Oще с подготовката за пътуването се натъкнахме на някои чудноватости : )
за да заминеш на ваканция до Африка са ти необходими цял арсенал от документи и успешен тест face-control.
Благодарение на една българка, която успяла да запаси цялата ЮАР с живото-спасяващо лекарство, преминавайки през бюрократични и гранични пречки, и разни постановки визите за влизане в страната за период от 2 години били премахнати. Жест на благодарност към напоритата жена бил свободният вход на българите в страната.
Благодарение на напорития ни нрав и добре познатата ни способност да приемаме свободата като „слободия”, еее, сега (от 2007-ма) отново по страро му, чакаме на опашка за виза, но силни сме, заедно сме, ще се борим : )
Та, с пристигането си започнахме да се очароваме от красотите и подредеността на „дивата” Африка : )
За мое щастие, мястото ми в самолета беше до прозореца и от момента, в които вече имах видимост, различна от красиви пухкави облаци, бях като перманентна ваденка на прозореца :D
Час преди да кацнем в Кейптаун съзерцах чудновати кръговете на земята, сякаш ентусиасти са си изорали нивите във формата на кръг. Множество кръгове с достатъчно идеялно еднакви форми, че да се зачудиш как човешка ръка може да сътвори подобна хармония.
По-късно ни обясниха, че това си е чиста доза оптична измама ... оказа се, че това е напоителна система, разпръскваща водата под формата на кръг с радиус около 50 м. Еее, чудновата работа, оказа се, че не са извънземните от „Следите” : )
По път от летището Албена и Йорг ни разказваха за обектите и субектите, които влизат в полезрението : ) часова разлика не ни се налагаше да наваксваме, само малко сън : )
Кейптаун, може да се каже, че е галениче на природата ; ), се намира на най-южната част от континента Африка и е на осевата линия между Индийския и Атлантическия океан, на юг граничи с планината Table Mountain. Не се шегувам, така е името на планината, билото е отрязано като маса/ продълговат бар-плот, идеално гладко. От двете страни на планината има множество била. В една от посоките има 12 билА, които носят имената на 12-те апостола.
Разказаха ни, че най-голямата чуджоземна общност в страната е английската, следвана от така наречените Кейптауновски германци. Сам по себе си Кейптаун събира 3 мил. жители, а за площ ... твърде широко понятие, града е нашироко разположен и има квартали на 20-30 км от центъра, което прави почти 3х повече от София.
BBQ style
По традиция почти всяка вечер има седянка около барбекю, наричат го „braai”, на което правят пилешко, свинско, щраусово и разбира се, наденички : ) не знам за тях, но за 2 седмици сигурно ще съм погълнала толкова месо, колкото потребявам за година в България : )
За всеки случай, признавам ги, не бях опитвала по-сполучливо овкусено пилешко, слагат различни нюанси на прахообразен чесън, барбекю, зехтин ииии, много други подправки, които не излизат наяве, защото всеки барбекю-човек си има своя собствена рецепта по вкус. Някои дори си правят сами барбекю соса, в който слагат дори кимион, риган и соев сос. Простичко-опитваш различни вкусове, докато постигнеш максималното задоволство в погледите на ситите си гости ; ) иначе традиционно ястие си нямат, т.е. имат си, но за мен е банална отломка от други (не) култури, а по-скоро народности : ) традиционно хапват стек-пържола с пържени картофи. Сега ме разбрахте за „не-то” по-горе, нали :P
Популярни са обувките „Crocs”, приличат на гумени галоши, но са много леки и удобни. Ако превъзмогна естетическото си виждане за подобен стил и вероятността да ме заглеждат по улиците, но не заради добре сложената ми снага :D, може и да ме видите в летните месеци, носеща тези галошки на краката си : )
Недалеч от Кейптаун са разположени множество Wine farms (винени ферми), отворени за посещение, дегустация и продажба на вино. Посетихме фермата „Boschendal”. Невероятно красиви градини и подредени лозя на огромна площ. Известен факт е, че французите са майстори на хубавото вино, поради щото повечето ферми тук са собственост на пенсинирали се богати френски семейства, което обяснява и повечето френски наименования на комплексите и вината : ) самата дегустация не ми допадна, защото не предложиха нищо за замезване, вероятно такъв е реда-само с вода, но при мен, ако няма подложка да се смеси вкуса ми е като насила пиенето, пък дори и по няколко глътки. Ееее, стана ни доволно весело, навръщане в колата изпяхме няколко driver songs под диригентството на James ; )
lovely flowers, plants and fruits around : )
Всеизвестен факт е, че красивите цъфтящи растения виреят на топло, както и вечно зелените палми. Но, представяте ли си иглолистни на 5 м. надморска височина? Аз не бях! Останах приятно изненадана от красивите видове иглолистни, надвесели се като естествен заслон над океана. Обиколка из крайните квартали на града може да те накара да се почувстваш, че за един миг си дълбоко и нависоко в планината, а в следващия миг се отваря гледка на райска плажна ивица, само на броени метри от дълбоката сянка на дърветата.
Осъзнах се навреме, че тук мога да се насладя на всички екзотични плодове, които само поглеждам по рафтовете в Пикадили. Макар и да се наредих на дълга опашка в супермаркета с по един плод от няколко вида, на никого не се стори странно, че съм си избрала само едно манго или едно paw-paw (на глед досущ като папая, но се казва „попо” и предпазвало от тежки болести като рак ... аммм, не му станах фен, вероятно от наличието на многото бактерии в него :D). Дори на касата момичето ме попита, сигурна ли съм, че искам да платя цели 5 ранда (1 лв.) за местната им круша (prickly pear ), която под секрет, няма нищо общо с нашата, по-скоро прилича на нар, но с мека обвивка и не толкова стипчив вкус. Докато мангото-вероятно не уцелих подходящото или пък начина на приготвяне, пък и никои около мен не беше заинтересован поне наполовина колкото мен, за да ми окаже нужното съдействие :D, не след дълго се убедих във второто-не бях уцелила нещо, обядвах салата от манго ... ямииии : ) сладки парченца в сладък сос с магданоз, много добра комбинация. Личи е моят плод, бели се кората и отвътре прилича на охлювообразен орех, има силиконов вид и сладък вкус. Да не пропусна, опитахме жълта диня :) на вид досущ като познатата ни зелено/ червена диня, но червеното е заместено от жълто-оранжева окраска, със същите семки и вкус :)
Africa’s sightseeing
За един ден е възможно да разгледаш най-южната плажна ивица на континента и да се насладиш на безкрайния океан, т.е. два : ) (Атлантически и Индийски).
Приказките за ясна разграничителна линия между двата океана се оказа добро въображение, но пък гледките около Cape Point и Cape of Good Hope (нос-„Добра Надежда”), най-югозападната точка на континента, са приказни.
Безкрайни бели плажни ивици, обагрени от кристално синьо-зелени водни площи, накацали крайбрежни скали, оцветени в различни нюанси на кафяво, които смело разбиват бурните води и образуват пенливи вълни от красиви капчици. Картинка, запечатваща се като неизбледняващ спомен в сърцето : )
Нос „Добра Надежда” е мястото, където е стъпил за първи път човешки крак и години наред се е приемал за най-южната точка на континента. Години по-късно се установило, че има и по-южна точка – нос Агаласи. Все пак това е уникално място, събират се 2 океана и е любимо място на китове, ако оцелиш и техния сезон може да стане и твой букмарк за цял живот : )
Китове не съзрцахме, но топло ни посрещнаха пингвини на Boulder’s beach.
Това е място, на което множество пингвини се наслаждават на спокоен живот и поддържат вида си оцелял за поколенията напред. Насред плажната ивица малките лакатушковци са завлядяли огромна площ с красиви скали и бистро крайбрежие. 
Срещу скромните 25 ранда (почти 2.5 евро) влизаш на тяхна територия, смущаваш леко спокойното им иначе еднообразно ежедневие и ги опознаваш от близко, от по-близко и ако си достатъчно смел, от най-близко, като мен : ) в стремежа си да опозная един пернат приятел и да разшифровам сигналите му попаднах в немила битка с него.
Дали от собственото си любопитство или от подвеждащото чувство, което той ми създаде, че любопитно изследва бляскащата монета в ръката ми, аз си позволих да навляза по-близо в личното му пространство и той ми отправи зашеметяващ плесник, под формата на сериозен заклъв по пръста ми. Ееее, той си го заслужи-пръстът ми, от всичките ми 20, той е най-любoпитния :D :D :D.
Големият ден : ) safari tour : )
случи се така, че денят на влюбените е по средата на нашата ваканция и влюбените трябваше да почерпят подобаващо : ) аз намазах почерпка – фото сафари, съкровена детска мечта : ) подготовката ни беше трескава, особено се тресях аз : ) като знаех накъде сме тръгнали. Планът беше да ни вземат с бус сутринта рано и привечер да ни върнат обратно. Като самото сафари е 3 часа, останалото време път, обяд и малко релакс на басейн.
Еххх, много хубаво, усещането, че си напът да осъществиш такава съкровена мечта и си само на 3 часа път от истинското случване на което, е запленяващо - колко дълго бях бленувала, гледайки, четейки за Африкански експедиции в дълбоката джунгла. Това е неописуемо преживяване, не сафарито, а специално - трескавото подрусване на последната седалка в буса напът за комплекса Inverdoorn, замъглено от потресаващата реалност, че си си забравил камерата, с която да запечаташ красивите си спомени от дългоочаквано и бленувано сафари :D. Вярвайте ми, това беше мигът, в който се почувствах ... ох, ако можех да го опиша с думи, то те щяха да са само носещи значението на „гнилост и зараза-смокини и черници” и всичко по мой-собствен адрес, думи, рядко излизащи от устата ми :D. Разочарованието ми беше голямо : (, знам, че в момента срещам съчувствените ви погледи, благодаря : ) за мое щастие, вечерта бях пъхнала в раницата старата ни камера, с която можеш да направиш що-годе добри снимки : ). Ники беше така мил да ме успокои, че това е повод да отидем пак, на още по-дълго сафари. Очичките ми светнаха като фенерчета със слънчеви батерии, включено посред пладне в жешко слънце :D.
Самото сафари, да – приличаше на това по филмите, с един 4х4, но доста по-голям от представите ми за джип ни извозиха по чукарите и скришните местенца на дивите животинки в резервата. Първо се срещнахме с гепарди, 6 броя, които кротко се излежаваха на шарена сянка и спокойно ни наблюдаваха, като се опитваха да ни създават усещането, че не ни забелязват, че сме на 3 метра от тях. Следват двойка лъвове, които вероятно заради бунтарския им вид, бяха обградени с огромна мрежа, полюбувахме им се отдалече. На самия път се сблъскахме с така дългоочакваните и добродушни любопитковци – жирафчовците : ). Бяха поне 5-6 на брой. Единият от членовете беше току-що новоизлюпил се бебок на 6 дни, който напористо показваше на майка си, че е гладен, но тя явно не беше съгласна с него : )
един от жирафите се подаваше иззад един храст, като му се виждаше само дългото вратле и любопитното носле : ) тази гледка си плачеше за запечатване с добър зум : ( задоволих се единствено с благородното обслужване на чужд апарат на една мацка до мен, която нямаше добра видимост като мен :D. Ех, поне се постарах за нея, стана хубава снимка : ) само ако знаеше тази мацка с колко страст беше направена снимката ...
Стягам се, както ми писа Ели, най-ярките спомени остават в сърцето, така че не мрънкам! Благодаря ти, мило Ели : )
След жирафите се срещнахме със стадо плашливи зебри. На ръст малко по-едри от понита, окраската им няма как да я сбъркаш, мили животинки : )
Почти през цялото време подскачаха на премерено разстояние грациозни антилопи. Изглеждаха като да се закачат : ) мяркат се наблизо, за да ти привлекат вниманието и после се отдалечават, проверявайки дали ги следиш с поглед, като се спират на равномерни интервали от време : ).
След дълго дебнене успяхме да съзрем и двойка носорози, макар и от далеч, те определено не симпатизираха на натрапници като нас ; ) разказаха ни, че женската е на 10г. а мъжкият не е достигнал сексуална зрялост, само на 6 годинки е, след още две се надяват на нови членове в носовото им семейство : )
Обиколката завърши с бърз птичи поглед върху семейното ложе на двойка бъфало и бъфалка: ) второто най-опасно животно в Африка. Най-опасното животинче тук е хопопотам, даже преди година имало избягало хипопотамче от зоологическата и цели 3 месеца им трябвало на Кейптаунци, за да го заловят :D. Големият ден завърши с положителен заряд и красиви спомени за цял живот : )
Случихме и на подходящно време, за да се разходим върху планината „Маса” (Table mountain). Местен гид ни каза, че най-доброто време да се качиш на планината е 8.30 сутринта, като използваш първия lift car. Еее, ние не успяхме толкова рано, но пък уцелихме обедната пролука и се качихме бързо, за по-малко от 3 мин. кабинков лифт те качва на 1600м. надморска височина. Гледката е неописуема. Кейптаун е разположен и от двете страни на планината. Отгоре се срещат небето и земята : ) облаците започват борба за власт в късния предиобяд и до ранния следобяд са взели надмощие, настанили са се удобно на плоското било и вятъра ги избутва надолу към подножието. В този момент, ако имаш късмет да си слезнал отгоре ще ги видиш да пълзят по-бързо от въздуха. Някои ги оприличават на пълзящи лавини, аз ги виждам като красив водопад, образуващ гъста пара от силната, падаща струя на водата. Ако не си имал късмета да слезеш ще се наложи да се бориш с вятърните пирамиди или да се сгушиш топло в прегръдките на някоя гостоприемна скала, която като по чудо би могла да 
те обгърне по мярка.
Ние бяхме сред късметлиите, които слезнаха от планината навреме, не за друго, имахме за цел да посетим местния отворен пазар за сувенири, където може да изпробваш търговските си качества и нюх за пазарлък : ). Ако знаете само какво задоволство донася да свалиш дадената ти първоначална цена с 60%. Извоювах си уважението на гуру в занаята :D. Разбира се в един момент се прокрадна нотка на съпричастност към хората, които са положили труда и занаята си, за да издялкат всички тези красиви фугурки, но това чувство беше разгонено от съмнението дали всъщност тези търговци не са само прекупвачи, както обикновено се случва по подобни тържища. Ееее, намерих си повод да съм начисто в мислите си и да постигна мир със себе си : ) оказа се, че наистина са такива!
Топлият ни прием завърши и с топло изпращане. В наша чест беше организирано тържествено барбекю парти за довиждане : ) последните мигове с добри хора, старо вино и богата трапеза винаги минават бързо и неусетно и ти се иска да продължат повече. Вероятно в това е най-голямото очарования на мига, че е последен : ), но, последен за тази година, да речем : )
Нощта беше красива. Осветена от голяма, сияеща луна и кристално небе. Джеймс, Сиси и Нейтън ми разказваха за съзвездията на южното полукълбо : ) гледахме южния кръст, който не се вижда от България, най-дългата чертичка на кръста служи за компас на мореплавателите, сочи на юг. Радвахме се и на съзвездието Орион. Луната ... беше блестяща, но не така както от България. От мъничка се радвам на усмихнатото й лице, което ми липсваше в Африка. Там сякаш ми беше обърнала гръб. Натрупахме от красиви по красиви спомени, от ярки по ярки впечатления, запознахме се с добри хора, познали Африка за своя родина пред държави като Англия, Германия, Америка, всички те очаровани от прекрасните залези и кристално сини хоризонти.
Класация на чудноватостите на Южна Африка ; )
Passion gap : )
Не става въпрос за дупка в поколенията или някаква природна забележителсност : )
говорим си за буквална дупка на страстта – признак на сексапил и възможност за доставяне на удоволствие според местните е липсата на предни зъби ... изваждат се предните зъби и на двата пола ...
Lion's Head : )
Интересно бИло в планината „лъвската глава”, наподобяваща излегнал се лъв. Съществува теория, че наличието на дори малко облаче над него е показател за дъжд идния ден. Практиката показа, че това е доказана теория : )
Алкохол в неделя : (
Вероятно изостанал маниер от англичаните, в неделя не се продава алкохол в магазините, иначе може да се преобразиш на „кирка” във всяка квартална кръчма.
Половин мост : )
В центъра на Кейптаун може да съзреш две четвъртинки от мост, отрязан досущ като с ножица : )административно-градоустройствена спънка попречва на дострояването на голям мост, свързващ важни артерии в центъра на града. В момента се ползва за снимачен декор : )
Cape of Good Hope : )
Най-югозападната точка на континента Африка, където се срещат Атлантическия и Индийския океан.
Ток от бакалията : )
Както си вечеряхме спокойно една вечер, Джеймс изведнъж скочи и попита Ани: „предпочиташ да изключа помпата на басейна или да отида сега да купя ток?” ... правилно четеш, тока беше на свършване. Тук можеш да си купиш ток на киловати, разбира се има и система за електромери. Разлика в цената няма. Купуваш си ваучер с ток от близката бакалия и си зареждаш устройството, разпръскващо ти топлина, светлина, сигурност и комфорт в къщата, по същия начин, по който можеш да заредиш мобилния си телефон в България.
5-те най-големи : ) животинки на планенетата са събрани в красивата Африка: бъфало, слон, гепард,лъф и носорог. 5-те най-големи, 5-те най-малки и всички между тях : ). Една вечер се гонехме с едно гущерче с размер, колкото кутрето ми : )
"Affirmative Action"
ново понятие в южноафриканската политика от Апартейда насам. Накратко - дискриминация спрямо белите, което води до безработни бели специалисти, т.к. във всяка фирма трябва да има поне 75% черни. Следователно те бягат от страната, настъпва криза в икономиката, а на черните (малкото, на които им се учи и работи) ще им трябва време, за да се специализират и натрупат нужния опит.
Поглед от вътре!
Любопитно ми е как тази държава функционира по начина, по който изглежда на пръв поглед го прави Америка. Имат си същите молове, същите красиви веранди, чисти улици, красиви плажове (дори имаш избор – ако вирееш в по-топли води – Индийски океан, ако си от стадото на тюлените-Атлантически) и добре спретнати къщурки с две палми отпред : )
наблюдава се известна разлика в цвета на кожата, тук преобладават черните. Без да искам научих и горчивата обида за тях, ако изречеш на публично място думата „кeфа” дори могат да те арестуват. Думата значи – "негоден човек", често се ползва като еквивалент на „негър”.
Та, да се върна на управленческия механизъм на ЮАР. На пръв поглед, изглежда всичко да е подредено чудесно, повечето квартали са добре уредени и жителите си имат градинари, помощници, лъскави коли. В самото city сградите са излъскани до съвършенство, има и историческо наследство със заиграни архитектурни елементи. Изглежда стандартът на живот да е висок. Цените на козметиката са наполовина на тези в България, храната на същата стойност. В градския им транспорт, така наречените „black taxi”, които са пълен еквивален на софийските маршрутки (образувахме спор, кои са по екстремни, завършихме борбата с реми) ще срещнеш само черни, както по улиците и кръстовищата-амбулантни търговци, много рядко просяци, а за наличност на улични кучета да не говорим. Дори рядко ще съзреш някоя домашна котка. В отдалечените квартали видяхме африканския вариант на Столипиново, но с тази разлика, че върху колибите им няма високо технологични устройства, доставящи телевизионен сигнал. Е, разбира се, както поговорката, че „всяка котка си има опашка” има изключения, това е поговорка, вероятно възникнала далеч от Габровските земи, та, обяснение на липсата на сателитни чинии върху гетатските хралупи си има и то доста потресаващо, поне за мен. Но, за това съвсем след мъничко. Само да обобщя, че това е картинката, на която би се насладил всяки един турист с организиран тур из града и планирано пържене под жешкото слънце на някои от досущ изглеждащите като Калифорнийските плажове.
Ние нали сме с дълбоки родствени връзки по тези земи, пък и някои от нас са обладани от детско любопитство и неспирно чувство за постигане на пълно удовлетворение от убедителни отговори, та, за мое щастие, има добри хора, които с удоволствие откликват на дълбокопромислените ми въпроси. Джеймс, съпругът на лелята на Ники (мисля, съм му доведена на квадрат племенница-така каза той) е моят гугъл за момента. Така е, хората се намират, стига да пуснеш правилните сигнали : ) определено не съм досадила, напротив, той е такъв сладкодумко, че си умира да ми разказва, пък аз да го изслушвам. Ветеран е от Виетнамската война, чете много и е много харизматичен човек.
Е, вероятно ви е доста любопитно вече, как може тази държава да пресира така бедните и да ги лишава от жизнено-важната потребност-сателитна телевизия. Отговорът не е кратък, има дълбока история. Тази държава не само пресира бедните по този мъчителен начин, тя не им позволява те дори да почувстват липсата.
1. Образователната система е на безкрайно ниско ниво, което води до 30% безработица и липса на специалисти. Съответно тези хора дори няма да знаят да пишат, а камо ли друг език, за да имат потребност от сателитна телевизия. Забелязвате ли положителния нюанс за българските гета, те биват обитавани от далеч по-интелигентни жителите. Нашите може и да не могат да пишат на български, на ромски ... и без това си нямат писменост, за турски-кой знае, някои силно изразени шовинистки потребности може да са довели до това чудо, но, важното е, че българските гетаджии знаят да говорят по 3 езика! Това беше лирично отклонение, чиста потребност да дам червена точка на социално слабите : )
Дори да предположим, че тези пичове са достатъчно грамотни, за да искат чуждестранна телевизия, първом трябва да минат тест, за да имат телевизионен приемник. Не се шегувам!
В ЮАР, за да си купиш телевизор, трябва да представиш лизенз за телевизия. Тестът се изразява в месечна/годишна такса. Объркващо, нали?
Заигравката е следната, не можеш да си купиш телевизор, без да си платиш на националната телевизия за лиценз, за да им гледаш, по думите на местните: страшно скучен канал, единствено спортните емисии са добри ... еее, ще имат успех през 2010, тогава ще се случи наплив от спортни събития (световно по Футбол).
За всеки случай, това си е съвършенна реклама и прилив на средства, дори и да не се стараеш много.
В този контекст ще споделя и още една чудатост. Напоследък е популярно, значи и модерно : ) да се говори/ действа/ противодейства по екологичен начин с цел спасяване на планетата Земя. Логично, след като тук 10 от месеците са топли и хората се радват на слънце да се опитат и да се възползват от него.
Не, в ЮАР е непосилно скъпо да си инсталираш слънчеви панели, от които да пестиш електричество! Може да си позволиш да сложиш единствено достатъчните за стопляне на водата в басейна си. А ако решиш да си внесеш някоя техническа новост отвън, където е в пъти по евтина ще ти отрежат главата с такса за митО. Таксите (мита) за нови брандове и изобретения варират от 20 до безкрайност % ... поради този факт масовата кола тук е голф 1 и 2. Иначе ДДС-то е 14%. Не е социална държавата! съотношението бензин/ средна заплата=1.5/ 3000лв средна заплата.
Отвоговорът и на двете чудатости по-горе е прост. Силна колаборация между бизнеса и политиката. Екологични организации, ако ги има, нямат глас.
Подобно на европейската общност и тук 3-те власти не са концентрирани на едно място. Законодателната е в Кейптаун. Съдебната в Bloemfontein (поне доскоро е била там) и изпълнителната в столицата на ЮАР-Претория. В Йоханесбург има предимно престъпна власт и бабуни (местни маймуни, които се открояват с повече схватливост от някои местни черни ... далеч не съм иронична, а камо ли да проявявам анти-човешко пристрастие. Жив пример е надхтрен пазач-черен на автомобилен паркинг от маймуна).
Благодарим на Ани, Джеймс, кАлбенка и Йорг, че ни подариха всичките красиви спомени за цял живот : )
