Берлин! ни посрещна приятелски и дъждовен в една августовска нощ на 2017а.
Пътуваме с Ники от Виена с късен полет, лятна буря бушува из цяла централна Европа, полетът закъснява с часове докато има подходящи условия за излитане. За сефте отиваме в Германия, летим с изиджет и сме приятно очаровани от обслужването и самолета. База за сравнение - други ниско-тарифни компании.
Започваме разходката от Стената. Символът на тъгата и радостта за повече от едно поколение. Инструментът за разделяне на толкова много човешки връзки. Устройството на една объркана амбиция за завладяване на човешкия ум. Поводът да се отприщи десетки години затаена емоция за изкрещяване на желанието за свобода. По настоящем, платното на редица отприщени таланти, оставящи творбите си за безброй поколения напред. Бетонени блокове могат да се видят като улични платна на много места из града, някои дори са оставени на същинските им места. А разделителната линия в момента е само една тъмна ивица плочки по цялото продължение на града за справка къде е била физическата граница между източен и западен Берлин. Гледката на непрекъснатата ивица и стената поражда толкова силни емоции на съжаление, емпатия, тъга, гняв, радост, че сме се родили в друго време и друг свят.
Продължаваме през монумента на Холокоста и ни побиват тръпки. Място, изградено в памет на убитите евреи в Европа. Различните по височина и големина бетонени плочи напомнят на различните размери човешки тела. Отново мъка залива мислите ни и не ни дава мира въпросът - Защо, Господи, оставяш такава мъка да сполети чадата ти? ... И бушуват мисли на отрицание от всичко лошо, случило се по тези улици, по които стъпваме само няколко десетилетия по-късно. Ние - свободни и безгрижни, често угрижени от злободневните теми и забравящи малките красоти на всяко ново утро. Взехме си достатъчно от тъжната история, опреснихме си уроците и продължаваме с бодра крачка към светлото бъдеще.
Минаваме през Бранденбургската врата, единствената оцеляла от всички градски порти на немската столица. Построена в края на 17ти век, прекрасно изпълнение с фини детайли, наподобяваща гръцки акропол. Това е един от светлите туристически символи на Берлин, може да се усети по празничната атмосфера наоколо, туристите сякаш ги изсипват на порции, няма празно петно по целия площад. По този площад са марширували както обединителите, така и разединителите на нацията, както ентусиазираните победители, така и фанатизираните националисти. По настоящем е сцена на мирния триумф на туристите и свободните хора. Тази употреба на площада ми допада и си пожелавам така да остане вовеки. Продължаваме към Бундестага - германския парламент.
Разказа ни за редица артисти, оставящи следите си чрез изкуство по улиците на Берлин. Едни от най-популярните творби са танцуващите хора, могат да се видят на много от стените на сградите в източен Берлин, който всъщност се е превърнал в културната среда на млади изкуствоведи. Разходката ни продължи по продължение на един от големите булеварди, тръгващи от Александър'с площад, натъкнахме се на разнообразни културни паметници на новото време - рисунки на хора, животни, анимационни герои и други; метални конструкции, направени от арматура и остатъчни материали и заключени за решетки на прозорци. Имало бдителни граждани, които събират ненужни метали по улиците, не за друго :). Минахме през бивша болница, която по настоящем е културна сграда, в чийто заден двор се помещават група доброволци, населяващи стари фургони със съвсем базови условия на живот. Някои от тях работят в културния център, други работят редови работи нейде из града. Заплатите на всички се събират в края на месеца, разделя се по равна сума на всеки от групата (наричат я също комуна), с останалите пари се покриват сметките за консумативи и се раздават за благотворителност. Попитах - как стои въпросът с децата, раждат ли се деца в тази комуна. Да. Децата се отглеждат на стаден принцип, всеки се грижи за всеки, като разбира се родителите са основното ядро. Никой не закача тези хора, те нямат отличителни белези, живеят в хармония със себе си най-вече и с природата. Не пречат на никого и никой не пречи на тях. Толерантност. Това е едно от всичките прилагателни на този град.
Не след дълго стигнахме до интересна къща, наименувана къщата на дървото, намираща се на остров между два булеварда. Обясненията сочат, че територията под къщата се е намирала в буферна зона между източен и западен Берлин, следователно ничия земя. Намерил се е млад турски гражданин, който решил да се възползва от късчето земя и започнал да я обработва с не съвсем идеална цел. В съседство се намира църква, от където му пуснали маркуч, за да полива реколтата. В един момент човекът решил да си построи колиба, която растяла с времето, докато се превърнала в двуетажна къща. Човекът си купил наблизо имот и си построил редовна къща, но продължил да стопанисва и двата имота. Стената паднала, къщата на дървото, намираща се в буферна зона между изтока и запада, е стопанисвана доброволно от Осман Калин повече от 30г. През 2004та, Берлин му подарява имота безвъзмездно. Той е все още жив, на вратата има снимки на цялото му семейство (многобройно е). Разказват, че понякога се мярка из двора, тържествено се разполага на креслото си и гордо позира пред туристите. Смята себе си за един от многото писатели на история. И е прав. Написал е чудесен урок по проактивност, възнаградена с толерантност.
Остана ни много да видим, ще се върнем да разгледаме някой ден. Да живеем може би не, но със сигурност да пием бира в някои от баровете на брега на реката. На свобода!
Любопитни факти за Берлин:
- Берлин е 8 пъти по-голям от Париж
- Берлин е една от най-туристическите дестинации в Европа
- Берлин е банкрутирал
- Населението е предимно млади и стари хора, средна възраст/ работещите са малцинство
- Трабантът е национален символ
- Липсват бели стени на сгради - масово са изрисувани
- друг символ е светофареният човек (ампел ман)
- липсват улични чешми и тоалетни, каквито има във Виена
Ако трябва да опиша Берлин в едно изречение, то ще бъде: Град, изпълнен с множество уроци от миналото, с красиви отметки на настоящето и заявки за щастливо бъдеще!
 |
| Стената - платно за изкуство! East Side Gallery |
Кацаме след полунощ в Берлин. Петък е. Летището ни се вижда голямо, коридорите за излизане също, тунелите към метрото нямат край. Толкова е оживено, че се зачудих дали денем е още повече и ако да, как работи механизмът на толкова много човеко-потоци. Пътуваме с метрото, картата ми се струва по-сложна от най-сложното судоку. Мислех си, че тази на Виена и Лондон е сложна, но грешах. В последствие разбрах - градският транспорт не е от силните черти на Берлин.
Не сме сигурни къде трябва да слезем, ориентираме се след известно лутане във виртуални карти. В метрото има много хора, млади, възрастни, групи, двойки, самотни, весели, нощуващи по седалките скитници, пияни, гушнали недоизпитите си питиета. Вече е 1.30 през нощта и ние още пътуваме от летището към центъра на града. Улиците са осветени, трафикът от превозни средства е приблизително като този в София по обяд в работен ден. Къде отиват тези хора посред нощ между четвъртък и петък... странна работа :). Слизаме от метрото и решаваме, че ще продължим пеша около 2 км до хотела, т.к. добронамерени Берлинчани ни информираха за ремонт по някои от линиите в нашата посока. Вървим пеша, картата ни сочи, че трябва да минем през парк, граничещ си с зоологическата градина. Влизаме в парка, продължава да роси, тъмно е, има улични лампи на не достатъчно разстояние, за да имаме видимост по трасето. Наоколо няма жива душа. Ние се озъртаме леко притеснено и с Ники не си споделяме гласно колебанието, което и двамата си мислим, дали това е най-разумното решение - да минаваме през парка. Продължаваме. Изведнъж забелязваме, че имаме компания. Трудно ни е да разпознаем в мрака както точно е това животно, което обикаля около кофите за боклук по алеята, през която минаваме. Доближаваме. Лисица! Ники ме пита: "Хапят ли". Аз като един виден бивш укротител/ опитомител на лисици заявявам привидно хладнокръвно "нееее, виж колко е миличка и гладна, горката лисичка", като несъзнателно свалям чантата си за преграда между лисицата и босите си крака. А лисицата дори не ни отрази, изглеждаше сякаш беше излязла на обичайната си среднощна разходка и й беше напълно безразлично за двуногите около нея. А за мен беше тотално обратното. Толкова силно се развълнувах, приех случката като топло посрещане в Берлин. С приповдигнато настроение закрачихме бодро през тъмнината, минахме през тъмен облак от миризма на трева без да виждаме хора, което беше особено вълнуващо, но малко след това видяхме заведение с няколко посетители и стресът намаля. По живо, по здраво в 2.00 пристигнахме и се настанихме в хотела. Спахме като бебета.
Ден първи - обиколка на туристически известните забележителности. 
Започваме разходката от Стената. Символът на тъгата и радостта за повече от едно поколение. Инструментът за разделяне на толкова много човешки връзки. Устройството на една объркана амбиция за завладяване на човешкия ум. Поводът да се отприщи десетки години затаена емоция за изкрещяване на желанието за свобода. По настоящем, платното на редица отприщени таланти, оставящи творбите си за безброй поколения напред. Бетонени блокове могат да се видят като улични платна на много места из града, някои дори са оставени на същинските им места. А разделителната линия в момента е само една тъмна ивица плочки по цялото продължение на града за справка къде е била физическата граница между източен и западен Берлин. Гледката на непрекъснатата ивица и стената поражда толкова силни емоции на съжаление, емпатия, тъга, гняв, радост, че сме се родили в друго време и друг свят. 
Минаваме през Бранденбургската врата, единствената оцеляла от всички градски порти на немската столица. Построена в края на 17ти век, прекрасно изпълнение с фини детайли, наподобяваща гръцки акропол. Това е един от светлите туристически символи на Берлин, може да се усети по празничната атмосфера наоколо, туристите сякаш ги изсипват на порции, няма празно петно по целия площад. По този площад са марширували както обединителите, така и разединителите на нацията, както ентусиазираните победители, така и фанатизираните националисти. По настоящем е сцена на мирния триумф на туристите и свободните хора. Тази употреба на площада ми допада и си пожелавам така да остане вовеки. Продължаваме към Бундестага - германския парламент. 
Отиваме да се разходим буквално върху главите на немските политици. С предварителна регистрация онлайн за определен час имахме възможността да разгледаме безплатно парламентарната зала през стъкления покрив. Това е най-добре организираната визита на публична забележителност, на която някога сме били.
Опашката върви монотонно в две редици, раздадоха ни аудио гайдове, които бяха с умен блутут изглежда и когато наближим дадена забележителност с информационна табела се включва конкретния запис. Тествахме - с напред и назад движения и работи във всички посоки. Много яко! Накратко, обиколката представлява вътрешна спирала на най-горния етаж на сградата с пояснения за самата постройка и реда. Последва разходка върху самия покрив, от където се откроява гледка към целия град в четирите географски посоки, придружени с информационни табели и звук на всички по-съществени забележителности. Тази визита беше чудесна възможност да направим план на следващите забележителности, които да посетим в оставащите няколко дни.
Минахме през чек пойнт Чарли - най-известният граничен пункт между Източен и Западен Берлин и завършихме деня
в американски ресторант, препоръчан ни от приятелка, живееща в Берлин от 15 години. Безспорно едни от добрите ребърца, които сме опитвали. А моят вкус към месо е особено прецизен, с оглед на вегетарианската ми нагласа :). В компанията на немска наливна бира, ребрата свършиха за отрицателно време. Направихме план за следващия ден и се прибрахме. Още на втория ден опознахме картата на метрото и ориентацията ни беше до 99% точна. Правилните изходи на спирките ни убягваха до края. Спим отново като бебета, навън вали. Събуждаме се, есенно е, дъждовно, мирише на ново излюпен сезон. Хубаво е.
Опашката върви монотонно в две редици, раздадоха ни аудио гайдове, които бяха с умен блутут изглежда и когато наближим дадена забележителност с информационна табела се включва конкретния запис. Тествахме - с напред и назад движения и работи във всички посоки. Много яко! Накратко, обиколката представлява вътрешна спирала на най-горния етаж на сградата с пояснения за самата постройка и реда. Последва разходка върху самия покрив, от където се откроява гледка към целия град в четирите географски посоки, придружени с информационни табели и звук на всички по-съществени забележителности. Тази визита беше чудесна възможност да направим план на следващите забележителности, които да посетим в оставащите няколко дни.
Минахме през чек пойнт Чарли - най-известният граничен пункт между Източен и Западен Берлин и завършихме деня
в американски ресторант, препоръчан ни от приятелка, живееща в Берлин от 15 години. Безспорно едни от добрите ребърца, които сме опитвали. А моят вкус към месо е особено прецизен, с оглед на вегетарианската ми нагласа :). В компанията на немска наливна бира, ребрата свършиха за отрицателно време. Направихме план за следващия ден и се прибрахме. Още на втория ден опознахме картата на метрото и ориентацията ни беше до 99% точна. Правилните изходи на спирките ни убягваха до края. Спим отново като бебета, навън вали. Събуждаме се, есенно е, дъждовно, мирише на ново излюпен сезон. Хубаво е.
Денят ни започна с чакане пред емблематично заведение за закуска, чакахме около час, за да се насладим на яйца по панагюрски в Берлин. Несъмнено бяха много вкусни и чакането си струваше.
Предстоеше ни ден с алтернативен тур на Берлин, отново резервиран онлайн предварително. След сериозната историческа разходка предишния ден беше време за повече цветно преживяване. Тръгнахме от популярния пъп на града - кулата на Александър'с площад. Място, което е препоръчително да се посещава предимно по светло. Водачката на групата е млада девойка (24г.) от Австралия, живее в Берлин от 4 години, обича града и говори за него с явен блясък в пъстрите си очи. Ентусиазмът й личи във всеки жест.
Разказа ни за редица артисти, оставящи следите си чрез изкуство по улиците на Берлин. Едни от най-популярните творби са танцуващите хора, могат да се видят на много от стените на сградите в източен Берлин, който всъщност се е превърнал в културната среда на млади изкуствоведи. Разходката ни продължи по продължение на един от големите булеварди, тръгващи от Александър'с площад, натъкнахме се на разнообразни културни паметници на новото време - рисунки на хора, животни, анимационни герои и други; метални конструкции, направени от арматура и остатъчни материали и заключени за решетки на прозорци. Имало бдителни граждани, които събират ненужни метали по улиците, не за друго :). Минахме през бивша болница, която по настоящем е културна сграда, в чийто заден двор се помещават група доброволци, населяващи стари фургони със съвсем базови условия на живот. Някои от тях работят в културния център, други работят редови работи нейде из града. Заплатите на всички се събират в края на месеца, разделя се по равна сума на всеки от групата (наричат я също комуна), с останалите пари се покриват сметките за консумативи и се раздават за благотворителност. Попитах - как стои въпросът с децата, раждат ли се деца в тази комуна. Да. Децата се отглеждат на стаден принцип, всеки се грижи за всеки, като разбира се родителите са основното ядро. Никой не закача тези хора, те нямат отличителни белези, живеят в хармония със себе си най-вече и с природата. Не пречат на никого и никой не пречи на тях. Толерантност. Това е едно от всичките прилагателни на този град. 
Не след дълго стигнахме до интересна къща, наименувана къщата на дървото, намираща се на остров между два булеварда. Обясненията сочат, че територията под къщата се е намирала в буферна зона между източен и западен Берлин, следователно ничия земя. Намерил се е млад турски гражданин, който решил да се възползва от късчето земя и започнал да я обработва с не съвсем идеална цел. В съседство се намира църква, от където му пуснали маркуч, за да полива реколтата. В един момент човекът решил да си построи колиба, която растяла с времето, докато се превърнала в двуетажна къща. Човекът си купил наблизо имот и си построил редовна къща, но продължил да стопанисва и двата имота. Стената паднала, къщата на дървото, намираща се в буферна зона между изтока и запада, е стопанисвана доброволно от Осман Калин повече от 30г. През 2004та, Берлин му подарява имота безвъзмездно. Той е все още жив, на вратата има снимки на цялото му семейство (многобройно е). Разказват, че понякога се мярка из двора, тържествено се разполага на креслото си и гордо позира пред туристите. Смята себе си за един от многото писатели на история. И е прав. Написал е чудесен урок по проактивност, възнаградена с толерантност.
Разходихме се и до квартала (кунстхале) с изоставените къщи след рухването на стената. Източен Берлин. Хората не са имали търпение да отидат на Запад, в първия удобен момент решават да оставят къщите си, за да отидат при свободата. В последствие всички тези къщи са превърнати в културни сгради, помещаващи галерии и арт магазини.
Денят ни завърши в Бар Yaam! Мястото, помещаващо най-висок % от толерантите берлинчани в страната. Барът, в който емигрантите са добре дошли. Намира се на брега на реката. Приходите са използват изцяло с идеална цел И ние пихме бира там, допринесохме с радост към благото.
Остана ни много да видим, ще се върнем да разгледаме някой ден. Да живеем може би не, но със сигурност да пием бира в някои от баровете на брега на реката. На свобода!
- Берлин е 8 пъти по-голям от Париж
- Берлин е една от най-туристическите дестинации в Европа
- Берлин е банкрутирал
- Населението е предимно млади и стари хора, средна възраст/ работещите са малцинство
- Трабантът е национален символ
- Липсват бели стени на сгради - масово са изрисувани
- друг символ е светофареният човек (ампел ман)
- липсват улични чешми и тоалетни, каквито има във Виена
Ако трябва да опиша Берлин в едно изречение, то ще бъде: Град, изпълнен с множество уроци от миналото, с красиви отметки на настоящето и заявки за щастливо бъдеще!
