Болоня на колела и за джелато в Сан Марино

 

Ден първи! 

Оставихме багажа и още в ранни зори (преди 10) крачим бодро към центъра на Болоня!

братска любов за старт на разходката! 

Поздравихме Нептун във сухия фонтан и влязохме в базиликата Петронио, в която за наша радост имаше меса. Свещеник пееше така хубаво, че гласът му ехтеше под гръмкия купол, огромен е храмът, а акомпанимента на органа създаде голяма сладост за ушите. Момчетата се прекръстиха, кой отдясно наляво, кой отляво надясно, няма значение, важно ни е усещането в душата. Поседяхме, балансирахме си вътрешните центрове и излезнахме на площада зад храма, където се извиваха туристически влакчета. За моя жалост момчетата дадоха отбой като чуха, че тура е два часа и заменихме с лов на сладкарница. Докато се суетяхме покрай влакчето Борис ме застреля с поредната си прищявка: Да влезем в книжарницата, за да подишам малко миризма на книги 😻 влезнахме вътре и заразлиства книги да ги мирише, хайде дано да е на урожай и да си събуди отново любовта към четене :)) междудругото това се оказа не безизвестната Liberia Nanni книжарница! Е яка беше, бих си откарала в нея няколко часа без да ми доскучае.
Връщаме се на лова за сладкарница!

венецианска гледка

По всичко личи, че тази ваканция Борис ще избира заведенията по рейтинг в тикток, защото кой ти гледал вече гугъл мапс препоръките. Отидохме в QCorner, където положихме началото на италианското ни хипер калорийно преяждане! За пореден път си дадохме сметка, че стомасите можем да нахраним и от изпарения, ама пусти очи! Разхождайки се по малките улички пред нас се озова дама на около 60те с шарена пола, жълт чорапогащник и тояга в ръката за щека. Симеон ме класира в нейната категория по стил, а Борис заяви, че ако ме види с такава тояга и жълти чорапи в първи район на Виена ще ме подмине, хахахха. Разходихме се до най-известното прозорче с гледка към пресъхнал канал в града и момчетата взеха да дават назад за дълго ходене. Ужаст! А дори не съм преполовила плана от забележителности! Ще се движим с колела! Борис рече и отсече! Оказа се чудесна възможност да ги задържа за още няколко часа навън и далеч от екрани, а и е ново приключение. Оказа се топ възможност. Яхнахме електрическите колела и обиколихме градския парк Giardini Margherita, облечен в пъстра есенна премяна, накъдето и да погледнеш само гледки картички. Минахме покрай една от крайните порти на градя Porta Castiglione, изкачихме се в квартала на богатите до руфтопа на Болоня - San Michele in Bosco, откъдето под октомврийските лъчи съзерцавахме целия град.

гледка от San Michele in Bosco

Завърнахме се към централната част и стария град, събрахме си багажа и дойде време да пробваме популярната паста рагу/ болонезе! Следващ топ кулинарен избор - Osteria Del Podesta, триетажна тънкостеблена къща, превърната в ресторант.

горим калории измежду храненията! 

Пастата беше ОК, Симеон си омаза и дясната половина на левия си ръкав, вече имаше петно от топъл шоколад, а сега добави и доматен сос, сам се очуди на умението си да се изрисува така старателно. Борбата и закачките помежду им е във връхната си точка … прехвръкват искри измежду обидите за единия глупав, другият ограничен, а мама ги съпровожда търпеливо и носталгично … и нащрек да раздава картони при живото/застрашаваща нужда.
В края на този ден от първата ни ваканция мама с момчета осъзнах, че Борис чува и попива околния свят като възрастен, с който мога да общувам и с поглед, стига да му допадне блясъкът в очите ми. 

Ден втори! Вдъхновение от мечтата на едно момче, оживяла в империята Ферари!

черният кон на жълт фон! 

След богата закуска в бистрото до апартамента се мятаме на колелата и стартираме Ферари преживяването, планирано по часове заради факта, че всяка атракция се пазарува с отделен билет с конкретен час. А аз съм запазила от всичко. Защо да е лесно и музеят да не предложи цял пакет. С влак сме в Модена, правим едно бързо кръгче в и около катедралата със Симеон, а хормоните на Борис го отведоха далеч от нас в някакво местно кафене, където направи втората си закуска. Стъпвам на пръсти и оммкам наум, защото мира в душата ми е по-важен, отколкото (загубената) битка с бушуващия тестостерон в тинейджърското му тяло. Следвайки уроците на потърпевши съм букнала шатъл директно до фабриката, за което естествено получих критика - защото бил чак след 40 минути?! Нямам полезен ход на действие, то е ясно! Затова преглъщам с вода (напоследък и виното не ми върви) и го пиша на сметката на споменатия тестостерон!

А междувременно Симеон играе шах онлайн във всяка свободна минута! И се гушка! Борис замества втория родител и му прави забележки да прибира телефона, когато сме на маса. Весело ми е!
Та, империята Ферари се ражда след поредица неуспехи и шамари от съдбата, които Енцо Ферари приема като уроци за адаптивност и мотивация за натруване на знания.
Младеж със спортен хъс за автомобилни победи, имал мечта да работи във Фиат, откъдето го отрязали, но пък мотивирали да създаде екип от състезатели, а в последствие опитът му на състезател се материализирал в първия Ферари модел през 1947-ма. Дебютът на който не бил блестящ, отпада от състезанието заради повреда. Следват 10-на отлични финиша, а от 1950-а Ферари тим е единственият, който няма пропуск на Ф1.

Брошка с черно конче е била талисман по време на състезанията му дълго преди идеята за автомобилния бизнес. Имал близки приятели с ферма, откъдето дошла любовта му към конете. А жълтият цвят е символ на родния му град - Модена. По настоящем много от сградите във фабриката са жълти. Така се е родил дизайна на емблемата на Ферари. Музеят и целият кампус от сгради с фабриката е до голяма степен концепцията на Енцо, за жалост не доживява до отварянето му.
Днес повече от 7 хиляди души работят тук и създават автомобилна екосистема за състезателни и любителски луксозни автомобили без компромис. Във фабриката има и писта, на която тестват модели и се поставят рекорди. Шумахер е тренирал на тази писта почти едно десетилетие, по негово желание е добавен един от завоите. След разходката из музея и автобусния тур из фабриката, момчетата повишиха адреналина с по три обиколки на симулатор, където Симеон демострира по-завидни умения, но ниско самочувствие, което му костваше не спечелен облог с Борис (100е)! След симулатора, разочарованието от липсата на all inclusive със същинско возене във ферари не беше особено голямо, докато Симеон сподели, че няма да откаже да го повозя из градчето, на Борис щяло да му бъде скучно, ако не го кара той. Обещахх, че за 18-ия му РД ще му подаря ферари драйв, а той ме надскочи, че на 18 вече щял да има свое ферари! Брех! Ей това поколение ме слага в малкия си джоб по лична амбиция и самочувствие! 

Приключихме тура във Ферари и се завърнахме в Модена с надеждата да хапнем след дългия ден! Уви, в понеделник ресторантите тук почиват! Изгладувахме пътя обратно до Болоня, където аз и Борис направихме две последователни вечери! Радвам се, че ваканцията е кратка, защото всички масово осъзнато преяждаме! 

манджааааа! 

Ден три! 

Разходка до джудже държавата Сан Марино, за да допълним списъка от държави на момчетата, а аз да задоволя любопитството си как изглежда през техните очи! Сутрешната рутина с богата закуска и колоездене е ясна. Колкото и да е компактен града, предвижването пеша би било времеемко и най-вече "нервоемко". С влак до Римини и оттам с автобус до Сан Марино! Изкачваме се на върха на едно от трите тепета точно по пладне! Катерейки нагоре дръпвам една лекция и куиз с интересни факти, белким залепне нещо по младите мозъчни кори на тийновете. Точно с един въпрос надцених търпението на големия за попиване на “безмислена” информация, а той пък беше най-лесен според Симеон, а именно как се казва основателя на държавата през далечната 301-ва година след Христа. Марин! Много ясно!

пътуване във времето!

Още когато разглеждахме възможността за разходка до Сан Марино, Симеон гледайки картата възкликна - как е възможно да е отделна държава като е изцяло заобиколена от Италия, как не са я превзели?! Историческите анали разказват любопитни факти за няколко урока по дипломация, която очевидно сан маринските политици владеят изкусно. Замесени са имена като Наполеон, Гарибалди и Линкълн. По време на похода си в Италия, френският завоевател е предложил щедра територия в замяна на доброволна капитулация, но държавниците отказали, защото им било ясно, че голяма територия се защитава много трудно и си предпочитат малката държава с големи гледки. Благодарение на  републиканските принципи излизат в своя полза от ситуацията, подобно и от дипломатически конфликти, когато предлагат убежище на италианския великан Джузепе Гарибалди и американския президент Линкълн. Увлякох се! Последно - днес научих, че в Сан Марино президентите са двама (но! Това далеч не означава разделение както в Босна примерно), които биват избирани на всеки 6 месеца! Тези хора имат излишък в бюджета по перо “Избори”. Разходихме се из стария град, запечатахме гледки в дигиталните ленти, включително и инстаграмски пози (Борис! Искал кадър с празно място до него за стикер на Наполеон -яка стана концепцията, и част от първият му пост от няколко снимки в слайд шоу в соцалните медии - тикток, да се помни!!!), хапнахме традиционните за района “кашони”/ cassoni, които са арабска питка с квото има в хладилника, завита на две и сплескана на грила. Стори ни се леко безвкусна, макар че моята беше с подправки и моцарела. Виж, желатото ставаше!

закриваме лятото!

Ако трябва да избираме в коя от държавите джуджета бихме живяли, Борис си избира Сан Марино пред Люксембург, Лихтенщайн и Андора, заради климата, магазините за парфюми и гледките от птичи поглед. Слезнахме от билото на Титан планината и се завърнахме в Римини с доброто си настроение и слънце в съпровод.

Ден пореден, дефиниран в програмата като чил ден в Болоня, а се завъртя в повече от приключение! От вечерта съм направила колоездачен маршрут с 8 спирки по източната периферия на града и финиш в центъра, където да обядваме и да отидем на резервиран тур в сградата на най-стария западен университет, където особен интерес за мен е залата по анатомия с масата за дисекции. Цялата обиколка щеше да е около 30 минути, което изглежда подсъзнателно не ми е давало мира, защото сутринта се събудих с идеята и предложение да скокнем преди това до манастирския комплекс св. Лука, който се намира на 25 минути с колело на западния край. Не заваляха протести, а аз и не чаках много, затова след бавното ставане и закуска се упътихме натам! Вело алеи и колоездачи в Болоня има, шофьорите са толерантни, в повечето случаи те са по-толерантните водачи на пътя. Та! Караме си ние по едно баирче и хоп, табела със задраскана Болоня! Проблясва ми мисълта дали колелетата ще продължат да се движат нормално, като излязат от градската мрежа и хоп - баирът става все по-труден, а колелата забуксуват все повече.

издрапахме до целта!

Борис изнемогва, а неговата мотивация ми е нужна и самоотвержено му предлагам да си сменим колелата, докато Симеон е назад зад завоя и не ни вижда. Драпаме още малко и аз решавам да изчакам Симеон, който също започва да изнемогва и решаваме, че само с бутане ще можем да продължим. А имаме повече от километър до целта. На Симеон колелото е по-тежко от нашите и като майка героиня сменям превозното средство отново и бутам с всички сили, съблякох почти всички катове дрехи. Обсъдихме вариант да зарежем колелата на пътя и да ги вземем навръщане, но се оказа,че извън мрежата не можем да ги заключим и рискуваме някой да се възползва и да се изкефи на спускането надолу. Бутаме,пъшкаме, почиваме си, аз имитирам бодро настроение.  Хората се разхождат около нас и ни мятат съчувствени погледи, а аз се вживявам като играч в игри на волята сезон “Болоня” в отбор “изнемогващи”! Воала! Успяхме най-накрая, стигнахме и най-якото е, че момчетата приеха упражнението като фитнес предизвикателство, отколкото недомислено планиране от моя страна! Големи червени точки и за двамата! Двамата с Борис изкатерихме стълбите до манастирската църква, имаше меса, беше хубаво, наснимахме се и обратно при Симеон, който остана да пази колелата и познайте - да играе шах, разбира се! Заслизахме надолу, ей голям кеф … порим вятъра, веят се едни коси, великолепни гледки на италианските хълмове и поля ни съпровождат, идилия пълна! Докато не съзрях как Борис влачи новите си маратонки по земята като помощни спирачки, защото спирачките му отказали! За щастие успя да се размине с мантинелата и да заоре предница в странична уличка с баир. Явно има ефект от симулатора онзи ден! Хайде трета смяна на колела, защото аз имам опит с отказали спирачки, а и с по-малко килограми развивам по-ниска скорост! Масажирах ги добре и колелото ме свали благополучно до първата порта на града, където имаше паркинг! Поздравихме се с успешно изпълнената мисия, всички бяхме превъзбудени приятно от преживяването, сменихме колелото с читаво и продължихме по оригиналния маршрут със забележителности. Отстъпих още предишния ден водачеството на Борис, защото така го ангажирах с плана за изпълнение, а Симеон се кефеше да следва и да се поглезва от време на време. В периферията си, града изглежда като всеки друг италиански град, но в централната част, където е старият град сградите са в пастелни цветове, преобладаващи нюанси на оранжево, жълто и беж, и центъра е опасан от ред залепени къщи с аркадни тунели, които са чудесна вентилация на въздуха през лятото и заслон от дъждове през зимата. Има повече от 650 арки из тези тунели, някои изрисувани и с орнаменти. Имаш усещане за микс от азиатски, арабски и средиземноморски стилове.Интересно е!

братска любов в двора на стария университет

 Паркирахме в центъра, влязохме с няколко магазина за парфюми, включително в Луй Вутон, за да помиришем парфюма на Емил за 300е, седнахме в едно от заведенията по кюшетата в центъра, хапнахме талиатели рагу и отидохме на единствения образователен тур, който успях да договоря с момчетата. Сградата на стария университет Palazzo dell’Archiginnasio, внушителна е, по настоящем е библиотека, университетът е изместен в множество други сгради, защото следите от религиозните контролни механизми присъстват значително много по стените, а академиците са искали да откъснат науката като самостоятелна единица. Интересен пример е залата по анатомия, с прозорче към тайна стая, в която е имало представител на инквизицията по време на учебните занимания, за да слуша и гледа дали религиозните канони се спазват, когато голо тяло бива разчленявано и демонстрирано на студентите, еле пък по време на уроците за половата система! Телата на екзекутирани престъпници са били моделите, часовете за практическите занимания са се случвали само през януари и февруари, когато ниските температури са позволявали едно тяло да се ползва до две седмици. Университетът е имал две направления - юридически и медицински профил и датира от 12-ти век. Успяхме да надникнем през една врата в библиотеката, която е затворена за посетители, само четящи с достъп могат да влизат, внушителна е. Завърнахме се апартамента за почивка и доволни от днешната програма преди да направим поредната късна вечеря с Борис,докато Симеон играе шах в жилището.

Последен ден!
Къъъъъсно и мързеливо ставане, тамън навреме да хванем последните минути от закуската, хапване, бърборене, игри на градове-реки-кой квото знае и на обесванка … и бавно придвижване към гарата пеша.
Взимаме си от вкуса и слънцето на Италия, за да удължим още малко лятното усещане. Пак ще дойдем, пак на колела, защото през очите на тийновете се виждат невидими за възрастното ми око чудатости! 

Цветно ми е в душата!