Из земята на островите! Малдиви за влюбени!

 
На връх Никулден бягаме на топло, за да празнуваме поредната обиколка на Ники нейде в странство само двамата! Началото беше леко рисково, а именно - няколко часа преди полета се озовах заключена в скоростно влакче на Пратера с Ренас в продължение на 30-на минути, докато "пазачът" си вземаше дрямка и не ни чуваше виковете за помощ. Най-силно се притеснявах от желанието на Ники да сме на летището знчително преди информацията за гейта да се е появила по таблата (поне 2 часа преди полета), което не е моят таргет обикновено (максимум час преди полет). Взел ми е страхът, имах топка стрес в корема, дори докато разказвах случката вкъщи по време на вечеря, хихих. Накрая всичко е добре, а ако не е добре, значи още не е края, както са казали любимите ни индийци. 

ранен улов на риба Тон!

Кацаме рано в събота в Мале, столицата на Малдиви и с моторна бърза лодка за 40 минути клюмане в дремеща поза сме на пристанището на остров  Маафуши. Улиците са живи и пеят своята песен от тъмно рано до късните малки часове, през останалото време враните огласят тишината с кавгите си. Ако имаш късмета да си с ламаринен покрив, кавгата им е още по-шумна! Пред всяка врата виждаме обувки, задължително се събуваме пред магазини, ресторанти, хотели, улиците са пясъчни и с удоволствие забравях обувките даже. Придвижването с лодки и моторчета се усеща най-вече въс въздуха с натрапчивата бензинова миризма. Най-скъпата риба е разновидност на Туната, сега й е сезона, 8кг се търгува за 600 местни пари (40 долара) и е редовен улов в момента. Вкусна е! 

Най-честите туристи са руснаци, испанци и индийци. На острова има около 2000 души местни, от които 550 ученици. Средната работна заплата към момента е 650 долара. Едно манго в супермаркета е 48 местни пари (3.2 долара), изглежда го внасят, защото тук освен гарги и летящи лисици, друго по дърветата не видях да вирее. Поспахме няколко часа, за да наваксаме нощния полет и вечерта се разходихме за ранна вечеря по плажа. 

с пазителят на плажа в Маафуши

Хората тук са усмихнати и добронамерени. Учителят Мохамед е домакинът ни за следващите три дни, посрещна ни топло в къщата си (той й вика хотел, има 4 стаи), жена му Аминат (името означава "красива жена") скромно и срамежливо се усмихва, събира парите и шета. Отгледали и изучили двама сина, за тяхно щастие живеят около тях, доволни от това, което имат, макар и да се смятат за бедни. Една сутрин закусихме традиционна малдивска закуска - боб с доматен сос и риба тон в партньорство на арабски хляб. Попитах Аминат как се яде, тя вежливо и смутено с езика на тялото ми показа, че не ползва прибори, само опосредствали връзката с храната. Денят им започва в 5ч, когато е време за първата молитва, а петлите започват да пеят още в 4. След молитвата си вземат душ и стартират дневните задачи. Училището започва в 6:45. Днешните ученици не били като едно време, разказва учителят, не се учат. Тук след 11ти клас се полага изпит по системата на Кембридж и може да продължи детето в университет в Мале.

Ден първи!

манекен! 

Посетихме луксозен комплекс Olhuveli с водни вили, разположен на три острова, свързани с мостове. Еми няма да си кривя душата, рая на земята ми се стори с тези гледки, излезнали от картички. Бели плажове, тюркоазена и бистра вода, шезлонги и пуфове на всяка крачка, джунгла с дълбока сянка, а най-хубавото ще видите на снимките и видеата - нямаше с кой да се разминеш по плажа, плажът беше само наш! Е, поделяхме си го с една бейби акула, чудех се дали ще се появи майка й да я събира за обяд! За наша приятна изненада, комплексът си имаше и домашен риф, за съжаление с умрели корали, но пак помещаваше много и красиви рибки и рибища, включително и голямата сестра на бейби акулата (1.20м). За един ден тук платихме по 130 долара всеки, с включени храни и напитки. Заслужи си всеки цент този ден! 

многото синьо

Ден втори с акули!
Отиваме на лов! Буквално от английски се превеждат акули кърмачки (nurse sharks), твърдят че са безобидни и при изключително редки ситуации биха нападнали човек. Ние изглежда сме късметлии и по изключенията, но затова по-късно.

гладки като кадифе

Стартираме от Малфуши с моторна лодка и вселенско веселие, имаме в групата от 2 до над 80 годишни и четирима симпатяги екипаж. Правим спирка във Фулдхоо- местен остров, където са завъдили питомни скатове и ги угояват всеки ден по едно и също време, докато туристите им се наслаждават. Преди нас имаше група от млади китайки инстаграмки, които ни изиграха голямо позьорско шоу, много сладки! Скатовете така силно са свикнали с човешкото присъствие, че се блъскат в хората в стремеж да докопат повече парчета риба. Много гладки и слузести са на докосване, отъркваха се в краката ми докато преследваха парчетата риба. Погледахме ги 30на минути и продължихме към акулите. Пристигнахме в открития океан, където имаше стълпотворение от 10-на лодки и си помислихме, че ще има да почакаме, докато можем да се гмуркаме. Оказа се, че хищници има за всички ни, докато акостирахме и вече ни заобиколиха няколко. Момчетата им хвърлиха няколко парчета стръв и наскачахме в групички по двама, имахме по един водач, който явно познава навиците на акулите и ни направляваше под водата какво да правим и какво не. Абсолютно забранено беше да плуваме с разперени крайници, когато има акула до нас. Добре, че си държах телефона с двете ръце, докато снимах, иначе инстинктивно вероятно щях да помахам на някоя акула. Както вероятно една от девойките в групата беше направила, защото докато позираше като поничка над нервно въртящите се акули и под кръжащия дрон за уникално видео се озова с наръфана ръка и скорострелно я извадиха от водата. Евала, че запази самообладание като се усети на момента и веднага вдигна ръката нагоре, за да не се усеща човешката кръв във водата. Слава Богу не беше много драматично нахапана. Та, преживяването с десетки акули наоколо, да се побутват в теб сякаш си играчка беше доста отрезвяващо. Определено се усещаше надмощието им, чувствах се пренебрежително малка, същевременно щастлива и благодарна от неутралното гостоприемството на тези царици в океана. Аз малката пешка ги ухажвах с камерата и любопитството си. След лова на акули останахме на една пясъчна дюна в нищото, за да хапнем и да отпуснем парата. 

кифличка и кроасанче на море

така е като не те пуска адреналина!

Ден трети, ден рожден на Ники:
Мохамед и Аминат ни изпращат на пристанището, тя ме прегръща силно и продължително, топлината в погледа й оставя дълга следа, трогателно ми е.

домакините ни в Маафуши

Потегляме на приключение като комбинираме придвижването си от Малфуши до Дигура с фотолов за китова акула и мантра (огромен черен скат). С моторна бърза лодка, с максимално изпълнен туристически капацитет и трима души екипаж стартираме час и половина друсане по гладката като тепсия вода и се чувствам по-екстремно от возенето в софийска маршрутка. Последният път беше в деня на раждането на Симеон, бива да го кача някой ден да си припомни  усещането, което е имал часове преди да се роди, хихи.
Лиа, испанка от Билбао е водачът ни днес, доста емоционална и амбицирана да ни срещне с екзотичните водни обитатели.

великолепна мантра!

С преобладаващите си високи тонове в гласа, като издадеше команда "скачаме" и очакваше 26 души да сме от местата си във водата за по-малко от 5 секунди. И аз съм пуши, ама тя ме респектира, хихи. Събуждаше адреналин и сякаш хищническо чувство за преследване на дивеч оживяваше в нас в момента на стрелване към океанските дълбини в надпревара с жертвата. А мантрата се носеше така грациозно и плавно, замахваше с прилепските си перки с очевидно преимущество в загребването на вода и скорост. Ние драпахме след нея повече от 20 минути, суетейки се от кой ъгъл да я снимаме, рибата ни отпусна бонус - салто като демонстрира бялото си гладко коремче, видно свикнала с вниманието на досадници туристи като нас. 50% от целта е покрита. Действаме към акулата, водачката е във връзка с други преследвачи и лодки, и скоро получаваме сигнал. Скачайте, плувайте, бързо, ех …. изпуснахме я, бяхме много бавни! Акулата се движеше на голяма дълбочина, виждахме силуета й само. Обратно на лодката, бързо, бързо, потегляме бясно към друга следа. Германската двойка срещу нас се изправят да пътуват приклекнали, че всичките им бъбреци вече са с разбити камъни на по-дребно от малдивски пясък, американецът отсреща се предпазва в очакване германецът да скочи всеки момент върху веждите му и да го посрещне в обятията си. Испанките плувкини са толкова чепати, че не следват инструкции и се набират на пилоните като танцьорки, а перуанецът, който е на нисък старт на пътеката си затри единия плавник, след поредния подскок на лодката и запълзя из под седалките и краката на хората да го търси. Аз се заричам, че ако и този път не се обърнем, доброволно няма да се кача отново на такава лодка (недоброволно ще трябва, че от Дигура до Мале пак ще се наложи). Спираме рязко, ноктите на краката ми барабар с чехлите са се забили през кожата в дунапрена на предната седалка (нали германците още клечат полу изправени), което ме спасява да не зашеметя германката с мократа си прегръдка.

човешка армия VS акулата

Скачаме! Бързи сме! Атакуваме! Отработено движение! Има още няколко лодки с войници като нас! Във водата сме, губя Ники от поглед, наоколо само стърчащи над водата шнорхели, тук там висящи във водата шкембета, останалото са десетки, да не кажа стотици ритащи плавници, с няколко се усетих твърде близко, чак болезнено. Бяхме цяла армия от плуващи преследвачи. Чувам нервно и накъсано дишане през шнорхела, бумти в заглъхналите ми учи - моето дишане е! Ако нямахме маски, вероятно щяхме да се изплашим от кръвожадни и хищни погледи с оголени зъби. Животинско преследване, гарнирано с бясно бутане с лакти, колена и каквото дойде. Инстаграмки, тренирали вероятно гмуркане на дълбоко до съвършенство си водеха камера младежи в антуража, самонадеяно и властно си пробиваха паралелна позиция до спокойното животно - царицата на океана! Китовата акула, беше там, грандиозно поклащайки хармоничното си тяло в един монотонен ритъм, нямаше признак на стрес, подобно на малките акули, с които се видяхме вчера. Беше около 5-6 метра, петниста, движеща се в свои води. След няколко минутна отчаяна борба с телефона за подводни снимки и стремеж за оцеляване насред войската от фотографи и модели се отчаях, отпуснах се и монотонно загребах с плавниците в ритъма на акулата, изолирах шумовете и периферното гледане. Останах насаме с нея, влезнах в темпото й, бяхме в синхрон,  гледах я в очите. Една трета от размера й съм, бях й се доверила още преди да я срещна, дори да ме забелязваше, не ме отразяваше. Около 20-на секунди трая този специален акт между нас, стори ми се една голяма вечност. Беше ми напълно достатъчно, оттеглих се от надпреварата с човешката суета, доволна от природата и за пореден път разочарована от глупостта на човешкия устрем за бизнес модели. Горещо се надявам да приемат закон за защита на горките животни и да не позволяват повече от 10-15 души да се гмуркат с акулите. Моите 20 секунди приключиха в момента, в който съзрях и гмуркачите с бутилки под акулата, беше обградена като футболна/ кино звезда на стадион, с тази разлика, че ние бяхме на нейна територия и тотално различен животински вид. Радвам се, че не четохме предварително отзиви от подобни преследвания, вероятно нямаше да отидем и нямаше да имам моите секунди, от друга страна и аз допринесох с участието си към тази небивалост и потъпкване правата на горкото животно. Компенсирах съвестта си със събиране на отпадъци по брега. Спряхме лодката още веднъж, аз останах наблюдател от борда. Ники си подари чудесен подарък за рождения ден - още една среща с акулата без камера и стрес за снимки, ей така очи в очи на разстояние.
Освен срещи с акулата, събрахме и доста 4-ки в този ден! 

пораснало момче!

Обядваме на съседен остров и се отправяме към Дигура (Диг - дълъг, ра - остров), където ще останем следващите 3 дни.Още при акостирането на острова се заговарям с Фисал от Бангладеш, живее на яхта от 2 г, не е виждал семейството и дори детето си, което е на 1,5г. А нашият капитан на моторната лодка - Ахмед, на 23 работи в туризма вече 10г. Не иска да има жена и съпътстващи проблеми поне още две години. Смята се за късметлия, всичките му турове в преследване на китови акули са успешни, познава и обича океана, знае къде да търси и как да чете сигналите на водата, солена вода тече във вените му. Показа ни видео как докато спасява огромна костенурка, оплела се в сезал, тя го захапва сериозно в паниката си, въпреки това той би го направил още 100 пъти, ако се наложи. 

44х4 поне! да бъде!

Тук се настаняваме в малко хотелче в единия край на 4 километров зелен оазис, завършващ с най-дългата пясъчна ивица в Малдиви. Островът е прегърнат от великолепна плажна ивица, по средата зелена перла от джунгла. Местно население около 700 души, имат си всичко, освен див нощен живот, което не търсехме. Ако Малфуши беше Слънчев бряг, то Дигура е Синеморец преди 15г. Тук освен да правиш по 300 мега уникалните снимки на безобразно красиви плажни гледки с, без, с цели или половин палми, с, без или както дойде корали, рифове и шарени рибки, друго май няма какво да се прави. Ще се релаксира! А за снимките е валидно от изгрев до залез, така че бройката може да набъбне. Има няколко малки хотели и ресторанти, храната е изключително вкусна, едно кафе на плажа с пластмасови масички и столчета, както и традиционните им седалки от метални тръби и мрежа. На целия остров видяхме една кола, закрита с калъф, вероятно не е много често в движение. Придвижването тук е с колела, скутери или тук-туци. Плажовете са разделени на локални и туристически, има глоби за туристите, които грубо нарушават правилата за разголване, рускините сигурно идват с някоя пачка само, за да си покриват глобите. Би било яко глобата да е нематериална, но това общество не е дорасло за подобна мярка като например да навлекат някоя силиконова кака с черните дълги дрехи и забрадки за няколко дни, че да влезе в обувките макар и за кратко да си мюсулманка в един разголен свят. 
Закриваме деня с тържествена вечеря в чест на рожденика и правим разбор на събинията от деня! 

честит да бъде този ден, в който Ники е роден!

Ден четвърти - до седми! Пълен размаз на плажовете с или без шнорхелите, с или без дрона! Безоблачното небе позволяваше на слънцето да оцветява океана в типичните светло тюркоазни багри. 

още една акула!

напът към джунглата!

най-дългата дюна в Малдиви

Разходки, каране на колела, даже спечелих Ники за една ранна сутрин с посрещане на изгрева. За негов късмет (за сефте става “доброволно” за изгрев) облаците на хоризонта попречиха на Слънчо да излезе от водата, но пък аз съзрях две делфински гръбчета на фона за проникващите през облаците лъчи, точно като по филмите. Бяхме влезнали във филм буквално, в който можеш да си оставиш колелото, хавлията или какъв то и личен багаж да имаш, където поискаш и на другия ден да си намериш вещите точно на същото място. Един местен младеж се развесели като го попитахме за заключалки за колелата - каза ни "че ние сме на остров, няма кой да вземе колелото, къде да го занесе?". Усещането на свободата от притеснението за вещите беше едно такова отпускащо. Всички го заслужаваме, навсякъде по този голям свят ... 

не е лесен лесният живот! 

Irufaan (Iru - син, fan - group of fish) е един вид relationship manager в хотела, още първата вечер се заговаряме на рецепцията, ние не бързаме да се прибираме след вечерята, изглежда и той няма спешна работа, синът му вече спи, а жена му е на смяна в болницата. Последно е бил във ваканция през 2022, когато е пътувал две седмици из Индия по медицински и релакс причини. Бил е на 11, когато през 2004-а Малдивските острови са засегнати от цунамито, което беше така пагубно за много от държавите в Индийския океан. Дигура за щастие дори не е залят, т.к. островът е по-висок, само на първа линия до водата са били разрушени постройки, включително и луксозния комплекс в близост. Няма човешки жертви от цунамито, за съжаление масово коралите покрай плажовете са унищожение и все още няма признак на живот. Когато умират, коралите стават бели като сняг. 

Хората тук са изключително добронамерени и горди малдивци! Премерени, дружелюбни, уважаващи личното пространство, за момент не почувствахме различно отношение от страна на персонала в луксозния комплекс, в непретенциозното кафе, в луксозния ресторант или по улиците. Независимо, че днес сме там, утре ни няма, всички ни посрещаха и изпращаха топло! Почиват в петък и събота, когато може да ги видим на местните плажове да се любуват на райските си гледки. Подобно на съседните нации, не са изключителни по реда и дисциплината, за чистотата да не говорим. Обслужването на туристите е с най-висок приоритет, създават усещането за personal touch, взимат и изпращат хората от/на пристанището, представител от всеки хотел махаше за довиждане на заминаване. Ники беше убеден, че Ирфан е дошъл специално за нас (още една двойка заминаваше), според мен си му влиза в длъжностната характеристика да изпраща с усмивка и да оставя топло усещане у хората и желание да се върнат. 

Храната!
Храната е много вкусна! Предимно морски дарове, но за пишман туристи като Ники има пица и бургери (протестира като ме слуша и затова се назлъндисва на пържоли и бургери от риба тон и сьомга - надявам се не норвежка, маринована с антибиотици).
Малдивската закуска в хотела съставляваше риба тон от консерва с бял лук, арбски хляб и омлет. Нали помните, яде се задължително с ръце и да стартираш деня си с лучен аромат не е никак лошо, всъщност. Сервираше ни я Туан, родом от Коломбо/ Шриланка. С баща малдивец и майка щриланка, придобил отворен мироглед (мюсулманин и будистка) и толерантност за религии и хора. Изконна ценност е семейството, построил къща за бездомните си родители и така изпълнил мечтата на майка си, което го изпълва с пълноценност, както той се изразява. Дошъл е тук, за да събира пари за собствен бизнес с тениски и мобилни телефони. Държи жените настрана, докато си изпълни бизнес плановете, за да бъде фокусиран напълно. 
Garudhiya - традиционно малдивско ястие: големи парчета туна в бульон с лук, сушени водорасли, сушени люти чушки, бял басмати ориз и лайм. Всичко се забърква във супата и след това се изсипва върху ориза! Бон апети!
Малдивски бургер с пълнозърнеща туна пържола, яко! Иначе, плодовете и зеленчуците са кът, агрикултурата е само на 10% от земята тук заради пясъчната структура на почвата и подводните солени течения. На един единствен остров примерно се отглежда манго. Банани, кокос и breadfruit са единствените плодни дървета. От кокос правят традиционен кокосов петмез "Бонди". Останалите плодове и заленчуци масово внасят от ШриЛанка, затова и едно манго струва 3 долара. Дотук с мнението ми за рая на земята!

За ваканция на Малдивите съществуват две крайни мнения. Едното е, че е абсолютно задължително, ако ще отидеш на рая на земята да отседнеш в луксозен резорт, където да се насладиш на уединение във вила върху водата по възможност, откъдето да виждаш само морските обитатели и водна шир. Разбира се, за хапванията все се натъкваш на гладна тълпа, но това е само три пъти на ден, освен ако не си поръчваш храната в стаята. Другото мнение е, че ако ще отидеш в рая на земята било загубена полза да се затвориш в изкуствено сътворена луксозна среда вместо да се насладиш на дивото, каквото майката природа го е родила, макар и да се наложи да го споделяш с мърлящината на местните, както в бита им, така и в отношението им към природата. Ние поддържаме и двете мнения, единственият разделител е бюджетът, когато гроздето е високо е кисело! Избрахме бюджетна опция, надявам се някой ден да имаме време да направим и първата! 

хубаво е!

Няколко интересни факта:
- Малдиви е най-плоската и с ниско морско равнище в света държава. Имат една единствена планина в един от южните острови под Екватора, която с радост бих изкачила на старини, със заветните 4-5 м. височина.
- Има много малдивски котки, няма кучета. Мюсюлманите нямали право да докосват кучета, защото се смятат за мръсни животни. Явно ислямът се тълкува различно в Турция, примерно. Ще го проверя с близките оттам!  
- Не се взема жителство лесно, не продават земя на чужденци. На хартия можеш да притежаваш максимум 49% в кооперация с местни.
- В Малдиви се строи нон-стоп, зад взеки ъгъл има нова постройка, за жалост се прави на парче и резултатът е един голям бетонен пачуърк на такова малко парче земя. 
- Скоростта на движение в Мале, където е пълната лудница от жужащи мотопеди е 25 км. Колелата не са на почит, като цяло зеленото живеене тук не е в майндсета.

- Малдиви има малко повече от 1900 острова като не всички са обитаеми. Всеки обитаем остров има местна управа, а областите се образуват от група острови.
- Малдиви е в топ три по разводи, масово жени над 30 имат по няколко брака зад гърба си
- Името Малдиви идва от “земя на острови” или “острова на жената”. 

Дали си струват 4-те часа времева разлика (с Виена) и лекият джетлаг за седмица престой тук, да, 100%! Различно е синьото от всяко друго, което сме виждали, различно е в различните часове на деня дори, слънцето има специална синергия с водата, а синьото на хоризонта се слива и губиш представа за време и пространство. 

кътче от земята, останало в сърцата ни!

В родината на дядо Коледа

Преди много години любовта на живота ми - ми пожела рожденият ми ден да се превърне в национален празник. Може би някога ще стана известна с уникалност, която хората да осъзнаят десетилетия след кончината ми и 12-ти Март ще бъде вселенски празник, а дотогава аз ще си го празнувам като такъв! Тази година го отбелязахме с Ники в родината на белобрадия старец, защото още вярваме в магическата му подправка да прави Коледата специална и чакана от малки и големи като поддържа искрата и чудото в празника. Момчетата останаха да си гонят учебните дела, а и нали не вярвали в Коледния дух, щяло да им бъде скучно (сдържано прикриваха съжалението си, когато им показвахме преживяванията си, обаче :)), а ние пък се завърнахме обогатени с множество яки човешки истории, с надскочени очаквания, надминати надежди и още планове за пътешествия. 

Та, няколко дни преди рождения ми ден в лето 2024-то хващаме ранен полет за столицата на Финландия и сръчно следваме отработената схема за превоз до гарата, оставяне на багаж в сейф и драс към стъргалото, за да се покажем на финландците.

руска катедрала за евангелисти

Напът резервирахме традиционния фри тур с пешеходна обиколка на тесен и широк център, който стартира от площада пред бялата Катедрала, построена от немския архитект Енгел по поръчка на руската империя. По същото време е построен целият център като в едно каре се намират университетът и парламентът. Повечето сгради в центъра са жълти, защото навремето това е бил най-евтиният цвят. Стартираме обиколката с Александър от Русия, преместил се със семейството си преди 5 г, а родителите му живеят в Созопол. Интересно беше да го слушам колко неутрално разказваше за нападенията на Русия над Финландия през годините с претенции за територия, което звучи толкова познато и днес. Почерпи ни с традиционни бонбони с вкус на анасон, които стопляли душите на хората, за да издържат 6 месечната зима. Кафето също им помага, даже го предлагат с мляко и в детската градина, а в алкохолът е последната надежда. И защото имат кратко лято финландците рядко пътуват в чужбина, радват се на морска ваканция и летните си къщи в родината, като лятото им стартира през последния викенд на юни, който се празнува като Коледа и Великден и продължава с ваканция 30-40 дни, до средата на август, когато стартира училище.
Езикът им има 15 падежа, близък е до естонски и малко до унгарски, "хей" означава "здравей", а "хей, хей", означава "чао", "китос" - "добре дошли".
Повече от 65% са евангелисти, следвани от православни, по подобие на много западни държави, тук се заплаща такса за религията, както и за телевизия, а каналите са без реклами, което ги прави много обективни като медия на три езика: финландски, английски и шведски. Шведското общество тук е голямо, шведският е национален език, често се шегуват по комшийски, че ако искаш да видиш накъде отива Финландия, отиди в Швеция и ще разбереш. Финландците обичат да четат, библиотеките са социален хъб за срещи с колективно четене и учудващо във всеки мол има библиотека. Запазили са символи на неграмотността като напомняне колко е важно да знаеш - стари табели с животни до табелите с имената на улиците, които по настоящем са на двата национални езика - финландски и шведски. Навремето хората са живели на улица "крава", "леопард" и прочие. Към момента обучението е безплатно и финландската образователна система е за пример на целия запад, дъщерята на гида ни Александър е учила в един клас с президентския син в държавно училище с английски. Държавата спонсорира родителите с 100 евро месечни помощи за дете до 17 годишна възраст, а студентите са субсидирани с до 80% от наем за жилище.
Имат строга регулация и бдителност за спазване на правилата. Например, глобите за превишена скорост се определят спрямо размерът на доходите, наскоро много богат финландец отнесъл глоба от 130 хиляди евро за скорост от 80 км при разрешени 50 км в час. За неправилно паркиране всички стартират от 50 евро нагоре. Прозрачността им е важна, всеки има достъп до финансовия държавен регистър, където може да види приходите на гражданите, като всеки получава нотификация, когато някой се е допитвал до системата, което драстично намаля служебните конфликти от мнителност, че заплащането за една и съща работа е различно и на база пазарлък, примерно. Финландците са скромни и затворени хора, а в същото време и освободени от стереотипи за външен вид и не отдават значение на различията, млада дама бързаше към влака с ролките на главата, а младеж беше нахлузил скиорски тюркоазен гащеризон от 80-те ... сигурна съм, че само ние чужденците се завъртахме да ги оглеждаме добре. В столицата има много чужденци и се усеща мулти културният дух на скандинавието, минахме покрай руската църква, където попаднахме на кръщене - бебенце от баща руснак и майка индийка, чийто роднини, облечени в празнични сарита и курти се открояваха сред останалите гости. 

гледка от покрива на хотел Торни

Хелзинки ни се видя като съвкупност от много градове по дух и архитектура, непретенциозни тротоари и платна с очукани бордюри и дупки тук-там, има нещо испанско, нещо датско и никак стерилно. След разходката седнахме в крайбрежните хали, за да хапнем традиционната им супа със сьомга (много добра), местна бира с местна цаца и не толкова местна стрида - да, направих сефтето с френска стрида чак във Финландия! Тук сьомгата е на почит, има я във всякакви разновидности, както и еленското месо. Преборихме деня, остава ни да запълним пет часа в тъмното (стъмни се около 18.30), докато дойде време за нощния ни влак към Арктическия кръг. Качихме се до най-високия им навремето скай бар, за да направим панорамни снимки, нямаше места за сядане, но пък зимната им тераса беше приятна за няколко минутно ахкане по красивите покриви на сградите, наредени като във видео игра за пъркур. Центърът се върти около главния площад с катедралата. Няма как да се загуби човек. Седнахме за десерти и топли напитки в Espresso House, подобно на Starbucks с гледка към гарата и там ни хрумна гениалната идея да потърсим кино, за да инвестираме два часа чакане. Бързичко се ориентирахме и ето ни на - във финландско кино ще гледаме не какъв да е филм, а немски! Zone of interest, историята на едно нацистко семейство, построило личния си рай зад стените на Аушвиц.

5* ни кабина в нощния влак

След киното напазарувахме плодове и закуски от супермаркета, който работи денонощно между другото (голям кеф, даже в неделя) и по леглата във влака! Още едно сефте правим - да спим в спален вагон, в симпатична миниатюрна спалня от 3 квадрата с двуетажно легло, столче и мивка, и прозорец към безброй звезди. Освежих се буквално със студен душ и демонстрирах на Ники скоростно заспиване под музиката на релсите. Събуждах се предимно на спирките, заради резките спирачки, явно машинистът е новобранец, помагаше ми да се завъртам по-често!

Пристигаме малко преди обед в арктическата столица на Лапландия - Рованиеми, разположена в преддверието на арктическия кръг и повече познато като родния град на дядо Коледа! Дотук с романтичното очакване за малко сгушено в планината уютно селце, където всеки познава всеки и покривите на къщите едвам се виждат от преспи сняг. Драсваме пеша от гарата, барабар с тумба туристи, търкаляйки куфари по заледените тротоари към централната част на града, движим се по главни пътни артерии, коли хвърчат, светофари светят, 4-5 етажни жилищни блокове се редят като армии паралелно на булевардите, пълна урбанизация, като за повече от 60 хиляди души (трудно да се познават всички). За 20-на минути пеш сме на нашата улица (звучи като Кокиче името), явно е улицата на богатите, защото е само с ниски и щедро разстлани къщи с дворчета, огради няма, съвсем може да се заблудиш и да се окажеш в гаража на някого докато се разхождаш. Ники е намерил готино airbnb, ще живеем една нощ в пристройка за гости към къщата на финландска двойка. Домакинята ни посрещна сърцато с широка топла усмивка и слаб английски, даде ни няколко съвета за полезни локации в района, съпругът й току потегли в нашата посока с колата си, но се въздържа да ни предложи возене. Дотук с топлите отношения на финландското семейство към туристите.

среща с брата на дядо Коледа в Рованиеми

След като посетихме белобрадия старец в центъра, който се беше клонирал явно, защото работилницата му се намира в едно селце на 8 км от града, а освен това имаше подозрително млад вид (ръцете му изглеждаха като на 30-на годишен младеж), направихме резервации за няколко тура и посветихме следобеда на арктическия музей - must see място тук. Сградата е архитектурно чудо, адаптиращо се към арктическия климат с редуващи се светли и тъмни периоди. Съвкупност от история на инуити и други пра-стари обитатели на арктическите територии, колонизация и индустриализация, климатични промени и арктически факти, интерактивни уроци за аурора бореалис и изместващия се магнетичен арктически полюс, съвкупности, заслужаващи поне няколко часа внимание! Вечерта отиваме на лов за северно сияние. Шансовете ни са 2 от 10, коефициент между чисто небе (йок, силна облачна покривка, независимо от слънчевия следобед), светлинна активност и още нещо. С бус ни разхожда Никол, 25 годишна италианка, работи за втора година тук като гид за различни обиколки. Никол вече е обиколила завидна част от Земното кълбо, работи по два сезона на студено и топло, а през останалото време пътува за удоволствие. Предстои й Нова Зеландия и Япония през зимата. Абсолютният номад с положителна енергия и блясък в очите, беше удоволствие да я слуша човек. Аурора, от италиански означава “залез”, Галилео Галилей дава име на северното сияние, което се вижда най-ясно на безоблачно небе в края на есента и началото на пролетта. След почти три часа преследване на три различни географски посоки, за жалост облаците не го пуснаха да ни потанцува. Амбицирани сме да го преследваме тепърва из нови територии, stay tuned. 

Аурора нямаше, но имаше Ники на красив фон :)

Ден втори в Лапландия! Ще се докоснем до местната фауна и ще допринесем за прехраната им. Посетихме ферма за северни елени и кучета.
Научихме интересни истории от животновъдите и треньорите. Рогата на елените могат да растат до 2 см на ден в зависимост от витаминозната храна, което означава късна пролет и лято. 200 хиляди полу-диви северни елена има във Финландия, прехранват се предимно от листата на брезите, които са най-предпочитаните за огрев дървета. В зависимост от флората, броят на животните се контролира от еколози, за да се спазва баланса спрямо останалите животни и растения, като тук основно виреят картофи и черни боровинки. Елените в повече се превръщат в кожа и месо. Северните елени са приютявани през зимата от елитно общество на фермери, под строга регулация на еколози и правителство като всеки елен е маркиран. Получават храна и подслон в замяна на труд, 5 г тренират, за да дърпат шейни, за разлика от Норвегия, където северните елени са напълно диви. Суоми е името на първо-обитателите на Лапландия, чийто език се чува тук-там все още. Наследниците на суоми са на почит и уважение, счита се, че сегашните фермери са с такива корени. Фермерското общество остава затворено като цяло, за да се запази автентичността им, женят се помежду си. Рядко отвън може да се случи да приемат някого, пък особено чужденец за зет или снаха. 

на Рудолф брат му ни вози в шейна

Пазителят на кучетата знае имената на 205 кучета, на колко години са и какви са им навиците. Имената на животните са обикновено традиционни финландски със значение на природни феномени като устие на река или имена на растения и дървета. Кучетата нямаха търпение да стартираме впряга, чувстват се добре на студено и когато имат възможност да тичат до 60-70 км на ден, охлаждат се като похапват сняг или се въргалят. Финландските хъскита са кръстоска между хъскита от Аляска, откъдето са внесени преди много година с цел работа и местната им порода с разнообразни разцветки. Затова не изглеждат като типичните бяло/ сиви хъскита, които сме свикнали да виждаме по филмите. Размножават само бързите и мотивирани да тичат кучета, останалите (мързеливките - 1 на всеки 100 кучета) оставят за домашни любимци. 

впрягът с кучета

А зоологическата градина Ranua е по-скоро природен парк, животните имат големи пространства, сварихме северните вълци в момент на чифтосване и любовна игра, а кафявата мечка все още спеше зимния си сън, бялата се препичаше на слънце. Мъжките северни бухали се сливаха със снега, забелязвахме ги само по ококорените им очички. 

северни бухали

Лосът ни се скри и не успяхме да видим най-голямото животно на севера, а северните лебеди се различават от останалите с жълта вместо червена човка. 

където пристигат писмата до дядо Коледа

Продължихме към селцето на дядо Коледа, който ни очакваше за аудиенция! Белобрадия старец е на пост 365 дни в годината, за да отговори на малки и големи любопитковци, заобиколен от армия елфове помагачи във фабриката за подаръци! Обикновено се чака на опашка от поне час, ние уцелихме момент без чакащи. Хрисим старец, усмихнат и пухкав, точно като по филмите. Каза че последно е бил в България ден преди Коледа и след година отново ще ни посети, жена му не го оставя да почива, затова той минава с номера, че шейната му се разваля всяка година в района на последната му спирка Хаваите, което налага престой след тежката работа до Коледа. Сигурно може да го засечем на някой плаж там по бански и с коктейл :). 

първата постройна в селцето

аз в страната на подаръците - предверието на стареца

cross the Arctic line

Завършихме лапландското си пътешествие с вечеря в Roka Ravintola, включваща саздърма от северен елен и сьомга на маса до прозореца, взиращи се в северното небето, осеяно със звезди. Преливащи от великолепни емоции се отправихме с нощния влак към юга, където ще съм залепнала на прозореца с надежда да видя поне мъничка зелена светлина на изпроводяк. 

Рованиеми ни изпраща със звездно небе

Посрещнах 44-ия си рожден ден във влака, плаках с глас от радост, когато Ники ми подари неочакван ръчно сътворен виртуален подарък, а денят в Хелзинки мина под мотото на студен и много слънчев рожден ден с разходка из остров Суоменлина да ловим красиви крайбрежни гледки и исторически факти за военната архитектура. Островът е служел за отбрана на цялото скандинавие. Към момента повече от 800 души живеят тук, територията е под закрилата на Юнеско за културно и историческо наследство, изглежда като квартал на артисти и мечтатели. 

Островът

Островът

Направихме един тигел до Каменната църква (Rock church), издълбана буквално в грамадна скала, най-модерната църква, която сме виждали, отново архитектурно чудо с естествено оттичащи се водни струи по стените в дренажен канал в пода, мултимедия и огромен орган. Завършихме деня с гурме вечеря в Baskeri & Basso ресторант, където по чудо се намери свободна маса за рожденичката :). 

в каменната църква

Грандиозното закриване на финландското ни пътешествие е в сауната Löyly на брега на Балтийско море, където редувахме сауна и топене в ледените води на замръзналото море (0 градуса на водата). 

баня в 0 градуса

Усещането на букет от чувства - на превъзмогнато предизвикателство, адреналин, радостна лудост от споделеността на преживяването, много смях и учудване от надскочените лични възможности. Така се надухме от кеф, че мотивирахме двойка китайци да се топнат като ги окуражавахме с викове и възгласи. Преживяхме уникален спортен хъс за екипен успех с непознати хора, пляскахме с ръце за поздрав, скачахме от вълнение и се радвахме на постижението на останалите.

Между впрочем научихме, че сауна е финландска дума, означаваща гореща кабина, която с времето се превръща в интернационална. Местните се шегуват, че сауните тук са повече от колите, имат ги във всяко жилище. 

Напът за летището хапнахме по една супа със сьомга и еленско месо (не в едно), набутахме по джобове и раници щедро събраните великолепни емоции и вълнуващи преживявания, и отпрашихме към летището! 

Тирана - букет от епохи и култури

 Бягаме от декемврийското снежно ежедневие във Виена към Тирана за кратка city break с единствените ни очаквания за по-хубаво време. Това е стандартното ни младоженско бягство около рождения ден на Ники, като този път и децата намазаха. Имаме дълъг викенд с почивен 8-ми декември, който приветстваме винаги с трепет, особено тази година, когато пък имаме двоен повод да се почерпим - освен за студентския празник и за 20 г. съвместна търпимост :). 

семейна идилия

Тирана ни посрещна обляна в коледни украси и пищна премяна, на всичкото отгоре с палми и приятен бриз в полунощ. По-богато украсено летище не бяхме виждали, булевардите също блестяха, светлините ни съпроводиха чак до центъра. 
Отседнахме в апартамент на 10 мин. пеша от центъра, а нашият домакин Лизи ни посрещна на летището и Борис се изкефи особено заради табелката с името ни. Това винаги го впечатлява, някак си е по-топло усещането, когато някой те посреща, пък било то и непознат. 
По леглата сме малко след полунощ и се настройваме за мързелив петък с късна закуска и план да обиколим централните забележителности на града.

Ден 1:
Харесахме си италианска пекарна PLAZ'ORO за закуска, имаше добри отзиви в Trip Advisor, точно зад часовниковата кула и ни беше толкова вкусно, че станахме редовни клиенти за следващите два дни. Направихме план за деня, резервирахме walking free tour в 14 ч, за да чуем някоя и друга клюка за историческия елит на Албания.

модерност - Reja The Cloud

Центърът на столицата към момента е превърнат в лунапарк, по повод новогодишните празници, направихме набързо едни блъскащи колички и потеглихме с туристическия ни гид - американката Лина, дошла в Тирана за двугодишен университетски обмен да учи история и вече 8 години живее тук, омаяна от хубостите на страната. Стартирахме с история за националния герой, на когото е кръстен площада - Георги Кастриоти Скендербег, който имал множество геройства в битките срещу турците и те му дали прозвището Скендер Арнаут или "Албанеца Александър", което се равнявало на Александър Македонски по геройство за сила и мощ. Разходихме се из централните улици, научихме за модерните архитектурни проекти - строителството на нови гиганти кипи в пълна сила. Религията е в съотнощение ислям 60%, 30% християни, които си живеят в хармония и 10% други. Дали още от византийско време или от модерното влияние на близката Италия, езикът им е много близък до обитателите на ботуша, а и кафето е свещен ритуал тук. Още с кацането влезнахме в челен сблъсък с езика в опита си да научим "благодаря"- фаламиндери! 

един от 175 малки бункерчета - гъбки

1912 г. Албания е обявила независимост от Османската империя, а малко след това са стартирали световните войни и след края на втората, албанците са били изморени от безкрайното нещастие и лесно изманипулирани на референдум да гласуват в полза на комунистическо управление, което щяло да е единственото спасение от фашизма. През 1944 г. на власт стъпва диктаторът Енвер Ходжа, който обявява Албания за атеистична държава, забранява религията, оставя границите отворени само за Русия, Северна Корея и Китай, а по-късно затворени и за тях, защото не били достатъчно комунисти. Страната остава напълно изолирана и се издържа от агрикултурите си, но била крайно не самодостатъчна и започнала бързо да трупа външни дългове, за които допринасяла и фанатичната предпазливост на диктатора от световна конспирация за атомно нападение. Това довело до построяването на повече от 170 миниатюрни бункера в Тирана с размер като да се съберат двама души приклекнали и един титан бункер на 5 етажа. Построяването на бетонените бункери било част от програмата за бункеризация на Ходжа в периода 1960 - 1980 г.  След смъртта му през 1985, режимът се отпуснал и хора не били вкарвани в затвора за щяло и нещяло, студенти започнали да слушат италианско радио, организирали студентски протест срещу университетските условия, който бързо се превърнал в политически и 10 000 души излезли на площада да свалят диктаторския режим. Доста сходно на българската действителност като и до момента балканската обстановка и дух си приличат.
В много от кварталите Тирана ни приличаше на Пловдив и Асеновград с липите по булевардите и малките магазинчета в подблоковите пространства. Благоприятният климат съдейства за ярко пъстрата късна есен с напълно зелени все още дървета и позлатени други, лятото термометърът удря 50 градуса.

Tanners' Bridge

Kapllan Pasha's Tomb

Градът е сравнително млад, старa част липсва, за съжаление по подобие на България, завоевателите минавали оттук са рушили културните наследства, което явно е научен урок и сега успешно правителството поддържа и внася нов облик на комунистически гиганти, като ги комбинира с модерно строителство.

с майка Тереза от мидички

Едни от забележителните стоежи към момента са най- високата сграда от 50 етажа, с 3д архитектура, наподобяваща картата на Албания и най-голямата джамия в страната, подарък от Ердоган за компенсация на бедите, нанесени от Османската империя. Столицата си разделя териториално пространството с огромна православна църква и католическа, в която се помещава забележителен портрет на майка Тереза, родена в Скопие и израснала в Албания. Разходката ни завърши с ранна традиционна вечеря в ресторант Ода. Опитахме извара с печени чушки, извара с дробчета и печено пиле с ориз. Тав коси (Tave kosi) е традиционно албанска ястие - агнешко, свинско не се предлагаше в менюто (вероятно заради религията), но пък имаше шкембе на фурна. Ракията е на уважение, даже си имат музей с опция за дегустиране от различни сортове и аромати с носталгичното име Комитети. Доказано ракията става, Ники я оцени високо, а аз червеното им наливно вино!  

вечеря в Ода!

Ден 2: 

След традиционно късно закусване с италиански привкус, се отправяме с градски автобус 11 за по 40 стотинки билет към Дайти Експрес, кабинков лифт към билото на планината Дайти за полудневна разходка, а след това и до Бункер 1, архитектурното чудо на Енвер Ходжа.

Спирката на лифта се намира в края на града, наподобява на София и Витоша. Отгоре се откри великолепна гледка към долината, слънцето гали с топлите си лъчи, есента е в разцвета си, а въздухът се усеща кристален, има остатъци от сняг. Билото е превърнато в чудесен парк за разходки с кончета, стрелба, миниголф и туризъм. Подпийнали английски туристи развеселяват местните. Изиграхме партия миниголф, постреляхме по стъклени бутилки, даже спечелихме две плюшени награди, стоплихме се с топъл шоколад и чай, и доволни, със зачервени бузки, потеглихме надолу точно навреме, когато слънцето се скри зад тъмни облаци.

айляк 1

айляк 2

Чудесно време за мушване под земята, за да изследваме подземния свят на комунистически модели за справяне с болни амбиции. 
На 5 минути пеша е най-големият бункер в Албания - на пет етажа под земята с повече от 100 стаи. Бункер 1 е изкопан на ръце и погубил стотици животи в компенсация на фанатична цел за опазване от атомни нападения на албанския елит по времето на диктатурата на Енвер Ходжа.

Бункер 1

Бункерът представлява подземен град за живеене с училищна стая, театрална зала със сцена (по-скоро за агитационна трибуна), столова, спални, стаи за мъчения, заседателна зала, пресъздадени апартаменти и магазин по социалистически модел, даже новогодишна елха с хартиените гирлянди и кошнички, които правехме като деца. Вентилация на въздуха липсва, влагата се усеща навсякъде, архитектурното изпълнение далеч отбягва великолепните умове на подобни строежи по други места на света - като например подземния град в Турция Деринкую. В случая иде реч за бетонен ковчег с два отвора - вход и изход, следвал успешно основния принцип, че най-големият враг на бункера е слънчевата светлина, за да няма възможност да влезе отровен газ в случай на атомна атака. В момента бункерът се използва като сцена за изкуство.

за 40+ читатели :)

носталгия от старите ленти

Имат си и Бункер 2, който е значително по-малък, представляващ подземни помещения под централния площад, понастоящем музей на човешка история. Излезнахме на светло по тъмно почти, стъмва се малко след 16.00.
За 20-на минути с автобуса се възхитихме многократно на кондуктора с умения да слага ред сред талпата от натъпкали се като сардини пътници, а той успяваше да минава да събира пари за билети и да помни, нас не ни подкани втори път да си купим. Зачудих му се на човека каква ли равносметка си прави вечер, след такъв натоварен ден, когато е крещял по хората да се качват, да не се качват и прочие ... Нашата равносметка беше ясна - изпълнени със знания за недалечното минало на албанците, гмурнахме се във веселото им настояще с няколко тегела през площада, изхарчихме последните си местни пари "леки" за балканска скара и люлки, а аз задълбах в размисли как ли си съжителстват душите на историческите фигури, оставили масова болка в смъртния кратък живот на човеците. Дали душите им са пречистени или продължават надпреварата на друго извънземно ниво ... мисия с продължение в едно друго състояние :). 

Ден 3 - рождения ден на моето любовчи стартирахме с кроасани и италианско кафе, сбогувахме се с Тирана и отпрашихме за летището 3 часа преди полета, защото комбинацията уизеър и албанско летище не е оптимална и времето си мина в проверки, чекиране на място по имейл през агенция, защото онлайн опция няма, и едночасово зяпане по минувачи в анцузи и диалгоналки :), а рождения ден го празнувахме на международно ниво със старт в Албания и финиш в Австрия :). 

честит рожден ден, Никчи <3