"Мамо, цяла нощ спах със свити крака, защото като се протягах и чувала беше леден!" Това беше първият от многото бисери от децата по време на първото ни къмпингуване с палатки.
Дестинацията избирахме внимателно, за да имаме козове за компенсиране на несполучлив опит с палатките, като разходка с лодка из красивото езеро Блед, комерсиални забавления като трамплини и прочие за подкупни подрастващи като нашите младежи.
 |
| в палатката, докато вали летен дъжд |
Дни преди да потеглим част от компанията изпадна зад борда - Дойнови, които са опитни къмпингари и разчитахме да им се закачим на гърба и да черпим опит по време на дългия ни викенд на палатки, се натръшкаха от ковид през седмица и отпаднаха.
Сами тръгваме на път с голям подправен родителски ентузиазъм, макар и дъждовната прогноза за два от трите ни дни и дълбоко подтиснат скептицизъм, че ще е въпрос на оцеляване вместо забавление.
Не мога да се стърпя и да не разглезя историята, че тъкмо тук мислено ме бомбандира любимата ми поговорка, че всичко свършва добре и ако не е добре, значи още не е свършило :).
Наредихме багажника като лего фигурки предишната вечер, за да можем сутринта без излишни нерви да потеглим в рамките на не толкова изнервящо закъснение.
 |
| бивакът ни! |
Тръгнахме 20 мин. по-рано даже! Пристигнахме по пладне на къмпинга до езерото Блед в Словения, движейки се по план да имаме няколко часа да разпънем бивака преди дъжда. Справихме се великолепно, с щедрата помощ на момчетата, даже успях да си взема следобедния сън и да се налсадим на летния дъжд под прозрачния покрив на палатката в компания на сладки приказки и питие. Тръгнахме на уж лежерна разходка до езерото, докато Ники не се сети, че ще е супер яко, ако повторим снимката със сърцето от преди 5 г, което е на точно обратния бряг на езерото и повече от 4 км от къмпинга. Таксита в Блед няма, има влакче, което върти обиколки, ама ще дойде едва след 40 мин, що пък да не се разходим, ей го къде е. В такива ситуации единствената помощ е дезинформацията на децата, иначе мисия невъзможна!
 |
| 2017 vs 2022 |
След почти час ходене се добрахме до прословутото сърце, на цената на мрънкане, с обещания за сладолед и преговори, че това ще е най-дългата разходка за престоя ни (освен връщането до палатката - ама това им убягна на дребните в този конкретен момент). Иначе разходката се оказа повече от приятна заради разбообразния пейзаж, което пък беше предпоставка за чести фотографски спирки и фрази от сорта “хайде де, усмихни се, ще се радваш на тези снимки след нам си колко години” - много мотиворащо за подрастващи, дето второто най-дразнещо преживяване е позиране за снимки, първото е да им приберем електронните устройства, даже супа ядат с удоволствие като се наложи.
Но пък природата тук е изсипвала с такава голяма кошница, езерото е така магнетично и пристрастяващо да се снима, на всеки градус отклонение преоткриваш нова красота, която искаш да запечаташ завинаги в кадър.
 |
| хубаво е! |
 |
| хубаво е, v02! |
 |
| хубаво е, v03! |
Вечеряхме, прибрахме се в къмпинга по тъмно тамън преди да затворят трамплините, намазаха 40 мин скачане, тайната ми цел беше да ги изморим до припадак, за да спят непробудно като бебета в палатката. Изкъпани и все още силно ентусиазирани от предстоящото нощуване под звездите, момчетата смело пожелаха да спят двамата в едната спалня, а ние в другата, нанизахме се в чувалите и на първото завъртане вече се разнесе звука на равномерно дишане, придружено с похъркване. Чувах холандското хъркане и на съседа, и проплакването на британските деца, и на словенското доги, всичко гарнирано с песента на щурците, която премина във великолепен птичи хор рано сутринта. Не усетих кога съм спала въобще! Нетърпвливо скочих, за да видя сутрешните реакции на децата, а те ме постещнаха с широки усмивки и неочаквано спокойствие, че са се наспали добре, само им е било малко студено на краката (бяха с къси пижами), но не искат чорапи! Изпуснах парата, още повече, че Ники дори не гъкна, макар и да ми беше пределно ясно, че такъв формат преживяване му е далеч в задните редици на любимите! Животът в къмпинга очевидно започва много рано, разбудихме се към 7 и всички около нас вече бяха закусили или в напреднала фаза на готвене. Разтъркахме сънени очи и чоглави глави, аз си ударих камшика за сутрешно тичане около езерото, за да оставя момчетата да се събудят на спокойствие и без майчински стрес. Усмихнатите поздравяващите лица на тичащите около езерото ме заредиха силно положително, че успях да пренеса ентусиазма в бивака, мотивирайки мъжете за активна дневна програма. Пак трамплини, падълборд до острова, разходка с влакче, вечеря в селото и вечерна разходка.
 |
| падълбордстваме или бедстваме, хихи |
 |
| с влакчето около Блед |
 |
| беше си цифра, но пък вкуснооооо! |
 |
| и с яка гледка |
 |
| Ники е вклюбен |
 |
разходка с лодка
|
Героите са по-изморени и от предишния ден и заспиват почти в движение! Този път с едно одеало върху чувалите, за да постигнем малсимално положителна обратна връзка за яко спане в палатка!
След втората нощ на децата не им се тръгваше от къмпинга, готови са да останем седмица даже. Лелеее, да не повярва човек!
Врътнах се около езерото, за да събера още незабравими гледки, прибрахме бивака, успяхме да съберем палатката в същия калъф, от който я извадихме, на което не се надявахме и в най-смелите си мечти, хихихи. Направихме разходка с лодка до острова, ядохме сладолед с гледка от църквата, обядвахме в къмпинга, минахме през скоростните колички за няколко тигела, Симеон разви 39 км, а Борис 34 км, от възможни 40, доволни, развълнувани и щастливи се сбогувахме с Блед и отпрашихме към Залцбург. Дали ни е напът? За по-кратко към Виена или както казваме по панагюрски, оде Въшлъови на пазара!
