Барселона ни посрещна обляна във вечерните си светлини и кипро оглеждаща се във водите на Средиземно море. Първото ми впечатление от високо: ‘ехейййй, градът блести така сияйно от коледната си украса и изглежда като светеща елха’. Оказа се, че това не е коледна украса ... а така изглежда Барселона всяка нощ, това беше нощна Барселона.
Лъчезарна девойка ни откара с комфортен и чист автобус от летището до центъра на града – площад ‘Каталуния’. Денят е вторник (първата седмица на декември, 2009-а), часът около 22.30, значително оживено по улиците. По-късно разбрах, че режима на испанците/ каталунците е доста изместен в сравнение с нашия. Обядват към 15.00, вечерят към 22.00 и в 23.00 излизат на бар.
Сутрешната ни разходка започна от стадиона на Барса – ‘Nou Camp’. Поради високия туристически интерес, за организирана обиколка на стадиона, музея, трибуните, съблекалните те обрулват с 17 евро. Стадиона е значително голям, събира 100 000 зрители, но поради липсата на писта около терена ми изглеждаше не толкова голям, в сравнение със Сан Сиро в Милано. В музейната част имаше специално местенце за Стоичков, което специално ме възхити и мислено се ударих в гърдите, особено в мига, когато няколко чуждестранни за мен туристи ме заобиколиха и изрекоха името му. Изложени на витрина са 2 от екипните му тениски, купи и футболните му обувки, с които е вкарал 100-ния си гол за Барса.
От магазина на ‘Барса’ купихме подарък на Ники за рожденния му ден :) в лила ;)
Разходката ни продължи с масово – културна обиколка на дизайнеския град на Гауди. Стигнахме до трите къщи, известни като ‘островът на раздора’.
Посетихме и най-известната къща на Гауди, ...La Predrera, извстна с интересните си комини, гонещи вещици. Практически елемент в цялото му изкуство не долових, едиствено липсата на прави линии, ме доведе до извода, че ще се събират по-малко паяжини :D интересно е, но някак си не ми се връзва с останалата архитектура в града.
От покрива на La Pedrera, висока 8 етажа, действаща като жилищна сграда се открива красива гледка към града. Sagrada Familia и новопостроена стъклена сграда се открояват в пейзажа.
С удоволствие поседнах на едно слънчево петънце и помечтах ... да се полетя във времето, с няколко десетилетия назад и да усетя духа на свободата ...
Продължихме към La Sagrada Familiq. Църква, проектирана отново от Гауди. Корено различна, по мое мнение от къщите, които е майсторил. Тъмни стени, вероятно и от времето, множество високи кули с цветни върхове. От незнайно колко години сградата е в строеж, т.к. Гауди не е успял да завърши последната си творба и сега дострояват идеите му. Доколко крайният резултат ще се доближи до това, което е било в главата му е само илюзия, с оглед на нрава му и често променящите се представи.
На мен лично тази църква ми прилича на огромен пясъчен замък.
Успяхме да си откраднем от времето и за кратък обяд в кипро заведение за бързо хранене с популярните обедни оферти за 10 евро с първо, второ и трето ястие.
В късните вечерни часове, с доста поражения по ходилните части, стигнахме до Триумфалната арка, която уж била копие на френската, но с тази разлика, че е с 2 крака, а не с 4.
Завършихме разходката с оглед на продълговатото яйце, стъклена и осветена в различни светлини сграда – agbar. Оказа се, че това е частна компания, занимаваща се с вода.
Нов ден, нова програма.
Отправихме се към популярния парк Гюел и къщата на Гауди. На входа на парка са построени два павилиона, в единия е изложена галерия с картини, описващи построяването на парка, а в другия ... забравих. Между двете постройки се открива красива гледка на изваяни стълби, разделени от изящен влечуг :) и крокодил, достигащи до известната накъдрена мозаечна пейка. Всичко, изработено от пъстри цветни мозайки. С приятна изненада установихме, че парка е безплатен за посещение и аз лично завидях на хората, които живеят наоколо и имат възможността да се разхождат ежедневно върху земя с толкова история, красота и изящество.
Несъмнено най-голямата забележителност е нагънатата пейка от цветни парчета музайка.
Издизайнствана от асистента на Гауди. Амбулантни търговци с ръчно изработени бижута, плетени шалове и други джунджурийки се надпреварват за вниманието на туриста. Смесица от чуроликащи птички и нежна мелодия се разнася във вътрешността на парка. Сгушен между колоните на странна постройка, в близост до къщата на Гауди, местен музикант, заразява с ритъм тялото и душата. А къщата на Гауди ... за мен няма нищо общо като архитектура с останалите му творби, известни с липсата на прави линии и неправилни форми. Напротив, изцяло прави ъгли, едноцветна и скучни прозорци. И доколкото научих ... мебелите вътре били атракцията – мрачни и странни форми.
Определено паркът е един от фаворитите ни, особено на свеки ('свеки' - майка на съпругът ми, наречена на галено ;))
Деня продължихме с тематична разходка в парка на Цитаделата. В гайда за Барселона прочетох за зоологическата градина, в която се намирал единствената по рода си опитомена зад клетка – горила албинос и устремено се отправихме натам, за да я видим. За огромно съжаление се оказа, че починала преди повече от 10 години ...хм, а гайда уж от 2006-та година. Пропуснахме зоологическата градина и се оправихме към парламента на Каталуния. Депутатските коли не бяха особено луксозни, а и не забелязах засилена охрана. Сградата е приятна. Малко преди парламента пред нас се откри величествена гледка на езеро с фонтани и паметник.
Мимоходом подминахме още няколко красиви площадки със зелени чудеса и трите замъка, известни като замъка на дракона и се озовахме пред триумфалната арка. Силите все още не ни бяха напуснали съвсем, а и глада ни стимулираше да продължим към крайбрежието и да си намерим някое приятно местенце с местна кухня. С намерението да стигнем до старите пристанища, се озовахме до паметника на Колумб, сочещ към Америка и новата част на крайбрежитето, Барселонета и Mall of Barcelona – голям център с магазини и ресторанти. Намерихме си нашето местенце за хапване и подвихме крак. Вкусихме от популярната паея .... ориз/ фиде със ... заленчци и/или месо. Аз опитах супа от леща, в която плуваха парчета луканка и бяло месо. Вкусно. Пожелахме да опитаме и популярния хлаб с домати и зехтин. Разбира се не пропуснахме да разнообразим масата и със сангрия. За моя изненада вътре плуваха само лимон и лед. Бяха спестили от към плодове. Сангрията е леко червено вино, 7 процента алкохол с приятен плодов аромат, поднася се с нарязани плодове (ябълки, потрокали, лимон, др.) и лед.
Поредната сутрешна обиколка започнахме с изкачването на южния хълм ... Montjuic , откъдето се открива панорамна гледка към града. Стигнахме с метро до уречената спирка и пеша се изкатерихме по билото. За улеснение на туристите транспорта до горе е съвместен от ескалатори, въжена линия и разбира се - пешеходна част. С въжената линия се изкачихме до билото на върха, откъдето се откри гледка към товарното простанице и безкраен морски хоризонт. Извървяхме пътя около цялата крепост на билото и се отправихме отново из Барселонските пренаселени улици. Минахме по улицата с магазини на емигранти, която не изглеждаше от най-поддържаната част на града. Бездомници и боклуци се търкаляха по земята. В края на улицата съзерцахме табела за популярния Барселонски пазар. Това се нарича пазар ... 2 огромни халета, в едното се продават хранителни стоки, а в другото – конфекция. Елен си закупи красива брошка.
Разходката ни в този ден завърши в кварталния магазин. Напазарувахме си хапване, сангрия и изтощени от поредна порция ходене се прибрахме в апартамента.
Последен ден ... отделихме си време да обходим още веднъж главната търговска улица La Rambla и забележителностите около площад 'Каталуния'. Определно Барселона е град, който има защо да се посети повече от веднъж!
Стадиона 'Ноу Камп'
Паркът "Гюел"
На пристанището :)
Изкачваме хълма Montjuic!
Високо на хълма!
Улицата с магазини на емигранти. По пейките имаше налепени вицове :)
Градския пазар! Подозирам, че ще се конкурира с Китай по пренаселеност на кв. метър :))
Най-голямата търговска улица La Rambla в Барселона. Мимове, бутикови капанчета, павилиони със сувенири, пъстри мозайки и какво ли още не :)
