Рим ни посрещна дъждовен, но изключително очарователен. Дъждът се яви като уютно допълнение на вековния дух, който лъха от старите павирани булеварди и древни постройки.
Настанихме се и с изненада установихме, че на няколко пресечки от нас е разположен величественият Колизеум. Наистина е величествен, като обаяние и атмосфера, иначе си го представяхме по-голям.
Строежът на Колизеума е започнал през 72 г. сл. Христа по времето на Веспасиан на място на изкуствено езеро. Строежът продължава 8 години, като откриването на огромния амфитеатър е съпроводено от тримесечна програма от игри, за да задоволи жадната за кръв публика. На площ с дължина 88 м., ширина 156 м. и височина 57 м. са се забавлявали по 55 000 зрители наведнъж. Местата са се разпределяли според класата, колкото по-ниска класа, толкова по-високо място.
Като затвориш очи и сякаш чуваш конския тропот и звъна на колесниците, Влизаш като декор (най-безопасно :)) в онези стари филми, разказващи за състезанията и борбите, провеждани на това място.
На следващата сутрин, бодро закрачихме към Ватикана. От голям мерак пропуснахме спирката, но бързо коригирахме пропуска. От Ватиканските музеи посетихме само Секстинската капела и стаите на Рафаело, които са естествения проход до нея. Красиви са, огромни, с изкусни фрески от Микеланджело и орнаменти .. но е препоръчително да имаш гид, ние нямахме и се насладихме единствено сетивата си :)
Секстинската капела - уао ...огромна зала, в която са се провеждали богослужения, олтарът е изрисуван от Микеланджело със сцени от Страшния съд. Трябваше ми известно време, за да намеря популярното изображение - "Сътворението на Адам" , разположено сред общо 391 фигури на тавана. 3 години са необходими на Микеланджело, за да ги завърши.
Площада св. Петър.
(
тук Ники показва опашката, на която се редихме, за да стигнем до насладата от подобна гледка ... няма спор, заслужаваше си чакането ;))
Величествен! Вероятно думичките "огромен" "величествен"и производните им ще бъдат с най-висока честота на повтаряне в този пост, но това огромно е различно от грандоманско и далеч няма американски оттенъци, напротив .. създава топъл уют и усещане за велика история с жив дух и образ.
Площада св. Петър (прилича на Сан Марко във Венеция) е проектиран през XV-ти век по времето на Папа Юлий II и е завършен след повече от век и половина. Поначало на това място е била построена църква от Император Константин (324 г. след Христа) като гробница за поклонение на св. Петър, първият папа мъченик. В днешно време, площада е популярен като мястото, където папата поздравява събралите се хиляди вярващи, поклонници или просто любопитни всяка неделя в 12.00 от прозореца на покоите си. И ние бяхме там и ние го видяхме :) насладете се на момента, както ние го направихме :)
Базиликата св. Петър.
Базиликата също е огромна, при добро здраве и желание, препоръчвам на всеки да се изкачи пеша по повече от 300 стъпала до самия купол на храма на 119 м. височина. Куполът е проектиран от Микеланджело и е завършен след смъртта му. Оттам се вижда вътрешната част на базиликата, изящните обли картини от мозайка и усещането, че си по-близо до онази сила, която хората наричат с различни имена. Тръпки повдигат и най-малкото косъмче по тялото ти, особено когато слушаш месата и мелодичния хор.
Да, беше събота и случихме на богослужение в храма. Някои от нас дори взеха участие, вкусих от свещенния им хляб, на който ние казваме "нафор", а католиците "хостии", безквасен е и има вид на чипс. Няма вкус, разтапя се в устата и не оставя следи от трохи - това е материалното усещане. За духовното, твърде лично е, пък и макар и словоохотливостта ми, понякога думите не ми стигат, за да опиша дадено усещане.
Направи ми впечатление, че повече от 50% от служещите в месата бяха от азиатски произход. Колкото и богохулно да прозвучи, прокрадна се у мен съмнение за причината ..стремеж към статус или искрена вяра .. вероятно има и от двете, искрено се надявам втората да надделява.
От толкова културно-масови мероприятия аман, бива да се опише този пост в роман :) Ама че неуспешен преход се случи :) невър майнд, та, намерихме време и за спортни забавления. За някои това си беше жизненоважен подарък за имен ден :) н
а Никулден бяхме на не безизвестния стадион "Олимпико", за да подкрепим, не кой да е, а любимия "Интер" срещу "Лацио". В наша чест нашите победиха категорично - 3:0 :) И за мен си беше тръпка, не отричам, че когато помириша корт и трева се връщам в спомени от времето, когато гонех мечтите си по терена :) (за тези, които не са просветлени, младежките си години вместо да ходя по паркове и паланки, аз ходех на стадиона, тренирах лека атлетика).
Та, преживяването си беше голямо :) да не кажа огромно :) като гледах сиянието в очите на Ники и замръзналата му усмивка (еее, че си беше студено, беше, но подозирам, че усмивката се поддържаше от превъзбудените му мускулчета на лицето, а не от ниските температури :))), не остана друго, освен да бъда съпричастна на щастието му, искрена съм :)
Моя голяма тръпка беше да видя фонтана ди Треви. Красиво е, наистина, но изглежда различно от картичките. Вероятно това място е от онези, които е добре да се виждат само на картички, снимки и по филмите. Дали от многото хора наоколо, дали от голямото ми очакване ... не изпълних душичката си. Да, ще отида пак, когато няма толкова хора, ще предизвикам себе си, отново ;)
........... накрая .. ако успеем да отидем пак .. ще споделя впечатленията си ;)
Пантеона!
Само бях чувала за подобна постройка, но идея си нямах с какво е популярен.
Римски храм, построен по времето на
Марк Випсаний Агрипа (27 - 25 г. пр. Христа) Огромен купол , 43 м. широк и толкова висок, с кръгъл отвор, от който влиза сноп светлина, достатъчен да освети целия храм. Когато вали дъжд, водата се оттича през 22 малки дупчици в пода. Водата пада по средата на храма и не достига до стените и орнаментите, разположени по тях, съответно не успява да нанесе поражения.
Случи се така, че на 8-ми декември е голям религиозен празник в Италия, празнува се "непорочното зачатие", на площата "Испания", по-известен с испанските стълби, където се прави голямо шествие с присъствието на папта.
Сметките за зачатие, съпровождано с традиционен 9-месечен период на износване не дадоха логичен резултат, което ни провокира да се поразпитаме, чие точно зачатие се празнува :) Оказа се, че това на Дева Мария, а не на Христос. Т.к. вече имахме среща с папата, ден по-рано, решихме да гледаме празника по телевизията :) от значително по-близо. Уникално е, колко силен регулатор е религията тук, по подобие на братовчедите им - гърци.
Кампо де Фиори - пазарище, подобно на пазара Илиенци в София, с малката разлика, че сергиите са разположени около красив фонтан и голяма църква.
интересни факти за Рим :)
-номерата на много улици не следват логичен, за почти 30-годишния ми опит, ред. Четни и нечетни може да срещнеш и отляво и отдясно, а да не говорим, че от 9 скачаш направо на 13 или пък от 7 на 10 .. а ние търсихме номер 12, полутахме се известно време в кръг.
-светофарите имат жълта светлина и за пешеходци :) колко удобно :)
-италианаците, когато успееш да се натъкнеш на чистокръвен такъв, са с горещи и палави погледи :)
-италианките са нахакани и гръмогласни ... женска злоба .. няма
-учтив и с готовност да откликне обслужващ персонал :) нямаше случай, в който да ни бъде отказана подкрепа, макар и само жестомимична :)
-по улиците не е по-чисто отколкото в БГ
-във всеки ресторант, при поръчка на храна сервират кошничка с хляб :), независимо, че обичайно се поръчва пица или паста :) Италианците са по-ларш от гърците в това отношение, в южната ни съседка, сервират вода :)
-най-вкусните пици на света :)
-за 3 дни, пеша може да се обиколи целия Рим :) макар, че на брой жители надвишава София с около половин милион
-цените на обувките конкурират тези в БГ, купих си сребърни гумени ботуши ;) скоро ще се накипря с тях :)
Фонтана .. успяхме, насладихме му се подобаващо, този път дори намерихме местенца за сядане. Взех си моето - ............. :)
И все пак ... Колизеумът за мен е най-голямото събитие в Рим :)
Клик за още снимков материал :)
и ти казвам
