Отново е великденска ваканция и ние драсваме на юг с надеждата за повече слънце и по-малко тийн мрънкане. Дестинацията е Палермо оде въшльови на пазара, както се казва по панагюрски, защото летим от Братислава и си е приключение. Уиз си преместиха базата от Виена, но това не ни спира! Отиваме да се изправим срещу природната стихия - Етна и да се уверим дали наистина изригва по Великден.
 |
| сицилианско джелато! |
Планирали сме ден и половина за Палермо, след което с влак до Катания и околията.
Пристигаме с такси за 30-на минути от летището до квартирата ни в широк център. Минаваме през малки улички, където животът кипи, а вече е 22.30 и Борис се пазари как тепърва ще ходим да вечеряме. Опитваме се дружно да го баламосаме, че кухните в ресторантите вече са затворили дейността си, защото скоро всичко ще угасне. Той е решен, че на другия ден със сигурност в 23.00 ще сме и ние по улиците, а няма да си лягаме рано-рано като днес. Очертава се много ядене, така го усещам това пътуване. Шофьорката ни не успява да ни закара по тясната уличка точно до вратата, защото някои умник е спрял паралелно на една колона и няма как кола да се провре без да промени формата си. Любопитно дамата съвсем спокойно спря и ни упъти накъде да ходим без нерви, без да изброява цялата фамилия на собственика на спрялата кола, хареса ми този дзен модел, копирам го!
Настаняваме се в стара сграда с високи тавани и яки прозорци с капаци, сгушена между други стари сгради из малки улички, на които е простряно пране и можеш да си подаваш яйца и други провизии със съседите отсреща. Уличките са подобни на тези в стария град на Бари, където слънце на приземните етажи не влиза, а аромата на пране заглушава успешно миризмата на влага.
Ден първи в Палермо.
 |
| в момента нямаме мобилен обхват! |
Потегляме рано - рано към централния площад, откъдето ще стартира пешеходния ни тур, попът забърсваме по някоя и друга закуска за повишаване на кръвната захар и щастливия хормон, че момчетата да смогнат на ходене и приказки.
Джеда се казва нашата гидка и за сефте от толкова години попадаме на човек, който предимно препуска из улиците и споделя оскъдна информация и споделената такава по никакъв начин не залепна за мозъчната ми кора, някак си не успя да ни заинтригува особено. А в Палермо зад всеки ъгъл се крие катедрала или останка от такава, ако ли пък не, то ще има някоя статуя. Малко факти, които подочух от гидката и си допълних от нета. По време на втората световна война градът е бил напълно разрушен, сега изглежда като да не е освежаван оттогава. Доста неспретнато, не видяхме улични кучета, за сметка на много котани, а кучета дори на каишка рядко се срещаха, да се чуди човек на честите кучешки акита по тротоарите. Вероятно имат проблем и с боклука или поне с усещането за чистота, момчетата отбелязаха, че било като в арабските държави. Факт е, че влиянието се усеща не само в кухнята и езика им, също и в усещането им за чистота и ред.
Но пък този мелодичен език, какво блаженство бе да наблюдавам местните деца как общуват и ръкомахат страстно. Оказа се, че освен италианския език, сицилианците си поддържат жив "сицилианския", който е романски език - комбинация между френски, испански и арабски, и въпреки че се приема за "диалект" е защитен от Юнеско и признат от езиковедите. Има си писменост и граматика и се използва в ежедневието и културния афиш.
Палермо е населен с около милион жители и като "столица" на острова си имат самостоятелен бюджет, което вероятно кореспондира с ниските стандарти на улиците и поддръжката на сградите. За сметка на това природата е раздавала щедро блага, изящна тюркоазена ивица море и многото паркове създават приятно усещане, а като ги комбинира човек и с гурмето, както ние направихме, защото си водим тийн, който е гладен на всеки два часа, удоволствието е затворило кръга. Двете ястия, които много приятели ми заръчаха да опитаме са аранчини и каноли. Ох, добре, че не обещах да изям поне 5, както една приятелка молдовка ме помоли. Канолите представляват силно изпечен и запържен огромен макарон от бутер тесто напълнен с подсладена рикота. А аранчинито е топка оризово брашно с пълнеж от зеленчуци и месо или сирене запечатано с дебела панировка. Не ни спечелиха. Но пък октопода на скара, пицата и пастата си бяха топ, както и "черното" им вино, което Ники доста хареса, след като всяка вечер го дегустираше.
Голяма изненада беше да научим, че островът е с население колкото България, доста гъсто населен за малката си територия. Стратегическото му географско положение е предпоставка за постоянните набези и превземания от страна на различните империи през вековете.
Флагът на Сицилия е интересен, с червено за кръвта, пролята през историята (не сме изненадани, червеното в повечето флагове е за кръвта, пропила в земите) и жълто за полята на острова, които сега бяха във великолепната си пролетно зелена премяна. Трикракието във флага символизира трите края на острова и древното име Тринакрия, а главата по средата е образът на чудовище от гръцката митология.
 |
| артистичния (хипи) квартал на Палермо |
Надявахме се да научим нещо пикантно за сицилианската мафия, но се оказа, че имало отделен тур за темата и се задоволихме с оскъдна информация само и препратка към монумента No Mafia, в който не влезнахме, защото приоритет храна надделя. Според думите на местните ще са необходими още поне две поколения, за да може съвсем да се изкорени мафиотския манталитет с изнудванията и корупцията, които се случват и днес, вече десетилетия след официалния край на събирателния образ на дон Корлеоне. Изглежда младите са надигнали сериозно на протест и искат да изчистят следите напълно. Изненада беше за мен да си припомня, че всъщност мафиотските канали не са били в посока Африка-Европа, а Европа-Америка.
По време на тура се разходихме из меркадото с плодовете, спряхме на 4-те кюшета на главната, за да послушаме улична артистка, чийто вълшебен глас се множеше в акустиката на карето, можех да я слушам с часове. Другата спирка, която ме замечта беше карето между католическите църкви и църквата Сан Джовани дели Еремити (San Giovanni degli Eremiti), основана през 1132 г., тази църква е известна с петте си купола в цвят охра и се смята за най-арабската от норманските реликви, издигната върху останките на по-ранна джамия. Дори голямата катедрала на Палермо е имала период на действаща джамия. По настоящем няма нито една джамия в града. Та, на този площад имаше друг уличен музикант, които свиреше на огромна лира и въздействаше на туристите да забавят темпото. Нещо имаше в сицилианския въздух, което ме успокояваше и сякаш пуснах за малко педала на газта. Хареса ми!
Отпразнувахме края на тура с едно джелато, повисяхме с крака над вълнолома на Йонийско море и обядвахме в I Pastari вкусни пици.
Прибрахме се да си починем, тоест ние с Ники да поспим и почетем книжки, а момчетата да си вземат необходимата доза екранно време, за да могат да издържат вечерната разходка. А именно разходка из артистичният квартал и дворът на Гарибалди в Piazza Marina, известен с огромните си фикуси, някои от които са на възраст над 100-150 години и имат впечатляващи въздушни корени. Напомниха ми на мини спайдър трий в Гватемала. Завършихме деня с вечеря в Assud a Santamarina Pizzeria, уютно ресторантче в осветена калдъръмена уличка в романтичния италиански стил с вкусна храна. От бързане Борис си поръча пица с риба и ще не ще си я хапна, а аз заложих на гурмето и наградих небцето си с брускети в селски стил с артишок и доматено пюре. А моцарелата тук има патентовано уникален вкус, дърпа се на конци като пишмание, топи се още докато я поднасям към устата си. Ей сега докато пиша и слюноотделям.
 |
| едно дърво и три момчета! |
За щастие Борис забрави, че искал да обикаля ресторантите в 23.00 и по това време вече бяхме по леглата.
Ден втори - потегляме с влак към Катания.
Малко преди обяд сме на гарата в Катания, вали дъжд, имаме няколко часа до настаняването и Ники бързо намира подходяща сладкарница за закърпване на междинно хранене.
 |
| вечеря по първи петли в Пути, тоест в 19! |
След кратка разходка времето до настаняване е дошло и ще се озовем в най-яката квартира, в която някога сме били според Симеон. Мезонет с по една спалня и баня на всеки етаж, романтична гледка към вътрешен двор с домашен любимец костенурка, високи тавани и врязана в скалата баня, свежи цветови гами и пъстри детски рисунки по стените. Приятно артистично местенце, Ники както винаги е уцелил вкусовете ни, а и отново сме в широк център. Хвърляме багажа и драсваме из централните улици на Катания, въоръжени с чадъри и търпение, леко разочаровани, че ще се наложи да канселираме разходката до Етна на другия ден поради снежни условия и 1 градус температури, а ние сме в пролетни премени. Момчетата били видели достатъчно вулкани (Везувий и Тейде), така че с радост пропускат. За мое съжаление облаците бяха упорити и дори на гледка към Етна не случихме, но пък бързо пренаредихме програмата и заменихме природното чудо с Таормина. Едно по едно. Катания ни се видя по-спретната от Палермо, значително по-подредено и чисто. Има една главна търговска улица Via Etnea, която завършва с величествена гледка към вулкана според източниците в нета, както стана ясно само си я представяхме тази гледка. По подобие на гледката към Арарат в Йереван, явно ще стартираме нов списък на забележителности за повтаряне поради наличие на облаци. Забележителни са катедралата и фонтана на слона, направен от лава, намиращи се на централния площад Дуомо. Вечеряхме в Puti (името означава древно название на кухня), в твърде ранно време за италианците изглежда, защото докато се навечеряхме към 20.00 едва дойдоха първите гости освен нас, а ние реално отворихме заведението в 18.30.
Борис отново не се сети, че иска да обикаля по нощите нощните барове, затова правим бърз план на коляно за следващия ден и сетваме очакванията на децата, че ще отидем до Таормина, след като Етна отпада.
Ден трети - Таормина и каквото още не сме видели в Катания!
Денят е 1-ви април и освен, че свекито се е родила, за мен е чест и удоволствие да работя над изграждането на чувство за хумор у децата и затова за поредна година им бях подготвила коктейл от пранкове.
 |
| една от множеството красоти! |
Пътуваме с влак около час и сме в Таормина, романтично малко градче, между Етна и Катания, сгушено между планински хълмове подобно на Сан Марино и Монако, със същите красиви гледки към Йонийско море и стръмни улици и доста по-достъпно като цени. Качването от гарата до центъра се случва само с превоз, пешеходна пътека вероятно има, но само местните я знаят и даже не я препоръчват, особено в дъждовно време. Има една дълга главна улица, подобна на улицата в Ия в Санторини, осеяна с капанче до капанче, модни марки от Гучи до ръчно изработени украси и шарени грънци. След първия тигел от край до край седнахме да хапнем пица с червено вино, за да имаме сили за същия тигел наобратно. Няколко часа в облачното време ни бяха пре достатъчни и се завърнахме в Катания, за да до огледаме римския амфитеатър или поне малката част от него, открита из под земята. Разходихме се безцелно из малките улички, докато си харесаме едно малко капанче с 4 маси на тротоара, облечени в найлон с най-вкусната дебела сицилианска пица, която пробвахме досега.
 |
| Симеон! (вече е 1см. по-висок от мама!) |
 |
| Борис! |
 |
| ей там зад хълма е Етна! |
 |
| луд на шарено се радва! |
Ден последен - от кафе на кафе в Катания и часове във влака за летището през Палермо.
Този полуден беше буквално разпуснат и лежерен със спирки на който, където му се прииска, без оплаквания, без изисквания, без очаквания, без бързане, без план, накъдето ни видеха очите, сядахме в кафенета и пицарии, и се наслаждавахме на бавното живеене, такова каквото приятелите италианци са патентовали доста успешно. Дали ще се върнем, за да посетим Етна - кой знае, едно е ясно, Италия е разкош за небцето, балсам за нервните окончания и мелодия за ушите (Борис проявява силно желание да учи италиански).
Почувствахме как се живее на пръстите на ботуша, остават още части за изследване, затова аривидерчи и до нови срещи!
