 |
| пощръкляваме от кеф |
Потегляме от Виена към Тунис, като за по-пряко минаваме през София да заберем под мишница бабата и отлитаме от не толкова есенна София (20 градуса) към Емфиде, където ни посреща любимият средиземноморски полъх и мелодията на шумоленето от палмови листа! Очакват ни 7 дни слънце и море с температури около 27-29 градуса!
Резервирали сме хотел в курортното селище Хамамет, на час с кола от столицата Тунис. Докато чакахме да ни подготвят стаите, направихме един тигел от хотела, през мегдана и по морската алея с палми, нарисувахме строен план за седмицата: ще комбинираме културни, природни и спортни дейности за разнообразие.
За справка и ориентир на заинтересуваните - летим с чартърна програма на Абакс, която е най-бюджетният вариант заради директния полет, намазваме и хотел с пълно изхранване. НО, цените на допълнителните екскурзии в подобни формати са несправедливо натруфени. От агенцията ни предлагат цена за 3 часова разходка с кораб за 45 евро на възрастен, в хотела официален ценоразпис - 33, туристически агент в хотела - 25 с "яката" отстъпка, а на морската алея близо до пристанището на щанд - 10 евро. Добавената стойност на всички останали е, че ще ни спестят 20-на мин ходене от хотела до кораба. Направихме пиратската разходка още втория ден, мотивирани от оптимистичната прогноза за времето с много слънце. Беше голям купон, танци, скоци във водата от първа и втора палуба, смях и ръкопляскания, шоу на циркови пирати, шеги с публиката (горките туристи, голямо пошляпване с рязко врязване в личното им пространство имаше), даже ни нахраниха. 3 часа, изпълнени с музика, смях и адреналин.
 |
| пирати танцьори |
Изпратихме деня с пица и лежане на плажа, и игра на футбол до басейна. Блажено наблюдавах момчетата как бързо правят приятелства и говорят езика на играта с деца от различни националности и цвят на кожата. Макар да осъзнавам, че това е идиличен момент на утопия, която няма как да се случи на глобално ниво, прииска ми се и си помечтах.
Оказа се, че хотелът ни играе ролята на сърцето в новата Медина (наподобява стария Созопол). Амбициран да изпълни мечтата си за просперитет предприемач, построил преди две десетилетия цял нов град, ограден с каменни автентични зидове и с всички услуги от първа до н-та необходимост: ресторанти, кафенета, пазар, луна и аква паркове, СПА студио, магазини, конферентни зали, площади с пейки за приказки, банка, музеи и прочие. Около комплекса е останалата част от хотели, заведения и магазини в Хамамет - нещо като Несебър или Слънчев бряг.
 |
| морската алея в Хамамет |
Морето е плоско като тепсия, туристи се мяркат оттук оттам, рехаво е, което ни харесва, напращели фурми капят от уличните палми таман готови за ядене, зеленчуците са с вкус на слънце, не мога да спра да пълня чинията със салати още от закуска. Телешкото е храната на богатите - предлагат го в различни форми от закуска до вечеря, морските дарове също за неизменна част от менюто. Храната е вкусна и те увлича да пълниш чиниите до припадък.
Още на първата вечеря имаме музикален съпровод от местен музикант, свирещ на мандолина.
Голямата изненада беше, че като гости на хотела можем да ползваме повечето изброени услуги безплатно или с приоритет.
 |
| Медината - уличката на Хамам (банята) |
Ден трети преполовихме в луна парка, където баба Гина ни демонстрира завидни умения в шофирането на блъскащи колички и доказа, че вестибуларният й апарат е в завидно състояние. Прилича на София Ленд (навремето), с няколко по-екстремни въртележки, които работят през час и персоналът се върти.
 |
| блъскащи ЛОДКИ :) |
 |
| КартагеЛанд |
 |
| детска радост |
Не ми се мисли колко е изчаквателното време под горещото слънце на 45/50 градуса през юли и август, когато са най-натоварените месеци с туристи. Сега беше добре, защото по атракционите се засичахме само с няколко групи ученици от местните училища и 2-3 семейства туристи с подрастващи.
 |
| градски транспорт |
Ден четвърти посвещаваме на автентична разходка по местен тертип с градски автобус до старата Медина (център) на Хамамет. За 1 дирхам (30 цента) на човек за 20 минути бяхме там. Автобусът беше досущ като старите софийски автобуси, които возеха преди години около Сточна гара, а пътници всякакви имаше, от семейства с любопитни деца, до шумни жени с огромни чували стока. За справка такси за 4-ма би ни струвало 15-20 дирхама (5-7 евро).
Медината представлява туристическо селище със спретнати каменни къщички, магазинчета и кафенета, оградени с крепостна стена. Напомни ми на Бари - с малките улички, отворени врати и прозорци за циркулация на въздуха и борба с влагата, сравнително чисто, бяло и синьо са преобладаващите цветове на стените.
 |
| хубаво е :) |
Извън крепостните стени обстановката е автентична със заведения пълни с мъже, търкалящи се в прахоляк и мръсотия. Чувствахме се спокойни, без напрежение или усещане за несигурност. Взаимно уважение и покойно приемане на отказ от услуги и стоки беше хубавата изненада в Тунис, нямахме усещане за ходещи банкомати - както в Мароко и Египет.
 |
| в пустошта на 4 колела |
 |
| господарката на пустошта |
Изтичах с балетна стъпка към нея, за да не я стресна - баба Хай на около 94г. (ако помнела правилно), носи си бастунчето, което й е по-скоро аксесоар и потропва по него с пръчицата, за да си подкарва двете недохранени овчици. Баба Хай имаше топли кафени очи и скромна беззъба усмивка. Попитах я дали иска да се снима с мен, а тя така топло потъна в прегръдката ми и ме стопли с благостта си.
 |
| в топлата прегръдка на баба Хай |
Момчетата и баба Гина останаха възхитени от разходката с АТВ-тата, макар и да се покрихме със слоеве прах, беше вълнуващо за всички ни и първи стъпки в шофирането на такива колички.
Завършихме деня с изящно танцово Шоу и вечеря в ресторант Шехерезада. Повече от 20 професионални танцьори се раздадоха на сцената, като хореографията им редуваше арабски, европейски и азиатски ритми, а шарените им костюми допълваха изящното двучасово представяне. Умората от деня при момчетата надделя и проспаха цялото представление, което беше голям срам, но и време за нас да се насладим на красотата от сцената.
 |
| возене с музикален съпровод |
Ден пети ще е културен - с Мохсен, нашият шофьор за деня, чието име означава "помагащ на другите и правещ добро" се отправяме на разходка до столицата Тунис, древният град Картаген и модерното му предградие Сиди Бу Саид. Мохсен е вдовец с две пораснали деца, дъщеря, учеща за невролог в столицата и син, учещ за адвокат в Париж. Загубил съпругата си преди 5 години, не пожелал да си търси нова жена, отдал се е на отглеждането на децата си и активно развива бизнес с маслини и зехтин, а в свободното си време кара такси. С лекота ни возеше по 3 - лентовите магистралите, конкуриращи се с европейските, даже по-добри от родната ни Тракия. Столицата ни посрещна с адското задръстване в ранния предиобяд (по никое време за нас, явно нон стоп за тях), архитектурата в типична средиземноморска с плоски покриви, и светли цветове. Сторителен синхрон липсва, не-достроени къщи и блокове кабрио са честа гледка, все пак значително по-добре от Кайро. Нивото на прахови частици в София пред Тунис пасти да яде, въздухът беше наситен с тежест и смог. Градът има една голяма главна улица с натрапчиво полицейско присъствие, която минава през триумфална арка до голям базар, конкуриращ Капалъ Чарши, откъдето си напазарихме шарени подноси за разядки, след кратък и сдържан пазарлък.
 |
| клонки с фурми и свеки |
 |
| Триумфалната арка в Тунис |
 |
| Базарът! в Тунис |
Побързахме да се измъкнем от пренаселената столица и продължихме към великия древен град или поне останките от него - Картаген, в който по всичко личи, че размерът на сградите не е бил от значение, разположението е било ключово за икономическия му разцвет.
 |
| древният Картаген - checked! |
Там научихме, че оригиналното име на Тунис, дадено им от римляните е Ейфрикия ( от Африка), по-късно тунизийците отстъпили името си на континента и приели името Тунис. Картаген е основан 814 г. преди Христа от Финикийски заселници, а името му означава "нов град". Благодарение на разцвета си през вековете е станал трън в очите за Римската империя, като основен конкурент на Рим, поради ключовото си географско и стратегическо местоположение за търговските морски магистрали. Това била причината да разгромят града до последната прашинка. Картаген пада под ръководството на генерал Ханибал (да напомня, че няма общо с Ханибал Лектър), за който не са оставени сведения що за външен вид е имал, но това не пречи мраморни негови бюстове заслужено да бъдат най-популярният сувенир по туристическите обекти в древния град. Въпреки падението, Ханибал е бил един от най-ярките пълководци, който единствен е дръзнал да се опълчи срещу Римската империя, даже да се опита да атакува Рим и за един мал шанс, съпроводен от предателство, не е успял. За този си неуспешен опит Картаген плаща скъпо, но Ханибал не се отказва и успява да остави ярка следа за себе си като успешен стратег и пълководец из цяла Европа. Градът бива построен наново по римски тертип и постига отново разцвет, дори се превръща временно в единствената извъневропейска столица на Римска провинция.
По настоящем Картаген е квартал на столицата Тунис, където живеят богатите, съставлява оскъдно количество древни останки от амфитеатър (по-малък от този в Пловдив и далеч по-оскъдно съхранен) и колизеум (значително по-малък от нискоразреден колизеум като този в Помпей, например), както и древен римски палат, заобиколени от пищни съвременни къщи, още по-пищен действащ президентски дворец и солено езеро.
 |
| на заден план е амфитеатърът в Картаген |
Наблизо е поникнал нов квартал с жилищна регулация от бели къщички със сини врати и прозорци, където се помещават занаятчийски работилници и кафенета - Сиди Бу Саид (Сиди - означава свято място).
Приятно местенце за няколко часова разходка, има красиви гледки към морето, сгушени в каменните зидове кафенета из малки баирени улички, перфектни декори за снимки.
 |
| главна търговска улица в Сиди Бу Сейд |
 |
| кипра жилищна уличка |
 |
| най-известното кафе в Сиди Бу Сейд |
 |
| откраднат момент за нас двамата |
 |
| код Шарено активен! |
Завърнахме се в хотела под съпровода на силни арабски музикални ритми в таксито, Ники за наш ужас реши да влезе в тона на Мохсен, който очевидно много се изкефи и реши да ни забавлява. Разтоварихме музикалния тормоз с вечеря в марокански ресторант и тихи неутрални ритми. Едно от предястията беше сладко солена сарма от тестени кори с пудра захар и пълнеж от телешко месо със стафиди. Мароканският кускус за основно ястие беше топ.
Ден шести е мързелив, времето е великолепно и го прекарваме с книга на плажа. С Ники избягахме на плажния бар и в съпровод на бира и пица се любувахме на развълнуваното море и топло слънце. Пясъкът тук е като никой друг, който сме виждали, златно жълтеникав цвят, скърцащ под краката сякаш има стъклени прашинки, а водораслите са не зелени образования, а кафяви топки като от филц - меки и приятни на допир. В комбинация с разхождащи се камили по плажа първата ми мисъл при гледката от такива топки по плажа не беше свързана с чудати водорасли, да си призная :).
Момчетата и баба Гина се любуваха на ден свобода и басейн без родителски контрол.
 |
| такъв кеф, когато мама не е наоколо :) |
Последният ни ден е облачен, чудесен за разходка до зоологическата градина. Мохсен ни взе от хотела след закуска и за няколко часа обиколихме парка. Имаше няколко прайда лъвове, видяхме как ги хранят и младите мъжки остават в немилост и гладни, докато "шефовете" не са напълно сити, Симеон се възмути дълбоко от тази несправедливост, но пък компенсира положителни емоции от възможността да храни морски свинчета.
 |
| в борба за стола |
Африканска група танцьори направиха шоу с музика от тарамбуки и дървени сечива, бяха яки. Жирафи за жалост нямаше, защото били закупени от Сенегал, но нямало с какво да ги транспортират дотук. От големите 5 на Африка липсваше и носорогът, задоволихме се с лъв, слон, бивол и леопард.
Прибрахме се в хотела, сбогувахме се с морето, което се завиваше в есенната си премяна, сезонът беше закрит - само за един ден времето се влоши, плажовете се изпразниха, лодкарите започнаха да зазимяват превозните си средства.
 |
| чао, моренце! |
Остават рибарите, да напомнят, че в бурните води има живот и да съзерцават водната стихия до следващия сезон.
Няколко интересни факти за Тунис!
- Името “Тунис” има берберски корени и означава “to lay down”/ лагеруване.
- Френското положително влияние в региона, както в повечето северно-африкански държави като Мароко, Алжир и Либия е запазило по-високия стандарт на живот в сравнение с Египет примерно. Френският е първият чужд език, който говорят масово местните, изучава се задължително в училище.
- Масово изповядват ислям, с висок толеранс към християнските общности, формирани от европейци. В туристическите селища няма джамии. Стаи за молене не видяхме никъде, нито пък молещи се с килимчета.
- В Тунис изравнихме часовото време с Виена, т.к. не гонят лятно и зимно време като нас.
- 4 са основните им стоки за експорт - зехтин ( след Испания, Италия, Гърция), портокали, фурми (всичките пакети фурми, които пазарувам във Виена са все от Тунис) и фосфат. Заможните райони са около морето, където основно туризмът изхранва населението, в сърцето на страната бедността е крайна.
- Ислямска партия е управлявала от 2011-2019 г. и е сринала икономиката, от 2019, на власт идват либералите и начело застава бивш професор от университета, който се опитва успешно, но бавно да вдигне държавата на крака. За 12 г. цените са поскъпнали 4х заради лошото управление на ислямската партия.
- Средната работна заплата към момента е 200 евро за общ работник и 500 евро за учител.
- На летището ни предупредиха, че нямаме право да изнасяме книжни пари динари от страната, позволени са монети. Очаквахме щателна проверка, след всичките предупреждения, единствено ни спряха малките бутилки с вода, което пък беше учудващо, т.к. не сме в ЕС.
Вкусната храна, добрите хора и топъл есенен климат биха ни върнали в Тунис, оставихме разходката в Сахара да бъде причина.
