Философията на Молдова в чаша вино!

Средата на Март е! Щъркелите в родния край са дошли още на 28-ми февруари (?!), тоест ако бяхме в България, нямаше да се налага дори да слагаме мартеници или да хукнем по топлите страни, за да видим щъркели преди рождения ми ден! Затова потегляме в петък 13-ти март на север, за да удавим мъката от глобалното затопляне и тежестта на 46-те ми житейски обиколки. 
Къде се дави мъка с алкохол, ако не в Молдова, име носещо значение на "винено дърво", където кафето се пие с черешов ликьор, а винарните наброяват повече от 200 за тази така миниатюрна и крехка територия. Другата статистика над средната е броят църкви на глава от населението. 

преглъщане на 46!

Местните се опасяват, че именно заради хубавото вино другарят путлер може да реши категорично да превземе територията за своя винена резиденция. Дано не! 
Кацаме надвечер в Кишинев, посреща ни залязващото слънце и почти изтърколилият се ден. Приятелка молдовка ме изпрати с препоръки за забележителности и възклицание за слънчевото време, което ни очаква с немската поговорка "Wenn die Engel reisen, ist das Wetter super dort". Дали сме ангели не е сигурно, но случихме на великолепно слънце. За по-малко от 10 евро, такси ни закара от летището до апартамента, можеше и повече да струва, ако се бяхме хванали на въдицата на копърките. Метнахме багажа и драснахме към централната част. Както винаги Ники е намерил топ локация за нощувки и заведения за хранене. Очаквахме тълпи от хора по улиците в този фатален петък, но широките малки улици и булеварди бяха призрачно пусти. В последствие ще научим, че за последните десетилетия Молдова се с стопила от над 6 милиона до 2,3 милиона население. Тази тенденция е видима и по видимо изоставени къщи в столицата и в провинцията. Хапнахме ребърца и бургери в Taproom by Litra и се прибрахме да събираме сили за предстоящия ден с обикаляне и дегустиране на вино. 

 Първият ни ден в Молдова посветихме на близката провинция. Резервирахме организиран тур, за да можем да редуваме дегустация на вино с дремване по време на трансферите между винените спирки. Оказа се мъдро решение с оглед на факта, че алкохолната толерантност за шофьори е само 0,15 промила, а глобите достигат 600 евро и до 5 години лишаване на правоспособност. А виното си струваше, наливаха за дегустация щедро, поне по 100 милилитра на сорт (в Швейцария толкова ти е чаша вино в ресторанта). Тествахме 6 вина, а преди това ей така спонтанно спряхме в един ресторант за десертно вино, а после и на крак при една баба с домашно червено.

гледка от терасата на монаха

Гарантирано надвишихме промилите. Та, старирах отзад напред, амчи как да се сдържи човек като виното е поезията на душата или както е казал поетът в чаша вино се съдържа повече философия от всички книги на света, а и аз като не съм вкусвала от почти година, дегустация в щедри количества ми се отрази великолепно в зората на 46-тата ми житейска обиколка. Нашият водач Валери е инжинер, работи като шофьор в швейцарското посолство и през свободното си време разхожда туристи. Жена му е учителка по география със заплата от 500 евро на месец. Взе ни от апартамента с тойота приус (доста начесто има такива), и отидохме да вземем още една двойка. Попът ни каза, че са американци и колкото и да не искам да си го призная - с известно притеснение очаквах очакваното. Младежът се оказа по-висок от  Ники и въз едричък и миличкият пътуваше с наведена глава, защото му опираше в тавана, а аз с мацката доста се сближихме. След първите завои и две дегустации разчупихме леда и вече бяхме и душевно близки. Девойката от две години живее и работи в Лондон и е успяла да обиколо всичките над 35 държави в Европа, скоро ще таргетира Азия. 

Circi Monastery

Първата ни спирка е в любимата църква на бивш комунистически лидер и единствената, която е фунционирала по време на режима - Circi Monastery, макар и на почти час и половина от Кишинев, беше пълно с вярващи, а литургии имаше във всички църкви, в които влязохме този ден от сутринта до надвечер. Беше нещо като задушница. Миризмата на кандилница и запалени свещи ме върна в детството, свещениците пищно облечени в ортодоксалните одежди, и жени пееха в синхрон и изпълваха всеки сантиметър от задименото пространство с благо усещане. С носталгия се замислих кога за последно съм изпитвала такава вътрешна топлина в българска църква. Не се сетих. Отдавна ще да е било.
По време на съветската окупация повечето църкви в Кишинев били преобразени в галерии, музей на атеизма (забележете!), изложбен център за алкохол и дегустации (смятай!) и прочие.

Следващата ни спирка е скалният манастир Оld Оrhei, който е построен по време на турското робство (300 години е траело) и е приютявал по десетина монаха, влезнахме в спалното им помещение - в пещера с изкопани в камъка клетки с размера на легло. По настоящем има един монах, който нощува на нар в самата църква и отшелническият му живот бива компенсиран от каменна тераса с великолепен простор към долината и реката. В близост се намира модерен манастирски комплекс и етнографско селище, състоящо се от една къща, превърната в музей. Бях готова да се обзаложа, че отиваме в нещо като Етъра, добре че не го направих. Иначе селище има, но масово с изоставени старинни частни къщи. 

сладко вино преди пладне :)

Напът към паркинга спряхме за дегустацията на сладкото вино, а по-надолу по пътя и при бабата, за които споменах по-горе. Ами, затвърди ми се нагласата към домашното вино - кисело ми е и душата ми бленува за купешко. Сладкото вино се нарича ледено вино, защото се прави от събрани гроздовe, замръзнали след първата слана. Замръзналите плодове отделяли повече естествена захар и не се налага добавена, събира е около средата на ноември и ферментира както нормалното вино. 

Валери беше така любезен да ни запази маса за обяд в емблематичен скален ресторант Epoca de Piatra, където обядвахме традиционни ястия: пилешка супа с квас, гарнирана със скир и качамак; мамлига: свинско на бавен огън с качамак и силно осолено овче сирене; плачинте: бюрек с различни пълнежи, моят беше със сирене, а на колегата американец с картофи. Пихме компот от круши или дюли, още не мога да реша точно какво беше. Сервитьорът подмрънка като разбра, че искаме три отделни сметки за 5 души, явно има още на какво да се научат в обслужването тук 🤩

Винарната Крикова (името идва от крик-отпор) е бивша мина за камъни с повече от 120км подземни коридори, на моменти слезнахме на 100 метра под земята, подобно на солните мини, наподобява подземен град. Понастоящем има още каменоделни дейности и планът е винарната да се увеличава за сметка на изчерпващите се камъни. Любимото място на Гагарин, където затвърждавал залязващата си кариерата си на тежък алкохолик. Съдържа милион бутилки, булеварди и улици, носещи имена на сортове грозде. Разходката вътре е с електрически влакчета, съхраняват бутикови вина с над 100 - годишна история. Молдова е известна като винена дестинация, имат климат подобен на България, липсват планини, което прави земята на 99% използваема за агрикултура. Най-високата хълмиста точка е дори по-ниска от Холандия, около 300 метра. 

това 100 годишно вино става ли?

бурета да искаш!

След всичкото опияняване се завърнахме с Валери в Кишинев нахранени и напоени. Минахме през църквата в градския парк, пак литургия с много хора и благо усещане. Завъртяхме се през магазина да си напазарим от традиционния десерт “баба Ниагра”, наподобяващ шоколадово запечено реване (сервира се като кайзершмарен със сладко и пудра захар) и се прибрахме да събираме сили за следващия ден. 

Ден следващ!

Молдова означва "винено дърво", родена е през далечната 1359-а, а Кишинев се споменава в книгите за сефте през 1436 г. Когато запитах Валери за рожденната дата на родината му, той посочи 1991 -а, когато демократична репоблика Молдова е получила независимостта си от Съветския съюз. Попитах го в кой от всичките периоди на страната се приема да е бил разцвета на държавата, кога е златният им век - за жалост нямали такъв.
За щастие в ден втори, на пешеходния ни тур, се запознаваме с Анастасия, която ни разхожда с домашния си любимец - осиновен кучо, двамата са дребни на ръст и компенсират с великански позитивен майндсет. Ето какво ни разказа тя!
Флагът: синьо за небе, жълто за полета и червено за кръв.
Два периода от историята се приемат за възход на страната. По време на Господарят (крал) Стефан през 15ти век, за 50 години управление, успял да обедини болярите в името на обща кауза за родината, говорили латински и пишели на кирилица, тоест обратното на съвременната шльоковица. Образът му ни гледа от всички банкноти "леи", а циганите получили признание като производители на оръжие за армията му. 
Вторият проспериращ период бил по време на Молдова като 15-тата република на СССР. Ти да видиш! Попитах Анастасия как хората избират кой език да говорят вкъщи (между руски и румънски), защото тя си говореше на чист руски с кутрето. Отговорът й беше красноречив и в синхрон с носталгията по разцъфтяваща Молдова от миналото. Настоящата им про-европейска президентша променила конституцията като извежда на преден план румънския като национален език, руският остава незадължителен. 
Сградата на парламента е огромна за размерите на града, построена заедно с резиденцията на президента, представляват последните комунистически сгради в композиция отворена книга и свещ (друга дискусия е дали комунистическия парламент е бил отворена книга за четене) намигване към подбудите на архитекта 🤩.

кафе Молка!

Към днешна дата, Кишинев страда от наследството на изоставени големи, малки, барокостил, соц. стил сгради и къщи. Архитектурен стил липсва, а централните сгради като парламент, президентство, културен дом, министерства и прочие са разпръснати и пъпа на града е градският парк с три сгради в права линия - катедрала, часовникова кула и триумфалната арка. 
Улицата на цветята краси централната алея на парка с отворени 24/7 капанчета за цветя! Защото!? Цвятя се подаряват на всички обични хора и за всякакви поводи! Затова! 
Завършихме пешеходния тур в кафе Молка - абсолютното скрито съкровище. Кафе музей и място за отдих в домашна обстановка, множество кафени съвенири, с миниатюрна сцена за музиканти и артисти, собственикът ни изнесе лекция - кафето се прави на джезве и се пие с вода и черешов ликьор. Аз намазах ликьор. 
Направихме късен обяд в Ла Плачинта - верига ресторанти в атмосферата на Щасливеца за скромните 23 евро сметка като хапнахме доволно супи (червен постен борж и пилешка), мамалига със зеленчуков гювеч, пълнени чушки с ориз и плачинте (гюзлеме). Разходихме се до езерото да видим къде спортуват кишиневци, обиколката е около 3 км, отбихме се за по един коктейл в Бар Марлен, в атмосферата на аристократска къща срещу нескромните 15 евра, напазарихме си бонбони за армагани и се прибрахме с по-малко от 20 км в крачкомера. Оставихме списъка от забележителности неизпълнен, за да имаме повод да се върнем отново, защото виното и вкусната храна си заслужават, а забележителността е Приднестровската молдовска република, сателит на Русия, където към днешно време се плаща в рубли и само в кеш, цените са още по-ниски, влиза се през паспортен контрол и се стъпва внимателно, защото при грешна стъпка и може и да не те пуснат да си тръгнеш. До нови срещи, Молдова! Раят на философските разкази на чаша вино!