Египет с деца - мисия възможна

 Планираме посещение в Египет повече от 10 години. Бяхме с единия крак в самолета, когато през 2011 започна Египетската революция и затвориха границите, свален е президентът Хосни Мубарак, управлявал 30г Египет към упадък и корупция. За съжаление следвашият 4 годишен режим не е по-читав, на власт идват ислямисти, които съсипват голяма част от историческото богатство на страната.
Слава богу, към днешна дата духовете в Египет са се успокоили и туризмът отново е основна двигателна сила на страната, макар и последните две години да е силно засегнат от Ковид пандемията. 

поздрав от египетско дете

След неуспешните опити да се доберем до Египет, ето ни вече натоварени в чартъра, двете семейства (Николови и Захариеви) с общо 4ма подрастващи младежи, една леля и една баба на борда. Възползваме се от есенната ваканция на малчуганите и потегляме от Виена към София с късен полет на 22 Окт, за да отпрашим рано на 23 Окт за Кайро, където пихме по една наздравица за мама. 
Кайро ни посрещна с време за къси панталони и тениски, сменихме тоалетите още на летището и драснахме веднага по забележителности. И в най-смелите си планове не очаквахме колко динамичен ден ни очаква. За справка, пътуваме с органицирана екскурзия от България по програма София-Кайро, Кайро - Хургада, Хургада-Кайро. Държахме изключително много да видим и Кайро и да имаме морска ваканция в едно. 

Кайро!

гладно египетско дете

Кацнахме на 23Окт 2021 в 10.30 на летището в Кайро, след час-два лутане (визи, документи, преобличане, багажи) потегляме с организиран автобус към пирамидите. На излизане от летището ни посреща гледка от посрещачи, зяпачи и таксиметрови шофьори, залепнали на стъклените врати като ваденки. Смес от чувства забошува в нас, нотки на предпазливост и инстинктивно грабване на две детски ръчички в моите, усещане за популярност и червен килим ли, кво ли, или просто това си е в реда на нещата - да те оглеждат любопитно и настоятелно и междувременно да си гонят ежедневните задачи. 
Кайро - типична столица от третия свят, преобладаващият цвят е на пясъчен прах, туристите са приемани като ходещи банкноти, навлизането в личното пространство е балансирано, мъжкото присъствие по улиците и площадите е повече от 90%, жени даже по балконите рядко мяркахме.
Жените обикновено не работят. Гледките на бедност са масов пейзаж.

Жилища в Кайро

Незаконни постройки помещават по-голямата част от населението в най-бедните квартали като Гиза, където се намират трите най-известни пирамиди в света. Това по себе си е дисонанс - целият свят се извъртява да дойде да види това седмо чудо на света и инвестира туристическия си бюджет, който потъва нейде в небитието, и инфраструктурата не само си остава същата, а и не се подобрява. Типично за подобно общество, управлявано през малкия екран - на всеки балкон и керпичена колиба сателитната чиния е задължителен аксесоар. Полицейското присъствие е забележително, едно от първите определения, чути по адрес на Египет е, че е полицейска държава. 
Имат иначе и хуманни закони, като - забрана за събаряне на незаконните постройки (разбираме люлински 5-6етажни блокове), докато доброволно до последния живущ не напусне. Дотук с хуманността. Много от постройките са под санитарния безопасен минимум на живеене, като  всеки покрив бива използван за обор, където отглеждат добитък, включително и кокошки. Като цяло животните имат широк мироглед с гледките от високо, макар и пътешествието им да е с еднопосочен билет към горните етажи.
Смог, надвиснал над пясъчни незаконни постройки, търкалящи се в прах и мръсотия деца, които би следвало да са на училище (неделя е работен/ учебен ден. Тук по подобие на арабския свят почивните дни са петък и събота), бездомни кучета тук-там и многолюдно мъжко присъствие по улиците - това е първото ми впечатление от столицата.

Пътувахме около час и ето ни пред единственото оцеляло до днес седмо чудо на древния свят - Пирамидите в Гиза. Три все още оцелели, благодарение на благослонния климат в района, където вали максимум 2х в годината, ако въобще.

гледката от ресторанта в Гиза

Има и три малки почти разрушени пирамиди. Най-голямата Хеопсовата пирамида е в почти съвършена форма, дори е запазен вътрешният й коридор към тържествената зала с гранитен гроб. Дали въобще е била предвидена за гробница на Хеопс и построена около 2500г преди Христа - ще остане вечна загадка, няма категорични факти, в никоя пирамида не са намирани мумии на фараони.

Като си в Египет, придвижвай се като египтянин!

Пирамидата е висока 138м и до 1300г след Христа е била най-високата постройка в света. 

тунелът в Хеопсовата пирамида

След бърза обиколка на четирите й страни, сочещи всяка географска посока и бясно изкачване и спускане пълзешком на вътрешния тунел, драснахме към сфинкса, който гордо е обърнал гръб на пирамидите и кротко наблюдава суетата на хората, обърнат на изток. Твърди се, че лицето на сфинкса е патронът на втората по големина пирамида - Хефрен, син на Хеопс и баща на Микерин - патронът на най-малката от трите запазени пирамиди. Хефреновата пирамида е втора по големина, но е построена на 10м платформа, поради което изглежда по-висока от тази на бащата фараон, явно че е имало борба за надмощие в тези роднински династии.
Сфинксът е с тяло на лъв и глава на човек, символизирал фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето, затова гледа на изток. Сфинксовете са популярен аксесоар в повечето храмове в Египет, но най-известният е този до пирамидите в Гиза. След кратко съзерцаване в творенията на древните египтяни направихме един бърз тигел през магазин за папироси с демонстрация как се произвеждат и по тъмно се прибрахме в хотела за вечеря и нощувка. 

Симеон изучава папироси

Ден 2 в Кайро посветихме на Египетския национален музей, в който са съхранени завидно много древни факти за пре-богатата стара история на тези земи. Пълният комплект от съкровища и предмети, намерени непокътнати в гробницата на Тутанкамон го оставят в историята като най-известния фараон в световната история. Той е умрял само на 18 години и има най-краткотрайната власт с не особено блестящи изяви, но остава в историята именно благодарение на богатите исторически находки открити в гробницата му, където са открити също и мумиите на тъща и тъста му. Съкровищата, вещите и стенописите са обогатили нейзмерно много египетската история и са открили нови хоризонти за проучвания на археолозите. Този музей си струва посещение и разходки за поне цял ден. Мумифицирани животни, саркофази, статуи, рисунки, стенописи, неимерно богатство. Любопитен факт е, че всички исторически рисунки, свидетелстват, че фараоните са били с идеални фигури на гръцки богове, жените задължително стройни и по-ниски от мъжете. Действителността, доказана от ръкописите е (фараонските писари е трябвало да описват денонощно битието на господарите си, водили записки за всеки техен ход от колко пъти по каква нужда са ходили до тоалетна, кихане, дори въздишка), че често са били с редица малоформации, в следствие на кръвосмешенията в рода, само и само да се запази благородната кръв. За сведение Тутанкамон е бил силно разкривен с удължена глава и ръце до коленете.

мумията на тъста на Тутанкамон

Следобяда отпрашихме към Хургада, за да стартираме морската си ваканция. Пейзажът е пустинен, за разнообразие от време на време по трасето се мяркат канари от песъчливи скали или скалисти планини. Зеленото или плодородните райони в Египет са тези, разположени по поречието на р. Нил (до 10м дълбочина почвата е раждаща), където препитанието е от селскостопанство. Най-доброто манго идвало от Египет, интересно че нямахме шанс да го опитаме, нито ресторантите, нито в хотелите ни предложиха. На картата ясно се откроява единственият зелен цвят сред пущинака около реката. В градовете има сигурно 30/100 на глава от населението легнали полицаии, поне са маркирани с цвят. Толкова много само в Гватемала съм виждала, които даже не са маркирани и изненадват болезнено и скърцащо.
В Египет мюсулманството преобладава, но има и християни. Единственият християнски празник, който се празнува като национален е Коледа на 7 януари. 

Хургада и Луксор!
Настанихме се по тъмно в хотел Белажио, чието лоби ни впечатли силно с лукс и грандоманщина, и ни зареди с високи очаквания за престоя ни. Очакванията ни бавно започнаха да се топят с напускане на лобито и се изпариха съвсем като си видяхме стаите, но това преживяване ще намери слава в някоя статия за оплакване от туристическите услуги на Абакс и Хермес, няма да замърсяваме въздуха на този пост :). 

Кратък сбор от интересни наблюдения и факти:
- фалафели се сервират само за закуска и бях принудена да си правя арабски сандичи за предиобедна закуска :) не питайте този all inclusive къде ми залепна :))
- египтяните закусват и обядват скромно за сметка на вечерята, в почивните дни трапезата им е значително по-богата
- розе по египетски или по тарикадски в хотела - смес едно към гьотуре червено и бяло вино ;) 
- пазаренето е национален спорт, задължително практикуван дори в магазини и аптеки, примерно
- светофарите често ги мислят за маркировка на пътя и съответно не спазват светлините
- очакват бакшиши, дори само като ги заговориш, нелепо е направо
- пирамидите всъщност не са гробници 
- котките са били свещени животни, навремето хората са си избръсвали веждите в знак на скръб, когато котките им умирали
- Египет се смята за една от най-старите туристически дестинации на Земята
- наслада за сетивата беше да гледаме египетски традиционен танц, изпълнен от дервиш,

за мен е новост, че дервишите, които са последователи на суфизма имат такава публичност и богата носия. този човек се въртя в кръг минути нон стоп, направо си е роден пилот :) 

Луксор - по стъпките на фараоните!

От Хургада направихме еднодневна екскурзия до една от древните столици на Египет, където се съхранява не малко от историческото богатството на страната.

добре дошли в Луксор

Луксор носи името си от римския корен “луксо”, който означавал храм. Когато е населен за първи път, след древността - спечелил името си заради най-многото и големи храмове на територията си.

гледка към Нил от ресторанта в Луксор

Местните твърдят, че храмът на Амон-Ра в Карнак (укрепено селище край Луксор) е най-големият древен храм/ музей под открито небе в целия свят. 

сфинксове пазят входа на Амон-Ра в Карнак

Стартирахме с обиколка по стъпките на боговете Амон Ра - богът на слънцето, синът му Хонсу - богът на Луната и жена му Мут - царица на боговете и майка на фараоните. 

коридор в гробницата на Рамзес III

саркофаг в гробница

В долината на царете до момента са открити повече от 60 гробници, между които на всички от династията Рамзес (1ви до 11ти, само на 8ми все още липсва), също и най-ценната досега находка - тази на Тутанкамон. Съкровищата, вещите и стенописите са обогатили неизмерно много египетската история и са открили нови хоризонти за проучвания на археолозите.

гробницата на Тутанкамон с мумията му

Долината на кралете първоначално е била населена от християни, избрали тежко проходимата местност за убежище и скривалище от римляните. По време на пребиването си там са започнали да откриват важни факти за наличието на неизменни исторически богатства под нозете и колибите им, които са предавали от поколение на поколение чрез митични приказки и легенди. Едва през 1822 е открита първата фараонска гробница, която предвкусва последващи важни открития. 100г по-късно на късмет е открита и гробницата на 18 годишния фараон. Има вярване, че на всеки 100г в Египет се случват велики открития. Ще тръпнем в очакване какво ще е откритието на идната 2022 година :)

Откритите гробници са богато изографисани със стенописи и фрески, някои имат до над 130 подземни тунели от 500м и повече. Грандиозни каменни саркофази са съпровождали височайшите особи в отвъдното. За щастие фараоните са се усетили навреме и са се отказали от приживе погребване на цялата си армия от слуги и любими хора, слугите са оставали в служба на следващия владетел, а умрелият си е оставал само с неодушевените си любими вещи. Посетихме и храмът на любимата жена фараон от древен Египет Хатшепсут (хот чикън суп за по-лесно, както ни обясни Аш - местния ни гид :)) - едно от забележителните места в Луксор. Строен в продължение ма 22 години, колкото е било и владението й, този храм оставя също много факти. 

Царица Хатшепсут позира с Елен и пазител на храма

кифлички

По подобие на предшествениците си, нейната фигура е най-многократния декор, място за душевен покой и вдъхновение, в което тя е инвестирала много енергия. Не е ползван за живеене, храмът е бил средство само за уединение. Във всеки подобен храм има параклис с олтар, сочещ по подобие на християнските на изток. Стенописите и фреските наподобяват библейските, но в египетски мотиви. 

Хургада!

Хургада е изключително разтегнат град на площ, предимно първа и втора линия хотели по брега на Червено море, светът в обятията на хотелните комплекси и извън тях е в тотален дисонанс. Разходка до стъргалото на града не е задължителна, но при всички случай придава допълнителен цвят за впечатлението от бита на местните. Представете си Слънчев бряг в троен размер блясък, шум и мръсотия по улиците. Хапнахме в ресторант Моби Дик превъзходна местна кухня, камилското под форма на пържола и гулаш беше с интересен вкус. 

наздраве от Моби Дик

Несъмненото богатство на крайморските селища е възможността за опознаване на рифовете в  червеноморското дъно.

напът за Райския остров

Шнорхелингът и гмуркането ще останат сред най-ярките и хубави преживявания от Египет.

кифлея като Кейт Уинслет :)

Прекарахме на яхта почти целия ден с престой за 2часа на Райския остров и две спирания за шнорхелинг.

Борис медитира от кеф и удоволствие

Имах усещането, че са ме пуснали в най-богатия аквариум, а бях в открито море. Рибки, окрасени от целия спектър цветове се закачаха с нас и ни подканваха да се впускаме след тях сред тесните пролуки между шарени корали.
Преди да преоткрием червеноморския риф отблизо бях убедена, че толкова много цвят може да се намери само в нарисуваните индийски мандали. С радост бихме повторили и потретили, за да се полюбуваме отново на прекрасното морското дъно. Ей такива широки усмивки заредихме, за да ни стоплят дълго в студените зимни дни! 

Симеон хитрува

Ники позира

Борис се забавлява

Мишо се усмихва

Симона щастлива

Борис хитрува

Елен сияе

баба Гина се фръцка

запечатваме щастието и слънцето на този ден в сърцата си

Благодарим ти великолепен морски свят в Червено море! 

Френската ривиера с коронен привкус

Потеглихме за Френската Ривиера на 11ти март 2020 със смесени чувства и занижено приключенско усещане, в следствие на динамично променящите се мерки за социална изолация заради Корона вирус.


Крайбрежната алея в Ница

Вдишвайки средиземноморския въздух на фона на издигащите се в небесата палми, настроението ни започна да влиза в норми.
Ница ни посрещна с ярко слънце и спокойна атмосфера. Крайморската алея гъмжеше от живот, френски пенсионери с изящни рокли и изгладени панталони красяха пейките наоколо. Прическите и маникюрът също ми направиха приятно впечатление. Помислих си, че сигурно е приятно да си френска баба в покрайнините на крайбрежието.
Тъй като времето ни предразположи, барабар с раниците направихме няколко тигела по главните артерии на Ница, разтъпкахме старите калдъръмени улички в стария град  и завършихме деня с по чаша вино и ранна вечеря под залязващото слънце в непретенциозно капанче. 

Ница - стар град

шарено ни е в Ница :)



Ница - музей на модерното изкуство

Градът се оказа доста компактен и лесен за обхождане, затова планирахме да му отделим още един пълен ден, а останалите да посветим на Монако, Кан и Сен Тропе.


случайна гледка на красиво дърво и сграда

Ден втори от ваканцията ни, а за някой от нас юбилеен с цели 4 десетки зад гърба!
На рождения ми ден добавихме още една държава в списъка ни от пинчета по световната карта. Княжество Монако - вторият най-малък град-държава, след Ватикана, със само два квадратни километра площ! За по-малко от 30-40мин с влак по крайбрежието пристигнахме от Ница в Монако.


Гледка от върха на Фонтвил 

Набързо се ориентирахме по картата, изключихме телефоните, за да не плащаме скъпи минути и направихме план за пешеходна обиколка на града.

в Жардин

Градът е разположен на хълмове и през цялото време или катерихме, или спускахме баири, което пък компенсира с безкрайно красиви гледки от високо. Т.к. имахме само малко повече от половин ден, предпочетохме да посветим времето си на разходки на открито, а музеите, дворците и градините да оставим за следващ път. Започнахме разходката си из най-новият квартал Фонтвил, където живеят много от световните лица на спорта или шоу-бизнеса. Надниквахме зад богато украсени огради, за да откраднем по някоя изящна гледка на богатите и с надежда да зърнем някоя звезда по бели гащи. Баир с над 45градусов наклон ни доведе до Екзотичната градина  Jardin - едно от уникалните преживявания, които може да си подари турист в Монако.
Буквално кацнала на една голяма скала, градината не е особено голяма, но гъсто населена с повече от 7000 растителни вида, великолепни гледки и миниатюри от мостчета и площадки. Като нищо, ако времето не ни беше лукс, да изкараме половин ден в съзерцание на някое цвете или гледки към тюркоазените води на Средиземно море.
Добихме чудесно първо впечатление от най-младия район на града и заслизахме обратно към морското равнище, за да се разтъпчем по трасето на Формула 1.
Няма как да се изпусне маршрута на популярното състезание, т.к. статуи на известни състезатели с булиди и коли са накацали на ключови места от трасето.

до един от многото Ф1 звезди

Ники се вълнуваше като дете, разпознавайки от телевизионния екран ключови завои и отсечки с не скрита надежда, че един ден ще гледаме наживо състезанието от същите места.  Разбира се не пропуснахме да стигнем и до тунела, който е в непосредствена близост до крайбрежието и откъдето продължихме към лъскавия квартал Монте Карло.


За съжаление не успяхме да видим най-известното в света казино Монте Карло в целия му блясък, т.к. площадът отпред беше в ремонт и скрит зад ограда.

гледка от брега

един от известните завой на Ф1

Поради факта, че сме в извън туристически сезон, се насладихме на спокойни паркове и безлюдни улици, но и сега е най-силният сезон за строително - възстановителни дейности, от високо забелязахме множество кранове. Един от старите квартали на града е също и жилищен, освен лъскавите офис сгради.

пред казино Монте Карло

Завършихме разходката си в Монако, изключително впечатлени от чистотата по улиците, не видях дори един захвърлен фас, безупречната инфраструктура и ненатрапчив лукс. Оставяме за следващия път да разгледаме двореца на най-старата монархия в света, океанографския музей и градините на принцеса Греис. А защо не и да погледаме жужащите булиди от Формула 1.
На връщане към Ница се отбихме до китното селце Езе.

из калдъръмите на Езе

Основната забележителност е крепостта, кацнала на върха на най-високия хълм в района, от която се отваря алпийска гледка към морето.

мъглява гледка от високо

Изкачването дотам е по малки калдъръмени улички, украсени с китни ресторантчета и магазини за сувенири, и бижута. Мястото ми навя усещане за всички онези уютни крайморски местенца като Созопол, Синтра, Оя. Езе ни изпрати с дъжд и мъгла.

Ден трети - в обувките на филмовите звезди!
Кан, градът на разнообразните фестивали, но най-известен с ежегодния филмов фестивал през май, датиращ от 1939г.

гледка през булеварда

Спокойствие по улиците, красив крайморски булевард в бял мрамор, украсен с ресторанти (напомни ми на Будва и Дубровник - в никакъв случай това да не се приема като негатив), луксозни яхти в бокса за стягане, в очакване на новия плавателен сезон.

пак там, по белия мрамор

Надзърнахме зад червения килим на елегантния хотел Карлтън ИнтерKонтинентал, който е сборен пункт на филмовите звезди. Сградата на фестивала не достигна очакванията ми, дори напротив изненада ме със семплата си бетонено-стъклена архитектура тип ранен социализъм.

пред червения килим, но без килима

След достатъчна доза лукс и блясък се метнахме на влака и спряхме за кратка следобедна разходка в Антиб - друго китно селце в прегръдките на Ривиерата.

обяд в Антиб

нейде из Антиб

пак там

Не посетихме музея на Пикасо, чийто патрон е живял и жънал вдъхновение тук няколко месеца от живота си и неговото творчество е оставило траен отпечатък в региона чрез стотици галерии и ателиета. За сметка на Пикасо се насладихме на съвременно изкуство и обяд по френски под нежното пролетно слънце.

съвременна статуя на гледащия човек

Изпратихме деня с вечерна разходка в Ница.

главният площад в Ница

пак там

пак там

Ден четвърти - събудих носталгия и спомени от детството, когато с дядо се смеехме от сърце на неповторимия Луй дю Финес.

през СанТропската милиция :)

Наехме кола, за да стигнем до Сен Тропе, т.к. няма директен транспорт от Ница. Магистралата минава през китни лозови насаждения и от време на време открива гледки към лазурния бряг. По път минахме покрай много къмпинги, които лятото вероятно са доста приятни местенца за ваканция. Пристигнахме след час и половина шофиране и паркирахме в близост до стария град. Само след два завоя и 100на метра се озовахме пред полицейското управление! Разгледахме музея, който е съвкупност от филмови ленти, заснети в миналото и лицата на Бриджит Бордо, Джони Холидей и милиционерският рай, създаден от Луй дю Финес.

с един от символите на Сен Тропе

Луй с Ники :)

Разходихме се в стария град, сред пясъчно жълти сгради, лъхащи прохлада павирани тесни улички, накичени с цветни тераси. Крайбрежната алея предлага множество ресторанти и капанчета с гледка към луксозни яхти и круизни кораби.

нейде си

с любимия ни цвят синьо

Времето сякаш беше спряло за нас, в компанията на френско десертно вино и морски деликатеси под жаркото мартенско слънце. Местни жители ни споделиха, че имаме голям късмет с времето и трафика от хора, обикновено Сен Тропе е ужасно туристическо местенце и това със сигурност е пречка за усещане на същинската атмосфера.  След доволна доза витамин Д, засладихме сетивата с топка сладолед и разходихме обяда по крайбрежната алея обратно към колата.
Завърнахме се в Ница късния следобед, тъкмо навреме за разходка по крайбрежието и изпращане на залеза високо от хълма над пристанището.

Ница си е за обичане, факт :)

любов на високо

морска градина на върха

Последен ден - имаме всъщност само полуден. Т.к. ситуацията около корона вирусът се разви динамично последните дни, тревогите около отлитането ни към дома се отключиха и решихме да отидем по-рано на летището от обикновено.

колективно обличане, след сутрешна баня

Открихме тъкмо навреме, че от центъра има пешеходна крайморска алея чак до летището. Ей това се оказа най-приятното придвижване до летище, което сме имали някога (8км). Напазарувахме си пресни тестени изкушения, халва и плодове от пазара и стартирахме с късна закуска на плажа, докато група френски пенсионери правеха сутрешната си гимнастика в морето (?!) температурата на въздуха не беше повече от 15 градуса, а за водата само мога да гадая. Явно тези занимания са част от тайната на френската хубост, освен виното де :)

 ей така - следващите 8км :)

Отлетяхме благополучно и даже изпратихме без проблеми баба Гина към България! За всеки случай това пътуване имаше коронен привкус, затова ще трябва да се върнем отново! Един ден!