Свещеният (Шри) остров (Ланка) на Буда!

Беше зимата на лето 2018-о (януари), време за поредното бягане от студено на топло :)
Летим от София, през Доха до Коломбо - столицата на Шри Ланка.

Групата!

Пътьом се възхитихме особено от Катарското летище, построено преди 3 години по последен вик на архитектурата. Летището, което никога не спи, има повече от 30 кафенета и ресторанти, включително пиано бар с жива музика, и уникални детски площадки от мед с мека настилка, изобразяващи различни великански кукли.


летището в Катар

Ако имате възможност да избирате дългия си престой, със сигурност там ще ви се стори по-кратък.
Кацаме в Коломбо на 7ми януари сутринта. Топлият влажен полъх се усети мигновено след отварянето на самолетните врати. Усещането винаги е приятно, особено като идваме от минусови температури.
Имаме посрещач - като по филмите, държащ табелка с името ни. Много специално усещане :) Братът на водача ни за следващите две седмици. 


На морската алея в Коломбо

Направихме бърза автомобилна обиколка на Коломбо с кратки спирки на Independence Square,Galle Face Green - beachfront (огромна океанска ивица, стъргалото на града един вид - посипано с червена песъчлива почва, която допринася за прахообразуването в района), Gandaramaya (Vihara) Buddhist Temple (Странно схващане за храм - имахме усещането, че са заградили един цял квартал с постройки, превърнати в отделни параклиси и музейни експозиции.

Площад на независимост

 Оказва се, че във всеки подобен будистки храм има по едно старо дърво с огромен ствол, което символизира мъдростта на времето). Бързо установихме, че градът ни напомня донякъде на повечето големи градове в Индия с натоварения си неурегулиран трафик, мръсен въздух и много хора на едно място.

Будистки храм в Коломбо

С две думи, Коломбо спрямо Делхи ми се стори като София спрямо Брюксел. Сравнително по-добра инфраструктура, по-малко замърсено, по-висок стандарт на живот. С една сума - по-малко шарено.

Отпътуваме за провинцията с надежда там да открием повече причини на възхищение, присъединяваме се към групата приятели в Habarana, които са там от предишния ден.
Имаме амбициозна програма за следващите две седмици, придвижваме се с бус и сме приятелска група от 15души:
Ден 1.
- Отиваме да караме колелета в парка Polonnaruwa Archeological Site в Централна Северна провинция на Шри Ланка. Древно селище с многобройни будистки храмове или поне останките им. Някой от храмовете са доста запазени и стените им разказват за преживяното време. Научихме, че е изключително неуважение да се снимаме с гръб към статуя на Буда, управниците на храмовете дори изискват изтриване на подобни снимки, бдят зорко за нарушения. Влиза се задължително боси в храмовете, дори да са само останки. Буда основно е изобразен в две пози - седяща медитираща и полегнала на дясна страна. В редки случай се среща и изправена статуя на Буда. Будистките храмове се наричат "ступа", изглежда като могила, но е иззидана от цимент/ камъни/ бетон и няма отвор. В няколко ступи в света са зазидани останки от тялото на Буда. Има една такава ступа в Шри Ланка, намира се в Кенди. В останалите ступи се зазидва символичен предмет - реликва, който се натоварва с особено значение и почит.
Защо Буда в Шри Ланка? Буда е роден в Индия преди повече от 2500 години. 3ти век започват будистките влияния в Шри Ланка. Така се формират две основни течения - Будизъм и Индуизъм. През годините позициите за надмощие се утвърждават дори с граждански войни. По настоящем, индуистите населяват само северната част на острова.
Основните езици в Шри Ланка са синхала (повече от 70% от населението и изповядват будизъм), тамили (изповядват индуизъм) и английски (мюсюлмани, християни и др). Оттук започват и разликите с Индия. Друг любопитен факт е, че местните не долюбват северната си съседка и дори се обиждат, ако бидат сравнявани с индийците.
- Sigiriya - известната "Лъвска скала", представлява огромна скала, на която е построен древен храм. По средата на скалата има вдлъбнати пещери, изрисувани с Буда и с 500те жени на един от видните им владетели.


В подножието на "Лъвската скала"

Понастоящем този обект е под закрилата на Юнеско. По безброй стълби се изкачваме до върха на скалата - планина, от която се открива вероятно вълшебна гледка, невидима за окото поради постоянната мъгла или мараня в Шри Ланка. По средата на трасето има останки от лъвско тяло, иззидано в скалата.

Имаме близка среща с местните обитатели и крадци на дребни вещи - маймунките. Ухажвах си с кашу, за да скъся дистанцията, струваше си. Имат такива меки ръчички, като бебешка кожа, но са дружелюбни само докато имат изгода.
Ден 2.
- Dambulla /Cave Temple - пещерни храмове.
Своеобразен будистки манастир, качен на най-високата точка в града. Вероятно гледката от върха е превъзходна за тези, които могат да виждат през мъгла. Отново. Храмът представлява редица от изрисувани пещери, в които се помещават огромни статуи на Буда.

В подножието на скалния манастир

Интересен факт е, че в определени периоди на деня затварят посещението на пещерите, за да си почива Буда (около 15-20 минути). Уцелихме такава пауза около 14.00.
Рисунките в пещерите са уникално красиви, наподобяват стенописите на християнските храмове. За радост атмосферните влияния са щедри в този регион и рисунките са запазени много добре.
- Ranweli Spice Garten - градина с подправки и плодни дръвчета.
С особено въодушевление излязохме от там, защото научихме интересни факти за билки и плодове, които използваме ежедневно. Например куркумата изглежда досущ като джинджифил, но е оранжева. А джинджифилът се оказва, че е афродизиак. Черният пипер расте на дърво, чийто плодове са гроздове със зрънца. Зеленият пипер се бере зелен, Когато е узрял се превръща в черен пипер, а когато черният се обели се получава бял пипер. Ананасът расте на храст, а не на дърво - това беше масовата изненада. Изкусни масажисти правят чудеса с масажни кремове от алое и сандалово олио. Направиха ми такъв с вълшебна и подмладяваща смес. Свалиха ми 10 години от лицето :) Това е спорно, но безспорно масажът беше освежаващ.
- Kandy - стара столица на Шри Ланка, намираща се в сърцето на острова. Разходихме се по шарените улици с магазините. Местните търговци обичат да се пазарят, допустим е пазарлъкът дори в магазините, където стоките имат фиксирани цени с етикети. Възможно, дори задължително е поне 50% да се свали цената.

Тук-Тук паркинг в Кенди

За разлика от северните си съседи, не са твърде напористи, разбират когато се каже категорично "не". Преследват те само ако усетят шанс за надлъгване в цената. Така се гонихме с един амбулантен търговец на рокли. Започна с единична цена 2500, после падна на 5 000 за 5 броя. Напазарувахме си статуи на Буда и всевъзможни текстилни изделия. Жените в Шри Ланка носят сари, подобно на индийското или поли, а мъжете се пременят с поли. Въпросната пола е дълга ивица шарен плат, увита около кръста и завързана с възел на корема или хълбока.
- Kandy dancing show - Има да догонват Боливудските представления.

Ники с традиционен барабанист

Барабаните, игра с огън и ходенето по въглени са основните характеристики на представлението. Интересно е да се види, но далеч не е особена наслада за сетивата. Нашият гид ни беше уредил места на първия ред. Нали е родом от Кенди, бил популярен Кендимен в града.
- Kandy Temple of the Sacred Tooth Relic - Будистки храм, в който се съхранява зъб от Буда, намиращ се на брега на езерото в сърцето на града. Огромен комплекс, съставляващ редица малки храмове, мемориали и площадки за медитация. Същинският храм със зъба е двуетажна сграда, построена от злато и мрамор. Поклонниците носят бял лотос или националното цвете (синя лилия) в знак на признателност и ги оставят в храма. Мирише омайно и гледката определено гали окото. Бяхме в тълпата и ние, и ние видяхме зъба, макар и заобиколен от многобройни пластове платове, метал, стъкло и прочие. Видяхме го индиректно, но си го представихме директно чрез силата на убеждението и вярата.
Будистите са особено хрисими хора, имат благи очи и се радват на жизнено-важните неща - да са здрави, да са заобиколени с любов и детски смях.

Цветя в храма на Буда в Кенди

Това ни учеше и нашият гид - Саман, чието име значи "цвете". На 38 е, не е имал късмет да намери истинската любов все още, за което е много тъжен. Най-вече, защото няма наследник. Моли се всяка сутрин, докато ни возеше в ранни зори към следващия туристически обект, шептеше си отдадено своята молитва. Изпитвах признателност в тези моменти, тайно го наблюдавах с крайчеца на окото си, за да не наруша интимния момент между Саман и неговия Буда.
Ден 3.
- Gampola Tea Factory - напът за Nuwara Eliya посетихме стара и пре-стара фабрика за производство на чай. Научихме за наличието на златен чай, който е особено полезен за хора, които искат да живеят изключително дълго :)

Дегустация на чай

Шри Ланка е един от основните производители и износители на черен чай. Част от британското наследство и до момента е основен поминък за много местни, чаените плантации дават работа на мнозина целогодишно. Интересен факт е, че черният и зеленият чай се добиват от листата на камелия. Младите листа са Iво качество, старите листа плюс клонки са съответно IIро и IIIто качество, в зависимост от съотношението. Белият чай се добива от различен сорт камелия, но само от зелените й - неразлистени стръкчета на растението. Златният чай се добива от същата камелия на белия, но се суши 24-48ч. Белият само 12ч.
- Ramboda waterfall - според Саман, имахме възможността да видим един от световно известните водопади. Видяхме го от далече и вероятно затова не успяхме да се убедим в световното преимущество на тази природна забележителност. С риск да ме замерят с камъни разни хора, за мен този водопад не беше по-величествен от Райското пръскало. Само дето не съм чувала никой сънародник така да го величае. А ето, че има защо :).
Всъщност има разлика. Освен големия водопад, Рамбода е събирателно за редица малки водопади в близост до пътя. На всеки от тях беше монтиран по един маркуч и местните го използваха за автомивка. Бизнес моделът е следният - който се сети да приспособи маркуч към водопада взема наем за използването му - 100 рупии/ 1 лв. Ако си носиш кофа и ти е мерак да си поливаш, спестяваш като не ползваш маркуча. Водата е безплатна, природен ресурс е все пак.
Ден 4.
- Nuwara Elya  - Horton Plains/ End of the world - национален парк в сърцето на гористи планини на малко повече от 2 000м височина.


Борба за живот - природа

Отидохме рано, преди изгрев слънце, за да можем да изкачим върховете преди слънцето да се покаже високо и обичайната мъгла да скрие великолепните планински гледки. Успяхме. Изкачихме се до популярната за туристи точка, наречена "Накрая на света". Гледката е величествена. В 9,30 падна дълбока мъгла и заръмя ситен дъжд. Местните бяха прави - струва си ранно ставане. Паркът е популярен с редица редки животни като сърни, елени, няколко вида птици и прочие, дори мечки, които не видяхме.

Да се помни!

Основните обитатели бяха гаргите. Имаше един красавец елен с изваяни рога, нает  явно на щат преди входа на парка за прелъстяване на туристите фотографи с цел въодушевление, че това е само началото от разнообразни видове по-натам.



На края на света

Уви това е и краят, други животни или няма или ние не нямахме късмет.
- С влак от Nuwara Elya до Ella - преживяване, Гугъл в снимки за маршрута.

С влак до Елла

известно като най-красивото пътуване с влак в света. Факт - не бях пътувала с влак по толкова панорамен маршрут. Гледките, които успяхме да откраднем през мъглата бяха величествени, имах усещането, че хоризонта е забравил да се застопори на едно място или се е загубил нейде из далечни светове. Огромни чаени полета, миниатюрни сламени колиби, заобиколени с малко по-големи обработени нивички, разперили прегръдките си многобройни хълмове, застъпващи се като дипли на богато натруфена пролетна рокля. Пролет. Такова е усещането като гледаш всичките възможни нюанси на зеленото. Ето какво разправя
Малко факти - влакът се движи с 20км в час. За справка и автомобилите не хвърчат, движат се преко сили с 60км в час. На единствена им магистрала ограничението е 100км в час. Та, влакът. Билетите масово са изкупени, поне мрежата така разправя. Час преди пътуването бяхме на спирката и успяхме да вземем 15 билета за втора класа. Билетче = 100 рупии или 1лв. Седящи места нямаше. Местен младеж беше така мил да ми отстъпи мястото си, възползвах се за около час и му го отстъпих обратно на свой ред.
- Елла - малко селище, известно преди всичко с пътуването с влака. Остана ми в сърцето. Сякаш пътя, който ни водеше към него с великолепните гледки ни подготви за още по-красиво изживяване. Отседнахме в най-красивото и диво място, на което съм била до сега. Хотелът се намираше на висок байр.
Стаята ни беше с гледка към изгрева, стъклата на прозорците бяха заменени с дървени щори и имах чувството че птиците пеят само за мен. Песента на това място е магична, наспиването пълноценно, събуждането го сравнявам с пълна наслада на сетивата. Тази песен бих я послушала няколко дни. Ей така, само да седя на терасата и да слушам. И да обичам. И да не мисля. Само да обичам.
Ден 6.

Почивен ден преди Яла

Езеро в парка

- Yala national park - огромен за размерите на острова парк, един от големите с най-много и разнообразни животински видове. Видяхме леопард или поне фриволното помахване на ушите му, от има няма 500м. Отново си го представихме по-добре, отколкото го видяхме. За сметка на това съпровождахме един слон тийнейджър по време на сутрешната му разходка. Беше буквално силно превъзбуден от срещата си с нас.  Многобройни пауни красяха крайпътието, даже един ни изненада с ниският си полет над джипа. Организацията на фото сафарито не ми допадна - изцяло покриваше комерсиалният замисъл, но без мисъл за животните. Пътувахме с джипове с по средно 9места. Нашата група справедливо се разпредели в 3. Имаше джипове с по двама души само. Накъдето и да се обърнеш по мрежата от пътища жужаха като черни стършели джипове. Горките животни. Нищо чудно, че не бяха във възторг от визитата ни.
Ден 7-8.
- Tangalle - плаж, пустост, дивост и красота. А! Кокосите пропуснах. След седмица интензивно обикаляне по планини и храмове, това райско местенце ни се стори несравнимо.


Ники доволен

Опитахме за сефте пържола от риба тон. Мноооого вкусна. Аз лично си задоволих насъбралия се глад за скариди. Плажната ивица е безлюдна,


аз нахранена

дървени барове можеш да срещнеш рядко, наподобяваше уюта на българските плажове преди 30 години. Единствено - плажът беше доста каменист и океанът имаше несравнимо силно течение навътре. Никой от нас не се осмели да плува.
Ден 9-11.
- Mirisa - отидохме от пустошта в джангъра. Тамошния Китен с надиплени един до друг барове на плажа, нощен живот и магазини. Плажовете са песъчливи и превъзходни за почивка и заиграване с вълните, даже за плуване.


Плаж в Мириса

В околността има подходящи плажове за сърф. Взех първият си урок. Уникално приятно усещане за баланс на повърхността на водата.


Някой трябва да вози дъските за сърф

Ще опитам отново, без убеждаване :). Почти 2 часа инструкторът беше с мен във водата, за да ме пуска върху вълните. Цената беше 2000 рупии. Приятно изразходени 20 лв. Карахме джет с Ники. Уау. Това беше екстремно. Благодаря ти за мотивацията да го яхна, любов! Определено си струваше преживяването!


Рибари на ужким

Докато обикаляхме плажовете се натъкнахме на традиционните рибарски столчета във водата, направени от бамбукови пръти. Навремето са били същински риболовни средища, а напоследък с останали като туристическа забележителност и местните си работят на смени като актьори за снимки. Ако искаш да снимаш - 100 местни пари, ако искаш да те снимат на рибарско столче 500 пари. И аз бях там, и аз се катерих за снимка :)
Ден 12-14.
- Hikkaduwa - последни 3 дни на плажа. Хикадува е чудесна комбинация от урбанизация и пустош. Плажовете са широки, застроени само с ниски хотели и бунгала. Океанът те допуска само да се боричкаш с вълните, което ни беше достатъчно.

Гледка от стаята

Имахме най-яката гледка от стая някога. Сутрин ме събуждаше шумът от разбиращите се вълни. Имах чувството, че океанът изпращаше водната си стихия да почука не много нежно по вратата, за да ми каже "добро утро" :)
- Sea turtle Farm & Hatchery - посетихме кoстенуркова ферма в Habaraduwa. Научихме любопитни факти за живота на костенурките.
- Ambalangoda National Mask Museum - в реално време видяхме как от парче дънер за горене в камината може да се произведе уникална красота в цветове. Няколко души работеха усърдно по поточната линия на производството на маски, като всеки имаше своята важна роля в дялкането на дървото, полирането с шкурка, боядисването с основа, рисуването с фина четка. В магазинът на музея имаше толкова много приказни фигурки, че ти се приисква да си купиш една торба. Скъп е. В последствие установихме, че редица от стоките на летището дори бяха по-евтини.
- Moonstone mine - съвсем на изпроводяк посетихме мина за лунни камъни, научихме за животът на камъните. Стара и пре-стара мина, превърната в театрална площадка и търговска марка. Интересен факт - синият лунен камък е изключително скъпоценен камък. Белият е по-често срещан и не толкова търсен.

Миньор в каменната мина

Магазинът в края на туристическата обиколка беше безобразно скъп, нямаше бижу по-евтино от 400 долара. Къде сме тръгнали ние раница-туристи да събираме лунни камъчета.
Ден 15.
Спим в хотел до летището в Коломбо. Изненадващо се оказваме в силно урбанизирано селище, където животът ври и кипи денонощно.


Готови за прибиране вкъщи

Време е да кажем "довиждане, Шри Ланка! До нови срещи"!

Хората на Шри Ланка - са добри. Просто добри по природа. Поне тези, които срещнахме. И няма как да не са, националният им цвят е белият. Почитат луната - всеки ден с пълнолуние е национален празник. Не пият алкохол. Не се продава в супермаркетите, само в специализирани, съмнително скътани магазини с решетки, "пропадналите" хора го купуват. Пропаднах и аз, купих си бутилка вино - най-скъпото вино, което съм пазарувала. Будизмът ги вдъхновява да вярват силно в добрите дела.



Пазар в Шри Ланка

Толкова много причини имат, за да са добри хората. Имахме щастието да живеем с това добро две седмици 24/7. Казва се Саман. Нашето цвете/ екскурзовод/ шофьор и приятел. Запитахме го какво е нивото на престъпност в страната. Наложи се да обясним какво имаме предвид. Запитахме го какво ще направи с печалбата от лотарийните билети, които си купува всеки ден. Отговори ни: "ще ги даря на будистки храмове, на бедните и гладните" - а какво ще направиш за себе си? - "ще ги даря на храмовете, защото така ще се погрижа за добрата си карма и ще съм сигурен, че в следващия ми живот ще бъда щастлив". В същото време той не е богат, всъщност дори е тъжен, защото бившата му жена го е напуснала, т.к. не е имал достатъчно пари, за да й осигури охолен живот. Никога не е излизал от пределите на родината си, но е любопитен какво ли е отвъд. Има възможност да отиде в чужбина, но не иска сам. Иска с любовта, когато я намери. Иска да е споделена радостта от впечатленията. Силно е притеснен, че няма да успее да се ожени наново, защото при тях обичайната възраст за женитба при жените е 18-25г, а при мъжете 25-35г. Ако не се уредиш дотогава, много малки шансове. Освен това възпитаните Шри Лански момичета не излизат сами след 18ч. Освен момичетата на Коломбо. Няма женски вечери, няма женски партита. Това обяснява липсата на жени сервитьорки примерно.

Децата на Шри Ланка са общителни и усмихнати, облечени в униформи още от детската градина. Всички ходят на училище. Повечето стигат до университета, вярват в науката. Образованието е безплатно. Учебната им година започва през април след месец "лятна ваканция". Спортуват. Националният им спорт е волейбол, но най-популярната игра - крикет, още едно от наследствата на Великобритания.


Дете от Дамбула



Ученици на разходка в Ботаническата градина



Ученички в спортния им полуден



Деца от детската градина



Деца на сватба

Ники с девойка, правеща супа :)

Природата на Шри Ланка - почти като нашата, само като заменим широколистните с палмови дървета :) Чаените полета са уникално красиви с характерния си зелен цвят. Оризовите ниви омайват с различно зелено. Португалците са им донесли иглолистни дървета, които са масови по високите им части в планините.


Цвят от дърво

гледка към върха Алан Пийк

Най-дебелият дънер на дърво, който съм виждала - храм в Коломбо

Имат много видове фикуси, един от които е паразитен, защото се увива около стеблото на друго дърво като паяжина и го задушава постепенно.

Храната им е вкусна, леко пикантна, предимно пържена. Самоски (панирани бухти пълнени с варено яйце или зеленчуци); роти (палачинка); рула и други вкусотии.


Витрина с храна

Маршрутът ни!

Любопитни факти:
- Старото име на Шри Ланка е било Цейлон, от където и популярният Цейлонски чай (черен) и Цейлонска канела.
- Работният им ден е 9-15.00ч.
- Най-популярната им бира "Лъв" струва 500 рупии = 1 лв, основно местно ястие (Kottu) 600 рупии = 6 лв.
- Билет за градски транспорт в Кенди е 10 рупии = 10 ст. Автобусен билет от Кенди до Коломбо е 150 рупии = 1,5лв.
- Според Будисткото вярване не е добра карма да седиш с подпряна глава на масата, защото излъчваш отчаяние. Знак на нещастие е това.
- През януари слънцето изгрява в 6ч и залязва в 17.30ч, става много бързо тъмно. В 8.30ч слънцето е много по-силно от това в 14.30ч.
- пътищата са им също така добри като тези в Австрия, като изключим липсата на тротоари, мантинели и банкети.
- има райони, които все още се възстановяват след цунамито през декември 2004-та. Вълните са достигнали до 800м навътре към острова.
- обиждат се когато ги сравняват с индийците, поклащат главите си за съгласие досущ като тях.
- масово говорят приличен английски.
- един от символите на страната е характерна само за региона рибарска лодка - наподобяваща ръчно сглобен катамаран.
- бих отишла отново. След като посетя редица други места от дългия ми списък :). Може би бих отишла, ако Саман намери любовта и ни покани на сватбата си. Със сигурност ще е силно вълнуващо преживяване.
Снимките на Емо!

Обетованата земя на Земята - Израел!

От много малка съм свързвала Израел с чудесата на Господ и Мъртво море. Винаги съм намирала връзка помежду им - макар и по неясен за мен начин, може би разходката върху водата и природния феномен на солта в морето. След известно време се образовах, че Исус е ходил по едни други и сладководни води Галилееви.
От родителите си съм слушала, че е особена чест и превилегия да отидеш по тези земи, защото се завръщаш, ако не различен отвън човек, то прероден отвътре и белязан като "Хаджия" - титла, носеща признание и гордост, а вероятно и блаженство на духа.

С преливаща доза ентусиазъм и след 2,5ч полет от София до Тел Авив пристигаме от 10 на 25 градуса на 30 ноември 2017г. Въоръжени сме с търпение за дълга и подробна проверка на летището, за да влезем в страната. Воала, минахме след голяма румънска група и няколко процедурни въпроси от страна на митничарите. Без драма и затруднения, ни дадоха виза на хвърчащ лист за тримесечен престой.
Вътре сме. Купуваме сим карта за интернет и с влак се отправяме към центъра на Тел Авив. Във влака има юсб вход на всяка седалка и екран за скоростта на движение, също и wifi, движим се по разписание, спирките биват обявявани и на английски, така че лесно проследяваме къде трябва да слезем. Всички табели са написани на иврит, арабски и английски. Повечето хора знаят английски и проявяват отзивчивост да ни помогнат с ориентацията.
Пристигаме на централната гара, излизаме на кръстовище и зяпваме от удивление - Тел Авив е космополитен град с небостъргачи - новопостроени и строящи се в момента, рекламни билбордове на популярни марки,

Тел Авив - нов град

Тел Авив - стар град

големи булеварди и кръстовища, многобройни потоци от коли (значителна част ожулени или чукнати, предимно бели или светли цветове, вероятно заради маранята през 10те много топли месеци) и прочие сгради. Разходката вечер по широката морска ивица те пренася в летен спомен с привкус на морски бриз и младежка динамика. Градът не спи, особено в четвъртък, в навечерието на почивните дни. Млади хора с разноцветни модни и дръзки стилове, заредени с настроние обикалят нощните заведения, главните улици оживяват от глъч и шумотевица. Новият град е в пълен дисонанс със стария Яфо (Old Jaffa), известен с античното си пристанище (над 8 000г) и стари сгради, в които живеят само артисти.

Да - писано или неписано правило на стария град е да бъде обитаван само от хора на изкуството. Единственият ми досег до католицизма в Израел беше църквата Св. Петър, чийто олтар гледа на запад, обратно на източно-православните храмове. Твърди се, че към края на земния си път, Св. Петър е бил повлиян от Римо-католическата църква и това е причината за западното изложение на храма. В Яфо си съжителстват привидно хармонично различните религии и общности като мюсулманска, християнска и еврейска. Не забелязах същото в Обетованата земя, откъдето всичко е тръгнало.
Залез над Средиземно море с изглед към църквата "Св. Петър".

Разходка в Йерусалим!

Големите изненади започнаха с факта, че Тел Авив не е столицата на Израел, а именно Йерусалим. Град заобиколен от пустинен релеф, населен от почти милион жители, обитаващи от богаташки къщи, до панелени блокове. Напълно урбанизиран и поредния космополитен град, за разлика от формираните ни романтични впечатления от филмите по Коледа за малко древно селище с прашните малки улички, по които Исус се е разхождал.

Пътят към Голгота

Старият град е заобиколен от високи каменни стени, зад които се крият човешките истории на 4 различни общности - християнска, мюсулманска, еврейска и арменска - колкото са и кварталите. Пътят към Голгота (почти изцяло в християнския квартал) започва от една от четирите главни порти на града (портата с лъвовете), през която Исус е влязал в Йерусалим, минава предимно през силно оживен пазар и завършва в църквата на Разпятието - Меката или най-святото място на земята за християните.
Уютно ми ставаше като наблюдавах жителите на града. Има живот в него, децата на Йрусалим играят като всички останали, верятно без да се замислят, че ритат топка и се гонят върху най-свещената земя на Земята. А възрастните не изглеждат най-смирените хора на света - такава е асоциацията ми с религията.

Църквата на Божи гроб

Църквата, която олицетворява мястото на смъртта, на свалянето от кръста и гроба на Исус, е обособена в три отделни храма за поклонение. Информационни табели няма, да живеят онлайн приложенията. По щастливо стечение на обстоятелствата успях за вляза два пъти до гроба, първият път беше от любознателност, вторият от любопитство.  Изобразено е идеално сякаш, за няколкото секунди престой сканирах малкото предверие на гробницата, в която е изложено парче от камъка, пропит с кръвта на Исус, върху който са наслагали пироните от кръста и трънения венец, а самата гробница е малка стая с икони и каменна пейка, която хората докосват с чиста молитва и надежда за добро. Нямах достатъчно време, за да усетя дали и как средището с най-силната енергия на света ще разтърси тялото и душата ми. Просто нямаш време, излизаш, за да влязат следващите любопитни. А може би не се подготвих подобаващо, не отдадох нужното внимание на религиозния аспект. Отидох там повече като турист, отколкото като вярващ. Но, повярвах още по-силно, че не са мястото или човекът тези, които могат да те вдъхновят да вярваш - напротив, по-скоро могат да те откажат.

Децата на Йерусалим

Навсякъде и никъде вярата в "онази" сила е винаги с нас - на Божи гроб, в отражението ни в иконата в дневната, в образа на малката картонена икона, събираща се в шепата, в слънчевия лъч, забождащ се в окото рано сутрин, в падащото пожълтяло листо от последня гол клон на дървото.

Цветовете на Израел

Но пък градът мирише на букет от билки и подправки, които допълват колорита и различността на това място.

Разходка във Витлеем!

Водени от интерес и любопитство, посетихме мястото на началото. Поредна изненада - Витлеем е само на 10км от Йерусалим, но по настоящем се намира зад висока "Берлинска" стена, ограждаща автономна палестинска територия. Признавам си, че не бях чела достатъчно за политическите особености в региона, може би защото винаги съм имала особено романтична представа за хармонично съжителство на народите тук. Един от многото пъти, в които си помислих колко добре е направил Христос, че е възкръснал и не е останал да се върти в гроба си от възмущение.

църквата на Рождеството

Пристигнахме с междуградски автобус от Йерусалим, т.к. с колата под наем нямахме право да навлизаме в палестинска територия. Градът е значително по-малък по площ и стандартът на живот изглежда по-нисък от този в Йерусалим. Улиците са мръсни, наподобяващи Делхи, населението е предимно мюсулманско.
Църквата на Рождество Христово се намира на красив и голям площад в центъра, дворът на църквата е специално обаятелно и мирно място, освен че е и добре поддържано. По-късно осъзнахме, че сме имали късмета да бъдем сами при пристигането си и затова сме успели да усетим духа на мястото, думите на тишината.
Църквата е с дървен красив иконостас, стенописи, които не се виждаха от ремонтните дейности. В подножитето на олтара се намира пещерата, в която се вярва, че е роден Исус. На пода има сребърна звезда и в близост яслите, където младенецът е бил посетен от Влъхвите. Мястото е магично, атмосферата различна от тази на Божи гроб, шумотевицата и лутането липсват, макар и малка пещера, има място за всички, за тези, който искат да се снимат в различни пози, за другите, които искат просто да поседнат до яслата и да си поговоят с "него", за третите като мен, които ей така се свиват в едно кюше и гледат през хората и стените, нейде отвъд.
Излезнахме от църквата усмихнати. Изпихме по един сок от нар (от 10 шикела за един, спазарихме 2 за 15 шикела) и се отправихме с автобуса обратно за Йерусалим. На "границата", всички палестински жители слизат от превозното средство за обстойна проверка на документи, а останалите пътници ни огледаха набързо в автобуса.

Изненадите не спират дотук. Ако бях на израелска територия, бих казала шеговито, че ни вкараха в нов еврейски бизнес модел, но явно и палестинците се повлияват в посока на увеличаване на нечий личен вътрешен продукт. На входа на църквата ни посрещна учтив "самарянин" с обяснението, че има дълга опашка за влизане в пещерата и негова работа било да въвежда семейства и малки групи директно до входа й, минавайки през тайни подземни коридори. Видиш ли, по български си имаме едно наум и попитахме - дали заплатата му е покрита от църквата и той спомена, че би ни направил това добро само за 100 шикела. Отказахме, наредихме се на опашката, която вървеше не бързо. След няколко минути, същият самарянин отново ни посети с нова оферта - вече 80 шикела. Съгласихме се да влезем в схемата и разбрахме защо редовно се пише из интернет за нахални руски туристи, които пререждат цялата опашка. Човекът ни преведе пред цялата опашка от чакащи като "важна" делегация и докато се усетим вече бяхме на броени метри пред входа на пещерата. Надявам се личното угризение и смущение от неодобрителните погледи на хората ни бяха специален урок за опрощаване на сторения грях.
Дали в стремеж за собствено успокоение или анализ на фактите стигнахме до заключението, че липсата на организация във всичките свети места в Израел е достатъчната предпоставка подбни модели на финансиране да работят. Защото този човек, беше част от мрежа "смирени самаряни", които омайваха малки групи туристи. Шефът на бригадата разхождаше умен телефон из двора на храма.

На залез в Мъртво море!
За да стигнем с колата под наем до морето трябваше да заобиколим палестинската автономна територия и така изгубихме планираното време за посещение на Масада. За мое щастие посетихме морето, което се намира на повече от -400м надморска височина. От момента на 0та, имаше табели за нивото. Ушите заглъхнаха, релефът ставаше все по-пуснинен. Пътищата са все така добре поддържани и колкото табели в България за прескачащи сърни и крави по пътя, толкова табели за камили имаше тук. Друг интересен и непознат пътен знак - "no shouder".

кифличка!

Ах, морето!
Не се потъва, НАИСТИНА! Пипнахме и видяхме с очите си. Само за справка, Исус не е вървял по водите на това море, а по водите на Галилейското езеро, което е сладководно и на север.
Изключително солено, повече от 30% сол, за сравнение Черно море е с под 2% концентрация на сол. Дъното беше бяло, водата бистра. В райони с кално дъно, водата е тъмна и мътна.
Има твърдения, че в дъното на морката долина са били разположени градовете Содом и Гомор, символът на неразкаяния грях, унищожени от огън и жупел - проява на Божия гняв.


Разходка в Хайфа!
Аз бих го нарекла "перлата" на Израел. Град с доста прилична инфраструктура за региона, на брега на Средиземно море, значително начесто срещани добре поддържани къщи палати, отново много млади хора и деца. Освен това е неформален център на нова религия, от началото на 19 ти век - Бахай.

Неведоми са пътища религиозни и финансовите им потоци, но очевидно има достатъчно привърженици, за да поддържат особено красив символ - най-голямата терасовидна градина, оборудвана с напоителна система и непрестанно цъфтящи видове. Висока е 700 стъпала и се поддържа от 140 градинари.

 

Красотата й е неизменна, гледката от върха е несравнима, погледът ти се плъзга плавно по цветните тераси, продължава върху покривите на богаташките къщи и се гмурка в морето зад пристанището или се замечтава нейде далеч зад синия хоризонт.


Интересни факти за Израел:

Банан със сиамския си близнак

- ГМО банан или просто щастливо растящ :) В региона виреят портокали, маслини, банани - и всички са вкусни :)
- междуселищни пътища в много добро състояние, многолентови и добре маркирани.
- градските площи и инфраструктура не се поддържа, кабели и зацапани фасади е честа гледка.
- много чуждестранни жители, английският е широко разпространен.
- електрически колелета и тротинетки е най-честият начин за придвижване.
- видно полицейско присъствие: силно въоръжени полицаи, военни хеликоптери.
- знак STOP е ръката на Фатима - символ на вярата, силата на духа и прогонването на лошото.
- плажовете на Средиземно море са с изключително фин жълт пясък.
- хората са добронамерени и спортуват.
- неписано разделение между християни, мюсулмани, евреи и арменци - колкото са и кварталите в стария град на Йерусалим.
- църквата на Божи гроб се стопанисва от мюсулманско семейство, в резултат на раздор между християни и евреи.
- мерки за сигурност като скенери и проверка на багаж по светите места липсват, но за сметка на това в централната гара в Тел Авив се влиза през скенер.
- литър бензин е 3лв, местна бира в магазина 5лв, дюнер с екстри 20лв.
- кола под наем не е разумно решение, ако има ограничение за влизане в палестинската автономна територия. Междуградските автобуси са добро решение.
- Тел Авив НЕ е столица на Израел. Йерусалим е столицата.
- иврит е официалният език, пише се от ляво надясно.
- генерално (както би казала Ани) работното им време е: неделя - четвъртък 10-20.00ч; петък 10-15.00; събота - след края на Shabbat (обикновено около 17.30ч). Петък и събота са официални почивни дни, но не и за частния бизнес.
- традиционно ястие: shakshouka (зеленчуков гювеч с яйца и месо), kunefe (кадаиф със сирене).
- мезуза - свитък с пожелание за добро, пъхнат в кутийка, залепена на касата на всяка врата - популярна мярка и в Йерусалим и Тел Авив.
- "благодаря" на иврит = "тода".


Завърнах се и първият човек, на когото се обадих беше вуйчо ми. Той ми каза - "еййй, голяма работа си, никога никой от нашия род не си е представял, че ще имаме Хаджия. И така от 1879а година. И ето, ти го направи - постигна недостижимото".
Аз се усмихнах и казах - да, вече нашият род можем да се гордеем и с това постижение в такъв случай. Затворих слушалката и си дадох сметка, че силата на вярата е някъде там в сърцето и мисълта, а не в географското разположение или парченцето скала, до което драпаш да се докоснеш, заобиколен от суматоха и борба за надмощие.