през моите очи: декември 2021

На Никулден в лето 2021-во рано рано сутринта бягаме от Виена, децата и котките, за да проучим как се справят испанците в тези тежки Ковид времена като сме направили стройна програма (както винаги почти по часове) за обикаляне на популярни и не толкова забележителности в Мадрид, Малага и Гибралтар само за 6 дни. Пестим време като летим от Мадрид до Малага с вътрешен полет, че с влак отиде си един цял ден в съзерцаване по испанските баири или пазаруване на самолетни билети, ако евентуално нета в Андалусииските влакове е надежден.

Портата Puerta de Alcala

Мадрид ни посреща в не много топли обятия, мечтаех как ще се разсъбличам още в самолета, но 9те градуса на кацане ме върнаха ободряващо в реалността.

Пристигаме в центъра на испанската столица, където ни заблъскаха вълни от хорски тълпи. Митинг ли имаше?! Протест срещу ковид?! Не! Оказа се, че непланирано сме планирали едната си седмица ваканция в Испания, когато испанците също празнуват - денят на конституцията - 6.12, а 8.12 е католически празник - отново почивен. Очакваха ни няколко празнични дни с главни лица предимно испанци, чужда реч почти не се чуваше, много рядко дочувахме и английски.

Майстор на часовници с IIII

В сектора на търговията и услугите, хората масово не говорят чужди езици, информационни табели единствено на испански видях, доста не вежливо към антиполиглот като мен. В такива случаи помагат фри туровете, от младата 17 годишна венецуелка гид, научихме някои любопитни факти. Тя самата се е преместила със семейството си преди три години и сега е последна година в гимназията. Та, тя ни открехна, че мадритчани имат сантимент към часовникарството от древно минало, часовникът на държавната сграда пред километър "0" (мястото, откъдето отчитат разстояния до главни градове) на площада на слънцето е със сгрешена римска цифра IV, изписана като IIII. Тази грешка е коствала живота на майстора, а в последствие е станала символ на солидарност в бранша. Много часовници в цялата административна област са със същата “сгрешена” цифра.
Отседнахме на пъпа на слънчевия площад (Playa del Sol), който буквално е с форма на показало се на половина слънце на хоризонта. Едно от многото централни любими места на туристи и местни.

Градският символ на слънчевия площад

Според Гинес, в Мадрид се намира първият в света ресторант, където отбелязахме Никулден и допринесохме за известността му.
Тук се яде, постоянно се яде, по много се яде - това беше второто ни силно впечатление. Първото вече споменах - страстта на испанците да се тълпят по всяко време на денонощието. Най-живият град, в който съм била някога - хората са по улиците и заведенията нон стоп (не мога да си представя какво е в ситуация на не пандемия).

Градският транспорт е добре развит, с карта за цялата мрежа за няколко дни, която си взехме от летището успяхме да стигнем до крайни точки, за които нямахме време пеша - като стадиона, например.
Масово носят маски на открити места, какво остава на закрити - подобна дисциплина ме изненада приятно за този своенравно - свободно мислещ народ.
Раят на обувките е тук, искаше ми се да си напълня раницата, но се ограничих навреме до един нов чифт само.

Традиционното им ястие е тапас - каквото се сетиш мажеш върху филия, с която да си захлупваш питието (наистина, така е тръгнала традицията им - захлупвали чаша вино с парче шунка, за да не се праши питието и като свърши да си го замезят барабар с полепналия прах). Няколко от комбинациите, които пробвах и ме грабнаха вовеки: черна филия, нескромен пласт крема сирене, конфитюр от ягоди, настъргани бадеми/кокос, живи ядливи цветя, семена; пълнозърнеста филия, отново нескромен пласт авокадово пюре с подправки, две кръгчета камембер - това цялото запечено до облизващо разтопено състояние на сиренето; същата филия, щедър пласт тартар сос, пушена сьомга. Най-долу за справка - галерия на гурметата ни :)

Най-многото хора на едно място по анцузи и маратонки не бях виждала из централните улици на столичен град, верно някои бяха с “официалните” такива. Дори на Сантяго Бернабеу имаше по-малко спортисти 😂

Аз и компания :)

Ето какво видяхме конкретно и за какво бихме се върнали:
- Монумент на любимия ни Дон Кихот в компания на Санчо на площад Испания с цялата му компания, барабар със Сервантес.
- Изрисуваната от не безизвестния Франциско Гоя църка, където е и гробът му - San Antonio de la Florida. Място на което може да поседиш с часове без тълпи от хора и да компенсираш липсата на време за разглеждане на огромния музеят Прадо, ако основната ти цел е изкуството на Гоя, защото този музей си струва поне ден да му се отдели (ние не успяхме, оставаме го за следващо идване).

- Гледката към залязващото слънце от площата пред кралския дворец не е за изпускане. Дворецът е поредната постройка, доказваща безмислената амбиция за грандоманщина, с повече от 3000 стаи, и както обилновено се е случвало в далечното минало - поръчителя на обекта не доживява да види проекта си завършен.

Монумент на Гоя до църквата

- Площад Майор е най-голямата арена (всеки такъв площад се е използвал навремето за бой с бикове, а в днешно време за пазари и карнавали, шествия) с коледен базар и толкова хора, че се налага на полицията да прави еднопосочни коридори, за да могат тълпите от хора естествено да се изнизват из страничните улички.

- Разходката в розариума Rose Garden in Parque del Oeste се оказа великолепно бягство от тълпите хора по главните улици и музеите.

Мадридския Бъкингам

залез над Мадрид

- Безцелното обикаляне на хипстърския квартал Malasaña и Conde Duque ни натъкна на красиво изрисувани дувари и врати, малки уюутни кафенета, улични артисти, почти празни улици и много цвят.

цветно детство

улично изкуство

- В ранния предиобяд в четвъртък (работен ден) минахме през един от известните централни закрити пазари - Mercado de San Miguel (разбирай софийските хали в романтичен вариант), за да опитаме местния сладък специалитет чурос с течен шоколад. Този течен шоколад от детсвото ми, истински, плътен, буквално разтопен, а не разводнен. В не толкова далечен план запечатах редица местни, наслаждаващи се на чаша вино или ликьор от предиобедните часове. Весел народ, респект!

за отскок от предиобяд - кой шоколад, кой вино

- Разбира се, задължителна спирка ни беше стадион Сантяго Бернабеу, който към момента е повече като строителна площадка, но това не им пречи да го ползват за тренировки, туристически турове, дори официални мачове. Гледахме любимите интеристи на Ники, които за съжаление паднаха с 0:2 от Реал Мадрид като домакини, но от емоцията на лицето му се убедих, че си струваше времето.

Сантяго Бернабеу

Мадрид ни хареса много, ще се върнем отново, за да продължим обиколката по музеите и останалите скрити съкровища, за които не ни остана време сега. Ще знаем, че има много хора и живот из централните райони.

километър "0"

гледам в бъдещето :)

пясъчен дворец

коледа в Мадрид

Със следобеден полет пристигнахме в Малага, където поне 10 градуса повече се усетиха още от гледката през самолета.

Зад всеки ъгъл ни дебнеше приятна изненада с улично изкуство или светлинно шоу, или друго. Трудно е да се определи къде точно е стъргалото, има много такива, осъзнах, че може да има още повече хора на едно място, само мащабът беше по-малък. За справка в Малага има около половин милион души (без туристите), а в Мадрид има повече от 5 хиляди души на квадратен километър, да не ви мъча - Мадрид е малко над 3 милиона души, а цялата област надхвърля 6м.

- Най-главната улица в Малага, водеща от пристанището до главния площад, който навремето е ползван за арена е най-тържествено украсената с коледни светлини улица, която съм виждала някога. От няколко години бива украсявана в различни теми, като фирмата по украсата нашумява толкова много, че след Малага биват канени да украсят и Нюйорк. Още един повод на и без това гордите малаганци.

- Катедралата в Малага е друго стъргало, поредната Саграда Фамилия, която е останала недостроена и така ще бъде - е грандиозна смесица на стилове. Разбираемо е - като е строена от стотици години, през които са се изредили поне три различни епохи на владение.
- Факти свидетелстват, че градът е основан преди 3 хилядолетия и от самото начало носи името си Малага, което наподобява на думата СОЛ на арабски. Твърди се, че именно заради високата стойност на солта и намерените залежи в близост, както и ценното географско разположение, арабските първозавоеватели са дали това име на града, което остава и до днес.
- Финикийците също имали пръст в кръщаването на града, защото за тях солта била парична единица. Потъркването на трите пръста (палец, показалец и среден) се използва както за демострация на пари, така и за потъркването на солта, за да се провери дали е достатъчно фина. Като се замислим на доста езици използваме фрази като “излезе ми солено тази екскурзия”, когато ни се струва доста скъпо. Изглежда, че има известна истина в някои от интересните истории, които чухме от местните.
- Хора на живота - най-важното за малаганците е да хапват, пият и танцуват. Заведенията през викенда бяха пълни на 100% през целия ден, през работните дни се запълват от ранния следобяд до малките часове. Музика звучи навсякъде. Няма да се очудя, ако вино и сангрия се лее и от чешмите им, маслини, тапас и морски деликатеси са на трапезата им още от сутринта.
- Роден град на знаменитести и повод за още гордост - Антонио Бандерас и Пикасо, имат своя отпечатък тук, в квартала Сохо се поставя театрална постановка с негово участие, а в центъра има и музей на Пикасо, който макар и само на 10 е избягал от града, но се твърди, че от балкона на жилището си е наблюдавал рисуващия си баща и оттам се е открехнал таланта му. Между другото - открих, че има човек с повече имена от Буда и това е имено Пикасо (Па́бло Дие́го Хосе́ Франси́ско де Па́ула Хуа́н Непомусе́но Мари́я де лос Реме́диос Сиприа́но де ла Санти́сима Тринида́д Кли́то Ма́ртир Патри́сио Руи́с и Пика́со). Често португалските или испански имена съдържат тези на повечето им роднини - традиция на уважение.
- Фламенкото, което гледахме в респорант Алегриа беше уникална наслада за всички сетива. Толкова различно от всички други танцови изяви, които сме гледали. Страст, ритъм, агресия, наслада, дисциплина, заедност - вплетени в едно всичките тези усещания се носеха във въздуха около трупата на сцената - Auténtico espectáculo flamenco). Беше чудесно място за посрещане на 41ият рожден ден на Николайчо.

Ще се върнем отново в този слънчев град, където Слънцето гостува в поне 330 дни в годината!

За един ден с кола под наем скокнахме да проверим популацията на макаците в Гибралтар.

Rock of Gibraltar

Зад мен е най-известната скала на полуострова, която може да конкурира успешно изкусен мравуняк заради тунелите под добре прикритата тревно - скалиста обвивка. Всъщност е най-силното оръжие и военна база в района с множество коридори и зали. А аз самата съм на испанска територия, ей там в подножието е граничната зона.
- 33к жители, като всички се познават най-малко по физиономия, ако не са роднини, 10-15к пътуващи работници всеки ден от Испания. Има смесено население (евреи, англичани, испанци и други), живеещо си в хармония.

- правителството плаща на младежите от Гибралтар, които искат да учат в университет в ЮК и три полета в годината, за да се прибират при семействата си. Образователната система е същата като в кралството.

- Гибралтарци с гордост разказват колко е яко да бъдат под крилото на кралицата.
- Испанци и гобралтарци си съжителстват в мир и разбирателство, макар и властите да създават често ситуации на стрес като - умишлено забавяне на граничния контрол от испанска страна, което неминуемо води до чакане с часове и забавя работния ден в Гибралтар. Хората биват уволнявани заради системно закъснение сутрин. Имало случай, в които испанци тръгват в 3.00 за работа, само и само да са в 8.00 на работното място, за справка ние като туристи минахме за по-малко от 3 минути.
- В Гибралтар има и е имало основно британска военна база, все още с действащи тюлени, зърнахме една подводница и няколко младежи, които спортуваха по хълма нагоре, който ние изкачвахме с туристически бус.
- Разходката в Гибралтар е възможна на собствен ход (9км отсечка), с лифт или с туристически бусове. В не натоварен сезон изглежда бусчетата са изгодни, платихме 38 евро за 1,5ч обиколка по основните спирки на хълма, билетите за всички входове, включително беседа, личен разказ на гида - Момо, испанец с три деца, щастливо женен за гибралтарка от 25г и няма намерение да емигрира.

аз и тя

Гибралтар е независима административна област под крилото на английската кралица. Повече от два века Англия удържа политическите апетити над тази територия и я запазва за себе си, заради стратегическото си местоположение.

- Пистата на единственото летище в района е пешеходна зона със сфетофар, който спира пешеходците, когато ще каца/излита самолет.
- Т.к. след брекзита, ЮК се отдели от ЕУ, има роуминг - внимание, високи такси на мобилните услуги са твърде вероятни!
- Причина да се върнем би била да похапнем фиш&чипс и да навестим косматите другари в почти естествената им среда.

Основните забележителности, които ние обиколохме:
· Euro point - най-южната точка на стария континент, ясен визуален контакт с Мароко отсреща, лобното място на разбил се малко преди втората световна война полски самолет.
· Пещерата на свети Майкъл (Михайл - вероятно), която е служела също като укритие по време на втората световна война. Превърната е във вълшебно място за концерти, сватби и други празненства, а в обикновените дни - атракция за туристите с великолепно светлинно музикално шоу, където се откриват невероятни картини сред пещерния небосклон от образования, оживяващи пред очите на туриста и се загнездват във въобажението.

светлинни пещерни картини

· Разходка в небето (Skywalk) - стъклена платформа, издадена във въздуха, изградена преди 20на години, с гледка към целия полуостров.

тунел от WW II под нозете на макаците

· Едно от хранилищата на маймунките макаци, пренесени от Мароко с основната цел да допринесат за атрактивността на района преди 50на години. Към момента са се размножили многократно и са около 300, разделени на 5 групи. Сравнително спокойни и дружелюбни са, забранено е да се пипат и хранят, глобите са от порядъка на над 2000 паунда за нарушители.
·Подземните тунели, служили предимно за военни цели са под целия хълм. Малко по-надолу по хълма има и такива от втората световна война, в които са запазени множество автентична екипировка и оборудване от войната, включително оръдия, медицински център, дори превозни средства.

Тази една седмица беше истинска наслада за очите и небцето.

Мамо и свеки, не ни мислете, хранехме се добре и пълноценно :)