В родината на 70-те сорта кайсии

Зима е, време за планиране на летните ваканции. Ереван ни се появява на хоризонта като заместител на скъпите билети за концерт на Гънс! Решено и букнато!

Кацаме на летище Ереван през втората половина на юли и уцелваме значително горещо време, усеща се сухо и изключително нагорещено. За повече цвят в компанията, лелята е с нас този път :) 

Не губим време и от летището минаваме с такси да хвърлим багажа и тичаме да хванем началото на пешеходката разходка с местен екскурзовод. Класирахме се благодарение на експедитивната комуникация на Елен с водача, чийто ентусиазъм за родината му ще се превърне в повече от три часова разходка, заради която ще отнесем продължителна критика и компенсация с много храна за младежите. 

бездомните кучета се броят на пръсти

Накратко, какво научихме от Войо, на вид около 50 годишен арменец със завиден английски и не толкова сполучливо чувство за хумор. 

Армения:
- население около 3 милиона в страната и още 7 милиона, разпръснати по света, най-вече по време на турския геноцид.
- национален плод кайсия с над 70 различни сорта (имахме късмет да уцелим сезона им), останалите два на почит са гроздето - символ на кръвта на Исус, и нар - семената символизират обединението на народа.
- цветовете на трибагреника им: син - небето, червен - пролятата кръв за постигане на независимост от Турция (пък в същото време националният им празник е независимостта от Русия - малко ми е рак и шука играта им), оранжев - хората (а защо не и кайсиите).

еревански бриз в жегата

- шахът е национален спорт с най-много шампиони на глава на населението, част от задължителното обучение в училище до 5ти клас. Любопитен факт - Каспаров е голямата им гордост, с майка арменка и баща еврейн.
- Армения е първата християнска държава и втората най-религиозна след Ватикана. След големия потоп, Ной е акустирал ковчега на мястото на планината Арарат, в превод "красивата планина на Азия". Армения изповядва ориентско християнство, което се различава от източното и западнотото православие. В храмовете нямат много стенописи и икони, над 95% са християни, имат много малко кюрди и мюсулмани. Християнството е прието официално през 301 г. след Христа, а преди това са били езичници (pegan).
- Армения следва грегорианския календар и Коледа се празнува на 6-ти януари, откогато 40 дни всички олтари са закрити със завеси, докато отмине така известният "мръсен" период след раждането.
- Пазят историята си и се гордеят с възстановени 1000 средновековни замъка и 400 манастира.
- 85% от територията на страната са планини, а водата им е голямо богатство - вкусна е, има улични чешми, което за мен е индекс за висок стандарт!

останки от винени бурета от преди 6500 г.

- арменският език е в индоевропейската група - самичък, най-близък до гръцкия, нищо не разбирахме като го слушахме, имат 39 букви, като главни и малки се пишат в повечето случаи напълно различно. Успех на учещите арменски! за 4 дни не успяхме да запомним, че "шнораколацион" означава благодаря и избирахме кратката и позната версия "мерси" :)), "бареф" значи "здравей", а "кенас" - "наздраве"!
- твърди се, че най-старата винарна в света е открита в Армения, преди 6500 г.
- основният им съюзник по народопсихология за шеги и закачки е съседна Грузия, другата християнска държава в региона. 

Армения е загубила седемте си милиона жители по време на 400 - те години османски геноцид, последван от две години свобода, след което попадат под крилото на големия руски брат, като една от основателките на съветския съюз (долових известна гордост в това изречение на гида, не си въобразявам, честно). Русия се явила като защитничка от Ататюрк, когато никой друг не искал да ги защити, дори Арстро-Унгарската империя им обърнала гръб (критична нотка у гида), което някак си ми се струва логично, представяйки си разстоянията - те ако ще са помагали на Армения, можеха и България да освободят и приютят, ама пусто - не сме имали късмета.

Взираме се в снежния връх на Арарат

С многото въпроси за връзката на Армения с Русия се набих в очите на гида и ме порица набързо с репликата:  "ние винаги сме били приятели с тях, само те са ни защитавали последните 200 г.!". В същото време Русия се договаря с Турция, свещенната планина Арарат и цялата й територия да минат в турско влияние, за което вече 100 години арменците тъгуват, освен това наскоро Русия е на страната на Азербайджан за преминаването на друга арменска територия отатък границите. На последния ми въпрос дали тъгуват по времето на СССР, гидът не ми даде еднозначен отговор, защото както е известно Армения има амбици за присъединяване към ЕС.

Много от сградите са построени в неокласически стил от вулканичен черен камък и изглеждат запазени, голяма вулканична дейност се е развивала до преди около 200 г., когато за последно е изригнал един от вулканите в планината Арарат. Разбира се най-голямото им жилищно наследство са съветските сгради, имат си ЦУМ-ове, досущ като нашите, панелените им блокове изглеждат доста добре, замаскирани с каменни плочи. Руският език наравно с английския се изучават още в малките класове. 

вечеря в Лаваш

Тук цените конкурират българските, дори австрийските. Чаша сок от нар се търгува за 4000 месни пари - арменски драми (10евра), вечеря в ресторант на човек варира от 20-30 евра. В провинцията си купихме килограм праскови и кайсии за под два лева килограма. Така ми се прииска да си напазаря десетки кг, за да направя пестил, т.к. тази година в родината природата попари цветовете и запаси за зимата йок. Ники ми отряза желанието още в зародиш (това означава, че в началото се пробвам уж на шега, за да усетя настроенията … нямаше списъл да ставам сериозна, хихи). Имат производство на цимент, черен и жълт камък, чийто прахоляк е във въздуха и възпрепятства бистрия поглед към планината Арарат през лятото, впрегнахме въображението, за да усетим красотата. Не се получи, интернет ни помогна. Ако искате чиста гледка, елате през пролетта или есента. 

Ереван ни изненада приятно със спетнатия си вид, поне в централните части, води класацията за един от най-старите градове, основан през 782 г. преди Христа (30-на години след Рим). Посветихме на града един късен следобяд и един пълен ден, в който с таксита кръстосахме надлъж и шир територията му няколко пъти - чудесен транспорт за нашата група в съотнощение време-пари-разстояния (задължително се ползват през телефонен апп с местен телефоннен номер). 

возим се в ереванско такси :)

Стъргалото на площада представлява високи етакади от 1000 стъпала, които водят до изглед към целия град и двата върха на планината Арарат, с възможност да се изкачат и с еслакатор в помещения с арт инсталации.

Борис ни пранква снимката от етакадите! 

Тук както вече сигурно е станало ясно, всичко се върти около тази планина, най-известното им бренди носи името й, за което Европейския съюз са платили 3 милиона евро, за да склонят арменците да прекръстят "коняк" на бренди с цел елиминиране на културни конфликти с френския регон Коняк. Ники и Елен тестваха най-луксозното бренди, докато аз и момчетата упражнявахме бързомислие на немски и англиийски в играта "Stadt, Land, Fluss".

По време на бренди разходката в най-голямата им пивоварна (Ararat brandy company), научихме, че Първанов и Радев си имат бурета с течността (не мога да се сдържа и да не спомена учудването ми защо примерно Стоянов или Желев нямат такива ...), както и други видни личности; а причината за чукане с чаши при наздравици била, за да се разлива течността и капки да се сливат из между чашите, за да се предотврати евентуален опит за отравяне или пък повсеместно натравяне, кой както си го интерпретира; а причината да се опияняваме от течността е множеството дяволчета по ръба на чашата, които при наздравицата падат извън или в чашата в зависимост от вътрешния ни мир - ако сме в покой с мислите си, те са извън, в противен случай се поддаваме на опиянението! Майсторите по филтриране на брендито имали най-важната и весела работа на света, как ли пък не :). Дали заради брендито или липсата на безалкохолна бира (нямаше в нито едно от заведенията, в които сядахме), хората са щастливи, градът е изключително жив - напомни ми на Неапол, тълпи се движат в синхрон, особено в късните прохладни часове, заведенията са пълни, а масите преливат от омайващи аромати и ястия.

оживено е всяка вечер!

В града имат много монументи, останали от социалистическо време, както и реплики на старинните им кръстове, зелени площи и артистични кафета, ладите и лади-ниви не отстъпват по нищо на луксозните западни автомобили, а местните бабаити се разпознават в лади ниви (тип джип), задължително бели с наполовина отворен прозорец, през който се подават космати лакти и звучи силна арменска чалга (родна картинка :)). 

Друга особена забележителност в града е фабриката за килими - Magerian carpet museum. Имахме късмет, че без уговорка получихме вип тур във фабриката и музея, възхишавахме се на тъкачките, които със сръчните си движения могат да изтакат 10-на см. на ден с две нишки без никаква автоматизация и изпод бързите движения се извайват омайващи форми и съвършенство.

в килимения музей

в килимената фабрика

За направата на стандартен килим (за нашия хол, примерно 2/3 м. отнема 6-7 месеца, защото освен такането, килимът се пере и изсушава поне 3 пъти, за да се махне прахта набила се във вълнената прежда. Изненада, изненада, най-старият намерен килим на повече от 400 г. в ледена пещера в Сибир е с арменски шарки. Нагледахме се на красоти и изящество, счупихме хатъра на Борис да сме купили едно килимено каренце за украса на кухненската маса за 115 евра и продължихме в преследване на следващото заведение за хапване. Борис огладнява на 2 часа, връщаме се към бебешкия режим, не търпи особено отлагане. Преди да настане буря от мрънкане се отбиваме до съседния край на града в артистичното кафе - къща музей на Lusik Aguletsi, свободомислеша и изразяваща мислите си в красиви творби местна артистка. Пихме фреш от кисели ябълки, за да спестим 30 евра за фрешове от нар (голяма изненада, че го търгуват така скъпо пък е популярен плод и го има в изобилие).

Борис задръсти Инстаграм с кебапчета!

Храната: ах, храната - заслужено събирателно средство! В Армения диета се пази трудно, дори моята базова диета - да храня само стомаха си, пусти очи - нямат насита! Имат повече от 200 слънчеви дни в годината, което е чудесна предпоставка за изключително вкусни плодове и зеленчуци, застъпени в кухнята им. Животновъдството също е развито, макар и да не видяхме нито едно стадо по пасищата, а два дни пообиколихме доста извън столицата. Та, месото е силно застъпено в менюто им - свинско, телешко, агнешко, пилешко. Царе са на подправките, слагат кориандър на всичко, след първите ми сблъсъци в Мексико, тук ми подейства по-добре, даже не го отритвах от чинията … не че имах голям шанс да го отделя. Десертите са им силно повлияни от южните съседи - баклава, кюреме, крем пита, сутляш. В един от ресторантите (Lavash - да, като името на хляба) порция крем пита беше колкото бебешка глава, толкова голямо парче, че отстъпихме половината на съседната маса, т.к. беше последното останало в кухнята. Те ни благодариха, а и ние също, защото ни спасиха от пагубно преяждане.

Какво ще запомним от арменската кухня: лаваш хляб (Борис търсеше замразен хляб, за да си купел няколк кг за вкъщи), спир супа - горещ айрян с пшеница и ориз (само аз се престраших - интересна на вкус, но неподходяща в топлите дни), пикантният вкус преобладава, сармите са им великолепни, за месото - имат от пиле мляко, както се казва. Поръчахме си еднометрово кебапче в кварталната кръчма, а те ни го донесоха гарнирано с пилешко, дробчета и ориз - остана ни и за закуска даже. Хапнахме кайсии от езическия храм - на вид изглеждаха неузрели и твърди, но като отхапеш захарен сироп се стича в гърлото, няма го леко киселеещия привкус, действително си заслужават първото място на стълбицата. Докато обядвахме се заговорихме за произхода на приказката "да се оплачеш на арменския поп". Чат GPT ни разясни, че идва от времето на османската империя, когато арменските попове са били безгласни и натирени в миши дупки, и затова нямали възможността да помогнат, ако им се оплакваш. Съответно дали ще се оплачеш на стената или на арменския поп било равносилно. Така и до днес, когато искаме да се отървем от някой помрънкващ тийн го изпращаме да се жалва на арменския поп.

Дотук с Ереван, където има още какво да се види, но ние наблегнахме на гурмето и бавното разглеждане.

Ден втори - отиваме на изток от Ереван, за да разгледаме единствения оцелял езически храм Гарни (оцелял, защото прилича на елински храм и една от кралиците им била влюбена в постройката, която била разрушена на малко повече от 40% и затова не попаднала под опеката на ЮНЕСКО, възстановен напълно днес - този храм посреша туристи и радва окото. 

кроасанчето ми пред храма! 

В подножието на храма се намира местност от скални колони, подобни на тези в Ирландия и Исландия, които сме виждали, известна като Симфонията на камъните. 

симфония от камъни и мъже в ритъм!

Ден трети - отиваме на юг от Ереван, за да разглеждаме района Арарат, спомняте си - Ной, ковчег, да не се повтарям. Наследниците на Ной основали Армения през 702 г. преди Христа, като е минала през робство на всиюките империи в региона. Минаваме през селища с най-висок процент щъркели на глава на населението, построили гнездата си буквално на всеки електрически стълб. Тайната е плодородната почва - земеделците събират реколта два пъти в годината, подобно на един от регионите в Мароко, през които сме минавали (в България също имаме такива региони), и наличието на рибни ферми.

Първата ни спирка е манастирът Khor Virap, построен през 12в върху езически храм, датиращ дълго преди Христа. Старата обител е разрушена от християните, както и всички останали символи на езичниците. Историята се повтаря, към момента мюсулманите от Азербайджан разрушават християнските каменни кръстове на арменците, чиято философия се фокусира в прераждането като изобразяват цветя и преплетени клонки, символизиращи началото на живота. Разпятие по арменските кръстове няма да се видят. За съжаление днес няма старинни такива кръстове, а само реплики, защото биват разрушавани, особено в бившите арменски територии попаднали под азербайджанския флаг през последните години.

Територията около и под планината Арарат е много скъпа за арменците, загубили я в началото на 19ти век и се надяват, че един ден тази неправда ще се поправи и ще си върнат планината, като се шегуват, че ако те не си я върнат, планината ще отиде при тях. Екскурзоводката ни Шаниан се просълзи, докато ни разказваше, как огромна чест за всеки арменец е да изкачи планината и да развее гордо арменския флаг, и че лесно ще разпознаеш арменец, кацащ на летището и отдаващ почит на планината.

Следващата ни спирка е древната пещера Арени, позната като пещерата на птиците, помещаваща най-вече лястовици. Тук през 2000 г. е открита най-старата обувка (цървул) на света (датираща от 5500 години). В пещерата има находки от всички ери, като сечива, монети, най-старата винарна на света (6500 г.) и черепи на млади девойки, които вероятно са били жертвани в името на винопроизводството. Важна находка е семена от гроздето "Арени", благодарение на които арменците успяват да възобновят и съхранят производството на този стар сорт и да произвеждат вино (което тествахме по-късно).

Третата ни спирка е манастирският комплекс Nakhavka, съставляващ две църкви. Св Стефан - единствената в Армения, на която може да се види образа на Господ баща. Действащ храм, построен през 13ти век. В комплекса се намират останките на първото училище в Армения.

манастирски комплекс

Екскурзоводката ни разказа с гордост за връзката с християнството, датираща още от времето на Христа, когато по негово време кралят на Армения изпратил писмена покана на Христос да дойде по тези земи, за да популяризира християнството и да се спаси от враждебността на своите. Христос изпратил писмен отговор, че има мисия да изпълни, след което ще отиде при светия си баща, но ще изпрати апостоли последователи в замяна. След възкръсването двама от апостолите дошли и донесли едно от копията, с които римските войници пробождали тялото на Исус, докато бил на кръста и заедно с краля започнали да разпространяват новата религия. След смъртта на краля влиянието на тотемите отново се засилило и така до трети век. По настоящем писмата, парче плат с образа на Христос и копието се помещавали в личната колекция на папата във Ватикана.

Обядваме в комплекс, наподобяващ малдивските! Изпитах роднините дали ще разпознаят дюлево дърво и всички се вайкаха, че били загубили 10лв. Съкровен семеен момент, хванал ме за гърлото беше да наблюдавам Елен и Борис как се пръскат на една от чешмите на изпроводяк - една от тези сцени, на пръв поглед нищо особено, но уловеният момент на искрен по детски смях с блясъка в очите, с неподправена емоция ме заля с топлина в душата. Ще си спомням усещането, макар и самите детайли в действията им да избледнеят. Ей за такива моменти си струва да търпиш роднините, за да ги трупаш и множиш тези скъпи емоции.

манекен!

манекен в пустошта!

манекен!

селфи принц!

задобряващ селфи принц!

Хората в Армения: смугли, средни на ръст, толерантни и уважаващи личното пространство. Учтиви и с готовност да помогнат, една от сервитьорките ни регистрира апликейшъна за такситата с нейния телефонен номер, а на няколко места ни поръчаха таксита през личните им апове. Иначе са на кръстопът – преносно и буквално, както са били винаги, бидейки на границата между Азия и Европа. Имат надежда за светло бъдеще, когато големите сили няма да взимат решенията за тях. Различните поколения се лутат между желанието да бъдат част от Европа и ценностите й, а други да останат под крилото на големия съветски брат.

Разпознават се като пацифисти, според първия ни гид, Ереван е на 16-то място по сигурност град на световно ниво, а държавата е в челните 10. 

Дали бихме дошли отново - вероятно след дългия ни списък с нови места, иначе Ереван е чудесен повод за бягство през дълъг уикенд, наситен с хубава музика и храна за презареждане :). Поздрав с една хубава арменска песен, възпяваща Ереван!

до нови срещи!

Прага с подрастващи и свекърва - бинго комбинация!

Ще атакуваме чешката столица за втори път с надеждата, че всичко би било по-приятно от предишния път, когато големите сили се бяха съюзили срещу нас. За пояснение: малки деца с тротинетки из калдъръмените улици по време на дъжд. Спасението беше всеки родител да носи по един комплект дете и тротинетка с чадър за цвят, и да претендира, че е голям кеф, докато жадно преглъща, гледайки младежките компании да се наливат с бира покрай бреговете на Валтава. 

Къде на шега, къде на майтап - Николайката ме нави да го придружа на концерт на Айрън Мейдън, на които може би една песен мога да разпозная. Но щом е за скитане и тежък рок бих издържала за ограничено време, разбира се. Свекито възкликна, че иска да отметне Чехия и с радост ще бейбиситва децата, докато ние оцеляваме на концерта. Е получи ни се един път!

Напът за зоо-то!

Децата големи, носят на ходене и все още на манипулативни обещания, свекито пропи бира и безропотно ни следва, като си повтаря, че може и по-зле да стане, докато краката станат бетон (болезнени барселонски спомени от началото на туристическата ни кариера). 

роднините се направиха на маймуни :)

Първата ни спирка е зоологическата градина в покрайнините на града. За втори път в живота ми заявявам, че Пражката зоо е най-яката, която съм виждала, усещането за близост до природата, компактността и същевременно охолните пространства на чифтокопитните вклюзително и любимите жирафи, бягащи екзотични пилета и пауни по пешеходните са впечатляващи. А лифтът за бързо изкачване на горното ниво трупа допълнителни точки. 

Ден втори го посвещаваме на задоволяване на основните сетива, при това бавно - яваш, яваш разходки из стария град, гурме спирки за традиционни ястия и коктейли с бира по бреговете на реката. И ние като младежите. Пробихме си път през Карловия мост и си купихме бижута от майсторите, ядохме тарделници, любувахме се на замъка от ниското, че катеренето по байра не ни съвпадаше по приоритети, снимахме се пред астрономическия часовник, един вид изпълнихме мисията на  туриста - да видим трите символа на Прага. 

в предверието на Карлов мост!

Ако имате повече време (поне час) да се взирате в часовника, ще разберете много за най-стария механизъм в света - прави шоу на всеки час, но не и през нощта.

Часовникът!

Има няколко кръга, включително за годишните времена, зодии, лунен календар, римски цифри, изключително сложна конструкция и красива изработка. Подобни сме виждали в много от старинните градове из Европа, но този засега най-силно ме впечатлява.   
Остана ни време да посетим и музея на металното изкуство - повече от 120 фигури от бурми, гайки, пирончета и пластинки. Уникален сбор от търпеливо изработени детайли и креативно мислене. 

малкото дете с големия мотор!

Ден трети разделяме групата по интереси. Оставяме децата и свеки в увеселителния парк Левъл с еднодневни билети за неограничени игри, а аз и Ники драскаме по хилядолетните правета да трупаме знания и любопитни факти за златните периоди на града. Като си говорим за злато, и чехите са имали златен век, когато Прага е третият град по големина след Рим и Константинопол и е построен първият университет в Европа, виновникът за което е Чарлз, който наскоро бил избран за героя на Чехия измежду десетина други. Най-известният и натоварен мост в града, който свързва новия и стария град е построен по поръчка на Чарлз и носи неговото име. 23 годишният архитект гении, построил за година катедралата в замъка на хълма, а година по-късно и моста, който е бил предизвикателство заради изключително буйната река. По думите на Камил (гида ни), каквото е докоснал този архитект се е превърнало в Юнеско богатство! А тук ги има в изобилие, Прага е най-добре запазеният град от към сгради в Европа и затова е най-голямото богатство на Юнеско. Някак си са имали късмет чехите, както в някои други територии, новите завоеватели са достроявали, а не са рушили, например 9 от 10 от статуи върху моста са католическа пропаганда, поставени 3 века по-късно. Поначало са били християни и дори да има църква на всеки ъгъл, към момента чехите са едни от най-ниско религиозните нации. Историческите уроци от войни, в които са убивали религиозни противници са основната причина за атеизмът тук. Църквите оцеляват на собствена икономика, помещават концерти, притежават много земя, която отдават под наем.

Университетското образование е безплатно, с едно условие - да учиш на чешки, а театрите са с най-висок процент на глава от населението (в Европа). 

Малко исторически факти, които ми се сториха интересни да запиша по време на тура с Камил:

На централният площад в Прага има огромна черна статуя на свещеник, това е Ян Хус, който на 6-ти юли е изгорен жив заради църковните си принципи. Той е бил първият ръководител на катедрата по теология в началото на 14-ти век. Неговата смърт подтиква десет годишна война, която завършва с договор за мир между протестанти и католици. Мирът се нарушава от австрийците двеста годи по-късно. 

Национални празници са 5-ти и 6-ти юни. 6-ти вече е ясен. Но - изненадата ми за 5-ти беше голяма. На 5-ти юни, местните са посрещнали Кирил и Методи в Прага, за да създадат глаголицата като писмен език за Чехия. Не е ползвана за дълго, заради влиянието на католицизма и латиницата, но глаголицата се приема като началото на нуждата за образование, писмо и четмо.

Кафка и буболечката!

Еврейският квартал е разположен в най-ниската част на града, за да може да се наводнява при валежи и наводнения. Именно през 2002 е имало най-страшното наводнение в историята на Чехия, когато много поражения са се случили, макар и тогава да не са преследвани и изолирани повече евреи … историята помни. Към днешна дата този квартал е най-скъпият квартал в Чехия с най-скъпите жилища в света, като сравняваме приходи/разходи на човек.

Франц Кафка е един от световните творци, преведен на най-много езици, чиято статуя с буболечката, вдъхновена от най-известния му труд - “Метаморфоза” посреща туристи в еврейския квартал.

Градският транспорт е 24/7, годишен билет е 150е и цената е свалена през 2015. Деца до 15 и възрастни над 65 пътуват безплатно.

Името “шкода” означава лош късмет, носи името на основателя си.

Стената на Джон Ленон е символ  свободата от комунизма. Нелегално движение срещу режима е тръгнало символично с рисуването върху стената, като първата рисунка е с текст от песен на Бийтълс, чийто албум е могло да се купи само на черния пазар за половин месечна заплата. И така Прага осъмвала с все повече рисунки, въпреки зорките погледи на съгледвачи и милиционери. 

Стената на революцията!

За тези три дни си взехме от всичко за всички и по много от Прага! Разделението на интереси се оказа печаливша стратегия! Пак ще дойдем, защото градът носи една такава нотка на свобода и безвремие, от което всички имаме нужда. Държа да се похваля, че и трите дни допринесохме към най-високата (190 литра) годишна консумация на бира на човек в световен мащаб. Любопитен факт - Будвайзър е държавна марка и собственост на държавата, да се чуди човек какви ли таргети имат държавните служители в това звено! 

Когато носиш младежки дух!

Ааааа, щях да забравя - основната причина да дойдем в Прага - концертът!
Беше спектакъл от преживявания! Организацията на световно ниво, феновете възпитани, групата се постара да зарадва публиката, почти не усетих кога минаха почти два часа! Важното е, че Ники се изкефи, аз изпълних мисията си с опознавателна цел на хард-рок концерт, готова съм за Металика! 

Из земята на островите! Малдиви за влюбени!

 
На връх Никулден бягаме на топло, за да празнуваме поредната обиколка на Ники нейде в странство само двамата! Началото беше леко рисково, а именно - няколко часа преди полета се озовах заключена в скоростно влакче на Пратера с Ренас в продължение на 30-на минути, докато "пазачът" си вземаше дрямка и не ни чуваше виковете за помощ. Най-силно се притеснявах от желанието на Ники да сме на летището знчително преди информацията за гейта да се е появила по таблата (поне 2 часа преди полета), което не е моят таргет обикновено (максимум час преди полет). Взел ми е страхът, имах топка стрес в корема, дори докато разказвах случката вкъщи по време на вечеря, хихих. Накрая всичко е добре, а ако не е добре, значи още не е края, както са казали любимите ни индийци. 

ранен улов на риба Тон!

Кацаме рано в събота в Мале, столицата на Малдиви и с моторна бърза лодка за 40 минути клюмане в дремеща поза сме на пристанището на остров  Маафуши. Улиците са живи и пеят своята песен от тъмно рано до късните малки часове, през останалото време враните огласят тишината с кавгите си. Ако имаш късмета да си с ламаринен покрив, кавгата им е още по-шумна! Пред всяка врата виждаме обувки, задължително се събуваме пред магазини, ресторанти, хотели, улиците са пясъчни и с удоволствие забравях обувките даже. Придвижването с лодки и моторчета се усеща най-вече въс въздуха с натрапчивата бензинова миризма. Най-скъпата риба е разновидност на Туната, сега й е сезона, 8кг се търгува за 600 местни пари (40 долара) и е редовен улов в момента. Вкусна е! 

Най-честите туристи са руснаци, испанци и индийци. На острова има около 2000 души местни, от които 550 ученици. Средната работна заплата към момента е 650 долара. Едно манго в супермаркета е 48 местни пари (3.2 долара), изглежда го внасят, защото тук освен гарги и летящи лисици, друго по дърветата не видях да вирее. Поспахме няколко часа, за да наваксаме нощния полет и вечерта се разходихме за ранна вечеря по плажа. 

с пазителят на плажа в Маафуши

Хората тук са усмихнати и добронамерени. Учителят Мохамед е домакинът ни за следващите три дни, посрещна ни топло в къщата си (той й вика хотел, има 4 стаи), жена му Аминат (името означава "красива жена") скромно и срамежливо се усмихва, събира парите и шета. Отгледали и изучили двама сина, за тяхно щастие живеят около тях, доволни от това, което имат, макар и да се смятат за бедни. Една сутрин закусихме традиционна малдивска закуска - боб с доматен сос и риба тон в партньорство на арабски хляб. Попитах Аминат как се яде, тя вежливо и смутено с езика на тялото ми показа, че не ползва прибори, само опосредствали връзката с храната. Денят им започва в 5ч, когато е време за първата молитва, а петлите започват да пеят още в 4. След молитвата си вземат душ и стартират дневните задачи. Училището започва в 6:45. Днешните ученици не били като едно време, разказва учителят, не се учат. Тук след 11ти клас се полага изпит по системата на Кембридж и може да продължи детето в университет в Мале.

Ден първи!

манекен! 

Посетихме луксозен комплекс Olhuveli с водни вили, разположен на три острова, свързани с мостове. Еми няма да си кривя душата, рая на земята ми се стори с тези гледки, излезнали от картички. Бели плажове, тюркоазена и бистра вода, шезлонги и пуфове на всяка крачка, джунгла с дълбока сянка, а най-хубавото ще видите на снимките и видеата - нямаше с кой да се разминеш по плажа, плажът беше само наш! Е, поделяхме си го с една бейби акула, чудех се дали ще се появи майка й да я събира за обяд! За наша приятна изненада, комплексът си имаше и домашен риф, за съжаление с умрели корали, но пак помещаваше много и красиви рибки и рибища, включително и голямата сестра на бейби акулата (1.20м). За един ден тук платихме по 130 долара всеки, с включени храни и напитки. Заслужи си всеки цент този ден! 

многото синьо

Ден втори с акули!
Отиваме на лов! Буквално от английски се превеждат акули кърмачки (nurse sharks), твърдят че са безобидни и при изключително редки ситуации биха нападнали човек. Ние изглежда сме късметлии и по изключенията, но затова по-късно.

гладки като кадифе

Стартираме от Малфуши с моторна лодка и вселенско веселие, имаме в групата от 2 до над 80 годишни и четирима симпатяги екипаж. Правим спирка във Фулдхоо- местен остров, където са завъдили питомни скатове и ги угояват всеки ден по едно и също време, докато туристите им се наслаждават. Преди нас имаше група от млади китайки инстаграмки, които ни изиграха голямо позьорско шоу, много сладки! Скатовете така силно са свикнали с човешкото присъствие, че се блъскат в хората в стремеж да докопат повече парчета риба. Много гладки и слузести са на докосване, отъркваха се в краката ми докато преследваха парчетата риба. Погледахме ги 30на минути и продължихме към акулите. Пристигнахме в открития океан, където имаше стълпотворение от 10-на лодки и си помислихме, че ще има да почакаме, докато можем да се гмуркаме. Оказа се, че хищници има за всички ни, докато акостирахме и вече ни заобиколиха няколко. Момчетата им хвърлиха няколко парчета стръв и наскачахме в групички по двама, имахме по един водач, който явно познава навиците на акулите и ни направляваше под водата какво да правим и какво не. Абсолютно забранено беше да плуваме с разперени крайници, когато има акула до нас. Добре, че си държах телефона с двете ръце, докато снимах, иначе инстинктивно вероятно щях да помахам на някоя акула. Както вероятно една от девойките в групата беше направила, защото докато позираше като поничка над нервно въртящите се акули и под кръжащия дрон за уникално видео се озова с наръфана ръка и скорострелно я извадиха от водата. Евала, че запази самообладание като се усети на момента и веднага вдигна ръката нагоре, за да не се усеща човешката кръв във водата. Слава Богу не беше много драматично нахапана. Та, преживяването с десетки акули наоколо, да се побутват в теб сякаш си играчка беше доста отрезвяващо. Определено се усещаше надмощието им, чувствах се пренебрежително малка, същевременно щастлива и благодарна от неутралното гостоприемството на тези царици в океана. Аз малката пешка ги ухажвах с камерата и любопитството си. След лова на акули останахме на една пясъчна дюна в нищото, за да хапнем и да отпуснем парата. 

кифличка и кроасанче на море

така е като не те пуска адреналина!

Ден трети, ден рожден на Ники:
Мохамед и Аминат ни изпращат на пристанището, тя ме прегръща силно и продължително, топлината в погледа й оставя дълга следа, трогателно ми е.

домакините ни в Маафуши

Потегляме на приключение като комбинираме придвижването си от Малфуши до Дигура с фотолов за китова акула и мантра (огромен черен скат). С моторна бърза лодка, с максимално изпълнен туристически капацитет и трима души екипаж стартираме час и половина друсане по гладката като тепсия вода и се чувствам по-екстремно от возенето в софийска маршрутка. Последният път беше в деня на раждането на Симеон, бива да го кача някой ден да си припомни  усещането, което е имал часове преди да се роди, хихи.
Лиа, испанка от Билбао е водачът ни днес, доста емоционална и амбицирана да ни срещне с екзотичните водни обитатели.

великолепна мантра!

С преобладаващите си високи тонове в гласа, като издадеше команда "скачаме" и очакваше 26 души да сме от местата си във водата за по-малко от 5 секунди. И аз съм пуши, ама тя ме респектира, хихи. Събуждаше адреналин и сякаш хищническо чувство за преследване на дивеч оживяваше в нас в момента на стрелване към океанските дълбини в надпревара с жертвата. А мантрата се носеше така грациозно и плавно, замахваше с прилепските си перки с очевидно преимущество в загребването на вода и скорост. Ние драпахме след нея повече от 20 минути, суетейки се от кой ъгъл да я снимаме, рибата ни отпусна бонус - салто като демонстрира бялото си гладко коремче, видно свикнала с вниманието на досадници туристи като нас. 50% от целта е покрита. Действаме към акулата, водачката е във връзка с други преследвачи и лодки, и скоро получаваме сигнал. Скачайте, плувайте, бързо, ех …. изпуснахме я, бяхме много бавни! Акулата се движеше на голяма дълбочина, виждахме силуета й само. Обратно на лодката, бързо, бързо, потегляме бясно към друга следа. Германската двойка срещу нас се изправят да пътуват приклекнали, че всичките им бъбреци вече са с разбити камъни на по-дребно от малдивски пясък, американецът отсреща се предпазва в очакване германецът да скочи всеки момент върху веждите му и да го посрещне в обятията си. Испанките плувкини са толкова чепати, че не следват инструкции и се набират на пилоните като танцьорки, а перуанецът, който е на нисък старт на пътеката си затри единия плавник, след поредния подскок на лодката и запълзя из под седалките и краката на хората да го търси. Аз се заричам, че ако и този път не се обърнем, доброволно няма да се кача отново на такава лодка (недоброволно ще трябва, че от Дигура до Мале пак ще се наложи). Спираме рязко, ноктите на краката ми барабар с чехлите са се забили през кожата в дунапрена на предната седалка (нали германците още клечат полу изправени), което ме спасява да не зашеметя германката с мократа си прегръдка.

човешка армия VS акулата

Скачаме! Бързи сме! Атакуваме! Отработено движение! Има още няколко лодки с войници като нас! Във водата сме, губя Ники от поглед, наоколо само стърчащи над водата шнорхели, тук там висящи във водата шкембета, останалото са десетки, да не кажа стотици ритащи плавници, с няколко се усетих твърде близко, чак болезнено. Бяхме цяла армия от плуващи преследвачи. Чувам нервно и накъсано дишане през шнорхела, бумти в заглъхналите ми учи - моето дишане е! Ако нямахме маски, вероятно щяхме да се изплашим от кръвожадни и хищни погледи с оголени зъби. Животинско преследване, гарнирано с бясно бутане с лакти, колена и каквото дойде. Инстаграмки, тренирали вероятно гмуркане на дълбоко до съвършенство си водеха камера младежи в антуража, самонадеяно и властно си пробиваха паралелна позиция до спокойното животно - царицата на океана! Китовата акула, беше там, грандиозно поклащайки хармоничното си тяло в един монотонен ритъм, нямаше признак на стрес, подобно на малките акули, с които се видяхме вчера. Беше около 5-6 метра, петниста, движеща се в свои води. След няколко минутна отчаяна борба с телефона за подводни снимки и стремеж за оцеляване насред войската от фотографи и модели се отчаях, отпуснах се и монотонно загребах с плавниците в ритъма на акулата, изолирах шумовете и периферното гледане. Останах насаме с нея, влезнах в темпото й, бяхме в синхрон,  гледах я в очите. Една трета от размера й съм, бях й се доверила още преди да я срещна, дори да ме забелязваше, не ме отразяваше. Около 20-на секунди трая този специален акт между нас, стори ми се една голяма вечност. Беше ми напълно достатъчно, оттеглих се от надпреварата с човешката суета, доволна от природата и за пореден път разочарована от глупостта на човешкия устрем за бизнес модели. Горещо се надявам да приемат закон за защита на горките животни и да не позволяват повече от 10-15 души да се гмуркат с акулите. Моите 20 секунди приключиха в момента, в който съзрях и гмуркачите с бутилки под акулата, беше обградена като футболна/ кино звезда на стадион, с тази разлика, че ние бяхме на нейна територия и тотално различен животински вид. Радвам се, че не четохме предварително отзиви от подобни преследвания, вероятно нямаше да отидем и нямаше да имам моите секунди, от друга страна и аз допринесох с участието си към тази небивалост и потъпкване правата на горкото животно. Компенсирах съвестта си със събиране на отпадъци по брега. Спряхме лодката още веднъж, аз останах наблюдател от борда. Ники си подари чудесен подарък за рождения ден - още една среща с акулата без камера и стрес за снимки, ей така очи в очи на разстояние.
Освен срещи с акулата, събрахме и доста 4-ки в този ден! 

пораснало момче!

Обядваме на съседен остров и се отправяме към Дигура (Диг - дълъг, ра - остров), където ще останем следващите 3 дни.Още при акостирането на острова се заговарям с Фисал от Бангладеш, живее на яхта от 2 г, не е виждал семейството и дори детето си, което е на 1,5г. А нашият капитан на моторната лодка - Ахмед, на 23 работи в туризма вече 10г. Не иска да има жена и съпътстващи проблеми поне още две години. Смята се за късметлия, всичките му турове в преследване на китови акули са успешни, познава и обича океана, знае къде да търси и как да чете сигналите на водата, солена вода тече във вените му. Показа ни видео как докато спасява огромна костенурка, оплела се в сезал, тя го захапва сериозно в паниката си, въпреки това той би го направил още 100 пъти, ако се наложи. 

44х4 поне! да бъде!

Тук се настаняваме в малко хотелче в единия край на 4 километров зелен оазис, завършващ с най-дългата пясъчна ивица в Малдиви. Островът е прегърнат от великолепна плажна ивица, по средата зелена перла от джунгла. Местно население около 700 души, имат си всичко, освен див нощен живот, което не търсехме. Ако Малфуши беше Слънчев бряг, то Дигура е Синеморец преди 15г. Тук освен да правиш по 300 мега уникалните снимки на безобразно красиви плажни гледки с, без, с цели или половин палми, с, без или както дойде корали, рифове и шарени рибки, друго май няма какво да се прави. Ще се релаксира! А за снимките е валидно от изгрев до залез, така че бройката може да набъбне. Има няколко малки хотели и ресторанти, храната е изключително вкусна, едно кафе на плажа с пластмасови масички и столчета, както и традиционните им седалки от метални тръби и мрежа. На целия остров видяхме една кола, закрита с калъф, вероятно не е много често в движение. Придвижването тук е с колела, скутери или тук-туци. Плажовете са разделени на локални и туристически, има глоби за туристите, които грубо нарушават правилата за разголване, рускините сигурно идват с някоя пачка само, за да си покриват глобите. Би било яко глобата да е нематериална, но това общество не е дорасло за подобна мярка като например да навлекат някоя силиконова кака с черните дълги дрехи и забрадки за няколко дни, че да влезе в обувките макар и за кратко да си мюсулманка в един разголен свят. 
Закриваме деня с тържествена вечеря в чест на рожденика и правим разбор на събинията от деня! 

честит да бъде този ден, в който Ники е роден!

Ден четвърти - до седми! Пълен размаз на плажовете с или без шнорхелите, с или без дрона! Безоблачното небе позволяваше на слънцето да оцветява океана в типичните светло тюркоазни багри. 

още една акула!

напът към джунглата!

най-дългата дюна в Малдиви

Разходки, каране на колела, даже спечелих Ники за една ранна сутрин с посрещане на изгрева. За негов късмет (за сефте става “доброволно” за изгрев) облаците на хоризонта попречиха на Слънчо да излезе от водата, но пък аз съзрях две делфински гръбчета на фона за проникващите през облаците лъчи, точно като по филмите. Бяхме влезнали във филм буквално, в който можеш да си оставиш колелото, хавлията или какъв то и личен багаж да имаш, където поискаш и на другия ден да си намериш вещите точно на същото място. Един местен младеж се развесели като го попитахме за заключалки за колелата - каза ни "че ние сме на остров, няма кой да вземе колелото, къде да го занесе?". Усещането на свободата от притеснението за вещите беше едно такова отпускащо. Всички го заслужаваме, навсякъде по този голям свят ... 

не е лесен лесният живот! 

Irufaan (Iru - син, fan - group of fish) е един вид relationship manager в хотела, още първата вечер се заговаряме на рецепцията, ние не бързаме да се прибираме след вечерята, изглежда и той няма спешна работа, синът му вече спи, а жена му е на смяна в болницата. Последно е бил във ваканция през 2022, когато е пътувал две седмици из Индия по медицински и релакс причини. Бил е на 11, когато през 2004-а Малдивските острови са засегнати от цунамито, което беше така пагубно за много от държавите в Индийския океан. Дигура за щастие дори не е залят, т.к. островът е по-висок, само на първа линия до водата са били разрушени постройки, включително и луксозния комплекс в близост. Няма човешки жертви от цунамито, за съжаление масово коралите покрай плажовете са унищожение и все още няма признак на живот. Когато умират, коралите стават бели като сняг. 

Хората тук са изключително добронамерени и горди малдивци! Премерени, дружелюбни, уважаващи личното пространство, за момент не почувствахме различно отношение от страна на персонала в луксозния комплекс, в непретенциозното кафе, в луксозния ресторант или по улиците. Независимо, че днес сме там, утре ни няма, всички ни посрещаха и изпращаха топло! Почиват в петък и събота, когато може да ги видим на местните плажове да се любуват на райските си гледки. Подобно на съседните нации, не са изключителни по реда и дисциплината, за чистотата да не говорим. Обслужването на туристите е с най-висок приоритет, създават усещането за personal touch, взимат и изпращат хората от/на пристанището, представител от всеки хотел махаше за довиждане на заминаване. Ники беше убеден, че Ирфан е дошъл специално за нас (още една двойка заминаваше), според мен си му влиза в длъжностната характеристика да изпраща с усмивка и да оставя топло усещане у хората и желание да се върнат. 

Храната!
Храната е много вкусна! Предимно морски дарове, но за пишман туристи като Ники има пица и бургери (протестира като ме слуша и затова се назлъндисва на пържоли и бургери от риба тон и сьомга - надявам се не норвежка, маринована с антибиотици).
Малдивската закуска в хотела съставляваше риба тон от консерва с бял лук, арбски хляб и омлет. Нали помните, яде се задължително с ръце и да стартираш деня си с лучен аромат не е никак лошо, всъщност. Сервираше ни я Туан, родом от Коломбо/ Шриланка. С баща малдивец и майка щриланка, придобил отворен мироглед (мюсулманин и будистка) и толерантност за религии и хора. Изконна ценност е семейството, построил къща за бездомните си родители и така изпълнил мечтата на майка си, което го изпълва с пълноценност, както той се изразява. Дошъл е тук, за да събира пари за собствен бизнес с тениски и мобилни телефони. Държи жените настрана, докато си изпълни бизнес плановете, за да бъде фокусиран напълно. 
Garudhiya - традиционно малдивско ястие: големи парчета туна в бульон с лук, сушени водорасли, сушени люти чушки, бял басмати ориз и лайм. Всичко се забърква във супата и след това се изсипва върху ориза! Бон апети!
Малдивски бургер с пълнозърнеща туна пържола, яко! Иначе, плодовете и зеленчуците са кът, агрикултурата е само на 10% от земята тук заради пясъчната структура на почвата и подводните солени течения. На един единствен остров примерно се отглежда манго. Банани, кокос и breadfruit са единствените плодни дървета. От кокос правят традиционен кокосов петмез "Бонди". Останалите плодове и заленчуци масово внасят от ШриЛанка, затова и едно манго струва 3 долара. Дотук с мнението ми за рая на земята!

За ваканция на Малдивите съществуват две крайни мнения. Едното е, че е абсолютно задължително, ако ще отидеш на рая на земята да отседнеш в луксозен резорт, където да се насладиш на уединение във вила върху водата по възможност, откъдето да виждаш само морските обитатели и водна шир. Разбира се, за хапванията все се натъкваш на гладна тълпа, но това е само три пъти на ден, освен ако не си поръчваш храната в стаята. Другото мнение е, че ако ще отидеш в рая на земята било загубена полза да се затвориш в изкуствено сътворена луксозна среда вместо да се насладиш на дивото, каквото майката природа го е родила, макар и да се наложи да го споделяш с мърлящината на местните, както в бита им, така и в отношението им към природата. Ние поддържаме и двете мнения, единственият разделител е бюджетът, когато гроздето е високо е кисело! Избрахме бюджетна опция, надявам се някой ден да имаме време да направим и първата! 

хубаво е!

Няколко интересни факта:
- Малдиви е най-плоската и с ниско морско равнище в света държава. Имат една единствена планина в един от южните острови под Екватора, която с радост бих изкачила на старини, със заветните 4-5 м. височина.
- Има много малдивски котки, няма кучета. Мюсюлманите нямали право да докосват кучета, защото се смятат за мръсни животни. Явно ислямът се тълкува различно в Турция, примерно. Ще го проверя с близките оттам!  
- Не се взема жителство лесно, не продават земя на чужденци. На хартия можеш да притежаваш максимум 49% в кооперация с местни.
- В Малдиви се строи нон-стоп, зад взеки ъгъл има нова постройка, за жалост се прави на парче и резултатът е един голям бетонен пачуърк на такова малко парче земя. 
- Скоростта на движение в Мале, където е пълната лудница от жужащи мотопеди е 25 км. Колелата не са на почит, като цяло зеленото живеене тук не е в майндсета.

- Малдиви има малко повече от 1900 острова като не всички са обитаеми. Всеки обитаем остров има местна управа, а областите се образуват от група острови.
- Малдиви е в топ три по разводи, масово жени над 30 имат по няколко брака зад гърба си
- Името Малдиви идва от “земя на острови” или “острова на жената”. 

Дали си струват 4-те часа времева разлика (с Виена) и лекият джетлаг за седмица престой тук, да, 100%! Различно е синьото от всяко друго, което сме виждали, различно е в различните часове на деня дори, слънцето има специална синергия с водата, а синьото на хоризонта се слива и губиш представа за време и пространство. 

кътче от земята, останало в сърцата ни!

Гостоприемство по полски

 По австрийски затваряме кепенците в петък ранния следобед, забираме децата от училище, за да драснем със 100 км в час посока Полша, където планираме да трупаме нови фамилни спомени и емоции по време на есенната ваканция.

ей за тези усмивки живеем :)

Атакуваме провинцията в близост до луна парк Energylandia, за да можем сутринта да сме в челните редици на железните влакчета! Бяхме пропуснали факта, че като последен викенд за парка имало и тема за Хелоуин и получаваш бонуси, ако си костюмиран, но и без маскировка си изкарахме чудесно, тоест адреналинско. Мама съпреживява с момчетата бързите скорости, тати запечатва емоциите в семейния албум, комбинацията е топ! Пак ще дойдем в тук, има най-високите и стръмни железници, които сме обикаляли досега (надминава Дисни в Париж, Ф1 в Абу Даби, за Пратера да не говорим). Тръгнахме си по тъмно, адреналина ни държа дълго, момчетата дълго и ентусиазирано преразказваха трепета в коремчетата от свободното падане и лупингите, имаха нещо като Yes day, наваксаха със захарен джънк до насита.

За такова отвесно падане иде реч! 

Нощуваме наблизо и рано на другия ден потегляме към солна мина Wieliczka, в покрайнините на Краков, където имаме резервация за тур с миньорски преживявания. Нахлузваме по един работен гащеризон, оборудваме се с нужната екипировка (лампи, кислородна бутилка и мешка за вода) и се спускаме в тунели от 14 ти век. Рязахме дърва, медитирахме в църква, пяхме в зала Мария Терезия със 140 м. висок таван, бохемствахме в залата на Фердинанд (с барок полилей), получихме сертификати за работа в солна мина и минахме по стъпките на миньори от няколко века насам.

Boooo

режем дървени колони за тунелите

подземно бохемство в детайлите

Мината е функционирала до преди 30 г, под владението на всички силни сили минали през тези земи. Гидът ни беше толкова приказлив, че ни изяде времето за обяд в Краков и хапнахме на крак в едно крайпътно капанче с "типична" полска храна - бурито и касадия, за сметка на това много вкусни (заслужава си високия рейтинг в гугъл).

Наздраве от Podwale 25 Kompania Piwna

Палим гумите към Варшава! На 40 минути от целта паленето на гумите или слизането от баирите към града декорираха таблото на маздата като коледна елха и едвам издрапахме до паркинга, но стигнахме навреме за резервацията в традиционния полски пъб, който крещящо ни напомни на типичните австрийски, явно влиянието от Австро-Унгрската империя се е харесало на хоримагския бранш! Не ни мислете, колата беше поправена в сервиз само с час закъснение на  планирания ни престй в града, да отбележа за незапознатите, нашите пътувания обикновено са разграфени до час точност и всяка девиация от плана налага импулсивни алтернативи и гъвкави решения!
И държа да отбележа, че останахме трогнати от полското обгрижване на клиентите, не само в Мазда, по заведенията, музеите, магазините, хората са гостоприемни и добронамерени, дори поназнайваха английски повечето.

Варшава ни посреща в прекрасна есенна премяна и октомврийско топлещо слънце! 

кифлея си в парка!

Най-новата репродукция на една от старите столици на континента, срината почти изцяло със земята по време на втората световна война, вдигнала се отново на крака, 

Зиги Васа (Шведска жилка, да)

надхитрявайки умело комунистическия съгледвач и изградила отново почти до цялост облика на първоначалния си старинен и уютен вид - Варшава гордо се издига над поречието на река Вистула! За разлика от обичайните сирени, камбанени звукове или музикални отброявания на едно денонощие на кръгъл час, примерно в 12 на обяд или 8 сутринта, тук градът пее своята песен в 11.15 ч. всеки ден. 11:15 ч е часът, в който е съборена часовниковата кула на царския дворец по време на втората световна война, когато нацистите го изпразват и бомбардират. Стрелките замръзнали на този час и десетилетия по-късно същият часовник е служел като касичка за събраните дарени пари и възстановеният часовник стартира в 11:15 ч, за да отчита тежестта на времето.

на мегдана с русалката!

По настоящем историческият стар град с площада съхранява наследството си под опеката на Юнеско, а модерните пристрастия на времето се завихрят в изящен танц на вкусове със западен оттенък, тук намират заедност украински, белоруски и руски емигранти. Варшавци се гордеят с миналото си и разказват историята си, за да се помни, загърбили враждебност и замечтани в светло мирно бъдеще.
Магдалена е нашият водач на фри тура, отказала се от корпоративна кариера заради любовта към историята и приказки с туристи, консултира писатели на исторически трудове през малкото време, което й остава от ежедневните туристически обиколки. Разказа ни няколко легенди, които не са в учебниците на официалната история, като например как заради подпалилия се царски дворец, Краков е отстъпил короната на Варшава за столица, където държавната власт вече била настанена така или иначе заради стратегическото си географско положение на бреговете на Вистула. Светна ни за тайнството как скулптурата на героя на града Sigismund III е оцеляла няколко века (от 17 ти насам) в почти оригиналната си форма, как синът му се състезавал с църквата в строежа на по-висок монумент, как самата статуя е надживяла няколко колони, страдали от бръчките на времето. Как била полегнала посред съборените постройни на града след войната и била отново цяла, даже изглеждала така истинска под заледените руйни, че архитектите се заблудили, че е истински човешки труп. 

бащата на нова Варшава

Най-интересно ми се стори как мъдрият градски архитект Jan Zachwatowicz успява да надхитри комунистическата управа, използвайки техните принципи. След втората световна война, когато Полша е под желязната соц. завеса, където изначалните културни и архитектурни ценности вече не са на дневен ред, руската инициатива за строене на бетонени блокове и инфраструктура била в разгара си, се явява един архитект, който деликатно заявява желанието си да възстанови облика на предвоенна Варшава. Централният градски площад с квадратното пазарище било със срината напълно една страна, която руснаците за по-лесно решили, че няма да изграждат, а ще я направят на терасовидна гледка към реката. След ден планирали да дойдат на място, за да обявят официално решението си. Ян Захватович убедил полските работници да построят стена около два метра с портали към домовете на предишните заселници за едно денонощие и когато руските управници дошли, той представил работническата класа колко усърдно работи, за да възстанови основите на града. Съответно руснаците нямало как да възроптаят срещу плодовете на трудещите се, а архитектът в последствие прокарал напълно новият стар изглед на площада. Подобен подход използвал и за други старинни постройки, които за няколко десетилетия се умножили многократно. Царският дворец бил построен едва през 80те години, като разрешението за строеж отнело десетилетия и било дадено като опит да се спечели симпатията на поляците след голяма издънка на руснаците, опитали се да потулят възропталото се население срещу рецесия, когато са убити повече от 40 цивилни. Решението да се възстанови двореца донесло такъв фурор, че за по-малко от 5 г. повече от необходимата сума пари била събрана доброволно от поляци из цял свят, хората продавали дори пръстените и обеците си, само и само да допринесат за строежа. 

Причината да пострада така силно (85% разрушения) градът е защото 30% от населението тук са били евреи, в следствие на вековната толерантност развивала се още от 10ти век насам, териториите на Полша винаги са били благодатни за еврейските общности в Европа.
Единствено квартал "Прага" не е засегнат от войната, защото е отвъд реката, където руската армия се е спотайвала, докато поляците са защитавали с последни сили града от нацистите. Руснаците удобно изчакали да се избият едни други и след капитулацията на Германия във войната нахлули в грда. Понастоящем кварталът се е превърнал в хипарски кът и убежище на артисти. 

След разходката с Магдалена направихме късен обяд зад стените на стария град в белоруско бистро (mon nom) за тапаси от местни и не само изкушения, сготвени с много въображение на вкусове и усет. Беларуските младежи ни впечатлиха силно и се върнахме отново.

тапаси от пиле мляко, даже!

Една забележителна сграда държа да отбележа като положителен принос на комунистите - построили реплика на Empire state building (да, озадачена съм и аз какво е породило тази мотивация, защото някак си свободна Америка и окупираща червена армия не ми се връзва в градивно изречение с принос) като дворец на културата и науките (замечтах се за нашето НДК да изглеждаше така). 

две момчета и един полски културен дом!

Три са големите имена, които свързваме с Полша - Коперник, Шопен и Мари Кюри.
Maria Skłodowska-Curie, родена в задния двор в малка постройка на местното училище, където преподавали родителите й, още от малка имала за забележителен талант. За жалост родена момиче, не й се полагало да учи, а и родителите й нямали възможност да я изпратят в университет. Сестрински съюз изпраща първо голямата й сестра да завърши медицина в Париж, докато Мария работи като прислужница и изпраща пари, услугата се връща и Мария вече е в Сорбоната, учи физика и живее при успялата си омъжена сестра. Покрай съпруга си успява да извоюва известност и да се утвърди като учен, кръщава първият от елементите си на родината - “полоний” (от Полша), а другият “радий”. Забележителна е автобиографията й, още потръпвам от мисълта при гледката на запечатаните съпружески саркофази в Париж, за да изолират прекомерната радиация от телата им, попивана десетилетия, докато са спасявали човешки животи с рентгеновото си изобретение. 

За Коперник и Шопен женската ми солидарност намаля, заинтересованите да задоволят любопитството си в нета. 

Завършихме деня с разходка из новия град в лов на хелоуински костюми из моловете, които са в ситито до двореца на културата. 

Вторият ни ден във Варшава е облачно и мрачно като по поръчка за занимания на закрито. Таргетът ни е Happy музей и Pinball музей. В първия ни липсваха инстаграмски акаунти, за да предаваме лайф с яки селфита.

Моят Барби принц!

Ники доволен, а Симеон сърдит!

е отива ми е розово на душата!

Във втория нямаше време за снимки, на фокус са 130 пинбал машини, пра-дедите на плейстейшън и магнитен пинг понг. Два часа отлетяха неусетно, момчетата (барабар с Ники) се изкефиха максимално, даже и аз в началото се чувствах като Алиса. В наше село нямахме такива машини, докато Ники изпадаше в свидна носталгия. 

детска радост и детско недоумение - за кво пък се кефим толкоз ние възрастните?!

Следобеда прибрахме колата от сервиза и отпътуваме за Катовице за нощувка напът за вкъщи. И сега идва голямата изненада за момчетата, Ники е резервирал най-готината хотелска стая (евър!) в Good Times Hause, темата е гейминг, в стаята си имаме пинбал машина (!!!), стените са изцяло в плакати на известни и не толкова гемърски звезди. Нямаше как да е по-подходящ този престой във времето и събитията на ваканционната ни програма. 

The ROOM!!!

Сутринта се разходихме из града (имах усещане за пловдивските улици), хванахме последните слънчеви лъчи в снимки, хапнахме яка храна и отпрашихме обратно към Виена. 

крилете на свободата!

е много вкусно беше и тук!

Интересни факти за Полша в кратце:

- Прекрасни магистрали и първокласни пътища, при това безплатни, без винетка и тол такси (освен, ако не ни изненадат с честитка по пощата).

- Чуждестранни автомобили не видяхме, чужда реч, освен украинска и руска не чухме.

- Пироги във всякакви комбинации се предлагат за закуска, обяд и вечеря. Не успяха да ме спечелят, добре че имат богато разнообразие от мулти култи кухня. 

- Симеон ме попита за името на Варшава от думите "война" (war на английски) и "свърши" ли идва?, непосредствено след градската обиколка. По този повод се информирахме, че според градска легенда идва от имената на двама влюбени: рибарят Варс и русалката Сава, която обещала на Варс да пази града от злини, ако я пусне на свобода. Той я пуснал, а доколко тя си е изпълнила желанието остава под въпрос, защото градът е претърпял доста крахове след това, но любовта е жива и до днес, а русалка е градския символ, има я на градския площад, както и в герба, в логото на такситата и като орнамент из целия град. 

- Убър е чудесна алтернатива на градския транспорт във Варшава за 4-ма, возиха ни предимно украинци.

- Имаме още няколко станции за посещение наоколо, пак ще дойдем да се радваме на топлото ти гостоприемство, Полша!