Коледна разходка до Бенелюкс

  За разнообразие на не толкова еднообразното ни коледно празнуване, тази година решихме да се натресем на Мима, Пламен и Крис в Белгия, за да споделим очакването на белобрадия старец. Потегляме от Виена в първия почивен ден на ваканцията, ден преди Бъдни вечер. Предстоят ни 1000 и кусур километри, затова ще разделяме пътя с нощувка около Нюрнберг.

винена крем супа за блясък в очите :)

Трафикът е спокоен за пред-коледно пътуване, вали ни дъжд и сняг по целия път, момчетата мотивирано си кротуват с таблетите в ръка и график за почивка през час, а с Ники кроим планове за предстоящата седмица. Подминахме Нюрнберг и Регенсбург транзит заради дъжда, ще идваме пак, за да видим забележителностите им. Отсядаме в Тайлхаим при младо семейство таекуондисти с две малки деца. Дъждът спря като по поръчка когато се настанихме, за да се разходим из селцето и да хапнем. Улиците и дворните огради, където ги има, са като по конец, покривите за високи и тесни, а хората дружелюбни, коледната украса е из цялото село, жителите са около 6 000. Вечерях крем супа от сметана и бяло вино, беше доста приятна. В къщата сме настанени на трети тавански етаж в голяма стая за 4-ма, а тоалетната с банята ни е на приземния етаж, добре че не сме от тези с алармираща простата нощем.

моята 2023 Коледа :)

Вързах се на Симеон, че видиш ли във Виена дядо Коледа оставял подаръците още на 24-ти, което е така всъщност - австрийците си ги разменят вечерта преди Рождество, та - аз реших съвсем да подраня и нарамих една малка елха за подарък и под нея наредих подаръците в ранни зори на 24-ти, за да има настроение по време на пътя. А аз намазах най-якия коледен подарък от ловито.
Превъзбудени и с нетърпение атакуваме останалите 4-5 часа шофиране и в ранния следобед сме във Везин. Мима вече е направила всички постни ястия, за мен остана само содената питка да спретна и още в 18.00 сме на трапезата. В сладки приказки и закачки откарахме почти до полунощ. Коледният ден изкарахме в домашен уют, в компанията на "Наистина любов" с любимите британски актьори и гушкане на дечурлига. 

Коледата е по-хубава, когато е споделена!

След два дни почивка е време за културни активности и разширяване на детски хоризонти. Разходката в Брюксел стартирахме с разглеждане на  Black Tower, датираща още от 13-ти век, сгушена из между модерните гиганти на белгийската столица.

препикаване за късмет!

Продължаваме през малките китни централни улички, наситени с коледен дух, минахме покрай статуята на пикаещото куче, което е сравнително нова придобивка на града, логично следствие от пикаещата девойка и момченце, кучето е улична порода, символизираща обединението на културите в Брюксел. Липсата на тълпи хора по улиците се компенсира, когато наближихме Манекен Пис. Той е все така миниатюрен, забелязах учудването на момчетата от размера му, които вече бяха запознати с историята му. Нащракахме го и минахме да посетим гардеробната му. Има музей на всичките му костюми (повече от 1000), с нова премяна е за всеки по-известен и масов празник или световно събитие, почти половината година е голичък. Сега беше облечен като бегач с коледна шапка, в чест на коледното бягане Корида, което се организира за 13-ти път и почита чехословашки бегач от 1950 г., счупил редица световни рекорди. Има официален календар за предстоящите костюми на манекена, а може и да се заяви поръчка за конкретен такъв от организации. Минахме да кажем "Здрасти" и на пикаещото момиченце, което също като кучето е сравнително нова пародийна добавка към момченцето без историческа стойност, но пък се намира срещу най-якия бира бар в Брюксел - Делириум, където има и от пиле бира :).

гардеробът!

бира с картофки!

Завършихме централната обиколка с традиционни гофрети и популярните белгийски пържени картофи с различни сосове. Гофретите се оказаха нетрадиционно малки, докато се наканим да снимаме и Борис я беше излапал, затова нямаме снимкови доказателства за събитието :). 

В Атомиум с гледка към мини Европа

Втората половина на деня сме посветили на Атомиум, монументът бележил старта на световните изложбени центрове, след края на втората световна война и посланието, че атомните частици могат да се ползват за много и благородни цели, освен за ядрени оръжия. Посещението на комплексът е разделено на две опашки с чакане, едната пропуснахме, защото имахме онлайн билети, но качването до върха с асансьор си върви с дълга опашка. 

На другия ден заменихме Брюж, където се очакваше да има дъждове и вятър с Лиеш. Друг град в близост до домакините ни, който приятно ни изненада с няколко забележителности. Най-ярката е 360 стълби в сърцето на града, в жилищен квартал като от върха се открива хубава гледка. Любопитното беше да си представим начина на живот на жителите, чийто къщи са по продължение на стълбите, каква ли мотивация имат да катерят стълбите с торбите от супермаркета, и да търпят тълпите от хора, надвикващи се и надничащи през прозорците им.

стълбите в Лиеш

Почти на всяка врата имаше надпис с молба за контролирано шумово замърсяване. Изкачихме стълбите дружно, а аз и момчетата направихме състезание за най-бързо изкачване и повторихме. Те ме победиха убедително. Разгледахме центъра и коледния базар, направихме късен обяд и се прибрахме. 

Време е да се сбогуваме с любезните ни домакини и рано-рано потегляме към Люксембург, мъничето държава, която ни се изплъзва последните десетилетия.
Люксембург носи името си от малък дворец, в който се е помещавал един от първо-владетелите на държавата, дворец - съществуващ и до днес с името Lucilinburhuc. Люксембург е една от най-малките и богати държави в света със средна заплата от 4500 евро, прогресивни данъци и един специален данък за облагане на печалби от 0.5%, което съблазнява световни бизнеси да управляват финансите си точно тук, и да печелят състояния от спестени такси. От 6500 души половината са чужденци, но за сметка на това в държавната администрация, където заплатите са два пъти по-високи от други европейски съседки повече от 90% от постовете са заети от кореняци люксембургци.

Люксембург

Далечното минало на страната бележи мултикултурния мироглед на жителите, историята е преплела политически изгодни бракосъчетания между Люксембург, Австрия, Холандия, дори Куба. Настоящата кралица е кубинка, дъщеря на политически емигранти, избягали в Америка, тя по-късно идва в Женева да учи, където среща любовта и се превръща в кралица.

Градът Люксембург е разположен на нива. На най-високата част на хълма се намира модерната част с хай-тех компаниите, където са главните офиси на компании като майкрософт, гугъл и прочие. Средната част е предимно жилищната, централните площади и държавната администрация, а ниско в долината покрай реката се извиват артистични ателиета, ресторанти и алеи за разходки. Отвисоко забелязахме една розова русалка да съзерцава към водната стихия и научихме за легендата за Мецалина. Зигфрид, основателят на Люксембург през 963г, съзрял изумително красива девойка, седяща на един от хълмовете на града и на момента се влюбил, и я пожелал за жена. Тя приела при две условия. Да я остави да живее на хълма и да бъде сама всяка събота. Построил дворец на хълма той и така живели няколко любовни прекрасни години, докато подбуден от любопитство какво я вдъхновява да пее така вълшебно всяка събота, когато Мелацина е сама в спалнята си, той надникнал през ключалката на вратата й. При вида на гледката - седяща във ваната си с рибена опашка, подаващата се от другия край, той възкликнал, тя го чула и на мига избягала с един скок в реката и никой никога не я видял отново. Като поразчетох в енциклопедията, изглежда, че същата Мецалина е вдъхновителка на други легенди по този край, има такива и за Белгия и Франция. 

вдъхновение от големите!

Учениците в Люксембург ходят на задължително училище от 4-ри годишни, започват с изучаване на люксембургски, на втората година включват френски, на третата - немски и на четвъртата година език по избор. Първите три езика са официалните за страната. Обучението и специално знаенето на езици е основен приоритет на правителството. По-малко известен факт е, че Роберт Шуман, бащата на Европейския съюз е роден тук. Един от историческите смесени бракове е допринесъл за най-голямата емигрантска общност да е португалската. Климатът през декември е мек, зеленият цвят по ливадите и дърветата е доста свеж, влагата го поддържа дори през зимата. 
Люксембургци са горди с миналото си хора, които винаги са отстоявали себе си и искат да останат такива, каквито са. Това е и логото им, изписано на един от балконите на стара бирария. Произвеждат бира, твърдят че е по-добра от белгийската, вече от десетилетие се борят за промяна на националния им флаг, за да се отличат от този на Холандия, за хората флагът е този с червеното лъвче, което е символ на кралското семейство и именно затова по конституция няма как да е и национален флаг. 

В късния следобед потегляме към Страсбург, за да се уверим дали наистина са толкова красиви коледните базари там и конкурират виенските.

Страсбург глори!

Страсбург е малко градче в северна Франция на границата с Германия, с ключова роля в Европейския съюз и няколко европейски агенции. По-малко от половин милион жители, предимно чужденци, висок стандарт на живот, да не кажем доста завишен за нашите очаквания. За справка - крем сума в центъра на Люксембург струваше 8 евро, в Страсбург 10 евро, във Виена е 5 евро. Да се върнем на коледния дух - е няма друго такова място с такава пищност като в Страсбург. Силно впечатление правят безбройните плюшени мечета окичени по фасадите, елхите и където успят да се закрепят, обърнати елхи, светлинни форми, облечени дървета в светлинни гирлянди и прочие. А катедралата Нотердам (домът на Богородица) в Страсбург е достоен конкурент на тази в Париж, само дето е с една кула. Разгледахме и кварталът малката Франция, където са запазени къщи от миналото в реален размер и вид, представлявали разнообразието на занаятчийския поминък в района. Многото канали на Рейн в града му създават онзи специален облик като на повечето градове до вода и усещането за непокорност от на места буйни води до небрежно безгрижие на тихата като тепсия вода до затворения мост. Разгледахме града за няколко часа на тъмно и в съпровода на Юри, Мишето, Йоанна и Марти. Децата бързо стопиха леда от разстоянието във времето от Април, когато последно се видяха. Видяхме старта централна гара, опакована в стъкленица, за да я предпазят от безмилостното настояще и покажат на любопитното бъдеще, Симеон беше особено впечатлен от консервиращия подход на стъкления балон и един от мостовете, които се завъртат настрани, за да пропускат товарни кораби и лодки по един от каналите. Той все още иска да стане архитект и мисли за уникалния си проект, който ще му донесе световна слава. 

Наздраве с Мишлетата!

Сбогувахме се със Страсбург на сутринта и потеглихме към Щутгард и по-специално към музея на Мерцедес. Музеите на Порше и Мерцедес в покрайнините на Щутгард могат да уплътнят цял един ден на автомобилни запалянковци като моите. Ние посетихме само този на Мерцедес, т.к. искахме да се завърнем във Виена същия ден.

в екстаз!

Музеят е интерактивен, с футуристичен асансьор капсула се качваме до най-високия етаж и започва слизане по спираловидни етажи с по две нива. Времето на първите автомобили от преди 1900-та година и до днес, в комбинация с важните събития в световния растеж на човечеството. Големият фурор настъпи при вида на Ф1 мерцедеса на Хамилтън, с който спечели няколко от световните си купи. Нали имам трима Ф1 фенове вкъщи, този музей се оказа чудесен завършек на коледната ни ваканция. След 2600 км и 7 пълни дни се завърнахме вкъщи тъкмо навреме, за да изпратим 2023-та година и да стартираме плановете за 2024-та! 

живот на колела :)

Тирана - букет от епохи и култури

 Бягаме от декемврийското снежно ежедневие във Виена към Тирана за кратка city break с единствените ни очаквания за по-хубаво време. Това е стандартното ни младоженско бягство около рождения ден на Ники, като този път и децата намазаха. Имаме дълъг викенд с почивен 8-ми декември, който приветстваме винаги с трепет, особено тази година, когато пък имаме двоен повод да се почерпим - освен за студентския празник и за 20 г. съвместна търпимост :). 

семейна идилия

Тирана ни посрещна обляна в коледни украси и пищна премяна, на всичкото отгоре с палми и приятен бриз в полунощ. По-богато украсено летище не бяхме виждали, булевардите също блестяха, светлините ни съпроводиха чак до центъра. 
Отседнахме в апартамент на 10 мин. пеша от центъра, а нашият домакин Лизи ни посрещна на летището и Борис се изкефи особено заради табелката с името ни. Това винаги го впечатлява, някак си е по-топло усещането, когато някой те посреща, пък било то и непознат. 
По леглата сме малко след полунощ и се настройваме за мързелив петък с късна закуска и план да обиколим централните забележителности на града.

Ден 1:
Харесахме си италианска пекарна PLAZ'ORO за закуска, имаше добри отзиви в Trip Advisor, точно зад часовниковата кула и ни беше толкова вкусно, че станахме редовни клиенти за следващите два дни. Направихме план за деня, резервирахме walking free tour в 14 ч, за да чуем някоя и друга клюка за историческия елит на Албания.

модерност - Reja The Cloud

Центърът на столицата към момента е превърнат в лунапарк, по повод новогодишните празници, направихме набързо едни блъскащи колички и потеглихме с туристическия ни гид - американката Лина, дошла в Тирана за двугодишен университетски обмен да учи история и вече 8 години живее тук, омаяна от хубостите на страната. Стартирахме с история за националния герой, на когото е кръстен площада - Георги Кастриоти Скендербег, който имал множество геройства в битките срещу турците и те му дали прозвището Скендер Арнаут или "Албанеца Александър", което се равнявало на Александър Македонски по геройство за сила и мощ. Разходихме се из централните улици, научихме за модерните архитектурни проекти - строителството на нови гиганти кипи в пълна сила. Религията е в съотнощение ислям 60%, 30% християни, които си живеят в хармония и 10% други. Дали още от византийско време или от модерното влияние на близката Италия, езикът им е много близък до обитателите на ботуша, а и кафето е свещен ритуал тук. Още с кацането влезнахме в челен сблъсък с езика в опита си да научим "благодаря"- фаламиндери! 

един от 175 малки бункерчета - гъбки

1912 г. Албания е обявила независимост от Османската империя, а малко след това са стартирали световните войни и след края на втората, албанците са били изморени от безкрайното нещастие и лесно изманипулирани на референдум да гласуват в полза на комунистическо управление, което щяло да е единственото спасение от фашизма. През 1944 г. на власт стъпва диктаторът Енвер Ходжа, който обявява Албания за атеистична държава, забранява религията, оставя границите отворени само за Русия, Северна Корея и Китай, а по-късно затворени и за тях, защото не били достатъчно комунисти. Страната остава напълно изолирана и се издържа от агрикултурите си, но била крайно не самодостатъчна и започнала бързо да трупа външни дългове, за които допринасяла и фанатичната предпазливост на диктатора от световна конспирация за атомно нападение. Това довело до построяването на повече от 170 миниатюрни бункера в Тирана с размер като да се съберат двама души приклекнали и един титан бункер на 5 етажа. Построяването на бетонените бункери било част от програмата за бункеризация на Ходжа в периода 1960 - 1980 г.  След смъртта му през 1985, режимът се отпуснал и хора не били вкарвани в затвора за щяло и нещяло, студенти започнали да слушат италианско радио, организирали студентски протест срещу университетските условия, който бързо се превърнал в политически и 10 000 души излезли на площада да свалят диктаторския режим. Доста сходно на българската действителност като и до момента балканската обстановка и дух си приличат.
В много от кварталите Тирана ни приличаше на Пловдив и Асеновград с липите по булевардите и малките магазинчета в подблоковите пространства. Благоприятният климат съдейства за ярко пъстрата късна есен с напълно зелени все още дървета и позлатени други, лятото термометърът удря 50 градуса.

Tanners' Bridge

Kapllan Pasha's Tomb

Градът е сравнително млад, старa част липсва, за съжаление по подобие на България, завоевателите минавали оттук са рушили културните наследства, което явно е научен урок и сега успешно правителството поддържа и внася нов облик на комунистически гиганти, като ги комбинира с модерно строителство.

с майка Тереза от мидички

Едни от забележителните стоежи към момента са най- високата сграда от 50 етажа, с 3д архитектура, наподобяваща картата на Албания и най-голямата джамия в страната, подарък от Ердоган за компенсация на бедите, нанесени от Османската империя. Столицата си разделя териториално пространството с огромна православна църква и католическа, в която се помещава забележителен портрет на майка Тереза, родена в Скопие и израснала в Албания. Разходката ни завърши с ранна традиционна вечеря в ресторант Ода. Опитахме извара с печени чушки, извара с дробчета и печено пиле с ориз. Тав коси (Tave kosi) е традиционно албанска ястие - агнешко, свинско не се предлагаше в менюто (вероятно заради религията), но пък имаше шкембе на фурна. Ракията е на уважение, даже си имат музей с опция за дегустиране от различни сортове и аромати с носталгичното име Комитети. Доказано ракията става, Ники я оцени високо, а аз червеното им наливно вино!  

вечеря в Ода!

Ден 2: 

След традиционно късно закусване с италиански привкус, се отправяме с градски автобус 11 за по 40 стотинки билет към Дайти Експрес, кабинков лифт към билото на планината Дайти за полудневна разходка, а след това и до Бункер 1, архитектурното чудо на Енвер Ходжа.

Спирката на лифта се намира в края на града, наподобява на София и Витоша. Отгоре се откри великолепна гледка към долината, слънцето гали с топлите си лъчи, есента е в разцвета си, а въздухът се усеща кристален, има остатъци от сняг. Билото е превърнато в чудесен парк за разходки с кончета, стрелба, миниголф и туризъм. Подпийнали английски туристи развеселяват местните. Изиграхме партия миниголф, постреляхме по стъклени бутилки, даже спечелихме две плюшени награди, стоплихме се с топъл шоколад и чай, и доволни, със зачервени бузки, потеглихме надолу точно навреме, когато слънцето се скри зад тъмни облаци.

айляк 1

айляк 2

Чудесно време за мушване под земята, за да изследваме подземния свят на комунистически модели за справяне с болни амбиции. 
На 5 минути пеша е най-големият бункер в Албания - на пет етажа под земята с повече от 100 стаи. Бункер 1 е изкопан на ръце и погубил стотици животи в компенсация на фанатична цел за опазване от атомни нападения на албанския елит по времето на диктатурата на Енвер Ходжа.

Бункер 1

Бункерът представлява подземен град за живеене с училищна стая, театрална зала със сцена (по-скоро за агитационна трибуна), столова, спални, стаи за мъчения, заседателна зала, пресъздадени апартаменти и магазин по социалистически модел, даже новогодишна елха с хартиените гирлянди и кошнички, които правехме като деца. Вентилация на въздуха липсва, влагата се усеща навсякъде, архитектурното изпълнение далеч отбягва великолепните умове на подобни строежи по други места на света - като например подземния град в Турция Деринкую. В случая иде реч за бетонен ковчег с два отвора - вход и изход, следвал успешно основния принцип, че най-големият враг на бункера е слънчевата светлина, за да няма възможност да влезе отровен газ в случай на атомна атака. В момента бункерът се използва като сцена за изкуство.

за 40+ читатели :)

носталгия от старите ленти

Имат си и Бункер 2, който е значително по-малък, представляващ подземни помещения под централния площад, понастоящем музей на човешка история. Излезнахме на светло по тъмно почти, стъмва се малко след 16.00.
За 20-на минути с автобуса се възхитихме многократно на кондуктора с умения да слага ред сред талпата от натъпкали се като сардини пътници, а той успяваше да минава да събира пари за билети и да помни, нас не ни подкани втори път да си купим. Зачудих му се на човека каква ли равносметка си прави вечер, след такъв натоварен ден, когато е крещял по хората да се качват, да не се качват и прочие ... Нашата равносметка беше ясна - изпълнени със знания за недалечното минало на албанците, гмурнахме се във веселото им настояще с няколко тегела през площада, изхарчихме последните си местни пари "леки" за балканска скара и люлки, а аз задълбах в размисли как ли си съжителстват душите на историческите фигури, оставили масова болка в смъртния кратък живот на човеците. Дали душите им са пречистени или продължават надпреварата на друго извънземно ниво ... мисия с продължение в едно друго състояние :). 

Ден 3 - рождения ден на моето любовчи стартирахме с кроасани и италианско кафе, сбогувахме се с Тирана и отпрашихме за летището 3 часа преди полета, защото комбинацията уизеър и албанско летище не е оптимална и времето си мина в проверки, чекиране на място по имейл през агенция, защото онлайн опция няма, и едночасово зяпане по минувачи в анцузи и диалгоналки :), а рождения ден го празнувахме на международно ниво със старт в Албания и финиш в Австрия :). 

честит рожден ден, Никчи <3

Too-nicе (Tunis) или защо е хубаво в Тунис?

Kраят на Октомври e и ние отново сме в училищна ваканция, и този път е благодат от почивни дни, събират се пълни 11!

пощръкляваме от кеф

Потегляме от Виена към Тунис, като за по-пряко минаваме през София да заберем под мишница бабата и отлитаме от не толкова есенна София (20 градуса) към Емфиде, където ни посреща любимият средиземноморски полъх и мелодията на шумоленето от палмови листа! Очакват ни 7 дни слънце и море с температури около 27-29 градуса!
Резервирали сме хотел в курортното селище Хамамет, на час с кола от столицата Тунис. Докато чакахме да ни подготвят стаите, направихме един тигел от хотела, през мегдана и по морската алея с палми, нарисувахме строен план за седмицата: ще комбинираме културни, природни и спортни дейности за разнообразие.
За справка и ориентир на заинтересуваните - летим с чартърна програма на Абакс, която е най-бюджетният вариант заради директния полет, намазваме и хотел с пълно изхранване. НО, цените на допълнителните екскурзии в подобни формати са несправедливо натруфени. От агенцията ни предлагат цена за 3 часова разходка с кораб за 45 евро на възрастен, в хотела официален ценоразпис - 33, туристически агент в хотела - 25 с "яката" отстъпка, а на морската алея близо до пристанището на щанд - 10 евро. Добавената стойност на всички останали е, че ще ни спестят 20-на мин ходене от хотела до кораба. Направихме пиратската разходка още втория ден, мотивирани от оптимистичната прогноза за времето с много слънце. Беше голям купон, танци, скоци във водата от първа и втора палуба, смях и ръкопляскания, шоу на циркови пирати, шеги с публиката (горките туристи, голямо пошляпване с рязко врязване в личното им пространство имаше), даже ни нахраниха. 3 часа, изпълнени с музика, смях и адреналин.

пирати танцьори

Изпратихме деня с пица и лежане на плажа, и игра на футбол до басейна. Блажено наблюдавах момчетата как бързо правят приятелства и говорят езика на играта с деца от различни националности и цвят на кожата. Макар да осъзнавам, че това е идиличен момент на утопия, която няма как да се случи на глобално ниво, прииска ми се и си помечтах.

 Оказа се, че хотелът ни играе ролята на сърцето в новата Медина (наподобява стария Созопол). Амбициран да изпълни мечтата си за просперитет предприемач, построил преди две десетилетия цял нов град, ограден с каменни автентични зидове и с всички услуги от първа до н-та необходимост: ресторанти, кафенета, пазар, луна и аква паркове, СПА студио, магазини, конферентни зали, площади с пейки за приказки, банка, музеи и прочие. Около комплекса е останалата част от хотели, заведения и магазини в Хамамет - нещо като Несебър или Слънчев бряг. 

морската алея в Хамамет

Морето е плоско като тепсия, туристи се мяркат оттук оттам, рехаво е, което ни харесва, напращели фурми капят от уличните палми таман готови за ядене, зеленчуците са с вкус на слънце, не мога да спра да пълня чинията със салати още от закуска. Телешкото е храната на богатите - предлагат го в различни форми от закуска до вечеря, морските дарове също за неизменна част от менюто. Храната е вкусна и те увлича да пълниш чиниите до припадък.
Още на първата вечеря имаме музикален съпровод от местен музикант, свирещ на мандолина.
Голямата изненада беше, че като гости на хотела можем да ползваме повечето изброени услуги безплатно или с приоритет.

Медината - уличката на Хамам (банята)

Ден трети преполовихме в луна парка, където баба Гина ни демонстрира завидни умения в шофирането на блъскащи колички и доказа, че вестибуларният й апарат е в завидно състояние. Прилича на София Ленд (навремето), с няколко по-екстремни въртележки, които работят през час и персоналът се върти.

блъскащи ЛОДКИ :)

КартагеЛанд

детска радост

Не ми се мисли колко е изчаквателното време под горещото слънце на 45/50 градуса през юли и август, когато са най-натоварените месеци с туристи. Сега беше добре, защото по атракционите се засичахме само с няколко групи ученици от местните училища и 2-3 семейства туристи с подрастващи. 

градски транспорт

Ден четвърти посвещаваме на автентична разходка по местен тертип с градски автобус до старата Медина (център) на Хамамет. За 1 дирхам (30 цента) на човек за 20 минути бяхме там. Автобусът беше досущ като старите софийски автобуси, които возеха преди години около Сточна гара, а пътници всякакви имаше, от семейства с любопитни деца, до шумни жени с огромни чували стока. За справка такси за 4-ма би ни струвало 15-20 дирхама (5-7 евро).
Медината представлява туристическо селище със спретнати каменни къщички, магазинчета и кафенета, оградени с крепостна стена. Напомни ми на Бари - с малките улички, отворени врати и прозорци за циркулация на въздуха и борба с влагата, сравнително чисто, бяло и синьо са преобладаващите цветове на стените.

хубаво е :)

Извън крепостните стени обстановката е автентична със заведения пълни с мъже, търкалящи се в прахоляк и мръсотия. Чувствахме се спокойни, без напрежение или усещане за несигурност. Взаимно уважение и покойно приемане на отказ от услуги и стоки беше хубавата изненада в Тунис, нямахме усещане за ходещи банкомати - както в Мароко и Египет.

 

в пустошта на 4 колела

Следобяда се разходихме с АТВ-та из Хамаметската пустош. Пустинният почерк с ниска храстова растителност е в допълнение на високите хълмове на планината Атлас. Да, Атлас също като Алпите се простира в няколко държави, стартирайки от Мароко, където се любувахме на красотите й за сефте, минавайки през целия Алжир и чак до Тунис. В тази си част не е така цветна и стръмна. Пейзажът ми напомни на “bad Lands” в северна Дакота, типично определение за пустош, където оскъдната растителност едвам стига, за да изхрани окльощавелите овце на рядко мяркащите се пастири. На един от хълмовете, където спряхме да починем ни се откри изящен простор към долини и катове планини в далечината. На една поляна се мъдреха три изоставени танка, които явно са атракция за туристите, че даже ги мярнахме нейде из плакатите. Моето око се задържа върху дребна фигура на възрастна жена с тънка пръчица в ръката, забрадена в шарена кърпа.

господарката на пустошта

Изтичах с балетна стъпка към нея, за да не я стресна - баба Хай на около 94г. (ако помнела правилно), носи си бастунчето, което й е по-скоро аксесоар и потропва по него с пръчицата, за да си подкарва двете недохранени овчици. Баба Хай имаше топли кафени очи и скромна беззъба усмивка. Попитах я дали иска да се снима с мен, а тя така топло потъна в прегръдката ми и ме стопли с благостта си. 

в топлата прегръдка на баба Хай

 Момчетата и баба Гина останаха възхитени от разходката с АТВ-тата, макар и да се покрихме със слоеве прах, беше вълнуващо за всички ни и първи стъпки в шофирането на такива колички.
Завършихме деня с изящно танцово Шоу и вечеря в ресторант Шехерезада. Повече от 20 професионални танцьори се раздадоха на сцената, като хореографията им редуваше арабски, европейски и азиатски ритми, а шарените им костюми допълваха изящното двучасово представяне. Умората от деня при момчетата надделя и проспаха цялото представление, което беше голям срам, но и време за нас да се насладим на красотата от сцената. 

возене с музикален съпровод

Ден пети ще е културен - с Мохсен, нашият шофьор за деня, чието име означава "помагащ на другите и правещ добро" се отправяме на разходка до столицата Тунис, древният град Картаген и модерното му предградие Сиди Бу Саид. Мохсен е вдовец с две пораснали деца, дъщеря, учеща за невролог в столицата и син, учещ за адвокат в Париж. Загубил съпругата си преди 5 години, не пожелал да си търси нова жена, отдал се е на отглеждането на децата си и активно развива бизнес с маслини и зехтин, а в свободното си време кара такси. С лекота ни возеше по 3 - лентовите магистралите, конкуриращи се с европейските, даже по-добри от родната ни Тракия. Столицата ни посрещна с адското задръстване в ранния предиобяд (по никое време за нас, явно нон стоп за тях), архитектурата в типична средиземноморска с плоски покриви, и светли цветове. Сторителен синхрон липсва, не-достроени къщи и блокове кабрио са честа гледка, все пак значително по-добре от Кайро. Нивото на прахови частици в София пред Тунис пасти да яде, въздухът беше наситен с тежест и смог. Градът има една голяма главна улица с натрапчиво полицейско присъствие, която минава през триумфална арка до голям базар, конкуриращ Капалъ Чарши, откъдето си напазарихме шарени подноси за разядки, след кратък и сдържан пазарлък.

клонки с фурми и свеки

Триумфалната арка в Тунис

Базарът! в Тунис

Минахме по диагонал и през пазара за зеленчуци, за да си вземем фурми. Борис преоткри великолепния вкус на фурмите като заместител на бонбони и настоя да си вземем колкото се може повече за Виена.
Побързахме да се измъкнем от пренаселената столица и продължихме към великия древен град или поне останките от него - Картаген, в който по всичко личи, че размерът на сградите не е бил от значение, разположението е било ключово за икономическия му разцвет. 

древният Картаген - checked!

Там научихме, че оригиналното име на Тунис, дадено им от римляните е Ейфрикия ( от Африка), по-късно тунизийците отстъпили името си на континента и приели името Тунис. Картаген е основан 814 г. преди Христа от Финикийски заселници, а името му означава "нов град". Благодарение на разцвета си през вековете е станал трън в очите за Римската империя, като основен конкурент на Рим, поради ключовото си географско и стратегическо местоположение за търговските морски магистрали. Това била причината да разгромят града до последната прашинка. Картаген пада под ръководството на генерал Ханибал (да напомня, че няма общо с Ханибал Лектър), за който не са оставени сведения що за външен вид е имал, но това не пречи мраморни негови бюстове заслужено да бъдат най-популярният сувенир по туристическите обекти в древния град. Въпреки падението, Ханибал е бил един от най-ярките пълководци, който единствен е дръзнал да се опълчи срещу Римската империя, даже да се опита да атакува Рим и за един мал шанс, съпроводен от предателство, не е успял. За този си неуспешен опит Картаген плаща скъпо, но Ханибал не се отказва и успява да остави ярка следа за себе си като успешен стратег и пълководец из цяла Европа. Градът бива построен наново по римски тертип и постига отново разцвет, дори се превръща временно в единствената извъневропейска столица на Римска провинция.
По настоящем Картаген е квартал на столицата Тунис, където живеят богатите, съставлява оскъдно количество древни останки от амфитеатър (по-малък от този в Пловдив и далеч по-оскъдно съхранен) и колизеум (значително по-малък от нискоразреден колизеум като този в Помпей, например), както и древен римски палат, заобиколени от пищни съвременни къщи, още по-пищен действащ президентски дворец и солено езеро.

на заден план е амфитеатърът в Картаген

Наблизо е поникнал нов квартал с жилищна регулация от бели къщички със сини врати и прозорци, където се помещават занаятчийски работилници и кафенета - Сиди Бу Саид (Сиди - означава свято място).
Приятно местенце за няколко часова разходка, има красиви гледки към морето, сгушени в каменните зидове кафенета из малки баирени улички, перфектни декори за снимки.

главна търговска улица в Сиди Бу Сейд

кипра жилищна уличка

най-известното кафе в Сиди Бу Сейд

откраднат момент за нас двамата

код Шарено активен!

Завърнахме се в хотела под съпровода на силни арабски музикални ритми в таксито, Ники за наш ужас реши да влезе в тона на Мохсен, който очевидно много се изкефи и реши да ни забавлява. Разтоварихме музикалния тормоз с вечеря в марокански ресторант и тихи неутрални ритми. Едно от предястията беше сладко солена сарма от тестени кори с пудра захар и пълнеж от телешко месо със стафиди. Мароканският кускус за основно ястие беше топ. 

Ден шести е мързелив, времето е великолепно и го прекарваме с книга на плажа. С Ники избягахме на плажния бар и в съпровод на бира и пица се любувахме на развълнуваното море и топло слънце. Пясъкът тук е като никой друг, който сме виждали, златно жълтеникав цвят, скърцащ под краката сякаш има стъклени прашинки, а водораслите са не зелени образования, а кафяви топки като от филц - меки и приятни на допир. В комбинация с разхождащи се камили по плажа първата ми мисъл при гледката от такива топки по плажа не беше свързана с чудати водорасли, да си призная :).
Момчетата и баба Гина се любуваха на ден свобода и басейн без родителски контрол.

такъв кеф, когато мама не е наоколо :)

 Последният ни ден е облачен, чудесен за разходка до зоологическата градина. Мохсен ни взе от хотела след закуска и за няколко часа обиколихме парка. Имаше няколко прайда лъвове, видяхме как ги хранят и младите мъжки остават в немилост и гладни, докато "шефовете" не са напълно сити, Симеон се възмути дълбоко от тази несправедливост, но пък компенсира положителни емоции от възможността да храни морски свинчета.

в борба за стола

Африканска група танцьори направиха шоу с музика от тарамбуки и дървени сечива, бяха яки. Жирафи за жалост нямаше, защото били закупени от Сенегал, но нямало с какво да ги транспортират дотук. От големите 5 на Африка липсваше и носорогът, задоволихме се с лъв, слон, бивол и леопард.
Прибрахме се в хотела, сбогувахме се с морето, което се завиваше в есенната си премяна, сезонът беше закрит - само за един ден времето се влоши, плажовете се изпразниха, лодкарите започнаха да зазимяват превозните си средства.

чао, моренце! 

Остават рибарите, да напомнят, че в бурните води има живот и да съзерцават водната стихия до следващия сезон. 

 Няколко интересни факти за Тунис! 

 - Името “Тунис” има берберски корени и означава “to lay down”/ лагеруване. 

 - Френското положително влияние в региона, както в повечето северно-африкански държави като Мароко, Алжир и Либия е запазило по-високия стандарт на живот в сравнение с Египет примерно. Френският е първият чужд език, който говорят масово местните, изучава се задължително в училище. 

 - Масово изповядват ислям, с висок толеранс към християнските общности, формирани от европейци. В туристическите селища няма джамии. Стаи за молене не видяхме никъде, нито пък молещи се с килимчета. 

 - В Тунис изравнихме часовото време с Виена, т.к. не гонят лятно и зимно време като нас. 

 - 4 са основните им стоки за експорт - зехтин ( след Испания, Италия, Гърция), портокали, фурми (всичките пакети фурми, които пазарувам във Виена са все от Тунис) и фосфат. Заможните райони са около морето, където основно туризмът изхранва населението, в сърцето на страната бедността е крайна. 

 - Ислямска партия е управлявала от 2011-2019 г. и е сринала икономиката, от 2019, на власт идват либералите и начело застава бивш професор от университета, който се опитва успешно, но бавно да вдигне държавата на крака. За 12 г. цените са поскъпнали 4х заради лошото управление на ислямската партия. 

 - Средната работна заплата към момента е 200 евро за общ работник и 500 евро за учител. - На летището ни предупредиха, че нямаме право да изнасяме книжни пари динари от страната, позволени са монети. Очаквахме щателна проверка, след всичките предупреждения, единствено ни спряха малките бутилки с вода, което пък беше учудващо, т.к. не сме в ЕС. 

 Вкусната храна, добрите хора и топъл есенен климат биха ни върнали в Тунис, оставихме разходката в Сахара да бъде причина.