13.10.2007 г.

На избори, като на избори, както се казва ...

И то не само, че така се казва ... ами баш си е истина ...
Преди няколко години ми се случи да работя задълбочено по проект, тясно свързан с избори за кмет, беше времето на последния мандат на Софиянски ... тогавашната кампания не се различава много от настоящата ... малките разлики са в това, че тогава имахме нещо като реклама на Ариел-в лицето на Надето Михайлова, а сега имаме иновативен подход-в лицето на Мартин Заимов ... останалото си е по старо му! Ааааа, сега си нямаме Лучано, които си призна, че не е професионалист, но ще се справи професионално, благодарение на заобикалящите го професионалисти, което на пръв поглед звучи непрофесионално, но като се замислиш, си е чист професионализъм да намериш професионалната формула!
Дълбоко в себе си, вярвам в доброто у хората, но все повече се уверявам, че колкото и да се опитваш да си позитивен, по-лесно ти е да използваш негативния тон, за да пробиеш, по-лесно е да кажеш, че няма да си като някой, отколкото да кажеш какъв ще бъдеш, по-лесно е да използваш готов модел, с който да се сравниш или да редактираш, отколкото да предложиш нов работещ ... да, присъщо е на човешката природа да се търси по-лесния вариант-но, това не е оправдание ... с искрено съжаление признавам, че и на тези избори съм неприятно НЕизненадана ...
Това, което ме провокира да пиша е клипа на таралежите ... мацката е мн готина, но защо така? Защо като сте ново време ни връщате с старото? Защо трябва да събуждате онази горчива нотка на "Аз съм добре, когато на Вуте му е зле"? Защо се възползвате от поттиснатия дух на българина? Защо използвате този трик, за да хвърлите прах в очите на избирателя?
Е, то е ясно, защото години наред този модел е успешен ...

"Ако спечеля, печели цал народ, ако загубя-губя само себе си" ... вие няма да спечелите/ но няма и да загубите, но лошото е, че този който спечели, не носи печалба за народа ...

To marry or not to marry ...

Случи се така, че в една снежна зима пред камина, залюбихме се нии двамина :)) Все още ме избива на рими, някои от вас ще се досетят защо :)
Да има сватба или да няма сватба, това е въпросът?
Напоследък стана модерно да няма, защото дали подвластни на модата, дали защото хората се приемат по-насериозно, един подпис семейство не прави. Така е, наистина!
При определени обстоятелства, независещи от мен, аз бих следвала също този модел, макар, че съм романтична душа и както всяко средностатистическо девойче, нейде дълбоко в душичката си съм си се представяла в бяло :) ... признавам си, така е :)
Но, случи се така, сватба има! И то каква :)
Всеки ден е щастие за мен, но това беше най-щастливия ден в живота ми!
Ден, озарен от вашите усмивки,
нежен както майчина милувка,
сбъднат, както истинско желание,
мъдър, както дядовата обич,
истински, както горчивото наздраве,
красив, както есенна окраска,
уюутен, както приятелска прегръдка,
лючезарен, както патешкия марш,
чист, както детско любопитство,
игрив, както бебешко ридание,
споделен, както сладка тръпка в коремче ...
С малки изключения (оправдани отсъствия на приятели), бяхме с най-близките си хора в този ден! А това значи всичко за мен, когато най-близките до сърцето ми хора са усмихнати и озарени.
Разбира се, този ден, беше прекрасен, защото всички вие-мои приятели направихте и невъзможното. Благодаря ви за грижите и сърдечните усилия, които положихте, за да ме видите усмихната. Благодарим ви, че направихте този ден-незабравим за нас.
Мили момичета, пожелавам ви да изживеете тази тръпка на сватбения ден, защото любовта е красива, когато е споделена, споделена с любимия човек, споделена с любимите ви хора!
А вие, мили момчета, подарете на вашите момичета този ден!

А аз обещавам, че ще стрелям, помагам, засмивам, оплитам, заплитам, отплитам, подкрепям, обичам всички вас и най-важното ... Ще продължаааавааам да ... (не да пея) ... да ви радвам :)