Too-nicе (Tunis) или защо е хубаво в Тунис?

Kраят на Октомври e и ние отново сме в училищна ваканция, и този път е благодат от почивни дни, събират се пълни 11!

пощръкляваме от кеф

Потегляме от Виена към Тунис, като за по-пряко минаваме през София да заберем под мишница бабата и отлитаме от не толкова есенна София (20 градуса) към Емфиде, където ни посреща любимият средиземноморски полъх и мелодията на шумоленето от палмови листа! Очакват ни 7 дни слънце и море с температури около 27-29 градуса!
Резервирали сме хотел в курортното селище Хамамет, на час с кола от столицата Тунис. Докато чакахме да ни подготвят стаите, направихме един тигел от хотела, през мегдана и по морската алея с палми, нарисувахме строен план за седмицата: ще комбинираме културни, природни и спортни дейности за разнообразие.
За справка и ориентир на заинтересуваните - летим с чартърна програма на Абакс, която е най-бюджетният вариант заради директния полет, намазваме и хотел с пълно изхранване. НО, цените на допълнителните екскурзии в подобни формати са несправедливо натруфени. От агенцията ни предлагат цена за 3 часова разходка с кораб за 45 евро на възрастен, в хотела официален ценоразпис - 33, туристически агент в хотела - 25 с "яката" отстъпка, а на морската алея близо до пристанището на щанд - 10 евро. Добавената стойност на всички останали е, че ще ни спестят 20-на мин ходене от хотела до кораба. Направихме пиратската разходка още втория ден, мотивирани от оптимистичната прогноза за времето с много слънце. Беше голям купон, танци, скоци във водата от първа и втора палуба, смях и ръкопляскания, шоу на циркови пирати, шеги с публиката (горките туристи, голямо пошляпване с рязко врязване в личното им пространство имаше), даже ни нахраниха. 3 часа, изпълнени с музика, смях и адреналин.

пирати танцьори

Изпратихме деня с пица и лежане на плажа, и игра на футбол до басейна. Блажено наблюдавах момчетата как бързо правят приятелства и говорят езика на играта с деца от различни националности и цвят на кожата. Макар да осъзнавам, че това е идиличен момент на утопия, която няма как да се случи на глобално ниво, прииска ми се и си помечтах.

 Оказа се, че хотелът ни играе ролята на сърцето в новата Медина (наподобява стария Созопол). Амбициран да изпълни мечтата си за просперитет предприемач, построил преди две десетилетия цял нов град, ограден с каменни автентични зидове и с всички услуги от първа до н-та необходимост: ресторанти, кафенета, пазар, луна и аква паркове, СПА студио, магазини, конферентни зали, площади с пейки за приказки, банка, музеи и прочие. Около комплекса е останалата част от хотели, заведения и магазини в Хамамет - нещо като Несебър или Слънчев бряг. 

морската алея в Хамамет

Морето е плоско като тепсия, туристи се мяркат оттук оттам, рехаво е, което ни харесва, напращели фурми капят от уличните палми таман готови за ядене, зеленчуците са с вкус на слънце, не мога да спра да пълня чинията със салати още от закуска. Телешкото е храната на богатите - предлагат го в различни форми от закуска до вечеря, морските дарове също за неизменна част от менюто. Храната е вкусна и те увлича да пълниш чиниите до припадък.
Още на първата вечеря имаме музикален съпровод от местен музикант, свирещ на мандолина.
Голямата изненада беше, че като гости на хотела можем да ползваме повечето изброени услуги безплатно или с приоритет.

Медината - уличката на Хамам (банята)

Ден трети преполовихме в луна парка, където баба Гина ни демонстрира завидни умения в шофирането на блъскащи колички и доказа, че вестибуларният й апарат е в завидно състояние. Прилича на София Ленд (навремето), с няколко по-екстремни въртележки, които работят през час и персоналът се върти.

блъскащи ЛОДКИ :)

КартагеЛанд

детска радост

Не ми се мисли колко е изчаквателното време под горещото слънце на 45/50 градуса през юли и август, когато са най-натоварените месеци с туристи. Сега беше добре, защото по атракционите се засичахме само с няколко групи ученици от местните училища и 2-3 семейства туристи с подрастващи. 

градски транспорт

Ден четвърти посвещаваме на автентична разходка по местен тертип с градски автобус до старата Медина (център) на Хамамет. За 1 дирхам (30 цента) на човек за 20 минути бяхме там. Автобусът беше досущ като старите софийски автобуси, които возеха преди години около Сточна гара, а пътници всякакви имаше, от семейства с любопитни деца, до шумни жени с огромни чували стока. За справка такси за 4-ма би ни струвало 15-20 дирхама (5-7 евро).
Медината представлява туристическо селище със спретнати каменни къщички, магазинчета и кафенета, оградени с крепостна стена. Напомни ми на Бари - с малките улички, отворени врати и прозорци за циркулация на въздуха и борба с влагата, сравнително чисто, бяло и синьо са преобладаващите цветове на стените.

хубаво е :)

Извън крепостните стени обстановката е автентична със заведения пълни с мъже, търкалящи се в прахоляк и мръсотия. Чувствахме се спокойни, без напрежение или усещане за несигурност. Взаимно уважение и покойно приемане на отказ от услуги и стоки беше хубавата изненада в Тунис, нямахме усещане за ходещи банкомати - както в Мароко и Египет.

 

в пустошта на 4 колела

Следобяда се разходихме с АТВ-та из Хамаметската пустош. Пустинният почерк с ниска храстова растителност е в допълнение на високите хълмове на планината Атлас. Да, Атлас също като Алпите се простира в няколко държави, стартирайки от Мароко, където се любувахме на красотите й за сефте, минавайки през целия Алжир и чак до Тунис. В тази си част не е така цветна и стръмна. Пейзажът ми напомни на “bad Lands” в северна Дакота, типично определение за пустош, където оскъдната растителност едвам стига, за да изхрани окльощавелите овце на рядко мяркащите се пастири. На един от хълмовете, където спряхме да починем ни се откри изящен простор към долини и катове планини в далечината. На една поляна се мъдреха три изоставени танка, които явно са атракция за туристите, че даже ги мярнахме нейде из плакатите. Моето око се задържа върху дребна фигура на възрастна жена с тънка пръчица в ръката, забрадена в шарена кърпа.

господарката на пустошта

Изтичах с балетна стъпка към нея, за да не я стресна - баба Хай на около 94г. (ако помнела правилно), носи си бастунчето, което й е по-скоро аксесоар и потропва по него с пръчицата, за да си подкарва двете недохранени овчици. Баба Хай имаше топли кафени очи и скромна беззъба усмивка. Попитах я дали иска да се снима с мен, а тя така топло потъна в прегръдката ми и ме стопли с благостта си. 

в топлата прегръдка на баба Хай

 Момчетата и баба Гина останаха възхитени от разходката с АТВ-тата, макар и да се покрихме със слоеве прах, беше вълнуващо за всички ни и първи стъпки в шофирането на такива колички.
Завършихме деня с изящно танцово Шоу и вечеря в ресторант Шехерезада. Повече от 20 професионални танцьори се раздадоха на сцената, като хореографията им редуваше арабски, европейски и азиатски ритми, а шарените им костюми допълваха изящното двучасово представяне. Умората от деня при момчетата надделя и проспаха цялото представление, което беше голям срам, но и време за нас да се насладим на красотата от сцената. 

возене с музикален съпровод

Ден пети ще е културен - с Мохсен, нашият шофьор за деня, чието име означава "помагащ на другите и правещ добро" се отправяме на разходка до столицата Тунис, древният град Картаген и модерното му предградие Сиди Бу Саид. Мохсен е вдовец с две пораснали деца, дъщеря, учеща за невролог в столицата и син, учещ за адвокат в Париж. Загубил съпругата си преди 5 години, не пожелал да си търси нова жена, отдал се е на отглеждането на децата си и активно развива бизнес с маслини и зехтин, а в свободното си време кара такси. С лекота ни возеше по 3 - лентовите магистралите, конкуриращи се с европейските, даже по-добри от родната ни Тракия. Столицата ни посрещна с адското задръстване в ранния предиобяд (по никое време за нас, явно нон стоп за тях), архитектурата в типична средиземноморска с плоски покриви, и светли цветове. Сторителен синхрон липсва, не-достроени къщи и блокове кабрио са честа гледка, все пак значително по-добре от Кайро. Нивото на прахови частици в София пред Тунис пасти да яде, въздухът беше наситен с тежест и смог. Градът има една голяма главна улица с натрапчиво полицейско присъствие, която минава през триумфална арка до голям базар, конкуриращ Капалъ Чарши, откъдето си напазарихме шарени подноси за разядки, след кратък и сдържан пазарлък.

клонки с фурми и свеки

Триумфалната арка в Тунис

Базарът! в Тунис

Минахме по диагонал и през пазара за зеленчуци, за да си вземем фурми. Борис преоткри великолепния вкус на фурмите като заместител на бонбони и настоя да си вземем колкото се може повече за Виена.
Побързахме да се измъкнем от пренаселената столица и продължихме към великия древен град или поне останките от него - Картаген, в който по всичко личи, че размерът на сградите не е бил от значение, разположението е било ключово за икономическия му разцвет. 

древният Картаген - checked!

Там научихме, че оригиналното име на Тунис, дадено им от римляните е Ейфрикия ( от Африка), по-късно тунизийците отстъпили името си на континента и приели името Тунис. Картаген е основан 814 г. преди Христа от Финикийски заселници, а името му означава "нов град". Благодарение на разцвета си през вековете е станал трън в очите за Римската империя, като основен конкурент на Рим, поради ключовото си географско и стратегическо местоположение за търговските морски магистрали. Това била причината да разгромят града до последната прашинка. Картаген пада под ръководството на генерал Ханибал (да напомня, че няма общо с Ханибал Лектър), за който не са оставени сведения що за външен вид е имал, но това не пречи мраморни негови бюстове заслужено да бъдат най-популярният сувенир по туристическите обекти в древния град. Въпреки падението, Ханибал е бил един от най-ярките пълководци, който единствен е дръзнал да се опълчи срещу Римската империя, даже да се опита да атакува Рим и за един мал шанс, съпроводен от предателство, не е успял. За този си неуспешен опит Картаген плаща скъпо, но Ханибал не се отказва и успява да остави ярка следа за себе си като успешен стратег и пълководец из цяла Европа. Градът бива построен наново по римски тертип и постига отново разцвет, дори се превръща временно в единствената извъневропейска столица на Римска провинция.
По настоящем Картаген е квартал на столицата Тунис, където живеят богатите, съставлява оскъдно количество древни останки от амфитеатър (по-малък от този в Пловдив и далеч по-оскъдно съхранен) и колизеум (значително по-малък от нискоразреден колизеум като този в Помпей, например), както и древен римски палат, заобиколени от пищни съвременни къщи, още по-пищен действащ президентски дворец и солено езеро.

на заден план е амфитеатърът в Картаген

Наблизо е поникнал нов квартал с жилищна регулация от бели къщички със сини врати и прозорци, където се помещават занаятчийски работилници и кафенета - Сиди Бу Саид (Сиди - означава свято място).
Приятно местенце за няколко часова разходка, има красиви гледки към морето, сгушени в каменните зидове кафенета из малки баирени улички, перфектни декори за снимки.

главна търговска улица в Сиди Бу Сейд

кипра жилищна уличка

най-известното кафе в Сиди Бу Сейд

откраднат момент за нас двамата

код Шарено активен!

Завърнахме се в хотела под съпровода на силни арабски музикални ритми в таксито, Ники за наш ужас реши да влезе в тона на Мохсен, който очевидно много се изкефи и реши да ни забавлява. Разтоварихме музикалния тормоз с вечеря в марокански ресторант и тихи неутрални ритми. Едно от предястията беше сладко солена сарма от тестени кори с пудра захар и пълнеж от телешко месо със стафиди. Мароканският кускус за основно ястие беше топ. 

Ден шести е мързелив, времето е великолепно и го прекарваме с книга на плажа. С Ники избягахме на плажния бар и в съпровод на бира и пица се любувахме на развълнуваното море и топло слънце. Пясъкът тук е като никой друг, който сме виждали, златно жълтеникав цвят, скърцащ под краката сякаш има стъклени прашинки, а водораслите са не зелени образования, а кафяви топки като от филц - меки и приятни на допир. В комбинация с разхождащи се камили по плажа първата ми мисъл при гледката от такива топки по плажа не беше свързана с чудати водорасли, да си призная :).
Момчетата и баба Гина се любуваха на ден свобода и басейн без родителски контрол.

такъв кеф, когато мама не е наоколо :)

 Последният ни ден е облачен, чудесен за разходка до зоологическата градина. Мохсен ни взе от хотела след закуска и за няколко часа обиколихме парка. Имаше няколко прайда лъвове, видяхме как ги хранят и младите мъжки остават в немилост и гладни, докато "шефовете" не са напълно сити, Симеон се възмути дълбоко от тази несправедливост, но пък компенсира положителни емоции от възможността да храни морски свинчета.

в борба за стола

Африканска група танцьори направиха шоу с музика от тарамбуки и дървени сечива, бяха яки. Жирафи за жалост нямаше, защото били закупени от Сенегал, но нямало с какво да ги транспортират дотук. От големите 5 на Африка липсваше и носорогът, задоволихме се с лъв, слон, бивол и леопард.
Прибрахме се в хотела, сбогувахме се с морето, което се завиваше в есенната си премяна, сезонът беше закрит - само за един ден времето се влоши, плажовете се изпразниха, лодкарите започнаха да зазимяват превозните си средства.

чао, моренце! 

Остават рибарите, да напомнят, че в бурните води има живот и да съзерцават водната стихия до следващия сезон. 

 Няколко интересни факти за Тунис! 

 - Името “Тунис” има берберски корени и означава “to lay down”/ лагеруване. 

 - Френското положително влияние в региона, както в повечето северно-африкански държави като Мароко, Алжир и Либия е запазило по-високия стандарт на живот в сравнение с Египет примерно. Френският е първият чужд език, който говорят масово местните, изучава се задължително в училище. 

 - Масово изповядват ислям, с висок толеранс към християнските общности, формирани от европейци. В туристическите селища няма джамии. Стаи за молене не видяхме никъде, нито пък молещи се с килимчета. 

 - В Тунис изравнихме часовото време с Виена, т.к. не гонят лятно и зимно време като нас. 

 - 4 са основните им стоки за експорт - зехтин ( след Испания, Италия, Гърция), портокали, фурми (всичките пакети фурми, които пазарувам във Виена са все от Тунис) и фосфат. Заможните райони са около морето, където основно туризмът изхранва населението, в сърцето на страната бедността е крайна. 

 - Ислямска партия е управлявала от 2011-2019 г. и е сринала икономиката, от 2019, на власт идват либералите и начело застава бивш професор от университета, който се опитва успешно, но бавно да вдигне държавата на крака. За 12 г. цените са поскъпнали 4х заради лошото управление на ислямската партия. 

 - Средната работна заплата към момента е 200 евро за общ работник и 500 евро за учител. - На летището ни предупредиха, че нямаме право да изнасяме книжни пари динари от страната, позволени са монети. Очаквахме щателна проверка, след всичките предупреждения, единствено ни спряха малките бутилки с вода, което пък беше учудващо, т.к. не сме в ЕС. 

 Вкусната храна, добрите хора и топъл есенен климат биха ни върнали в Тунис, оставихме разходката в Сахара да бъде причина.

В страната на рекордите Гинес - Арабските Емирства

 Пристигаме в Дубай в последния ден на Март за великденската ваканция, за да се стоплим след дългата зима! 

Познатият топъл бриз на летищата с палми ни посреща в уютна прегръдка. Разликата от други топли държави е, че тук всяка палма и дърво са посадени и поддържани с много ресурси, за да виреят. Магистралите са озеленени и за всяко едно дърво има маркуч с разклонение за напояване. Само можем да гадаем колко сложна водна инсталация се крие под перфектно гладките асфалтови тигели.

Ники и новата му <3

Кацаме в Абу Даби, откъдето за час и половина с такси стигаме в Дубай! Настаняваме се в PremierInn, в широк център, на 8 евро с такси от Мола на Дубай и Бурж Халифа. За  цялото семейство такситата се оказаха чудесен бюджетен вариант, има 7 компании под един монопол и копърките се познават по различно облечените шофьори, предлагащи услугите си. Шофьорът ни от Абу Даби изрази възхищението си от Дубай, където било много сигурно и хората са честни. Пакистанец, развозващ туристи тук от 23 години, предимно румънски, та ни се позачуди като чу сме българи.
Още с пристигането се ориентирахме в околността, до хотела имаме няколко денонощни хранителни магазина, надам се на екзотични плодове, оказва се, че по тукашните ширини виреят основно фурми, а на север имало и манго. Всичко останало е внос. Намерихме си и едно невзрачно на външен вид, но пък с много вкусна храна и фрешове ресторантче, нещо като имбис. За справка - арабска салата е смес от нарязани плодове и зеленчуци без застройка.

Ден 1 стартираме с хубаво време и план да изпълним поредната мечта на Ники - да се качим на Бурж Халифа! Сградата е построена за 6 г, повече от 1000 души са допринесли за това чудо на архитектурата! Основата се държи в земята с огромни прътове, чиято сила на триене с пясъка и бетона успява да съхрани баланса на най-високата сграда в света - 826 м, с 300 стъпала и повече от 150 етажа. Ние се изкачихме до 125-ти етаж, където надскочихме дори птичия поглед! Гледките към Арабско море и пустинята в ясно време могат да достигнат до 80 км разстояние.

от 125-ти етаж на Бурж Халифа

Уцелихме донякъде ясно време, отсрещният 7 звезден хотел Бурж АлАраб беше забулен в мараня и се виждаше откъслечно. За два часа бяхме готови с разходката, почерпихме се със сладолед за 25 евро в най-големия мол в света и се прибрахме в хотела да поплуваме на покрива, докато отмине 30 градусовата жега! Първоаприлската плъзнах децата с някоя и друга шега, сдъвкаха по една орео бисквитка с паста за зъби вместо орео крем, приеха шегата сърцато и се посмяхме дружно!

скок към мечтите

 Надвечер, след бърза ранна вечеря се разходихме до златната рамка и парка със светлинните фигури - Garden Glow Dubai с динозавърския кът. Приятно местенце за разходка по залез и тъмно! Но - неочаквано ни изядоха комарите, а ние нали сме тръгнали за пустинята, не си носехме спрейчета против насекоми, въпреки това момчетата останаха възхитени от размера на всички сгради, а Симеон оглеждаше с интерес архитектурните елементи и натрупа солиден набор от знания.
Дубай се е развил като мега полис в последните 30 години, разпрострян на широка територия, с 3,3 милиона население. Разстоянията са огромни, пешеходци и колоездачи няма, всички се придвижват с автомобили и метро, има и автобусни линии. 
Изпратихме деня с дъжд от големи топли капки, носещ детското усещане на късно лято в Панагюрище. Не вали често, явно ще ни върви по вода тази ваканция!

любимият ми птицератопс

възхитителни декорации

Ден втори е посветен на стария Дубай! За да видим, че градът не е само лъскави стъкла и блестящи върхове в облаците, попаднахме в типичния среден изток, досущ като в азиатската част на Истанбул с търговските улици, глъч от викащи търговци и туристи, жадни да се пазарят за парче кашмир или бляскава дрънкулка или просто за удоволствие. Борис също се престраши и се спазари за каменно топче от 95 на 40 местни пари - дирхами (10 евро). Всичко с времето си, някой уроци са скъпи, хихихи. 

старият Дубай

Постройките в стария град са подобни на тези в Малта, с пясъчни цветове и не високи, навяващи прохлада през дебелите си зидове, улиците са подредени и спретнати. С лодки за по 1-2 дирхама билет се прехвърляш през морския канал, който разделя града на две - Дайра (стара) и Джумейра (нова). Реално от другата страна отидохме само, за да видим базара и къде пазаруват местните.
Разходихме се по продължение на пристанището през строителна площадка, под постоянния съпровод на Борисовото мрънкане, че ако ни видел шефът на баущелето (обекта), щял много да ни се кара, че минаваме оттам (отблясъци на австрийско следване на правила, долавям). Реално си имаше ограждения за пешеходни алеи, ако си достатъчно настоятелен да ги забележиш, а Ники ми беше дал таргет да го заведа до кораба Кралица Елизабет 2 и аз действах! Корабът по настоящем е превърнат в музей и хотел с три басейна, прилича на старинен круизен кораб. Бяхме на косъм да си резервираме една нощувка там, но като научихме, че всъщност кралицата не е нощувала на него рязко загубихме интерес. И по-добре, че минаването на този маршрут повече от веднъж щеше да изпили нервите ни до предела. Повдигнахме настроението с решение да изкараме следобяда в хотела на басейна и сладолед! 

Вечерта се разходихме до най-големите пеещи фонтани за шоу, което се оказа леко  разочарование и дружно възкликнахме, че панагюрските фонтани са доста по-яки като програма и изпълнение! Освен това чакането и блъскането с напористи рускини с удоволствие бих си го спестила. Добре, че разнообразяваха чакането с кратки светлинни заигравки по Бурж Халифа. 

пеещи фонтани

светеща сграда

Ден трети е посветен на Чудните градини (Miracle gardens) и Глобалното село (Global Village)
Градините са грандиозно изпълнение на озеленяването с пъстри цветове и приказни фигури, селището на смърфовете и други герои се подават от всеки ъгъл. Изпълнението е великолепно, заложено е предимно на размера, за да предизвика възхищение, иначе с бедно разнообразие от растителни видове - предимно петунии и сакъсчета, които са едносезонни и лесни за поддръжка, но пък много шарени. 

кифличка

След градините се отбихме и до огромен по мащаб комплекс от ресторанти и магазини, представляващи множество националности - Глобалното село. Българска кухня не намерихме, но съзряхме виенска, босненска, много азиатски и силите ни напуснаха съвсем пред италианската, където азиатци ни сготвиха чудни пици.

в голямото село

Т.к. се придвижвахме само с таксита, завързвахме приказки с повечето шофьори, масово от Пакистан, Бангладеш, Индия и Непал, всички дошли на гурбет, за да изпращат пари на семействата си, живееят оскъдно и са благодарни, че имат работа, намират Емирствата за хубаво място за живот заради строгите правила и ред. В ресторантите също преобладаваха от тези националности, местните не работят популярните професии, те правят бизнес или работят в държавната администрация, някои от тях видяхме в Глобъл Вилидж, дошли на пикник, барабар с килимите и креслата. 

на пикник в пустинята

Уцелихме свещения месец на мюсулманите Рамадан за нашия престой, съответно бях съобразила гардероба с рокли, покриващи колена и рамене. Израз на неуважение е също да ядем и пием извън заведенията по време на светлите часове, тъй като хората постят и могат да се хранят и пият от 19.00 до 5.00 само, голямо изпитание е това, особено в жеги от 30-на градуса.
Заради жегата много от дамите туристки не съобразяваха облеклото, на басейна в нашия хотел, спасителят не пропусна да направи забележка на една въз пълничка дама да си прибере деколтето, което й се подаваше от долнището на банския и тя си заприбира телесата. Много забавно ми се стори.

Последният ден в Дубай посветихме на хипарския квартал, градския плаж и марината. В квартал Alserkal Art District изглежда джамборето е вечер, сега беше спокойно, заведенията затворени, имаше галерии с красиви артистични творби, салон Носталгия с ретро автомобили, по които въздишахме известно време, потъркаляхме се по килимите на едно кафене и драснахме към плажа. Морето беше бурно, строг контрол от страна на спасителите допускаше само сърфисти, за които беше рай, а ние се плацикахме до коленете.

Бурж Ал Араб (7*) в близкото далече

Няма чадъри, пясъкът е смесица със ситен бетон сякаш, раковини задръстени с бетон ми свиваха сърцето, водата е красиво синя със светли нюанси, слънцето пари доста, макар и на скромните 27 градуса. Отметнахме го и Арабско море в полите на най-скъпия хотел в света със седем звезди!
Обядвахме с Тончеви на марината, където освен луксозни яхти, има много заведения и разбира се мол, заобиколени от високи жилищни блокове, мязащи на Манхатън в Ню Йорк.
Благодарение на тениската с пене на Ники, намазахме почерпка в италианския ресторант - чиния с вкусна диня за всички! 

преди 20 г. тук е имало само вода

След мързелива сутрин с обилна закуска се сбогуваме с Дубай и отпрашваме към административната емирска столица - Абу Даби. За късмет уговореният шофьор беше с бъбречна криза и отказа в последния момент курса и се наложи да хванем нормално такси за 130-те километра, което по българските стандарти щеше да ни излезе солена почерпка, но тук се оказа с 20% по-изгодно от междуградския трансфер, защото се плаща по 2 дирхама на километър и само за изминатото разстояние (не е популярна практика, за да има бизнес ниша - трансфери). И междудругото - таксито няма право да вземе клиент от Абу Даби до Дубай, за да не подбива оборота на колегите си от Абу Даби, ако наруши правилото и го спре полиция, глобата е 400-500 дирхама. Возеше ни Мехмед от Пакистан, живеещ тук от 4 години, първият, който сподели, че дерзае да се прибере отново при семейството си с 4 деца, за да развива аграрен занаят и да бъде близо до народните си вярвания и традиции. Беше доста заспал, та се наложи да го държим буден като го стимулираме да ни разхожда из СВ-то си! 

Настанихме се в ранния следобед в хотел до Ферари world и Ф1 пистата (досещате се какъв е фокусът на престоя ни тук) и изкарахме целия следобед на басейна.

Ники кипи от щастие и енергия - Ф1 писта

Вечерта по тъмно се отправихме към Yas Marina Circuit в Абу Даби - пистата на Ф1 е отворена за спортни мероприятия и два дни в седмицата със свободен достъп за каране на колелета, тичане и разходка. Колелета и каски гратис, ако не си ги носиш. Перфектна организация за придвижване и сигурност на хората, преживяването е уникално, да караш по 5 километровата обиколка и по следите на Хамилтън и Алонсо, в напълно осветена писта, с музикалното оформление по ложите с феновете, само дето фенове нямахме, но настроението беше върха. Навъртяхме три обиколки и усетихме липсата на чист въздух в затруднените ни бели дробове, които изглежда са се затъжили за зелен кислород.  

Единственият ни пълен ден сме посветили на Ферари свят увеселителен парк, който заради Рамадана отвори чак в 12.00, но се оказа, че 4-5 часа са повече от достатъчно да се обиколят интересните за нас атракциони, даже успяхме да затвърдим преживяването на най-бързото влакче с две качвания.

детска радост

влакчето по залез!

Амалгамените ни пломби издържаха теста на 5 секундното ускорение от 0 до 240 км, а възвишенията и паданията ни се сториха песен, след като сме минавали Дисниленд и Пратера. Със Симеон дерзаехме за повече екшън (както той се изрази) и чакахме на други две екстремни атракции, които за лош късмет спряха под носа ни заради планирана профилактика и повреда. Симптом за незрялост на постиженията им - къде се е чуло и видяло в увеселителен парк в час пик (16.00) да има планирана профилактика на най-популярния атракцион и то два пъти в седмицата. Изпратихме деня на басейна под красивия залез над Арабско море. 

нещо като инфинити или нимфинити

Последният ни ден в Абу Даби изкарахме на басейна, а следобяда отидохме да видим къде е меката на мюсулманите - джамията Sheikh Zayed Grand Mosque . Джамията е нещо уникално по размер и изпълнение, вътрешността е покрита с килим от 5,400 квадрата, везан от ръцете на 1200 души (рекорд на Гинес). Входът е свободен, даже предлагат безплатен превоз с голф колички. Часовете за посещение варират в зависимост от Рамадан и други празници, нужна е предварителна регистрация за посещението. При влизане дамите задължително трябва да са покрили тялото си, за да закрият китки, глезени и коса, проверките са строги и безкомпромисни (важи за цялата площ на храма - отвън и вътре).

Джамията!

Но пък входът към джамията минава през подземен мол, където може да се закупят от всякакви цветове и материя подходящи рокли с качулки, като най-базовата се търгува за 10 евро. Не мога да се въздъжа от коментар за бизнес модела и безплатния вход, комерс и религия ми е болна тема от много години насам по лична линия. Хубавото е, че храмът е действащ и се използва не само като музей. Разговорих се с един от охранителите (всички облечени в черни костюми с бели ризи и ръбове като по конец), който беше от Непал и му беше много гордо, че има възможност да се моли точно в този храм на изяществото. 
След обиколката се метнахме на такси за летишето, попаднахме на сладкодумен пакистанец, който ни разказа, че работи 12 часови смени и получава фиксирана месечна заплата от 800 дирхама (200 евро) с покрита квартира, което ми се стори доста подценено, не знам дали беше трик, за да събуди съпрочастност, но успя да ни омае със сладките си приказки и с радост му оставихме последните ни 22 дирхама за бакшиш. 

Интересни факти за Обединените Арабски Емирства:

- изключително силно мулти култи присъствие и толерантност към другия, независимо от цвят на кожата, етнос и религия
- плаващи графици на различни мероприятия, сгради и др. по време на Рамадан и обърнат биологичен режим (майки с деца по детските кътове посред нощ -22.00-23.00ч) 
- строги правила и контрол на спазването им
- месечен наем на 80 кв. жилище в Дубай сити е от порядъка на 3000 евро
- дискретно присъствие на полиция, но пък реагират светкавично и е безопасно
- бясна скорост за надскачане на резултатите с космополитна грандоманска визия, но пропуски в детайлите, което за мен е симптом на незрялост за постигнатата слава, с други думи лъскавата опаковка на заметен боклук под скъпия килим е видима (мърлящина в задните части и улички на лъскавите хотели, стърчащи строителни материали по бордюри, кран за вода по средата на вело алея и прочие)
- впечатляващи постижения в озеленяването върху същинска пустош, където естествено зелено няма шанс да порасне, рекламират държавна мисия - да превърнат страната в оазис и събират дарения за проекта (доколкото схванах на арабски един телевизионен клип)
- възхитително е, че изкуствено поддържаната флора е успяла да завърди естествена фауна, разнообразие от птички пеят около оживените и зелени части, а превес имат гугутките, които галят ухото с гукането си, че даже и щурци скрибуцат под звездното небе
- таксиметровите шофьори карат доста бързо и рисковано, според нашите разбирания, но пък са изключително дружелюбни
- началото на април е краят на туристическия сезон и няма много тълпи, а ако съвпадне и с Рамадан, престоят може да е доста приятен и бюджетен
- най-високата и известна сграда в света, която държи баланса си благодарение на пръти в земята и вероятно има най-скъпите наеми в света е без канализация      

Дали ми хареса Дубай? 
Да, интересно ми беше да го видя и вдишам, да оценя още по-силно наличието на 4 сезонна природа, да се възхитя на човешкия устрем да надскочи невъзможностите си, да се разглезя от превъзходния сервис на обслужващия персонал, да задоволя любопитството си. 
Дали бих се върнала в Дубай? 
Не се сещам за толкова специална причина, но you never know :) 

 

Ирландско кафе за отскок от 42 на 43 в Хайберия!

 Дъблин ни посрещна с неочаквано сухо време на 10-ти Март, 2023! Досещате се, поредното бягство от деца и котки с щедрото съдействие на свекито!
Кацнахме в късния следобяд и вече по тъмно крачим в центъра посока хотела ни (easyhotel - чудесна лоу кост опция за нощувки основно, ако не страдате от клаустрофобия), петък вечер е, но както по-натам ще се убедим тълпите хора по улиците и пълните заведения не са само в петък/съботно явление. Надъхани сме още първата вечер да седнем в някой традиционен пъб, да хапнем вкусно под музикален съпровод на гайди или нещо подобно, но удряме на камък - всичко в нашата посока (идеален център) е резервирано на 100%, задоволихме се с италианска пицария, стопанисвана от азиатски готвачи и слабо работеща вентилация, за сметка на което пък вегетарианската пица беше изключително вкусна. 

Ден събота е посветен на северна Ирландия, резервирахме си предварително автобусен тур с група. Оказа се идеална опция за такива като нас, дето не обичат/могат да шофират в обратно движение. 

отспахме си в този автобус :)

Имаме три планирани спирки: Giant's Causeway, Dark Hedges, Titanic Museum в Белфаст. 
Giant's Causeway е природен феномен на северния бряг на Ирландия, буквално преведен - пътят на великаните и легендите гласят, че един от великаните е искал да си направи мост до Шотландия с тези каменни колони, но уви не сколасал. 

Giant's Causeway

Dark Hedges, буквално преведено - тъмни живи плетове, е живописен асфалтов път с дървета, образуващи естествен тунел от преплетени клони, служещи за мистичен декор на загадъчни филмови сцени. Буковите дърветата са засадени през 18 ти век от семейство, притежавало графство Gracehill House, до което се стига точно през тази живопис. 

пътека към мистичността

Пътят е отворен за движение и заради атракцията наоколо са поникнали паркинги и хотели. 
Белфаст, столицата на Северна Ирландия, останала под зависимостта на Великобритания все още видимо държи силна връзка със сънародниците си от Ирландия, отделила се от Великобритания в началото на 20-ти век като самостоятелна държава. Северната съседка ни посрещна с нетипично студено време, даже със снежна покривка.
Не само движението е наобратно, картинките на тоалетните също е наопаки от това, което сме свикнали в Австрия, надясно са жени, вляво мъжете! 

Музеят за Титаник отвън

Градът е по-голям от Дъблин, с голяма индустриална зона и основна забележителност музея на Титаник. Мястото на музея е бившата фабрика, в която е построен корабът, сградата е забележителна, построена за повече от 75 милиона евро, по външния си вид наподобява плавателен съд и е предпоставка за високи очаквания отвътре. Няколко етажа в огромно хале с няколко изложбени зали, запълнени от снимки и видеа от двугодишната работа по строежа на кораба, исторически данни и оригинали от очевидци и преки участници, както в строежа, така и по време на злощастното плаване. Високите ми очаквания за интерактивни изложби и креативност не се посрещнаха, но понаучих някой и друг любопитен факт, като това, че за забиването на всеки метален клин в корпуса на кораба са били необходими 3-ма души, което обяснява 15-те хиляди души, ангажирани в строежа на чудото на механиката и техниката за онова време.

каюта за богати!

За съжаление, стечението на редица лошо планирани факти от страна на екипажа и лош късмет са довели до злощастния завършех на това съвършенство (като например, биноклите на съгледвача били заключени в шкафче, а ключовете останали на сушата, т.к. в последния момент съгледвачите се сменили, съответно с голо око колко надалеч е могъл да види човека; бързата скорост, за да изпеварят графика и да направят фурор се оказала амбиция, костваща по-дълъг спирачен път, и т.н.). 
Завърнахме се в Дъблин по тъмно и отново препуснахме по течението на реката, за да си намерим местенце за хапване. След няколко удара на камък, през витрината на един ресторант съзрях маса и диво се спуснах директно към нея без да се назландисвам да ме посрещат и настаняват, тъкмо седнах и една от сервитьорките побърза да постави условие, че масата е свободна само за 1 час и трябва да сме експедитивни. По-добре от нишо, навихме се и като ни дадоха менютата осъзнахме, че сме се набили в японски ресторант. Тръгнало ни е на мулти култи, ще преглътнем по една купа суши, тамън ориза ще ни държи сити по-дълго време :) Направихме план, че за следващите две вечери определно ще планираме и звъним за резервации. Ама за това - като му дойде времето! 

Ден следващ - неделя, ден рожден, за всички ни блажен!

ЧРД на мен!

Стартираме деня с разходка из централните улици под нетипично островно слънце и лека закуска покрай реката преди традиционния ни фри тур с гид Дан, от който научихме пикантерии за Дъблин и хората тук. Хайберия е първото име на Ирландия! Ирландците са горда нация и наричат полицаите си гардс. 800г са под английско влияние, независими от началото на 20 век, обитавали земите на острова от вече 3000 г. Навремето цвета на първоирландците е син, а не днешният зелен, като и двата цвята са с дълбоки религиозни корени, каквато е и нацията.
Патронът на Ирландия Свети Патрик всъщост е от Уелш и прекарал в Ирландия 10 г, като пленник, по-късно припознат за водач и донесъл християнството на острова. Обяснил на хората света Троица с прости думи като изобразил нагледно с трите листа на детелина. Оттогава растението е символ на държавата.
Първоначалното име ДоВлин, означавало "черен басейн (black pool)", защото под Дъблин тече канал с много тъмна река, се сторило трудно за помнене и произнасяне на англичаните и го преименували на ДъБлин за по-благозвучно и лесно изписване. Ирландският език също бил почти затрит, до 17-ти век малцина си спомняли езика. От 1923 година, откогато Ирландия е независима, активно се бори и за възраждането на ирландския език, затова всички надписи са на английски и ирландски, към момента обаче не повече от 20% от населеноето го говори. Изучава се в учлишата като основен език, но все още английския взема голям превес и дори се случват комични ситуации на държавно ниво със слабото владеене на ирландския. През 2015 г. Ирландия е първата държава в света с легализирани гей браковете чрез референдум, постижение, донякъде с игра на думи на ирландски, но важното е, че еднополовите бракове са признати.

По време на картофената криза през 19ти век, милиони ирландци се изнесли от страната, за да избягат от гладна смърт. Кралица Виктория решила да си построи the couch hause с високи стени, за да не гледа ужасяващата гледка на умиращи и напускащи хора, вместо да направи нещо за района. Подобни препратки към историята бяха често подмятани в речта на гида, който предварително се извини на британските туристи, че предимно разказва исторически факти, но емоцията на неприязън към миналото се усещаше. В тези моменти си мислех, колко благодарни трябва да са, че не са били под османско робство, но всеки с териториалния си късмет. Като си говорим за чуждо господство, все още се пазят примери за някои безмислия с цел да е по-лесно. Име на улица, помещавала най-големия овчи пазар в Дъблин с ирландското име - little sheep, англичаните недочули и кръстили little ship.
Реката разделя града на северна и по-добрата (южна) част, стара забавна история разказва, че навремето това разделение било между животните от хората, като хората са разположени наюг. Така че ако искате повече цивилизация, изберете южната, където са по-яките забележителности и пъбове.

Ирландия е богата държава, след влизането си в ЕС, получава значителни субсидии и особено в навечерието на новия милениум, държавни пари са инвестирани в забележителности, някои от които леко безмислени, както ги намират местните, като голямата метална игла the needless niedl, преименувана от местните безмилената точка the pointless point, която междудругото е нарисувана на Айфеловата кула, където са изобразени всички високи обекти на планетата. По средата на тура се отбихме в една от централните традиционни ирландски кръчми за по питие, кой бира, кой кафе - ама кафето върви с уиски и махни другото, ама се и усеща.

наздраве с уиски под прикритие :)

Ако живеех тук, гаранция, че щях да съм кафелюбител. Следобяда изръчкахме всичките набелязани забележителности като: National gallery (free, famous paintings), където се помешават известни картини на Моне и Пикасо, и не само (и входът е безплатен както в националния лондонски музей); Molly Malone statue - известна проститутка, която денем работела на рибния пазар, а нощем съблазнявала джентълмените из тъмните улички, превърнала се от легенда в национален герой и възпята с традиционни песни, една от които Дан (гидът) ни изпя на площада; Famine Memorial Dublin, символизиращ бягството на хората по време на картофената криза; Samuel Beckett Bridge, под формата на арфа; The Hungry Tree, погълнало почти изцяло пейка, която незнайно защо никой не се е сетил да помести (?!?); Oscar Wilde Statue, демонстрираща бохемския стил на тринити колидж възпитаника и творец на световни истории. Няма как да останат незабелязаните шарени врати на Дъблин, видяхме всякакви цветове, най-чести вероятно са червените, които символизират отблъскването на дявола, популярни са и в провинцията. Завършихме деня с жива музика в същия бар, в който пихме и кафе (намерихме маса като по чудо, оказа се, че резервации в повечето заведения не правят, защото хората си знаят, че посетителите не са кът). 

гладното дърво

малката рибарка с изтъркани за късмет форми

Бохемът Оскар!

Ден следващ - понеделник е посветен на автобусен тур до западния бряг и посещение на Cliffs of Moher, Kilmacduagh Abbey & Galway. Завършихме деня в друг бар, с още по-яки музиканти, ако имахме още вечери пред нас, щяхме да се представим по-достойно от нашите приятели холандците, които две поредни вечери засичаме в един и същи бар, при което единият е за 6-ти път в Дъблин :). 

времето е ирландско

мъгла поглъща клифовете

срещу небезизвестния бар Темпъл сме - много е яко!

Ден последен, имаме време до ранния следобяд, за да задоволим душата и тялото - Колежът и Гинес. 

в захлас съм!

Заслужаващата внимание сграда на Тринити колидж, построена от кралица Елизабет и дълги години недостъпна за ирландците, едва в през 20ти век бива отворена и за тях. Към момента младежката енергия в двора от забързани към планиране на мечтите си, облечени в изкрящи и скандални (за нашите разбирания) тоалети, млади, не ни отразяваха, хвърчащи на групи, по двойки или самостоятелни в мислите си. Идеално зелените площи разведряват сивите постройки, а женското присъствие най-накрая вкарва цвят в тази територия. Повече от 4000  години са отнели на обществото, за да припознаят женския принос към науката и са поставени четири бюста на жени учени в библиотеката, която помещава келска книга на 800 години и повече от  5 милиона книжни екземпляра - всяка новоиздадена книга в Ирландия и Обединеното Кралство остават копие по подразбиране, на година библиотеката посреща нови 100 хиляди книги.

Като търсите инфо за Ирландия в нета, несъмнено ще се натъкнете на така известната картинка на арфа, с която фирмата Гинес рекламира бирата си. Е тази арфа, ама обърната на обратно е също национален символ, но с тази разлика, че Артър Гинес е решил да я използва още при създаването на фабриката през 1759 г., а стотина и кусур години по-късно, когато Ирландия е независима и пожелала да се идентифицира със същата арфа, Гинес не се съгласили заради авторски права и затова ирландското правителство решило просто да я завърти, защото така или иначе Ирландия до голяма степен се идентифицира с бирения си бизнес. 

селфи върху пяната, изпих му мозъка на Ники!

сладък :*

Гинес е музеят, отделихме му два часа, които бяха крайно недостатъчни, за да изгълтаме две големи Гинес с наслада, които ни бяха включени в цената на билетите. Отчитаме го за минус в планирането, определено за пълна наслада си е необходимо поне половин ден, ако не и цял. Научен урок за следващ път!  

Интересни факти за Дъблин;

- кучета "ирландски сетер" не видяхме нито едно, мяркаха се някакви други хрътки

- пешеходците са особени бунтари в града, горките шофьори. Реално пешеходните светофари светват само с бутон, но масово местните пресичат, когато видят червено за колите, а и не само. Пресметнахме с Ники, че 30% от времето тук щеше да ни отиде в чакане по светофари, ако бяхме с децата :)) нали такова, даваме пример за пресичане само на зелено. 

- Ирландците си имат своя теория за фразата “raining cats and dogs”, която става популярна от английските поройни дъждове през 17-18ти век, когато улиците се превръщали в реки и влачили издавени улични животни. Та, ирландците ги свързват също с дъждовете, но и с не доброто строителство на покривите, които помещавали много от животните, криещи се от дъжда и покривите подавали и котките, барабар с кучетата падали в кухнята на пода. 

- Държавата е на челни позиции по висок стандарт на живот и доверие. Млада държава е и населението расте с бързи темпове, на един починал възрастен се раждат две деца!

на доверие - взимаш и плащаш вода на летището

Ирландия е зелена перла с уникална природа, благоприятен климат и свободо мислещи и много горди хора! Също - изключително шарен и вибриращ град, град на младите! 

Градът на Моли Малон!