По земите на белите коне - Кападокия

Май, 2022 ще остане важна дата в семейната ни история с осъществяването на дълго дерзана дестинация - Кападокия, след няколко неуспешни опита и дълго планиране през последните години. Някак си все ни се изплъзваше между другите дестинации и затова до последния момент имах съмнения, че ще успеем. За щастие никой щам на ковид не ни мина път, на всичкото отгоре и времето беше с нас. 

Пътуваме за 4 нощувки с турските линии с прекачване в Истанбул до Навзехир. Децата бяха във възторг от самолет с екран и рязко забравиха книгите и моливите, а като им донесоха и обяд направо ни издигнаха в родителски култ, че сме взели такива яки билети този път 😂

Тази кратка ваканция така яко се пукаше по шевовете от планирани събития, че накрая ни се стори, че сме събирали впечатления повече от седмица, а не само три пълни дни. Нощувахме в традиционен пещерен хотел (EMIT Cave Hotel Goreme), апартаментът ни бе буквално издълбан в популярните им вулканични грамади, нямаше дори прозорец, което очаквано компенсираше с прекаленото усещане за влага, не бихме повторили такъв вариант. Има и стаи със светъл излаз, които са за предпочитане. Но пък хотела беше на статегическо високо място в Гюреме с панорамна гледка към селището и сутрешната атракция - приблизително 150те балони с топъл въздух на изгрев. Един от ярките спомени ще ни остане именно доброволното ранно посрещане на изгрева (особено за Ники, който е нощно пиле). По заключението на децата, това ни е била най-ранобудната ваканция досега, макар и те да не ни акомпанираха плътно всяка сутрин :). 

великолепно събуждане на хотелската тераса

и така 4 поредни сутрини

Ден първи е опознавателен с пешеходна разходка из Гюреме и розовата долина, която вдъхновява с шарените си скали, останки от средновековни пещерни селища, крепости и църкви, всички издълбани в типичните за района скални маси. Причудливите форми развихрят въображението и човек може да съзерцава и открива митични същества до безкрай. Природата е оставила много и все чудни следи. Преди милиони години цялата долина е била огромно езеро с три  действащи вулкана наоколо, чиято лава, магна и прочие субстанции потъвали във водите и образували днешните скални красоти, а постепенното оттичане на езерото е белязало различните слоеве в цветно каре по камъните. Два от вулканите се наричат бащите на Кападокия, като единият е почти 4 000 м. висок със снежен връх и действащ ски курорт.

Розовата долина

Обиколохме долината, уловихме множество цветни гледки, запечатахме ги в спомени, а вечерта изпратихме слънцето от традиционния хълм с гледка към розовата и бяла долини.

семейна вечер пред екран от нощни светлини

Дали защото нямаше облаци, небето не потъна в розовите оттенъци, познати от инстаграмските кадри на района, но гледката си заслужаваше за обща култура пък макар и с някой друг филтър, за информация има вход по 5 лири на възрастен, за да се изкачиш до хълма.

пощръкляваме от кеф

Ден втори е на фокус и под стрес дали в последния момент въздушните сили няма да отменят полетите с балони заради вятър по-силен от 10 км. в час. Резервирахме от рано, месец преди пътуването, оказа се че и на място имаше възможност, но не искахме да рискуваме. Взеха ни от хотела в 3:45, закусихме в базата на балонената компания, поднесоха ни лични подаръци и потеглихме, в 5 ч. вече бяхме във въздуха 16 души в кошарки по 4-ма с главен и помощник пилоти и в компанията на около 120 шарени балона. Толкова е позволеният трафик от въздушните сили, други 30 потеглиха с късен старт. Толга беше шефът пилот, голям шегаджия, имал три години професионален опит зад гърба си, става всеки ден в 3, за да се отдаде на туристите. Завършихме полета с празнична церемония, шампанско с ягоди и шоколад, и медали за геройството. Все пак никой не припадна или върна закуската. На масата с чашите се намести и китка полски цветя. В 7 ч. бяхме обратно с хотела, заредени с адреналин и усмивки. 
Получихме изключителна услуга с летенето от край до край, нямаше един момент, в който да си кажем - ех, можеше да е по друг начин. Кредит за Royal Balloons company!

празнуваме живота!

Лирическо семейно отклонение - на 40-тата минута от реенето из висините на Кападокия, децата започнаха да се оттегчават и да питат кога ще слизаме. Очудих се и първосигналната ми мисъл беше свързана с това презадоволено поколение, което бързо губи фокус и не се впечатлява особено от красотите на живота. По-късно си дадох сметка, че половината време от тези 40 мин. аз и Ники се суетяхме каква гледка как да заснемем с нас, без нас, с едното дете, с двете деца, с шапки, без шапки и така - радвайки се на преживяването опосредствено през екрана.

 

детска радост

През това време децата попиваха изживяването с напълно отворени сетива еднопосочно. Нищо чудно, че след 40 мин. загубиха интерес и фокус ... доказано е, че повече от 15 мин. концентрация накуп е рядкост, а губим фокуса си още след 9тата секунда, златните рибки можели дори по-дълго. След тази ретроспекция си обещах да следвам по-често техния пример ...

гледката!

Подвила коляно на пейката в хотела, изпращах снимки на приятелка и зад рамото ми надникваше една от благите жени, чистещи наоколо. Очите й се усмихваха повече от устните, радваше се на запечатаните моменти в снимки и възкликваше на моменти. Попитах я дали се е качвала на балон, тя кимна одобрително неразбиращо в знак на съгласие, но всъщност съгласието й беше по-скоро за красотата в снимките. Местните рядко могат да си позволят лукса да се качат на балон, а някои от тях не го и намират за атракция, по-скоро за доходоносна даденост. 

Силите ни напуснаха след ранното ставане и посветихме деня на културно - кулинарна разходка из Гюреме.
Храната, ох, храната в Турция - наслада за всички сетива и закръглени красоти 😂
Горещо препоръчваме турския сладолед, който се гребе с лопатка, връща детските вкусове и спомени от раз! Не пропуснахме шанса да се насладим на неподправената реакция на децата, когато дерзаят да си получат сладоледа, а ние изпаднахме в детски смях, макар и шегаджийството на местните сладоледаджий да ни беше познато.
Седеф ресторант - на главната с гледка към sunset view point и на 15мин пеша оттам - чуден е за любители на месото.
Семеен ресторант Pumpkin - чуден и за вегетарианци, леко в страни от шума на главната, в непосредствена близост до джамията. Тръгнахме си даже с подаръци сувенири, изключително гостоприемни домакини. 

на шляй пазар из Гюреме

няма съмнение

Случайно се запознахме с първия туристически гид в Кападокия, Хасан. Видимо на над 70 г., със завидно добър английски, засякохме се пред джамията, докато се суетяхме как да влезем като аз бях с голи глезени. Той учтиво ни посрещна, даде ми забрадка и дълга дреха за покриване (кхимар). Джамията приветливо посрещаше с надпис - вход свободен за всички, заповядайте. Хасан емигрирал на 18г за цели 25 лета в Дания, където работил какво ли не и често минавал с кола или камион транзит през България по време на комунизма, разказа ни за впечатленията си от онова време и разочарованията си от големите сили, които и тогава, и сега са се месили в добруването на народите ни. Отвори Корана, за да ни разкаже за добродетелите на исляма, слушахме го с интерес, а той сладкодумно се увлече в по-скоро житейска беседа, отколкото дълбоко религиозна. Обсъдихме възможността за различния прочит и тълкование на светото писание, ако се чете на оригинален арабски, сравнен с всеки друг превод и как на други езици написаното ще е с много повече думи, за да се докара същия смисъл. Замечтах се всички мюсюлмани да са като него, да уважават избора на другите религии, които според него вярват в същия Бог, само го наричат с различно име, чел е и стария завет, изпя ни една молитва от Корана на арабски по памет - така го учели повечето турци, не знаят да четат арабски, научават езика постепенно в училище или в джамията. Покани ни сърдечно да отидем и по време на молитвата да гледаме отстрани, ако искаме. Молят се задължително по 5 пъти в денонощието.
Като се завърнал от гурбет, Хасан се задомил, има три деца, всички за щастие около него, направил туристическа агенция, отворил кафене и с радост ни предложи да ни направи програма по дни за разходка из чукарите на Кападокия, подходяща за деца.
Сбогувахме се с пожелание и цитат от Корана, съседните народи винаги да си помагат, да няма ситуация, в която една страна да гладува, а съседката й да пребъдва в изящество.
Ако си търсите кафе за отмора, можете и да го срещнете в рок кафе с голяма тераса и гледка на запад, ще го познаете като се разхождате по главната!

Как живеят хората тук?
В очакване на следващия туристически сезон и приготовления за него, кипи строителен труд, облаци прах се вдигат след всяка кола, градските пътищата са между черни или с павета/малки плочки, без особени тротоари, градската пътна мрежа се подобрява, слагат нова канализация и прибират кабелите под земята, очаква се до няколко месеца да са готови, междувременно цистерни с вода минават през час - два да намокрят в стремеж за по-малко прах, който се е всмукал дълбоко не само в постройките и всяка тъкан, но и във всеки повей и бриз, който разхлажда от майската мараня.

националният флаг е навсякъде

Иначе асфалт се ползва широко за меджуградските пътища.
Детски площадки в Гюреме има само в хотелските комплекси, местни играещи деца не видях, липсваше ни пейка в градски парк, където да се скрием от прашните и напечени улици. Но - пък видях доста в съседните селца в южна Кападокия! Например в Ючисар.
Има доста бездомни кучета и котки, за контраст черният котак в нашия хотел е кастриран, както девойката се изрази не бил мъж от две години.
Младежите разчупват стереотипа на строгите религиозни правила, разцъкваха телефоните и мохабета, докато звучеше молитвата от микрофоните на минарето. Все повече млади туркини не се забрадват, показват им се татута от ръкавите. Това настроение го потвърди и гидът ни Яшер. С изненада научих, че в Кападокия има повече от 20 християнски църкви, макар и да няма християнско население, даже в Деринкуи (Derinkuyu) видяхме огромна църква в ремонт, изглеждаше завидно голяма и красива - точно до входа на подземния град. 

Ден трети посветихме на туристическа обиколка из южна Кападокия - green tour.
Стартирахме с долината на гълъбите, които са символ и на трите основни религии - юдаизъм, християнство и ислям. Хората са построили в старите останки на жилищата малки къщички за все още останалите гълъби в долината. Вече не са останали много, само за туристическо внимание. Навремето са били развъждани и отглежданни чинно за наторяване на земите, които до към 1970г са били обработвани от над 90% от населението. След това рязко туризмът е взел превес над земеделието.

късметлийско дърво

Ники в гълъбов полет над долината

Изчезването на гълъбите е тясно свързано и с многобройните иманярски опити да взривяват античните жилища в търсене на древни саркофази.
По програма, турът ни беше планиран да запълни почти целия ден, 9:30-17:30! Но не и ако Яшар е гид, сърцат и сладкодумен, който така ни запленяваше къде с фактически, къде измислени истории и благополучно ни върна в Гюреме в 20:30ч!

гледка от манастира към долината

гледка към моите съкровища

любовта е навсякъде около нас <3 

След долината на гълъбите разгледахме "Selime" скален манастир, за който датират данни от 3ти век, преминал трансформацията на времето покрай трите религии, основан от християните, последвали евреите и го превърнали в търговски център до замък с укрепления при мюсулманите.

Хайкваме в Кападокия

Съкровища покрай пътеката

По път направихме един тигел през третия по големина в света каньон (!!!), по продължение на малка река и свежа зеленина, където жегата се усещаше по-малко, включихме се само за кратка отсечка от 3-4км и завършихме изгладнели за планиран обяд на брега на реката, имах усещането за обяд в Кресненското ханче. 

Обяд сред природата

Доближавахме се до заветната ни цел на днешното пътуване - най-голямото открито в Турция подземно селище Деринкуи (Derinkuyu) на 800м дълбо и километри в тунели, като само 15% от селището е действащ музей. Голяма част от тунелите (някои с размер на детски ръст) се ползват и днес като зимници от къщите 

тунел в подземието

над тях - по закон са си частна собственост, ако тунелът ти минава под спалнята. Слезнахме на 7-8 етажа под земята. Завидна вентилационна система, места за съхранение на храна и съоръжения за сигурност с изолиране на различните нива от врагове са завидно запазени и до днес. Цялото селище могло да събере до 30к души и се е използвало до 6-7месеца като перманентно укритие от врагове. По-дълго изолиране от слънцето водело до болести. Особено ме впечатлиха два подхода:
- За да не се извисява струйка дим от огнищата, комините не са дирекно над огнището, а има няколко странични отдушници, за да може димът да се разпръства и да не се забелязва на повърхността, не съм сигурна как се оцелява в помещение с толкова дим, но това е друга тема;
- Най-горният етаж е бил обор за животните, чието неспокойствие при наличие на опастност ги стресира да препускат в кръг или хаотично и трополенето им се чувало по долните нива и давало знак, че идва неприятност. Съвършена комуникационната система.

Завършихме деня с дегустация на турски локуми, халви и сушени плодове, подсигурихме дози щастлив хормон чрез традиционния шоколад с пълнеж от кайсия за вкъщи и приключихме този ден доволни! 

на изпроводяк с Яшар

Кападокия ни изпрати с изгряващото си слънце и балоните във въздуха, с покана да се върнем и обещание за още по-вълнуващи преживявания, а на съседната хотелска тераса един любовен романс между двама млади премина на следващо ниво, станахме свидетели на романтично предложение за брак 💕.

Женени с деца :)

Да се намериш в "изгубения град" Петра

Това пътуване е едно от малкото, за които стегнахме багажа буквално часове преди полета, защото до последно очаквахме нещо да се обърка и да не можем да потеглим, дали войната в Киев, дали някой положителен ковид тест или карантина за децата, или просто нещо неочаквано. За щастие, очакваното неочаквано не се случи и hit the road NiFi към "изгубения град" Петра и пустинята в южна Йордания. Кацнахме в Акаба часове преди рожденния ми ден на повече от 15 градуса и само за два часа път с кола температурата падна до 5 (дори нямахме време да излезем от виенския температурен ритъм), защото се изкачихме в планините, където ни очакваше Петра в полите на Йорданските Алпи (надморска височина 1100м). Закара ни Сахид, който е израснал в семейство с четири братя и три сестри, но за сметка на това той самия има само една дъщеря на 14г, която се казва с име, носещо хубостта на най-хубавото възможно. Единственият път, излизал от родината си е разходка до Сирия/ Дамаск през 2009 и с тъга си спомня, колко хубаво е било там тогава, и за жалост едва ли ще може да се види отново в онзи му блясък. Изрази неутралитет спрямо войната в Украйна, т.к. не можел да се довери на медийните съобщения и да си състави мнение кой крив и кой прав. Дори не пожела да разкаже дали са про-руски или не нагласите в страната. Топло ни посрещнаха в хотела (Petra Plaza Hotel), хвърлихме багажа и отидохме на късна вечеря в близкото заведение, улиците бяха почти празни, разминахме се с няколко туристи. Хапнахме кебап и лятна зеленчукова манджа на баба, на която така добре щеше да ми подхожда чаша вино, но бързо се опомнихме, че сме в арабска държава и алкохол не се сервира, освен в 5 звездните хотели. Преглътнахме трудно, че ще караме на вода и фрешове следващите дни. За протокола - намазах безалкохолна бира на големия ден.

Карта на главния маршрут

Рожден ден в Петра!
Т.к. имам рожден ден само веднъж годишно ми се искаше да го направя колкото се може по-дълъг този ден, станахме рано, закусихме доволно, включително фалафели и хумус (подобно на Египет - ги хапват от зори) и се отправихме с бодра крачка към Археологическия парк на "изгубения град". В 8:30 ч сутринта беше само 1 градус, което ни стимулира да минем 15 мин бърз ход до входа за по-малко от 10 минути :). В блоговете бяхме чели, че е добре да се отиде рано в Петра, за да избегнем тълпите от хора. Пред входа се натъкнахме на няколко групи, които очевидно бяха по-ранобудни. Непосредствено след входа ни очакваха върволици от коне и стопаните им да ни предлагат извозване до скалистия вход на прохода, отказахме по ред причини, независимо, че цената "уж" била включена в цената на билета, който не е никак евтин - за един ден 50 местни пари (динара), за два дни - 55 (което прави около 70 евро). Студа ни беше достатъчен стимул, за да препускаме по-сръчно дори от кончетата.

Сик

Преди да се стигне до най-известната изваяна в скалата стена в целия парк - Съкровищницата, която блясва в гугъл като напишеш "Петра", се минава през скалист проход с широк асфалтиран път и величествени скални маси, изрисувани от природата по уникален и изящен начин, наподобяващи различни танцуващи и преплитащи се форми. Този проход се нарича Сик. След малко повече от километър скално изящество се озовахме на площада със Съкровищницата, където човек може да съзерцава часове в изяществото на човешката ръка изобретила такова съвършенство от камък. Няколко камили са строени кротко за допълнителна украса на декора, няколко снимачни площадки са окопирани от местните, където ти предлагат чай и можеш да се изкачиш до тях само и единствено в компанията на местен младеж, на който разбира се е необходимо да платиш (средно по 5 пари на човек).

пак Сик

Още от Сика се залепи един младеж за нас, който беше доста симпатичен с добър английски и добронамерен да отговаря на многото ми въпроси. Халид - на 22 г, женен, с едно дете, мечтае съвсем явно да има повече от една жена, по възможност туристка, акомпанира го кучето му Шаръп. Изкачихме се с него до междинната площадка, направихме доволно много и добри снимки, достойни за Инстаграм и Фейсбук, и се отправихме към останалите забележителности в парка. С двудневен билет сме, затова решихме да не си даваме зор и да го даваме яваш яваш на рождения ми ден. В шеги и закачки неусетно минахме целия основен маршрут и се озовахме до най-високата и крайна спирка - Манастира, след няколко часа драпане по камъните, почивки, въздишки по красотата на това яко място, приказки с местните търговци. Пред Манастира, който е с по-голяма стена от Съкровищницата, със също голяма зала, но по-изчистени колони и без орнаментите, поседяхме за дълъг обяд под жаркото слънце на само 7-8 градуса, които се усещаха като поне 25. Хората идваха и си отиваха, а аз разтягах този момент във вечност за по-дълга наслада на сетивата ми.

Шаръп и Ферари

Файтон в Петра

Това не е Джак Спароу :)

love is everywhere 

Прибрахме се в хотела в късния следобяд за кратка почивка преди да отидем на вечеря. Персоналът в хотела проявиха изключително внимание и ни изненадаха с торта и свещички, в съпровод на живо пеене, което тотално им спечели 10тка ревю в гугъл! Закрихме славно този ден с 20 км ходене, доволни чувства и нетърпение за утрешния ден.

пред Манастира

Ден втори в Петра. 

Планирали сме лежерна разходка до половината на основния маршрут и изкачване на една от високите скали, където са правили жертвопринушения към боговете. Изкачихме се за около час, в магарешки тръст щяло да излезе към 25 мин, както и доживотна вина, че сме измъчили животното, а горе на върха ни посрещна топло местен търговец, на когото с радост уплътнихме един час в приказки.

да се знае!

местно дете с превоз

кой е по-измъчен?!

Ранния следобяд се отправихме с такси към Вади Рум - пустинна област с многообразни скални образования и декор за много филми с оранжевата си премяна. Вади Рум: Пристигнахме към 16.00, хвърлихме багажа и се метнахме на един джип за разходка из пустинята. Типичен пример как от нищо се прави нещо, действително ландшафта е уникален с оранжевия пясък и големите скални маси, достатъчно би било просто да се разхожда човек с часове из причудливите форми на природата.

Ники мнооого се кефи

- местните са си направили миниатюра на планината Ръшмор, като преди 100на години са си издълбали лицата на първия йордански и английски крал върху малка скална отломка, както и лицето на някой важен бедуин. Поне това успяхме да разберем от шофьора на джипа, с който се разходихме из пустинята. Али - млад мъж на 22, оженил се наскоро, вози ни два часа с няколко спирки забележителности, една от които скала с исторически стенописи, датирали от 2000г. Движихме се в компанията на още няколко джипа, всички управлявани от братовчедите на Али. Последната ни спирка беше да наблюдаваме залеза. Попитах го дали някога е водил жена си на романтична разходка да гледат залеза. Той отговори, че на нея мястото й е вкъщи и такива разходки са само за туристите. Тъжно … за мен, за тях си е в реда на нещата, но на другия ден преди да заминем го изнудих да ми обещае, че ще заведе жена си на романтична гледка. Искрено се надявам да съм посадила зрънце романтика в душата му.

моят Марсианец

залез в пустинята

малки пред големите природни дела!

пустинният ни лагер след изгрев

- вечеряхме бедуинска вечеря, както винаги много вкусно готвят в такива къмпинги, изпихме по няколко чая край огнището, в съпровод на традиционна народна музика, помръзнахме под звездното небе в захлас и се прибрахме в бунгалото да споделим впечатленият си и да ги облечем в думи. 

 Интересни факти за Йордания: 

- портретите на краля и сина му ни гледаха от стените на обществените сгради и повечето хотели, и заведения.

кралят

- кралят, с американската си усмивка, ни съгледа и от стената на предверието на храмовете в Петра над търговска сергия. Английската му жилка (майка англичанка, баща йорданец) развърза езика на търговеца и научихме, че са се намерили в университета кралските родителите, а отчасти това обяснява и добрия английски на повечето местни. Освен силната им мотивация да могат да откликват на туристите без затруднения. 

- граничните полицаи имат завидно красиви традиционни униформи, обикалят пустинята с не какво да е превозно средство, а специално обучени камили. 

- надморската височина на най-восоко проходимата забележителност в архитектурния парк Петра е на 1300 м. Едно от новите седем чудеса на света, преоткрито в началото на 19 век и по исторически данни съществува три века преди Христа. Съкровищницата е изработена ясно изцяло на ръка за три години, първоначално за мавзолей на тогавашния пълководец. Петра означава "скала" и заслужено носи името "изгубения град", т.к. векове наред е бил изгубен под няколко ката пясък, преди да я открие швейцарски археолог. 

- На 7градуса и силно слънце изгоряхме като пишман норвежки туристи през май на Черно море. Пренебрегнах силно препоръките в блоговете, че слънцезащитен крем е един от задължителните аксесоари в багажа за Йордания, независимо от годишните времена. 

 - религията на бедуините (мюсулманство) им позволява да си имат до 4 жени, на които трябва да обръщат еднакво внимание. Случва се да се харесат с някоя европейска или американска туристка, която се съгласява да им стане поредната жена, но след нея не се женят повече :) 

- черната очна линия под долния клепач, освен за декорация, се прилага и като лекарство за очите, която успокоява около и го предпазва от слънчевите лъчи като слънцезащитен филтър. 

- безплатен вход за Аргеологическия парк Петра за хора с увреждания и деца до 12г - рядко срещано явление по други световни забележителности. 

- в Петра има около 30 семейства бедуини, които все още живеят в пещерното селище в подножието на археологическия парк, имат си извори в близката котловина, която са превърнали в зелен оазис и отглеждат плодове и зеленчуци. Нямат електричество, в пещерата им е топло през зимата и хладно през лятото, лягат и стават със слънцето. Един от жителите има голям трактор, с който вози децата на училище до близкото бедуинско селище, където са се изнесли повечето бедуини да живеят в съвремени условия. Жилище с две спални и всекидневна струва около 30к динара (~40к евро). Това ни разказа Фахад, който от 25г продава на върха на святото място за жертвопринушения - забележителност в парка на една от най-всоките скали. Има 6 деца, най-малкото на 7, а най-голямото на 22 - син, който също е женен и се е задомил с жена си при тях в пещерите. Фахад е учил до 4ти клас, говори завидно добре английски, научил го от туристите, купува разни джунджурии от бедуинското селище и ги продава горе на върха. Призна, че някои от стоките идват от Китай. Посреща топло всеки турист горе и с внимание му разказва историята на светото място, където са пренасяли в жертва животни на тогавашния бог, има плоча за поднасяне на животното, каменен леген, в който е изтичала кръвта, с която са пръскали статуята на божеството, голям правоъгълник с пейка, на която са сядали бедуините, за да наблюдават ритуала. Фахад ни покани на гости следващия път в пещерата му, ако искаме дори да спим при семейството му и да научим повече за техния начин на живот. Не иска да се мести в селището със съвременни постройки, защото там било много шумно за него (4к жители), радва се на тишината и мира в неговата котловина. Има само една жена, не изключва възможността след време да се ожени и втори път. 

- улиците в туристическите райони са изключително чисти и спретнати в сравнение с други арабски сържави като Египет, Мароко. Дори съзряхме в ранни зори един младеж да търка с четка уличен контейнер за боклук. 

- "мансаф" е традиционното им ястие, което представлява агнешко крехко бутче върху канапе ориз и зеленчуци, не е лесно да си веган или вегетарианец, повечето им ястия са с месо. Десертите им не блестят от изящество, търсих в няколко магазине нещо сладичко за хапване, което да занесем вкъщи, но всичко беше произведено в съседските държави. Може би само халва можехме да намерим - с всякакви видове ядки. 

- йорданците са изключително дружелюбни и топло посрещащи хора, приемат с достойнство отказ в съпровод на добропожелание.

местна картопродавачка

местен нищоправец

деца от различни светове

две свободни момчета

млад търговец

Дали бихме повторили Йордания - ДА, с голямо удоволствие и за по-дълго, за да се поразходим и по не толкова туристическите пътеки из Петра, за да погостуваме на бедуините, за да пием още чай - никъде другаде не бяхме получавали толкова много покани за чай и приятелски приказки.

Декемврийско бягство от работа, деца и котки!

На Никулден в лето 2021-во рано рано сутринта бягаме от Виена, децата и котките, за да проучим как се справят испанците в тези тежки Ковид времена като сме направили стройна програма (както винаги почти по часове) за обикаляне на популярни и не толкова забележителности в Мадрид, Малага и Гибралтар само за 6 дни. Пестим време като летим от Мадрид до Малага с вътрешен полет, че с влак отиде си един цял ден в съзерцаване по испанските баири или пазаруване на самолетни билети, ако евентуално нета в Андалусииските влакове е надежден.

Портата Puerta de Alcala

Мадрид ни посреща в не много топли обятия, мечтаех как ще се разсъбличам още в самолета, но 9те градуса на кацане ме върнаха ободряващо в реалността.

Пристигаме в центъра на испанската столица, където ни заблъскаха вълни от хорски тълпи. Митинг ли имаше?! Протест срещу ковид?! Не! Оказа се, че непланирано сме планирали едната си седмица ваканция в Испания, когато испанците също празнуват - денят на конституцията - 6.12, а 8.12 е католически празник - отново почивен. Очакваха ни няколко празнични дни с главни лица предимно испанци, чужда реч почти не се чуваше, много рядко дочувахме и английски.

Майстор на часовници с IIII

В сектора на търговията и услугите, хората масово не говорят чужди езици, информационни табели единствено на испански видях, доста не вежливо към антиполиглот като мен. В такива случаи помагат фри туровете, от младата 17 годишна венецуелка гид, научихме някои любопитни факти. Тя самата се е преместила със семейството си преди три години и сега е последна година в гимназията. Та, тя ни открехна, че мадритчани имат сантимент към часовникарството от древно минало, часовникът на държавната сграда пред километър "0" (мястото, откъдето отчитат разстояния до главни градове) на площада на слънцето е със сгрешена римска цифра IV, изписана като IIII. Тази грешка е коствала живота на майстора, а в последствие е станала символ на солидарност в бранша. Много часовници в цялата административна област са със същата “сгрешена” цифра.
Отседнахме на пъпа на слънчевия площад (Playa del Sol), който буквално е с форма на показало се на половина слънце на хоризонта. Едно от многото централни любими места на туристи и местни.

Градският символ на слънчевия площад

Според Гинес, в Мадрид се намира първият в света ресторант, където отбелязахме Никулден и допринесохме за известността му.
Тук се яде, постоянно се яде, по много се яде - това беше второто ни силно впечатление. Първото вече споменах - страстта на испанците да се тълпят по всяко време на денонощието. Най-живият град, в който съм била някога - хората са по улиците и заведенията нон стоп (не мога да си представя какво е в ситуация на не пандемия).

Градският транспорт е добре развит, с карта за цялата мрежа за няколко дни, която си взехме от летището успяхме да стигнем до крайни точки, за които нямахме време пеша - като стадиона, например.
Масово носят маски на открити места, какво остава на закрити - подобна дисциплина ме изненада приятно за този своенравно - свободно мислещ народ.
Раят на обувките е тук, искаше ми се да си напълня раницата, но се ограничих навреме до един нов чифт само. 

Традиционното им ястие е тапас - каквото се сетиш мажеш върху филия, с която да си захлупваш питието (наистина, така е тръгнала традицията им - захлупвали чаша вино с парче шунка, за да не се праши питието и като свърши да си го замезят барабар с полепналия прах). Няколко от комбинациите, които пробвах и ме грабнаха вовеки: черна филия, нескромен пласт крема сирене, конфитюр от ягоди, настъргани бадеми/кокос, живи ядливи цветя, семена; пълнозърнеста филия, отново нескромен пласт авокадово пюре с подправки, две кръгчета камембер - това цялото запечено до облизващо разтопено състояние на сиренето; същата филия, щедър пласт тартар сос, пушена сьомга. Най-долу за справка - галерия на гурметата ни :)

Най-многото хора на едно място по анцузи и маратонки не бях виждала из централните улици на столичен град, верно някои бяха с “официалните” такива. Дори на Сантяго Бернабеу имаше по-малко спортисти 😂 

Аз и компания :)

Ето какво видяхме конкретно и за какво бихме се върнали:
- Монумент на любимия ни Дон Кихот в компания на Санчо на площад Испания с цялата му компания, барабар със Сервантес.
- Изрисуваната от не безизвестния Франциско Гоя църка, където е и гробът му - San Antonio de la Florida. Място на което може да поседиш с часове без тълпи от хора и да компенсираш липсата на време за разглеждане на огромния музеят Прадо, ако основната ти цел е изкуството на Гоя, защото този музей си струва поне ден да му се отдели (ние не успяхме, оставаме го за следващо идване).

- Гледката към залязващото слънце от площата пред кралския дворец не е за изпускане. Дворецът е поредната постройка, доказваща безмислената амбиция за грандоманщина, с повече от 3000 стаи, и както обилновено се е случвало в далечното минало - поръчителя на обекта не доживява да види проекта си завършен.

Монумент на Гоя до църквата

- Площад Майор е най-голямата арена (всеки такъв площад се е използвал навремето за бой с бикове, а в днешно време за пазари и карнавали, шествия) с коледен базар и толкова хора, че се налага на полицията да прави еднопосочни коридори, за да могат тълпите от хора естествено да се изнизват из страничните улички.

- Разходката в розариума Rose Garden in Parque del Oeste се оказа великолепно бягство от тълпите хора по главните улици и музеите.

Мадридския Бъкингам

залез над Мадрид

- Безцелното обикаляне на хипстърския квартал Malasaña и Conde Duque ни натъкна на красиво изрисувани дувари и врати, малки уюутни кафенета, улични артисти, почти празни улици и много цвят.

цветно детство

улично изкуство

- В ранния предиобяд в четвъртък (работен ден) минахме през един от известните централни закрити пазари - Mercado de San Miguel (разбирай софийските хали в романтичен вариант), за да опитаме местния сладък специалитет чурос с течен шоколад. Този течен шоколад от детсвото ми, истински, плътен, буквално разтопен, а не разводнен. В не толкова далечен план запечатах редица местни, наслаждаващи се на чаша вино или ликьор от предиобедните часове. Весел народ, респект! 

за отскок от предиобяд - кой шоколад, кой вино

- Разбира се, задължителна спирка ни беше стадион Сантяго Бернабеу, който към момента е повече като строителна площадка, но това не им пречи да го ползват за тренировки, туристически турове, дори официални мачове. Гледахме любимите интеристи на Ники, които за съжаление паднаха с 0:2 от Реал Мадрид като домакини, но от емоцията на лицето му се убедих, че си струваше времето.

Сантяго Бернабеу

Мадрид ни хареса много, ще се върнем отново, за да продължим обиколката по музеите и останалите скрити съкровища, за които не ни остана време сега. Ще знаем, че има много хора и живот из централните райони.

километър "0"

гледам в бъдещето :)

пясъчен дворец

коледа в Мадрид

Със следобеден полет пристигнахме в Малага, където поне 10 градуса повече се усетиха още от гледката през самолета.

Зад всеки ъгъл ни дебнеше приятна изненада с улично изкуство или светлинно шоу, или друго. Трудно е да се определи къде точно е стъргалото, има много такива, осъзнах, че може да има още повече хора на едно място, само мащабът беше по-малък. За справка в Малага има около половин милион души (без туристите), а в Мадрид има повече от 5 хиляди души на квадратен километър, да не ви мъча - Мадрид е малко над 3 милиона души, а цялата област надхвърля 6м. 

- Най-главната улица в Малага, водеща от пристанището до главния площад, който навремето е ползван за арена е най-тържествено украсената с коледни светлини улица, която съм виждала някога. От няколко години бива украсявана в различни теми, като фирмата по украсата нашумява толкова много, че след Малага биват канени да украсят и Нюйорк. Още един повод на и без това гордите малаганци. 

- Катедралата в Малага е друго стъргало, поредната Саграда Фамилия, която е останала недостроена и така ще бъде - е грандиозна смесица на стилове. Разбираемо е - като е строена от стотици години, през които са се изредили поне три различни епохи на владение.
- Факти свидетелстват, че градът е основан преди 3 хилядолетия и от самото начало носи името си Малага, което наподобява на думата СОЛ на арабски. Твърди се, че именно заради високата стойност на солта и намерените залежи в близост, както и ценното географско разположение, арабските първозавоеватели са дали това име на града, което остава и до днес.
- Финикийците също имали пръст в кръщаването на града, защото за тях солта била парична единица. Потъркването на трите пръста (палец, показалец и среден) се използва както за демострация на пари, така и за потъркването на солта, за да се провери дали е достатъчно фина. Като се замислим на доста езици използваме фрази като “излезе ми солено тази екскурзия”, когато ни се струва доста скъпо. Изглежда, че има известна истина в някои от интересните истории, които чухме от местните.
- Хора на живота - най-важното за малаганците е да хапват, пият и танцуват. Заведенията през викенда бяха пълни на 100% през целия ден, през работните дни се запълват от ранния следобяд до малките часове. Музика звучи навсякъде. Няма да се очудя, ако вино и сангрия се лее и от чешмите им, маслини, тапас и морски деликатеси са на трапезата им още от сутринта.
- Роден град на знаменитести и повод за още гордост - Антонио Бандерас и Пикасо, имат своя отпечатък тук, в квартала Сохо се поставя театрална постановка с негово участие, а в центъра има и музей на Пикасо, който макар и само на 10 е избягал от града, но се твърди, че от балкона на жилището си е наблюдавал рисуващия си баща и оттам се е открехнал таланта му. Между другото - открих, че има човек с повече имена от Буда и това е имено Пикасо (Па́бло Дие́го Хосе́ Франси́ско де Па́ула Хуа́н Непомусе́но Мари́я де лос Реме́диос Сиприа́но де ла Санти́сима Тринида́д Кли́то Ма́ртир Патри́сио Руи́с и Пика́со). Често португалските или испански имена съдържат тези на повечето им роднини - традиция на уважение.
- Фламенкото, което гледахме в респорант Алегриа беше уникална наслада за всички сетива. Толкова различно от всички други танцови изяви, които сме гледали. Страст, ритъм, агресия, наслада, дисциплина, заедност - вплетени в едно всичките тези усещания се носеха във въздуха около трупата на сцената - Auténtico espectáculo flamenco). Беше чудесно място за посрещане на 41ият рожден ден на Николайчо.

Ще се върнем отново в този слънчев град, където Слънцето гостува в поне 330 дни в годината!

За един ден с кола под наем скокнахме да проверим популацията на макаците в Гибралтар.

Rock of Gibraltar

Зад мен е най-известната скала на полуострова, която може да конкурира успешно изкусен мравуняк заради тунелите под добре прикритата тревно - скалиста обвивка. Всъщност е най-силното оръжие и военна база в района с множество коридори и зали. А аз самата съм на испанска територия, ей там в подножието е граничната зона.
- 33к жители, като всички се познават най-малко по физиономия, ако не са роднини, 10-15к пътуващи работници всеки ден от Испания. Има смесено население (евреи, англичани, испанци и други), живеещо си в хармония.

- правителството плаща на младежите от Гибралтар, които искат да учат в университет в ЮК и три полета в годината, за да се прибират при семействата си. Образователната система е същата като в кралството.

- Гибралтарци с гордост разказват колко е яко да бъдат под крилото на кралицата.
- Испанци и гобралтарци си съжителстват в мир и разбирателство, макар и властите да създават често ситуации на стрес като - умишлено забавяне на граничния контрол от испанска страна, което неминуемо води до чакане с часове и забавя работния ден в Гибралтар. Хората биват уволнявани заради системно закъснение сутрин. Имало случай, в които испанци тръгват в 3.00 за работа, само и само да са в 8.00 на работното място, за справка ние като туристи минахме за по-малко от 3 минути.
- В Гибралтар има и е имало основно британска военна база, все още с действащи тюлени, зърнахме една подводница и няколко младежи, които спортуваха по хълма нагоре, който ние изкачвахме с туристически бус.
- Разходката в Гибралтар е възможна на собствен ход (9км отсечка), с лифт или с туристически бусове. В не натоварен сезон изглежда бусчетата са изгодни, платихме 38 евро за 1,5ч обиколка по основните спирки на хълма, билетите за всички входове, включително беседа, личен разказ на гида - Момо, испанец с три деца, щастливо женен за гибралтарка от 25г и няма намерение да емигрира.

аз и тя

Гибралтар е независима административна област под крилото на английската кралица. Повече от два века Англия удържа политическите апетити над тази територия и я запазва за себе си, заради стратегическото си местоположение.

- Пистата на единственото летище в района е пешеходна зона със сфетофар, който спира пешеходците, когато ще каца/излита самолет.
- Т.к. след брекзита, ЮК се отдели от ЕУ, има роуминг - внимание, високи такси на мобилните услуги са твърде вероятни!
- Причина да се върнем би била да похапнем фиш&чипс и да навестим косматите другари в почти естествената им среда. 

Основните забележителности, които ние обиколохме:
·       Euro point - най-южната точка на стария континент, ясен визуален контакт с Мароко отсреща, лобното място на разбил се малко преди втората световна война полски самолет.
·       Пещерата на свети Майкъл (Михайл - вероятно), която е служела също като укритие по време на втората световна война. Превърната е във вълшебно място за концерти, сватби и други празненства, а в обикновените дни - атракция за туристите с великолепно светлинно музикално шоу, където се откриват невероятни картини сред пещерния небосклон от образования, оживяващи пред очите на туриста и се загнездват във въобажението.

светлинни пещерни картини

· Разходка в небето (Skywalk) - стъклена платформа, издадена във въздуха, изградена преди 20на години, с гледка към целия полуостров. 

тунел от WW II под нозете на макаците

· Едно от хранилищата на маймунките макаци, пренесени от Мароко с основната цел да допринесат за атрактивността на района преди 50на години. Към момента са се размножили многократно и са около 300, разделени на 5 групи. Сравнително спокойни и дружелюбни са, забранено е да се пипат и хранят, глобите са от порядъка на над 2000 паунда за нарушители.
·Подземните тунели, служили предимно за военни цели са под целия хълм. Малко по-надолу по хълма има и такива от втората световна война, в които са запазени множество автентична екипировка и оборудване от войната, включително оръдия, медицински център, дори превозни средства.

Тази една седмица беше истинска наслада за очите и небцето. 

Мамо и свеки, не ни мислете, хранехме се добре и пълноценно :)

вечеря в beach bar Ojala, Мадрид

Никулден в Ботин, Мадрид

толумбичка в боза, примерно :)

чурос в течен шоколад, ямииии

домашно гурме след мач на живо

късен обяд в Малага до амфитеатъра

предястие на следобедната закуска

закуска в Малага

следобедна закуска на слънчевия площад в Милано

41 РД Ники, вечеря в Алегрия, Малага

това е закуска!!! (salvador bachiller tee room)

вечеря до катедралата в Малага

закуска в Salvador bachiller tee room Милано

закуска в Мадрид в случайно кафене

късна вечеря в Малага