Ирландско кафе за отскок от 42 на 43 в Хайберия!

 Дъблин ни посрещна с неочаквано сухо време на 10-ти Март, 2023! Досещате се, поредното бягство от деца и котки с щедрото съдействие на свекито!
Кацнахме в късния следобяд и вече по тъмно крачим в центъра посока хотела ни (easyhotel - чудесна лоу кост опция за нощувки основно, ако не страдате от клаустрофобия), петък вечер е, но както по-натам ще се убедим тълпите хора по улиците и пълните заведения не са само в петък/съботно явление. Надъхани сме още първата вечер да седнем в някой традиционен пъб, да хапнем вкусно под музикален съпровод на гайди или нещо подобно, но удряме на камък - всичко в нашата посока (идеален център) е резервирано на 100%, задоволихме се с италианска пицария, стопанисвана от азиатски готвачи и слабо работеща вентилация, за сметка на което пък вегетарианската пица беше изключително вкусна. 

Ден събота е посветен на северна Ирландия, резервирахме си предварително автобусен тур с група. Оказа се идеална опция за такива като нас, дето не обичат/могат да шофират в обратно движение. 

отспахме си в този автобус :)

Имаме три планирани спирки: Giant's Causeway, Dark Hedges, Titanic Museum в Белфаст. 
Giant's Causeway е природен феномен на северния бряг на Ирландия, буквално преведен - пътят на великаните и легендите гласят, че един от великаните е искал да си направи мост до Шотландия с тези каменни колони, но уви не сколасал. 

Giant's Causeway

Dark Hedges, буквално преведено - тъмни живи плетове, е живописен асфалтов път с дървета, образуващи естествен тунел от преплетени клони, служещи за мистичен декор на загадъчни филмови сцени. Буковите дърветата са засадени през 18 ти век от семейство, притежавало графство Gracehill House, до което се стига точно през тази живопис. 

пътека към мистичността

Пътят е отворен за движение и заради атракцията наоколо са поникнали паркинги и хотели. 
Белфаст, столицата на Северна Ирландия, останала под зависимостта на Великобритания все още видимо държи силна връзка със сънародниците си от Ирландия, отделила се от Великобритания в началото на 20-ти век като самостоятелна държава. Северната съседка ни посрещна с нетипично студено време, даже със снежна покривка.
Не само движението е наобратно, картинките на тоалетните също е наопаки от това, което сме свикнали в Австрия, надясно са жени, вляво мъжете! 

Музеят за Титаник отвън

Градът е по-голям от Дъблин, с голяма индустриална зона и основна забележителност музея на Титаник. Мястото на музея е бившата фабрика, в която е построен корабът, сградата е забележителна, построена за повече от 75 милиона евро, по външния си вид наподобява плавателен съд и е предпоставка за високи очаквания отвътре. Няколко етажа в огромно хале с няколко изложбени зали, запълнени от снимки и видеа от двугодишната работа по строежа на кораба, исторически данни и оригинали от очевидци и преки участници, както в строежа, така и по време на злощастното плаване. Високите ми очаквания за интерактивни изложби и креативност не се посрещнаха, но понаучих някой и друг любопитен факт, като това, че за забиването на всеки метален клин в корпуса на кораба са били необходими 3-ма души, което обяснява 15-те хиляди души, ангажирани в строежа на чудото на механиката и техниката за онова време.

каюта за богати!

За съжаление, стечението на редица лошо планирани факти от страна на екипажа и лош късмет са довели до злощастния завършех на това съвършенство (като например, биноклите на съгледвача били заключени в шкафче, а ключовете останали на сушата, т.к. в последния момент съгледвачите се сменили, съответно с голо око колко надалеч е могъл да види човека; бързата скорост, за да изпеварят графика и да направят фурор се оказала амбиция, костваща по-дълъг спирачен път, и т.н.). 
Завърнахме се в Дъблин по тъмно и отново препуснахме по течението на реката, за да си намерим местенце за хапване. След няколко удара на камък, през витрината на един ресторант съзрях маса и диво се спуснах директно към нея без да се назландисвам да ме посрещат и настаняват, тъкмо седнах и една от сервитьорките побърза да постави условие, че масата е свободна само за 1 час и трябва да сме експедитивни. По-добре от нишо, навихме се и като ни дадоха менютата осъзнахме, че сме се набили в японски ресторант. Тръгнало ни е на мулти култи, ще преглътнем по една купа суши, тамън ориза ще ни държи сити по-дълго време :) Направихме план, че за следващите две вечери определно ще планираме и звъним за резервации. Ама за това - като му дойде времето! 

Ден следващ - неделя, ден рожден, за всички ни блажен!

ЧРД на мен!

Стартираме деня с разходка из централните улици под нетипично островно слънце и лека закуска покрай реката преди традиционния ни фри тур с гид Дан, от който научихме пикантерии за Дъблин и хората тук. Хайберия е първото име на Ирландия! Ирландците са горда нация и наричат полицаите си гардс. 800г са под английско влияние, независими от началото на 20 век, обитавали земите на острова от вече 3000 г. Навремето цвета на първоирландците е син, а не днешният зелен, като и двата цвята са с дълбоки религиозни корени, каквато е и нацията.
Патронът на Ирландия Свети Патрик всъщост е от Уелш и прекарал в Ирландия 10 г, като пленник, по-късно припознат за водач и донесъл християнството на острова. Обяснил на хората света Троица с прости думи като изобразил нагледно с трите листа на детелина. Оттогава растението е символ на държавата.
Първоначалното име ДоВлин, означавало "черен басейн (black pool)", защото под Дъблин тече канал с много тъмна река, се сторило трудно за помнене и произнасяне на англичаните и го преименували на ДъБлин за по-благозвучно и лесно изписване. Ирландският език също бил почти затрит, до 17-ти век малцина си спомняли езика. От 1923 година, откогато Ирландия е независима, активно се бори и за възраждането на ирландския език, затова всички надписи са на английски и ирландски, към момента обаче не повече от 20% от населеноето го говори. Изучава се в учлишата като основен език, но все още английския взема голям превес и дори се случват комични ситуации на държавно ниво със слабото владеене на ирландския. През 2015 г. Ирландия е първата държава в света с легализирани гей браковете чрез референдум, постижение, донякъде с игра на думи на ирландски, но важното е, че еднополовите бракове са признати.

По време на картофената криза през 19ти век, милиони ирландци се изнесли от страната, за да избягат от гладна смърт. Кралица Виктория решила да си построи the couch hause с високи стени, за да не гледа ужасяващата гледка на умиращи и напускащи хора, вместо да направи нещо за района. Подобни препратки към историята бяха често подмятани в речта на гида, който предварително се извини на британските туристи, че предимно разказва исторически факти, но емоцията на неприязън към миналото се усещаше. В тези моменти си мислех, колко благодарни трябва да са, че не са били под османско робство, но всеки с териториалния си късмет. Като си говорим за чуждо господство, все още се пазят примери за някои безмислия с цел да е по-лесно. Име на улица, помещавала най-големия овчи пазар в Дъблин с ирландското име - little sheep, англичаните недочули и кръстили little ship.
Реката разделя града на северна и по-добрата (южна) част, стара забавна история разказва, че навремето това разделение било между животните от хората, като хората са разположени наюг. Така че ако искате повече цивилизация, изберете южната, където са по-яките забележителности и пъбове.

Ирландия е богата държава, след влизането си в ЕС, получава значителни субсидии и особено в навечерието на новия милениум, държавни пари са инвестирани в забележителности, някои от които леко безмислени, както ги намират местните, като голямата метална игла the needless niedl, преименувана от местните безмилената точка the pointless point, която междудругото е нарисувана на Айфеловата кула, където са изобразени всички високи обекти на планетата. По средата на тура се отбихме в една от централните традиционни ирландски кръчми за по питие, кой бира, кой кафе - ама кафето върви с уиски и махни другото, ама се и усеща.

наздраве с уиски под прикритие :)

Ако живеех тук, гаранция, че щях да съм кафелюбител. Следобяда изръчкахме всичките набелязани забележителности като: National gallery (free, famous paintings), където се помешават известни картини на Моне и Пикасо, и не само (и входът е безплатен както в националния лондонски музей); Molly Malone statue - известна проститутка, която денем работела на рибния пазар, а нощем съблазнявала джентълмените из тъмните улички, превърнала се от легенда в национален герой и възпята с традиционни песни, една от които Дан (гидът) ни изпя на площада; Famine Memorial Dublin, символизиращ бягството на хората по време на картофената криза; Samuel Beckett Bridge, под формата на арфа; The Hungry Tree, погълнало почти изцяло пейка, която незнайно защо никой не се е сетил да помести (?!?); Oscar Wilde Statue, демонстрираща бохемския стил на тринити колидж възпитаника и творец на световни истории. Няма как да останат незабелязаните шарени врати на Дъблин, видяхме всякакви цветове, най-чести вероятно са червените, които символизират отблъскването на дявола, популярни са и в провинцията. Завършихме деня с жива музика в същия бар, в който пихме и кафе (намерихме маса като по чудо, оказа се, че резервации в повечето заведения не правят, защото хората си знаят, че посетителите не са кът). 

гладното дърво

малката рибарка с изтъркани за късмет форми

Бохемът Оскар!

Ден следващ - понеделник е посветен на автобусен тур до западния бряг и посещение на Cliffs of Moher, Kilmacduagh Abbey & Galway. Завършихме деня в друг бар, с още по-яки музиканти, ако имахме още вечери пред нас, щяхме да се представим по-достойно от нашите приятели холандците, които две поредни вечери засичаме в един и същи бар, при което единият е за 6-ти път в Дъблин :). 

времето е ирландско

мъгла поглъща клифовете

срещу небезизвестния бар Темпъл сме - много е яко!

Ден последен, имаме време до ранния следобяд, за да задоволим душата и тялото - Колежът и Гинес. 

в захлас съм!

Заслужаващата внимание сграда на Тринити колидж, построена от кралица Елизабет и дълги години недостъпна за ирландците, едва в през 20ти век бива отворена и за тях. Към момента младежката енергия в двора от забързани към планиране на мечтите си, облечени в изкрящи и скандални (за нашите разбирания) тоалети, млади, не ни отразяваха, хвърчащи на групи, по двойки или самостоятелни в мислите си. Идеално зелените площи разведряват сивите постройки, а женското присъствие най-накрая вкарва цвят в тази територия. Повече от 4000  години са отнели на обществото, за да припознаят женския принос към науката и са поставени четири бюста на жени учени в библиотеката, която помещава келска книга на 800 години и повече от  5 милиона книжни екземпляра - всяка новоиздадена книга в Ирландия и Обединеното Кралство остават копие по подразбиране, на година библиотеката посреща нови 100 хиляди книги.

Като търсите инфо за Ирландия в нета, несъмнено ще се натъкнете на така известната картинка на арфа, с която фирмата Гинес рекламира бирата си. Е тази арфа, ама обърната на обратно е също национален символ, но с тази разлика, че Артър Гинес е решил да я използва още при създаването на фабриката през 1759 г., а стотина и кусур години по-късно, когато Ирландия е независима и пожелала да се идентифицира със същата арфа, Гинес не се съгласили заради авторски права и затова ирландското правителство решило просто да я завърти, защото така или иначе Ирландия до голяма степен се идентифицира с бирения си бизнес. 

селфи върху пяната, изпих му мозъка на Ники!

сладък :*

Гинес е музеят, отделихме му два часа, които бяха крайно недостатъчни, за да изгълтаме две големи Гинес с наслада, които ни бяха включени в цената на билетите. Отчитаме го за минус в планирането, определено за пълна наслада си е необходимо поне половин ден, ако не и цял. Научен урок за следващ път!  

Интересни факти за Дъблин;

- кучета "ирландски сетер" не видяхме нито едно, мяркаха се някакви други хрътки

- пешеходците са особени бунтари в града, горките шофьори. Реално пешеходните светофари светват само с бутон, но масово местните пресичат, когато видят червено за колите, а и не само. Пресметнахме с Ники, че 30% от времето тук щеше да ни отиде в чакане по светофари, ако бяхме с децата :)) нали такова, даваме пример за пресичане само на зелено. 

- Ирландците си имат своя теория за фразата “raining cats and dogs”, която става популярна от английските поройни дъждове през 17-18ти век, когато улиците се превръщали в реки и влачили издавени улични животни. Та, ирландците ги свързват също с дъждовете, но и с не доброто строителство на покривите, които помещавали много от животните, криещи се от дъжда и покривите подавали и котките, барабар с кучетата падали в кухнята на пода. 

- Държавата е на челни позиции по висок стандарт на живот и доверие. Млада държава е и населението расте с бързи темпове, на един починал възрастен се раждат две деца!

на доверие - взимаш и плащаш вода на летището

Ирландия е зелена перла с уникална природа, благоприятен климат и свободо мислещи и много горди хора! Също - изключително шарен и вибриращ град, град на младите! 

Градът на Моли Малон!

Барселона по детски и Андора за разкош!

Отново е междусрочна ваканция, след един доста силен семестър на Борис в новото училище, а на Симеон с нова учителка, месеци на стрес и кавги в напасване на учебен режим и навици, които се надяваме да траят повечко.

бягаме от Виенско февруарско бедствие

Пожънатите резултати са доволни и с нетърпение хващаме пътя към топла страна, защото все още се провалям тотално да мотивирам момчетата да изкараме една седмица на ски нейде в прегръдките на Алпите. Не се отказвам и това ще стане, а сега фокус към Барселона, в която се завръщаме с Ники след повече от 13 г. и значителни промени в личен план. 

Наредихме амбициозната програма спрямо прогнозата за времето. За 5 пълни дни имаме фиксиран ден  - разходка до Андора, т.к. сме резервирали кола. 

витата пейка - работа на асистента на Гауди

Ден първи ни обещава завидни 19 градуса и решаваме да атакуваме парка Гюел и Саграда Фамилия, а ако ни останат сили и Torre Glòries - любимата сграда на Ники под формата на издължено яйце, светещо нощем. Преди 13 г. такава гледка се приемаше за архитектурно чудо, но явно сантиментът си остава.
В парка влезнахме през страничен вход (платен, за разлика от през 2009-та, когато завиждах на барселонци, че могат да си правят сутрешния крос и следобедната разходка в такава красота) и първо видяхме трите кръста, където под жаркото слънце, на една пейка посъбрахме вит Д под звуците на очарователен уличен музикант - импровизатор.

свободен дух

Момчетата много го харесаха, най-големите му фенове бяха два папагала на челните редици и няколко гълъба. Щастлив и пълноценен изглеждаше, дано да съм познала! 

На арената с прочутата музаична пейка този път пускат контролирано, след кратко чакане, нащракахме няколко снимки върху главите на хората, а други съответно върху нашите и потеглихме. Разгледахме изящните тавани на Hypostyle помещението под арената с огромните колони и био нужда ни принуди да препуснем по стълбите покрай гущера и фонтана на официалния вход и да съкратим разходката. Борис и без това се учуди каква лудост била тази, дето стимулирала хората да чакали по опашки, за да се снимали на някаква си студена, пък макар и шарена пейка 😂. Симеон прояви силен интерес към работите на Гауди, даже в Гауди Експиренца се снима до фигурата му и тайничко го пипаше по главата, белким се докосне до гениалния му мозък. Там гледахме 4 D кино, което чудесно навърза точките от цялото разказване в парка и насади детско любопитство към разглеждане на драконовата къща. 

представям си, ако беше свободен вход ... доста хора

ако можех да достигна мозъкът на Гауди (през ухото)

Напът за Саградата спряхме в LaQuesadilla, за да заредим с няколко касадии, а аз с Мичелада, че около инстаграмските кадри кипи бурна дискусия и укротяване на мрънкане в 80% от времето! За хората без деца го пиша този щрих, да не си помислят, че е същото преживяване 😂
Саграда-та я комбинирахме с игра около сапунени балони, още са ни дечковци - сладки и весели, генериращи невинен смях и удоволствие от малките неща (понякога).

хубаво е

На тръгване ги баламосахме, че пътят за метрото е през Torre Glòries, което се оказа бингото на следобеда - в подножието й има як парк и детска площадка, която разбира се не бяхме видели по време на предишния ни тур в Барселона! Откарахме два часа в изпращане на залязващото слънце, фотографирайки яйцето от различни ъгли, а децата потичаха доволно. 

кроасанче :)

Времето е с нас и на следващия ден! След доволно калорична (разбирайте предимно тесто с шоколад) късна закуска се затъркаляхме към двете известни къщи, проектирани от Гауди, защото интересът особено на Симеон е голям.

по стъпките на дракона (гърба му)

С Ники сме посещавали Каса Мила (La Pedrera) и съответно се  облизвахме на Каса Батло с надежда, че децата да гласуват за нея. Не беше труден изборът, втората е доста по-блестяща и спечелва детския интерес от раз. Къщата е уникална комбинация от практичност, уют и красота, завидно впрегнати природните дадености като слънчева светлина, дъжд и вятър в услуга на постройката, цветни стъкла, в които оживяват морски пейзажи, синхрон между материи и цветове, дори музикални акценти. Семейство Батло, на които е принадлежала къщата били бохеми и щедро са демонстрирали начина си на живот през големите витринни стени, осигурявали са зрелище на обикновените хора или просто са искали да споделят партитата и радостта от живота с всички. 

Горещо препоръчвам златен семеен билет, който допуска разглеждането на допълнителни стаи и таблет за интерактивно разглеждане на помещенията с препратки към същинските идеи зад употребата на конкретни материали или декорации. За децата е особено занимателно, не усетихме кога изминаха два часа в обикаляне из къща на няколко етажа. Мога да сравня възхищението си от добре представен самостоятелен тур като този в парламента в Берлин. Втората половина на деня посветихме на няколко тигела по Ла Рамбла, за да се порадваме на уличните артисти и безцелно висене на пристанището и хрупане на цветни пуканки, в компанията на жарко слънце и гладни чайки. Погледахме паметника на Колумб, който НЕ сочи към новооткритата Америка, а по-скоро посока Африка (по специално към Майорка, откъдето е потеглил, за да открие новата земя - Америка) и завършихме деня с вечеря в квартален месен ресторант, не претенциозен, но с вкусна храна. 

крачим в бъдещето

Понеделник се оказа урожая за пазаруване в Барселона, т.к. било ден за нови стоки в Зара и още няколко местни марки, следователно подредихме програмата според моя интерес. Драснах рано-рано към плаца Каталуния, където има поне 5 Зари, а момчетата след мързелива закуска ме пресрещнаха нейде на излизане от втората още.

в Цитаделата

Разходихме се до Барселонската катедрала и послушахме уникален цигулар, Симеон остана в захлас. Заредихме батериите с чирос и течен шоколад в готическия квартал, Направихме няколко тегела в парка Цитаделата и прохладния вятър ни отказа да минем през триумфалната арка и в ранния следобед момчетата решиха да се прибират в хотела на топло, а аз продължих да щурмувам магазините в централната част на града и да се любувам на красиви сгради.

АЗ - със себе си!

Както в Мадрид, така и тук ми прави впечатление, че испанците са толкова много навън по всяко време на деня и ярко заглушават всяка друга реч наоколо, рядко можех да чуя английски, немски или тук там български разговори около мен. Все пак е ранен следобед в понеделник, перфектно време след сиеста и време за работа и домашни работи, но не и за тях, на талази са - по улиците, по магазините, по площадите има големи училищни групи, навсякъде са. На повечето магазини има табели за разпродажби, явно е, че тече промоционален период, както във Виена през януари. Не намерих особена разлика в цените на стоките, но аз далеч не съм коректив с моята “страст” по пазаруването. Определено има масов интерес към стоките на Зара или кипи як шовинизъм, защото е местна марката. Завършихме денят с много ядене и сангрия, а аз намазах няколко покупки от няколко Зари! 

Като по поръчка времето в Барселона се очертава дъждовно през целия ден, но нас това не ни плаши, защото запалихме към Андора, която е на 200 км и значително труднодостъпна дестинация, било то с влак или самолет. Най-близкото летище е в пограничен град в Испания, до/от което не летят често.
Сгушена в прегръдките на Пиренеите, Андора е от онези природни чудеса, където човек може да си намери занимание както през зимата, така и лятото. Не бих казала, че се откроява с нещо уау, заради което бихме се върнали, но се вписа добре в списъка ни от държави на достойното 50то място! 

руска салата по андорски - с риба тон

гълъбчета <3

Единствената държава с каталунски като официален език, с висок стандарт на живот, бидейки извън ЕС е атрактивна пазарна дестинация от заобикалящите я Испания и Франция. Средната продължителност на живота е завидна и според очевидци, дължаща се на чистия планински въздух. Действително - не видях нито един комин да бълва било то битов или производствен дим, а уцелихме снеговалеж и близки до 0-та температури. Малки селища сгушили се между склоновете на хълмовете, планинските стени издигат хоризонта високо в небето на 360 градусова гледка, няма как да ти се рее погледът далече в хоризонтала. Вероятно лятото е прохладно и благодатно на маршрути. Обиколихме централната част на европейската столица с най-високата надморска височина - Андора Ла Вела, хапнахме в пицарията Мама Мария пица с козе сирене, мед и орехи и потеглихме обратно към Барселона. Снеговалежа и студа допринесоха за липсата на желание да преизпълним плана и да обиколим няколкото забележителности извън столицата. 

Последният ни ден в Барселона посветихме на стадиона Ноу Камп и музея на науките Cosmocaixa, който се оказа неочаквано съкровище. Докато момчетата направиха тура в стадиона, аз се разходих в близкия градски парк, където имаше отново щрихи на Гауди, полюбувах се на зеления пейзаж в компанията на зелени папагали и гълъби, тайничко подслушах телефонния разговор на една берлинчанка, която разказваше с такъв красив глас на чудесен немски възхищението си от Барселона, явно се опитваше да убеди приятелката си, че животът тук си струва всеки цент в дългосрочен план. 

дресирах папагали, докато момчетата са на стадиона :)

футболна любов!

Момчетата не кипяха от ентусиазъм след обиколката на музея, затова ги поканих в моята ВИП ложа с възможност да нахранят смелите папагали с хляб - явно са поогладнели, т.к. бързичко скъсиха дистанцията и ни се довериха при гледката на пълна шепа с трохи. 
Целия следобед изкарахме в музея и така се увлякохме, че прибирането към летището ни беше леко застрашено, времето отлетя бързо и неусетно. 

скрито съкровище

Барселона си остава една такава красива, вълнуваща и елегантна, а когато си тук с деца - забелязваш драконовите щрихи в произведенията на Гауди, преследват те барселонски гущери из улиците, радваш се на свободно боричкащи се папагали в парка, виждаш прелестната Саграда Фамилия през сапунените балони още по-изящна! 

хранехме се добре (снимка за бабите) :)

А Мичеладата и Сангрията те крепят за всичко останало, което се случва извън заснетите кадри, като помрънкването, въртенето на очите, придружаващите зимни вируси, които си занесохме и отнесохме, разпалването на старт по испански (или просто от скука, защото видео игрите на Борис бяха блокирани и се запали по испански и мина половин ниво в Антон 👀) и какво ли още не!
И все пак си струва приключението! 😉

наздраве и много здраве!

Оцеляване в южна Италия с 4 деца!

 Развеселени и под влиянието на гофрети с шоколад, в една пролетна неделна сутрин, с Калоянови направихме оптимистичен план да прекараме есенната ваканция в Италия заедно! 4 деца в Италия, мама миааааа, всичките си мъки ги приписвам на високия щастлив хормон от преяждането в онази неделя. Но, всичко е добре, когато завършва добре, пък даже беше и весело, освен всичко останало.
Нека ви разкажа! 

На 26ти Окт. 2022, националният празник на Австрия е първият ден от есенната ваканция на учениците. Наспахме се добре, стегнахме набързо багажите, момчетата вече сами го правят, аз само минавам на инспекция, хуреейййй и чинно час и половина преди полета бяхме на летището. Ники ни вади душата, както винаги, но за него си е ритуал да изпие едно кафе на летището за 3-4 евро, вместо вкъщи на дивана :) животът е кратък, да си доставяме удоволствията за душата е най-важното, което ще си докажем за пореден път, след впечатленията от Италия. 
Потегляме за Бари, където сме планирали 2 нощувки, след което към Неапол за 3 с програма максима - да видим поне Алберобело, ако може и Матера около Бари, а в Неапол както се полага - Везувий, Помпей, Амалфийското крайбрежие и някой остров иииии май леко се увлякохме в плана! 
Кацаме в ранния следобяд в Бари и блаженно ни прегръща този неповторим средиземноморски бриз, дето духа само по летищата, особено когато пристигаш от по-студена дестинация. Неповторимо е това усещане, а ако мернеш и над сградите някоя палма да се мъдри и поздравява с клоните си, посрещането за добре дошли е топ. 

сладолед в сандвич

Полутахме се кратко на летището, докато привикнем с липсата на ясни табели и ориентири, и скоро бяхме във влака към центъра. Настанихме се на пешеходно разстояние от гарата в апартамент за 9 души, който беше рай за децата - с три спални, две бани, хол, кухня и вестибюл, съответно и много места за криене. Децата си заплюха най-голямата спалня и спаха самостоятелни - Борис и Симеон, Стела и Хари! 

Бързахме да хванем залеза нейде из стария град, а и меракът за сладолед напираше нетърпеливо. 
Старият град ухае на блестящо и чисто пране, което виси от балконите, а понякога и на самата улица. Реклама на Ариел пасти да яде, така ми се прииска да си натоваря малкия ръчен багаж за обратно точно с този аромат! Малките улички минават понякога насред вътрешния двор на Баристи, можеш да надникнеш в кухнята им, долавяш аромата на вечерята им, правиш им компания, докато си хортуват на отворени врати и прозорци във всекидневната или около трапезата. Интересен бит имат, не се смущават от любопитните погледи на туристите. Факт е, че това са най-бедните жилища в града, насред улицата, ниско на земята, понякога и със стъпало-две надолу, без особена вентилация и никакво слънце, оставят всевъзможни отворени пространства, за да се спасяват от влагата.

в преследване на Бариски залез

Стела демострира площада с пицата

След сладоледа, Ники ни заведе да ядем и най-яката пица в Бари - Pizzeria Di Cosimo, която се помещава в квадратно каре от стари сгради и е чудесен площад за енергични деца като нашите! Местните баби са радват на ново представление всяка вечер с различен сценарии, седнали кротко на столче пред вратата на самО площада или извисили любопитни погледи от балкона/прозореца!
Сладоледа в Бари, ох! Пицата в Италия, ямиии! Какво изкушение, луд късмет е, че от първия път уцелихме най-лепкавия, плътен и вкусен сладолед от круша и африкански шоколад! И пицата и сладоледа повторихме, за да не съжаляваме по-късно! 

in love <3 

Ден втори в областта Пулия е посветен на Алберобело! (името означава Красиво дърво)
Бих го нарекла Алберокрасота и Албероизящество! Къщичките, наречени “трули” с високи покриви, варосани в блестящо бяло, тук там с йероглифи на покривите от плочи, запазени в автентичен стил и все още обитавани са поредното защитено богатство на Юнеско. Три тегела образуват каре "чудо" насред града и предизвикват неспирни потоци от туристи. Кварталът навява средиземноморския полъх от Санторини, с изящните дюкянчета, обагрени с ръчно изработени чудатости, пъстри цветя и декорации, отразяващи се на белосаните дувари, и добре поддържана хигиена и уют.
Трулите датират от векове, построени като временни постройки без хоросан за най-бедните, за да спестяват данъци, в сравнение с тези със солидните къщи. Издържали капризите на времето и надживели много от иззиданите си конкуренти, тези къщички са строени като лего в кръгла форма, покривите им са служели за хамбари, малките прозорчета пазели устойчива температура в помещенията, разширявали пространствата, когато се раждало бебе! Покривите, направени от застъпващи се сиви плочи, завършват с чудата форма камък, а понякога собствениците се подписват с различни знаци, които са свързани символично с рода като слънце, разбито сърце, други.

малко спретнато дюкянче

АлбероБоСиНиФи

АлебероКомпания

Седнахме в Ла Кантина за обяд, тамън навреме, преди да изтървем времето за сиеста и да си останем гладни!  Хапнахме традиционните паста и сирена - орикиете-то се стори на децата изключително вкусно, след трите часа разходки. Кашкаваленото сирене си партнираше чудесно с мед, моцарела под формата на малки панделки и бурата. Червеното охладено вино поддържаше духовете ни свежи. 
Завърнахме се в Бари тъкмо навреме, когато отваряха ресторантите за вечеря (за справка - сиестата им е между 15.00 ч. и 19.00 ч. когато освен нещо пакетирано от магазина, друго няма за прегладнели туристи). Повторихме вечерната разходка из стария град със същите кулинарни спирки от предишния и завършихме деня с кроене на плановете за Неапол и региона. 

Любов в Неапол

Същинско чудо е да си намериш спирката на междуградските автобуси, а още повече да си хванеш автобуса. Спират на една голяма улица, където табелите за спирката приличат досущ на пътни знаци и ако имаш късмета няколкото души, които си попитал да имат една и съща версия, тогава си бинго, иначе си отече за следващия ден. Ние бяхме от късметлийте. 
Пътувахме 3,5 часа до Неапол с двуетажен автобус, след малко по-дълго лутане на гарата схванахме логиката на градския транспорт, намерихме си хотела и драснахме към центъра, за да видим няколкото набелязани забележителности в списъка на Ники. Не бяхме подготвени за Неапол, който се оказа толкова жив и динамичен. Тук или се оставяш по тълпата да те води и разчиташ на приятни изненади по пътя си или хвърляш много енергия, за да запазиш своя ритъм и посока. Ние бяхме от вторите. Първото е мисия невъзможна за родители с деца, поне по нашите критерии :)). Най-честите ми реплики бяха нещо от сорта "НЕ ИСКАМ ДА МИ ИЗПУСКАШ РЪКАТА!!!" ... "НИКИ, НЕ ГО ИЗПУСКАЙ ОТ ПОГЛЕД, МОЛЯ!!!". Минахме по виа Толедо и видяхме метро станцията, която наподобява гигантски аквариум, дълбочината на някои станции е внушаваща.

метро станция Толедо

Посетихме и катедралата Св. Никола и ресторантът, за който се твърди, че бил родното място на пица Маргарита, и с радост се отдръпнахме в периферията, в близост до хотела ни, където си намерихме няколко яки местенца за хапване на крак.

Маргарита пица!

Завършихме деня в сладки приказки на покривната тераса под ясното небе, огрени не само от звездите, а и от гъсто застроения хълм нагоре към планината. Децата откриха рая на земята за криеница и настъпванка - това бяха двете игри, които ги държаха далеч от нас. Освен това формираха клуб по четене и направиха рекорд по най-много прочетени книги в една ваканция по време на пътуванията. Заливаше ме топлина, докато ги наблюдавах. 

клуб "Читанка"

Нов ден с нови приключения. Планът е да отидем до Помпей с влак, откъдето да си вземем шатъл за Везувий. Бърза сутрешна ревизия в нета ме стресира, че няма никакви билети за Везувий до края на Октомври и потеглихме с идеята само за Помпей и импровизация до Соренто, примерно. В последствие се оказа, че местния бизнес план на туристическите агенции е да изкупуват всички билети за вулкана, за да ги препродават и да си лансират шатълите монополно. Нямахме особен избор, а и така силно искахме да завършим образователния кръг на причина - следствие с вулкана и погребания град, че влезнахме със скок в бизнес схемата. 

Помпей!!!! 

Булевард в Помпей

Умишлено не бях гледала снимки от селището, изтрих си всички представи, които съм формирала с годините и се изненадах. Много се изненадах от пищността, с която са разполагали древните римляни от преди 2000 години, от културните придобивки, които са били част от ежедневието им и изграждали мисленето им; от бохемския живот и простор в къщите им.

силуети на помпейци

Малцина са оцелелите от изригването на вулкана, тези - които не са имали особен сантимент към мястото, тези, които са нямали какво да ги задържи - робите. Малкото намерени телесни форми, застинали в стойка от термаланата вълна на лавата са намерени едва преди 40-50 години без останал и капка биологичен материал. Помпей заслужава много внимание, слагам го в кошнцата със забележителности за второ посещение, ние го препуснахме за 3 часа, които бяха крайно недостатъчни да се влезе в повечето големи къщи, където има запазени подови музайки, огнища и множество домакински сечива, така добре консервирани, че чак не е за вярване, че са използвани преди повече от 20 века. 

на площада в Помпей

Грабнахме няколко пици и потеглихме към билото на Везувий до кота 1000, откъдето изкачихме пеша последните 200 метра в стръмен наклон. Кратерът е ужасяващо голям, за допринасяне на драматизма - от десния склон излизаше миниатюрна струйка дим, което свидетелства за активността на вулкана нейде дълбоко в недрата на земята и се готви за следващото си грандиозно и смъртоносно представление. Вулканът изригва в следобедните часове на един августовски ден през 79-та година след Христа. Само няколко часа преди това, природата дава много силни сигнали като изразена ивица дим от планината, придружена от леки земетръси. Хората не са познавали явлението "вулкан" дотогава, за да се замислят защо птиците и останалите животни са изчезнали напълно през последните дни преди изригването.

преди виното, след - не е за показване!

В последствие се ражда думата "вулкан",  която дотогава носи името на римския бог на огъня, и хората са си научили урока, но не съвсем, както се убедихме.  Животът наоколо кипи с пълна сила, наслението се радва на плодородните вулканични склонове, раждащи пивко вино, от което пихме на върха. Сякаш хората са приели философията за живот като за последно, макар и правителството да ги стимулира да се изселят от смъртоносната прегръдка (финансова инжекция получава всеки, съгласил се да напусне земите си, за да остана районът само индустриален и туристически). Красиви вили се мъдрят из склоновете на вулканичната планина с прекрасна гледка към Неаполския залив. Децата събраха по шепа застинала лава за подаръци на приятели и завършихме деня в ресторант до хотела. Кратка игра на криеница и настъпванка на терасата ни даде достатъчна доза тишина, за да скроим плана за следващия ден - след тази програма максима всички искахме нещо по-леко и всеобщо отхвърлихме Амалфийското крайбрежие за сметка на разходка с ферибит до остров Искиа. За Амалфи и региона ще планираме специална визита, защото Соренто, Позитано и Амалфи не са за пренебрегване. Влаковите релси до Соренто са в ремонт и алтернативата беше трансфер с влак и автобус по стръмния и доста накъдрен път, което си беше категоричен природен сигнал за следване.

Нов ден - нови приключения с влак до едно от пристанищата около Неапол и ферибот до отров Иския.

Ники в рамка

момчета и чайки

любов или закачка, ние си знаем :)

къде да играем на настъпванка, ако не на ферито

Разтовариха ни в източния край на острова, а за връщането трябваше да минем половината остров от пристанището на св. Анжело.

ей с този фери ни извозиха

Амбициите ни за градски транспорт се разбиха и така проходихме 5 км в шеги, закачки, спирки за снимки, носене на деца, влачене на деца по склонове, овикване на децата да се пазят от хвърчащите мотористи и прочие цветна картинка.

малка спретната къщурка

:)

гледка от околовръса

китна уличка в Исхия

Да живееш на този остров е специално, няма как да водиш не толкова забързания начин на живот като на континенталните събратя, тук цените са по-високи, училища не видях, както и обществени сгради. Живот с капела на италианци, които са отворили нова страница в автобиографията си. Освен за тези, които са в сферата на туризма. Завършихме в сладоледаджийницата , където ритуално изядохме с момчетата и една напръщяла райска ябълка, дето я разнасях целия ден. Инвестирахме спечеления час време (последния викенд на Октомври) в ранна разходка до стадиона на Наполи, за да видим монумент на Диего Марадона, чийто лик ни поздравяваше често от някоя сграда или магазин. Нямахме сили за терасата, прибрахме се по тъмно и във влака нахвърляхме плана за утре-то!

Последен ден в Неапол 

улиците са празни САМО рано сутрин

Драснах в ранни зори до близката зарзавачийница, където съгледах лакомо миналия ден цяла колона щайги със зрели райски ябълки. Взех 6 с размер на бебешка глава и си ги разделихме с момчетата за щастливо начало на деня. Докато закусвахме в една сладкарница, Симеон преял с райските ябълки не прояви интерес към кроасаните, а носталгично запита - "няма ли как да си купим няколко килограма за Виена?" Това си беше удар в 10-ката, защото закуските на Неаполитанците се оказаха мнооого сладки и разнообразни. Девойката на щанда ме погледна така красноречиво като я попитах дали нямат някой кроасан със сирене, примерно :)). 

улиците са празни САМО, ако са глухи

В този ден имаме време до късния следобяд да преяждаме със сладолед и пица, преди да потеглим към дома. Оставихме багажа в локъри до гарата и хванахме пешеходен маршрут през сърцето на града около катедралата св. Никола през малките улички, където тълпата е водач. Музика, танци, пеещи хора, викащи хора, смеещи се деца, снимащи се туристи, бибиткания на забързани мотопеди, чиито маршрут минава разбира се през най-гъстата тълпа. Очудващо жертви нямаше, но и безупречни брони на коли не видяхме. Интересно - как ли върви застрахователния бизнес и пълното каско тук, едва ли си го позволяват много хора :). 

След няколко тигела се измъкнахме към пристанището, където си намерихме крайпътна тратория с най-якото обслужване евър. Разбираемо по обяд нямаше маса за 8, щеше да се наложи да изчакаме 10-на минути и за да направи чакането неусетно, сервитьорът набързо ни спретна една двойна маса с допълнителни столчета за децата, където ни сервира комплимент от заведението - кола и пицено хлебче с пермезан за децата, и просеко за родителите. Този младеж ме спечели, не изглеждаше да има деца, но категорично имаше усет към изморени и изтормозени родители на гладни деца, след часове разходки из града. Дребни бяха във възторг, а ние не усетихме кога стана време за сядане. Храната беше великолепна - патладжани с пермеджано, спагети с тиквички и салата с октопод, и пица Маргарита. Ямииии! Разходихме храната до плажа, където все още ставаше за къпане, но ние се задоволихме с гъдела на ситния пясък по голите крачета, изминахме цялата морска алея до крепостта и по тъмно драснахме към летището. За късмет на пътя ни се изпречи поредната яка сладоледаджийница. 

ей такива са неаполитанците - обичащи се <3

Тръгнахме си от южна Италия заредени със слънце, калории да ни топлят през зимата, много спомени и още повече въпросителни за историята на древните римляни. Имаме теми за следващи реферати на децата и истории за разказване!  
А летищния музикант ни посвири, докато чакахме на гейта :)