Дълго планираме да направим околобалтийска обиколка и сега дойде моментът. Палим с 200 на 2-ри юли 2022, веднага след завършване на учебната година и за седмица сме планирали да се запознаем със столичния живот на балтийските държави Естония, Латвия и Литва.
Кацаме от Виена в Талин рано сутринта и се озоваваме в най-tech столицата, вдъхновила брандове като Болт, Скайп и други стартъпи, с население половин милион, на брега на Балтийско море и на 80-на км по вода от Хелзинки. От пръв поглед ни изненада приятно с изключително интуитивно уреденото летище със забавления за деца: шах, тенис на маса, смарт телефони с видео игри, детска площадка, ресторанти, и всичко това на сравнително малка, но добре разпределена площ - нещо като икейско летище. С автобус стигаме до центъра срещу 1,5 евро на човек за билет, Симеон пътува гратис по грешка, не знам защо реших, че е много малък за билет :)).
Настанихме се в хотел до гарата и драснахме към стария град, където се прокрадваше любимата миризма на прясно разцъфтели липи, повечето бяха все още само напъпили, денят е дълъг, изпращахме го и посрещахме по светло, нямахме сили да изчакаме тъмните часове (лягахме към 23, събуждах се към 4,30 и все светло). Скандинавският стандарт се усеща в пътната инфраструктура, в жилищното строителство, в цените също, има си уютни малки улички с топло посрещащи сервитьори и вкусна храна, които напомнят на великолепния ми Пловдив.
 |
| местен десерт |
Обядвахме в Rataskaevu 16 - ресторант с вкусна домашно приготвена храна, където сервитьорката ни написа името на популярен млечен десерт, който да потърсим в магазина. Оказа се топено сирене с различни аромати - шоколад, плодов, ванила, кокос. В последствие ще установя, че го има и в трите държави по супермаркетите, явно е популярен снакс.
 |
| воала |
Хотелът ни имаше топла връзка със супермаркет, обиколих го в неуспешно търсене на десерта с хвърчащата бележка в ръка. Докато плащах показах на касиерката бележката с надежда, че нейде около близките щандове ще се пресегне да го покаже. Дамата заряза касата с опашката от хора, заведе ме търпеливо до хладилните витрини, за да ми покаже различните видове десерти, от кумова срама грабнах набързо две и с гузен вид затичах обратно към касата, за да се измъкна колкото се може по-бързо от ситуацията. Такова внимание чак не бях очаквала, насладих му се по-късно, докато връщах лентата назад при спомена за липса на критикуващи погледи и физиономии. Стана ми топло на душата.
Старият град е сравнително малък и възможно да се обиколи за ден. Хората говорят естонски и руски, по-възрастните директно ме заговаряха на руски. Един дядо ни хвана на приказки на площада, възкликна от радост, че сме българи и ни впечатли със знанията си за Левски, Ботев, редица български думи, както и факта за 30-те ни букви от азбуката. Наложи ни се да се крием от него, за да се измъкнем, че сладкодумието му ни дойде твърде дълго. Хората са приятелски настроени, туристическият сезон е отворил с пълна сила, предимно с англо и руско говорящи туристи по площадите. Главният площад наподобява карето в Брюж с кулата, но тук е с кметство, от което се подават две змийски глави, залитането по викингския стил е значително, скандинавското влияние е осезаемо, явно руското влияние е оставило Естония в периферията си. Подкрепата към Украйна се забелязваше трайно, знамена окрасяваха не само обществени сгради, магазини и заведения, но и частни домове. Руското посолство е оградено и не е място, където би ти било приятно да работиш в момента. Имат си Alexander Nevsky Катедрала, но доста по-малка и не така внушителна като нашата. За късмет се отъркахме в коминочистача и завършихме деня със сладолед пред кметството.
 |
| Руското посолство |
 |
| малка китна уличка в стария град |
 |
| продавачка на сладки бадеми |
 |
| отъркваме се за късмет |
По-голямата част от втория ден в Талин изкарахме в музей Lennysadam/ Seaplane Harbour. Задължителна спирка! Огромно хале, събиращо стотици години история, поднесена по интерактивен начин, лесен за попиване от малки и големи. Спасявахме удавници, управлявахме подводница, самолети и яхти, отбранявахме се от вражески изтребители.
 |
| в подводницата |
 |
| отбрана от вражески самолети |
Момчетата оцениха високо преживяването, освен това продължихме забавлението като посветихме късния следобяд на коктейли и сладки приказки на брега в як бар Parkpa на брега, докато децата играха на джаги и футбол. С Ники си съзерцавахме морето, докато нареждахме приказки за живота и хората, които ще обичаме завинаги, така отпразнувахме паметта на дядо Филип, защото беше 3ти юли.
 |
| най-дългата маса за футбол |
 |
| яко, а? |
Завършихме деня с разходка в стария град и вечеря под звуците на музикантите от Odde Hansa и за капак богато аранжирани сладоледени гофрети.
 |
| големи майстори аранжори са, факт! |
 |
| хубаво ни е! |
Потегляме с мега якия автобус (детски критерии - тоалетна и екран с видео игри) към Рига!Първото ни общо впечатление от Рига, прилича ни малко на София, с мръсните тротоари, ремонти тук-там на сгради и улици, архитектурата е надбягване между модерно и ретро, както в повечето европейски столици.
 |
| внимание, котки на покрива! |
Градът е разположен на брега на р. Даугава. Както винаги Ники е резервирал топ местенце за нощуване, настанихме се в апартамент, находящ се в 200 годишна сграда в центъра. На 50 м сме от небезизвестната къща с котките на покрива - две метални статуи, които собственикът на имота използва за преследване на интересите си. Обърнал ги с дупетата към организацията отсреща, докато склонили да го приемат за член, след това завъртял котките с лице. Какви механизми в днешната дипломация, само!
Най-емблематичната сграда в града е бившето президентство - къщата на четните глави (The House of the Blackheads), която по настоящем е музей, построена през 14-ти век, почти напълно разрушена през втората световна война и наново изградена след падането на желязната завеса.
Рига е съхранила най-многото сгради стил Art Nouveau от края на 19-ти и началото на 20-ти век в световен мащаб, като останали здрави след първата и втора световни войни са повече от 800 такива постройки, предимно в широкия център на града. В центъра са нанизани като цветни мъниста китни шарени и не високи сгради, които напомнят, че наоколо има вода. Имат си и Бременски музиканти, подарък от побратимения им германски град. Огледахме старателно строителството от 15-ти век и не намерихме пробиви и до днешно време - така нареченият комплекс от три къщи на трима братя.
 |
| Бременските музиканти и ние |
 |
| централна улица |
 |
| Three Brothers в Рига |
 |
| друга обикновена уличка с необикновен заряд |
 |
| къща с гербове |
 |
| свободата! е важна |
Посетихме музея на железопътните линии, който е смесица от соц. влакове и исторически сцени от недалечното минало на ненавистта срещу Русия. Към днешна дата подкрепата към Украйна е видима на всеки ъгъл, тук дори по-силно изразена дори от Талин.
 |
| наследство от протестите - анти СССР лозунги в музея |
 |
| виден жп кадър |
 |
| недостатъчно "виден" жп кадър |
 |
| кандидат жп кадър |
 |
| анти СССР лозунги в музея |
Обядвахме в Лидо - верига ресторанти за хранене с традиционна кухня, средно между “щастливеца” и “традиционна бг кухня”, със сърдити баби, дето не харесват чужденци явно.
 |
| обяд в Лидо и супа борш от червено цвекло |
За справка - храната беше вкусна, за обяд платихме 25 евро (без бира и вино), а в центъра в ресторант платихме 80 евро (с бирите и бакшиш). Разбира се, обслужването беше несравнимо, както и декорацията на ястията. Отнесохме съществена доза детско мрънкане, защото бяхме избрали по грешка Лидо на 30-на мин път от центъра и накрая се оказа, че не е това дето го целяхме, хахха. Има едно специално Лидо с увеселителен парк в него и щяхме да ударим тотото, но уви - то се оказа в края на града.
В един централен парк доведоха деца от детската градина да играят, доведоха ги практично на повод.
 |
| строй се, преброй се! |
Най-високата кула на Балтика беше затворена за туристически посещения, шоколадовият музей не работеше във вторник, остана ни да завъртим обиколка с туристическото влакче и да пием коктейли в центъра под топлото слънце, докато децата гонеха гълаби в парка. Всички останаха доволни.
 |
| гледка от моста до библиотеката |
 |
| пред националната библиотека |
 |
| наздраве! |
Пътувахме от Рига до Вилнюс с още по-як автобус, половината “лаунч” с 2+1 седалки и отново с индивидуални екрани. Провинцията на Латвия ми се видя така добре спретната, все едно минавах през Словения. В Литва нямаше достатъчно крайпътни селища, за да придобия впечатления, но пък ме изненада гледката на щъркели в полето. Явно не им е толкова далече, за да идват по тези земи. По-късно се образовах, че щъркелите летуват даже и в западна Русия.
 |
| 18г. разлика |
Престоят ни тук започна с вълнуваща и разтъжваща среща със Симона, с която делихме тревоги и радости по време на престоя ни в Бътлинс/Скегнес преди 18 години. Разказахме си основните фази от липсващите години и сякаш тази дупка във времето не се усети в разговора ни, направихме планове за бъдещи срещи, споделихме тревогите си от днешните събития, прегърнахме се топло и оставихме очакването от следващата ни среща да ни топли и стопява разстоянието във времето и дистанцията, дето ни делят. Дъщеричката й София скоро ще става кака на сестричка ❤️.
 |
| почти пълен формат :) |
За един пълен ден обиколихме известни и скрити съкровища на стария град, който също като Рига ми заприличваше на моменти на любимия Пловдив с малките си китни улички. Липите бяха разцъфтели съвсем, даже прецъфтяваха, украинското знаме се вижда буквално от всеки втори прозорец. Стартирахме с Simonas Daukantas Square, мернахме сградата на Нато, поздравихме Skulptūra "Vilnietė", 360 градусова гледка към града се открива от Gediminas крепостта, до която можеше да се качим пеша или с финикулър за две евро двупосочен билет. Катедралата на Вилнюс и отбранителната кула отпред изглежда са пъпа на града, в ден четвъртък имаше две сватби там. Настъпихме Magical brick за късмет, църквите St. Peter and St. Paul, Saint Parasceve Orthodoх и St Anne изпозлвахме като зареждащи оазиси по време на разходката, 10на минути в мълчание и съзерцание в иконите и пищнатата украса ни зареждаха с нови сили. Маршрутът ни отведе до скрито съкровище за обяд в Pronto Pizza - уникални пици, в заведение с три маси само. Определено е топ, намира се до ангела на Узупис, откъдето идва и името на хипстърския квартал - independent republic of Uzupis. Мястото е подобно на Кристияния в Копенхаген, но в съществено по-малки размери (както на територия, така и на концентрация на пушевни субстанции).
 |
| топ място за закуска във Вилнюс! |
 |
| пред руското посолство |
 |
| езерото, боядисано в кърваво в началото на войната |
 |
| улица "Украински герой" |
 |
| случайност |
 |
| литър Сангрия за спокоен сън |
 |
| Перла - мечта на домакинята от СССР |
 |
| Узупис |
 |
| Узупис - хипстърски квартал |
 |
| най-яките пици във Вилнюс - Пронто |
 |
| Ангелът на Узупис |
 |
| църквата св. Анна |
 |
| крепостта на върха |
 |
| 360 градуса гледка |
 |
| вълшебна тухла |
 |
| катедралата! |
 |
| кифличка |
 |
| китна градска уличка |
 |
| църквата св. Параскева |
 |
| градският площад |
 |
| кметството |
Кметството и площада са на главното стъргало, където се помещават на открито изложби, нещо като нашето НДК. Уцелихме интересна изложба на беларуски артист на тема “мир” и освобождаване от Русия. На площата в компанията на литър сангрия, сладолед и десерти завършихме поредния туристически ден!
Вторият ден посветихме на пешеходна разходка до руското посолство, защото аз исках много силно да видя преименуваната улица на посолството - Украински герой.
 |
| умникът ми! |
Посолството не е сграда, то е цял комплекс, по-голям от президенсткия палат на Чаушеску, огромен комплекс от верига сгради и зелени площи. Видя ми се несправедливо и несъразмерно разхищение, вероятно с дълбока политическа история на заден план. Отвън има огромен парк с езеро, което в началото на войната е било боядисано в кърваво червено в знак на протест срещу руската тирания. Завършихме деня с ранна вечеря и се отправихме към летището за късен полет обратно към Виена. Минахме покрай сграда с графити и с Борис проведохме следния забавен диалог:
Борис за графит с Айнщайн: това не е Айнщай, това е Цвайщайн!
Аз: защо?
Борис: Айнщайн е бил математик, а Цвайщайн е гангстер!!
Какво е общото, което намерх между трите държави:
- общата им историческа съдба на съюзници и поробени, е следствие на географската си близост и затова са вървяли в комплект., още от времето, когато са били част от Ханза (името на един от ресторантите в Талин) - федерация на търговията и сигусността. Съюзът е създаден малко след основаването на държавите през 12-ти век и в най-силните си периоди е обхващал държавите около Северно и Балтийско море. Развален под влиянието на северните немци, а по-късно СССР ги поглъща. След разкъсване на съветския синджир бясно са дръпнали в развитието си, пренаситили се от 45те години болшевизъм и изоставане.
- Украинското знаме се вее от всяка втора сграда в знак на съпричастност, а държавният флаг е видно на почит (както в Турция, по впечатленията на Борис).
- В заключение не мога да не спомена общото блаженство, което изпитахме от храната, големи майстори са на завъртяните вкусове, комбинация от естетика и наслада за небцето.
- Не блестят с винена листа, разбираемо заради климата, но компенсират с морските и месни специалитети.
- Всичките са с между половин и един милион население, сравнително малки за столици, липсват вело алеи и колоездачите карат по тротоарите, барабар с електрическите тротинетки.
- Супа от червено цвекло присъства във всяко меню в Литва и Латвия (заместител на нашия таратор е, вместо краставици - ряпа.
- Подпийнали чичаци - млади и стари са честа гледка в Литва и Латвия, явно водката беше на промоция.
Какво ще си вземат момчетата от тази екскурзия:
Симеон се впечатли най-много от: музеят с подводницата, джаги футбол масата и сладките бадеми в Талин. Влакчето из стария град и влаковете в музея, както и цигуларката пред сградата с трите черни глави в Рига. Църквите, часовете гледане на ТВ и фитнес площадката във Вилнюс :)
Борис се впечатли от музеят в Талин, малкият апартамент в 200 годишната сграда и магазинът с дъвките "сента шок" в Рига, замъкът с гледката от високо, където се качихме с фуникулъра, а не ПЕША във Вилнюс :)
А Ники направи по средно 700 снимки във всяка от столиците :)
.jpg)
