20.03.2023 г.

Ирландско кафе за отскок от 42 на 43 в Хайберия!

 Дъблин ни посрещна с неочаквано сухо време на 10-ти Март, 2023! Досещате се, поредното бягство от деца и котки с щедрото съдействие на свекито!
Кацнахме в късния следобяд и вече по тъмно крачим в центъра посока хотела ни (easyhotel - чудесна лоу кост опция за нощувки основно, ако не страдате от клаустрофобия), петък вечер е, но както по-натам ще се убедим тълпите хора по улиците и пълните заведения не са само в петък/съботно явление. Надъхани сме още първата вечер да седнем в някой традиционен пъб, да хапнем вкусно под музикален съпровод на гайди или нещо подобно, но удряме на камък - всичко в нашата посока (идеален център) е резервирано на 100%, задоволихме се с италианска пицария, стопанисвана от азиатски готвачи и слабо работеща вентилация, за сметка на което пък вегетарианската пица беше изключително вкусна. 


Ден събота е посветен на северна Ирландия, резервирахме си предварително автобусен тур с група. Оказа се идеална опция за такива като нас, дето не обичат/могат да шофират в обратно движение. 
отспахме си в този автобус :)

Имаме три планирани спирки: Giant's Causeway, Dark Hedges, Titanic Museum в Белфаст. 
Giant's Causeway е природен феномен на северния бряг на Ирландия, буквално преведен - пътят на великаните и легендите гласят, че един от великаните е искал да си направи мост до Шотландия с тези каменни колони, но уви не сколасал. 
Giant's Causeway

Dark Hedges, буквално преведено - тъмни живи плетове, е живописен асфалтов път с дървета, образуващи естествен тунел от преплетени клони, служещи за мистичен декор на загадъчни филмови сцени. Буковите дърветата са засадени през 18 ти век от семейство, притежавало графство Gracehill House, до което се стига точно през тази живопис. 
пътека към мистичността

Пътят е отворен за движение и заради атракцията наоколо са поникнали паркинги и хотели. 
Белфаст, столицата на Северна Ирландия, останала под зависимостта на Великобритания все още видимо държи силна връзка със сънародниците си от Ирландия, отделила се от Великобритания в началото на 20-ти век като самостоятелна държава. Северната съседка ни посрещна с нетипично студено време, даже със снежна покривка.
Не само движението е наобратно, картинките на тоалетните също е наопаки от това, което сме свикнали в Австрия, надясно са жени, вляво мъжете! 
Музеят за Титаник отвън
Градът е по-голям от Дъблин, с голяма индустриална зона и основна забележителност музея на Титаник. Мястото на музея е бившата фабрика, в която е построен корабът, сградата е забележителна, построена за повече от 75 милиона евро, по външния си вид наподобява плавателен съд и е предпоставка за високи очаквания отвътре. Няколко етажа в огромно хале с няколко изложбени зали, запълнени от снимки и видеа от двугодишната работа по строежа на кораба, исторически данни и оригинали от очевидци и преки участници, както в строежа, така и по време на злощастното плаване. Високите ми очаквания за интерактивни изложби и креативност не се посрещнаха, но понаучих някой и друг любопитен факт, като това, че за забиването на всеки метален клин в корпуса на кораба са били необходими 3-ма души, което обяснява 15-те хиляди души, ангажирани в строежа на чудото на механиката и техниката за онова време.
каюта за богати!
За съжаление, стечението на редица лошо планирани факти от страна на екипажа и лош късмет са довели до злощастния завършех на това съвършенство (като например, биноклите на съгледвача били заключени в шкафче, а ключовете останали на сушата, т.к. в последния момент съгледвачите се сменили, съответно с голо око колко надалеч е могъл да види човека; бързата скорост, за да изпеварят графика и да направят фурор се оказала амбиция, костваща по-дълъг спирачен път, и т.н.). 
Завърнахме се в Дъблин по тъмно и отново препуснахме по течението на реката, за да си намерим местенце за хапване. След няколко удара на камък, през витрината на един ресторант съзрях маса и диво се спуснах директно към нея без да се назландисвам да ме посрещат и настаняват, тъкмо седнах и една от сервитьорките побърза да постави условие, че масата е свободна само за 1 час и трябва да сме експедитивни. По-добре от нишо, навихме се и като ни дадоха менютата осъзнахме, че сме се набили в японски ресторант. Тръгнало ни е на мулти култи, ще преглътнем по една купа суши, тамън ориза ще ни държи сити по-дълго време :) Направихме план, че за следващите две вечери определно ще планираме и звъним за резервации. Ама за това - като му дойде времето! 

Ден следващ - неделя, ден рожден, за всички ни блажен!
ЧРД на мен!
Стартираме деня с разходка из централните улици под нетипично островно слънце и лека закуска покрай реката преди традиционния ни фри тур с гид Дан, от който научихме пикантерии за Дъблин и хората тук. Хайберия е първото име на Ирландия! Ирландците са горда нация и наричат полицаите си гардс. 800г са под английско влияние, независими от началото на 20 век, обитавали земите на острова от вече 3000 г. Навремето цвета на първоирландците е син, а не днешният зелен, като и двата цвята са с дълбоки религиозни корени, каквато е и нацията.
Патронът на Ирландия Свети Патрик всъщост е от Уелш и прекарал в Ирландия 10 г, като пленник, по-късно припознат за водач и донесъл християнството на острова. Обяснил на хората света Троица с прости думи като изобразил нагледно с трите листа на детелина. Оттогава растението е символ на държавата.
Първоначалното име ДоВлин, означавало "черен басейн (black pool)", защото под Дъблин тече канал с много тъмна река, се сторило трудно за помнене и произнасяне на англичаните и го преименували на ДъБлин за по-благозвучно и лесно изписване. Ирландският език също бил почти затрит, до 17-ти век малцина си спомняли езика. От 1923 година, откогато Ирландия е независима, активно се бори и за възраждането на ирландския език, затова всички надписи са на английски и ирландски, към момента обаче не повече от 20% от населеноето го говори. Изучава се в учлишата като основен език, но все още английския взема голям превес и дори се случват комични ситуации на държавно ниво със слабото владеене на ирландския. През 2015 г. Ирландия е първата държава в света с легализирани гей браковете чрез референдум, постижение, донякъде с игра на думи на ирландски, но важното е, че еднополовите бракове са признати.
По време на картофената криза през 19ти век, милиони ирландци се изнесли от страната, за да избягат от гладна смърт. Кралица Виктория решила да си построи the couch hause с високи стени, за да не гледа ужасяващата гледка на умиращи и напускащи хора, вместо да направи нещо за района. Подобни препратки към историята бяха често подмятани в речта на гида, който предварително се извини на британските туристи, че предимно разказва исторически факти, но емоцията на неприязън към миналото се усещаше. В тези моменти си мислех, колко благодарни трябва да са, че не са били под османско робство, но всеки с териториалния си късмет. Като си говорим за чуждо господство, все още се пазят примери за някои безмислия с цел да е по-лесно. Име на улица, помещавала най-големия овчи пазар в Дъблин с ирландското име - little sheep, англичаните недочули и кръстили little ship.
Реката разделя града на северна и по-добрата (южна) част, стара забавна история разказва, че навремето това разделение било между животните от хората, като хората са разположени наюг. Така че ако искате повече цивилизация, изберете южната, където са по-яките забележителности и пъбове.
Ирландия е богата държава, след влизането си в ЕС, получава значителни субсидии и особено в навечерието на новия милениум, държавни пари са инвестирани в забележителности, някои от които леко безмислени, както ги намират местните, като голямата метална игла the needless niedl, преименувана от местните безмилената точка the pointless point, която междудругото е нарисувана на Айфеловата кула, където са изобразени всички високи обекти на планетата. По средата на тура се отбихме в една от централните традиционни ирландски кръчми за по питие, кой бира, кой кафе - ама кафето върви с уиски и махни другото, ама се и усеща.
наздраве с уиски под прикритие :)

Ако живеех тук, гаранция, че щях да съм кафелюбител. Следобяда изръчкахме всичките набелязани забележителности като: National gallery (free, famous paintings), където се помешават известни картини на Моне и Пикасо, и не само (и входът е безплатен както в националния лондонски музей); Molly Malone statue - известна проститутка, която денем работела на рибния пазар, а нощем съблазнявала джентълмените из тъмните улички, превърнала се от легенда в национален герой и възпята с традиционни песни, една от които Дан (гидът) ни изпя на площада; Famine Memorial Dublin, символизиращ бягството на хората по време на картофената криза; Samuel Beckett Bridge, под формата на арфа; The Hungry Tree, погълнало почти изцяло пейка, която незнайно защо никой не се е сетил да помести (?!?); Oscar Wilde Statue, демонстрираща бохемския стил на тринити колидж възпитаника и творец на световни истории. Няма как да останат незабелязаните шарени врати на Дъблин, видяхме всякакви цветове, най-чести вероятно са червените, които символизират отблъскването на дявола, популярни са и в провинцията. Завършихме деня с жива музика в същия бар, в който пихме и кафе (намерихме маса като по чудо, оказа се, че резервации в повечето заведения не правят, защото хората си знаят, че посетителите не са кът). 
гладното дърво

малката рибарка с изтъркани за късмет форми

Бохемът Оскар!

Ден следващ - понеделник е посветен на автобусен тур до западния бряг и посещение на Cliffs of Moher, Kilmacduagh Abbey & Galway. Завършихме деня в друг бар, с още по-яки музиканти, ако имахме още вечери пред нас, щяхме да се представим по-достойно от нашите приятели холандците, които две поредни вечери засичаме в един и същи бар, при което единият е за 6-ти път в Дъблин :). 

времето е ирландско

мъгла поглъща клифовете

срещу небезизвестния бар Темпъл сме - много е яко!

Ден последен, имаме време до ранния следобяд, за да задоволим душата и тялото - Колежът и Гинес. 
в захлас съм!
Заслужаващата внимание сграда на Тринити колидж, построена от кралица Елизабет и дълги години недостъпна за ирландците, едва в през 20ти век бива отворена и за тях. Към момента младежката енергия в двора от забързани към планиране на мечтите си, облечени в изкрящи и скандални (за нашите разбирания) тоалети, млади, не ни отразяваха, хвърчащи на групи, по двойки или самостоятелни в мислите си. Идеално зелените площи разведряват сивите постройки, а женското присъствие най-накрая вкарва цвят в тази територия. Повече от 4000  години са отнели на обществото, за да припознаят женския принос към науката и са поставени четири бюста на жени учени в библиотеката, която помещава келска книга на 800 години и повече от  5 милиона книжни екземпляра - всяка новоиздадена книга в Ирландия и Обединеното Кралство остават копие по подразбиране, на година библиотеката посреща нови 100 хиляди книги.
Като търсите инфо за Ирландия в нета, несъмнено ще се натъкнете на така известната картинка на арфа, с която фирмата Гинес рекламира бирата си. Е тази арфа, ама обърната на обратно е също национален символ, но с тази разлика, че Артър Гинес е решил да я използва още при създаването на фабриката през 1759 г., а стотина и кусур години по-късно, когато Ирландия е независима и пожелала да се идентифицира със същата арфа, Гинес не се съгласили заради авторски права и затова ирландското правителство решило просто да я завърти, защото така или иначе Ирландия до голяма степен се идентифицира с бирения си бизнес. 
селфи върху пяната, изпих му мозъка на Ники!

сладък :*

Гинес е музеят, отделихме му два часа, които бяха крайно недостатъчни, за да изгълтаме две големи Гинес с наслада, които ни бяха включени в цената на билетите. Отчитаме го за минус в планирането, определено за пълна наслада си е необходимо поне половин ден, ако не и цял. Научен урок за следващ път!  

Интересни факти за Дъблин;
- кучета "ирландски сетер" не видяхме нито едно, мяркаха се някакви други хрътки
- пешеходците са особени бунтари в града, горките шофьори. Реално пешеходните светофари светват само с бутон, но масово местните пресичат, когато видят червено за колите, а и не само. Пресметнахме с Ники, че 30% от времето тук щеше да ни отиде в чакане по светофари, ако бяхме с децата :)) нали такова, даваме пример за пресичане само на зелено. 
- Ирландците си имат своя теория за фразата “raining cats and dogs”, която става популярна от английските поройни дъждове през 17-18ти век, когато улиците се превръщали в реки и влачили издавени улични животни. Та, ирландците ги свързват също с дъждовете, но и с не доброто строителство на покривите, които помещавали много от животните, криещи се от дъжда и покривите подавали и котките, барабар с кучетата падали в кухнята на пода. 
- Държавата е на челни позиции по висок стандарт на живот и доверие. Млада държава е и населението расте с бързи темпове, на един починал възрастен се раждат две деца!
на доверие - взимаш и плащаш вода на летището

Ирландия е зелена перла с уникална природа, благоприятен климат и свободо мислещи и много горди хора! Също - изключително шарен и вибриращ град, град на младите! 
Градът на Моли Малон!