Обетованата земя на Земята - Израел!

От много малка съм свързвала Израел с чудесата на Господ и Мъртво море. Винаги съм намирала връзка помежду им - макар и по неясен за мен начин, може би разходката върху водата и природния феномен на солта в морето. След известно време се образовах, че Исус е ходил по едни други и сладководни води Галилееви.
От родителите си съм слушала, че е особена чест и превилегия да отидеш по тези земи, защото се завръщаш, ако не различен отвън човек, то прероден отвътре и белязан като "Хаджия" - титла, носеща признание и гордост, а вероятно и блаженство на духа.

С преливаща доза ентусиазъм и след 2,5ч полет от София до Тел Авив пристигаме от 10 на 25 градуса на 30 ноември 2017г. Въоръжени сме с търпение за дълга и подробна проверка на летището, за да влезем в страната. Воала, минахме след голяма румънска група и няколко процедурни въпроси от страна на митничарите. Без драма и затруднения, ни дадоха виза на хвърчащ лист за тримесечен престой.
Вътре сме. Купуваме сим карта за интернет и с влак се отправяме към центъра на Тел Авив. Във влака има юсб вход на всяка седалка и екран за скоростта на движение, също и wifi, движим се по разписание, спирките биват обявявани и на английски, така че лесно проследяваме къде трябва да слезем. Всички табели са написани на иврит, арабски и английски. Повечето хора знаят английски и проявяват отзивчивост да ни помогнат с ориентацията.
Пристигаме на централната гара, излизаме на кръстовище и зяпваме от удивление - Тел Авив е космополитен град с небостъргачи - новопостроени и строящи се в момента, рекламни билбордове на популярни марки,

Тел Авив - нов град

Тел Авив - стар град

големи булеварди и кръстовища, многобройни потоци от коли (значителна част ожулени или чукнати, предимно бели или светли цветове, вероятно заради маранята през 10те много топли месеци) и прочие сгради. Разходката вечер по широката морска ивица те пренася в летен спомен с привкус на морски бриз и младежка динамика. Градът не спи, особено в четвъртък, в навечерието на почивните дни. Млади хора с разноцветни модни и дръзки стилове, заредени с настроние обикалят нощните заведения, главните улици оживяват от глъч и шумотевица. Новият град е в пълен дисонанс със стария Яфо (Old Jaffa), известен с античното си пристанище (над 8 000г) и стари сгради, в които живеят само артисти.

Да - писано или неписано правило на стария град е да бъде обитаван само от хора на изкуството. Единственият ми досег до католицизма в Израел беше църквата Св. Петър, чийто олтар гледа на запад, обратно на източно-православните храмове. Твърди се, че към края на земния си път, Св. Петър е бил повлиян от Римо-католическата църква и това е причината за западното изложение на храма. В Яфо си съжителстват привидно хармонично различните религии и общности като мюсулманска, християнска и еврейска. Не забелязах същото в Обетованата земя, откъдето всичко е тръгнало.
Залез над Средиземно море с изглед към църквата "Св. Петър".

Разходка в Йерусалим!

Големите изненади започнаха с факта, че Тел Авив не е столицата на Израел, а именно Йерусалим. Град заобиколен от пустинен релеф, населен от почти милион жители, обитаващи от богаташки къщи, до панелени блокове. Напълно урбанизиран и поредния космополитен град, за разлика от формираните ни романтични впечатления от филмите по Коледа за малко древно селище с прашните малки улички, по които Исус се е разхождал.

Пътят към Голгота

Старият град е заобиколен от високи каменни стени, зад които се крият човешките истории на 4 различни общности - християнска, мюсулманска, еврейска и арменска - колкото са и кварталите. Пътят към Голгота (почти изцяло в християнския квартал) започва от една от четирите главни порти на града (портата с лъвовете), през която Исус е влязал в Йерусалим, минава предимно през силно оживен пазар и завършва в църквата на Разпятието - Меката или най-святото място на земята за християните.
Уютно ми ставаше като наблюдавах жителите на града. Има живот в него, децата на Йрусалим играят като всички останали, верятно без да се замислят, че ритат топка и се гонят върху най-свещената земя на Земята. А възрастните не изглеждат най-смирените хора на света - такава е асоциацията ми с религията.

Църквата на Божи гроб

Църквата, която олицетворява мястото на смъртта, на свалянето от кръста и гроба на Исус, е обособена в три отделни храма за поклонение. Информационни табели няма, да живеят онлайн приложенията. По щастливо стечение на обстоятелствата успях за вляза два пъти до гроба, първият път беше от любознателност, вторият от любопитство.  Изобразено е идеално сякаш, за няколкото секунди престой сканирах малкото предверие на гробницата, в която е изложено парче от камъка, пропит с кръвта на Исус, върху който са наслагали пироните от кръста и трънения венец, а самата гробница е малка стая с икони и каменна пейка, която хората докосват с чиста молитва и надежда за добро. Нямах достатъчно време, за да усетя дали и как средището с най-силната енергия на света ще разтърси тялото и душата ми. Просто нямаш време, излизаш, за да влязат следващите любопитни. А може би не се подготвих подобаващо, не отдадох нужното внимание на религиозния аспект. Отидох там повече като турист, отколкото като вярващ. Но, повярвах още по-силно, че не са мястото или човекът тези, които могат да те вдъхновят да вярваш - напротив, по-скоро могат да те откажат.

Децата на Йерусалим

Навсякъде и никъде вярата в "онази" сила е винаги с нас - на Божи гроб, в отражението ни в иконата в дневната, в образа на малката картонена икона, събираща се в шепата, в слънчевия лъч, забождащ се в окото рано сутрин, в падащото пожълтяло листо от последня гол клон на дървото.

Цветовете на Израел

Но пък градът мирише на букет от билки и подправки, които допълват колорита и различността на това място.

Разходка във Витлеем!

Водени от интерес и любопитство, посетихме мястото на началото. Поредна изненада - Витлеем е само на 10км от Йерусалим, но по настоящем се намира зад висока "Берлинска" стена, ограждаща автономна палестинска територия. Признавам си, че не бях чела достатъчно за политическите особености в региона, може би защото винаги съм имала особено романтична представа за хармонично съжителство на народите тук. Един от многото пъти, в които си помислих колко добре е направил Христос, че е възкръснал и не е останал да се върти в гроба си от възмущение.

църквата на Рождеството

Пристигнахме с междуградски автобус от Йерусалим, т.к. с колата под наем нямахме право да навлизаме в палестинска територия. Градът е значително по-малък по площ и стандартът на живот изглежда по-нисък от този в Йерусалим. Улиците са мръсни, наподобяващи Делхи, населението е предимно мюсулманско.
Църквата на Рождество Христово се намира на красив и голям площад в центъра, дворът на църквата е специално обаятелно и мирно място, освен че е и добре поддържано. По-късно осъзнахме, че сме имали късмета да бъдем сами при пристигането си и затова сме успели да усетим духа на мястото, думите на тишината.
Църквата е с дървен красив иконостас, стенописи, които не се виждаха от ремонтните дейности. В подножитето на олтара се намира пещерата, в която се вярва, че е роден Исус. На пода има сребърна звезда и в близост яслите, където младенецът е бил посетен от Влъхвите. Мястото е магично, атмосферата различна от тази на Божи гроб, шумотевицата и лутането липсват, макар и малка пещера, има място за всички, за тези, който искат да се снимат в различни пози, за другите, които искат просто да поседнат до яслата и да си поговоят с "него", за третите като мен, които ей така се свиват в едно кюше и гледат през хората и стените, нейде отвъд.
Излезнахме от църквата усмихнати. Изпихме по един сок от нар (от 10 шикела за един, спазарихме 2 за 15 шикела) и се отправихме с автобуса обратно за Йерусалим. На "границата", всички палестински жители слизат от превозното средство за обстойна проверка на документи, а останалите пътници ни огледаха набързо в автобуса.

Изненадите не спират дотук. Ако бях на израелска територия, бих казала шеговито, че ни вкараха в нов еврейски бизнес модел, но явно и палестинците се повлияват в посока на увеличаване на нечий личен вътрешен продукт. На входа на църквата ни посрещна учтив "самарянин" с обяснението, че има дълга опашка за влизане в пещерата и негова работа било да въвежда семейства и малки групи директно до входа й, минавайки през тайни подземни коридори. Видиш ли, по български си имаме едно наум и попитахме - дали заплатата му е покрита от църквата и той спомена, че би ни направил това добро само за 100 шикела. Отказахме, наредихме се на опашката, която вървеше не бързо. След няколко минути, същият самарянин отново ни посети с нова оферта - вече 80 шикела. Съгласихме се да влезем в схемата и разбрахме защо редовно се пише из интернет за нахални руски туристи, които пререждат цялата опашка. Човекът ни преведе пред цялата опашка от чакащи като "важна" делегация и докато се усетим вече бяхме на броени метри пред входа на пещерата. Надявам се личното угризение и смущение от неодобрителните погледи на хората ни бяха специален урок за опрощаване на сторения грях.
Дали в стремеж за собствено успокоение или анализ на фактите стигнахме до заключението, че липсата на организация във всичките свети места в Израел е достатъчната предпоставка подбни модели на финансиране да работят. Защото този човек, беше част от мрежа "смирени самаряни", които омайваха малки групи туристи. Шефът на бригадата разхождаше умен телефон из двора на храма.

На залез в Мъртво море!
За да стигнем с колата под наем до морето трябваше да заобиколим палестинската автономна територия и така изгубихме планираното време за посещение на Масада. За мое щастие посетихме морето, което се намира на повече от -400м надморска височина. От момента на 0та, имаше табели за нивото. Ушите заглъхнаха, релефът ставаше все по-пуснинен. Пътищата са все така добре поддържани и колкото табели в България за прескачащи сърни и крави по пътя, толкова табели за камили имаше тук. Друг интересен и непознат пътен знак - "no shouder".

кифличка!

Ах, морето!
Не се потъва, НАИСТИНА! Пипнахме и видяхме с очите си. Само за справка, Исус не е вървял по водите на това море, а по водите на Галилейското езеро, което е сладководно и на север.
Изключително солено, повече от 30% сол, за сравнение Черно море е с под 2% концентрация на сол. Дъното беше бяло, водата бистра. В райони с кално дъно, водата е тъмна и мътна.
Има твърдения, че в дъното на морката долина са били разположени градовете Содом и Гомор, символът на неразкаяния грях, унищожени от огън и жупел - проява на Божия гняв.


Разходка в Хайфа!
Аз бих го нарекла "перлата" на Израел. Град с доста прилична инфраструктура за региона, на брега на Средиземно море, значително начесто срещани добре поддържани къщи палати, отново много млади хора и деца. Освен това е неформален център на нова религия, от началото на 19 ти век - Бахай.

Неведоми са пътища религиозни и финансовите им потоци, но очевидно има достатъчно привърженици, за да поддържат особено красив символ - най-голямата терасовидна градина, оборудвана с напоителна система и непрестанно цъфтящи видове. Висока е 700 стъпала и се поддържа от 140 градинари.

 

Красотата й е неизменна, гледката от върха е несравнима, погледът ти се плъзга плавно по цветните тераси, продължава върху покривите на богаташките къщи и се гмурка в морето зад пристанището или се замечтава нейде далеч зад синия хоризонт.


Интересни факти за Израел:

Банан със сиамския си близнак

- ГМО банан или просто щастливо растящ :) В региона виреят портокали, маслини, банани - и всички са вкусни :)
- междуселищни пътища в много добро състояние, многолентови и добре маркирани.
- градските площи и инфраструктура не се поддържа, кабели и зацапани фасади е честа гледка.
- много чуждестранни жители, английският е широко разпространен.
- електрически колелета и тротинетки е най-честият начин за придвижване.
- видно полицейско присъствие: силно въоръжени полицаи, военни хеликоптери.
- знак STOP е ръката на Фатима - символ на вярата, силата на духа и прогонването на лошото.
- плажовете на Средиземно море са с изключително фин жълт пясък.
- хората са добронамерени и спортуват.
- неписано разделение между християни, мюсулмани, евреи и арменци - колкото са и кварталите в стария град на Йерусалим.
- църквата на Божи гроб се стопанисва от мюсулманско семейство, в резултат на раздор между християни и евреи.
- мерки за сигурност като скенери и проверка на багаж по светите места липсват, но за сметка на това в централната гара в Тел Авив се влиза през скенер.
- литър бензин е 3лв, местна бира в магазина 5лв, дюнер с екстри 20лв.
- кола под наем не е разумно решение, ако има ограничение за влизане в палестинската автономна територия. Междуградските автобуси са добро решение.
- Тел Авив НЕ е столица на Израел. Йерусалим е столицата.
- иврит е официалният език, пише се от ляво надясно.
- генерално (както би казала Ани) работното им време е: неделя - четвъртък 10-20.00ч; петък 10-15.00; събота - след края на Shabbat (обикновено около 17.30ч). Петък и събота са официални почивни дни, но не и за частния бизнес.
- традиционно ястие: shakshouka (зеленчуков гювеч с яйца и месо), kunefe (кадаиф със сирене).
- мезуза - свитък с пожелание за добро, пъхнат в кутийка, залепена на касата на всяка врата - популярна мярка и в Йерусалим и Тел Авив.
- "благодаря" на иврит = "тода".


Завърнах се и първият човек, на когото се обадих беше вуйчо ми. Той ми каза - "еййй, голяма работа си, никога никой от нашия род не си е представял, че ще имаме Хаджия. И така от 1879а година. И ето, ти го направи - постигна недостижимото".
Аз се усмихнах и казах - да, вече нашият род можем да се гордеем и с това постижение в такъв случай. Затворих слушалката и си дадох сметка, че силата на вярата е някъде там в сърцето и мисълта, а не в географското разположение или парченцето скала, до което драпаш да се докоснеш, заобиколен от суматоха и борба за надмощие.

Градът на младите - Берлин!

Берлин! ни посрещна приятелски и дъждовен в една августовска нощ на 2017а.

Стената - платно за изкуство! East Side Gallery

Пътуваме с Ники от Виена с късен полет, лятна буря бушува из цяла централна Европа, полетът закъснява с часове докато има подходящи условия за излитане. За сефте отиваме в Германия, летим с изиджет и сме приятно очаровани от обслужването и самолета. База за сравнение - други ниско-тарифни компании.

Кацаме след полунощ в Берлин. Петък е. Летището ни се вижда голямо, коридорите за излизане също, тунелите към метрото нямат край. Толкова е оживено, че се зачудих дали денем е още повече и ако да, как работи механизмът на толкова много човеко-потоци. Пътуваме с метрото, картата ми се струва по-сложна от най-сложното судоку. Мислех си, че тази на Виена и Лондон е сложна, но грешах. В последствие разбрах - градският транспорт не е от силните черти на Берлин.

Не сме сигурни къде трябва да слезем, ориентираме се след известно лутане във виртуални карти. В метрото има много хора, млади, възрастни, групи, двойки, самотни, весели, нощуващи по седалките скитници, пияни, гушнали недоизпитите си питиета. Вече е 1.30 през нощта и ние още пътуваме от летището към центъра на града. Улиците са осветени, трафикът от превозни средства е приблизително като този в София по обяд в работен ден. Къде отиват тези хора посред нощ между четвъртък и петък... странна работа :). Слизаме от метрото и решаваме, че ще продължим пеша около 2 км до хотела, т.к. добронамерени Берлинчани ни информираха за ремонт по някои от линиите в нашата посока. Вървим пеша, картата ни сочи, че трябва да минем през парк, граничещ си с зоологическата градина. Влизаме в парка, продължава да роси, тъмно е, има улични лампи на не достатъчно разстояние, за да имаме видимост по трасето. Наоколо няма жива душа. Ние се озъртаме леко притеснено и с Ники не си споделяме гласно колебанието, което и двамата си мислим, дали това е най-разумното решение - да минаваме през парка. Продължаваме. Изведнъж забелязваме, че имаме компания. Трудно ни е да разпознаем в мрака както точно е това животно, което обикаля около кофите за боклук по алеята, през която минаваме. Доближаваме. Лисица! Ники ме пита: "Хапят ли". Аз като един виден бивш укротител/ опитомител на лисици заявявам привидно хладнокръвно "нееее, виж колко е миличка и гладна, горката лисичка", като несъзнателно свалям чантата си за преграда между лисицата и босите си крака. А лисицата дори не ни отрази, изглеждаше сякаш беше излязла на обичайната си среднощна разходка и й беше напълно безразлично за двуногите около нея. А за мен беше тотално обратното. Толкова силно се развълнувах, приех случката като топло посрещане в Берлин. С приповдигнато настроение закрачихме бодро през тъмнината, минахме през тъмен облак от миризма на трева без да виждаме хора, което беше особено вълнуващо, но малко след това видяхме заведение с няколко посетители и стресът намаля. По живо, по здраво в 2.00 пристигнахме и се настанихме в хотела. Спахме като бебета.

Ден първи - обиколка на туристически известните забележителности.

Започваме разходката от Стената. Символът на тъгата и радостта за повече от едно поколение. Инструментът за разделяне на толкова много човешки връзки. Устройството на една объркана амбиция за завладяване на човешкия ум. Поводът да се отприщи десетки години затаена емоция за изкрещяване на желанието за свобода. По настоящем, платното на редица отприщени таланти, оставящи творбите си за безброй поколения напред. Бетонени блокове могат да се видят като улични платна на много места из града, някои дори са оставени на същинските им места. А разделителната линия в момента е само една тъмна ивица плочки по цялото продължение на града за справка къде е била физическата граница между източен и западен Берлин. Гледката на непрекъснатата ивица и стената поражда толкова силни емоции на съжаление, емпатия, тъга, гняв, радост, че сме се родили в друго време и друг свят.

Продължаваме през монумента на Холокоста и ни побиват тръпки. Място, изградено в памет на убитите евреи в Европа. Различните по височина и големина бетонени плочи напомнят на различните размери човешки тела. Отново мъка залива мислите ни и не ни дава мира въпросът - Защо, Господи, оставяш такава мъка да сполети чадата ти? ... И бушуват мисли на отрицание от всичко лошо, случило се по тези улици, по които стъпваме само няколко десетилетия по-късно. Ние - свободни и безгрижни, често угрижени от злободневните теми и забравящи малките красоти на всяко ново утро. Взехме си достатъчно от тъжната история, опреснихме си уроците и продължаваме с бодра крачка към светлото бъдеще. 

Минаваме през Бранденбургската врата, единствената оцеляла от всички градски порти на немската столица. Построена в края на 17ти век, прекрасно изпълнение с фини детайли, наподобяваща гръцки акропол. Това е един от светлите туристически символи на Берлин, може да се усети по празничната атмосфера наоколо, туристите сякаш ги изсипват на порции, няма празно петно по целия площад. По този площад са марширували както обединителите, така и разединителите на нацията, както ентусиазираните победители, така и фанатизираните националисти. По настоящем е сцена на мирния триумф на туристите и свободните хора. Тази употреба на площада ми допада и си пожелавам така да остане вовеки. Продължаваме към Бундестага - германския парламент.

 

Отиваме да се разходим буквално върху главите на немските политици. С предварителна регистрация онлайн за определен час имахме възможността да разгледаме безплатно парламентарната зала през стъкления покрив. Това е най-добре организираната визита на публична забележителност, на която някога сме били.
Опашката върви монотонно в две редици, раздадоха ни аудио гайдове, които бяха с умен блутут изглежда и когато наближим дадена забележителност с информационна табела се включва конкретния запис. Тествахме - с напред и назад движения и работи във всички посоки. Много яко! Накратко, обиколката представлява вътрешна спирала на най-горния етаж на сградата с пояснения за самата постройка и реда. Последва разходка върху самия покрив, от където се откроява гледка към целия град в четирите географски посоки, придружени с информационни табели и звук на всички по-съществени забележителности. Тази визита беше чудесна възможност да направим план на следващите забележителности, които да посетим в оставащите няколко дни.
Минахме през чек пойнт Чарли - най-известният граничен пункт между Източен и Западен Берлин и завършихме деня в американски ресторант, препоръчан ни от приятелка, живееща в Берлин от 15 години. Безспорно едни от добрите ребърца, които сме опитвали. А моят вкус към месо е особено прецизен, с оглед на вегетарианската ми нагласа :). В компанията на немска наливна бира, ребрата свършиха за отрицателно време. Направихме план за следващия ден и се прибрахме. Още на втория ден опознахме картата на метрото и ориентацията ни беше до 99% точна. Правилните изходи на спирките ни убягваха до края. Спим отново като бебета, навън вали. Събуждаме се, есенно е, дъждовно, мирише на ново излюпен сезон. Хубаво е.

Денят ни започна с чакане пред емблематично заведение за закуска, чакахме около час, за да се насладим на яйца по панагюрски в Берлин. Несъмнено бяха много вкусни и чакането си струваше.

Предстоеше ни ден с алтернативен тур на Берлин, отново резервиран онлайн предварително. След сериозната историческа разходка предишния ден беше време за повече цветно преживяване. Тръгнахме от популярния пъп на града - кулата на Александър'с площад. Място, което е препоръчително да се посещава предимно по светло. Водачката на групата е млада девойка (24г.) от Австралия, живее в Берлин от 4 години, обича града и говори за него с явен блясък в пъстрите си очи. Ентусиазмът й личи във всеки жест.

 

Разказа ни за редица артисти, оставящи следите си чрез изкуство по улиците на Берлин. Едни от най-популярните творби са танцуващите хора, могат да се видят на много от стените на сградите в източен Берлин, който всъщност се е превърнал в културната среда на млади изкуствоведи. Разходката ни продължи по продължение на един от големите булеварди, тръгващи от Александър'с площад, натъкнахме се на разнообразни културни паметници на новото време - рисунки на хора, животни, анимационни герои и други; метални конструкции, направени от арматура и остатъчни материали и заключени за решетки на прозорци. Имало бдителни граждани, които събират ненужни метали по улиците, не за друго :). Минахме през бивша болница, която по настоящем е културна сграда, в чийто заден двор се помещават група доброволци, населяващи стари фургони със съвсем базови условия на живот. Някои от тях работят в културния център, други работят редови работи нейде из града. Заплатите на всички се събират в края на месеца, разделя се по равна сума на всеки от групата (наричат я също комуна), с останалите пари се покриват сметките за консумативи и се раздават за благотворителност. Попитах - как стои въпросът с децата, раждат ли се деца в тази комуна. Да. Децата се отглеждат на стаден принцип, всеки се грижи за всеки, като разбира се родителите са основното ядро. Никой не закача тези хора, те нямат отличителни белези, живеят в хармония със себе си най-вече и с природата. Не пречат на никого и никой не пречи на тях. Толерантност. Това е едно от всичките прилагателни на този град.

Не след дълго стигнахме до интересна къща, наименувана къщата на дървото, намираща се на остров между два булеварда. Обясненията сочат, че територията под къщата се е намирала в буферна зона между източен и западен Берлин, следователно ничия земя. Намерил се е млад турски гражданин, който решил да се възползва от късчето земя и започнал да я обработва с не съвсем идеална цел. В съседство се намира църква, от където му пуснали маркуч, за да полива реколтата. В един момент човекът решил да си построи колиба, която растяла с времето, докато се превърнала в двуетажна къща. Човекът си купил наблизо имот и си построил редовна къща, но продължил да стопанисва и двата имота. Стената паднала, къщата на дървото, намираща се в буферна зона между изтока и запада, е стопанисвана доброволно от Осман Калин повече от 30г. През 2004та, Берлин му подарява имота безвъзмездно. Той е все още жив, на вратата има снимки на цялото му семейство (многобройно е). Разказват, че понякога се мярка из двора, тържествено се разполага на креслото си и гордо позира пред туристите. Смята себе си за един от многото писатели на история. И е прав. Написал е чудесен урок по проактивност, възнаградена с толерантност.

Разходихме се и до квартала (кунстхале) с изоставените къщи след рухването на стената. Източен Берлин. Хората не са имали търпение да отидат на Запад, в първия удобен момент решават да оставят къщите си, за да отидат при свободата. В последствие всички тези къщи са превърнати в културни сгради, помещаващи галерии и арт магазини.

 

Денят ни завърши в Бар Yaam! Мястото, помещаващо най-висок % от толерантите берлинчани в страната. Барът, в който емигрантите са добре дошли. Намира се на брега на реката. Приходите са използват изцяло с идеална цел :) И ние пихме бира там, допринесохме с радост към благото.

Остана ни много да видим, ще се върнем да разгледаме някой ден. Да живеем може би не, но със сигурност да пием бира в някои от баровете на брега на реката. На свобода!

 

Любопитни факти за Берлин:
- Берлин е 8 пъти по-голям от Париж
- Берлин е една от най-туристическите дестинации в Европа
- Берлин е банкрутирал
- Населението е предимно млади и стари хора, средна възраст/ работещите са малцинство
- Трабантът е национален символ

- Липсват бели стени на сгради - масово са изрисувани
- друг символ е светофареният човек (ампел ман)

- липсват улични чешми и тоалетни, каквито има във Виена

Ако трябва да опиша Берлин в едно изречение, то ще бъде: Град, изпълнен с множество уроци от миналото, с красиви отметки на настоящето и заявки за щастливо бъдеще!

 

Malta - островът на кривите прави!

Популярното опредление за Малта - островът на рицарите се беше загнездило дълбоко в съзнанието ми от дълги години и то не само от четивата и филмите, но и от разказите на приятели. Да бъда честна не усетих рицарското там, но ми беше интересно да отметна още една държава в Средизамноморския басейн :)
Кацаме на 8ми Март, летището е малко, извеждат ни пеша от самолета, времето е слънчево (температурите са с 2-3 градуса нагоре от тези в България, 15 градуса), излизаме от летището - палми, приятни алеи, зелено и започва чакането, чакаме автобус на градския транспорт, за да отидем до селището, в което се намира хотелът ни. 
Закупихме си на летището седмична карта за градския транспорт, препоръчвам горещо като добра опция, особено ако целта на пътуването е да се види възможно повече от острова. Таксито е особено скъпа услуга - за 15 км ни поискаха 50 евро. 
Градският транспорт пътува из целия остров, шофьорите са възпитани, униформени, усмихнати, знаят английски. Ех - не са много стрикни по разписание и ако имате неотложна работа - като хващане на самолет, може и да не е най-удачният транспорт. 
Алглийският е официален език, а малтийският е семитски език, подобен на арабския и много различно звучащ за ушите ми. 
Островът не е голям, по площ доста по-малка от София, население около половин милион души. 
Когато резервирах хотел, дори нямах представа, че Слиема е отделно селище, а не квартал на Валета (столицата). Не знаех също, че Малта е общ знаменател на няколко острова, три населени и още няколко не населени. Малта, Гозо и Комино (мисля 5 души местно население) са населените. Първото ми впечатление за природата - няма реки, няма канали, няма езера, пръстта е жълто песачлива, съответно и тухлите, с които строят. Та, бих заключила, в Малта може да се видят 50 и повече нюанса на жълтото!

Ден 1:
Настанихме се в хотела (Pokna hotel, Слиема - приятно местенце, удобни транспортни връзки, закуската обилна, персоналът много учив) ранния следобяд и отидохме на разходка до The silent city - Mdina.

Мдина - старата столица на Малта. Тишината на това място, величието на огромните зидове, паветата по улиците, малките улички и цветни храсти, тесните балкони с первази от ковано желязо, ей такива красоти биха ме върнали отново на това място и то с голямо удоволствие. Великолепно тихо и омайващо кътче, далеч от хорския глъч, заведенията са скътани зад огради с ковано желязо и висококи дувари, обагрени с разноцветни цъфтящи цветя, зеленина блика от всеки ъгъл, приятно за дълга разходка, залезът е красив.

Градът е затворен в собствена крепостна стена и порти с население около 300 души. Изглежда там живеят особено богати и важни хора, автомобили се допускат зад крепостните стени само на малцина. Особена забележителност е централният площад и катедралата "Св. Павел".

Зад стените на града се открива величествена гледка към останалата част от острова.
* Бележка - това усещане е възможно след 17.00ч, когато всички атракциони са затворени и туристите са далеч. През деня е доста натоварено. :) 

Ден 2:
Гозо. Приятно изразходен цял ден до втория по големина остров в Малтийския архипелаг. Известен като островът на Калипсо, заради Омировата "Одисея", описваща подобен остров и по местоположение - древния остров Офифия. Пътува се с ферибот, островът се обикаля с градски транспорт.

Островът е по-зелен от Малта и по-хълмист. Разправят, че почвата била много по-плодородна и се раждали най-вкусните плодове и зеленчуци в района :) не ги опитахме, за да докажем теорията.
Голямата крепост  - основната забележителност на острова беше в ремонт. Особен вид ремонти се правят и на двата острова, заменят се архаичните каменни блокове с нови, които изглеждат нови и стерилни. Надявам се да са бързо състаряващи се, за да се запази древния изглед и чар на архитектурата. 

Ден 3:
Обиколка на южната част от острова - Малта. 

Валета - столицата на Малта, Името от италиански е La Valetta, носи името си от основателя на града - Жан Паризо дьо ла Валет. Градът датира от 1566г.

Италиански архитект е имал свободата да проектира града и е потроил първият в историята град построен на принципа на координатната мрежа на улиците, позволяваща свежия морски въздух от пристанищата да циркулира свободно по улиците и да действа като естествен климатик на града. 
Салют в 12.00 в района на Парламента е грандиозна гледка и представление. Разходка из древните улици , малките китни пресечки на града и задължително кафе в центъра под дълбоката сянка на гъста растителност - това преживяване си струва няколкото часа.  
Катедралата St. John's (Св. Йоан Кръстител) е една от най-забележителните, които съм виждала. Стенописите и статуите са невиждани по изящност. В една от залите се намира известната картината на Кавалжи - "Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител" - самата картина е грандиозно голяма, не ме впечатли с изящество, може би заради тъжната тематика.

БлуГрото е рибарско селище с пещера в морето под скалите. Прелестни морски гледки, бих отседнала там за няколко дни, за да се взирам в красивите нюанси на синьото.

И още синьо:

Особено различни факти за Малта:

- Твърде много коли за тази малка страна - паркирани на тротоари, на улици, на тревни площи, където е възможно, навсякъде - досущ родна картинка. 
- Няма прави улици - разстоянията не са големи, завоите са остри, возейки се в автобус на градски транспорт имах чувството, че шофьорите са изкустни майстори на вземането на завоите. Съответно и улиците са основно еднопосочни. И добре, че е така - разминаването би било невъзможно. 
- Жени шофьори доста - включително и на автобуси на градския транспорт, което приятно ме изненада :)
- Петунии през март по балконите - цветове дебнат от всякъде, климатът е мек и цъфтящи красоти правят острова изящен :)
- Няма бездомни кучета, котки много рядко. 
- Влияние от английското влияние - подобно на тези в Кралството, чешмите са с отделни кранчета за топла и студена вода. Освен това движението на превозните средства е обратно на нормалното :)
- Влияние от романската култура - хората са силно жестомимични и емоционални, с добри очи и добронамерени. Шофьор на градски автобус ме спечели с внимателното си отношение към пътниците. Качва се трудно подвижен господин, шофьорът не потегли докато не се увери, че господинът е седнал удобно и е безопасно да потегли. Останалите пътници не проявиха нетърпение. 
Кухнята наподобява на италианската, превъзходни пица и паста стопляха душите ни в комбинация с приятно вино :)
- Имат и нещо византийско, но не мога да определя какво точно, освен гръцката салата, но пък никъде няма узо.
- Градски транспорт, редовен но не и по разписание - ако планирате да гоните самолет посредством градски транспорт - това носи съществен риск да изпуснете самолета. Чакахме повече от 1,5 часа автобус до летището. Добре, че беше на рожденният ми ден и бях в настроение 'оммммм', за да не се разстроя от невъзможността да контролирам ситуацията :D. 
Горещ съвет - ако разчитате на градски транспорт до летището, тръгнете поне 4 часа преди полета, 
- Типичната за морска държава архитектура, плоски покриви, песачлив цвят на къщите, каменисти дувари
Архитектурата в малките населени места в значителен синхрон за разлика от по-големите, където модерното строителство не е съобразено със старото/ заварено 
- Чисто е по улиците, основният замърсител са фасове по земята
- Джанковите дървета тук са представени от алое и кактуси :)
- Всички градчета са развити, няма централизираност като в България
- Такси ни поиска 50евра за 15км разстояние, не се възползвахме ;)
- Липсва видимо полицейско присъствие - не видях дори една полицейска кола. 
- Няма големи вериги бензиностанции
- Обществените тоалетни са чисти и безплатни
И пак ще дойдем :)

Yucatan, където времето се измерва с различен аршин!

Оля, оля, потегляме по следите на маите или поне до плажовете, на които са се препичали, да усетим част от блаженството им. Сега, връщайки спомените си от пътуването дълбоко се замислих дали всъщност маите са се впечатлявали така силно от омайните залези и изгреви, които са като излезнали от рисунката на най-способния художник. Не че техните сакрални селища не възхищават с величието и изкустния майсторлък на тогавашното строене на пирамиди, но все пак карибският басейн има УНИКАЛНИТЕ плажни гледки, пясъкът е мек като килим и бял като седеф. 

Дестинация - Мекскико, Белиз, Гватемала, Мексико.

Потеглихме с няколко ката летни дрехи, чифт джапанки и хавлия за Юкатанския полуостров. Не бях чела почти никак за това пътуване, което отчитам като особен минус, но в движение наваксвахме благодарение на наличен интернет почти във всеки хостел/ хотел/ ресторант – противно на очакванията ни за подобен. 

Основен поминък в района са туризмът и кравите. Крави има на всяка крайпътна поляна, затова са и така добре изглеждащи крайпътните ливади, галещо очите зелено, добито след естествено окосяване (кравите, те косят, не друго :)).  

Пътищата и в трите държави надминаха очакванията ни, предимно добри асвалтирани ленти, в Мексико дори еднопосочни магистрали. На места в Гватемала имахме изненади с нерегламентирана настилка, а легнали полицаи по населени и извън населени пътища са особена прилика. Като до всеки легнал полицай има колибка с търговци на плодове – не съм сигурна кое е било първо, но е удобно :)

Мексико!
Пристигаме в Канкун, късно през нощта на 22ри декември, в края на дъждовния период, посреща ни силна влажност и топъл ветрец, около 25 градуса Ц. Още на следващия ден, се излива на няколко пъти дъжд като из ведро, съвсем неочаквано и за щастие за кратко. Малко като прословутото британско време, но в мексискански вариант. Зелено е, дърветата са свежи, гъсто населени, с големи корони, палмите са с популация на джанките в нашия георграфски район. 

Пътуването от София до Канкун с две спирки (Париж и Далас) отне около 24 часа, но в компания на приятели добри мина почти неусетно. От летището в Канкун, директно минахме да вземем уговорените предварително двете коли под наем (офиса с линк), с които по план да се возим следващите две седмици до Гватемала, през Белиз и обратно до Мексико. Оказа се, че разрешителните за излизане от Мексико ще бъдат готови на следващия ден, затова преорганизирахме плана.

Ден първи – ЧиченИца. Древно селище на маите от 8-9 век, поради невъзможността да се уредим с местен разказвач, трите ми впечатления от мястото са: въображаеми търкалящи се глави от най-високото стъпало на пирамидата Кукулкан и играта на слънцето и сенките, търговците на шарени ръчно работени красоти и парка със Сенота - голям басейн на пръв поглед, но отново с кървава предистория. Мястото е магично, но комерса го е засенчил. Местото е бранд изобразено върху бивали и небивали предмети, но това е част от бита и условието за преживяване. Ако ходите там, спазарете се за хамаци, много си заслужават и като цена и като качество ;). Маските и гривничките са друга популярна покупка, а защо не е пъстър маиски календар - остава мил спомен, ествествено ако оцелее по време на полетите. Текилата не е оферта да се купува оттам, има Wall-mart в Плая Дел Кармен и върши чудесна работа.  

Напът за Белиз минахме през Valladolid - малък град в Мексико, който ни очарова с нощния си живец. Сякаш този град не легна да спи. На площада имаше много хора, предимно местни, шарено е, все едно е панаир, само дето стрелбища и виенско колело липсваха. Интересни пейки за влюбени да речем ;) За сефте тук видяхме военни джипове с високо въоръжена охрана да патролират из главните улици.
Та, горещо препоръчвам Hostal Tunich Naj за нощуване във Валадолид. Крайно учтиви домакини, спретнато, чистичко, направено с мисъл и желание за уют.
Любопитни факти за Мексико:

- Къде се е видяло, велоалея на магистралата - да, това дори в Холандия не съм го виждала при все цялото уважение към колоездачите там ;)

- 5 минути - това е разтегливо понятие/ чакахме местен разказвач в ЧиченИца около 40 минути, с напомняне на всеки 10 минути от наша страна и обещание, че идва до 5 :)
- Тулум - много приятно местенце за ваканция, красиви плажове, спиращи дъха гледки, мек като памук пясък, свободно ти е едно такова :)

А като заговорихме за свобода и гледки, на този изгрев се наслаждавахме последния ни ден в Тулум:

- Културата на бакшиша - досадно настоятелни са мексиканците що се отнася до взимането на бакшиш, няма да те оставят за забравиш.

- Температурната амплитуда денем и нощем е много малка, денем около 28, нощем не падаше под 20, следователно бизнес с пухенки не би бил сполучлив, завивките са чаршафи, дори през зимата

- Основна храна – телешко месо/ за човек не любител на месото като мен, беше ми много вкусно и пикантно

- Обичат да се пазарят по битаците, при търпение и усет, сваляш до повече от 100% на първообявенато

- Маите и ацтеките са основните племена в района

- Няма нужда от течност за чистачки, водата не замръзва :)

- Ананас, нарязан на шайби, поръсен с едро стрит лют червен пипер - ммммм, доста нетипична комбинация и също толкова сполучлива

- Усещането да си откъснеш сам лайм от дурвото, както джанките в България е особено приятно :)

- Мексиканките не са първи красавици, значително пухкави, но с добри очи :)

- Портативни машинки за покер в супермаркетите и знчително натоварена употреба. 

- Кориандър – подправят се както солени, така и сладки блюда, резултатът е странен за нашия вкус

- Популярен Мексикански коктейл Micheladas (лют доматен сос с бира) - not bad at all actually ;)

- Нищо не идва много бързо, нито ястията в ресторантите, нито автобусите на спирките. Подозирам, че има степени на 'спешно', които се разминават драстично с очакванията на нас 'бързащите' хора. 

- Легнал полицай на магистралата, за да преминат пешеходците

- Да платиш с карта извън работно време е рядка възможност, е това ми беше чудно.
- Не видях детски площадки, в нито една от трите държави, на място не ми липсваше, защото природата компенсира с присъствието си, но този спомен ми се върна като се върнахме в България :)
- Но пък имат УНИКАЛНИТЕ природни овеселителни паркове.
-- Xel-Ha - най-близкото до природата сътворение на човешка ръка, което някога съм имала удоволствието да посетя. Огромен аква парк в естествена среда, в красив карибски залив, с множество възможности за забавление, почивка и повдигане на адреналина.
Водна пещера с няколко изхода и светлинни отвора, идеално за начинаещи шнорхелисти :))

 водни зип-лайни, детското в себе си се пробужда напълно, ако имаше как бих си останала с часове да се люлея над водата :)))

-- Xplor - тук адреналинът си беше на максимум, спускахме се по зип-лайни на 300+ метра височина над джунглест район със скорост до 30км/ч. Да предизвикаш себе си, това е следваща стъпка на собственото ти съвършенство, усещането е несравнимо, приятен рестарт.
- Най-добрият all inclusive, на който съм била някога - престоят в Мексиско ни завърши с незабравим престой в не безизвестното Плая Дел Кармен курортно селище (Слънчев Бряг на нашето черноморие, без бетоненото превъзходство), в хотел Риу. Маймунки и други местни видове животинки си живеят в хармония с гостите на хотела. Бих се върнала на семейна ваканция един ден на това райско местенце, пожелавам си да имам възможността :).
- Взех си нещо специално, много различно и вълнуващо само за мен, предизвиках се, скочих от висока скала в морето, катерих се по въжета и се състезавах със себе си, пробвах се с шнорхелинга (другият път се надявам да по-добър успех), плавах с катамаран, пих текила след повече от 5 години въздържание и оцелях :), сбъднах си една детска мечта - плувах с делфини, делфините ме возиха на муцунките си, за миг бях като Кейт от Титаник (невероятно усещане), даже ме целуна едната делфинка :)

 Делфинското преживяване е мноооого специално :)) ей там най-ляво към дясно сме наредени - моя милост, Петя, Танчето, Павката и други ентусиасти :)

Белиз!

Take it easy, this is Belize, това е първата ми мисъл, когато се сетя за това блажено място. 

Белиз има видимо по-спретнат вид от Мексико, сякаш хората са или по-задоволени или по-малко искащи, нещо бавно витае във въздуха.

Целта ни е да стигнем до островът Сан Педро - курортно селище с добри условия за гмуркане. Прекосяваме голяма част от страната, за да се качим на ферибот за острова. 

Пешеходните пътеки са безумно високи (за лек автомобил) легнали полицаи на много кратки разстояния в населените места. А магистралата е еднолентова, минава през населени места, без маркировка, но с котешки лапички на места, пътните знаци са кът. Пикапите са масовите превозни средства, а пътниците се возят прави или седнали на ръба на ремаркето като в гаменските филми :). 

Декември е, слънце подир дъжд и обратно се завъртат в надпревара. 

Природата: красиво и зелено, дървета с величествени корони, палми вместо крайпътни тополи, окосени тревни площи около спретнати къщи - едноетажни дървени, вдигнати на около 2м от земята на дървени колони, подредени дворни площи, закачен шарен хамак на всяка веранда, често някой местен лежи и помахва на минаващите коли, времето върви в различен ритъм, забавен за нашите представи, спокойно е, само ние бързаме нервно за корабчето до Сан педро :)

Плавахме повече от час, достатъчно време, за да гледам хората. Това ми е любимо занимание, когато съм на ново място. Тук близостта между хората в на различно ниво, сякаш се сливат физическата с духовната близост, много естествено изглежда в същото време. Дълго не успях да откъсна поглед от майка, кърмеща малкото си момиченце. Млади родители с детенце се бяха сгушили в един ъгъл в най-уютната прегръдка, която някога е витаела във въздуха, който дишам. 

Друга майка храни едногодишното си дете с чипс и 7up, а бананите са забранени на борда - носят лош късмет, ако ги качиш на лодката.

Сан Педро - островът вдъхновил Мадона за едно от първите си емблематични изпълнения - La Isla Bonita, е място за разходка по плажа и събирателно за любителите на scuba dive. Запознахме се с John, ветеран от Аризона, който прекарва 4 месеца всяка година на острова, основно за да се гмурка. Останалото време не се задържа за дълго у дома. Познайте какво си пожелах за себе си :)

Ситен и бял карибски пясък, голф колички са основните превозни средства, 90% от населението са туристи. Парцел от около 1 декар се продава за около 500к евро, а подобни парцели не са в изобилие. Плажовете са красиви, като излезнали от картичка. Можех да седя да гледам слънцето по изгрев и да съзерцавам необичайно дълго време. Без да бързам. Ей така нетипично спокойно дълго време. И го направих. 

Храната, подобно на мексиканската, кориандърът е нашата чубрица, в повечето ястия, не предлагат хляб за обяд, рак и скариди с кокосово мляко, попуси (пенкейк със солен пълнеж), начос (чипс с различни сосове, лютив обикновено), борито (дюнер). Майстори са на коктейлите, признавам не само аз, Пина колада, Маргарита, Мохито и още подобни радват рецепторите гарантирано. 

Хората - усмихнати са, с изразителни черни очи, случи ми се в магазина на опашка, местна дама с пълна количка продукти да ме пусне пред себе си, защото имах няколко продукта в ръката си. Хубаво, ама това се повтори за поне още 4ма туристи след мен, а жената си изчакваше спокойно и усмихнато. Зачудих се ... дали остаряват по-бавно или пък живеят по-бавно, което по аналогията на бавното хранене, имат нужда от по-малко блага, за да се чувстват изпълнени. 

Take it easy, this is Belize - този съвет ни даде местен приятел, когато попитахме за уговорения предварително час за среща с него. За къде да бързаме - преди вечеря по няколко текилни шотове, мммм доста добре разгръща апетита :)
На всичкото отгоре са и с приятно чувство за хумор, по време на scuba dive курса, поради нечетната бройка на учащите се, Аги получи мила орео оферта при гмуркането (бисквитка/ Аги/ бисквитка), да, местните са с тъмен цвят на кожата, току като черна орео бисквитка :).

За наше щастие, английският е официален език, Белиз е бивша Британска колония, предимно тук може да се обменят белизки долари, трудно ще се намери местна валута за обмен в други държави. Логична връзка с офшорна тематика. 

Липсват бездомни кучета и котки, странно решение ми се стори гробищен парк, през който минава главния градски път, гробове имаше дори върху островчето, а масовата скулптура върху гробовете беше на книга. 
Дали му се тръгваше на Ники оттук, как мислите? :)

Иии, черешката на тортата с най-зелената и непокътната от човешка ръка природа ... Гватемала

Е, няма такава природа, казвам ви. Фикус бенджамин с размерите на 100 годишен дъб :) това дърво го гледах дълго, докато ме заболя врата :) 'Сейба' е националното им дърво. Гъста растителност, силна влажност, интересни и непознати звуци ме омайваха, докато се разхождахме в парка Тикал, имах особено приятно и непознато усещане за неизживявано досега приключение, като онова по филмите за Джурасик Парк :).
Тикал - едно от големите и важни селища на маите. Този път се сдобихме с гид още на входа на парка, където чинно бяха строени няколко високо въоръжени военни. Обясниха, че си пазят строго туристите, т.к. си било популярно да ги похищават. Доста успокояващо, не мога да отрека. Ама много ни печеше в очите на тази снимка, дали си личи, а? :)

Тикал от най-високата пирамида с гледка към цялото селище.

 Гидът ни инструктира как да позираме/ скачаме - за да станела яката снимка, виждаш ли ;)

 а ние дали му скрихме топката с нашата реализирана идея за яка снимка, а, а, а ;) остана без думи и не само той, събрахме си публика :)))

Като заговорихме за дървета и паяци - spider tree, дали не е най-голямото дърво, до което някога сме заставали?

Хората - неразбиращи бързането ни, гледат ни с едни благи черни очи, шарени дрехи, усмихнати лица, сякаш по-малко искащи от тези в Мекскико и Белиз - личи и в по-скромния начин на живот. Колиби са масовите жилища в крайпътните селища, които задминавахме по пътя. Крави и туризъм двете препитания. 

50 пари на ден е средна надница, а 500 пари е месечната такса за университет, като 10 от месеците в годината се таксуват. Логично, много ниско образовано население, едва 10% от учениците ходят в университет. Средно статистическо семейство има компютър и интернет вкъщи, но рядко имат шанс да излязат от рамките на Гватемала. Натъжи ме, че сякаш и това им се струва даденост - невъзможността да излязат от пределите на страната. Нашият гид с гордост заяви, че е ходил до Белиз няколко пъти. А за децата му - това да обикалят като нас, не било дори разбираемо. Жалко. Но пък това разбиране им дава вероятно онова спокойствие, което всички ние нямаме.
Стряскащо много въоръжени хора, във всеки магазин и бензиностанция, т.е. всеки касиер заедно с касовия апарат си има заведена и пушка. За наше щастие бяхме в по-спокоен и безопасен район на страната, в столицата Гватемала сити, престъпността била толкова висока, че нямало шанс да излезем на разходка и да не се озовен най-малкото с една чанта назад. Най-многото не е за описване.
- На всяка сергия за сувенири има малки пстри куклички, направени ръчно. Оказа се, че това са популярните Гватемалски worry dolls. Обикновено се продават във вързопче от 10на, колкото повече имаш, изглежда по-добре, споделяш на всяка тревогите си, оставяш ги под възглавницата си за през нощта и на сутринта си нов човек :) Казали са си хората, че утрото винаги е по-мъдро от вечерта, пък било и то с кукли под възглавницата. Винаги съм харесвала подобни методи, които помагат на хората да върнат надеждата си, пък били тези методи - поклонически или фетиш.
Разхождаме се късно вечерта в селището, в непосредствена близост до Тикал, вторник е, 22:48ч, музика свири от нейде високо, хората са насядали на крайпътни капанчета и гледат туристите, канят ги на прясно изпечено барбекю и местни специалитети. Хамак виси на всяка веранда, току от него безгрижно един крак се подава и бобутва на равни интервали в залюляване ... и така с часове. А ние се гоним ли гоним с времето.
Инфраструктурата се свежда до задоволителна само докато говорим за пътищата, перфектен асфалтов път изведнъж се слива с черен, следва изненада с нарастващи по размери камъни, докато става невъзможно за лек автомобил да продължи. Наложи се да обърнем рязко посоката и да прекалкулираме плана и дестинацията, защото нямаше опция да стигнем до Семук Чемпей. За сметка на това се радвахме още един ден на Толум/ Мексико. Новият план ни отведе в непланиран хотел, където стаите бяха доста прилични, но банята изненадващи с единсвено кранче на душа. Разбира се, водата е студена, че за какво е топла, като минималните температури са 20 градуса. На много места вместо прозорци с цели стъкла, има стъклени щори. Зачудих се как съжителстват с насекомите и влечугите при липса на добра изолация, но вероятно в хармония, която липсва в моята душа по една или друга причина. 

Ако се върнем отново на инфрастуктурата - маркировка на пътя основно представлява хоризонтални бели ивици преди опасни завои за привличане на вниманието и толкоз. Легнали полицаи на пътя и знаци за тях, но не пропорционално разположени, което ни изигра кофти шега на едн ляв завой. Но пък има стриктни табели алармиращи за наближаване на населено място. Като цяло вниманието е насочено към безопасността на пешеходците, адмирации за което.
Тук в отдалечените населени райони, далеч от големите градове, канализация вероятно няма, но не се разнасят миризми, както в Индия, например. Бездомни кучета има много, котки не видях. Почти за всяко дърво има по едно завързано прасе, но пък не предлагат свински пържоли по заведенията. Кориандър отново е на почит. 
Минаването на границите между Мексико/ Белиз и Гватемала с две думи е лежерно и хаотично. Сякаш процедурата е написана вчера и днес се прилага на практика за първи ден. Границата Белиз/ Гватемала е особена с възможността за личен гид - услуга, изпълнявана от напористи деца, които са толкова добре обиграни, че ти правят живота съществено по-лесен, ако се възползваш. И удоволствието е едни 5 долара на кола.