Париж, град на любов и бохемство!

Пристигнахме късно след залез във Франция на малко летище на 100на км от Париж, защото летяхме с нискобюджетни авиолинии. Организацията на летището беше перфектна и само в рамките на 30мин от кацането вече пътувахме с автобус към столицата. След малко повече от час бяхме на една от централните автогари и се отправихме към  хотела ни. Метрото на Париж се оказа лесно за разгадаване, макар и да има много повече линии от София и Виена. Малко преди полунощ бяхме по леглата, заредени с ентусиазъм за преоткриване на хубостите на френската столица.

най-известната кула в света :)



най-известната триумфална арка в света

лувърът в една шепа

И двамата се връщаме тук след повече от 15г, когато минахме само за 20на часа напът за бригада в Америка. За мен лично Париж винаги ще си остане тръпка, напомняща ми младежко вълнение от първата ми чужда държава.
Ден 1: Париж отвътре!
Вмъкваме в програмата непланирана разходка с екскурзовод (free tour), за да почерпим недостъпна за широката аудитория информация. За наш късмет попаднахме на млад англичанин, историк по образование, който наблегна основно на факти от учебниците и не спечели интереса ни.

лобното място на Мария Антоанета - площад Конкорд

пак там

лилиите на Моне в Оранжери галерията

За наш още по-голям късмет ни поваля през първата половина на деня, докато обикаляхме острова с историческите сгради в сърцето на Париж. Силно ме впечатли часовникът на ъгъла на затвора, съдебната палата, която в момента изпразват и парижани се надяват да бъде отворена за посещения, двореца на височаишите французи, който е строен в рамките на 300-400г, като всеки следващ главнокомандващ е достроявал. Един вид е имало добра приемственост, нещо което за съжаление липсва по нашите ширини. Там на острова видяхме и българското посолство.

Спряхме се и пред горелия и все така грандиозен Нотердам, който е строен в продължение на 200г. За щастие пожарът не е нанесъл твърде много щети, все пак ще отнеме вероятно години само, за да се установят последствията, макар и Макрон да има амбицията да го възстанови за 5г. Завършихме пешеходната разходка пред Лувъра, където се виеше многопластова опашка от туристи и посещението на Мадоната ни се струваше по-скоро химера. Вместо да чакаме си купихме онлайн билети с фиксирано влизане за след два часа и направихме бърз план да оползотворим времето с един тигел по най-централната и шумна улица в Париж - Шанс Зелизе през  Триумфалната арка до Айфеловата кула.

Минахме през площад Конкорд (лобното място на Мария Антоанета и Луй), на който се извисява висок обелиск, продължихме, защракахме триумфалната арка с нас, както и Айфеловата кула, която вече е заградена и достъпът дори до подножието й е само с билети, които се разпродават седмици предварително. Оставихме качването за друг път.


лобното място на Даяна

Напът обратно за лувъра видяхме статуята на огъня на свободата (оказва се, че нейде там има и миниатюрна статуя на свободата, дарена на Франция от Америка в знак на благодарност за отстъпената земя - Луизиана). А огънят е точно над тунела, в който загива принцеса Даяна. След 22г хората още я помнят и поднасят цветя, трогателно е.
Разходихме се покрай Сена, минахме под Александровия мост (грандиозно украсен с бял мрамор и златни орнаменти, намира се срещу двореца със саркофазите на важните, включително и на Наполеон).

Мадоната с мен!



срещата беше кратка!

Завърнахме се точно 1 минута преди времето за влизане в Лувара, оказа се чудесна опция, без опашка отвън влязохме в музея, за да открием, че е огромно подземие, в което можеш да прекараш поне два дни, лутайки се измежду изкуство, коридори, статуи и изящни човешки изобретения. Дълга опашка по двама в редица ни заведе до Мона Лиза.  Движихме се през цялото време, макар и бавно и това беше чудесна опция мимоходом да разгледаме редица други достойнства на изкуството, които попадат в сянката на Леонардовата примадона и не биват оценени. Контактът ми с Мадоната беше заобиколен с бързане и припряност от страна на уредниците в музея, имахме буквално по-малко от минута да я съзерцаваме фронтално, защото опашката чака. Не ми се видя малка, а точно така както си я представях, в резултат на филмите които съм гледала. Размер около 1,20-70см си е чудесен за подобен портрет. Очите й следят минувачите, както всеки други портрет, не беше изключителна, но се радвам че я видяхме.



Пантеонът

Със сведена надолу глава си признавам, че нямахме сили и любопитство да разглеждаме друга експозиция и със събраните сили от чакането се отправихме към ресторант Au port du Salut, където щяхме да се видим със Силвен. Пътьом видяхме rivoli 59 (сграда, която се използва за временни изложби и артисти украсяват фасадата й постоянно в различни стилове, вероятно в зависимост от изложбите вътре. Не беше така впечатляваща този път, както очаквахме, но пък часовникът на Дали, който се крие на един ъгъл, застинал над типично френско кафене е интересен. И работи. Напът видяхме така популярния университет Сорбоната, грандиозна и респектираща сграда, впечатляваща архитектура, особено ме вдъхновиха величествените колони с арки с орнаменти, на който са изписани предмети от науката. Почувствах се малка. Представих си се да съм на 20 и да прекрача прага на този университет. Какво вълнение ме заля само.
Продължихме да катерим по склона и без да искаме се натъкнахме на пантеона, където са погребани едни от големите умове на Франция – семейство Кюри, Волтер и други. Сградата е величествена и препоръчително да се разгледа. Да се знае, че не пускат вътре с раници по-големи от компютърни.
Доволно изгладнели стигнахме навреме до ресторанта и нахълтахме вътре с нетърпение, беше точно 18:25ч, тъкмо време за вечеря. Нашите приятели се присъединиха малко по-късно и ни се усмихваха учтиво, докато разберем, че местните вечерят към 20-21.00, само туристите като нас си правели резервация за 18:30 :). Съответно и денят им започва по-късно, училищния звънец бие едва в 8:30.
Започнахме с аперитив - бяло вино, смесено с касисов сироп. Пастет от гъска; патладжан с моцарела; риба; агнешко, печено в продължение на 7часа; сурово телешко, накълцано прецизно и овкусено прецизно и умело със сос, който попива кръвта и не се усеща, че месото е сурово. За десерт, еклер с плънка от сладолед и сметана, залят с шоколад. За компания по чаша червено вино.
Силвен и съпругата му се оказаха чудесна компания, той е типичният изискан френски джентълмен, обръщащ внимание на външния си вид и обноски, а тя е полу виетнамка с екзотичен загар на кожата. Особено ми допадна да си поговорим с местни приятели на местенце, което е типично френско. В ресторанта имаше 90% местни.
Така завърши първият ни 14 часов ден в Париж и 21км зад гърба ни.

Ден 2: Версай и Мулен Руж!
Версай е построен от крал Луй XIV с основната цел да помещава целият политически елит на Франция, не само по време на работните часове, а и изобщо.

Версай отвън

Версай зад оградите

Един вид кралят е искал да държи под око и контрол всичко случващо се в кралството и е бил успешен. Неговите наследници използват формално и не толкова Версай като сателит за управление на държавните дела в следващите столетия. Дворецът си струва да се посети, но с билет за фиксирано време за влизане, закупен онлайн. Това спестява доста чакане. През топлите месеци има фонтанено представление два или три пъти на ден, добре е да се напасне програмата респективно. Добър план би бил да си вземем онлайн комбиниран билет за градините и двореца с фиксирано времево влизане.

градините на Версай



Версай отвътре



Известната огледална зала във Версай

Влизаме първо в градините, гледаме фонтаните за час, излизаме отново пред главния вход и влизаме в двореца посредством най-късата опашка. За справка има няколко опашки, една за взимане на билети, друга (най-дългата) за влизане с билети (без фиксирано време) и една за влизане с билети с фиксиран времеви диапазон. Ние почакахме известно време на дългата опашка, след което проактивността на Ники ни докара до късата опашка, въпреки това не успяхме да хванем фонтаните, т.к. се оказва, че градините и двореца са с отделни входове.
Мястото е голямо, много по-голямо от представите ми човешка нужда.
Поредната грандомания на миналите поколения. Самият замък е внушаващ с размерите си, напомни ми на крепостта на Чаушеско и тъжни мисли нахлуха в главата ми, докато се скитах из между студените каменни стаи. Колко много човешки труд, емоции и енергия за заминали, за да задоволят амбицията за величие на единици хора. Градините на двореца са разположени на десетки декари площ, които вероятно със скорост на конски тръст ще ми отнеме дни, за да ги обиколя. Симетрия, изящество, богатство, охолство, разхищение, лукс, това са само част от усещанията, които ме връхлитат, минавайки през спалните на кралете и кралиците.

Хубаво е, че са запазена почти изцяло визията и материалите. За пълноценно разглеждане на целия комплект бих отделила поне един цял ден. Ние отделихме до ранния следобед, т.к. искахме да се разходим в центъра преди вечерното шоу в Мулен Руж.
Времето ни беше превъзходно, направихме един тигел от кулата Монтпернасе, през базиликата Сакрекьор (много красива), потъркаляхме се по слънчевите стълби (които ми напомниха блажено на испанските стълби), погъделичкахме детското в себе си с продължителна гледка към един от най-старите и добре запазени каросели в Париж.
Имахме време за една дълга и релаксираща ранна вечеря и си намерихме един типичен миниатюрен ресторант в подножието на базиликата (явно отворено за изгладнели туристи, че нормалните хора, както казахме вечерят след 19.00).


сирене фондю с лучена супа




прЪжола със салата



Вино и любов!

Там опитах най-яката френска лучена супа, платото със сирена и салата не ми беше в повече, да си призная. Навреме се отправихме към  Мулен руж - кабарето, което всички ценители мечтаят да посетят и няма да е пропиляно времето, гарантирано!

безплатното шоу по повод 130г кабаре

сцената

без думи!

Колкото грандиозно и шарено е отвън, толкова е впечатляващо представлението вътре. Декорите и костюмите са повече от разкошни, програмата е толкова динамична, че няма момент, в който светлините да са изгасени за повече от 5-6 секунди, само за експедитивна смяна на декор. Насладата от представлението в компания на чаша шампанско, разположени на малки масички, типично по френски е пълна. Излезнахме от представлението с пълни сетива. За наш късмет същата вечер кабарето празнуваше 130г от съществуването си. По този повод намазахме 15мин светлинно, музикално и танцово шоу пред кабарето - свободно за любопитните погледи на туристи и местни.
Нощна разходка из Париж е задължителна, този 10милионен град сякаш не спи, излизахме сутрин в 9 и се прибирахме около полунощ и метрото беше винаги пълно с хора, както и улиците.
Минавахме по типичните за средиземноморските страни малки улички, които ни пренасяха нейде на юг, заведенията започват да оживяват след 19.00ч, местните ги виждам като смесица от италиански айляк до строга прецизност в детайла на швейцарците, харесвам ги.

Ден 3: последен ден с раниците на гръб!
Този полу ден го посветихме на дълга пешеходна разходка от Пантеона, през Шанс Зелизе до автогарата, където си хванахме автобусът за Beauvais, откъдето летяхме за Виена.


закуска по френски



котьовци



макаронена любов

Спряхме за късна и спокойна закуска в малка пекарна със собствено производство, пих марокански ментов чай (трябва да си купя, много ми хареса). По път попаднахме на много красив бутик за макарони. За моя нестихваща тъга, не си купих солени макарони – ще поправя тази неправда един ден! Оставихме много причини да се върнем в Париж, Дисниленд, върха на Айфеловата кула, солените макарони, очаквайте ни, ще се завърнем!

Дания и Швеция като куче и котка

Кацаме на 14ти август 2019 вечерта в Малмьо.
Посреща ни огромна и забулена в розови облаци оранжева луна, изкачила се над хоризонта и гордо осветяваща природните прелести на скандинавието. Гарантирано пожъна голямо възхищение от пристигащите. Покатерихме се на автобус от летището към центъра на града и яка баба хипарка – шофьор ни скри топката. Беше безкрайно учтива и имаше професионален подход. Пристигнахме след 30на минути и стартирахме с трупането на впечатления от града - спокоен и застроен с тухлени къщи в естествения червен цвят на тухлата. Малки прозорци и високи покриви. Архитектурата напомня на тази в Стокхолм, само размерът е различен.
Намерихме си апартамента и скокнахме набързо до супермаркета за справка на продуктите и зареждане с плодове и засищаща храна, т.к. имахме очакване за по-високи цени в Копенхаген, където ще прекараме повечето време от престоя си.
Бинго - бирата в хранителните магазини е най- много до 3,5 градуса (добре, че любимата ми Кобра се побира в този диапазон), по-високо алкохолните напитки се продават в специални магазини за алкохол. Не бяхме отчаяни за по-сериозни алкохолни напитки, така че не се наложи да търсим.
Крякането на чайките сутрин съпровождаше събуждането ни и ме пренасяше в някой средиземноморски кът, ниските температури и навъсените ниски облаци бързо ме сваляха на земята и се осъзнавах, че сме в скандинавския район.
Малмьо е с чудесна и бърза връзка с Копенхаген, само 35 мин с влак и 20 евро за двупосочен билет. За непретенциозни туристи като нас това се оказа доста добра опция. Спестените пари, от нощувка в Копенхаген, разбира се изхарчихме за традиционните хотдоци и бира в Копенхаген. За тях ще разкажа по-късно.

 

Копенхаген
Прекарахме два дни в дълги разходки и кратки престои за хапване, състезавахме се с дъждовните облаци, има много за гледане, гарантирано 3-4 дни ще е добър план за града, ако ще се посещават и музеи. Ние с птичи поглед успяхме да усетим атмосферата и да набележим места, на които да отделим повече внимание за следващия път.
Както традицията повелява, не отиваме никъде без резервиран фри тур, стартирахме ж 10ч разходката. Казахме едно бързо здрасти на Андерсен,

в компанията на великия Андерсен

който кротко и благо е поседнал между кметството и увеселителния парк Тиволи (вторият най-стар увеселителен парк в света, отворил врати на 14 Август 1843г. Първият парк отново е датски), за да посреща туристите, и потеглихме с групата на разходка за впечатления и знания. Потеглихме от сградата на кметството, чиято кула е една от най-високите в Швеция - 105,6 и отгоре се отваря великолепна 360 градуса гледка на града.

гледка отвисоко

Водещата ни беше млада филипинка, живяла в Азия, Северна и  Южна Америка. От всичките места, характеризира Копенхаген като най-спокойното и сигурно за живот. Сподели ни пример за шведските родители, които си оставяли децата/ бебетата в количките пред заведения да спят, докато те си пият кафето вътре. Макар и либералната ми настройка и вярата в доброто начало у човека, видя ми се малко не предпазливо, но аз вероятно меря с различен аршин.
Копенхаген е град с множество канали, което допринася за специалността му. Централната част е опасена с канали, по които плават туристически корабчета и са добра алтернатива на ходенето. Разходката ни из между държавните сгради като парламента, офисът на премиера, кралското училище за езда, смяната на караулите пред палатът на кралското семейство, пищната ботаническата градина и катедралата (The Church of the old lady), ни пренасяха в последните три века история на града.

с малката русалка

Разбира се не пропуснахме и типичните туристически точки, защракахме се до малката русалка, която наистина е малка и популярна като едно от големите разочарования на туристите. На мен щеше да ми е някак си неприсъщо, ако беше 5 метрова статуя. Историята на статуята е любопитна. Виден общественик и ценител на изкуството, също и бизнесмен (основател на Карлсберг) бил завладян от хубостта на балерина и й платил, за да бъде модел на

известен скулптор. Балерината не се съгласила да позира гола обаче и се наложило жената на скулптора да позира за частта на врата надолу. Все пак поръчителят бил доволен, защото музата на сърцето му била запечатана в образа на малката русалка.
Най-известната гледка от Копенхаген е пристанището и канала Nyhavn, построени през 17ти век и помещаващи старинни дървени кораби и до днес.


в компанията на хотдог с всичко и шоколадово мляко :)

Атмосферата по водната алея с множество ресторанти и капанчета за отдих е чудесна за дълъг обяд, особено ако е съпроводен със слънце. Факт - супер натоварено е от туристи, но времето си струва, дори ей така да си поседи човек на една пейка и да съзерцава шарените къщи на фона на корабните въжета и мачти.

Не пропуснахме магазина на Лего. Уау - беше първата ми реакция, там определено мога да изкарам половин ден, а с момчетата и седмица вероятно. До известна степен му се възхитих повече от Леголанд в Мюнхен.

в рая за децата - Лего магазин

Успяхме да отделим време и за разходка до Кристиания - град в града, населен от свободомислещи и креативни хора, далеч от хорската суета и комерсиалност. Такива очаквания имахме за това място преди да го посетим. Разходката ни беше с планиран час и водещ, който разбули интересни факти.

на входа на Кристиания

Изглежда има известна неприязън между копенхагенци и кристианци, поради факта, че вторите едва ли не живеят на гърба на първите. С годините, пребиваващите в Кристиания са присвоили земя в района безвъзмездно и живеят подобно на комуната в центъра на Берлин. Водещият на групата не влезе с нас, т.к. го грозяла опасност от физическа саморазправа от местните, те не обичали да се говори за тях. Влизайки се натъкнахме на поредица от капанчета за трева и подозрителни дилъри, готови за добра сделка. Имаше и що годе приемливи за нас местенца - галерии и магазинчета за джунджурии. Определено не бих искала да замръкна на това място, пък било то и част от един от най-безопасните градове в Европа и света. Така завършват двата ни пешеходни дни в Копенхаген.
Няколко интересни факти:
- историческа пикантерия, които обагря и до днес скандинавския регион е безкрайната словесна/ културна/ спортна и безгранична война между Дания и Швеция, стартирала от исторически времена (втората световна война)продължава и до днес. Ето няколко примери:
Във всеизвестният шведски мебелен магазин Икеа присъстват имена на мебели като: „малмьо“ --- етажерки, но седалка на тоалетна и килимчета/ изтривалки за баня и дневна носят имена на градове в Дания. 
--- Посока Швеция - Дания, влакът си движи като в шенген, без паспортни проверки при преминаване на граница, което не важи за обратната посока. На първата възможна спирка от Дания към Швеция във влака ни предупредиха, че ще се качат гранични полицаи, за да ни проверят. И при двете ни завръщания не се случи, но имахме готовност.
- Еднополовите бракове, както и разнополовите се планират и осъществяват много лесно и бързо, дори групови сватби правят в определени дни в кметството. Разводите са още по-лесни, дори по интернет е възможно да разкъсаш оковите.
- Дали поради тази причина или друга, над 50% от женените се развеждат. И все пак датчаните водят класацията години наред за най-щастливите хора. Основна вина за щастието има социалното им правителство с всичките придобивки, които дава на хората. 37 часов работен ден, 25 дни отпуск, изключително ниска престъпност, година платен отпуск по майчинство. Подобен стандарт спомага високия ръст на доверие между държавата и хората, а следователно и между самите хора и спомага хармоничното съжителство. Тук ще напомня примерът от по-горе за бебета в колички без надзор 
- Кралското семейство дава изключителен добър пример за нормалност, бъдещият крал води всяка сутрин двете си деца в държавно училище с колело. Често е засичан да си поръчва бургер от популярно капанче в центъра. Обичайно хората го разпознават по следващия го на дискретна дистанция костюмиран джентълмен.
- Друг великолепен факт за Дания е големият процент (над 60%) от населението, каращи колела. Правителството има стимул този процент да се увеличава за сметка на шофьорите. Само 5 души на година загиват от инциденти с колела. Държавата спира горенето на въглища от догодина, ще се горят само дървени палети за отопление като за всяко отсечено дърво ще се засаждат нови две. Използват се пълноценно природните ресурси, особено вятърът за добив на енергия.
- Изненадващо за мен беше да науча, че датчаните не са особено религиозни, макар и масово да се подкрепя лутеранството. Всеизвестен факт бил, че членуват в църквата единствено заради традицията в семейството.
- Любимият на няколко поколения Андерсен е мечтаел да бъде балетист, но за радост на всичките му четящи фенове не е имал дарба за танцуване. Опитал е в кралския двор и след като не пожънал успех, открил амплоато си в разкази за малки и големи.
- За краткия ни престой понаучихме някоя и друга дума на датски: хай = здравей; хай хай = чао; так = благодаря;

Малмьо
Отделихме един ден за града, по мое му - пристанището на Копенхаген :)
Малмьо надскочи очакванията ни по цвят и атракции за гледане. Старият град в сърцето на новия носи усещане на уют и ред. Големият площад ми напомни на този в Брюж, а модерната част е урбанизирана и пригодена за съвременните изисквания на модерния човек.

цвят

Пристанището

Площадът в стария град

нейде из малките площади

улицата на занаятите

модерна пейка

изкуство

разходка в парка

събирам сили в музея на модерното изкуство

дънките са им в повече



най-високата жилищна сграда на скандинавието
 

Наздраве!




 

Португалия - страната на пристанищата, а не на портокалите!

Лисабон ни посрещна на 10ти март с много зелено, топло слънце, влажен бриз и усещане за екзотика. Летище, на което има палми за мен е екзотика и първосигнална лампа за приятен престой :) така ми става топло на душата като идвам от студено и видя палмови дървета, танцуващи под топлия повей на пролетния вятър. А като ми замирише и на море, щастието се удвоява.

Яхнахме първия юбър и отпраишихме към първата забележителност от списъка ни. Ники както винаги е направил план по часове, защото сме си набелязали много любопитни местенца, а времето ни е ограничено. Седейки пред компютрите и между стени в офиса в по-голямата част от съзнателния ни живот, приветстваме горещо дни в неуморно скиторене из непознати земи.

Та, юбър се оказа чудесна опция за бързо придвижване из без това широко разпрострения Лисабон. Да не говорим за тесните еднопосочни улици, които не са отбелязани като такива в Гугъл мапс. Въобще много нерви и търпение ще са необходими, ако човек реши да кара кола под наем. За паркирането да не споменавам, може да се почувстваш като на женския пазар в София. Та, юбър е супер за щадящи комфорта си туристи като нас, а освен това попаднахме и на яки шофьори, от печен по-печен. Всички говореха приличен английски и бяха добро намерени и приказливи, точно каквито ги харесвам. Още от първото возене се научихме, че на португалски благодарностите се изразяват различно от нежния и силния пол. Жените казват "обрегада", а мъжете "обрегадо" за "благодаря". 

Белем от билото на яхтата :)

Стигнахме до кулата Белем, един от най-големите символи на града, която навремето е била входна/ изходна точка на пристигащи/ заминаващи кораби.

Белем, засенчена от Ники :)

В непосредствена близост е и паметникът на откривателите - огромна бетонена маса, наподобяваща кораб с известни мореплаватели като Васко да Гама, Магелан и други.

на залез

Разходката в района е по продължение на океанската ивица, но не е никак страховито, по-скоро уютно, благодарение географския благодат - устието на реката преди заливът, който запазва голяма част от ивицата без много вятър и бурни води. За справка, Лисабон е разположен на Перинейския полуостров, на устието на река Тежу и Атлантическия океан.

терасата на хотела ни

Градът е кацнал върху 8 (официално разправят, че са 7, за да копират тези в други известни градове) хълма, също като Пловдив и Рим, има и други прилики с културната ни столица, минахме по един булевард досущ като Руски със запазени стари къщи тук там. Градът датира от древни времена, а официално държавата е независима от 12ти век.

гледката от прозореца ни

На път за  Алфама, старият град или сърцето на на града, където нощувахме, минахме покрай страшно много панелки, на моменти получавах дежаву като гледах множеството панелени тераси с виснали гащи, чорапи и прочие пранета от просторите. Има ги и в стария град и ухаят на хубаво. В началото ми беше странно, че висят дрехи на нивото на очите ми от някой прозорец, даже можех да се отъркам на моменти, но постепенно ми стана уютно и топло.

пране, улично изкуство, Фадо и чар

Нямахме търпение още първата вечер да опитаме колкото се може повече от местната толкова хвалена кухня, разбира се под мелодията на Фадо. Алфама се оказа правилното място, на всеки ъгъл буквално има малко скътано заведение с няколко маси и задължително по една дама, засукана с някой и друг червен аксесоар, надарена  дрезгав и плътен глас. Има заведения, в които се плаща изрично, за да ти пеят за по-леко и бързо храносмилане, но ние се оказахме късметлии. На нашия ъгъл, дама и двама джентълмени се раздаваха безрезервно и без комерсиално.

Роси ми беше заръчала да пробвам редица вкусотии, едно от които е балакяо, ама не какво да е, а с риба треска. Случи се така, че до края на престоя ни, изядох доста треска в различни комбинации. Научихме, че рибата треска, която по принцип вирее в много студените северни морета, по време на разните им войни, португалските военни особи били възнаграждавани или компенсирани от северните си съперници с много риба треска и те я донесли и завъдили покрай бреговете на Португалия. В последствие, в страната има над 360 различни рецепти за ястия с тази риба.

Популярен и доста сладък буквално е десертът "pastel de nata" - с яйчен крем, както и сладкия им ликьор - Дженга, смесица между бренди, захар, вода и нещо скришно. И двете изкушения са по рецепта на свещеник. Ммм, вкусно.

За два дни обиколихме по диагонали и напречно централните забележителности и прозрях, че дълго съм живяла в заблуда за страната.

НЕ ядливи портокали

От малка съм си въобразила, че в Португалия има много портокали и оттам идва името й. Препратка от википедия ме образова, че това е пълен мит. Името идва от пристанище и красота, в което се убедих сама! “Името на държавата произлиза от град Порту на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив“). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale.”

по света

Пешеходните разходки рядко са равнинни, или спускаш, или катериш, тоест не е оферта да се ходи с тротинетки и/ или детски колички. За сметка на това, да се разходиш по старите павирани и тесни улички с увиснали простори пране, с толкова близки тераси, че хората си подават яйца, протягайки се с една ръка или просто се здрависват. Такава близост, характерна за затворено и сплотено общество, а всъщност точно обратното - местните са свикнали с любопитните погледи и някои сякаш се ласкаят и позират непринудено на вниманието. За жалост комерсиалният порив не е подминал и тук, масово собствениците на жилищата в Алфама са принудени да се изселят, за да отстъпят на туристическия бизнес с хотели и заведения. По повода, наскоро млада авторка прави проект с портретни фотографии на същинските собственици по оградите на принудително иззетите имоти. Тъжни усмивки, топли очи, посивели коси и много бръчки дали от радост или тъга - всякакви такива емоции те връхлитат от всяка стена или дувар в квартала.

Изненадаха ме многото препратки към арабския и азиатския свят, тук-тук са популярни превозни средства, единствените в Европа доколкото ми е известно. Ръката на Фатима, която е позната ми от Израел е навсякъде по вратите в Алфама ( името е арабско и значи термални извори) - като приспособление за почукване вместо звънец.

Модерното строителство в новите квартали е като всяко друго, минахме покрай най-дългия в Европа мост - Васко Да Гама, който е 17км с магистрала и минава над реката. Ей тази  красавица ни закара по вода почти до него.

няма нужда от много думи, яко е

 

Посетихме Аквариума, който бледнее пред Виенския (Хаус дес мерес), макар и разположен директно в океана.

За щастие намерихме време да отидем до Синтра, местенце от приказките, високо сгушено в планината, на 40 минути с влак от Лисабон.

малка китна уличка в Синтра

замъкът в Синтра - шизофренна смесица на стилове, цветове, материали и епохи

гледка към Ники

гледка към долината на Лисабон

 

е страшни сме, спор няма

всичко е любов

 

Символите на Лисабон:

рибата треска;

трамвай 28 - както си му е редът, изчакахме около час дългата опашка, за да се повозим по известният трамваен маршрут. На моменти имах чувството, че току ще оближем някой ъгъл на къща. И всъщност трамваят си е част от общата градска мрежа, горките местни, чийто маршрут е свързан с ежедневната борба за лъкатушещо място, макар и на един крак.

1,5часова опашка се вие зад нас

 

уредихме се с челни места до прозореца

 

ръчичката на Фатима;

здрасти!

 

петел - от времето, когато са се раждали легендите се случило така, че един човек бил нарочен за крадец. Завели го при Главнокомандаващия да го осъди на смърт, докато обядвал заклан петел. Нароченият претендирал за невинен и казал, че закланият петел ще изкукурига в негова защита. Така и станало, чуло се кулиригане, дали от софрата на главнокомандващия или от отворения прозорец до него не е ясно, но оттогава петелът е един от символите на града и сега окрасява керамични съдове, магнити и прочие туристически прахоловки;

керамични плочки - използват ги за облицоване на къщите, продават се във всякакви размери, включително и на магнити. Шарката им украсява керамични съдове, дрехи, текстилни стоки и прочие;

статуята на Христос на един от хълмовете точно срещу крепостта Белем - статуята е реплика на тази в Рио, подарък от Португалия за църквата в благодарност, че Португалия е запазила неутралитет по време на втората световна война и е била средище на шпиони от воюващите страни;

голям смях, почти като в Рио

 

мостът Васко Да Гама - реплика на Златната порта (Golden gate) в Сан Франциско, свързва двата бряга над река Тежу.

залез, мост, яхта, любов, рожден ден, аз :)

 

Завършихме денят с много свещи върху малко, но сладко парче торта :) честит рожден ден на мен!

с годините свещите се увеличават за сметка на тортата, ама че щастие :)