Кой си спомня за детските зимни песнички :) които с присъщата на детска усмивка нежност и доброта заразяват и въздействат и на порастналите деца :)
ШАРО И ПЪРВИЯ СНЯГ
текст - Цветан Ангелов
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Де е на двора старият пън? –
Снежко затрупа всичко навън.
Плевникът има снежен калпак,
сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава. –
Как е вазможно? Що е това?
Шаро е още малко кутре –
може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега.
с колко радост и умиление се заразявам от този текст ...
15.12.2007 г.
12.12.2007 г.
Прозорец към света ...
Колкото и неромантично да звучи, вече не книгата е прозореца към света, както ни учиха учебниците, подписани или поне одобрени от тогавашния Голям брат, който сам по себе си си противоречеше с идеята за прозорец към света, т.к. света достигаше само до няколко съседки на изток и една идея на север ... но.. това е идея за друг размисъл...
Прозореца към света вече ни е интернет, технологията която вероятно ще биде изместена от телепортацията като великолепност на явление.
Съжалявам за леко мрачния увод, но така ми тръгна мисълта, дали защото е края на работния ден или от капризите на времето и липса на сок Куинз :)
От няколко седмици не ми дава мира идеята, че не съм направила нищо смислено в съзнателния си живот. и това е така щото, не че не съм имала идея, а защото не попадам на еднопосочни с моето поточе рекички, вирчета и тем подобни водни образования :) използвам водата в моята метафора, защото както знаем, това е най-пробивното вещество :)
Искам да споделя с всички вас едно видео, което заснех наскоро с идеята да стигне до повече хора ... и пожънахме конкретен успех вече, но основното което ме вълнува е как се отнасят хората към подобен на този дух, лишен от основното сетиво за надникване през прозореца към света ...
Героя се казва Павлин, учи второто си висше образование, имах щастието да го опозная в първата му специалност - и двамата сме горди социолози ;)
Молбата ми е, предавайте нататък, разказвайте, споделяйте, показвайте, за да се запознаят колкото се може повече хора с този човек, да почувстват непреклонния дух, да се заразят с оптимизма и положителната нагласа, да осъзнаят за себе си, че незрящите хора не са "различните", че имат право да бъдат на стартовата линия с всички останали състезатели ...
Прозореца към света вече ни е интернет, технологията която вероятно ще биде изместена от телепортацията като великолепност на явление.
Съжалявам за леко мрачния увод, но така ми тръгна мисълта, дали защото е края на работния ден или от капризите на времето и липса на сок Куинз :)
От няколко седмици не ми дава мира идеята, че не съм направила нищо смислено в съзнателния си живот. и това е така щото, не че не съм имала идея, а защото не попадам на еднопосочни с моето поточе рекички, вирчета и тем подобни водни образования :) използвам водата в моята метафора, защото както знаем, това е най-пробивното вещество :)
Искам да споделя с всички вас едно видео, което заснех наскоро с идеята да стигне до повече хора ... и пожънахме конкретен успех вече, но основното което ме вълнува е как се отнасят хората към подобен на този дух, лишен от основното сетиво за надникване през прозореца към света ...
Героя се казва Павлин, учи второто си висше образование, имах щастието да го опозная в първата му специалност - и двамата сме горди социолози ;)
Молбата ми е, предавайте нататък, разказвайте, споделяйте, показвайте, за да се запознаят колкото се може повече хора с този човек, да почувстват непреклонния дух, да се заразят с оптимизма и положителната нагласа, да осъзнаят за себе си, че незрящите хора не са "различните", че имат право да бъдат на стартовата линия с всички останали състезатели ...
13.10.2007 г.
На избори, като на избори, както се казва ...
И то не само, че така се казва ... ами баш си е истина ...
Преди няколко години ми се случи да работя задълбочено по проект, тясно свързан с избори за кмет, беше времето на последния мандат на Софиянски ... тогавашната кампания не се различава много от настоящата ... малките разлики са в това, че тогава имахме нещо като реклама на Ариел-в лицето на Надето Михайлова, а сега имаме иновативен подход-в лицето на Мартин Заимов ... останалото си е по старо му! Ааааа, сега си нямаме Лучано, които си призна, че не е професионалист, но ще се справи професионално, благодарение на заобикалящите го професионалисти, което на пръв поглед звучи непрофесионално, но като се замислиш, си е чист професионализъм да намериш професионалната формула!
Дълбоко в себе си, вярвам в доброто у хората, но все повече се уверявам, че колкото и да се опитваш да си позитивен, по-лесно ти е да използваш негативния тон, за да пробиеш, по-лесно е да кажеш, че няма да си като някой, отколкото да кажеш какъв ще бъдеш, по-лесно е да използваш готов модел, с който да се сравниш или да редактираш, отколкото да предложиш нов работещ ... да, присъщо е на човешката природа да се търси по-лесния вариант-но, това не е оправдание ... с искрено съжаление признавам, че и на тези избори съм неприятно НЕизненадана ...
Това, което ме провокира да пиша е клипа на таралежите ... мацката е мн готина, но защо така? Защо като сте ново време ни връщате с старото? Защо трябва да събуждате онази горчива нотка на "Аз съм добре, когато на Вуте му е зле"? Защо се възползвате от поттиснатия дух на българина? Защо използвате този трик, за да хвърлите прах в очите на избирателя?
Е, то е ясно, защото години наред този модел е успешен ...
"Ако спечеля, печели цал народ, ако загубя-губя само себе си" ... вие няма да спечелите/ но няма и да загубите, но лошото е, че този който спечели, не носи печалба за народа ...
Преди няколко години ми се случи да работя задълбочено по проект, тясно свързан с избори за кмет, беше времето на последния мандат на Софиянски ... тогавашната кампания не се различава много от настоящата ... малките разлики са в това, че тогава имахме нещо като реклама на Ариел-в лицето на Надето Михайлова, а сега имаме иновативен подход-в лицето на Мартин Заимов ... останалото си е по старо му! Ааааа, сега си нямаме Лучано, които си призна, че не е професионалист, но ще се справи професионално, благодарение на заобикалящите го професионалисти, което на пръв поглед звучи непрофесионално, но като се замислиш, си е чист професионализъм да намериш професионалната формула!
Дълбоко в себе си, вярвам в доброто у хората, но все повече се уверявам, че колкото и да се опитваш да си позитивен, по-лесно ти е да използваш негативния тон, за да пробиеш, по-лесно е да кажеш, че няма да си като някой, отколкото да кажеш какъв ще бъдеш, по-лесно е да използваш готов модел, с който да се сравниш или да редактираш, отколкото да предложиш нов работещ ... да, присъщо е на човешката природа да се търси по-лесния вариант-но, това не е оправдание ... с искрено съжаление признавам, че и на тези избори съм неприятно НЕизненадана ...
Това, което ме провокира да пиша е клипа на таралежите ... мацката е мн готина, но защо така? Защо като сте ново време ни връщате с старото? Защо трябва да събуждате онази горчива нотка на "Аз съм добре, когато на Вуте му е зле"? Защо се възползвате от поттиснатия дух на българина? Защо използвате този трик, за да хвърлите прах в очите на избирателя?
Е, то е ясно, защото години наред този модел е успешен ...
"Ако спечеля, печели цал народ, ако загубя-губя само себе си" ... вие няма да спечелите/ но няма и да загубите, но лошото е, че този който спечели, не носи печалба за народа ...
To marry or not to marry ...
Случи се така, че в една снежна зима пред камина, залюбихме се нии двамина :)) Все още ме избива на рими, някои от вас ще се досетят защо :)
Да има сватба или да няма сватба, това е въпросът?
Напоследък стана модерно да няма, защото дали подвластни на модата, дали защото хората се приемат по-насериозно, един подпис семейство не прави. Така е, наистина!
При определени обстоятелства, независещи от мен, аз бих следвала също този модел, макар, че съм романтична душа и както всяко средностатистическо девойче, нейде дълбоко в душичката си съм си се представяла в бяло :) ... признавам си, така е :)
Но, случи се така, сватба има! И то каква :)
Всеки ден е щастие за мен, но това беше най-щастливия ден в живота ми!
Ден, озарен от вашите усмивки,
нежен както майчина милувка,
сбъднат, както истинско желание,
мъдър, както дядовата обич,
истински, както горчивото наздраве,
красив, както есенна окраска,
уюутен, както приятелска прегръдка,
лючезарен, както патешкия марш,
чист, както детско любопитство,
игрив, както бебешко ридание,
споделен, както сладка тръпка в коремче ...
С малки изключения (оправдани отсъствия на приятели), бяхме с най-близките си хора в този ден! А това значи всичко за мен, когато най-близките до сърцето ми хора са усмихнати и озарени.
Разбира се, този ден, беше прекрасен, защото всички вие-мои приятели направихте и невъзможното. Благодаря ви за грижите и сърдечните усилия, които положихте, за да ме видите усмихната. Благодарим ви, че направихте този ден-незабравим за нас.
Мили момичета, пожелавам ви да изживеете тази тръпка на сватбения ден, защото любовта е красива, когато е споделена, споделена с любимия човек, споделена с любимите ви хора!
А вие, мили момчета, подарете на вашите момичета този ден!
А аз обещавам, че ще стрелям, помагам, засмивам, оплитам, заплитам, отплитам, подкрепям, обичам всички вас и най-важното ... Ще продължаааавааам да ... (не да пея) ... да ви радвам :)
Да има сватба или да няма сватба, това е въпросът?
Напоследък стана модерно да няма, защото дали подвластни на модата, дали защото хората се приемат по-насериозно, един подпис семейство не прави. Така е, наистина!
При определени обстоятелства, независещи от мен, аз бих следвала също този модел, макар, че съм романтична душа и както всяко средностатистическо девойче, нейде дълбоко в душичката си съм си се представяла в бяло :) ... признавам си, така е :)
Но, случи се така, сватба има! И то каква :)
Всеки ден е щастие за мен, но това беше най-щастливия ден в живота ми!
Ден, озарен от вашите усмивки,
нежен както майчина милувка,
сбъднат, както истинско желание,
мъдър, както дядовата обич,
истински, както горчивото наздраве,
красив, както есенна окраска,
уюутен, както приятелска прегръдка,
лючезарен, както патешкия марш,
чист, както детско любопитство,
игрив, както бебешко ридание,
споделен, както сладка тръпка в коремче ...
С малки изключения (оправдани отсъствия на приятели), бяхме с най-близките си хора в този ден! А това значи всичко за мен, когато най-близките до сърцето ми хора са усмихнати и озарени.
Разбира се, този ден, беше прекрасен, защото всички вие-мои приятели направихте и невъзможното. Благодаря ви за грижите и сърдечните усилия, които положихте, за да ме видите усмихната. Благодарим ви, че направихте този ден-незабравим за нас.
Мили момичета, пожелавам ви да изживеете тази тръпка на сватбения ден, защото любовта е красива, когато е споделена, споделена с любимия човек, споделена с любимите ви хора!
А вие, мили момчета, подарете на вашите момичета този ден!
А аз обещавам, че ще стрелям, помагам, засмивам, оплитам, заплитам, отплитам, подкрепям, обичам всички вас и най-важното ... Ще продължаааавааам да ... (не да пея) ... да ви радвам :)
27.09.2007 г.
Размисли за „Когато интернетът беше млад” или за това, защо чрез/ през/ за/ от/ ... включая всичките предлози ... интернет :)
Когато Интернетът беше млад средната вързраст на тези, които го използваха беше по-висока, а средната продължителност на ползване по-ниска.
Не за друго, Интернетът беше лукс, който можеше да си позволи не всеки!
С оглед на това, че Интернета в България е нашумял средата на 90-те години, аз лично няколко години съм закъсняла в откриването му, защото първите ми сблъсъци с него бяха 2000-та година, когато моя приятелка от дете, заминаваше за Лондон и трябваше да се мисли бърз начин на контакт. Тогава усетих и силата на Интернета за първи път. Макар и да съм романтична душа и писането на хартиени писма да е процес, продължил и до днес при мен, когато имах възможност и средства се усамотявах в близката интернет зала.
Но, мнението ми не е меродавно, защото аз дори не бях от запалените юзъри, които се мъчеха с интернета от вкъщи през БТК, напротив, бях от другата страна, и ругаех, когато звънейки на приятел, ме посрещаше сигнал „заето”...
Когато интернетът беше млад, мишката като уред, спомагащ употребата му беше абстракция ... когато интернетът беше вече на определена възраст, мишката се спрягаше в блондински вицове, а сега когато се спемене – мишка, дори не се сеща човек за малко бяло пухкаво същество, предизвикващо реакции от умиление до истерични припадаци ...
А какво да кажем за мрежата ...кой си представя риболовна мрежа, когато се заговори за „Мрежа” ... дали пък не се случи така, че интернета измести, премести, замъгли, размени, изхвърли редица думички в българския език с абсолютно не релевантни алтернативни термини.
Не, не ме разбирайте погрешно, това не е негативно, по-скоро чудато чувство, напиращо в гърдите ми, намерило повод да се отприщи и да се покаже.
А какво да кажем за изявата в Интернет. Ето, реших един голям свой проблем :) общувам с много хора едновременно, държа реч на публично място пред много хора, но това не повдига адреналина ми до степен, че да променя драстично цвета на лицато си :) дали това е преодолян физиологичен проблем или само смяна на трибуната? Единственият начин да разберем е, ако се курдисам на трибуната в Парламента, но ... скромната ми природа не поддържа тази амбиция, така че, това ще си остане загадка както за тези, които са ме виждали да се сливам с агресивния цвят на червилото на Мерилин Морло, така и за тези, които могат само да си ме представят :) :) :)
Моля, заповядайте на моята трибуна и споделете спомените и впечатленията си за това, какво за вас е интернета, кога сте усетили силата му, какво бихте искали да промените в интернет, какво бихте искали да можете да правите по витруален начин с витруален герой :) и тем-те ми подобни салтанати в интернет :)
PS. Tова ще е подготовка за един проект, които се борим да реализираме за популяризирането на Интернета в България!
Не за друго, Интернетът беше лукс, който можеше да си позволи не всеки!
С оглед на това, че Интернета в България е нашумял средата на 90-те години, аз лично няколко години съм закъсняла в откриването му, защото първите ми сблъсъци с него бяха 2000-та година, когато моя приятелка от дете, заминаваше за Лондон и трябваше да се мисли бърз начин на контакт. Тогава усетих и силата на Интернета за първи път. Макар и да съм романтична душа и писането на хартиени писма да е процес, продължил и до днес при мен, когато имах възможност и средства се усамотявах в близката интернет зала.
Но, мнението ми не е меродавно, защото аз дори не бях от запалените юзъри, които се мъчеха с интернета от вкъщи през БТК, напротив, бях от другата страна, и ругаех, когато звънейки на приятел, ме посрещаше сигнал „заето”...
Когато интернетът беше млад, мишката като уред, спомагащ употребата му беше абстракция ... когато интернетът беше вече на определена възраст, мишката се спрягаше в блондински вицове, а сега когато се спемене – мишка, дори не се сеща човек за малко бяло пухкаво същество, предизвикващо реакции от умиление до истерични припадаци ...
А какво да кажем за мрежата ...кой си представя риболовна мрежа, когато се заговори за „Мрежа” ... дали пък не се случи така, че интернета измести, премести, замъгли, размени, изхвърли редица думички в българския език с абсолютно не релевантни алтернативни термини.
Не, не ме разбирайте погрешно, това не е негативно, по-скоро чудато чувство, напиращо в гърдите ми, намерило повод да се отприщи и да се покаже.
А какво да кажем за изявата в Интернет. Ето, реших един голям свой проблем :) общувам с много хора едновременно, държа реч на публично място пред много хора, но това не повдига адреналина ми до степен, че да променя драстично цвета на лицато си :) дали това е преодолян физиологичен проблем или само смяна на трибуната? Единственият начин да разберем е, ако се курдисам на трибуната в Парламента, но ... скромната ми природа не поддържа тази амбиция, така че, това ще си остане загадка както за тези, които са ме виждали да се сливам с агресивния цвят на червилото на Мерилин Морло, така и за тези, които могат само да си ме представят :) :) :)
Моля, заповядайте на моята трибуна и споделете спомените и впечатленията си за това, какво за вас е интернета, кога сте усетили силата му, какво бихте искали да промените в интернет, какво бихте искали да можете да правите по витруален начин с витруален герой :) и тем-те ми подобни салтанати в интернет :)
PS. Tова ще е подготовка за един проект, които се борим да реализираме за популяризирането на Интернета в България!
21.09.2007 г.
TGIF
Здравейте мили ми маркетолози, традицията повелява днес - ден ПЕТЪК, да благодарим на себе си, на другарчето до себе си и на всички над, зад, пред и прочие нас сили, които ни крепиха през седмицата и я докарахме до петъка :))
не за друго ... днес е петък и традицията повелява да ви поздравя с любимата ни петъчна песничка на Тошко Колев :)) камион ме блъсна ... трактора ме газиииии, хихихи, чувствайте се поздравени и пиите Кока Кола :))
http://www.vbox7.com/play:953dbc85
много хубав weekend ииии, не прекалявайте с Колата, а и с Коката, нещо по-така като за стопляне на душичките :))
не за друго ... днес е петък и традицията повелява да ви поздравя с любимата ни петъчна песничка на Тошко Колев :)) камион ме блъсна ... трактора ме газиииии, хихихи, чувствайте се поздравени и пиите Кока Кола :))
http://www.vbox7.com/play:953dbc85
много хубав weekend ииии, не прекалявайте с Колата, а и с Коката, нещо по-така като за стопляне на душичките :))
25.08.2007 г.
Last day at work...
Това човекът е странно същество ... купища въпроси, размисли и страсти се бият за изава в главата му, въобще ... прав е бил Кант, навремето, като е е обобщил: "Човекът е малък Космос".
Вчера беше последният ми работен ден в Некском ... и... от многото страсти през деня, не успях да си събера размислите, за да ги облека във въпросите, които ме вълнуват!
Сега ще опитам :)
Възхищавам се на хората, които във всеки "shit" ще намерят нещичко, което да ги накара да се усмихнат :) Така се опитам да възпитам и себе си ... а и околните около мен!
Денят... беше дългоочакван, окрасен с мъчни терзания и дългииии месеци скука на работното място и колебания "да бъдеш или да имаш". В случая не съм много сигурна какво избрах да нямам, за да бъда. Имах и период на вълнение "to be or not to be", което вълнение се разреши с "to beer" ... това лято се записах в списъка с кандидати (тки) за най-добре оформено бирено коремче ... че...когато не му остава друго на човека ... то ... "оставете ме на бираааа" (сега вкарах интонацията и милия поглед на Лафазанов) ... :)))
Денят мина бързо, приятно, до голяма степен носталгично...носталгия по "вчерашните" дни (дните, когато бяхме на 6-ия етаж, на няма и 20 кв. се помещавахме 6-ма, някои новоизлюпени маркетолози, други вече ококорили се, трети романтични рисувачи на идеи).
Денят беше изпълнен с преповдигнат дух, добро настроение и сладолед. Разбира се не се разминахме и с подаръци, подсмърчания и прощални писма :)
Казват, че мъката сплотявала хората! Като се замисля (много хаотично пиша-знам, то щото не си написах чернова преди това ... но ...това съм си аз) последните месеци, макар и бездомни, разпилени и отритнати, маркетинга в Некском се превърна в наистина единомислещо, единодействащо и единопиещо ядро. Тц! Това не е от мъка да ви кажа, просто се намерихме, едни такива от една природа, някой от по-едрия вид, други от по-хилавия :) Събраха ни насила, а стана тя каквато стана, не могат да ни разделят.
Иииии..както се казва, всяко чудо за 3 дни, дааа, ама не, за мен чудото ще продължава, надявам се и за вас-мили ми (след седмица "бивши") колеги маркетолози. Чудото наречено "секта". В прощалното си писмо бях кратка, искаше ми се да се обърна към всеки поотделно, но ... предпочетох лаконичният вариант, защото той не звучи толкова като за раздяла.
Реших да напиша този пост, за да ви провокирам да си развържете езиците и да ми драснете някои друг ред, но не за раздяла :)
PS. Юри, моля те, пусни определението за "сектата", не исках да плагиатствам отново :)
Вчера беше последният ми работен ден в Некском ... и... от многото страсти през деня, не успях да си събера размислите, за да ги облека във въпросите, които ме вълнуват!
Сега ще опитам :)
Възхищавам се на хората, които във всеки "shit" ще намерят нещичко, което да ги накара да се усмихнат :) Така се опитам да възпитам и себе си ... а и околните около мен!
Денят... беше дългоочакван, окрасен с мъчни терзания и дългииии месеци скука на работното място и колебания "да бъдеш или да имаш". В случая не съм много сигурна какво избрах да нямам, за да бъда. Имах и период на вълнение "to be or not to be", което вълнение се разреши с "to beer" ... това лято се записах в списъка с кандидати (тки) за най-добре оформено бирено коремче ... че...когато не му остава друго на човека ... то ... "оставете ме на бираааа" (сега вкарах интонацията и милия поглед на Лафазанов) ... :)))
Денят мина бързо, приятно, до голяма степен носталгично...носталгия по "вчерашните" дни (дните, когато бяхме на 6-ия етаж, на няма и 20 кв. се помещавахме 6-ма, някои новоизлюпени маркетолози, други вече ококорили се, трети романтични рисувачи на идеи).
Денят беше изпълнен с преповдигнат дух, добро настроение и сладолед. Разбира се не се разминахме и с подаръци, подсмърчания и прощални писма :)
Казват, че мъката сплотявала хората! Като се замисля (много хаотично пиша-знам, то щото не си написах чернова преди това ... но ...това съм си аз) последните месеци, макар и бездомни, разпилени и отритнати, маркетинга в Некском се превърна в наистина единомислещо, единодействащо и единопиещо ядро. Тц! Това не е от мъка да ви кажа, просто се намерихме, едни такива от една природа, някой от по-едрия вид, други от по-хилавия :) Събраха ни насила, а стана тя каквато стана, не могат да ни разделят.
Иииии..както се казва, всяко чудо за 3 дни, дааа, ама не, за мен чудото ще продължава, надявам се и за вас-мили ми (след седмица "бивши") колеги маркетолози. Чудото наречено "секта". В прощалното си писмо бях кратка, искаше ми се да се обърна към всеки поотделно, но ... предпочетох лаконичният вариант, защото той не звучи толкова като за раздяла.
Реших да напиша този пост, за да ви провокирам да си развържете езиците и да ми драснете някои друг ред, но не за раздяла :)
PS. Юри, моля те, пусни определението за "сектата", не исках да плагиатствам отново :)
16.08.2007 г.
"В живота понякога има толкова скука, че е убийствено, ако трябва да го правиш и на работното място."
Наскоро ми се случи да прочета една статия по повод скуката в офиса ...
Има много мъка ще знаете ... в офиса...а най-много мъка има в душите на тези, които умишлено я създават. Коя? Скуката де...
Любопитно ми е какво искат хората, когато демонстрират скуката, но в същото време бягат от работата, която не им влиза в неотпечатаната на стената над бюрото им "трудова характеристика"? Не малко отрицания ... но уви, за разлика от закона за двойните отрицания, тук не се получава положителен отговор ...
Еее, те, на това му викам аз ... недоволство от собствената си неосъзната глупост ...
Има много мъка ще знаете ... в офиса...а най-много мъка има в душите на тези, които умишлено я създават. Коя? Скуката де...
Любопитно ми е какво искат хората, когато демонстрират скуката, но в същото време бягат от работата, която не им влиза в неотпечатаната на стената над бюрото им "трудова характеристика"? Не малко отрицания ... но уви, за разлика от закона за двойните отрицания, тук не се получава положителен отговор ...
Еее, те, на това му викам аз ... недоволство от собствената си неосъзната глупост ...
25.07.2007 г.
smile and the world smiles with you :)
това ми е мотото в този ... ф*цък ... живот и ме кара да се усмихвам, подсмихвам, хиля и тем ти ми подобни на хилежи физиономии :)
това мисля, да е мотото и на моя блог :)
като малка, както Не всяко средно статистическо дете у женски род, аз си Нямах дневник. Защо ли ... защото ги губех :D
За сметка на това, някъде там, в моята любима детска стая в Панагюрище си пазя една голяма хартиена торба пълна с прилежно защипани хвърчащи бележки за моите детски болежки :)
Нали модата вече е да не се ползва хартия, та...и аз...т.е Жабата вдигнала крак ... и аз ще пестя от дърветата и за ваше щастие или съжаление, ще пиша тук :)
Ами...наслука :)
това ми е мотото в този ... ф*цък ... живот и ме кара да се усмихвам, подсмихвам, хиля и тем ти ми подобни на хилежи физиономии :)
това мисля, да е мотото и на моя блог :)
като малка, както Не всяко средно статистическо дете у женски род, аз си Нямах дневник. Защо ли ... защото ги губех :D
За сметка на това, някъде там, в моята любима детска стая в Панагюрище си пазя една голяма хартиена торба пълна с прилежно защипани хвърчащи бележки за моите детски болежки :)
Нали модата вече е да не се ползва хартия, та...и аз...т.е Жабата вдигнала крак ... и аз ще пестя от дърветата и за ваше щастие или съжаление, ще пиша тук :)
Ами...наслука :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)