В родината на 70-те сорта кайсии

Зима е, време за планиране на летните ваканции. Ереван ни се появява на хоризонта като заместител на скъпите билети за концерт на Гънс! Решено и букнато!

Кацаме на летище Ереван през втората половина на юли и уцелваме значително горещо време, усеща се сухо и изключително нагорещено. За повече цвят в компанията, лелята е с нас този път :) 

Не губим време и от летището минаваме с такси да хвърлим багажа и тичаме да хванем началото на пешеходката разходка с местен екскурзовод. Класирахме се благодарение на експедитивната комуникация на Елен с водача, чийто ентусиазъм за родината му ще се превърне в повече от три часова разходка, заради която ще отнесем продължителна критика и компенсация с много храна за младежите. 

бездомните кучета се броят на пръсти

Накратко, какво научихме от Войо, на вид около 50 годишен арменец със завиден английски и не толкова сполучливо чувство за хумор. 

Армения:
- население около 3 милиона в страната и още 7 милиона, разпръснати по света, най-вече по време на турския геноцид.
- национален плод кайсия с над 70 различни сорта (имахме късмет да уцелим сезона им), останалите два на почит са гроздето - символ на кръвта на Исус, и нар - семената символизират обединението на народа.
- цветовете на трибагреника им: син - небето, червен - пролятата кръв за постигане на независимост от Турция (пък в същото време националният им празник е независимостта от Русия - малко ми е рак и шука играта им), оранжев - хората (а защо не и кайсиите).

еревански бриз в жегата

- шахът е национален спорт с най-много шампиони на глава на населението, част от задължителното обучение в училище до 5ти клас. Любопитен факт - Каспаров е голямата им гордост, с майка арменка и баща еврейн.
- Армения е първата християнска държава и втората най-религиозна след Ватикана. След големия потоп, Ной е акустирал ковчега на мястото на планината Арарат, в превод "красивата планина на Азия". Армения изповядва ориентско християнство, което се различава от източното и западнотото православие. В храмовете нямат много стенописи и икони, над 95% са християни, имат много малко кюрди и мюсулмани. Християнството е прието официално през 301 г. след Христа, а преди това са били езичници (pegan).
- Армения следва грегорианския календар и Коледа се празнува на 6-ти януари, откогато 40 дни всички олтари са закрити със завеси, докато отмине така известният "мръсен" период след раждането.
- Пазят историята си и се гордеят с възстановени 1000 средновековни замъка и 400 манастира.
- 85% от територията на страната са планини, а водата им е голямо богатство - вкусна е, има улични чешми, което за мен е индекс за висок стандарт!

останки от винени бурета от преди 6500 г.

- арменският език е в индоевропейската група - самичък, най-близък до гръцкия, нищо не разбирахме като го слушахме, имат 39 букви, като главни и малки се пишат в повечето случаи напълно различно. Успех на учещите арменски! за 4 дни не успяхме да запомним, че "шнораколацион" означава благодаря и избирахме кратката и позната версия "мерси" :)), "бареф" значи "здравей", а "кенас" - "наздраве"!
- твърди се, че най-старата винарна в света е открита в Армения, преди 6500 г.
- основният им съюзник по народопсихология за шеги и закачки е съседна Грузия, другата християнска държава в региона. 

Армения е загубила седемте си милиона жители по време на 400 - те години османски геноцид, последван от две години свобода, след което попадат под крилото на големия руски брат, като една от основателките на съветския съюз (долових известна гордост в това изречение на гида, не си въобразявам, честно). Русия се явила като защитничка от Ататюрк, когато никой друг не искал да ги защити, дори Арстро-Унгарската империя им обърнала гръб (критична нотка у гида), което някак си ми се струва логично, представяйки си разстоянията - те ако ще са помагали на Армения, можеха и България да освободят и приютят, ама пусто - не сме имали късмета.

Взираме се в снежния връх на Арарат

С многото въпроси за връзката на Армения с Русия се набих в очите на гида и ме порица набързо с репликата:  "ние винаги сме били приятели с тях, само те са ни защитавали последните 200 г.!". В същото време Русия се договаря с Турция, свещенната планина Арарат и цялата й територия да минат в турско влияние, за което вече 100 години арменците тъгуват, освен това наскоро Русия е на страната на Азербайджан за преминаването на друга арменска територия отатък границите. На последния ми въпрос дали тъгуват по времето на СССР, гидът не ми даде еднозначен отговор, защото както е известно Армения има амбици за присъединяване към ЕС.

Много от сградите са построени в неокласически стил от вулканичен черен камък и изглеждат запазени, голяма вулканична дейност се е развивала до преди около 200 г., когато за последно е изригнал един от вулканите в планината Арарат. Разбира се най-голямото им жилищно наследство са съветските сгради, имат си ЦУМ-ове, досущ като нашите, панелените им блокове изглеждат доста добре, замаскирани с каменни плочи. Руският език наравно с английския се изучават още в малките класове. 

вечеря в Лаваш

Тук цените конкурират българските, дори австрийските. Чаша сок от нар се търгува за 4000 месни пари - арменски драми (10евра), вечеря в ресторант на човек варира от 20-30 евра. В провинцията си купихме килограм праскови и кайсии за под два лева килограма. Така ми се прииска да си напазаря десетки кг, за да направя пестил, т.к. тази година в родината природата попари цветовете и запаси за зимата йок. Ники ми отряза желанието още в зародиш (това означава, че в началото се пробвам уж на шега, за да усетя настроенията … нямаше списъл да ставам сериозна, хихи). Имат производство на цимент, черен и жълт камък, чийто прахоляк е във въздуха и възпрепятства бистрия поглед към планината Арарат през лятото, впрегнахме въображението, за да усетим красотата. Не се получи, интернет ни помогна. Ако искате чиста гледка, елате през пролетта или есента. 

Ереван ни изненада приятно със спетнатия си вид, поне в централните части, води класацията за един от най-старите градове, основан през 782 г. преди Христа (30-на години след Рим). Посветихме на града един късен следобяд и един пълен ден, в който с таксита кръстосахме надлъж и шир територията му няколко пъти - чудесен транспорт за нашата група в съотнощение време-пари-разстояния (задължително се ползват през телефонен апп с местен телефоннен номер). 

возим се в ереванско такси :)

Стъргалото на площада представлява високи етакади от 1000 стъпала, които водят до изглед към целия град и двата върха на планината Арарат, с възможност да се изкачат и с еслакатор в помещения с арт инсталации.

Борис ни пранква снимката от етакадите! 

Тук както вече сигурно е станало ясно, всичко се върти около тази планина, най-известното им бренди носи името й, за което Европейския съюз са платили 3 милиона евро, за да склонят арменците да прекръстят "коняк" на бренди с цел елиминиране на културни конфликти с френския регон Коняк. Ники и Елен тестваха най-луксозното бренди, докато аз и момчетата упражнявахме бързомислие на немски и англиийски в играта "Stadt, Land, Fluss".

По време на бренди разходката в най-голямата им пивоварна (Ararat brandy company), научихме, че Първанов и Радев си имат бурета с течността (не мога да се сдържа и да не спомена учудването ми защо примерно Стоянов или Желев нямат такива ...), както и други видни личности; а причината за чукане с чаши при наздравици била, за да се разлива течността и капки да се сливат из между чашите, за да се предотврати евентуален опит за отравяне или пък повсеместно натравяне, кой както си го интерпретира; а причината да се опияняваме от течността е множеството дяволчета по ръба на чашата, които при наздравицата падат извън или в чашата в зависимост от вътрешния ни мир - ако сме в покой с мислите си, те са извън, в противен случай се поддаваме на опиянението! Майсторите по филтриране на брендито имали най-важната и весела работа на света, как ли пък не :). Дали заради брендито или липсата на безалкохолна бира (нямаше в нито едно от заведенията, в които сядахме), хората са щастливи, градът е изключително жив - напомни ми на Неапол, тълпи се движат в синхрон, особено в късните прохладни часове, заведенията са пълни, а масите преливат от омайващи аромати и ястия.

оживено е всяка вечер!

В града имат много монументи, останали от социалистическо време, както и реплики на старинните им кръстове, зелени площи и артистични кафета, ладите и лади-ниви не отстъпват по нищо на луксозните западни автомобили, а местните бабаити се разпознават в лади ниви (тип джип), задължително бели с наполовина отворен прозорец, през който се подават космати лакти и звучи силна арменска чалга (родна картинка :)). 

Друга особена забележителност в града е фабриката за килими - Magerian carpet museum. Имахме късмет, че без уговорка получихме вип тур във фабриката и музея, възхишавахме се на тъкачките, които със сръчните си движения могат да изтакат 10-на см. на ден с две нишки без никаква автоматизация и изпод бързите движения се извайват омайващи форми и съвършенство.

в килимения музей

в килимената фабрика

За направата на стандартен килим (за нашия хол, примерно 2/3 м. отнема 6-7 месеца, защото освен такането, килимът се пере и изсушава поне 3 пъти, за да се махне прахта набила се във вълнената прежда. Изненада, изненада, най-старият намерен килим на повече от 400 г. в ледена пещера в Сибир е с арменски шарки. Нагледахме се на красоти и изящество, счупихме хатъра на Борис да сме купили едно килимено каренце за украса на кухненската маса за 115 евра и продължихме в преследване на следващото заведение за хапване. Борис огладнява на 2 часа, връщаме се към бебешкия режим, не търпи особено отлагане. Преди да настане буря от мрънкане се отбиваме до съседния край на града в артистичното кафе - къща музей на Lusik Aguletsi, свободомислеша и изразяваща мислите си в красиви творби местна артистка. Пихме фреш от кисели ябълки, за да спестим 30 евра за фрешове от нар (голяма изненада, че го търгуват така скъпо пък е популярен плод и го има в изобилие).

Борис задръсти Инстаграм с кебапчета!

Храната: ах, храната - заслужено събирателно средство! В Армения диета се пази трудно, дори моята базова диета - да храня само стомаха си, пусти очи - нямат насита! Имат повече от 200 слънчеви дни в годината, което е чудесна предпоставка за изключително вкусни плодове и зеленчуци, застъпени в кухнята им. Животновъдството също е развито, макар и да не видяхме нито едно стадо по пасищата, а два дни пообиколихме доста извън столицата. Та, месото е силно застъпено в менюто им - свинско, телешко, агнешко, пилешко. Царе са на подправките, слагат кориандър на всичко, след първите ми сблъсъци в Мексико, тук ми подейства по-добре, даже не го отритвах от чинията … не че имах голям шанс да го отделя. Десертите са им силно повлияни от южните съседи - баклава, кюреме, крем пита, сутляш. В един от ресторантите (Lavash - да, като името на хляба) порция крем пита беше колкото бебешка глава, толкова голямо парче, че отстъпихме половината на съседната маса, т.к. беше последното останало в кухнята. Те ни благодариха, а и ние също, защото ни спасиха от пагубно преяждане.

Какво ще запомним от арменската кухня: лаваш хляб (Борис търсеше замразен хляб, за да си купел няколк кг за вкъщи), спир супа - горещ айрян с пшеница и ориз (само аз се престраших - интересна на вкус, но неподходяща в топлите дни), пикантният вкус преобладава, сармите са им великолепни, за месото - имат от пиле мляко, както се казва. Поръчахме си еднометрово кебапче в кварталната кръчма, а те ни го донесоха гарнирано с пилешко, дробчета и ориз - остана ни и за закуска даже. Хапнахме кайсии от езическия храм - на вид изглеждаха неузрели и твърди, но като отхапеш захарен сироп се стича в гърлото, няма го леко киселеещия привкус, действително си заслужават първото място на стълбицата. Докато обядвахме се заговорихме за произхода на приказката "да се оплачеш на арменския поп". Чат GPT ни разясни, че идва от времето на османската империя, когато арменските попове са били безгласни и натирени в миши дупки, и затова нямали възможността да помогнат, ако им се оплакваш. Съответно дали ще се оплачеш на стената или на арменския поп било равносилно. Така и до днес, когато искаме да се отървем от някой помрънкващ тийн го изпращаме да се жалва на арменския поп.

Дотук с Ереван, където има още какво да се види, но ние наблегнахме на гурмето и бавното разглеждане.

Ден втори - отиваме на изток от Ереван, за да разгледаме единствения оцелял езически храм Гарни (оцелял, защото прилича на елински храм и една от кралиците им била влюбена в постройката, която била разрушена на малко повече от 40% и затова не попаднала под опеката на ЮНЕСКО, възстановен напълно днес - този храм посреша туристи и радва окото. 

кроасанчето ми пред храма! 

В подножието на храма се намира местност от скални колони, подобни на тези в Ирландия и Исландия, които сме виждали, известна като Симфонията на камъните. 

симфония от камъни и мъже в ритъм!

Ден трети - отиваме на юг от Ереван, за да разглеждаме района Арарат, спомняте си - Ной, ковчег, да не се повтарям. Наследниците на Ной основали Армения през 702 г. преди Христа, като е минала през робство на всиюките империи в региона. Минаваме през селища с най-висок процент щъркели на глава на населението, построили гнездата си буквално на всеки електрически стълб. Тайната е плодородната почва - земеделците събират реколта два пъти в годината, подобно на един от регионите в Мароко, през които сме минавали (в България също имаме такива региони), и наличието на рибни ферми.

Първата ни спирка е манастирът Khor Virap, построен през 12в върху езически храм, датиращ дълго преди Христа. Старата обител е разрушена от християните, както и всички останали символи на езичниците. Историята се повтаря, към момента мюсулманите от Азербайджан разрушават християнските каменни кръстове на арменците, чиято философия се фокусира в прераждането като изобразяват цветя и преплетени клонки, символизиращи началото на живота. Разпятие по арменските кръстове няма да се видят. За съжаление днес няма старинни такива кръстове, а само реплики, защото биват разрушавани, особено в бившите арменски територии попаднали под азербайджанския флаг през последните години.

Територията около и под планината Арарат е много скъпа за арменците, загубили я в началото на 19ти век и се надяват, че един ден тази неправда ще се поправи и ще си върнат планината, като се шегуват, че ако те не си я върнат, планината ще отиде при тях. Екскурзоводката ни Шаниан се просълзи, докато ни разказваше, как огромна чест за всеки арменец е да изкачи планината и да развее гордо арменския флаг, и че лесно ще разпознаеш арменец, кацащ на летището и отдаващ почит на планината.

Следващата ни спирка е древната пещера Арени, позната като пещерата на птиците, помещаваща най-вече лястовици. Тук през 2000 г. е открита най-старата обувка (цървул) на света (датираща от 5500 години). В пещерата има находки от всички ери, като сечива, монети, най-старата винарна на света (6500 г.) и черепи на млади девойки, които вероятно са били жертвани в името на винопроизводството. Важна находка е семена от гроздето "Арени", благодарение на които арменците успяват да възобновят и съхранят производството на този стар сорт и да произвеждат вино (което тествахме по-късно).

Третата ни спирка е манастирският комплекс Nakhavka, съставляващ две църкви. Св Стефан - единствената в Армения, на която може да се види образа на Господ баща. Действащ храм, построен през 13ти век. В комплекса се намират останките на първото училище в Армения.

манастирски комплекс

Екскурзоводката ни разказа с гордост за връзката с християнството, датираща още от времето на Христа, когато по негово време кралят на Армения изпратил писмена покана на Христос да дойде по тези земи, за да популяризира християнството и да се спаси от враждебността на своите. Христос изпратил писмен отговор, че има мисия да изпълни, след което ще отиде при светия си баща, но ще изпрати апостоли последователи в замяна. След възкръсването двама от апостолите дошли и донесли едно от копията, с които римските войници пробождали тялото на Исус, докато бил на кръста и заедно с краля започнали да разпространяват новата религия. След смъртта на краля влиянието на тотемите отново се засилило и така до трети век. По настоящем писмата, парче плат с образа на Христос и копието се помещавали в личната колекция на папата във Ватикана.

Обядваме в комплекс, наподобяващ малдивските! Изпитах роднините дали ще разпознаят дюлево дърво и всички се вайкаха, че били загубили 10лв. Съкровен семеен момент, хванал ме за гърлото беше да наблюдавам Елен и Борис как се пръскат на една от чешмите на изпроводяк - една от тези сцени, на пръв поглед нищо особено, но уловеният момент на искрен по детски смях с блясъка в очите, с неподправена емоция ме заля с топлина в душата. Ще си спомням усещането, макар и самите детайли в действията им да избледнеят. Ей за такива моменти си струва да търпиш роднините, за да ги трупаш и множиш тези скъпи емоции.

манекен!

манекен в пустошта!

манекен!

селфи принц!

задобряващ селфи принц!

Хората в Армения: смугли, средни на ръст, толерантни и уважаващи личното пространство. Учтиви и с готовност да помогнат, една от сервитьорките ни регистрира апликейшъна за такситата с нейния телефонен номер, а на няколко места ни поръчаха таксита през личните им апове. Иначе са на кръстопът – преносно и буквално, както са били винаги, бидейки на границата между Азия и Европа. Имат надежда за светло бъдеще, когато големите сили няма да взимат решенията за тях. Различните поколения се лутат между желанието да бъдат част от Европа и ценностите й, а други да останат под крилото на големия съветски брат.

Разпознават се като пацифисти, според първия ни гид, Ереван е на 16-то място по сигурност град на световно ниво, а държавата е в челните 10. 

Дали бихме дошли отново - вероятно след дългия ни списък с нови места, иначе Ереван е чудесен повод за бягство през дълъг уикенд, наситен с хубава музика и храна за презареждане :). Поздрав с една хубава арменска песен, възпяваща Ереван!

до нови срещи!