Yucatan, където времето се измерва с различен аршин!

Оля, оля, потегляме по следите на маите или поне до плажовете, на които са се препичали, да усетим част от блаженството им. Сега, връщайки спомените си от пътуването дълбоко се замислих дали всъщност маите са се впечатлявали така силно от омайните залези и изгреви, които са като излезнали от рисунката на най-способния художник. Не че техните сакрални селища не възхищават с величието и изкустния майсторлък на тогавашното строене на пирамиди, но все пак карибският басейн има УНИКАЛНИТЕ плажни гледки, пясъкът е мек като килим и бял като седеф. 

Дестинация - Мекскико, Белиз, Гватемала, Мексико.

Потеглихме с няколко ката летни дрехи, чифт джапанки и хавлия за Юкатанския полуостров. Не бях чела почти никак за това пътуване, което отчитам като особен минус, но в движение наваксвахме благодарение на наличен интернет почти във всеки хостел/ хотел/ ресторант – противно на очакванията ни за подобен. 

Основен поминък в района са туризмът и кравите. Крави има на всяка крайпътна поляна, затова са и така добре изглеждащи крайпътните ливади, галещо очите зелено, добито след естествено окосяване (кравите, те косят, не друго :)).  

Пътищата и в трите държави надминаха очакванията ни, предимно добри асвалтирани ленти, в Мексико дори еднопосочни магистрали. На места в Гватемала имахме изненади с нерегламентирана настилка, а легнали полицаи по населени и извън населени пътища са особена прилика. Като до всеки легнал полицай има колибка с търговци на плодове – не съм сигурна кое е било първо, но е удобно :)

Мексико!
Пристигаме в Канкун, късно през нощта на 22ри декември, в края на дъждовния период, посреща ни силна влажност и топъл ветрец, около 25 градуса Ц. Още на следващия ден, се излива на няколко пъти дъжд като из ведро, съвсем неочаквано и за щастие за кратко. Малко като прословутото британско време, но в мексискански вариант. Зелено е, дърветата са свежи, гъсто населени, с големи корони, палмите са с популация на джанките в нашия георграфски район. 

Пътуването от София до Канкун с две спирки (Париж и Далас) отне около 24 часа, но в компания на приятели добри мина почти неусетно. От летището в Канкун, директно минахме да вземем уговорените предварително двете коли под наем (офиса с линк), с които по план да се возим следващите две седмици до Гватемала, през Белиз и обратно до Мексико. Оказа се, че разрешителните за излизане от Мексико ще бъдат готови на следващия ден, затова преорганизирахме плана.

Ден първи – ЧиченИца. Древно селище на маите от 8-9 век, поради невъзможността да се уредим с местен разказвач, трите ми впечатления от мястото са: въображаеми търкалящи се глави от най-високото стъпало на пирамидата Кукулкан и играта на слънцето и сенките, търговците на шарени ръчно работени красоти и парка със Сенота - голям басейн на пръв поглед, но отново с кървава предистория. Мястото е магично, но комерса го е засенчил. Местото е бранд изобразено върху бивали и небивали предмети, но това е част от бита и условието за преживяване. Ако ходите там, спазарете се за хамаци, много си заслужават и като цена и като качество ;). Маските и гривничките са друга популярна покупка, а защо не е пъстър маиски календар - остава мил спомен, ествествено ако оцелее по време на полетите. Текилата не е оферта да се купува оттам, има Wall-mart в Плая Дел Кармен и върши чудесна работа.  

Напът за Белиз минахме през Valladolid - малък град в Мексико, който ни очарова с нощния си живец. Сякаш този град не легна да спи. На площада имаше много хора, предимно местни, шарено е, все едно е панаир, само дето стрелбища и виенско колело липсваха. Интересни пейки за влюбени да речем ;) За сефте тук видяхме военни джипове с високо въоръжена охрана да патролират из главните улици.
Та, горещо препоръчвам Hostal Tunich Naj за нощуване във Валадолид. Крайно учтиви домакини, спретнато, чистичко, направено с мисъл и желание за уют.
Любопитни факти за Мексико:

- Къде се е видяло, велоалея на магистралата - да, това дори в Холандия не съм го виждала при все цялото уважение към колоездачите там ;)

- 5 минути - това е разтегливо понятие/ чакахме местен разказвач в ЧиченИца около 40 минути, с напомняне на всеки 10 минути от наша страна и обещание, че идва до 5 :)
- Тулум - много приятно местенце за ваканция, красиви плажове, спиращи дъха гледки, мек като памук пясък, свободно ти е едно такова :)

А като заговорихме за свобода и гледки, на този изгрев се наслаждавахме последния ни ден в Тулум:

- Културата на бакшиша - досадно настоятелни са мексиканците що се отнася до взимането на бакшиш, няма да те оставят за забравиш.

- Температурната амплитуда денем и нощем е много малка, денем около 28, нощем не падаше под 20, следователно бизнес с пухенки не би бил сполучлив, завивките са чаршафи, дори през зимата

- Основна храна – телешко месо/ за човек не любител на месото като мен, беше ми много вкусно и пикантно

- Обичат да се пазарят по битаците, при търпение и усет, сваляш до повече от 100% на първообявенато

- Маите и ацтеките са основните племена в района

- Няма нужда от течност за чистачки, водата не замръзва :)

- Ананас, нарязан на шайби, поръсен с едро стрит лют червен пипер - ммммм, доста нетипична комбинация и също толкова сполучлива

- Усещането да си откъснеш сам лайм от дурвото, както джанките в България е особено приятно :)

- Мексиканките не са първи красавици, значително пухкави, но с добри очи :)

- Портативни машинки за покер в супермаркетите и знчително натоварена употреба. 

- Кориандър – подправят се както солени, така и сладки блюда, резултатът е странен за нашия вкус

- Популярен Мексикански коктейл Micheladas (лют доматен сос с бира) - not bad at all actually ;)

- Нищо не идва много бързо, нито ястията в ресторантите, нито автобусите на спирките. Подозирам, че има степени на 'спешно', които се разминават драстично с очакванията на нас 'бързащите' хора. 

- Легнал полицай на магистралата, за да преминат пешеходците

- Да платиш с карта извън работно време е рядка възможност, е това ми беше чудно.
- Не видях детски площадки, в нито една от трите държави, на място не ми липсваше, защото природата компенсира с присъствието си, но този спомен ми се върна като се върнахме в България :)
- Но пък имат УНИКАЛНИТЕ природни овеселителни паркове.
-- Xel-Ha - най-близкото до природата сътворение на човешка ръка, което някога съм имала удоволствието да посетя. Огромен аква парк в естествена среда, в красив карибски залив, с множество възможности за забавление, почивка и повдигане на адреналина.
Водна пещера с няколко изхода и светлинни отвора, идеално за начинаещи шнорхелисти :))

 водни зип-лайни, детското в себе си се пробужда напълно, ако имаше как бих си останала с часове да се люлея над водата :)))

-- Xplor - тук адреналинът си беше на максимум, спускахме се по зип-лайни на 300+ метра височина над джунглест район със скорост до 30км/ч. Да предизвикаш себе си, това е следваща стъпка на собственото ти съвършенство, усещането е несравнимо, приятен рестарт.
- Най-добрият all inclusive, на който съм била някога - престоят в Мексиско ни завърши с незабравим престой в не безизвестното Плая Дел Кармен курортно селище (Слънчев Бряг на нашето черноморие, без бетоненото превъзходство), в хотел Риу. Маймунки и други местни видове животинки си живеят в хармония с гостите на хотела. Бих се върнала на семейна ваканция един ден на това райско местенце, пожелавам си да имам възможността :).
- Взех си нещо специално, много различно и вълнуващо само за мен, предизвиках се, скочих от висока скала в морето, катерих се по въжета и се състезавах със себе си, пробвах се с шнорхелинга (другият път се надявам да по-добър успех), плавах с катамаран, пих текила след повече от 5 години въздържание и оцелях :), сбъднах си една детска мечта - плувах с делфини, делфините ме возиха на муцунките си, за миг бях като Кейт от Титаник (невероятно усещане), даже ме целуна едната делфинка :)

 Делфинското преживяване е мноооого специално :)) ей там най-ляво към дясно сме наредени - моя милост, Петя, Танчето, Павката и други ентусиасти :)

Белиз!

Take it easy, this is Belize, това е първата ми мисъл, когато се сетя за това блажено място. 

Белиз има видимо по-спретнат вид от Мексико, сякаш хората са или по-задоволени или по-малко искащи, нещо бавно витае във въздуха.

Целта ни е да стигнем до островът Сан Педро - курортно селище с добри условия за гмуркане. Прекосяваме голяма част от страната, за да се качим на ферибот за острова. 

Пешеходните пътеки са безумно високи (за лек автомобил) легнали полицаи на много кратки разстояния в населените места. А магистралата е еднолентова, минава през населени места, без маркировка, но с котешки лапички на места, пътните знаци са кът. Пикапите са масовите превозни средства, а пътниците се возят прави или седнали на ръба на ремаркето като в гаменските филми :). 

Декември е, слънце подир дъжд и обратно се завъртат в надпревара. 

Природата: красиво и зелено, дървета с величествени корони, палми вместо крайпътни тополи, окосени тревни площи около спретнати къщи - едноетажни дървени, вдигнати на около 2м от земята на дървени колони, подредени дворни площи, закачен шарен хамак на всяка веранда, често някой местен лежи и помахва на минаващите коли, времето върви в различен ритъм, забавен за нашите представи, спокойно е, само ние бързаме нервно за корабчето до Сан педро :)

Плавахме повече от час, достатъчно време, за да гледам хората. Това ми е любимо занимание, когато съм на ново място. Тук близостта между хората в на различно ниво, сякаш се сливат физическата с духовната близост, много естествено изглежда в същото време. Дълго не успях да откъсна поглед от майка, кърмеща малкото си момиченце. Млади родители с детенце се бяха сгушили в един ъгъл в най-уютната прегръдка, която някога е витаела във въздуха, който дишам. 

Друга майка храни едногодишното си дете с чипс и 7up, а бананите са забранени на борда - носят лош късмет, ако ги качиш на лодката.

Сан Педро - островът вдъхновил Мадона за едно от първите си емблематични изпълнения - La Isla Bonita, е място за разходка по плажа и събирателно за любителите на scuba dive. Запознахме се с John, ветеран от Аризона, който прекарва 4 месеца всяка година на острова, основно за да се гмурка. Останалото време не се задържа за дълго у дома. Познайте какво си пожелах за себе си :)

Ситен и бял карибски пясък, голф колички са основните превозни средства, 90% от населението са туристи. Парцел от около 1 декар се продава за около 500к евро, а подобни парцели не са в изобилие. Плажовете са красиви, като излезнали от картичка. Можех да седя да гледам слънцето по изгрев и да съзерцавам необичайно дълго време. Без да бързам. Ей така нетипично спокойно дълго време. И го направих. 

Храната, подобно на мексиканската, кориандърът е нашата чубрица, в повечето ястия, не предлагат хляб за обяд, рак и скариди с кокосово мляко, попуси (пенкейк със солен пълнеж), начос (чипс с различни сосове, лютив обикновено), борито (дюнер). Майстори са на коктейлите, признавам не само аз, Пина колада, Маргарита, Мохито и още подобни радват рецепторите гарантирано. 

Хората - усмихнати са, с изразителни черни очи, случи ми се в магазина на опашка, местна дама с пълна количка продукти да ме пусне пред себе си, защото имах няколко продукта в ръката си. Хубаво, ама това се повтори за поне още 4ма туристи след мен, а жената си изчакваше спокойно и усмихнато. Зачудих се ... дали остаряват по-бавно или пък живеят по-бавно, което по аналогията на бавното хранене, имат нужда от по-малко блага, за да се чувстват изпълнени. 

Take it easy, this is Belize - този съвет ни даде местен приятел, когато попитахме за уговорения предварително час за среща с него. За къде да бързаме - преди вечеря по няколко текилни шотове, мммм доста добре разгръща апетита :)
На всичкото отгоре са и с приятно чувство за хумор, по време на scuba dive курса, поради нечетната бройка на учащите се, Аги получи мила орео оферта при гмуркането (бисквитка/ Аги/ бисквитка), да, местните са с тъмен цвят на кожата, току като черна орео бисквитка :).

За наше щастие, английският е официален език, Белиз е бивша Британска колония, предимно тук може да се обменят белизки долари, трудно ще се намери местна валута за обмен в други държави. Логична връзка с офшорна тематика. 

Липсват бездомни кучета и котки, странно решение ми се стори гробищен парк, през който минава главния градски път, гробове имаше дори върху островчето, а масовата скулптура върху гробовете беше на книга. 
Дали му се тръгваше на Ники оттук, как мислите? :)

Иии, черешката на тортата с най-зелената и непокътната от човешка ръка природа ... Гватемала

Е, няма такава природа, казвам ви. Фикус бенджамин с размерите на 100 годишен дъб :) това дърво го гледах дълго, докато ме заболя врата :) 'Сейба' е националното им дърво. Гъста растителност, силна влажност, интересни и непознати звуци ме омайваха, докато се разхождахме в парка Тикал, имах особено приятно и непознато усещане за неизживявано досега приключение, като онова по филмите за Джурасик Парк :).
Тикал - едно от големите и важни селища на маите. Този път се сдобихме с гид още на входа на парка, където чинно бяха строени няколко високо въоръжени военни. Обясниха, че си пазят строго туристите, т.к. си било популярно да ги похищават. Доста успокояващо, не мога да отрека. Ама много ни печеше в очите на тази снимка, дали си личи, а? :)

Тикал от най-високата пирамида с гледка към цялото селище.

 Гидът ни инструктира как да позираме/ скачаме - за да станела яката снимка, виждаш ли ;)

 а ние дали му скрихме топката с нашата реализирана идея за яка снимка, а, а, а ;) остана без думи и не само той, събрахме си публика :)))

Като заговорихме за дървета и паяци - spider tree, дали не е най-голямото дърво, до което някога сме заставали?

Хората - неразбиращи бързането ни, гледат ни с едни благи черни очи, шарени дрехи, усмихнати лица, сякаш по-малко искащи от тези в Мекскико и Белиз - личи и в по-скромния начин на живот. Колиби са масовите жилища в крайпътните селища, които задминавахме по пътя. Крави и туризъм двете препитания. 

50 пари на ден е средна надница, а 500 пари е месечната такса за университет, като 10 от месеците в годината се таксуват. Логично, много ниско образовано население, едва 10% от учениците ходят в университет. Средно статистическо семейство има компютър и интернет вкъщи, но рядко имат шанс да излязат от рамките на Гватемала. Натъжи ме, че сякаш и това им се струва даденост - невъзможността да излязат от пределите на страната. Нашият гид с гордост заяви, че е ходил до Белиз няколко пъти. А за децата му - това да обикалят като нас, не било дори разбираемо. Жалко. Но пък това разбиране им дава вероятно онова спокойствие, което всички ние нямаме.
Стряскащо много въоръжени хора, във всеки магазин и бензиностанция, т.е. всеки касиер заедно с касовия апарат си има заведена и пушка. За наше щастие бяхме в по-спокоен и безопасен район на страната, в столицата Гватемала сити, престъпността била толкова висока, че нямало шанс да излезем на разходка и да не се озовен най-малкото с една чанта назад. Най-многото не е за описване.
- На всяка сергия за сувенири има малки пстри куклички, направени ръчно. Оказа се, че това са популярните Гватемалски worry dolls. Обикновено се продават във вързопче от 10на, колкото повече имаш, изглежда по-добре, споделяш на всяка тревогите си, оставяш ги под възглавницата си за през нощта и на сутринта си нов човек :) Казали са си хората, че утрото винаги е по-мъдро от вечерта, пък било и то с кукли под възглавницата. Винаги съм харесвала подобни методи, които помагат на хората да върнат надеждата си, пък били тези методи - поклонически или фетиш.
Разхождаме се късно вечерта в селището, в непосредствена близост до Тикал, вторник е, 22:48ч, музика свири от нейде високо, хората са насядали на крайпътни капанчета и гледат туристите, канят ги на прясно изпечено барбекю и местни специалитети. Хамак виси на всяка веранда, току от него безгрижно един крак се подава и бобутва на равни интервали в залюляване ... и така с часове. А ние се гоним ли гоним с времето.
Инфраструктурата се свежда до задоволителна само докато говорим за пътищата, перфектен асфалтов път изведнъж се слива с черен, следва изненада с нарастващи по размери камъни, докато става невъзможно за лек автомобил да продължи. Наложи се да обърнем рязко посоката и да прекалкулираме плана и дестинацията, защото нямаше опция да стигнем до Семук Чемпей. За сметка на това се радвахме още един ден на Толум/ Мексико. Новият план ни отведе в непланиран хотел, където стаите бяха доста прилични, но банята изненадващи с единсвено кранче на душа. Разбира се, водата е студена, че за какво е топла, като минималните температури са 20 градуса. На много места вместо прозорци с цели стъкла, има стъклени щори. Зачудих се как съжителстват с насекомите и влечугите при липса на добра изолация, но вероятно в хармония, която липсва в моята душа по една или друга причина. 

Ако се върнем отново на инфрастуктурата - маркировка на пътя основно представлява хоризонтални бели ивици преди опасни завои за привличане на вниманието и толкоз. Легнали полицаи на пътя и знаци за тях, но не пропорционално разположени, което ни изигра кофти шега на едн ляв завой. Но пък има стриктни табели алармиращи за наближаване на населено място. Като цяло вниманието е насочено към безопасността на пешеходците, адмирации за което.
Тук в отдалечените населени райони, далеч от големите градове, канализация вероятно няма, но не се разнасят миризми, както в Индия, например. Бездомни кучета има много, котки не видях. Почти за всяко дърво има по едно завързано прасе, но пък не предлагат свински пържоли по заведенията. Кориандър отново е на почит. 
Минаването на границите между Мексико/ Белиз и Гватемала с две думи е лежерно и хаотично. Сякаш процедурата е написана вчера и днес се прилага на практика за първи ден. Границата Белиз/ Гватемала е особена с възможността за личен гид - услуга, изпълнявана от напористи деца, които са толкова добре обиграни, че ти правят живота съществено по-лесен, ако се възползваш. И удоволствието е едни 5 долара на кола. 

Островът на котките - Кипър!

Кипър ни посрещна очаквано слънчев. Началото на месец май - съвсем не изненадващо :)
Самолетът беше пълен, предимно с българи, малцина от които изглеждаха туристи като нас. По-късно разбрахме, че голям процент от обслужващия персонал на острова са българи и местни туристи там са рядкост.
Отседнахме в Ларнака, където котките по улиците бяха буквално повече от врабчетата :))).

Ларнака е малко морско градче (не повече от 50 000 жители), с вкусна морска храна и палми,
Плажът не става за плаж, забележителностите могат да се огледат за няколко часа, остава ти да се наспиш, ако нямаш по-възвишена мисия за ваканция (какъвто беше случая с нас). Но пък островът не е голям и позволява да се обиколи за няколко дни.
Еднодневна разходка до Никозия с автобус. 7 евро двупосочен билет, около 50 минути.
Никозия е град с много история, малко тъга и топъл климат.
Единствената позната за мен столица с официална граница. Все едно нашата Витошка, разделена малко след Патриарха с граничен пункт. 74-та Турция окупира северната част на острова и оттогава си имат един вид Берлинска стена, макар и с по-лек режим на пропускане - само срещу лична карта и попълнен формуляр. Трябва да има особена издънка, за да не се върнеш, ако си тръгнал. Особено тъжна картинка е карето от изоставени къщи в зоната на граничния пункт. Това не е декор от американски филм, това са истински и изставени къщи, в които до 74-та е имало детски глъч по улицата, Сега има единствено прах и заличени от високата трева пътеки. Липсата на човешки крак в тази територия е крещящо покъртителна. Според разкази на местни кипърци, това разделение е по вина на големите, те самите, както и турците не го искат, дори нямат нужда от граница. За съжаление обаче, тази външна наложеност поражда вътрешно напрежение между двата народа. Тъжно и някак си странно ми се стори, Никозия да е обявена за град на мира.
Дотук с тъгата. Историята, подсказваща различния почерк на култури от хилядолетия, се усеща по малките улички на стария град. Усещаш се малък, много малък, но и благодарен свидетел на факти и сцени от великите империи, завлядявали тези земи, разбира се, ако можеш да дадеш воля на въображението си.
Има много музеи. Такива съхранили история и такива написали история. Музеят на мотоциклетите е пример за второто. Както се изрази Ники "събрали куцо и сакато на две колела в едно хале и направили музей". Лошо няма, важното е, че някой се е сетил и го е сътворил! Музея на бижутата така и не го намерихме, а и жегата не ни стимулираше да бъдем много настоятелни. Слънцето в Никозия е много усещащо се.

За ден се насладихме и на островните плажове, предлагани в Агиа Напа. Все едно нашият Слънчев бряг, но само по популярност. Селището е изключително чисто, както и плажната ивица, туристите са предимно руско-говорящи. Природата е особено щастлива, някак си в хармония с човека. Така ме караше да се чувствам и аз докато съзерцавах морето в интервал от десетки минути, необезпокоявана от нищо. Белият пясък и бистрата вода сякаш са излезнали от картичка, претърпяла непременната намеса на фотошоп. А синьото е вълшебно, виждаш всичките му нюанси от брега до хоризонта. А оттам започва другото синьо - небето!

Любопитни факти за Кипър:
- обратно движение (остатъци от британското влияние)
- пешеходеца не е на почит, шофьорите са твърде агресивни на пътя, жените шофьори са в изобилие
- за котките споделих вече :)
- тоалетните в заведенията са чисти
- кипърците са айляци по душа и маниери, много от тях излъчват непремерено самочувствие
- майстори са на скаридите, УНИКАЛНИ (както би се изразил мой приятел за октоподите)
- разписанята са само за ориентир, дори това на автобуса за летището

Ако специална причина не ме заведе отново в Кипър едва ли бих се върнала на почивка, поне не, докато не обиколя останалата част от света :)
Радвам се, че отидохме, видяхме и си сътворихме хубави спомени!

Bharat или по-известна като Индия

 Интересни факти:

          Няма подлези и пешеходни пътеки.
          Small talks е хоби тук.
          Качествените презервативи са Кама Сутра.
          Изпреварването е със звук, светлини липсват.
          Розов цвят – цвета на ‚добре дошли‘.
          Свинско ядат единствено най-ниската класа/ каста.
          Над 40% безработица.
          Ambassador – най-здравата индийска кола.
          Заплатата на полицай в столицата е 600 лв. Корумпирани са.
          Стандарта на живот не е по-нисък от този в България.
          80% от работещите в новите IT компании правят секс в офиса.
          Името на човек се избира в зависимост от часа, датата и мястото на раждане.

Какво видях:

          Къщи без покриви, често и без дограма.
        Хора, пътуващи на покрива на автобус.
          Гей двойки.
          Маймунки вместо котки и кучета.
          Моторист пише sms в движение на магистралата.
          Детайли. Детайли. Детайли.
          Различни ограничения за скоростта за леки и тежки автомобили.
          Полицай с пръчка, троши странично огледало на бързо движещ се автомобил.
          Шампоан за плодове и зеленчуци – www.vegfruwash.com
          Търпимостта между всички и всичко е налице. 

Тръгвам за Азиатския континент без особена нагласа и с едни 50 страници обща информация за Индия, които трябва да прочета по време на полета.
Още след късия полет до Москва се озовавам в компанията на млад индиец, професионален йога инструктор и домакиня индийка с малкото си момиченце, живеещи в България съответно от 4 месеца и 3 години. Двамата на видимо моя възраст, драстично различни по поведение. Младежът, пътувал доста, придобил самочувствие и повярвал в себе си. Девойката, говореща развален български, природно естествена и добронамерено настоятелна.
От Аман разбирам много факти за страната на любовта. Новородените биват кръстени в зависимост от деня и мястото си на раждане. Той е роден през март и името му означава слънце.
С кацането забелязвам любовта към свободата на местните, стюардесите направиха няколко неуспешни опита да убедят пътниците, че не е дошло време за багажа преди паркирането на самолета. Съжалявах, че ми е запушен носът и няма да усетя миризмата на Индия при кацане, но се усеща. Не мирише на мръсно. Мирише на различно, но не в лош смисъл.
Тръгваме от летището за хотела, трафикът е слаб ...  нощ е.

Архитектурата.

Както навсякъде е различна, характерна за всеки край. Къщите са без познатите ни покриви, с плоча, често и без дограма, понякога дори кабрио. Междуградските пространства са кратки, т.е. селищата са разположени около продължението на главните пътни артерии. Контраста в благосъстоянието личи най-вече когато пътувате с кола извън гъсто населените райони. До изящно имение, оградено с палми, зелена морава и високи огради се бори за пространство тухлена колиба със сламен покрив, затрупана с битови отпадъци и озвучена от детския глъч на тичащи полуголи изцапани дечица. Често тухлите са наредени просто една върху друга, без залепващо вещество като така познатия цимент. 

Всеки религиозен храм и заможна постройка прилича респективно на щедър или скромен пясъчен замък с уникално изработени орнаменти, които трудно човешка ръка би могла да изработи, а още повече да повтори.

Трафикът.
Различен от всеки друг, който съм виждала. Симфония от бипкания те следва неотлъчно, изпреварването е по звук, мигачи не се използват, страничните огледала са важни, задното обикновено е украсено с шармантна лепенка. Движението е с десен волан, престрояването от всяка страна, понякога се спазват светофари, пешеходни пътеки липсват, подлези не видях. Висока скорост няма шанс да се развие, мигновено изскача някоя кола от където най-малко се очаква. 

И все пак приятно ме впечатли търпението и липсата на злоба в шофирането, независимо от липсата на правила и хаос – може би това е разковничето – няма правила +няма очаквания = спокойно приемане на случването. Някак си търпимостта блика и дори заразява.

Хората са любопитни.
Оглеждат те детайлно, понякога задържат погледа си върху теб неловко дълго време, но това съвсем не злобно. Добронамерени са и усмихнати, често искат да се снимат с нас за спомен. 

Понякога са по-настоятелни, отколкото ти се иска. Когато става дума за пари са даже нахални. Но пък са най-пъстрите, които съм виждала, носят шалове – жените от пъстри по-пъстри, комбинирани с традиционната им дреха – саари, мъжете в по-скромни, предимно тъмни цветове, повечето носят курта – мъжка риза до коленете. Джапанките с пръст са масовата ‘обувка’, съответно и чорапи с един пръст – зима е все пак (декември/23 градуса денем .) Популярните рисунки с кана по тялото са от красиви по-красиви. Моден аксесоар, използван не само покрай сватби и не само от дамите. 

По-голямата част от женската ни компания бидехме изрисувани също. Както всеки символ и рисунките си имат теория – колкото по-тъмен стане цвета, толкова повече те обича свекървата J моята рисунка потъмня значително ;).

Bollywood Theater.
„Zangoora The Gypsy King“
Цветно, по-цветно, най-цветното преживяване в досегашния ми съзнателен живот. За втори път попадам на място, където чужда култура събужда желанието в мен да танцувам и скачам от приятна емоция. Първият път беше на Thriller в Лондон.  Синхрон, пластика, цветове, ритъм, емоция, неочаквано техническо изпълнение.
Всяка част от тялото им танцува, всяка част от лицето им се усмихва, всяка част от излъчването им е любов. Потапяш се в един различен свят, неусетно минава времето до антракта, нямаш търпение да се върнеш и да продължи магията на пъстрия Изток.
За техническото изпълнение – голямо браво, не съм гледала подобен спектакъл в България, залата е оборудвана с множество приспособления за летящи каляски, птици, огнени ефекти и прочие. 

Ще ви хареса, особено ако също като мен имате сантимент към индийските филми от началото на 90-те J

Агра, Taj Mahal.

Означава жена - Mumtaz Mahal. Жената, вдъхновила мъжа да построи тази постройка, починала по време на раждането на 14-тото им дете. Същинско приключение е пътуването от Делхи от Агра – града, в който се намира най-известната гробница в света. За автентично преживяване се пътува по второстепенен път дотам. Китни селища, настоятелни търговци ще ви следват през целия път. Ако се пътува нощем за препоръчване е първокласен път – нова магистрала глътнала повече от 2,5 милиона, определено образец за страната. Локалното платно учудващо или не е тревна площ, но това пък не прекъсва близост с природата. 

Та, най-известната гробница в света е съвършена мраморна постройка с инкрустирани стихове от корана и цветя, изцяло симетрична (единствената асиметрия са двата гроба – в центъра е гроба на НЕЯ, вдясно от него този на НЕГО). Планирана да се построи за точно 22 години, т.к. това било любимото число на кралицата, строена от 22к работници, малко по-висока от 80 метра, четирите кули са с наклон навън в случай на земетресение да се съборят противоположно на грандиозния пазител на любовта. На отсрещния бряг щеше да радва окото аналогична съвършеност в черно, ако синът на краля не го беше свалил принудително от трона, за да не разхищава повече наследството заради една любов. 

Делхи.
Направихме не толкова традиционна обиколка на града. Туристическите забележителности огледахме в движение и отвън, обърнахме внимание на нетрадиционното. Местен екскурзовод ни разказва.
Bharat или по-известната като Индия е държава с 15 официални езика, повече от 1600 диалекта и множество религии. Търпимостта между всички и всичко е налице, което възхищава. Името Bharat е същинското име на страната, дадено от лейди Shakuntra, чийто син се казвал така. По-късно британците дават името Индия и обяснимо как то се налага и до днешни времена.
Делхи е различен от популярния за страната хаос. Забелязва се облика на столица, трафикът е по-умерен, бедността по-рядко явление, хората са по-малко настоятелни, маймунките по улиците почти липсват, кучета и котки съвсем, палатки по тротоарите видях само на влизане в града. Забелязва се космополитния облик на места, централният площад е приятно местенце за разходка и вечеря, президентският палат и административните сгради (построени преди по-малко от 100 години) са разположени на огромна площ, същинска агора, което е нетипично разхищение на празно пространство за тукашните представи.

Най-силното ми преживяване тук бе свързано с активните религиозни храмове.

• Храмът Акшардам. 

Място, което ме накара да повярвам, че ако има толкова силен политик, колкото религиозен водач, Индия би се превърнала в най- вдъхновяващото, подредено и богато кътче, което някога съм посещавала. Излизаш променен от това място, гарантирано. Хинду храм (най-големият такъв на Земята/ според Гинес) с последователи по целия свят, най-грандиозната съвкупност от човешко старание, злато, мрамор и хармония. И всичкото това без такса вход. Без реклама. Без комерсиален подход. За да влезеш има едно единствено условие – да влезеш без технологична обремененост, за да излезеш с пречистено сърце, мисъл и душа. Проверката на входа може да се сравни с тази на летище, скенер и претърсване, никакви дигитални устройства, освен часовник.
Когато излизаш от храма дълго не се сещаш, че ти липсва телефон или фотоапарат, заснетото е ума и сърцето е с толкова силен заряд, че сякаш още усещам усещането настръхването на кожата, вкуса в устата си, пресъхналите очи.
Храмът е построен за около 4 години само от доброволци. Висок е 40 метра, диаметър около 90 м, няма нито една желязна конструкция, 140 слона в реален размер и различни сцени обграждат святото място подобно на сцени от Библията. От миниатюрни по миниатюрни фигури и скулптури красят всеки сантиметър на вътрешните и външните стени – и всичко това направено на ръка. Огромна каменна върлина се е превърнала в най-изящно представление на човешката ръка. Вдъхновителят на тази религия е духовния водач Swaminarayan – както се казва и религията, млада е, на около 150 години. За него научихме от специално 3Д представление, което дори надминава ефектите на ‘Мадам Тюсо’. 40 минутна разходка между оживели кукли, които разказват какво са видели и научили от малко момче превърнало се в духовен водач благодарение на мъдростта и добротата си.
Ето за какво говоря, струва си да изхарчите 9 минути и 52 секунди от живота си, за да видите това видео:

На изпроводяк се насладихме на светлинно/ аудио/ водно шоу – нещо като пеещи фонтани, изобразяващи сътворението, развитието и разрухата на света в рамките на 14 минути.
Определено бих отишла на това място отново поне за цял един ден – ей така да се повъргалям по прясно окосените полянки в подножието на двадесетте хиляди фигури на храма.

• активен Хинди храм (SHRI LAKSHMI NARAIN TEMPLE – BIRLA TEMPLE). 

Вдъхновение и преживяване, което няма да се случи в ‚темпъл‘ с платен вход. Слагаш се в обувките на местните, т.е. без обувки влизаш в храма и те залива вълна от благоуханно въздействие на местното възхищение и неподправено подчинение на редица богове. И аз вече имам такъв, бога на комуникацията. Свещеника ни благослови, докосвайки челата ни с червена смес, която остави отпечатък. Тук е момента да споделя какво научих за популярните точки на челата в Индия. Често се използват за декорация, в магазините могат да се намерят от шарени по-шарени, с мъниста, с пайети, без мъниста. Популярна теория е, че точки слагат омъжените жени, по-малко популярна теория е, че биват използвани като моден аксесоар. 

Съвсем непопулярна теория е връзката на точката с шестата чакра Ajna. Притискайки с палец челото си ежедневно дамите правят масаж на жизнено важна точка на дълголетието и младостта си. Това е и моето обяснение – защо индийките изглеждат значително по-млади и хубави от силните си половинки (нищо лично спрямо мъжката аудитория, само фактите говорят).  

• активен Сикри храм. 

Сикри е най-новата религия в Индия. Последователите й се разпознават по дългите коси, увити в тюрбани и дълги бради. Както повечето свещени места, златото и мрамора са на почит. Попаднахме в храма по време на свещено-служение, молещи се смирено вярващи седнали на земята, приисква ти се да разбереш какво магнетизира хората. Прилича на джамия, мек килим на пода, заграждения за мъже, жени и смесени, вероятно според статуса. На излизане раздаваха нещо като мека халва в шепи, благословена храна, подобно на нафора в православието – достраша ме да опитам, макар и до момента да ме гложди любопитството. 

Няколко часа приятно изразходихме в градината на 6-те чувства. Място за млади влюбени буквално :) Огромен комплекс - градини - сгушени пейки, статуи, цветни арки, местенца за пикник, ресторант и десетки млади двойки в любовна усамотеност :).

Джайпур (The Pink city)
Част от големите три, които е редно да се посетят заедно с Делхи и Агра. За мен преживяването от пътуването до там беше по-значително от самия град. Погледа ти скача от пищни дворци до колиби кабрио, от жълти ниви с рапица, до безкрайни зелени ниви с непознат за мен посев, от поправка на автомобил до самата улица, през майстор шивач на шевната си машина до циментено корито за поене на животни, в което се къпят мъже.
Шофьорът на таксито поназнайва малко английски и аз се възползвам максимално от това. Разказва, че рапицата се използва за олио и гориво. 

Попадаме в задръстване в нещо като околовръст на крайпътно селище. Задръстването е предимно от камиони, тежкотоварните возила се срещат много често и на всички пише – BLOW HORN. Повечето пренасят битов багаж от едно населено място в друго, по-малкото пренасят моторчета, които са чест начин за предвижване в натоварения трафик на градовете. Не рядко се използват и за междуградски пътувания,  навръщане към Делхи един моторизиран индиец ни следваше достатъчно дълго, за да се опознаем от разстояние. Явно беше с доста опит на пътя, след като без притеснение пишеше смс-и, а може би сърфираше в интернет с поне 70 км в час. 

Освен моторни превозни средства се срещат камили, крави, прасета, маймунки, кози, всички живеещи в хармония със заобикалящия ги свят.
Случва се да настигнем движещ се огромен вързоп, задминаваме и се оказва миниатюрно тракторче натоварено с безброй завързани един за друг чували с жито – подобно на мравчица, която мъкне на гърба си около 100 пъти над теглото си, тук е в полза на обема. 

Иначе града е доста цветен, предимно в оранжево, независимо че се казва розов град. Главната градска част е боядисана в розово (оранжево) – цвета на топлото посрещане в чест на уелски принц по времето на Британската инвазия. Интересното тук е двореца на махараджата (в днешно време само титла, нещо като кмет навремето), до който се стига върху гърба на слон. Самият дворец е подобен на султанските дворци в Турция, с тази разлика, че тук-там може да се види Кама-Сутра илюстрация, което и до ден днешен е оставило следа в свободомислещите местни (за разлика от всеобщото мнение за свенливост). 

Другата популярност тук е Monkey Temple - местност със засилена популация на маймунки и много красив храм на Слънцето на върха на един хълм. 

Като цяло града не е поддържан, разликата с космополитния Делхи е драстична.

Индия се отнесе с мен подобаващо, а аз си взех от нея всичко шарено и хубаво. След престоя ми  искам да правя живота си още по-шарен, защото това е радост, доброта и повече щастие, а кой бяга от това J. 

Накратко в кадри:

'Прост' или 'Наздраве' по Амстердамски!

Амстердам - градът на свободните хора.
Това е първата дефинитивна мисъл, която ми идва на ум за този град.
Втората е, че е неоправдано скъп.

И оттук идва едно разногласие в единствената ми глава. Да се бият две и повече глави в собствената ви хич не е добре, но да не губим фокус. Дисонанса от горните две характеристики го приписвам на факта, че в наше време свободните и артистични души обикновено не са облагодетелствани с материално благополучие. Може и да греша ...
Разходката ни в Амстердам не се отличава с ходене по музеи, затова се откажете да четете надолу, ако очаквате да видите полезни факти за галериите на Ван Гог и Рембранд. Единствените музеи, които посетихме са музеят на марихуаната - от любопитство и музеят Rijksmuseum (най-големият и известен в Холандия) от кумова срама.
Разходката ни започна в ранния следобед в един от последните есенни дни на месец Октомври. Факт е, че есента в този край идва по-късно отколкото в България - дърветата са зелени, само тук там проблясват златисти отенъци на помъдрели листа. Устремихме се към центъра, за да разгледаме скътаните известни забележителности и по светло и на мръкване. За преживяванията ни в градския транспорт няма да разказвам, защото току виж не са актуални след година и само ще занимавам с кухи факти аудиторията.
От квартала на музеите (където беше хотелът ни) до центъра стигнахме с трамвай и от площат Dam тръгнахме пеша към мястото, което повечето туристи искат да видят, дори и да не искат да участват. Зад сянката на огромна старинна църква пробляскват слаби червени светлинки. Оказа се, че сме стигнали до заветната цел.
Някак си е странно ... района на освободените задръжки да е ситуиран точно до църквата ... пореден дисонанс, но както ще обобщя по-късно - в този град не бива да търсиш логика, а да гледаш и ако ти се иска да опиташ.
Разходката в тесните улички с ветрини и червени завеси опредлено си е интересно преживяване и препоръчително да се види - ей така, от обща култура. Лутайки се из еднакво изгледащите улички, българска реч погали ушите ми. В първия момент усетих топло задоволство, но в следващия, след като установих посоката ме налегна оправдана тъга. Красива млада дама с оскъдно облекло си беше подала половината голо тяло на улицата и разговаряше с нейна 'колежка' на български. Хех, навсякъде сме - гаранция.
Най-накрая се озовахме покрай реката в квартала с Червените фенери - най-оживената улица нощем. Не случайно намерихме Музеят на Марихуаната.


Оказва се, че марихуаната има далеч по-практични приложения, отколкото да я изхабиш изпушвайки я :). Посетете музея, ако имате удобен случаи, за 5 евро си струва разнообразието.
Определено не бяхме най-големите ценители на този квартал, но за обща култура да се посети е ок. На мен лично ми беше леко безразлично и едва ли бих повторила.
Разходихме се доста обратно към центъра, започна да вали и се скрихме в малък италиански ресторант. Комбинирахме амстердамската бира с италианска кухня.
Следващия ден и половина отделихме на архитектурните забележителности, разходка по каналите с лодка и ХАЙНИКЕН, разбира се :)
Архитектурата и хората в Амстердам :)
Величествени стари сгради, които лъхат на позитивна емоция и мъдрост. Хората - луди колоездачи, весели колела и дълги шалове.
Инфраструктирата в Амстердам е по-подходяща за двуколкови превозни средства отколкото за тези с 4 колела. Има цели градски магистралки и светофари за колоездачи. Много яко. И малко опастно де, вероятно има толкова катастрофи , колкото и с коли, развиват се бесни скорости по правите улици. Със сигурност основна причина за този масов транспорт е равнинния район на града. Няма байри и изнанадолнища - и слава Богу, кой знае какви състезания щяха да си правят амстердамските гамени :))
По каналите с лодка :)
Задължително го направете, дори да не е с изискана вечеря в 5 звездна лодка. Така ще имате възможността да видите уникални къщи във водата. Прекрасни са. Това си е една различна култура, толкова хубаво различно. Къщите са или големи лодки, 'паркирани' в канала или достатъчно големи фургони. Но вътре си има всичко - мека мебел, твърда мебел, дори мини дравчета на верандите и миниатюрни зелени площи. Сякаш ми се прииска да опитам този начин на живот - да те люлее водата в посоката на времето и ти да приемеш факта, че има неща, които не можеш да контролираш и по-добре да приемеш, пък току виж - ти се случат и хубави случки освен морската болест.
ХАЙНИКЕН :)
Видяхме го по тъмно и в ранни зори отидохме във фабриката за бира, която вече е само музей. Казва се Heineken experience. След Мадам Тюсо, това е най-интересния музей, в който съм ходила - факт. Макар, че са леко несравними величини, затова и не го сравнявам с музея на Пикасо в Барселона :).
Та, ако решите да го посетите - отделете си поне половин ден, струва си. Запознавате се с историята на рода Хайникенови, виждате прогреса в маркетинговия подход и развитието на марката, разбирате как се прави бирата и от какво, даже се (ви) поставяте (поставят) на мястото на златната напитка и усещате процеса на варене отвътре :)) (симулатор). А на изпроводяк даже те черпят 2 бири.



Музеят Rijksmuseum
Дори не знаех, че така се казва, но знаех, че има музей в Амстердам, който съхранява картината на Рембранд 'Нощна стража'. Музеят е доста голям, заслужава си да отделите поне 3 часа. За ценителите на рисуваческото изкуство ще споделя, че в музея има над 7 милиона експоната. Особено ми харесаха прекрасните куклени къщи от 17-ти век, напълно 'обзаведни' с миниатюрни фаянсови плочки, картини, сребърни прибори и прочие - толкова съвършени.
Нощната стража е по-голяма, отколкото си я представях. Не, че съм разочарована де, хареса ми. Интресно, че я определят като творба, отразяваща не само творчеството на Рембранд, а на целия холандски Златен век.

Бар Булдог
От джобния пътеводител се осведомихме, че в близост до хотела ни се намирало историческото място за нощен живот в града, а именно площат Leidseplein, къдто се събира младежта. След обиколка по часовниковата стрелка, седнахме в бар Булдог, залепен до Bulldog palace - 'магазин - пушална', където идват от цял свят любителите на марихуаната и хашиша, за да се напушат на воля. Ние изпихме по един коктейл, сляхме се с тълпата, взехме си храна за вкъщи и се прибрахме доволни от преживяното.

Вечеря в Амстердам:


Печени ребърца с гарнитура, амстердамска бира 'Амстердам' и 'Хайникен' и разбира се ... нещо сладко за душата. Да, точно това, което си мислите е - от специалните мъфини - има лек дъх на трева, иначе си е докущ като останалите. Ефекта .. за всеки различен, зависи дали го съчетава с пържени картофки, ребъца или трева.

И в заключение, няколко интерсни факти и впечатления за Амстердам:
1. Няма улични кучета
2. Няма улични котки, дори и по дворовете и къщите не забелязах, абе въобще домашните животни по-скоро не са приоритет
3. Скъп град
4. Светофари за колоездачи
5. Опрделено елате с компания приятели, а не само с половинката си. Разбира се - това е относително, но е факт, че колкото повече хора има с вас, толкова повече се увеличава шанса да опитате повече от тръпката на предложените от Амстердам хубости - просто все някои ще се навие да скочи и да съпреживее опита с вас.

O Barcelonaaaaa ...

O Barcelonaaaaa ...



Барселона ни посрещна обляна във вечерните си светлини и кипро оглеждаща се във водите на Средиземно море. Първото ми впечатление от високо: ‘ехейййй, градът блести така сияйно от коледната си украса и изглежда като светеща елха’. Оказа се, че това не е коледна украса ... а така изглежда Барселона всяка нощ, това беше нощна Барселона.
Лъчезарна девойка ни откара с комфортен и чист автобус от летището до центъра на града – площад ‘Каталуния’. Денят е вторник (първата седмица на декември, 2009-а), часът около 22.30, значително оживено по улиците. По-късно разбрах, че режима на испанците/ каталунците е доста изместен в сравнение с нашия. Обядват към 15.00, вечерят към 22.00 и в 23.00 излизат на бар.
Сутрешната ни разходка започна от стадиона на Барса – ‘Nou Camp’. Поради високия туристически интерес, за организирана обиколка на стадиона, музея, трибуните, съблекалните те обрулват с 17 евро. Стадиона е значително голям, събира 100 000 зрители, но поради липсата на писта около терена ми изглеждаше не толкова голям, в сравнение със Сан Сиро в Милано. В музейната част имаше специално местенце за Стоичков, което специално ме възхити и мислено се ударих в гърдите, особено в мига, когато няколко чуждестранни за мен туристи ме заобиколиха и изрекоха името му. Изложени на витрина са 2 от екипните му тениски, купи и футболните му обувки, с които е вкарал 100-ния си гол за Барса.
От магазина на ‘Барса’ купихме подарък на Ники за рожденния му ден :) в лила ;)
Разходката ни продължи с масово – културна обиколка на дизайнеския град на Гауди. Стигнахме до трите къщи, известни като ‘островът на раздора’.

Посетихме и най-известната къща на Гауди, ...La Predrera, извстна с интересните си комини, гонещи вещици. Практически елемент в цялото му изкуство не долових, едиствено липсата на прави линии, ме доведе до извода, че ще се събират по-малко паяжини :D интересно е, но някак си не ми се връзва с останалата архитектура в града.
От покрива на La Pedrera, висока 8 етажа, действаща като жилищна сграда се открива красива гледка към града. Sagrada Familia и новопостроена стъклена сграда се открояват в пейзажа.
С удоволствие поседнах на едно слънчево петънце и помечтах ... да се полетя във времето, с няколко десетилетия назад и да усетя духа на свободата ...

Продължихме към La Sagrada Familiq. Църква, проектирана отново от Гауди. Корено различна, по мое мнение от къщите, които е майсторил. Тъмни стени, вероятно и от времето, множество високи кули с цветни върхове. От незнайно колко години сградата е в строеж, т.к. Гауди не е успял да завърши последната си творба и сега дострояват идеите му. Доколко крайният резултат ще се доближи до това, което е било в главата му е само илюзия, с оглед на нрава му и често променящите се представи.
На мен лично тази църква ми прилича на огромен пясъчен замък.
Успяхме да си откраднем от времето и за кратък обяд в кипро заведение за бързо хранене с популярните обедни оферти за 10 евро с първо, второ и трето ястие.
В късните вечерни часове, с доста поражения по ходилните части, стигнахме до Триумфалната арка, която уж била копие на френската, но с тази разлика, че е с 2 крака, а не с 4.
Завършихме разходката с оглед на продълговатото яйце, стъклена и осветена в различни светлини сграда – agbar. Оказа се, че това е частна компания, занимаваща се с вода.

Нов ден, нова програма.
Отправихме се към популярния парк Гюел и къщата на Гауди. На входа на парка са построени два павилиона, в единия е изложена галерия с картини, описващи построяването на парка, а в другия ... забравих. Между двете постройки се открива красива гледка на изваяни стълби, разделени от изящен влечуг :) и крокодил, достигащи до известната накъдрена мозаечна пейка. Всичко, изработено от пъстри цветни мозайки. С приятна изненада установихме, че парка е безплатен за посещение и аз лично завидях на хората, които живеят наоколо и имат възможността да се разхождат ежедневно върху земя с толкова история, красота и изящество.

Несъмнено най-голямата забележителност е нагънатата пейка от цветни парчета музайка.
Издизайнствана от асистента на Гауди. Амбулантни търговци с ръчно изработени бижута, плетени шалове и други джунджурийки се надпреварват за вниманието на туриста. Смесица от чуроликащи птички и нежна мелодия се разнася във вътрешността на парка. Сгушен между колоните на странна постройка, в близост до къщата на Гауди, местен музикант, заразява с ритъм тялото и душата. А къщата на Гауди ... за мен няма нищо общо като архитектура с останалите му творби, известни с липсата на прави линии и неправилни форми. Напротив, изцяло прави ъгли, едноцветна и скучни прозорци. И доколкото научих ... мебелите вътре били атракцията – мрачни и странни форми.

Определено паркът е един от фаворитите ни, особено на свеки ('свеки' - майка на съпругът ми, наречена на галено ;))
Деня продължихме с тематична разходка в парка на Цитаделата. В гайда за Барселона прочетох за зоологическата градина, в която се намирал единствената по рода си опитомена зад клетка – горила албинос и устремено се отправихме натам, за да я видим. За огромно съжаление се оказа, че починала преди повече от 10 години ...хм, а гайда уж от 2006-та година. Пропуснахме зоологическата градина и се оправихме към парламента на Каталуния. Депутатските коли не бяха особено луксозни, а и не забелязах засилена охрана. Сградата е приятна. Малко преди парламента пред нас се откри величествена гледка на езеро с фонтани и паметник.

Мимоходом подминахме още няколко красиви площадки със зелени чудеса и трите замъка, известни като замъка на дракона и се озовахме пред триумфалната арка. Силите все още не ни бяха напуснали съвсем, а и глада ни стимулираше да продължим към крайбрежието и да си намерим някое приятно местенце с местна кухня. С намерението да стигнем до старите пристанища, се озовахме до паметника на Колумб, сочещ към Америка и новата част на крайбрежитето, Барселонета и Mall of Barcelona – голям център с магазини и ресторанти. Намерихме си нашето местенце за хапване и подвихме крак. Вкусихме от популярната паея .... ориз/ фиде със ... заленчци и/или месо. Аз опитах супа от леща, в която плуваха парчета луканка и бяло месо. Вкусно. Пожелахме да опитаме и популярния хлаб с домати и зехтин. Разбира се не пропуснахме да разнообразим масата и със сангрия. За моя изненада вътре плуваха само лимон и лед. Бяха спестили от към плодове. Сангрията е леко червено вино, 7 процента алкохол с приятен плодов аромат, поднася се с нарязани плодове (ябълки, потрокали, лимон, др.) и лед.

Поредната сутрешна обиколка започнахме с изкачването на южния хълм ... Montjuic , откъдето се открива панорамна гледка към града. Стигнахме с метро до уречената спирка и пеша се изкатерихме по билото. За улеснение на туристите транспорта до горе е съвместен от ескалатори, въжена линия и разбира се - пешеходна част. С въжената линия се изкачихме до билото на върха, откъдето се откри гледка към товарното простанице и безкраен морски хоризонт. Извървяхме пътя около цялата крепост на билото и се отправихме отново из Барселонските пренаселени улици. Минахме по улицата с магазини на емигранти, която не изглеждаше от най-поддържаната част на града. Бездомници и боклуци се търкаляха по земята. В края на улицата съзерцахме табела за популярния Барселонски пазар. Това се нарича пазар ... 2 огромни халета, в едното се продават хранителни стоки, а в другото – конфекция. Елен си закупи красива брошка.
Разходката ни в този ден завърши в кварталния магазин. Напазарувахме си хапване, сангрия и изтощени от поредна порция ходене се прибрахме в апартамента.
Последен ден ... отделихме си време да обходим още веднъж главната търговска улица La Rambla и забележителностите около площад 'Каталуния'. Определно Барселона е град, който има защо да се посети повече от веднъж!

Стадиона 'Ноу Камп'


Паркът "Гюел"


На пристанището :)


Изкачваме хълма Montjuic!


Високо на хълма!


Улицата с магазини на емигранти. По пейките имаше налепени вицове :)


Градския пазар! Подозирам, че ще се конкурира с Китай по пренаселеност на кв. метър :))


Най-голямата търговска улица La Rambla в Барселона. Мимове, бутикови капанчета, павилиони със сувенири, пъстри мозайки и какво ли още не :)