Преди много години любовта на живота ми - ми пожела рожденият ми ден да се превърне в национален празник. Може би някога ще стана известна с уникалност, която хората да осъзнаят десетилетия след кончината ми и 12-ти Март ще бъде вселенски празник, а дотогава аз ще си го празнувам като такъв! Тази година го отбелязахме с Ники в родината на белобрадия старец, защото още вярваме в магическата му подправка да прави Коледата специална и чакана от малки и големи като поддържа искрата и чудото в празника. Момчетата останаха да си гонят учебните дела, а и нали не вярвали в Коледния дух, щяло да им бъде скучно (сдържано прикриваха съжалението си, когато им показвахме преживяванията си, обаче :)), а ние пък се завърнахме обогатени с множество яки човешки истории, с надскочени очаквания, надминати надежди и още планове за пътешествия.
Та, няколко дни преди рождения ми ден в лето 2024-то хващаме ранен полет за столицата на Финландия и сръчно следваме отработената схема за превоз до гарата, оставяне на багаж в сейф и драс към стъргалото, за да се покажем на финландците.
 |
| руска катедрала за евангелисти |
Напът резервирахме традиционния фри тур с пешеходна обиколка на тесен и широк център, който стартира от площада пред бялата Катедрала, построена от немския архитект Енгел по поръчка на руската империя. По същото време е построен целият център като в едно каре се намират университетът и парламентът. Повечето сгради в центъра са жълти, защото навремето това е бил най-евтиният цвят. Стартираме обиколката с Александър от Русия, преместил се със семейството си преди 5 г, а родителите му живеят в Созопол. Интересно беше да го слушам колко неутрално разказваше за нападенията на Русия над Финландия през годините с претенции за територия, което звучи толкова познато и днес. Почерпи ни с традиционни бонбони с вкус на анасон, които стопляли душите на хората, за да издържат 6 месечната зима. Кафето също им помага, даже го предлагат с мляко и в детската градина, а в алкохолът е последната надежда. И защото имат кратко лято финландците рядко пътуват в чужбина, радват се на морска ваканция и летните си къщи в родината, като лятото им стартира през последния викенд на юни, който се празнува като Коледа и Великден и продължава с ваканция 30-40 дни, до средата на август, когато стартира училище.
Езикът им има 15 падежа, близък е до естонски и малко до унгарски, "хей" означава "здравей", а "хей, хей", означава "чао", "китос" - "добре дошли".
Повече от 65% са евангелисти, следвани от православни, по подобие на много западни държави, тук се заплаща такса за религията, както и за телевизия, а каналите са без реклами, което ги прави много обективни като медия на три езика: финландски, английски и шведски. Шведското общество тук е голямо, шведският е национален език, често се шегуват по комшийски, че ако искаш да видиш накъде отива Финландия, отиди в Швеция и ще разбереш. Финландците обичат да четат, библиотеките са социален хъб за срещи с колективно четене и учудващо във всеки мол има библиотека. Запазили са символи на неграмотността като напомняне колко е важно да знаеш - стари табели с животни до табелите с имената на улиците, които по настоящем са на двата национални езика - финландски и шведски. Навремето хората са живели на улица "крава", "леопард" и прочие. Към момента обучението е безплатно и финландската образователна система е за пример на целия запад, дъщерята на гида ни Александър е учила в един клас с президентския син в държавно училище с английски. Държавата спонсорира родителите с 100 евро месечни помощи за дете до 17 годишна възраст, а студентите са субсидирани с до 80% от наем за жилище.
Имат строга регулация и бдителност за спазване на правилата. Например, глобите за превишена скорост се определят спрямо размерът на доходите, наскоро много богат финландец отнесъл глоба от 130 хиляди евро за скорост от 80 км при разрешени 50 км в час. За неправилно паркиране всички стартират от 50 евро нагоре. Прозрачността им е важна, всеки има достъп до финансовия държавен регистър, където може да види приходите на гражданите, като всеки получава нотификация, когато някой се е допитвал до системата, което драстично намаля служебните конфликти от мнителност, че заплащането за една и съща работа е различно и на база пазарлък, примерно. Финландците са скромни и затворени хора, а в същото време и освободени от стереотипи за външен вид и не отдават значение на различията, млада дама бързаше към влака с ролките на главата, а младеж беше нахлузил скиорски тюркоазен гащеризон от 80-те ... сигурна съм, че само ние чужденците се завъртахме да ги оглеждаме добре. В столицата има много чужденци и се усеща мулти културният дух на скандинавието, минахме покрай руската църква, където попаднахме на кръщене - бебенце от баща руснак и майка индийка, чийто роднини, облечени в празнични сарита и курти се открояваха сред останалите гости.
 |
| гледка от покрива на хотел Торни |
Хелзинки ни се видя като съвкупност от много градове по дух и архитектура, непретенциозни тротоари и платна с очукани бордюри и дупки тук-там, има нещо испанско, нещо датско и никак стерилно. След разходката седнахме в крайбрежните хали, за да хапнем традиционната им супа със сьомга (много добра), местна бира с местна цаца и не толкова местна стрида - да, направих сефтето с френска стрида чак във Финландия! Тук сьомгата е на почит, има я във всякакви разновидности, както и еленското месо. Преборихме деня, остава ни да запълним пет часа в тъмното (стъмни се около 18.30), докато дойде време за нощния ни влак към Арктическия кръг. Качихме се до най-високия им навремето скай бар, за да направим панорамни снимки, нямаше места за сядане, но пък зимната им тераса беше приятна за няколко минутно ахкане по красивите покриви на сградите, наредени като във видео игра за пъркур. Центърът се върти около главния площад с катедралата. Няма как да се загуби човек. Седнахме за десерти и топли напитки в Espresso House, подобно на Starbucks с гледка към гарата и там ни хрумна гениалната идея да потърсим кино, за да инвестираме два часа чакане. Бързичко се ориентирахме и ето ни на - във финландско кино ще гледаме не какъв да е филм, а немски! Zone of interest, историята на едно нацистко семейство, построило личния си рай зад стените на Аушвиц.
 |
| 5* ни кабина в нощния влак |
След киното напазарувахме плодове и закуски от супермаркета, който работи денонощно между другото (голям кеф, даже в неделя) и по леглата във влака! Още едно сефте правим - да спим в спален вагон, в симпатична миниатюрна спалня от 3 квадрата с двуетажно легло, столче и мивка, и прозорец към безброй звезди. Освежих се буквално със студен душ и демонстрирах на Ники скоростно заспиване под музиката на релсите. Събуждах се предимно на спирките, заради резките спирачки, явно машинистът е новобранец, помагаше ми да се завъртам по-често!
Пристигаме малко преди обед в арктическата столица на Лапландия - Рованиеми, разположена в преддверието на арктическия кръг и повече познато като родния град на дядо Коледа! Дотук с романтичното очакване за малко сгушено в планината уютно селце, където всеки познава всеки и покривите на къщите едвам се виждат от преспи сняг. Драсваме пеша от гарата, барабар с тумба туристи, търкаляйки куфари по заледените тротоари към централната част на града, движим се по главни пътни артерии, коли хвърчат, светофари светят, 4-5 етажни жилищни блокове се редят като армии паралелно на булевардите, пълна урбанизация, като за повече от 60 хиляди души (трудно да се познават всички). За 20-на минути пеш сме на нашата улица (звучи като Кокиче името), явно е улицата на богатите, защото е само с ниски и щедро разстлани къщи с дворчета, огради няма, съвсем може да се заблудиш и да се окажеш в гаража на някого докато се разхождаш. Ники е намерил готино airbnb, ще живеем една нощ в пристройка за гости към къщата на финландска двойка. Домакинята ни посрещна сърцато с широка топла усмивка и слаб английски, даде ни няколко съвета за полезни локации в района, съпругът й току потегли в нашата посока с колата си, но се въздържа да ни предложи возене. Дотук с топлите отношения на финландското семейство към туристите.
 |
| среща с брата на дядо Коледа в Рованиеми |
След като посетихме белобрадия старец в центъра, който се беше клонирал явно, защото работилницата му се намира в едно селце на 8 км от града, а освен това имаше подозрително млад вид (ръцете му изглеждаха като на 30-на годишен младеж), направихме резервации за няколко тура и посветихме следобеда на арктическия музей - must see място тук. Сградата е архитектурно чудо, адаптиращо се към арктическия климат с редуващи се светли и тъмни периоди. Съвкупност от история на инуити и други пра-стари обитатели на арктическите територии, колонизация и индустриализация, климатични промени и арктически факти, интерактивни уроци за аурора бореалис и изместващия се магнетичен арктически полюс, съвкупности, заслужаващи поне няколко часа внимание! Вечерта отиваме на лов за северно сияние. Шансовете ни са 2 от 10, коефициент между чисто небе (йок, силна облачна покривка, независимо от слънчевия следобед), светлинна активност и още нещо. С бус ни разхожда Никол, 25 годишна италианка, работи за втора година тук като гид за различни обиколки. Никол вече е обиколила завидна част от Земното кълбо, работи по два сезона на студено и топло, а през останалото време пътува за удоволствие. Предстои й Нова Зеландия и Япония през зимата. Абсолютният номад с положителна енергия и блясък в очите, беше удоволствие да я слуша човек. Аурора, от италиански означава “залез”, Галилео Галилей дава име на северното сияние, което се вижда най-ясно на безоблачно небе в края на есента и началото на пролетта. След почти три часа преследване на три различни географски посоки, за жалост облаците не го пуснаха да ни потанцува. Амбицирани сме да го преследваме тепърва из нови територии, stay tuned.
 |
| Аурора нямаше, но имаше Ники на красив фон :) |
Ден втори в Лапландия! Ще се докоснем до местната фауна и ще допринесем за прехраната им. Посетихме ферма за северни елени и кучета.
Научихме интересни истории от животновъдите и треньорите. Рогата на елените могат да растат до 2 см на ден в зависимост от витаминозната храна, което означава късна пролет и лято. 200 хиляди полу-диви северни елена има във Финландия, прехранват се предимно от листата на брезите, които са най-предпочитаните за огрев дървета. В зависимост от флората, броят на животните се контролира от еколози, за да се спазва баланса спрямо останалите животни и растения, като тук основно виреят картофи и черни боровинки. Елените в повече се превръщат в кожа и месо. Северните елени са приютявани през зимата от елитно общество на фермери, под строга регулация на еколози и правителство като всеки елен е маркиран. Получават храна и подслон в замяна на труд, 5 г тренират, за да дърпат шейни, за разлика от Норвегия, където северните елени са напълно диви. Суоми е името на първо-обитателите на Лапландия, чийто език се чува тук-там все още. Наследниците на суоми са на почит и уважение, счита се, че сегашните фермери са с такива корени. Фермерското общество остава затворено като цяло, за да се запази автентичността им, женят се помежду си. Рядко отвън може да се случи да приемат някого, пък особено чужденец за зет или снаха.
 |
| на Рудолф брат му ни вози в шейна |
Пазителят на кучетата знае имената на 205 кучета, на колко години са и какви са им навиците. Имената на животните са обикновено традиционни финландски със значение на природни феномени като устие на река или имена на растения и дървета. Кучетата нямаха търпение да стартираме впряга, чувстват се добре на студено и когато имат възможност да тичат до 60-70 км на ден, охлаждат се като похапват сняг или се въргалят. Финландските хъскита са кръстоска между хъскита от Аляска, откъдето са внесени преди много година с цел работа и местната им порода с разнообразни разцветки. Затова не изглеждат като типичните бяло/ сиви хъскита, които сме свикнали да виждаме по филмите. Размножават само бързите и мотивирани да тичат кучета, останалите (мързеливките - 1 на всеки 100 кучета) оставят за домашни любимци.
 |
| впрягът с кучета |
А зоологическата градина Ranua е по-скоро природен парк, животните имат големи пространства, сварихме северните вълци в момент на чифтосване и любовна игра, а кафявата мечка все още спеше зимния си сън, бялата се препичаше на слънце. Мъжките северни бухали се сливаха със снега, забелязвахме ги само по ококорените им очички.
 |
| северни бухали |
Лосът ни се скри и не успяхме да видим най-голямото животно на севера, а северните лебеди се различават от останалите с жълта вместо червена човка.
 |
| където пристигат писмата до дядо Коледа |
 |
| първата постройна в селцето |
 |
| аз в страната на подаръците - предверието на стареца |
 |
| cross the Arctic line |
Завършихме лапландското си пътешествие с вечеря в Roka Ravintola, включваща саздърма от северен елен и сьомга на маса до прозореца, взиращи се в северното небето, осеяно със звезди. Преливащи от великолепни емоции се отправихме с нощния влак към юга, където ще съм залепнала на прозореца с надежда да видя поне мъничка зелена светлина на изпроводяк.
 |
| Рованиеми ни изпраща със звездно небе |
Посрещнах 44-ия си рожден ден във влака, плаках с глас от радост, когато Ники ми подари неочакван ръчно сътворен виртуален подарък, а денят в Хелзинки мина под мотото на студен и много слънчев рожден ден с разходка из остров Суоменлина да ловим красиви крайбрежни гледки и исторически факти за военната архитектура. Островът е служел за отбрана на цялото скандинавие. Към момента повече от 800 души живеят тук, територията е под закрилата на Юнеско за културно и историческо наследство, изглежда като квартал на артисти и мечтатели.
 |
| Островът |
 |
| Островът |
Направихме един тигел до Каменната църква (Rock church), издълбана буквално в грамадна скала, най-модерната църква, която сме виждали, отново архитектурно чудо с естествено оттичащи се водни струи по стените в дренажен канал в пода, мултимедия и огромен орган. Завършихме деня с гурме вечеря в Baskeri & Basso ресторант, където по чудо се намери свободна маса за рожденичката :).
 |
| в каменната църква |
Грандиозното закриване на финландското ни пътешествие е в сауната Löyly на брега на Балтийско море, където редувахме сауна и топене в ледените води на замръзналото море (0 градуса на водата).
 |
| баня в 0 градуса |
Усещането на букет от чувства - на превъзмогнато предизвикателство, адреналин, радостна лудост от споделеността на преживяването, много смях и учудване от надскочените лични възможности. Така се надухме от кеф, че мотивирахме двойка китайци да се топнат като ги окуражавахме с викове и възгласи. Преживяхме уникален спортен хъс за екипен успех с непознати хора, пляскахме с ръце за поздрав, скачахме от вълнение и се радвахме на постижението на останалите.
Между впрочем научихме, че сауна е финландска дума, означаваща гореща кабина, която с времето се превръща в интернационална. Местните се шегуват, че сауните тук са повече от колите, имат ги във всяко жилище.
Напът за летището хапнахме по една супа със сьомга и еленско месо (не в едно), набутахме по джобове и раници щедро събраните великолепни емоции и вълнуващи преживявания, и отпрашихме към летището!
Няма коментари:
Публикуване на коментар