Януарско предизвикателство 2024

По време на коледно - новогодишната ни ваканция прочетох един вдъхновяващ текст за новогодишни обещания. Едно от тях беше да правим нещо ново всеки месец и да тренираме постоянството си. Стори ми се достатъчно предизвикателно и го приех! 

Януарското предизвикателство реших да бъде снимка хайлайт на всеки ден от месеца. Отворих си очите да търся детайлите около мен, да виждам уникалност и интересното в ежедневните битови гледки. И ушите да си отворих, всъщност, както ще стане ясно :) 

 Първият ден на януари 2024-та ми започна с новогодишния концерт на виенската филхармония и слънчево време, което върви ръка за ръка с новогодишна разходка до Белведере. На същия ден сутринта реших, че ще стартирам 31 дневното предизвикателство с една снимка на ден. Първата снимка просто ме намери! 

1. Януари!

 2. Януари! 

Денят е първи работен за годината, а на всичкото отгоре и вторник, което е почти понеделник! Влача се по корем от един стол на друг и работя от немай къде! Но! Денят все пак беше продуктивен в личен и професионален план! 

 3. Януари! 

Днес е любимата ми сряда от годината, защото стартира Доктор в планината с нов сезон! Йеййй! Заради филма отлагам срещи и строявам момчетата да си легнат рано. Снимката трябваше да е на кадър с любимият ми актьор, но се забавих!

 4. Януари!

Днес е един от най-ветровитите дни във Виена, а тук това граничи с ураганен вятър. Цял ден се радвах на слънчевите лъчи през прозореца. Усмихнах се на девойка, наслаждаваща се на вятъра като Кейт в Титаник на отсрещната тераса, а торбичка се рееше като чайка из кристалното небе. Вятърът ни донесе дъбово листо на балкона! 

 5. Януари! 

Петък, правим го кратък и бягам с момчетата да караме кънки! Харесва ми австрийският подход към краткия петък! 

 6. Януари! 

Снимката е направена в 14:30ч. през деня, Борис се завърна от гостуване при приятеля му Линус, където бяха общо 4-ма младежи поканени. Легнали си в 5ч. сутринта и спали общо четири часа. Прибра се, взе си душ и легна. Голямото ни момче! 

 7. Януари! 

Най-накрая да намеря писмено оправдание за моята безкрайна драма с ученето на немски, независимо от 2024 обещанието ми да го преборя с голяма крачка тази година! В Тайм травел музей сме във Виена! 

 8. Януари! 

Guess who is back with inspiration to create art! След повече от 10 г. музата ми за творене с ръце ме навести. Дано се задържи по-дълго.   

9. Януари! 

Едно от най-благите ми усещания и наслади за хората около мен е когато ги виждам да растат лично и професионално. Това е и лидерската ми мисията в живота, да отключвам възможности за развитие. Така се случва с готварските умения на Ники! За втори път в живота си готви пиле с картофи и то с мерак. И да, за някои това е рутина, за нас това е грандиозен успех и го отпразнуваме!

10. Януари! 

Случвало се е често да имам трудна ситуация и едва след известно време да ми хрумне перфектното поведение, което е щяло да я направи лесна. Най-често вербално такова. След един годишен квартал в тюхкания, си правя резолюция да се обръщам по-често към тези три карти с полезни ситуационни въпроси! 

 11. Януари! 

Днес Ники ми изпрати следната статистика за 2023-та в пътешествия! Усмихна ми деня! На път се чувствам най-вече човек! 

 12. Януари! 

Животът ни изпраща изпитания всеки ден! Изпитанието на една майка от съседния блок е да се грижи за парализираното си детенце и всяка сутрин в 6:30 да го изпраща на рехабилитация. Стои до микробуса, докато потегли и го изпраща с поглед! За истинските силни хора на този свят! 

 13. Януари! 

Събирателен пункт за елхи в квартала. Една от големите ми първоначални изненади в Австрия беше масовата употреба на живи елхички. Все още изпитвам вътрешна борба по темата. Може би един ден ще е друго, когато намеря дълбоко скрита логика за прекъсване на кислороден поток за сметка на душевна наслада. 

 14. Януари! 

След няколко часово ски каране в планината на чист въздух с приятели, с изненадваща кооперативност от страна на децата да станем рано в неделя и в 8.07ч вече да сме на път, седнахме да хапнем в дървена хижа като в приказките, от която се носеше мирис на домашно приготвена храна. Вътре съзрях тази табела, която съвпадна така добре с настроението ми. А защо не и утре да е такъв! 

 15. Януари! 

 Понеделник е! Вторият работен за годината! Какво по-добро време за поставяне на цели с утвърдителен характер за изграждане на добро навици! - препратка към снимката от 10 Януари! Снимам картите за втори път без да се усетя! 

 16. Януари! 

 Изпратих тази снимка на колежка, която обожава котките. Тя ми написа - каква щастливка съм! Аз й отговорих, че оценявам силно този момент на доверие! Щастлива съм, че имам тази пухкава топка любов и нежност вече 16 години! Спяща поза на котка, търсеща докосване и близост!

 17. Януари! 

Гледка от зимната градина ресторант в Ерсте Кампус, където бях на отворена среща със CRO-то на Ерсте. Завързах няколко нови познанства и се получи приятна дискусия с гледка към нощна Виена!

 18. Януари! 

 Атанасовден е! Посрещаме го с пъстър букет от лалета и сме благодарни, че живеем в глобален свят, където придвижването на хора и стоки е така лесно! Ухае ми на Амстердам с привкус на Климт! 

 19. Януари! 

 Петък е! Най-добре си партнира с планове за пътуване и чаша вино! 

 20. Януари! 

 Студено е, няма достатъчно сняг за ски, планираме да изкопираме Сива и да си изкараме деня ето така: 

 21. Януари! 

 Откраднат момент на блаженство по време на наситен със социални събития ден. Отрязък от време след гости за късна и мързелива закуска с гофрети и разходка до Белведере под залязващото зимно слънце. Симеон репетира за концерт с китарата, докато аз чета книга. 

 22. Януари! 

 Вечеряме си преди няколко дни кротко и спокойно, когато на вратата се явяват трима полицаи, за да издирват кой е светил с лазер в отсрещната офисна сграда. Бинго! Имаме един такъв! Смъмриха ни добронамерено и ни оставиха в озадачение да си мислим … за гражданските общества по големия свят! 

 23. Януари! 

 Любима пешеходна пътека в близост до българското училище, привнасяща ни настроение всеки път, особено пък и като хванем зелена вълна. Подминавам я и забелязвам пред мен случайна дама с кученце, подаваща салфетки на случаен възрастен колоездач, забърсващ водата от падналия неочакван дъжд. Неслучайно добро между непознати на една случайна улица.   

24. Януари! 

 В офиса от 8.00 до 17:30 в срещи и високо темпо! Имам космическа мотивация да променя статуквото! Търся формулата! 

 25. Януари! 

 Средна Сърнена гора! Нейде зад тази красота е родният край, към който летя със 100 км. в час и се вълнувам всеки път от гледката и очакването! Някак си по детски! Дали щеше да е така специално, ако всяка седмица пътувах … или е така вълшебно, защото времето е откраднато само за мен! 

 26. Януари! 

 Вкъщи при мама ароматът на зима е топлина! 

 27. Януари! 

 Любимо местенце от детството … специални причини имам колкото за дните в годината! 

 28. Януари! 

 Студ скова града и колкото и да исках да направя снимка на града високо от паметника, силите ни стигнаха да стигнем само до ресторанта! Закривам зимното бягство в родния град с “добре дошли” табелата, защото всяко довиждане е начало на ново виждане. 

 29. Януари! 

 Събуждане с гледка на изгрев е благодат! Софийски изгрев! Докато чаках на автобусна спирка, млада дама застана пред мен да снима част от таблото, но не разписанието. Снимаше някакви драсканици. Беше надпис “някой те обича”. Стори ми се тъпо да снимам и аз, искаше ми се! 

 30. Януари! 

 Улично изкуство по софийските улици. Яко е да си даваме време, за да фокусираме малките красоти по пътя ни! 

 31. Януари! 

 Призив в столичен градски транспорт. Глаголът ми тази година е заедност! Сготвена и с любов очаквам чудеса!

Простата математика сочи, че когато едно добро се сподели, то се умножава поне по броя на получателите! Споделена заедност е общият знаменател! Търси се корен квадрат! 

Коледна разходка до Бенелюкс

  За разнообразие на не толкова еднообразното ни коледно празнуване, тази година решихме да се натресем на Мима, Пламен и Крис в Белгия, за да споделим очакването на белобрадия старец. Потегляме от Виена в първия почивен ден на ваканцията, ден преди Бъдни вечер. Предстоят ни 1000 и кусур километри, затова ще разделяме пътя с нощувка около Нюрнберг.

винена крем супа за блясък в очите :)

Трафикът е спокоен за пред-коледно пътуване, вали ни дъжд и сняг по целия път, момчетата мотивирано си кротуват с таблетите в ръка и график за почивка през час, а с Ники кроим планове за предстоящата седмица. Подминахме Нюрнберг и Регенсбург транзит заради дъжда, ще идваме пак, за да видим забележителностите им. Отсядаме в Тайлхаим при младо семейство таекуондисти с две малки деца. Дъждът спря като по поръчка когато се настанихме, за да се разходим из селцето и да хапнем. Улиците и дворните огради, където ги има, са като по конец, покривите за високи и тесни, а хората дружелюбни, коледната украса е из цялото село, жителите са около 6 000. Вечерях крем супа от сметана и бяло вино, беше доста приятна. В къщата сме настанени на трети тавански етаж в голяма стая за 4-ма, а тоалетната с банята ни е на приземния етаж, добре че не сме от тези с алармираща простата нощем.

моята 2023 Коледа :)

Вързах се на Симеон, че видиш ли във Виена дядо Коледа оставял подаръците още на 24-ти, което е така всъщност - австрийците си ги разменят вечерта преди Рождество, та - аз реших съвсем да подраня и нарамих една малка елха за подарък и под нея наредих подаръците в ранни зори на 24-ти, за да има настроение по време на пътя. А аз намазах най-якия коледен подарък от ловито.
Превъзбудени и с нетърпение атакуваме останалите 4-5 часа шофиране и в ранния следобед сме във Везин. Мима вече е направила всички постни ястия, за мен остана само содената питка да спретна и още в 18.00 сме на трапезата. В сладки приказки и закачки откарахме почти до полунощ. Коледният ден изкарахме в домашен уют, в компанията на "Наистина любов" с любимите британски актьори и гушкане на дечурлига. 

Коледата е по-хубава, когато е споделена!

След два дни почивка е време за културни активности и разширяване на детски хоризонти. Разходката в Брюксел стартирахме с разглеждане на  Black Tower, датираща още от 13-ти век, сгушена из между модерните гиганти на белгийската столица.

препикаване за късмет!

Продължаваме през малките китни централни улички, наситени с коледен дух, минахме покрай статуята на пикаещото куче, което е сравнително нова придобивка на града, логично следствие от пикаещата девойка и момченце, кучето е улична порода, символизираща обединението на културите в Брюксел. Липсата на тълпи хора по улиците се компенсира, когато наближихме Манекен Пис. Той е все така миниатюрен, забелязах учудването на момчетата от размера му, които вече бяха запознати с историята му. Нащракахме го и минахме да посетим гардеробната му. Има музей на всичките му костюми (повече от 1000), с нова премяна е за всеки по-известен и масов празник или световно събитие, почти половината година е голичък. Сега беше облечен като бегач с коледна шапка, в чест на коледното бягане Корида, което се организира за 13-ти път и почита чехословашки бегач от 1950 г., счупил редица световни рекорди. Има официален календар за предстоящите костюми на манекена, а може и да се заяви поръчка за конкретен такъв от организации. Минахме да кажем "Здрасти" и на пикаещото момиченце, което също като кучето е сравнително нова пародийна добавка към момченцето без историческа стойност, но пък се намира срещу най-якия бира бар в Брюксел - Делириум, където има и от пиле бира :).

гардеробът!

бира с картофки!

Завършихме централната обиколка с традиционни гофрети и популярните белгийски пържени картофи с различни сосове. Гофретите се оказаха нетрадиционно малки, докато се наканим да снимаме и Борис я беше излапал, затова нямаме снимкови доказателства за събитието :). 

В Атомиум с гледка към мини Европа

Втората половина на деня сме посветили на Атомиум, монументът бележил старта на световните изложбени центрове, след края на втората световна война и посланието, че атомните частици могат да се ползват за много и благородни цели, освен за ядрени оръжия. Посещението на комплексът е разделено на две опашки с чакане, едната пропуснахме, защото имахме онлайн билети, но качването до върха с асансьор си върви с дълга опашка. 

На другия ден заменихме Брюж, където се очакваше да има дъждове и вятър с Лиеш. Друг град в близост до домакините ни, който приятно ни изненада с няколко забележителности. Най-ярката е 360 стълби в сърцето на града, в жилищен квартал като от върха се открива хубава гледка. Любопитното беше да си представим начина на живот на жителите, чийто къщи са по продължение на стълбите, каква ли мотивация имат да катерят стълбите с торбите от супермаркета, и да търпят тълпите от хора, надвикващи се и надничащи през прозорците им.

стълбите в Лиеш

Почти на всяка врата имаше надпис с молба за контролирано шумово замърсяване. Изкачихме стълбите дружно, а аз и момчетата направихме състезание за най-бързо изкачване и повторихме. Те ме победиха убедително. Разгледахме центъра и коледния базар, направихме късен обяд и се прибрахме. 

Време е да се сбогуваме с любезните ни домакини и рано-рано потегляме към Люксембург, мъничето държава, която ни се изплъзва последните десетилетия.
Люксембург носи името си от малък дворец, в който се е помещавал един от първо-владетелите на държавата, дворец - съществуващ и до днес с името Lucilinburhuc. Люксембург е една от най-малките и богати държави в света със средна заплата от 4500 евро, прогресивни данъци и един специален данък за облагане на печалби от 0.5%, което съблазнява световни бизнеси да управляват финансите си точно тук, и да печелят състояния от спестени такси. От 6500 души половината са чужденци, но за сметка на това в държавната администрация, където заплатите са два пъти по-високи от други европейски съседки повече от 90% от постовете са заети от кореняци люксембургци.

Люксембург

Далечното минало на страната бележи мултикултурния мироглед на жителите, историята е преплела политически изгодни бракосъчетания между Люксембург, Австрия, Холандия, дори Куба. Настоящата кралица е кубинка, дъщеря на политически емигранти, избягали в Америка, тя по-късно идва в Женева да учи, където среща любовта и се превръща в кралица.

Градът Люксембург е разположен на нива. На най-високата част на хълма се намира модерната част с хай-тех компаниите, където са главните офиси на компании като майкрософт, гугъл и прочие. Средната част е предимно жилищната, централните площади и държавната администрация, а ниско в долината покрай реката се извиват артистични ателиета, ресторанти и алеи за разходки. Отвисоко забелязахме една розова русалка да съзерцава към водната стихия и научихме за легендата за Мецалина. Зигфрид, основателят на Люксембург през 963г, съзрял изумително красива девойка, седяща на един от хълмовете на града и на момента се влюбил, и я пожелал за жена. Тя приела при две условия. Да я остави да живее на хълма и да бъде сама всяка събота. Построил дворец на хълма той и така живели няколко любовни прекрасни години, докато подбуден от любопитство какво я вдъхновява да пее така вълшебно всяка събота, когато Мелацина е сама в спалнята си, той надникнал през ключалката на вратата й. При вида на гледката - седяща във ваната си с рибена опашка, подаващата се от другия край, той възкликнал, тя го чула и на мига избягала с един скок в реката и никой никога не я видял отново. Като поразчетох в енциклопедията, изглежда, че същата Мецалина е вдъхновителка на други легенди по този край, има такива и за Белгия и Франция. 

вдъхновение от големите!

Учениците в Люксембург ходят на задължително училище от 4-ри годишни, започват с изучаване на люксембургски, на втората година включват френски, на третата - немски и на четвъртата година език по избор. Първите три езика са официалните за страната. Обучението и специално знаенето на езици е основен приоритет на правителството. По-малко известен факт е, че Роберт Шуман, бащата на Европейския съюз е роден тук. Един от историческите смесени бракове е допринесъл за най-голямата емигрантска общност да е португалската. Климатът през декември е мек, зеленият цвят по ливадите и дърветата е доста свеж, влагата го поддържа дори през зимата. 
Люксембургци са горди с миналото си хора, които винаги са отстоявали себе си и искат да останат такива, каквито са. Това е и логото им, изписано на един от балконите на стара бирария. Произвеждат бира, твърдят че е по-добра от белгийската, вече от десетилетие се борят за промяна на националния им флаг, за да се отличат от този на Холандия, за хората флагът е този с червеното лъвче, което е символ на кралското семейство и именно затова по конституция няма как да е и национален флаг. 

В късния следобед потегляме към Страсбург, за да се уверим дали наистина са толкова красиви коледните базари там и конкурират виенските.

Страсбург глори!

Страсбург е малко градче в северна Франция на границата с Германия, с ключова роля в Европейския съюз и няколко европейски агенции. По-малко от половин милион жители, предимно чужденци, висок стандарт на живот, да не кажем доста завишен за нашите очаквания. За справка - крем сума в центъра на Люксембург струваше 8 евро, в Страсбург 10 евро, във Виена е 5 евро. Да се върнем на коледния дух - е няма друго такова място с такава пищност като в Страсбург. Силно впечатление правят безбройните плюшени мечета окичени по фасадите, елхите и където успят да се закрепят, обърнати елхи, светлинни форми, облечени дървета в светлинни гирлянди и прочие. А катедралата Нотердам (домът на Богородица) в Страсбург е достоен конкурент на тази в Париж, само дето е с една кула. Разгледахме и кварталът малката Франция, където са запазени къщи от миналото в реален размер и вид, представлявали разнообразието на занаятчийския поминък в района. Многото канали на Рейн в града му създават онзи специален облик като на повечето градове до вода и усещането за непокорност от на места буйни води до небрежно безгрижие на тихата като тепсия вода до затворения мост. Разгледахме града за няколко часа на тъмно и в съпровода на Юри, Мишето, Йоанна и Марти. Децата бързо стопиха леда от разстоянието във времето от Април, когато последно се видяха. Видяхме старта централна гара, опакована в стъкленица, за да я предпазят от безмилостното настояще и покажат на любопитното бъдеще, Симеон беше особено впечатлен от консервиращия подход на стъкления балон и един от мостовете, които се завъртат настрани, за да пропускат товарни кораби и лодки по един от каналите. Той все още иска да стане архитект и мисли за уникалния си проект, който ще му донесе световна слава. 

Наздраве с Мишлетата!

Сбогувахме се със Страсбург на сутринта и потеглихме към Щутгард и по-специално към музея на Мерцедес. Музеите на Порше и Мерцедес в покрайнините на Щутгард могат да уплътнят цял един ден на автомобилни запалянковци като моите. Ние посетихме само този на Мерцедес, т.к. искахме да се завърнем във Виена същия ден.

в екстаз!

Музеят е интерактивен, с футуристичен асансьор капсула се качваме до най-високия етаж и започва слизане по спираловидни етажи с по две нива. Времето на първите автомобили от преди 1900-та година и до днес, в комбинация с важните събития в световния растеж на човечеството. Големият фурор настъпи при вида на Ф1 мерцедеса на Хамилтън, с който спечели няколко от световните си купи. Нали имам трима Ф1 фенове вкъщи, този музей се оказа чудесен завършек на коледната ни ваканция. След 2600 км и 7 пълни дни се завърнахме вкъщи тъкмо навреме, за да изпратим 2023-та година и да стартираме плановете за 2024-та! 

живот на колела :)

Тирана - букет от епохи и култури

 Бягаме от декемврийското снежно ежедневие във Виена към Тирана за кратка city break с единствените ни очаквания за по-хубаво време. Това е стандартното ни младоженско бягство около рождения ден на Ники, като този път и децата намазаха. Имаме дълъг викенд с почивен 8-ми декември, който приветстваме винаги с трепет, особено тази година, когато пък имаме двоен повод да се почерпим - освен за студентския празник и за 20 г. съвместна търпимост :). 

семейна идилия

Тирана ни посрещна обляна в коледни украси и пищна премяна, на всичкото отгоре с палми и приятен бриз в полунощ. По-богато украсено летище не бяхме виждали, булевардите също блестяха, светлините ни съпроводиха чак до центъра. 
Отседнахме в апартамент на 10 мин. пеша от центъра, а нашият домакин Лизи ни посрещна на летището и Борис се изкефи особено заради табелката с името ни. Това винаги го впечатлява, някак си е по-топло усещането, когато някой те посреща, пък било то и непознат. 
По леглата сме малко след полунощ и се настройваме за мързелив петък с късна закуска и план да обиколим централните забележителности на града.

Ден 1:
Харесахме си италианска пекарна PLAZ'ORO за закуска, имаше добри отзиви в Trip Advisor, точно зад часовниковата кула и ни беше толкова вкусно, че станахме редовни клиенти за следващите два дни. Направихме план за деня, резервирахме walking free tour в 14 ч, за да чуем някоя и друга клюка за историческия елит на Албания.

модерност - Reja The Cloud

Центърът на столицата към момента е превърнат в лунапарк, по повод новогодишните празници, направихме набързо едни блъскащи колички и потеглихме с туристическия ни гид - американката Лина, дошла в Тирана за двугодишен университетски обмен да учи история и вече 8 години живее тук, омаяна от хубостите на страната. Стартирахме с история за националния герой, на когото е кръстен площада - Георги Кастриоти Скендербег, който имал множество геройства в битките срещу турците и те му дали прозвището Скендер Арнаут или "Албанеца Александър", което се равнявало на Александър Македонски по геройство за сила и мощ. Разходихме се из централните улици, научихме за модерните архитектурни проекти - строителството на нови гиганти кипи в пълна сила. Религията е в съотнощение ислям 60%, 30% християни, които си живеят в хармония и 10% други. Дали още от византийско време или от модерното влияние на близката Италия, езикът им е много близък до обитателите на ботуша, а и кафето е свещен ритуал тук. Още с кацането влезнахме в челен сблъсък с езика в опита си да научим "благодаря"- фаламиндери! 

един от 175 малки бункерчета - гъбки

1912 г. Албания е обявила независимост от Османската империя, а малко след това са стартирали световните войни и след края на втората, албанците са били изморени от безкрайното нещастие и лесно изманипулирани на референдум да гласуват в полза на комунистическо управление, което щяло да е единственото спасение от фашизма. През 1944 г. на власт стъпва диктаторът Енвер Ходжа, който обявява Албания за атеистична държава, забранява религията, оставя границите отворени само за Русия, Северна Корея и Китай, а по-късно затворени и за тях, защото не били достатъчно комунисти. Страната остава напълно изолирана и се издържа от агрикултурите си, но била крайно не самодостатъчна и започнала бързо да трупа външни дългове, за които допринасяла и фанатичната предпазливост на диктатора от световна конспирация за атомно нападение. Това довело до построяването на повече от 170 миниатюрни бункера в Тирана с размер като да се съберат двама души приклекнали и един титан бункер на 5 етажа. Построяването на бетонените бункери било част от програмата за бункеризация на Ходжа в периода 1960 - 1980 г.  След смъртта му през 1985, режимът се отпуснал и хора не били вкарвани в затвора за щяло и нещяло, студенти започнали да слушат италианско радио, организирали студентски протест срещу университетските условия, който бързо се превърнал в политически и 10 000 души излезли на площада да свалят диктаторския режим. Доста сходно на българската действителност като и до момента балканската обстановка и дух си приличат.
В много от кварталите Тирана ни приличаше на Пловдив и Асеновград с липите по булевардите и малките магазинчета в подблоковите пространства. Благоприятният климат съдейства за ярко пъстрата късна есен с напълно зелени все още дървета и позлатени други, лятото термометърът удря 50 градуса.

Tanners' Bridge

Kapllan Pasha's Tomb

Градът е сравнително млад, старa част липсва, за съжаление по подобие на България, завоевателите минавали оттук са рушили културните наследства, което явно е научен урок и сега успешно правителството поддържа и внася нов облик на комунистически гиганти, като ги комбинира с модерно строителство.

с майка Тереза от мидички

Едни от забележителните стоежи към момента са най- високата сграда от 50 етажа, с 3д архитектура, наподобяваща картата на Албания и най-голямата джамия в страната, подарък от Ердоган за компенсация на бедите, нанесени от Османската империя. Столицата си разделя териториално пространството с огромна православна църква и католическа, в която се помещава забележителен портрет на майка Тереза, родена в Скопие и израснала в Албания. Разходката ни завърши с ранна традиционна вечеря в ресторант Ода. Опитахме извара с печени чушки, извара с дробчета и печено пиле с ориз. Тав коси (Tave kosi) е традиционно албанска ястие - агнешко, свинско не се предлагаше в менюто (вероятно заради религията), но пък имаше шкембе на фурна. Ракията е на уважение, даже си имат музей с опция за дегустиране от различни сортове и аромати с носталгичното име Комитети. Доказано ракията става, Ники я оцени високо, а аз червеното им наливно вино!  

вечеря в Ода!

Ден 2: 

След традиционно късно закусване с италиански привкус, се отправяме с градски автобус 11 за по 40 стотинки билет към Дайти Експрес, кабинков лифт към билото на планината Дайти за полудневна разходка, а след това и до Бункер 1, архитектурното чудо на Енвер Ходжа.

Спирката на лифта се намира в края на града, наподобява на София и Витоша. Отгоре се откри великолепна гледка към долината, слънцето гали с топлите си лъчи, есента е в разцвета си, а въздухът се усеща кристален, има остатъци от сняг. Билото е превърнато в чудесен парк за разходки с кончета, стрелба, миниголф и туризъм. Подпийнали английски туристи развеселяват местните. Изиграхме партия миниголф, постреляхме по стъклени бутилки, даже спечелихме две плюшени награди, стоплихме се с топъл шоколад и чай, и доволни, със зачервени бузки, потеглихме надолу точно навреме, когато слънцето се скри зад тъмни облаци.

айляк 1

айляк 2

Чудесно време за мушване под земята, за да изследваме подземния свят на комунистически модели за справяне с болни амбиции. 
На 5 минути пеша е най-големият бункер в Албания - на пет етажа под земята с повече от 100 стаи. Бункер 1 е изкопан на ръце и погубил стотици животи в компенсация на фанатична цел за опазване от атомни нападения на албанския елит по времето на диктатурата на Енвер Ходжа.

Бункер 1

Бункерът представлява подземен град за живеене с училищна стая, театрална зала със сцена (по-скоро за агитационна трибуна), столова, спални, стаи за мъчения, заседателна зала, пресъздадени апартаменти и магазин по социалистически модел, даже новогодишна елха с хартиените гирлянди и кошнички, които правехме като деца. Вентилация на въздуха липсва, влагата се усеща навсякъде, архитектурното изпълнение далеч отбягва великолепните умове на подобни строежи по други места на света - като например подземния град в Турция Деринкую. В случая иде реч за бетонен ковчег с два отвора - вход и изход, следвал успешно основния принцип, че най-големият враг на бункера е слънчевата светлина, за да няма възможност да влезе отровен газ в случай на атомна атака. В момента бункерът се използва като сцена за изкуство.

за 40+ читатели :)

носталгия от старите ленти

Имат си и Бункер 2, който е значително по-малък, представляващ подземни помещения под централния площад, понастоящем музей на човешка история. Излезнахме на светло по тъмно почти, стъмва се малко след 16.00.
За 20-на минути с автобуса се възхитихме многократно на кондуктора с умения да слага ред сред талпата от натъпкали се като сардини пътници, а той успяваше да минава да събира пари за билети и да помни, нас не ни подкани втори път да си купим. Зачудих му се на човека каква ли равносметка си прави вечер, след такъв натоварен ден, когато е крещял по хората да се качват, да не се качват и прочие ... Нашата равносметка беше ясна - изпълнени със знания за недалечното минало на албанците, гмурнахме се във веселото им настояще с няколко тегела през площада, изхарчихме последните си местни пари "леки" за балканска скара и люлки, а аз задълбах в размисли как ли си съжителстват душите на историческите фигури, оставили масова болка в смъртния кратък живот на човеците. Дали душите им са пречистени или продължават надпреварата на друго извънземно ниво ... мисия с продължение в едно друго състояние :). 

Ден 3 - рождения ден на моето любовчи стартирахме с кроасани и италианско кафе, сбогувахме се с Тирана и отпрашихме за летището 3 часа преди полета, защото комбинацията уизеър и албанско летище не е оптимална и времето си мина в проверки, чекиране на място по имейл през агенция, защото онлайн опция няма, и едночасово зяпане по минувачи в анцузи и диалгоналки :), а рождения ден го празнувахме на международно ниво със старт в Албания и финиш в Австрия :). 

честит рожден ден, Никчи <3