Босна и Херциговина на три президента!

 Къде импулсивно, къде дълго чакано, планираме великденската ваканция за посещение на планинската перла на Балканите - Босна и Херцеговина! Стартираме от Виена с кола, минаваме за кратко през Грац, за да се обадим на Арни - родната му къща е превърната в музей и помещава някои от филмовите му костюми и експонати от различните му фази на живот, както и кратка биографична история за мотивация на малки и големи.

оттук стартира фитнес кариерата на Ники :)

След по-малко от шест часа сме в Баня Лука! Градът е сравнително голям, напомня ни на Пловдив и Панагюрище в различни райони, широкият център със забележителностите могат да се обиколят пеша, макар и под съпровод на помрънкващи и вечно гладни кандидат тийнейджъри.

Катедралата в центъра

С офлайн карта успяхме да завъртим две обиколки на центъра, в търсене на емблематичната кръчма Чевали Код Муйе, която така и не намерихме, но пък успяхме да разгледаме градската крепост Кастел, служела на Османската империя като щит, джамията Ферхат и православната им църква, със завидни размери. В неделя следобед нямаше отворени магазини, единствено Кастел беше отворена за посетители и то на свободно, а в понеделник сутрин не личеше, че е работен ден, кафенетата и площада преливаха от хора. Мераците ни да хапваме по ресторанти рязко се изпариха, след като опитахме в няколко да се докопаме до бара през гъста димна завеса, която рязко ме върна в детството ми (повече от 40% от босненци са пушачи). Но - цигарите не могат да ни откажат да ядем - храната тук е на почит и уважение, вкусът й е свещен, зеленчуците са истински, а подправките майсторски. В края на ваканцията ни в Босна, Симеон ще възкликне в заключение - "Мама нещо много яде тази ваканция", което е силно показателно, хихих.
Баня Лука се свързва с тъжно минало от Втората световна война с концлагерите наоколо за православни сърби, които са били силно подкрепени от нацистите и също така жестоки както към евреите. 

Джамията Ферхат

стойки за колела

След 24-часов престой, в който липсата на интернет допринесе за семейния уют с игри на думи и образователни дискусии (на мен ми беше разтапящо яко), драскаме към Сараево. Малко повече от три часа шофиране из прелестите на планини и долини, вълшебни гледки се откриваха след всеки покорен хълм (около 900 м. надморска височина), пътищата са стръмни, но сравнително читави и надминаха очакванията ни, ограниченията за скоростта са твърде чести за вкусовете ни, но се движихме дисциплинирано.

спретнати къщи и джамии в планината

Настаняваме се в Сараево в спа хотел до летището, защото сме подготвени за тежки исторически обиколки, които ще подслаждаме с глезотийки за душата и тялото за по-лесно преглъщане. 

баш на мегдана в Сараево

Запазваме стандартния free walking tour и с Арна потегляме из малките улички на стария град, обагрени от пъстри ръчно везани килими и месингови сервизи. Арна изглежда да е в началото на 50-те, учила туризъм в университета, когато стартирала Югославската война и за щастие имала възможност да избяга във Франция при роднини, където гледала малки деца, научила езика, но не се чувствала сред свои, затова след войната се завърнала в родината си. Тук се оказала не достатъчно босненка, т.к. не е преживяла войната от първо лице. В този омагьосан житейски кръг се завъртели десетилетия на работа извън Сараево, в Сребреница. Понастоящем е туристически гид, пацифист идеалист и ентусиазирано рекламира родината си, с цел да спомогне местната икономика с каквото може. Откровено е срещу настоящия политически разделител в държавата, където трима президента си поделят териториално тази планинска кралица на балканите. Три правителства, представляващи трите религиозни и етнически групи (сърби - около 30%, кроати - 15% и босненци - 50%), НЕ опитващи се да намерят консенсус за демократично и единно развитие на държавата, стимулират корупция и административни ходения по мъките за всяка жива инициатива. В централната част на Сараево трудно ще се види фасада на сграда без дупки от изстрели и гранати, макар и след близо 30 години, държавата не успява за скрие отворените рани, които напомнят за войната. Дали това би помогнало на хората да преодолеят спомените или пък се опасяват, че заличаването на дупките ще заличи спомените, само можем да гадаем. Моите спомени от военната подготовка, в случай че войната разшири периметъра си и към България са все още силни и ярки или по-скоро си спомням усещането от неизвестността, от  упражненията с поставяне на противогази за време и търсене на обяснения защо военни самолети минават над стадиона, докато тренираме. Единични сцени на едно щастливо детство, каквото мои врастници през няколко държавни драници не са имали. 

Много инат има в тази държава!

Ако има възможност, Арна би заменила цяла година уроците по математика с такива за приятелство, за да научи младите поколения на изкуството да подкрепяш и да се грижиш за ближния. По време на войната през 90-те е отворен коридор на сърбите към Германия, Австрия и Швейцария, където повече от 2 милиона души са потърсили убежище и никога повече не са се върнали. Към момента е изключително предизвикателство за местните да намерят персонал, един от дюкяните за ръчно тъкани килими е стопанисван от иракчанин, който изпраща материалите към Пакистан и Индия, за да му ги тъкат, т.к. тук няма кой. Основните стълбове на икономиката са - дърводобив, производство на оръжие, био електричество с вода и минерали. Тук природата е щедра на дарове, освен прелестните планини, има и много минерални извори, с вкусна натурална вода. Навремето тук се произвеждали Фолксваген 1&2, които по време на войната са движели със слънчогледово олио - типични народни коли! 

основно право за всички!

В Сараево ми се струва е най-восок броят на религиозни храмове на глава на населението, който съм виждала, 92 джамии и 25 православни църкви (католически и ортодоксални), като религията в днешни дни играе роля на поводи за празнуване, обща украса се използва за Рамадан, Великден и Коледа, всички дружно сядат на трапезите и споделят традициите си. Над 50 процентното надмощие на мюсюлманите е останало от силното влияние на Османската империя в района на цяла Югославия. Към днешна дата държавата е населена от около 2 милиона души с предимно застаряващо население, централизирана икономика в големите градове и столици, малките планински селца са китни, макар и слабо населени. Арна отправи искрена молба към нас туристите - да разказваме за красотите на Босна, за да идват повече туристи и да спомагат местната икономика, да не съдим намръщените лица на минувачите, да бъдем толерантни и да ги приемем, защото зад всяко тъжно лице, вероятно има дълбока резка от лична трагична история. Помоли ни да говорим с хората, да ги разпитваме за техните гледни точки, защото тя сподели нейната история, преплетена с горещи препоръки за местни занаятчии и производители на храни, познава ги всичките по име и знае техните ежедневни борби за оцеляване, повечето са деца на преживели войната и опитващи се да изграждат светло бъдеще за поколенията напред. По нейна препоръка хапнахме в ресторант за fast food, което за тях означава топла готвена храна във витрина за бързо хапване, където не сервират алкохол и кафета и затова хората не се заседяват дълго. Храната се сервира в калаени чинии и ме върна отново в детството по вкус, върнахме съдовете облизани до сушка! Една от малкото столици без Макдоналдс, защото сред местните плескавици и чибабчичи специалитети, американският сандвич няма да оцелее. Младите се надигнали в протест, че все пак искат да имат нещо модерно и отворили възможност на KfC ресторант. 

Казват, че за една война се говори 60 години, затова Югославската война все още е много гореща тема за редица туристически турове и дискусии. Сараево играе главна роля и в Първата световна война, която е стартирала главно заради покушението срещу Франц Фердинант и съпругата му София Хофенберг, така популярният Сараевски атентат, чиято история в детайли е низ от изключения от протокола. Подобно на други трагично - масови случки като потъването на Титаник, например, така и покушението е могло да се избегне. Шествието на делегацията стартира с неуспешно покушение още в началото на програмата, независимо от което, Фердинант държи да продължи по план, дори извън протокола посещават болницата с ранените атентатори, след което заради объркване в комуникацията за маршрута, сменен в последния момент се оказват много удобно точно пред един от заговорниците, който импулсивно решава да поправи успешно грешката на другаря си и стреля напосоки към колата. А какво ли щеше да бъде, ако Австро - Унгарската империя беше успяла с плана си за славянско разширение, може би Босна щеше да е Австрия на Балканите. 

Разходихме се и до ловното място на Сараевските Ромео и Жулиета - Адмира и Бошко, които са застреляни на един от мостовете в града в опит да избягат от окупирано Сараево, за да осигурят мирно бъдеще на нероденото им дете. Отдадохме им почит за смелостта! Чухме много факти за войната, които няма да изброявам тук, защото тази ваканция и без това беше с хващащ за гърлото ефект, информацията е налична и при интерес - филмът Quo Vadis, Aida казва много! И още - Neda Ukraden!

мостът на убитите надежди!

Сараево е град на контрасти, като повечето градове с река, има своя уют и букет от епохи, архитектурата от Тито си съжителства с тази от Австро-Унгарската империя (запазени на първа линия покрай реката), джамиите напомнят за Османското владичество. Градът има тъжно богато минало и завиден природен дар за гарантирано богато и светло бъдеще! Пожелавам си да дойдем и да видим символите на добрия пример от Арна да се множат с висока скорост! 

ах, храната!

Завършихме Сараевското си приключение с целодневно празнуване на цели 10 години Симеон, който си пожела мързелив рожден ден в хотела с няколко часа видео игри, луна парк, релакс, СПА и вкусна храна! Така и направихме, изненадахме го с рум сървиз за закуска като по филмите, голям кеф! 

Симеон 10!

В родината на дядо Коледа

Преди много години любовта на живота ми - ми пожела рожденият ми ден да се превърне в национален празник. Може би някога ще стана известна с уникалност, която хората да осъзнаят десетилетия след кончината ми и 12-ти Март ще бъде вселенски празник, а дотогава аз ще си го празнувам като такъв! Тази година го отбелязахме с Ники в родината на белобрадия старец, защото още вярваме в магическата му подправка да прави Коледата специална и чакана от малки и големи като поддържа искрата и чудото в празника. Момчетата останаха да си гонят учебните дела, а и нали не вярвали в Коледния дух, щяло да им бъде скучно (сдържано прикриваха съжалението си, когато им показвахме преживяванията си, обаче :)), а ние пък се завърнахме обогатени с множество яки човешки истории, с надскочени очаквания, надминати надежди и още планове за пътешествия. 

Та, няколко дни преди рождения ми ден в лето 2024-то хващаме ранен полет за столицата на Финландия и сръчно следваме отработената схема за превоз до гарата, оставяне на багаж в сейф и драс към стъргалото, за да се покажем на финландците.

руска катедрала за евангелисти

Напът резервирахме традиционния фри тур с пешеходна обиколка на тесен и широк център, който стартира от площада пред бялата Катедрала, построена от немския архитект Енгел по поръчка на руската империя. По същото време е построен целият център като в едно каре се намират университетът и парламентът. Повечето сгради в центъра са жълти, защото навремето това е бил най-евтиният цвят. Стартираме обиколката с Александър от Русия, преместил се със семейството си преди 5 г, а родителите му живеят в Созопол. Интересно беше да го слушам колко неутрално разказваше за нападенията на Русия над Финландия през годините с претенции за територия, което звучи толкова познато и днес. Почерпи ни с традиционни бонбони с вкус на анасон, които стопляли душите на хората, за да издържат 6 месечната зима. Кафето също им помага, даже го предлагат с мляко и в детската градина, а в алкохолът е последната надежда. И защото имат кратко лято финландците рядко пътуват в чужбина, радват се на морска ваканция и летните си къщи в родината, като лятото им стартира през последния викенд на юни, който се празнува като Коледа и Великден и продължава с ваканция 30-40 дни, до средата на август, когато стартира училище.
Езикът им има 15 падежа, близък е до естонски и малко до унгарски, "хей" означава "здравей", а "хей, хей", означава "чао", "китос" - "добре дошли".
Повече от 65% са евангелисти, следвани от православни, по подобие на много западни държави, тук се заплаща такса за религията, както и за телевизия, а каналите са без реклами, което ги прави много обективни като медия на три езика: финландски, английски и шведски. Шведското общество тук е голямо, шведският е национален език, често се шегуват по комшийски, че ако искаш да видиш накъде отива Финландия, отиди в Швеция и ще разбереш. Финландците обичат да четат, библиотеките са социален хъб за срещи с колективно четене и учудващо във всеки мол има библиотека. Запазили са символи на неграмотността като напомняне колко е важно да знаеш - стари табели с животни до табелите с имената на улиците, които по настоящем са на двата национални езика - финландски и шведски. Навремето хората са живели на улица "крава", "леопард" и прочие. Към момента обучението е безплатно и финландската образователна система е за пример на целия запад, дъщерята на гида ни Александър е учила в един клас с президентския син в държавно училище с английски. Държавата спонсорира родителите с 100 евро месечни помощи за дете до 17 годишна възраст, а студентите са субсидирани с до 80% от наем за жилище.
Имат строга регулация и бдителност за спазване на правилата. Например, глобите за превишена скорост се определят спрямо размерът на доходите, наскоро много богат финландец отнесъл глоба от 130 хиляди евро за скорост от 80 км при разрешени 50 км в час. За неправилно паркиране всички стартират от 50 евро нагоре. Прозрачността им е важна, всеки има достъп до финансовия държавен регистър, където може да види приходите на гражданите, като всеки получава нотификация, когато някой се е допитвал до системата, което драстично намаля служебните конфликти от мнителност, че заплащането за една и съща работа е различно и на база пазарлък, примерно. Финландците са скромни и затворени хора, а в същото време и освободени от стереотипи за външен вид и не отдават значение на различията, млада дама бързаше към влака с ролките на главата, а младеж беше нахлузил скиорски тюркоазен гащеризон от 80-те ... сигурна съм, че само ние чужденците се завъртахме да ги оглеждаме добре. В столицата има много чужденци и се усеща мулти културният дух на скандинавието, минахме покрай руската църква, където попаднахме на кръщене - бебенце от баща руснак и майка индийка, чийто роднини, облечени в празнични сарита и курти се открояваха сред останалите гости. 

гледка от покрива на хотел Торни

Хелзинки ни се видя като съвкупност от много градове по дух и архитектура, непретенциозни тротоари и платна с очукани бордюри и дупки тук-там, има нещо испанско, нещо датско и никак стерилно. След разходката седнахме в крайбрежните хали, за да хапнем традиционната им супа със сьомга (много добра), местна бира с местна цаца и не толкова местна стрида - да, направих сефтето с френска стрида чак във Финландия! Тук сьомгата е на почит, има я във всякакви разновидности, както и еленското месо. Преборихме деня, остава ни да запълним пет часа в тъмното (стъмни се около 18.30), докато дойде време за нощния ни влак към Арктическия кръг. Качихме се до най-високия им навремето скай бар, за да направим панорамни снимки, нямаше места за сядане, но пък зимната им тераса беше приятна за няколко минутно ахкане по красивите покриви на сградите, наредени като във видео игра за пъркур. Центърът се върти около главния площад с катедралата. Няма как да се загуби човек. Седнахме за десерти и топли напитки в Espresso House, подобно на Starbucks с гледка към гарата и там ни хрумна гениалната идея да потърсим кино, за да инвестираме два часа чакане. Бързичко се ориентирахме и ето ни на - във финландско кино ще гледаме не какъв да е филм, а немски! Zone of interest, историята на едно нацистко семейство, построило личния си рай зад стените на Аушвиц.

5* ни кабина в нощния влак

След киното напазарувахме плодове и закуски от супермаркета, който работи денонощно между другото (голям кеф, даже в неделя) и по леглата във влака! Още едно сефте правим - да спим в спален вагон, в симпатична миниатюрна спалня от 3 квадрата с двуетажно легло, столче и мивка, и прозорец към безброй звезди. Освежих се буквално със студен душ и демонстрирах на Ники скоростно заспиване под музиката на релсите. Събуждах се предимно на спирките, заради резките спирачки, явно машинистът е новобранец, помагаше ми да се завъртам по-често!

Пристигаме малко преди обед в арктическата столица на Лапландия - Рованиеми, разположена в преддверието на арктическия кръг и повече познато като родния град на дядо Коледа! Дотук с романтичното очакване за малко сгушено в планината уютно селце, където всеки познава всеки и покривите на къщите едвам се виждат от преспи сняг. Драсваме пеша от гарата, барабар с тумба туристи, търкаляйки куфари по заледените тротоари към централната част на града, движим се по главни пътни артерии, коли хвърчат, светофари светят, 4-5 етажни жилищни блокове се редят като армии паралелно на булевардите, пълна урбанизация, като за повече от 60 хиляди души (трудно да се познават всички). За 20-на минути пеш сме на нашата улица (звучи като Кокиче името), явно е улицата на богатите, защото е само с ниски и щедро разстлани къщи с дворчета, огради няма, съвсем може да се заблудиш и да се окажеш в гаража на някого докато се разхождаш. Ники е намерил готино airbnb, ще живеем една нощ в пристройка за гости към къщата на финландска двойка. Домакинята ни посрещна сърцато с широка топла усмивка и слаб английски, даде ни няколко съвета за полезни локации в района, съпругът й току потегли в нашата посока с колата си, но се въздържа да ни предложи возене. Дотук с топлите отношения на финландското семейство към туристите.

среща с брата на дядо Коледа в Рованиеми

След като посетихме белобрадия старец в центъра, който се беше клонирал явно, защото работилницата му се намира в едно селце на 8 км от града, а освен това имаше подозрително млад вид (ръцете му изглеждаха като на 30-на годишен младеж), направихме резервации за няколко тура и посветихме следобеда на арктическия музей - must see място тук. Сградата е архитектурно чудо, адаптиращо се към арктическия климат с редуващи се светли и тъмни периоди. Съвкупност от история на инуити и други пра-стари обитатели на арктическите територии, колонизация и индустриализация, климатични промени и арктически факти, интерактивни уроци за аурора бореалис и изместващия се магнетичен арктически полюс, съвкупности, заслужаващи поне няколко часа внимание! Вечерта отиваме на лов за северно сияние. Шансовете ни са 2 от 10, коефициент между чисто небе (йок, силна облачна покривка, независимо от слънчевия следобед), светлинна активност и още нещо. С бус ни разхожда Никол, 25 годишна италианка, работи за втора година тук като гид за различни обиколки. Никол вече е обиколила завидна част от Земното кълбо, работи по два сезона на студено и топло, а през останалото време пътува за удоволствие. Предстои й Нова Зеландия и Япония през зимата. Абсолютният номад с положителна енергия и блясък в очите, беше удоволствие да я слуша човек. Аурора, от италиански означава “залез”, Галилео Галилей дава име на северното сияние, което се вижда най-ясно на безоблачно небе в края на есента и началото на пролетта. След почти три часа преследване на три различни географски посоки, за жалост облаците не го пуснаха да ни потанцува. Амбицирани сме да го преследваме тепърва из нови територии, stay tuned. 

Аурора нямаше, но имаше Ники на красив фон :)

Ден втори в Лапландия! Ще се докоснем до местната фауна и ще допринесем за прехраната им. Посетихме ферма за северни елени и кучета.
Научихме интересни истории от животновъдите и треньорите. Рогата на елените могат да растат до 2 см на ден в зависимост от витаминозната храна, което означава късна пролет и лято. 200 хиляди полу-диви северни елена има във Финландия, прехранват се предимно от листата на брезите, които са най-предпочитаните за огрев дървета. В зависимост от флората, броят на животните се контролира от еколози, за да се спазва баланса спрямо останалите животни и растения, като тук основно виреят картофи и черни боровинки. Елените в повече се превръщат в кожа и месо. Северните елени са приютявани през зимата от елитно общество на фермери, под строга регулация на еколози и правителство като всеки елен е маркиран. Получават храна и подслон в замяна на труд, 5 г тренират, за да дърпат шейни, за разлика от Норвегия, където северните елени са напълно диви. Суоми е името на първо-обитателите на Лапландия, чийто език се чува тук-там все още. Наследниците на суоми са на почит и уважение, счита се, че сегашните фермери са с такива корени. Фермерското общество остава затворено като цяло, за да се запази автентичността им, женят се помежду си. Рядко отвън може да се случи да приемат някого, пък особено чужденец за зет или снаха. 

на Рудолф брат му ни вози в шейна

Пазителят на кучетата знае имената на 205 кучета, на колко години са и какви са им навиците. Имената на животните са обикновено традиционни финландски със значение на природни феномени като устие на река или имена на растения и дървета. Кучетата нямаха търпение да стартираме впряга, чувстват се добре на студено и когато имат възможност да тичат до 60-70 км на ден, охлаждат се като похапват сняг или се въргалят. Финландските хъскита са кръстоска между хъскита от Аляска, откъдето са внесени преди много година с цел работа и местната им порода с разнообразни разцветки. Затова не изглеждат като типичните бяло/ сиви хъскита, които сме свикнали да виждаме по филмите. Размножават само бързите и мотивирани да тичат кучета, останалите (мързеливките - 1 на всеки 100 кучета) оставят за домашни любимци. 

впрягът с кучета

А зоологическата градина Ranua е по-скоро природен парк, животните имат големи пространства, сварихме северните вълци в момент на чифтосване и любовна игра, а кафявата мечка все още спеше зимния си сън, бялата се препичаше на слънце. Мъжките северни бухали се сливаха със снега, забелязвахме ги само по ококорените им очички. 

северни бухали

Лосът ни се скри и не успяхме да видим най-голямото животно на севера, а северните лебеди се различават от останалите с жълта вместо червена човка. 

където пристигат писмата до дядо Коледа

Продължихме към селцето на дядо Коледа, който ни очакваше за аудиенция! Белобрадия старец е на пост 365 дни в годината, за да отговори на малки и големи любопитковци, заобиколен от армия елфове помагачи във фабриката за подаръци! Обикновено се чака на опашка от поне час, ние уцелихме момент без чакащи. Хрисим старец, усмихнат и пухкав, точно като по филмите. Каза че последно е бил в България ден преди Коледа и след година отново ще ни посети, жена му не го оставя да почива, затова той минава с номера, че шейната му се разваля всяка година в района на последната му спирка Хаваите, което налага престой след тежката работа до Коледа. Сигурно може да го засечем на някой плаж там по бански и с коктейл :). 

първата постройна в селцето

аз в страната на подаръците - предверието на стареца

cross the Arctic line

Завършихме лапландското си пътешествие с вечеря в Roka Ravintola, включваща саздърма от северен елен и сьомга на маса до прозореца, взиращи се в северното небето, осеяно със звезди. Преливащи от великолепни емоции се отправихме с нощния влак към юга, където ще съм залепнала на прозореца с надежда да видя поне мъничка зелена светлина на изпроводяк. 

Рованиеми ни изпраща със звездно небе

Посрещнах 44-ия си рожден ден във влака, плаках с глас от радост, когато Ники ми подари неочакван ръчно сътворен виртуален подарък, а денят в Хелзинки мина под мотото на студен и много слънчев рожден ден с разходка из остров Суоменлина да ловим красиви крайбрежни гледки и исторически факти за военната архитектура. Островът е служел за отбрана на цялото скандинавие. Към момента повече от 800 души живеят тук, територията е под закрилата на Юнеско за културно и историческо наследство, изглежда като квартал на артисти и мечтатели. 

Островът

Островът

Направихме един тигел до Каменната църква (Rock church), издълбана буквално в грамадна скала, най-модерната църква, която сме виждали, отново архитектурно чудо с естествено оттичащи се водни струи по стените в дренажен канал в пода, мултимедия и огромен орган. Завършихме деня с гурме вечеря в Baskeri & Basso ресторант, където по чудо се намери свободна маса за рожденичката :). 

в каменната църква

Грандиозното закриване на финландското ни пътешествие е в сауната Löyly на брега на Балтийско море, където редувахме сауна и топене в ледените води на замръзналото море (0 градуса на водата). 

баня в 0 градуса

Усещането на букет от чувства - на превъзмогнато предизвикателство, адреналин, радостна лудост от споделеността на преживяването, много смях и учудване от надскочените лични възможности. Така се надухме от кеф, че мотивирахме двойка китайци да се топнат като ги окуражавахме с викове и възгласи. Преживяхме уникален спортен хъс за екипен успех с непознати хора, пляскахме с ръце за поздрав, скачахме от вълнение и се радвахме на постижението на останалите.

Между впрочем научихме, че сауна е финландска дума, означаваща гореща кабина, която с времето се превръща в интернационална. Местните се шегуват, че сауните тук са повече от колите, имат ги във всяко жилище. 

Напът за летището хапнахме по една супа със сьомга и еленско месо (не в едно), набутахме по джобове и раници щедро събраните великолепни емоции и вълнуващи преживявания, и отпрашихме към летището! 

Януарско предизвикателство 2024

По време на коледно - новогодишната ни ваканция прочетох един вдъхновяващ текст за новогодишни обещания. Едно от тях беше да правим нещо ново всеки месец и да тренираме постоянството си. Стори ми се достатъчно предизвикателно и го приех! 

Януарското предизвикателство реших да бъде снимка хайлайт на всеки ден от месеца. Отворих си очите да търся детайлите около мен, да виждам уникалност и интересното в ежедневните битови гледки. И ушите да си отворих, всъщност, както ще стане ясно :) 

 Първият ден на януари 2024-та ми започна с новогодишния концерт на виенската филхармония и слънчево време, което върви ръка за ръка с новогодишна разходка до Белведере. На същия ден сутринта реших, че ще стартирам 31 дневното предизвикателство с една снимка на ден. Първата снимка просто ме намери! 

1. Януари!

 2. Януари! 

Денят е първи работен за годината, а на всичкото отгоре и вторник, което е почти понеделник! Влача се по корем от един стол на друг и работя от немай къде! Но! Денят все пак беше продуктивен в личен и професионален план! 

 3. Януари! 

Днес е любимата ми сряда от годината, защото стартира Доктор в планината с нов сезон! Йеййй! Заради филма отлагам срещи и строявам момчетата да си легнат рано. Снимката трябваше да е на кадър с любимият ми актьор, но се забавих!

 4. Януари!

Днес е един от най-ветровитите дни във Виена, а тук това граничи с ураганен вятър. Цял ден се радвах на слънчевите лъчи през прозореца. Усмихнах се на девойка, наслаждаваща се на вятъра като Кейт в Титаник на отсрещната тераса, а торбичка се рееше като чайка из кристалното небе. Вятърът ни донесе дъбово листо на балкона! 

 5. Януари! 

Петък, правим го кратък и бягам с момчетата да караме кънки! Харесва ми австрийският подход към краткия петък! 

 6. Януари! 

Снимката е направена в 14:30ч. през деня, Борис се завърна от гостуване при приятеля му Линус, където бяха общо 4-ма младежи поканени. Легнали си в 5ч. сутринта и спали общо четири часа. Прибра се, взе си душ и легна. Голямото ни момче! 

 7. Януари! 

Най-накрая да намеря писмено оправдание за моята безкрайна драма с ученето на немски, независимо от 2024 обещанието ми да го преборя с голяма крачка тази година! В Тайм травел музей сме във Виена! 

 8. Януари! 

Guess who is back with inspiration to create art! След повече от 10 г. музата ми за творене с ръце ме навести. Дано се задържи по-дълго.   

9. Януари! 

Едно от най-благите ми усещания и наслади за хората около мен е когато ги виждам да растат лично и професионално. Това е и лидерската ми мисията в живота, да отключвам възможности за развитие. Така се случва с готварските умения на Ники! За втори път в живота си готви пиле с картофи и то с мерак. И да, за някои това е рутина, за нас това е грандиозен успех и го отпразнуваме!

10. Януари! 

Случвало се е често да имам трудна ситуация и едва след известно време да ми хрумне перфектното поведение, което е щяло да я направи лесна. Най-често вербално такова. След един годишен квартал в тюхкания, си правя резолюция да се обръщам по-често към тези три карти с полезни ситуационни въпроси! 

 11. Януари! 

Днес Ники ми изпрати следната статистика за 2023-та в пътешествия! Усмихна ми деня! На път се чувствам най-вече човек! 

 12. Януари! 

Животът ни изпраща изпитания всеки ден! Изпитанието на една майка от съседния блок е да се грижи за парализираното си детенце и всяка сутрин в 6:30 да го изпраща на рехабилитация. Стои до микробуса, докато потегли и го изпраща с поглед! За истинските силни хора на този свят! 

 13. Януари! 

Събирателен пункт за елхи в квартала. Една от големите ми първоначални изненади в Австрия беше масовата употреба на живи елхички. Все още изпитвам вътрешна борба по темата. Може би един ден ще е друго, когато намеря дълбоко скрита логика за прекъсване на кислороден поток за сметка на душевна наслада. 

 14. Януари! 

След няколко часово ски каране в планината на чист въздух с приятели, с изненадваща кооперативност от страна на децата да станем рано в неделя и в 8.07ч вече да сме на път, седнахме да хапнем в дървена хижа като в приказките, от която се носеше мирис на домашно приготвена храна. Вътре съзрях тази табела, която съвпадна така добре с настроението ми. А защо не и утре да е такъв! 

 15. Януари! 

 Понеделник е! Вторият работен за годината! Какво по-добро време за поставяне на цели с утвърдителен характер за изграждане на добро навици! - препратка към снимката от 10 Януари! Снимам картите за втори път без да се усетя! 

 16. Януари! 

 Изпратих тази снимка на колежка, която обожава котките. Тя ми написа - каква щастливка съм! Аз й отговорих, че оценявам силно този момент на доверие! Щастлива съм, че имам тази пухкава топка любов и нежност вече 16 години! Спяща поза на котка, търсеща докосване и близост!

 17. Януари! 

Гледка от зимната градина ресторант в Ерсте Кампус, където бях на отворена среща със CRO-то на Ерсте. Завързах няколко нови познанства и се получи приятна дискусия с гледка към нощна Виена!

 18. Януари! 

 Атанасовден е! Посрещаме го с пъстър букет от лалета и сме благодарни, че живеем в глобален свят, където придвижването на хора и стоки е така лесно! Ухае ми на Амстердам с привкус на Климт! 

 19. Януари! 

 Петък е! Най-добре си партнира с планове за пътуване и чаша вино! 

 20. Януари! 

 Студено е, няма достатъчно сняг за ски, планираме да изкопираме Сива и да си изкараме деня ето така: 

 21. Януари! 

 Откраднат момент на блаженство по време на наситен със социални събития ден. Отрязък от време след гости за късна и мързелива закуска с гофрети и разходка до Белведере под залязващото зимно слънце. Симеон репетира за концерт с китарата, докато аз чета книга. 

 22. Януари! 

 Вечеряме си преди няколко дни кротко и спокойно, когато на вратата се явяват трима полицаи, за да издирват кой е светил с лазер в отсрещната офисна сграда. Бинго! Имаме един такъв! Смъмриха ни добронамерено и ни оставиха в озадачение да си мислим … за гражданските общества по големия свят! 

 23. Януари! 

 Любима пешеходна пътека в близост до българското училище, привнасяща ни настроение всеки път, особено пък и като хванем зелена вълна. Подминавам я и забелязвам пред мен случайна дама с кученце, подаваща салфетки на случаен възрастен колоездач, забърсващ водата от падналия неочакван дъжд. Неслучайно добро между непознати на една случайна улица.   

24. Януари! 

 В офиса от 8.00 до 17:30 в срещи и високо темпо! Имам космическа мотивация да променя статуквото! Търся формулата! 

 25. Януари! 

 Средна Сърнена гора! Нейде зад тази красота е родният край, към който летя със 100 км. в час и се вълнувам всеки път от гледката и очакването! Някак си по детски! Дали щеше да е така специално, ако всяка седмица пътувах … или е така вълшебно, защото времето е откраднато само за мен! 

 26. Януари! 

 Вкъщи при мама ароматът на зима е топлина! 

 27. Януари! 

 Любимо местенце от детството … специални причини имам колкото за дните в годината! 

 28. Януари! 

 Студ скова града и колкото и да исках да направя снимка на града високо от паметника, силите ни стигнаха да стигнем само до ресторанта! Закривам зимното бягство в родния град с “добре дошли” табелата, защото всяко довиждане е начало на ново виждане. 

 29. Януари! 

 Събуждане с гледка на изгрев е благодат! Софийски изгрев! Докато чаках на автобусна спирка, млада дама застана пред мен да снима част от таблото, но не разписанието. Снимаше някакви драсканици. Беше надпис “някой те обича”. Стори ми се тъпо да снимам и аз, искаше ми се! 

 30. Януари! 

 Улично изкуство по софийските улици. Яко е да си даваме време, за да фокусираме малките красоти по пътя ни! 

 31. Януари! 

 Призив в столичен градски транспорт. Глаголът ми тази година е заедност! Сготвена и с любов очаквам чудеса!

Простата математика сочи, че когато едно добро се сподели, то се умножава поне по броя на получателите! Споделена заедност е общият знаменател! Търси се корен квадрат!