13.10.2007 г.

To marry or not to marry ...

Случи се така, че в една снежна зима пред камина, залюбихме се нии двамина :)) Все още ме избива на рими, някои от вас ще се досетят защо :)
Да има сватба или да няма сватба, това е въпросът?
Напоследък стана модерно да няма, защото дали подвластни на модата, дали защото хората се приемат по-насериозно, един подпис семейство не прави. Така е, наистина!
При определени обстоятелства, независещи от мен, аз бих следвала също този модел, макар, че съм романтична душа и както всяко средностатистическо девойче, нейде дълбоко в душичката си съм си се представяла в бяло :) ... признавам си, така е :)
Но, случи се така, сватба има! И то каква :)
Всеки ден е щастие за мен, но това беше най-щастливия ден в живота ми!
Ден, озарен от вашите усмивки,
нежен както майчина милувка,
сбъднат, както истинско желание,
мъдър, както дядовата обич,
истински, както горчивото наздраве,
красив, както есенна окраска,
уюутен, както приятелска прегръдка,
лючезарен, както патешкия марш,
чист, както детско любопитство,
игрив, както бебешко ридание,
споделен, както сладка тръпка в коремче ...
С малки изключения (оправдани отсъствия на приятели), бяхме с най-близките си хора в този ден! А това значи всичко за мен, когато най-близките до сърцето ми хора са усмихнати и озарени.
Разбира се, този ден, беше прекрасен, защото всички вие-мои приятели направихте и невъзможното. Благодаря ви за грижите и сърдечните усилия, които положихте, за да ме видите усмихната. Благодарим ви, че направихте този ден-незабравим за нас.
Мили момичета, пожелавам ви да изживеете тази тръпка на сватбения ден, защото любовта е красива, когато е споделена, споделена с любимия човек, споделена с любимите ви хора!
А вие, мили момчета, подарете на вашите момичета този ден!

А аз обещавам, че ще стрелям, помагам, засмивам, оплитам, заплитам, отплитам, подкрепям, обичам всички вас и най-важното ... Ще продължаааавааам да ... (не да пея) ... да ви радвам :)

3 коментара:

Dani_V каза...

Фифи и Ники,
Благодаря ви, че споделихте и с мен вашия най - прекрасен ден!
Такива думи, изписани с много топлина и вълшебство не бях чела от дълго време насам. Вярвайте в себе си, в любовта си и в най - близките си хора - вярвам че всички, които съпреживяха разказаната от вас приказка в Панагюрище, са щастливи, че ги наричате свои приятели!
С много обич,
Дани

Razdumnik каза...

За мен не остана нищо друго за казване, присъединявам се към Дани, благодаря, че направихте и нас щастливи, отдавна не се бях усмихвала толкова много и толкова широко! :)

Jorkata каза...

Прекрасно беше, а като гледам Ники (цял е), то и не боляло, та събирам кураж и аз да направя крачката :) ,а и за подкрепата от теб Фифи винаги съм бил сигурен.
Радвам се, че бях до вас в един от най-незабравимите чудни дни от живота ви и ви пожелавам (а и на всичките ви добри приятели и близки) все така чудесни емоции, много насторение и безкрайни усмивки.