабаните, игра с огън и ходенето по въглени са основните характеристики на представлението. Интересно е да се види, но далеч не е особена наслада за сетивата. Нашият гид ни беше уредил места на първия ред. Нали е родом от Кенди, бил популярен Кендимен в града.
- Kandy Temple of the Sacred Tooth Relic - Будистки храм, в който се съхранява зъб от Буда, намиращ се на брега на езерото в сърцето на града. Огромен комплекс, съставляващ редица малки храмове, мемориали и площадки за медитация. Същинският храм със зъба е двуетажна сграда, построена от злато и мрамор. Поклонниците носят бял лотос или националното цвете (синя лилия) в знак на признателност и ги оставят в храма. Мирише омайно и гледката определено гали окото. Бяхме в тълпата и ние, и ние видяхме зъба, макар и заобиколен от многобройни пластове платове, метал, стъкло и прочие. Видяхме го индиректно, но си го представихме директно чрез силата на убеждението и вярата.
Будистите са особено хрисими хора, имат благи очи и се радват на жизнено-важните неща - да са здрави, да са заобиколени с любов и детски смях.
Това ни учеше и нашият гид - Саман, чието име значи "цвете". На 38 е, не е имал късмет да намери истинската любов все още, за което е много тъжен. Най-вече, защото няма наследник. Моли се всяка сутрин, докато ни возеше в ранни зори към следващия туристически обект, шептеше си отдадено своята молитва. Изпитвах признателност в тези моменти, тайно го наблюдавах с крайчеца на окото си, за да не наруша интимния момент между Саман и неговия Буда.
Ден 3.
- Gampola Tea Factory - напът за Nuwara Eliya посетихме стара и пре-стара фабрика за производство на чай. Научихме за наличието на златен чай, който е особено полезен за хора, които искат да живеят изключително дълго :)
Шри Ланка е един от основните производители и износители на черен чай. Част от британското наследство и до момента е основен поминък за много местни, чаените плантации дават работа на мнозина целогодишно. Интересен факт е, че черният и зеленият чай се добиват от листата на камелия. Младите листа са Iво качество, старите листа плюс клонки са съответно IIро и IIIто качество, в зависимост от съотношението. Белият чай се добива от различен сорт камелия, но само от зелените й - неразлистени стръкчета на растението. Златният чай се добива от същата камелия на белия, но се суши 24-48ч. Белият само 12ч.
- Ramboda waterfall - според Саман, имахме възможността да видим един от световно известните водопади. Видяхме го от далече и вероятно затова не успяхме да се убедим в световното преимущество на тази природна забележителност. С риск да ме замерят с камъни разни хора, за мен този водопад не беше по-величествен от Райското пръскало. Само дето не съм чувала никой сънародник така да го величае. А ето, че има защо :).
Всъщност има разлика. Освен големия водопад, Рамбода е събирателно за редица малки водопади в близост до пътя. На всеки от тях беше монтиран по един маркуч и местните го използваха за автомивка. Бизнес моделът е следният - който се сети да приспособи маркуч към водопада взема наем за използването му - 100 рупии/ 1 лв. Ако си носиш кофа и ти е мерак да си поливаш, спестяваш като не ползваш маркуча. Водата е безплатна, природен ресурс е все пак.
Ден 4.
- Nuwara Elya - Horton Plains/ End of the world - национален парк в сърцето на гористи планини на малко повече от 2 000м височина.
Отидохме рано, преди изгрев слънце, за да можем да изкачим върховете преди слънцето да се покаже високо и обичайната мъгла да скрие великолепните планински гледки. Успяхме. Изкачихме се до популярната за туристи точка, наречена "Накрая на света". Гледката е величествена. В 9,30 падна дълбока мъгла и заръмя ситен дъжд. Местните бяха прави - струва си ранно ставане. Паркът е популярен с редица редки животни като сърни, елени, няколко вида птици и прочие, дори мечки, които не видяхме.
Основните обитатели бяха гаргите. Имаше един красавец елен с изваяни рога, нает явно на щат преди входа на парка за прелъстяване на туристите фотографи с цел въодушевление, че това е само началото от разнообразни видове по-натам.
Уви това е и краят, други животни или няма или ние не нямахме късмет.
- С влак от Nuwara Elya до Ella - преживяване, Гугъл в снимки за маршрута.
известно като най-красивото пътуване с влак в света. Факт - не бях пътувала с влак по толкова панорамен маршрут. Гледките, които успяхме да откраднем през мъглата бяха величествени, имах усещането, че хоризонта е забравил да се застопори на едно място или се е загубил нейде из далечни светове. Огромни чаени полета, миниатюрни сламени колиби, заобиколени с малко по-големи обработени нивички, разперили прегръдките си многобройни хълмове, застъпващи се като дипли на богато натруфена пролетна рокля. Пролет. Такова е усещането като гледаш всичките възможни нюанси на зеленото. Ето какво разправя
Малко факти - влакът се движи с 20км в час. За справка и автомобилите не хвърчат, движат се преко сили с 60км в час. На единствена им магистрала ограничението е 100км в час. Та, влакът. Билетите масово са изкупени, поне мрежата така разправя. Час преди пътуването бяхме на спирката и успяхме да вземем 15 билета за втора класа. Билетче = 100 рупии или 1лв. Седящи места нямаше. Местен младеж беше така мил да ми отстъпи мястото си, възползвах се за около час и му го отстъпих обратно на свой ред.
- Елла - малко селище, известно преди всичко с пътуването с влака. Остана ми в сърцето. Сякаш пътя, който ни водеше към него с великолепните гледки ни подготви за още по-красиво изживяване. Отседнахме в най-красивото и диво място, на което съм била до сега. Хотелът се намираше на висок байр.
Стаята ни беше с гледка към изгрева, стъклата на прозорците бяха заменени с дървени щори и имах чувството че птиците пеят само за мен. Песента на това място е магична, наспиването пълноценно, събуждането го сравнявам с пълна наслада на сетивата. Тази песен бих я послушала няколко дни. Ей така, само да седя на терасата и да слушам. И да обичам. И да не мисля. Само да обичам.
Ден 6.
- Yala national park - огромен за размерите на острова парк, един от големите с най-много и разнообразни животински видове. Видяхме леопард или поне фриволното помахване на ушите му, от има няма 500м. Отново си го представихме по-добре, отколкото го видяхме. За сметка на това съпровождахме един слон тийнейджър по време на сутрешната му разходка. Беше буквално силно превъзбуден от срещата си с нас. Многобройни пауни красяха крайпътието, даже един ни изненада с ниският си полет над джипа. Организацията на фото сафарито не ми допадна - изцяло покриваше комерсиалният замисъл, но без мисъл за животните. Пътувахме с джипове с по средно 9места. Нашата група справедливо се разпредели в 3. Имаше джипове с по двама души само. Накъдето и да се обърнеш по мрежата от пътища жужаха като черни стършели джипове. Горките животни. Нищо чудно, че не бяха във възторг от визитата ни.
Ден 7-8.
- Tangalle - плаж, пустост, дивост и красота. А! Кокосите пропуснах. След седмица интензивно обикаляне по планини и храмове, това райско местенце ни се стори несравнимо.
Опитахме за сефте пържола от риба тон. Мноооого вкусна. Аз лично си задоволих насъбралия се глад за скариди. Плажната ивица е безлюдна,
дървени барове можеш да срещнеш рядко, наподобяваше уюта на българските плажове преди 30 години. Единствено - плажът беше доста каменист и океанът имаше несравнимо силно течение навътре. Никой от нас не се осмели да плува.
Ден 9-11.
- Mirisa - отидохме от пустошта в джангъра. Тамошния Китен с надиплени един до друг барове на плажа, нощен живот и магазини. Плажовете са песъчливи и превъзходни за почивка и заиграване с вълните, даже за плуване.
В околността има подходящи плажове за сърф. Взех първият си урок. Уникално приятно усещане за баланс на повърхността на водата.
Ще опитам отново, без убеждаване :). Почти 2 часа инструкторът беше с мен във водата, за да ме пуска върху вълните. Цената беше 2000 рупии. Приятно изразходени 20 лв. Карахме джет с Ники. Уау. Това беше екстремно. Благодаря ти за мотивацията да го яхна, любов! Определено си струваше преживяването!
Докато обикаляхме плажовете се натъкнахме на традиционните рибарски столчета във водата, направени от бамбукови пръти. Навремето са били същински риболовни средища, а напоследък с останали като туристическа забележителност и местните си работят на смени като актьори за снимки. Ако искаш да снимаш - 100 местни пари, ако искаш да те снимат на рибарско столче 500 пари. И аз бях там, и аз се катерих за снимка :)
Ден 12-14.
- Hikkaduwa - последни 3 дни на плажа. Хикадува е чудесна комбинация от урбанизация и пустош. Плажовете са широки, застроени само с ниски хотели и бунгала. Океанът те допуска само да се боричкаш с вълните, което ни беше достатъчно.
Имахме най-яката гледка от стая някога. Сутрин ме събуждаше шумът от разбиращите се вълни. Имах чувството, че океанът изпращаше водната си стихия да почука не много нежно по вратата, за да ми каже "добро утро" :)
- Sea turtle Farm & Hatchery - посетихме кoстенуркова ферма в Habaraduwa. Научихме любопитни факти за живота на костенурките.
- Ambalangoda National Mask Museum - в реално време видяхме как от парче дънер за горене в камината може да се произведе уникална красота в цветове. Няколко души работеха усърдно по поточната линия на производството на маски, като всеки имаше своята важна роля в дялкането на дървото, полирането с шкурка, боядисването с основа, рисуването с фина четка. В магазинът на музея имаше толкова много приказни фигурки, че ти се приисква да си купиш една торба. Скъп е. В последствие установихме, че редица от стоките на летището дори бяха по-евтини.
- Moonstone mine - съвсем на изпроводяк посетихме мина за лунни камъни, научихме за животът на камъните. Стара и пре-стара мина, превърната в театрална площадка и търговска марка. Интересен факт - синият лунен камък е изключително скъпоценен камък. Белият е по-често срещан и не толкова търсен.
Магазинът в края на туристическата обиколка беше безобразно скъп, нямаше бижу по-евтино от 400 долара. Къде сме тръгнали ние раница-туристи да събираме лунни камъчета.
Ден 15.
Спим в хотел до летището в Коломбо. Изненадващо се оказваме в силно урбанизирано селище, където животът ври и кипи денонощно.
Време е да кажем "довиждане, Шри Ланка! До нови срещи"!
Хората на Шри Ланка - са добри. Просто добри по природа. Поне тези, които срещнахме. И няма как да не са, националният им цвят е белият. Почитат луната - всеки ден с пълнолуние е национален празник. Не пият алкохол. Не се продава в супермаркетите, само в специализирани, съмнително скътани магазини с решетки, "пропадналите" хора го купуват. Пропаднах и аз, купих си бутилка вино - най-скъпото вино, което съм пазарувала. Будизмът ги вдъхновява да вярват силно в добрите дела.
Толкова много причини имат, за да са добри хората. Имахме щастието да живеем с това добро две седмици 24/7. Казва се Саман. Нашето цвете/ екскурзовод/ шофьор и приятел. Запитахме го какво е нивото на престъпност в страната. Наложи се да обясним какво имаме предвид. Запитахме го какво ще направи с печалбата от лотарийните билети, които си купува всеки ден. Отговори ни: "ще ги даря на будистки храмове, на бедните и гладните" - а какво ще направиш за себе си? - "ще ги даря на храмовете, защото така ще се погрижа за добрата си карма и ще съм сигурен, че в следващия ми живот ще бъда щастлив". В същото време той не е богат, всъщност дори е тъжен, защото бившата му жена го е напуснала, т.к. не е имал достатъчно пари, за да й осигури охолен живот. Никога не е излизал от пределите на родината си, но е любопитен какво ли е отвъд. Има възможност да отиде в чужбина, но не иска сам. Иска с любовта, когато я намери. Иска да е споделена радостта от впечатленията. Силно е притеснен, че няма да успее да се ожени наново, защото при тях обичайната възраст за женитба при жените е 18-25г, а при мъжете 25-35г. Ако не се уредиш дотогава, много малки шансове. Освен това възпитаните Шри Лански момичета не излизат сами след 18ч. Освен момичетата на Коломбо. Няма женски вечери, няма женски партита. Това обяснява липсата на жени сервитьорки примерно.
Децата на Шри Ланка са общителни и усмихнати, облечени в униформи още от детската градина. Всички ходят на училище. Повечето стигат до университета, вярват в науката. Образованието е безплатно. Учебната им година започва през април след месец "лятна ваканция". Спортуват. Националният им спорт е волейбол, но най-популярната игра - крикет, още едно от наследствата на Великобритания.
Природата на Шри Ланка - почти като нашата, само като заменим широколистните с палмови дървета :) Чаените полета са уникално красиви с характерния си зелен цвят. Оризовите ниви омайват с различно зелено. Португалците са им донесли иглолистни дървета, които са масови по високите им части в планините.
Имат много видове фикуси, един от които е паразитен, защото се увива около стеблото на друго дърво като паяжина и го задушава постепенно.
Храната им е вкусна, леко пикантна, предимно пържена. Самоски (панирани бухти пълнени с варено яйце или зеленчуци); роти (палачинка); рула и други вкусотии.
Любопитни факти:
- Старото име на Шри Ланка е било Цейлон, от където и популярният Цейлонски чай (черен) и Цейлонска канела.
- Работният им ден е 9-15.00ч.
- Най-популярната им бира "Лъв" струва 500 рупии = 1 лв, основно местно ястие (Kottu) 600 рупии = 6 лв.
- Билет за градски транспорт в Кенди е 10 рупии = 10 ст. Автобусен билет от Кенди до Коломбо е 150 рупии = 1,5лв.
- Според Будисткото вярване не е добра карма да седиш с подпряна глава на масата, защото излъчваш отчаяние. Знак на нещастие е това.
- През януари слънцето изгрява в 6ч и залязва в 17.30ч, става много бързо тъмно. В 8.30ч слънцето е много по-силно от това в 14.30ч.
- пътищата са им също така добри като тези в Австрия, като изключим липсата на тротоари, мантинели и банкети.
- има райони, които все още се възстановяват след цунамито през декември 2004-та. Вълните са достигнали до 800м навътре към острова.
- обиждат се когато ги сравняват с индийците, поклащат главите си за съгласие досущ като тях.
- масово говорят приличен английски.
- един от символите на страната е характерна само за региона рибарска лодка - наподобяваща ръчно сглобен катамаран.
- бих отишла отново. След като посетя редица други места от дългия ми списък :). Може би бих отишла, ако Саман намери любовта и ни покани на сватбата си. Със сигурност ще е силно вълнуващо преживяване.
Снимките на Емо!
Летим от София, през Доха до Коломбо - столицата на Шри Ланка.
 |
| Групата! |
 |
| летището в Катар |
Кацаме в Коломбо на 7ми януари сутринта. Топлият влажен полъх се усети мигновено след отварянето на самолетните врати. Усещането винаги е приятно, особено като идваме от минусови температури.
Имаме посрещач - като по филмите, държащ табелка с името ни. Много специално усещане :) Братът на водача ни за следващите две седмици.
 |
| На морската алея в Коломбо |
 |
| Площад на независимост |
 |
| Будистки храм в Коломбо |
Отпътуваме за провинцията с надежда там да открием повече причини на възхищение, присъединяваме се към групата приятели в Habarana, които са там от предишния ден.
Имаме амбициозна програма за следващите две седмици, придвижваме се с бус и сме приятелска група от 15души:
Ден 1.
- Отиваме да караме колелета в парка Polonnaruwa Archeological Site в Централна Северна провинция на Шри Ланка. Древно селище с многобройни будистки храмове или поне останките им. Някой от храмовете са доста запазени и стените им разказват за преживяното време. Научихме, че е изключително неуважение да се снимаме с гръб към статуя на Буда, управниците на храмовете дори изискват изтриване на подобни снимки, бдят зорко за нарушения. Влиза се задължително боси в храмовете, дори да са само останки. Буда основно е изобразен в две пози - седяща медитираща и полегнала на дясна страна. В редки случай се среща и изправена статуя на Буда. Будистките храмове се наричат "ступа", изглежда като могила, но е иззидана от цимент/ камъни/ бетон и няма отвор. В няколко ступи в света са зазидани останки от тялото на Буда. Има една такава ступа в Шри Ланка, намира се в Кенди. В останалите ступи се зазидва символичен предмет - реликва, който се натоварва с особено значение и почит.
Защо Буда в Шри Ланка? Буда е роден в Индия преди повече от 2500 години. 3ти век започват будистките влияния в Шри Ланка. Така се формират две основни течения - Будизъм и Индуизъм. През годините позициите за надмощие се утвърждават дори с граждански войни. По настоящем, индуистите населяват само северната част на острова.
Основните езици в Шри Ланка са синхала (повече от 70% от населението и изповядват будизъм), тамили (изповядват индуизъм) и английски (мюсюлмани, християни и др). Оттук започват и разликите с Индия. Друг любопитен факт е, че местните не долюбват северната си съседка и дори се обиждат, ако бидат сравнявани с индийците.
- Sigiriya - известната "Лъвска скала", представлява огромна скала, на която е построен древен храм. По средата на скалата има вдлъбнати пещери, изрисувани с Буда и с 500те жени на един от видните им владетели.
 |
| В подножието на "Лъвската скала" |
Ден 2.
- Dambulla /Cave Temple - пещерни храмове.
Своеобразен будистки манастир, качен на най-високата точка в града. Вероятно гледката от върха е превъзходна за тези, които могат да виждат през мъгла. Отново. Храмът представлява редица от изрисувани пещери, в които се помещават огромни статуи на Буда.
 |
| В подножието на скалния манастир |
Рисунките в пещерите са уникално красиви, наподобяват стенописите на християнските храмове. За радост атмосферните влияния са щедри в този регион и рисунките са запазени много добре.
- Ranweli Spice Garten - градина с подправки и плодни дръвчета.
С особено въодушевление излязохме от там, защото научихме интересни факти за билки и плодове, които използваме ежедневно. Например куркумата изглежда досущ като джинджифил, но е оранжева. А джинджифилът се оказва, че е афродизиак. Черният пипер расте на дърво, чийто плодове са гроздове със зрънца. Зеленият пипер се бере зелен, Когато е узрял се превръща в черен пипер, а когато черният се обели се получава бял пипер. Ананасът расте на храст, а не на дърво - това беше масовата изненада. Изкусни масажисти правят чудеса с масажни кремове от алое и сандалово олио. Направиха ми такъв с вълшебна и подмладяваща смес. Свалиха ми 10 години от лицето :) Това е спорно, но безспорно масажът беше освежаващ.
- Kandy - стара столица на Шри Ланка, намираща се в сърцето на острова. Разходихме се по шарените улици с магазините. Местните търговци обичат да се пазарят, допустим е пазарлъкът дори в магазините, където стоките имат фиксирани цени с етикети. Възможно, дори задължително е поне 50% да се свали цената.
 |
| Тук-Тук паркинг в Кенди |
- Kandy dancing show - Има да догонват Боливудските представления.
 |
| Ники с традиционен барабанист |
- Kandy Temple of the Sacred Tooth Relic - Будистки храм, в който се съхранява зъб от Буда, намиращ се на брега на езерото в сърцето на града. Огромен комплекс, съставляващ редица малки храмове, мемориали и площадки за медитация. Същинският храм със зъба е двуетажна сграда, построена от злато и мрамор. Поклонниците носят бял лотос или националното цвете (синя лилия) в знак на признателност и ги оставят в храма. Мирише омайно и гледката определено гали окото. Бяхме в тълпата и ние, и ние видяхме зъба, макар и заобиколен от многобройни пластове платове, метал, стъкло и прочие. Видяхме го индиректно, но си го представихме директно чрез силата на убеждението и вярата.
Будистите са особено хрисими хора, имат благи очи и се радват на жизнено-важните неща - да са здрави, да са заобиколени с любов и детски смях.
 |
| Цветя в храма на Буда в Кенди |
Ден 3.
- Gampola Tea Factory - напът за Nuwara Eliya посетихме стара и пре-стара фабрика за производство на чай. Научихме за наличието на златен чай, който е особено полезен за хора, които искат да живеят изключително дълго :)
 |
| Дегустация на чай |
- Ramboda waterfall - според Саман, имахме възможността да видим един от световно известните водопади. Видяхме го от далече и вероятно затова не успяхме да се убедим в световното преимущество на тази природна забележителност. С риск да ме замерят с камъни разни хора, за мен този водопад не беше по-величествен от Райското пръскало. Само дето не съм чувала никой сънародник така да го величае. А ето, че има защо :).
Всъщност има разлика. Освен големия водопад, Рамбода е събирателно за редица малки водопади в близост до пътя. На всеки от тях беше монтиран по един маркуч и местните го използваха за автомивка. Бизнес моделът е следният - който се сети да приспособи маркуч към водопада взема наем за използването му - 100 рупии/ 1 лв. Ако си носиш кофа и ти е мерак да си поливаш, спестяваш като не ползваш маркуча. Водата е безплатна, природен ресурс е все пак.
Ден 4.
- Nuwara Elya - Horton Plains/ End of the world - национален парк в сърцето на гористи планини на малко повече от 2 000м височина.
 |
| Борба за живот - природа |
 |
| Да се помни! |
 |
| На края на света |
- С влак от Nuwara Elya до Ella - преживяване, Гугъл в снимки за маршрута.
 |
| С влак до Елла |
Малко факти - влакът се движи с 20км в час. За справка и автомобилите не хвърчат, движат се преко сили с 60км в час. На единствена им магистрала ограничението е 100км в час. Та, влакът. Билетите масово са изкупени, поне мрежата така разправя. Час преди пътуването бяхме на спирката и успяхме да вземем 15 билета за втора класа. Билетче = 100 рупии или 1лв. Седящи места нямаше. Местен младеж беше така мил да ми отстъпи мястото си, възползвах се за около час и му го отстъпих обратно на свой ред.
- Елла - малко селище, известно преди всичко с пътуването с влака. Остана ми в сърцето. Сякаш пътя, който ни водеше към него с великолепните гледки ни подготви за още по-красиво изживяване. Отседнахме в най-красивото и диво място, на което съм била до сега. Хотелът се намираше на висок байр.
Стаята ни беше с гледка към изгрева, стъклата на прозорците бяха заменени с дървени щори и имах чувството че птиците пеят само за мен. Песента на това място е магична, наспиването пълноценно, събуждането го сравнявам с пълна наслада на сетивата. Тази песен бих я послушала няколко дни. Ей така, само да седя на терасата и да слушам. И да обичам. И да не мисля. Само да обичам.
Ден 6.
 |
| Почивен ден преди Яла |
 |
| Езеро в парка |
Ден 7-8.
- Tangalle - плаж, пустост, дивост и красота. А! Кокосите пропуснах. След седмица интензивно обикаляне по планини и храмове, това райско местенце ни се стори несравнимо.
 |
| Ники доволен |
 |
| аз нахранена |
Ден 9-11.
- Mirisa - отидохме от пустошта в джангъра. Тамошния Китен с надиплени един до друг барове на плажа, нощен живот и магазини. Плажовете са песъчливи и превъзходни за почивка и заиграване с вълните, даже за плуване.
 |
| Плаж в Мириса |
 |
| Някой трябва да вози дъските за сърф |
 |
| Рибари на ужким |
Ден 12-14.
- Hikkaduwa - последни 3 дни на плажа. Хикадува е чудесна комбинация от урбанизация и пустош. Плажовете са широки, застроени само с ниски хотели и бунгала. Океанът те допуска само да се боричкаш с вълните, което ни беше достатъчно.
 |
| Гледка от стаята |
- Sea turtle Farm & Hatchery - посетихме кoстенуркова ферма в Habaraduwa. Научихме любопитни факти за живота на костенурките.
- Ambalangoda National Mask Museum - в реално време видяхме как от парче дънер за горене в камината може да се произведе уникална красота в цветове. Няколко души работеха усърдно по поточната линия на производството на маски, като всеки имаше своята важна роля в дялкането на дървото, полирането с шкурка, боядисването с основа, рисуването с фина четка. В магазинът на музея имаше толкова много приказни фигурки, че ти се приисква да си купиш една торба. Скъп е. В последствие установихме, че редица от стоките на летището дори бяха по-евтини.
- Moonstone mine - съвсем на изпроводяк посетихме мина за лунни камъни, научихме за животът на камъните. Стара и пре-стара мина, превърната в театрална площадка и търговска марка. Интересен факт - синият лунен камък е изключително скъпоценен камък. Белият е по-често срещан и не толкова търсен.
 |
| Миньор в каменната мина |
Ден 15.
Спим в хотел до летището в Коломбо. Изненадващо се оказваме в силно урбанизирано селище, където животът ври и кипи денонощно.
 |
| Готови за прибиране вкъщи |
Хората на Шри Ланка - са добри. Просто добри по природа. Поне тези, които срещнахме. И няма как да не са, националният им цвят е белият. Почитат луната - всеки ден с пълнолуние е национален празник. Не пият алкохол. Не се продава в супермаркетите, само в специализирани, съмнително скътани магазини с решетки, "пропадналите" хора го купуват. Пропаднах и аз, купих си бутилка вино - най-скъпото вино, което съм пазарувала. Будизмът ги вдъхновява да вярват силно в добрите дела.
 |
| Пазар в Шри Ланка |
Децата на Шри Ланка са общителни и усмихнати, облечени в униформи още от детската градина. Всички ходят на училище. Повечето стигат до университета, вярват в науката. Образованието е безплатно. Учебната им година започва през април след месец "лятна ваканция". Спортуват. Националният им спорт е волейбол, но най-популярната игра - крикет, още едно от наследствата на Великобритания.
 |
| Дете от Дамбула |
 |
| Ученици на разходка в Ботаническата градина |
 |
| Ученички в спортния им полуден |
 |
| Деца от детската градина |
 |
| Деца на сватба |
 |
| Ники с девойка, правеща супа :) |
Природата на Шри Ланка - почти като нашата, само като заменим широколистните с палмови дървета :) Чаените полета са уникално красиви с характерния си зелен цвят. Оризовите ниви омайват с различно зелено. Португалците са им донесли иглолистни дървета, които са масови по високите им части в планините.
 |
| Цвят от дърво |
 |
| гледка към върха Алан Пийк |
 |
| Най-дебелият дънер на дърво, който съм виждала - храм в Коломбо |
Храната им е вкусна, леко пикантна, предимно пържена. Самоски (панирани бухти пълнени с варено яйце или зеленчуци); роти (палачинка); рула и други вкусотии.
 |
| Витрина с храна |
 |
| Маршрутът ни! |
Любопитни факти:
- Старото име на Шри Ланка е било Цейлон, от където и популярният Цейлонски чай (черен) и Цейлонска канела.
- Работният им ден е 9-15.00ч.
- Най-популярната им бира "Лъв" струва 500 рупии = 1 лв, основно местно ястие (Kottu) 600 рупии = 6 лв.
- Билет за градски транспорт в Кенди е 10 рупии = 10 ст. Автобусен билет от Кенди до Коломбо е 150 рупии = 1,5лв.
- Според Будисткото вярване не е добра карма да седиш с подпряна глава на масата, защото излъчваш отчаяние. Знак на нещастие е това.
- През януари слънцето изгрява в 6ч и залязва в 17.30ч, става много бързо тъмно. В 8.30ч слънцето е много по-силно от това в 14.30ч.
- пътищата са им също така добри като тези в Австрия, като изключим липсата на тротоари, мантинели и банкети.
- има райони, които все още се възстановяват след цунамито през декември 2004-та. Вълните са достигнали до 800м навътре към острова.
- обиждат се когато ги сравняват с индийците, поклащат главите си за съгласие досущ като тях.
- масово говорят приличен английски.
- един от символите на страната е характерна само за региона рибарска лодка - наподобяваща ръчно сглобен катамаран.
- бих отишла отново. След като посетя редица други места от дългия ми списък :). Може би бих отишла, ако Саман намери любовта и ни покани на сватбата си. Със сигурност ще е силно вълнуващо преживяване.
Снимките на Емо!
