Босна и Херциговина на три президента!

 Къде импулсивно, къде дълго чакано, планираме великденската ваканция за посещение на планинската перла на Балканите - Босна и Херцеговина! Стартираме от Виена с кола, минаваме за кратко през Грац, за да се обадим на Арни - родната му къща е превърната в музей и помещава някои от филмовите му костюми и експонати от различните му фази на живот, както и кратка биографична история за мотивация на малки и големи.

оттук стартира фитнес кариерата на Ники :)

След по-малко от шест часа сме в Баня Лука! Градът е сравнително голям, напомня ни на Пловдив и Панагюрище в различни райони, широкият център със забележителностите могат да се обиколят пеша, макар и под съпровод на помрънкващи и вечно гладни кандидат тийнейджъри.

Катедралата в центъра

С офлайн карта успяхме да завъртим две обиколки на центъра, в търсене на емблематичната кръчма Чевали Код Муйе, която така и не намерихме, но пък успяхме да разгледаме градската крепост Кастел, служела на Османската империя като щит, джамията Ферхат и православната им църква, със завидни размери. В неделя следобед нямаше отворени магазини, единствено Кастел беше отворена за посетители и то на свободно, а в понеделник сутрин не личеше, че е работен ден, кафенетата и площада преливаха от хора. Мераците ни да хапваме по ресторанти рязко се изпариха, след като опитахме в няколко да се докопаме до бара през гъста димна завеса, която рязко ме върна в детството ми (повече от 40% от босненци са пушачи). Но - цигарите не могат да ни откажат да ядем - храната тук е на почит и уважение, вкусът й е свещен, зеленчуците са истински, а подправките майсторски. В края на ваканцията ни в Босна, Симеон ще възкликне в заключение - "Мама нещо много яде тази ваканция", което е силно показателно, хихих.
Баня Лука се свързва с тъжно минало от Втората световна война с концлагерите наоколо за православни сърби, които са били силно подкрепени от нацистите и също така жестоки както към евреите. 

Джамията Ферхат

стойки за колела

След 24-часов престой, в който липсата на интернет допринесе за семейния уют с игри на думи и образователни дискусии (на мен ми беше разтапящо яко), драскаме към Сараево. Малко повече от три часа шофиране из прелестите на планини и долини, вълшебни гледки се откриваха след всеки покорен хълм (около 900 м. надморска височина), пътищата са стръмни, но сравнително читави и надминаха очакванията ни, ограниченията за скоростта са твърде чести за вкусовете ни, но се движихме дисциплинирано.

спретнати къщи и джамии в планината

Настаняваме се в Сараево в спа хотел до летището, защото сме подготвени за тежки исторически обиколки, които ще подслаждаме с глезотийки за душата и тялото за по-лесно преглъщане. 

баш на мегдана в Сараево

Запазваме стандартния free walking tour и с Арна потегляме из малките улички на стария град, обагрени от пъстри ръчно везани килими и месингови сервизи. Арна изглежда да е в началото на 50-те, учила туризъм в университета, когато стартирала Югославската война и за щастие имала възможност да избяга във Франция при роднини, където гледала малки деца, научила езика, но не се чувствала сред свои, затова след войната се завърнала в родината си. Тук се оказала не достатъчно босненка, т.к. не е преживяла войната от първо лице. В този омагьосан житейски кръг се завъртели десетилетия на работа извън Сараево, в Сребреница. Понастоящем е туристически гид, пацифист идеалист и ентусиазирано рекламира родината си, с цел да спомогне местната икономика с каквото може. Откровено е срещу настоящия политически разделител в държавата, където трима президента си поделят териториално тази планинска кралица на балканите. Три правителства, представляващи трите религиозни и етнически групи (сърби - около 30%, кроати - 15% и босненци - 50%), НЕ опитващи се да намерят консенсус за демократично и единно развитие на държавата, стимулират корупция и административни ходения по мъките за всяка жива инициатива. В централната част на Сараево трудно ще се види фасада на сграда без дупки от изстрели и гранати, макар и след близо 30 години, държавата не успява за скрие отворените рани, които напомнят за войната. Дали това би помогнало на хората да преодолеят спомените или пък се опасяват, че заличаването на дупките ще заличи спомените, само можем да гадаем. Моите спомени от военната подготовка, в случай че войната разшири периметъра си и към България са все още силни и ярки или по-скоро си спомням усещането от неизвестността, от  упражненията с поставяне на противогази за време и търсене на обяснения защо военни самолети минават над стадиона, докато тренираме. Единични сцени на едно щастливо детство, каквото мои врастници през няколко държавни драници не са имали. 

Много инат има в тази държава!

Ако има възможност, Арна би заменила цяла година уроците по математика с такива за приятелство, за да научи младите поколения на изкуството да подкрепяш и да се грижиш за ближния. По време на войната през 90-те е отворен коридор на сърбите към Германия, Австрия и Швейцария, където повече от 2 милиона души са потърсили убежище и никога повече не са се върнали. Към момента е изключително предизвикателство за местните да намерят персонал, един от дюкяните за ръчно тъкани килими е стопанисван от иракчанин, който изпраща материалите към Пакистан и Индия, за да му ги тъкат, т.к. тук няма кой. Основните стълбове на икономиката са - дърводобив, производство на оръжие, био електричество с вода и минерали. Тук природата е щедра на дарове, освен прелестните планини, има и много минерални извори, с вкусна натурална вода. Навремето тук се произвеждали Фолксваген 1&2, които по време на войната са движели със слънчогледово олио - типични народни коли! 

основно право за всички!

В Сараево ми се струва е най-восок броят на религиозни храмове на глава на населението, който съм виждала, 92 джамии и 25 православни църкви (католически и ортодоксални), като религията в днешни дни играе роля на поводи за празнуване, обща украса се използва за Рамадан, Великден и Коледа, всички дружно сядат на трапезите и споделят традициите си. Над 50 процентното надмощие на мюсюлманите е останало от силното влияние на Османската империя в района на цяла Югославия. Към днешна дата държавата е населена от около 2 милиона души с предимно застаряващо население, централизирана икономика в големите градове и столици, малките планински селца са китни, макар и слабо населени. Арна отправи искрена молба към нас туристите - да разказваме за красотите на Босна, за да идват повече туристи и да спомагат местната икономика, да не съдим намръщените лица на минувачите, да бъдем толерантни и да ги приемем, защото зад всяко тъжно лице, вероятно има дълбока резка от лична трагична история. Помоли ни да говорим с хората, да ги разпитваме за техните гледни точки, защото тя сподели нейната история, преплетена с горещи препоръки за местни занаятчии и производители на храни, познава ги всичките по име и знае техните ежедневни борби за оцеляване, повечето са деца на преживели войната и опитващи се да изграждат светло бъдеще за поколенията напред. По нейна препоръка хапнахме в ресторант за fast food, което за тях означава топла готвена храна във витрина за бързо хапване, където не сервират алкохол и кафета и затова хората не се заседяват дълго. Храната се сервира в калаени чинии и ме върна отново в детството по вкус, върнахме съдовете облизани до сушка! Една от малкото столици без Макдоналдс, защото сред местните плескавици и чибабчичи специалитети, американският сандвич няма да оцелее. Младите се надигнали в протест, че все пак искат да имат нещо модерно и отворили възможност на KfC ресторант. 

Казват, че за една война се говори 60 години, затова Югославската война все още е много гореща тема за редица туристически турове и дискусии. Сараево играе главна роля и в Първата световна война, която е стартирала главно заради покушението срещу Франц Фердинант и съпругата му София Хофенберг, така популярният Сараевски атентат, чиято история в детайли е низ от изключения от протокола. Подобно на други трагично - масови случки като потъването на Титаник, например, така и покушението е могло да се избегне. Шествието на делегацията стартира с неуспешно покушение още в началото на програмата, независимо от което, Фердинант държи да продължи по план, дори извън протокола посещават болницата с ранените атентатори, след което заради объркване в комуникацията за маршрута, сменен в последния момент се оказват много удобно точно пред един от заговорниците, който импулсивно решава да поправи успешно грешката на другаря си и стреля напосоки към колата. А какво ли щеше да бъде, ако Австро - Унгарската империя беше успяла с плана си за славянско разширение, може би Босна щеше да е Австрия на Балканите. 

Разходихме се и до ловното място на Сараевските Ромео и Жулиета - Адмира и Бошко, които са застреляни на един от мостовете в града в опит да избягат от окупирано Сараево, за да осигурят мирно бъдеще на нероденото им дете. Отдадохме им почит за смелостта! Чухме много факти за войната, които няма да изброявам тук, защото тази ваканция и без това беше с хващащ за гърлото ефект, информацията е налична и при интерес - филмът Quo Vadis, Aida казва много! И още - Neda Ukraden!

мостът на убитите надежди!

Сараево е град на контрасти, като повечето градове с река, има своя уют и букет от епохи, архитектурата от Тито си съжителства с тази от Австро-Унгарската империя (запазени на първа линия покрай реката), джамиите напомнят за Османското владичество. Градът има тъжно богато минало и завиден природен дар за гарантирано богато и светло бъдеще! Пожелавам си да дойдем и да видим символите на добрия пример от Арна да се множат с висока скорост! 

ах, храната!

Завършихме Сараевското си приключение с целодневно празнуване на цели 10 години Симеон, който си пожела мързелив рожден ден в хотела с няколко часа видео игри, луна парк, релакс, СПА и вкусна храна! Така и направихме, изненадахме го с рум сървиз за закуска като по филмите, голям кеф! 

Симеон 10!