Yucatan, където времето се измерва с различен аршин!

Оля, оля, потегляме по следите на маите или поне до плажовете, на които са се препичали, да усетим част от блаженството им. Сега, връщайки спомените си от пътуването дълбоко се замислих дали всъщност маите са се впечатлявали така силно от омайните залези и изгреви, които са като излезнали от рисунката на най-способния художник. Не че техните сакрални селища не възхищават с величието и изкустния майсторлък на тогавашното строене на пирамиди, но все пак карибският басейн има УНИКАЛНИТЕ плажни гледки, пясъкът е мек като килим и бял като седеф. 

Дестинация - Мекскико, Белиз, Гватемала, Мексико.

Потеглихме с няколко ката летни дрехи, чифт джапанки и хавлия за Юкатанския полуостров. Не бях чела почти никак за това пътуване, което отчитам като особен минус, но в движение наваксвахме благодарение на наличен интернет почти във всеки хостел/ хотел/ ресторант – противно на очакванията ни за подобен. 

Основен поминък в района са туризмът и кравите. Крави има на всяка крайпътна поляна, затова са и така добре изглеждащи крайпътните ливади, галещо очите зелено, добито след естествено окосяване (кравите, те косят, не друго :)).  

Пътищата и в трите държави надминаха очакванията ни, предимно добри асвалтирани ленти, в Мексико дори еднопосочни магистрали. На места в Гватемала имахме изненади с нерегламентирана настилка, а легнали полицаи по населени и извън населени пътища са особена прилика. Като до всеки легнал полицай има колибка с търговци на плодове – не съм сигурна кое е било първо, но е удобно :)

Мексико!
Пристигаме в Канкун, късно през нощта на 22ри декември, в края на дъждовния период, посреща ни силна влажност и топъл ветрец, около 25 градуса Ц. Още на следващия ден, се излива на няколко пъти дъжд като из ведро, съвсем неочаквано и за щастие за кратко. Малко като прословутото британско време, но в мексискански вариант. Зелено е, дърветата са свежи, гъсто населени, с големи корони, палмите са с популация на джанките в нашия георграфски район. 

Пътуването от София до Канкун с две спирки (Париж и Далас) отне около 24 часа, но в компания на приятели добри мина почти неусетно. От летището в Канкун, директно минахме да вземем уговорените предварително двете коли под наем (офиса с линк), с които по план да се возим следващите две седмици до Гватемала, през Белиз и обратно до Мексико. Оказа се, че разрешителните за излизане от Мексико ще бъдат готови на следващия ден, затова преорганизирахме плана.

Ден първи – ЧиченИца. Древно селище на маите от 8-9 век, поради невъзможността да се уредим с местен разказвач, трите ми впечатления от мястото са: въображаеми търкалящи се глави от най-високото стъпало на пирамидата Кукулкан и играта на слънцето и сенките, търговците на шарени ръчно работени красоти и парка със Сенота - голям басейн на пръв поглед, но отново с кървава предистория. Мястото е магично, но комерса го е засенчил. Местото е бранд изобразено върху бивали и небивали предмети, но това е част от бита и условието за преживяване. Ако ходите там, спазарете се за хамаци, много си заслужават и като цена и като качество ;). Маските и гривничките са друга популярна покупка, а защо не е пъстър маиски календар - остава мил спомен, ествествено ако оцелее по време на полетите. Текилата не е оферта да се купува оттам, има Wall-mart в Плая Дел Кармен и върши чудесна работа.  

Напът за Белиз минахме през Valladolid - малък град в Мексико, който ни очарова с нощния си живец. Сякаш този град не легна да спи. На площада имаше много хора, предимно местни, шарено е, все едно е панаир, само дето стрелбища и виенско колело липсваха. Интересни пейки за влюбени да речем ;) За сефте тук видяхме военни джипове с високо въоръжена охрана да патролират из главните улици.
Та, горещо препоръчвам Hostal Tunich Naj за нощуване във Валадолид. Крайно учтиви домакини, спретнато, чистичко, направено с мисъл и желание за уют.
Любопитни факти за Мексико:

- Къде се е видяло, велоалея на магистралата - да, това дори в Холандия не съм го виждала при все цялото уважение към колоездачите там ;)

- 5 минути - това е разтегливо понятие/ чакахме местен разказвач в ЧиченИца около 40 минути, с напомняне на всеки 10 минути от наша страна и обещание, че идва до 5 :)
- Тулум - много приятно местенце за ваканция, красиви плажове, спиращи дъха гледки, мек като памук пясък, свободно ти е едно такова :)

А като заговорихме за свобода и гледки, на този изгрев се наслаждавахме последния ни ден в Тулум:

- Културата на бакшиша - досадно настоятелни са мексиканците що се отнася до взимането на бакшиш, няма да те оставят за забравиш.

- Температурната амплитуда денем и нощем е много малка, денем около 28, нощем не падаше под 20, следователно бизнес с пухенки не би бил сполучлив, завивките са чаршафи, дори през зимата

- Основна храна – телешко месо/ за човек не любител на месото като мен, беше ми много вкусно и пикантно

- Обичат да се пазарят по битаците, при търпение и усет, сваляш до повече от 100% на първообявенато

- Маите и ацтеките са основните племена в района

- Няма нужда от течност за чистачки, водата не замръзва :)

- Ананас, нарязан на шайби, поръсен с едро стрит лют червен пипер - ммммм, доста нетипична комбинация и също толкова сполучлива

- Усещането да си откъснеш сам лайм от дурвото, както джанките в България е особено приятно :)

- Мексиканките не са първи красавици, значително пухкави, но с добри очи :)

- Портативни машинки за покер в супермаркетите и знчително натоварена употреба. 

- Кориандър – подправят се както солени, така и сладки блюда, резултатът е странен за нашия вкус

- Популярен Мексикански коктейл Micheladas (лют доматен сос с бира) - not bad at all actually ;)

- Нищо не идва много бързо, нито ястията в ресторантите, нито автобусите на спирките. Подозирам, че има степени на 'спешно', които се разминават драстично с очакванията на нас 'бързащите' хора. 

- Легнал полицай на магистралата, за да преминат пешеходците

- Да платиш с карта извън работно време е рядка възможност, е това ми беше чудно.
- Не видях детски площадки, в нито една от трите държави, на място не ми липсваше, защото природата компенсира с присъствието си, но този спомен ми се върна като се върнахме в България :)
- Но пък имат УНИКАЛНИТЕ природни овеселителни паркове.
-- Xel-Ha - най-близкото до природата сътворение на човешка ръка, което някога съм имала удоволствието да посетя. Огромен аква парк в естествена среда, в красив карибски залив, с множество възможности за забавление, почивка и повдигане на адреналина.
Водна пещера с няколко изхода и светлинни отвора, идеално за начинаещи шнорхелисти :))

 водни зип-лайни, детското в себе си се пробужда напълно, ако имаше как бих си останала с часове да се люлея над водата :)))

-- Xplor - тук адреналинът си беше на максимум, спускахме се по зип-лайни на 300+ метра височина над джунглест район със скорост до 30км/ч. Да предизвикаш себе си, това е следваща стъпка на собственото ти съвършенство, усещането е несравнимо, приятен рестарт.
- Най-добрият all inclusive, на който съм била някога - престоят в Мексиско ни завърши с незабравим престой в не безизвестното Плая Дел Кармен курортно селище (Слънчев Бряг на нашето черноморие, без бетоненото превъзходство), в хотел Риу. Маймунки и други местни видове животинки си живеят в хармония с гостите на хотела. Бих се върнала на семейна ваканция един ден на това райско местенце, пожелавам си да имам възможността :).
- Взех си нещо специално, много различно и вълнуващо само за мен, предизвиках се, скочих от висока скала в морето, катерих се по въжета и се състезавах със себе си, пробвах се с шнорхелинга (другият път се надявам да по-добър успех), плавах с катамаран, пих текила след повече от 5 години въздържание и оцелях :), сбъднах си една детска мечта - плувах с делфини, делфините ме возиха на муцунките си, за миг бях като Кейт от Титаник (невероятно усещане), даже ме целуна едната делфинка :)

 Делфинското преживяване е мноооого специално :)) ей там най-ляво към дясно сме наредени - моя милост, Петя, Танчето, Павката и други ентусиасти :)

Белиз!

Take it easy, this is Belize, това е първата ми мисъл, когато се сетя за това блажено място. 

Белиз има видимо по-спретнат вид от Мексико, сякаш хората са или по-задоволени или по-малко искащи, нещо бавно витае във въздуха.

Целта ни е да стигнем до островът Сан Педро - курортно селище с добри условия за гмуркане. Прекосяваме голяма част от страната, за да се качим на ферибот за острова. 

Пешеходните пътеки са безумно високи (за лек автомобил) легнали полицаи на много кратки разстояния в населените места. А магистралата е еднолентова, минава през населени места, без маркировка, но с котешки лапички на места, пътните знаци са кът. Пикапите са масовите превозни средства, а пътниците се возят прави или седнали на ръба на ремаркето като в гаменските филми :). 

Декември е, слънце подир дъжд и обратно се завъртат в надпревара. 

Природата: красиво и зелено, дървета с величествени корони, палми вместо крайпътни тополи, окосени тревни площи около спретнати къщи - едноетажни дървени, вдигнати на около 2м от земята на дървени колони, подредени дворни площи, закачен шарен хамак на всяка веранда, често някой местен лежи и помахва на минаващите коли, времето върви в различен ритъм, забавен за нашите представи, спокойно е, само ние бързаме нервно за корабчето до Сан педро :)

Плавахме повече от час, достатъчно време, за да гледам хората. Това ми е любимо занимание, когато съм на ново място. Тук близостта между хората в на различно ниво, сякаш се сливат физическата с духовната близост, много естествено изглежда в същото време. Дълго не успях да откъсна поглед от майка, кърмеща малкото си момиченце. Млади родители с детенце се бяха сгушили в един ъгъл в най-уютната прегръдка, която някога е витаела във въздуха, който дишам. 

Друга майка храни едногодишното си дете с чипс и 7up, а бананите са забранени на борда - носят лош късмет, ако ги качиш на лодката.

Сан Педро - островът вдъхновил Мадона за едно от първите си емблематични изпълнения - La Isla Bonita, е място за разходка по плажа и събирателно за любителите на scuba dive. Запознахме се с John, ветеран от Аризона, който прекарва 4 месеца всяка година на острова, основно за да се гмурка. Останалото време не се задържа за дълго у дома. Познайте какво си пожелах за себе си :)

Ситен и бял карибски пясък, голф колички са основните превозни средства, 90% от населението са туристи. Парцел от около 1 декар се продава за около 500к евро, а подобни парцели не са в изобилие. Плажовете са красиви, като излезнали от картичка. Можех да седя да гледам слънцето по изгрев и да съзерцавам необичайно дълго време. Без да бързам. Ей така нетипично спокойно дълго време. И го направих. 

Храната, подобно на мексиканската, кориандърът е нашата чубрица, в повечето ястия, не предлагат хляб за обяд, рак и скариди с кокосово мляко, попуси (пенкейк със солен пълнеж), начос (чипс с различни сосове, лютив обикновено), борито (дюнер). Майстори са на коктейлите, признавам не само аз, Пина колада, Маргарита, Мохито и още подобни радват рецепторите гарантирано. 

Хората - усмихнати са, с изразителни черни очи, случи ми се в магазина на опашка, местна дама с пълна количка продукти да ме пусне пред себе си, защото имах няколко продукта в ръката си. Хубаво, ама това се повтори за поне още 4ма туристи след мен, а жената си изчакваше спокойно и усмихнато. Зачудих се ... дали остаряват по-бавно или пък живеят по-бавно, което по аналогията на бавното хранене, имат нужда от по-малко блага, за да се чувстват изпълнени. 

Take it easy, this is Belize - този съвет ни даде местен приятел, когато попитахме за уговорения предварително час за среща с него. За къде да бързаме - преди вечеря по няколко текилни шотове, мммм доста добре разгръща апетита :)
На всичкото отгоре са и с приятно чувство за хумор, по време на scuba dive курса, поради нечетната бройка на учащите се, Аги получи мила орео оферта при гмуркането (бисквитка/ Аги/ бисквитка), да, местните са с тъмен цвят на кожата, току като черна орео бисквитка :).

За наше щастие, английският е официален език, Белиз е бивша Британска колония, предимно тук може да се обменят белизки долари, трудно ще се намери местна валута за обмен в други държави. Логична връзка с офшорна тематика. 

Липсват бездомни кучета и котки, странно решение ми се стори гробищен парк, през който минава главния градски път, гробове имаше дори върху островчето, а масовата скулптура върху гробовете беше на книга. 
Дали му се тръгваше на Ники оттук, как мислите? :)

Иии, черешката на тортата с най-зелената и непокътната от човешка ръка природа ... Гватемала

Е, няма такава природа, казвам ви. Фикус бенджамин с размерите на 100 годишен дъб :) това дърво го гледах дълго, докато ме заболя врата :) 'Сейба' е националното им дърво. Гъста растителност, силна влажност, интересни и непознати звуци ме омайваха, докато се разхождахме в парка Тикал, имах особено приятно и непознато усещане за неизживявано досега приключение, като онова по филмите за Джурасик Парк :).
Тикал - едно от големите и важни селища на маите. Този път се сдобихме с гид още на входа на парка, където чинно бяха строени няколко високо въоръжени военни. Обясниха, че си пазят строго туристите, т.к. си било популярно да ги похищават. Доста успокояващо, не мога да отрека. Ама много ни печеше в очите на тази снимка, дали си личи, а? :)

Тикал от най-високата пирамида с гледка към цялото селище.

 Гидът ни инструктира как да позираме/ скачаме - за да станела яката снимка, виждаш ли ;)

 а ние дали му скрихме топката с нашата реализирана идея за яка снимка, а, а, а ;) остана без думи и не само той, събрахме си публика :)))

Като заговорихме за дървета и паяци - spider tree, дали не е най-голямото дърво, до което някога сме заставали?

Хората - неразбиращи бързането ни, гледат ни с едни благи черни очи, шарени дрехи, усмихнати лица, сякаш по-малко искащи от тези в Мекскико и Белиз - личи и в по-скромния начин на живот. Колиби са масовите жилища в крайпътните селища, които задминавахме по пътя. Крави и туризъм двете препитания. 

50 пари на ден е средна надница, а 500 пари е месечната такса за университет, като 10 от месеците в годината се таксуват. Логично, много ниско образовано население, едва 10% от учениците ходят в университет. Средно статистическо семейство има компютър и интернет вкъщи, но рядко имат шанс да излязат от рамките на Гватемала. Натъжи ме, че сякаш и това им се струва даденост - невъзможността да излязат от пределите на страната. Нашият гид с гордост заяви, че е ходил до Белиз няколко пъти. А за децата му - това да обикалят като нас, не било дори разбираемо. Жалко. Но пък това разбиране им дава вероятно онова спокойствие, което всички ние нямаме.
Стряскащо много въоръжени хора, във всеки магазин и бензиностанция, т.е. всеки касиер заедно с касовия апарат си има заведена и пушка. За наше щастие бяхме в по-спокоен и безопасен район на страната, в столицата Гватемала сити, престъпността била толкова висока, че нямало шанс да излезем на разходка и да не се озовен най-малкото с една чанта назад. Най-многото не е за описване.
- На всяка сергия за сувенири има малки пстри куклички, направени ръчно. Оказа се, че това са популярните Гватемалски worry dolls. Обикновено се продават във вързопче от 10на, колкото повече имаш, изглежда по-добре, споделяш на всяка тревогите си, оставяш ги под възглавницата си за през нощта и на сутринта си нов човек :) Казали са си хората, че утрото винаги е по-мъдро от вечерта, пък било и то с кукли под възглавницата. Винаги съм харесвала подобни методи, които помагат на хората да върнат надеждата си, пък били тези методи - поклонически или фетиш.
Разхождаме се късно вечерта в селището, в непосредствена близост до Тикал, вторник е, 22:48ч, музика свири от нейде високо, хората са насядали на крайпътни капанчета и гледат туристите, канят ги на прясно изпечено барбекю и местни специалитети. Хамак виси на всяка веранда, току от него безгрижно един крак се подава и бобутва на равни интервали в залюляване ... и така с часове. А ние се гоним ли гоним с времето.
Инфраструктурата се свежда до задоволителна само докато говорим за пътищата, перфектен асфалтов път изведнъж се слива с черен, следва изненада с нарастващи по размери камъни, докато става невъзможно за лек автомобил да продължи. Наложи се да обърнем рязко посоката и да прекалкулираме плана и дестинацията, защото нямаше опция да стигнем до Семук Чемпей. За сметка на това се радвахме още един ден на Толум/ Мексико. Новият план ни отведе в непланиран хотел, където стаите бяха доста прилични, но банята изненадващи с единсвено кранче на душа. Разбира се, водата е студена, че за какво е топла, като минималните температури са 20 градуса. На много места вместо прозорци с цели стъкла, има стъклени щори. Зачудих се как съжителстват с насекомите и влечугите при липса на добра изолация, но вероятно в хармония, която липсва в моята душа по една или друга причина. 

Ако се върнем отново на инфрастуктурата - маркировка на пътя основно представлява хоризонтални бели ивици преди опасни завои за привличане на вниманието и толкоз. Легнали полицаи на пътя и знаци за тях, но не пропорционално разположени, което ни изигра кофти шега на едн ляв завой. Но пък има стриктни табели алармиращи за наближаване на населено място. Като цяло вниманието е насочено към безопасността на пешеходците, адмирации за което.
Тук в отдалечените населени райони, далеч от големите градове, канализация вероятно няма, но не се разнасят миризми, както в Индия, например. Бездомни кучета има много, котки не видях. Почти за всяко дърво има по едно завързано прасе, но пък не предлагат свински пържоли по заведенията. Кориандър отново е на почит. 
Минаването на границите между Мексико/ Белиз и Гватемала с две думи е лежерно и хаотично. Сякаш процедурата е написана вчера и днес се прилага на практика за първи ден. Границата Белиз/ Гватемала е особена с възможността за личен гид - услуга, изпълнявана от напористи деца, които са толкова добре обиграни, че ти правят живота съществено по-лесен, ако се възползваш. И удоволствието е едни 5 долара на кола.