Оцеляване в южна Италия с 4 деца!

 Развеселени и под влиянието на гофрети с шоколад, в една пролетна неделна сутрин, с Калоянови направихме оптимистичен план да прекараме есенната ваканция в Италия заедно! 4 деца в Италия, мама миааааа, всичките си мъки ги приписвам на високия щастлив хормон от преяждането в онази неделя. Но, всичко е добре, когато завършва добре, пък даже беше и весело, освен всичко останало.
Нека ви разкажа! 

На 26ти Окт. 2022, националният празник на Австрия е първият ден от есенната ваканция на учениците. Наспахме се добре, стегнахме набързо багажите, момчетата вече сами го правят, аз само минавам на инспекция, хуреейййй и чинно час и половина преди полета бяхме на летището. Ники ни вади душата, както винаги, но за него си е ритуал да изпие едно кафе на летището за 3-4 евро, вместо вкъщи на дивана :) животът е кратък, да си доставяме удоволствията за душата е най-важното, което ще си докажем за пореден път, след впечатленията от Италия. 
Потегляме за Бари, където сме планирали 2 нощувки, след което към Неапол за 3 с програма максима - да видим поне Алберобело, ако може и Матера около Бари, а в Неапол както се полага - Везувий, Помпей, Амалфийското крайбрежие и някой остров иииии май леко се увлякохме в плана! 
Кацаме в ранния следобяд в Бари и блаженно ни прегръща този неповторим средиземноморски бриз, дето духа само по летищата, особено когато пристигаш от по-студена дестинация. Неповторимо е това усещане, а ако мернеш и над сградите някоя палма да се мъдри и поздравява с клоните си, посрещането за добре дошли е топ. 

сладолед в сандвич

Полутахме се кратко на летището, докато привикнем с липсата на ясни табели и ориентири, и скоро бяхме във влака към центъра. Настанихме се на пешеходно разстояние от гарата в апартамент за 9 души, който беше рай за децата - с три спални, две бани, хол, кухня и вестибюл, съответно и много места за криене. Децата си заплюха най-голямата спалня и спаха самостоятелни - Борис и Симеон, Стела и Хари! 

Бързахме да хванем залеза нейде из стария град, а и меракът за сладолед напираше нетърпеливо. 
Старият град ухае на блестящо и чисто пране, което виси от балконите, а понякога и на самата улица. Реклама на Ариел пасти да яде, така ми се прииска да си натоваря малкия ръчен багаж за обратно точно с този аромат! Малките улички минават понякога насред вътрешния двор на Баристи, можеш да надникнеш в кухнята им, долавяш аромата на вечерята им, правиш им компания, докато си хортуват на отворени врати и прозорци във всекидневната или около трапезата. Интересен бит имат, не се смущават от любопитните погледи на туристите. Факт е, че това са най-бедните жилища в града, насред улицата, ниско на земята, понякога и със стъпало-две надолу, без особена вентилация и никакво слънце, оставят всевъзможни отворени пространства, за да се спасяват от влагата.

в преследване на Бариски залез

Стела демострира площада с пицата

След сладоледа, Ники ни заведе да ядем и най-яката пица в Бари - Pizzeria Di Cosimo, която се помещава в квадратно каре от стари сгради и е чудесен площад за енергични деца като нашите! Местните баби са радват на ново представление всяка вечер с различен сценарии, седнали кротко на столче пред вратата на самО площада или извисили любопитни погледи от балкона/прозореца!
Сладоледа в Бари, ох! Пицата в Италия, ямиии! Какво изкушение, луд късмет е, че от първия път уцелихме най-лепкавия, плътен и вкусен сладолед от круша и африкански шоколад! И пицата и сладоледа повторихме, за да не съжаляваме по-късно! 

in love <3 

Ден втори в областта Пулия е посветен на Алберобело! (името означава Красиво дърво)
Бих го нарекла Алберокрасота и Албероизящество! Къщичките, наречени “трули” с високи покриви, варосани в блестящо бяло, тук там с йероглифи на покривите от плочи, запазени в автентичен стил и все още обитавани са поредното защитено богатство на Юнеско. Три тегела образуват каре "чудо" насред града и предизвикват неспирни потоци от туристи. Кварталът навява средиземноморския полъх от Санторини, с изящните дюкянчета, обагрени с ръчно изработени чудатости, пъстри цветя и декорации, отразяващи се на белосаните дувари, и добре поддържана хигиена и уют.
Трулите датират от векове, построени като временни постройки без хоросан за най-бедните, за да спестяват данъци, в сравнение с тези със солидните къщи. Издържали капризите на времето и надживели много от иззиданите си конкуренти, тези къщички са строени като лего в кръгла форма, покривите им са служели за хамбари, малките прозорчета пазели устойчива температура в помещенията, разширявали пространствата, когато се раждало бебе! Покривите, направени от застъпващи се сиви плочи, завършват с чудата форма камък, а понякога собствениците се подписват с различни знаци, които са свързани символично с рода като слънце, разбито сърце, други.

малко спретнато дюкянче

АлбероБоСиНиФи

АлебероКомпания

Седнахме в Ла Кантина за обяд, тамън навреме, преди да изтървем времето за сиеста и да си останем гладни!  Хапнахме традиционните паста и сирена - орикиете-то се стори на децата изключително вкусно, след трите часа разходки. Кашкаваленото сирене си партнираше чудесно с мед, моцарела под формата на малки панделки и бурата. Червеното охладено вино поддържаше духовете ни свежи. 
Завърнахме се в Бари тъкмо навреме, когато отваряха ресторантите за вечеря (за справка - сиестата им е между 15.00 ч. и 19.00 ч. когато освен нещо пакетирано от магазина, друго няма за прегладнели туристи). Повторихме вечерната разходка из стария град със същите кулинарни спирки от предишния и завършихме деня с кроене на плановете за Неапол и региона. 

Любов в Неапол

Същинско чудо е да си намериш спирката на междуградските автобуси, а още повече да си хванеш автобуса. Спират на една голяма улица, където табелите за спирката приличат досущ на пътни знаци и ако имаш късмета няколкото души, които си попитал да имат една и съща версия, тогава си бинго, иначе си отече за следващия ден. Ние бяхме от късметлийте. 
Пътувахме 3,5 часа до Неапол с двуетажен автобус, след малко по-дълго лутане на гарата схванахме логиката на градския транспорт, намерихме си хотела и драснахме към центъра, за да видим няколкото набелязани забележителности в списъка на Ники. Не бяхме подготвени за Неапол, който се оказа толкова жив и динамичен. Тук или се оставяш по тълпата да те води и разчиташ на приятни изненади по пътя си или хвърляш много енергия, за да запазиш своя ритъм и посока. Ние бяхме от вторите. Първото е мисия невъзможна за родители с деца, поне по нашите критерии :)). Най-честите ми реплики бяха нещо от сорта "НЕ ИСКАМ ДА МИ ИЗПУСКАШ РЪКАТА!!!" ... "НИКИ, НЕ ГО ИЗПУСКАЙ ОТ ПОГЛЕД, МОЛЯ!!!". Минахме по виа Толедо и видяхме метро станцията, която наподобява гигантски аквариум, дълбочината на някои станции е внушаваща.

метро станция Толедо

Посетихме и катедралата Св. Никола и ресторантът, за който се твърди, че бил родното място на пица Маргарита, и с радост се отдръпнахме в периферията, в близост до хотела ни, където си намерихме няколко яки местенца за хапване на крак.

Маргарита пица!

Завършихме деня в сладки приказки на покривната тераса под ясното небе, огрени не само от звездите, а и от гъсто застроения хълм нагоре към планината. Децата откриха рая на земята за криеница и настъпванка - това бяха двете игри, които ги държаха далеч от нас. Освен това формираха клуб по четене и направиха рекорд по най-много прочетени книги в една ваканция по време на пътуванията. Заливаше ме топлина, докато ги наблюдавах. 

клуб "Читанка"

Нов ден с нови приключения. Планът е да отидем до Помпей с влак, откъдето да си вземем шатъл за Везувий. Бърза сутрешна ревизия в нета ме стресира, че няма никакви билети за Везувий до края на Октомври и потеглихме с идеята само за Помпей и импровизация до Соренто, примерно. В последствие се оказа, че местния бизнес план на туристическите агенции е да изкупуват всички билети за вулкана, за да ги препродават и да си лансират шатълите монополно. Нямахме особен избор, а и така силно искахме да завършим образователния кръг на причина - следствие с вулкана и погребания град, че влезнахме със скок в бизнес схемата. 

Помпей!!!! 

Булевард в Помпей

Умишлено не бях гледала снимки от селището, изтрих си всички представи, които съм формирала с годините и се изненадах. Много се изненадах от пищността, с която са разполагали древните римляни от преди 2000 години, от културните придобивки, които са били част от ежедневието им и изграждали мисленето им; от бохемския живот и простор в къщите им.

силуети на помпейци

Малцина са оцелелите от изригването на вулкана, тези - които не са имали особен сантимент към мястото, тези, които са нямали какво да ги задържи - робите. Малкото намерени телесни форми, застинали в стойка от термаланата вълна на лавата са намерени едва преди 40-50 години без останал и капка биологичен материал. Помпей заслужава много внимание, слагам го в кошнцата със забележителности за второ посещение, ние го препуснахме за 3 часа, които бяха крайно недостатъчни да се влезе в повечето големи къщи, където има запазени подови музайки, огнища и множество домакински сечива, така добре консервирани, че чак не е за вярване, че са използвани преди повече от 20 века. 

на площада в Помпей

Грабнахме няколко пици и потеглихме към билото на Везувий до кота 1000, откъдето изкачихме пеша последните 200 метра в стръмен наклон. Кратерът е ужасяващо голям, за допринасяне на драматизма - от десния склон излизаше миниатюрна струйка дим, което свидетелства за активността на вулкана нейде дълбоко в недрата на земята и се готви за следващото си грандиозно и смъртоносно представление. Вулканът изригва в следобедните часове на един августовски ден през 79-та година след Христа. Само няколко часа преди това, природата дава много силни сигнали като изразена ивица дим от планината, придружена от леки земетръси. Хората не са познавали явлението "вулкан" дотогава, за да се замислят защо птиците и останалите животни са изчезнали напълно през последните дни преди изригването.

преди виното, след - не е за показване!

В последствие се ражда думата "вулкан",  която дотогава носи името на римския бог на огъня, и хората са си научили урока, но не съвсем, както се убедихме.  Животът наоколо кипи с пълна сила, наслението се радва на плодородните вулканични склонове, раждащи пивко вино, от което пихме на върха. Сякаш хората са приели философията за живот като за последно, макар и правителството да ги стимулира да се изселят от смъртоносната прегръдка (финансова инжекция получава всеки, съгласил се да напусне земите си, за да остана районът само индустриален и туристически). Красиви вили се мъдрят из склоновете на вулканичната планина с прекрасна гледка към Неаполския залив. Децата събраха по шепа застинала лава за подаръци на приятели и завършихме деня в ресторант до хотела. Кратка игра на криеница и настъпванка на терасата ни даде достатъчна доза тишина, за да скроим плана за следващия ден - след тази програма максима всички искахме нещо по-леко и всеобщо отхвърлихме Амалфийското крайбрежие за сметка на разходка с ферибит до остров Искиа. За Амалфи и региона ще планираме специална визита, защото Соренто, Позитано и Амалфи не са за пренебрегване. Влаковите релси до Соренто са в ремонт и алтернативата беше трансфер с влак и автобус по стръмния и доста накъдрен път, което си беше категоричен природен сигнал за следване.

Нов ден - нови приключения с влак до едно от пристанищата около Неапол и ферибот до отров Иския.

Ники в рамка

момчета и чайки

любов или закачка, ние си знаем :)

къде да играем на настъпванка, ако не на ферито

Разтовариха ни в източния край на острова, а за връщането трябваше да минем половината остров от пристанището на св. Анжело.

ей с този фери ни извозиха

Амбициите ни за градски транспорт се разбиха и така проходихме 5 км в шеги, закачки, спирки за снимки, носене на деца, влачене на деца по склонове, овикване на децата да се пазят от хвърчащите мотористи и прочие цветна картинка.

малка спретната къщурка

:)

гледка от околовръса

китна уличка в Исхия

Да живееш на този остров е специално, няма как да водиш не толкова забързания начин на живот като на континенталните събратя, тук цените са по-високи, училища не видях, както и обществени сгради. Живот с капела на италианци, които са отворили нова страница в автобиографията си. Освен за тези, които са в сферата на туризма. Завършихме в сладоледаджийницата , където ритуално изядохме с момчетата и една напръщяла райска ябълка, дето я разнасях целия ден. Инвестирахме спечеления час време (последния викенд на Октомври) в ранна разходка до стадиона на Наполи, за да видим монумент на Диего Марадона, чийто лик ни поздравяваше често от някоя сграда или магазин. Нямахме сили за терасата, прибрахме се по тъмно и във влака нахвърляхме плана за утре-то!

Последен ден в Неапол 

улиците са празни САМО рано сутрин

Драснах в ранни зори до близката зарзавачийница, където съгледах лакомо миналия ден цяла колона щайги със зрели райски ябълки. Взех 6 с размер на бебешка глава и си ги разделихме с момчетата за щастливо начало на деня. Докато закусвахме в една сладкарница, Симеон преял с райските ябълки не прояви интерес към кроасаните, а носталгично запита - "няма ли как да си купим няколко килограма за Виена?" Това си беше удар в 10-ката, защото закуските на Неаполитанците се оказаха мнооого сладки и разнообразни. Девойката на щанда ме погледна така красноречиво като я попитах дали нямат някой кроасан със сирене, примерно :)). 

улиците са празни САМО, ако са глухи

В този ден имаме време до късния следобяд да преяждаме със сладолед и пица, преди да потеглим към дома. Оставихме багажа в локъри до гарата и хванахме пешеходен маршрут през сърцето на града около катедралата св. Никола през малките улички, където тълпата е водач. Музика, танци, пеещи хора, викащи хора, смеещи се деца, снимащи се туристи, бибиткания на забързани мотопеди, чиито маршрут минава разбира се през най-гъстата тълпа. Очудващо жертви нямаше, но и безупречни брони на коли не видяхме. Интересно - как ли върви застрахователния бизнес и пълното каско тук, едва ли си го позволяват много хора :). 

След няколко тигела се измъкнахме към пристанището, където си намерихме крайпътна тратория с най-якото обслужване евър. Разбираемо по обяд нямаше маса за 8, щеше да се наложи да изчакаме 10-на минути и за да направи чакането неусетно, сервитьорът набързо ни спретна една двойна маса с допълнителни столчета за децата, където ни сервира комплимент от заведението - кола и пицено хлебче с пермезан за децата, и просеко за родителите. Този младеж ме спечели, не изглеждаше да има деца, но категорично имаше усет към изморени и изтормозени родители на гладни деца, след часове разходки из града. Дребни бяха във възторг, а ние не усетихме кога стана време за сядане. Храната беше великолепна - патладжани с пермеджано, спагети с тиквички и салата с октопод, и пица Маргарита. Ямииии! Разходихме храната до плажа, където все още ставаше за къпане, но ние се задоволихме с гъдела на ситния пясък по голите крачета, изминахме цялата морска алея до крепостта и по тъмно драснахме към летището. За късмет на пътя ни се изпречи поредната яка сладоледаджийница. 

ей такива са неаполитанците - обичащи се <3

Тръгнахме си от южна Италия заредени със слънце, калории да ни топлят през зимата, много спомени и още повече въпросителни за историята на древните римляни. Имаме теми за следващи реферати на децата и истории за разказване!  
А летищния музикант ни посвири, докато чакахме на гейта :)